Решение № 744 от 6.8.2026 г. на Районен съд - Сливен по дело № 1309/2026 г.

В молбата на дирекция „ Социално подпомагане“ - Твърдица /ДСП -Твърдица/ се излага, че лицето А. С. А. с ЕГН •••••••••• е настанено в Дома за пълнолетни лица с умствена изостаналост- Твърдица по административен ред, със заповед № ••• от •••г. Сочи се, че е с водеща диагноза: F72 Тежка умствена изостаналост. Роден от трета патологична бременност с манифестно изоставяне в психомоторното развитие от ранно детство в степен тежка умствена изостаналост. Живеел заедно с баща си и сестра си, която също изостава в умственото си развитие. Майката е починала. Другата му сестра Тюркян живее от 4 години в Германия със семейството си. Изцяло грижи за А. полагал баща му. От 01.10.2019 г. му бил назначен за личен асистент по МЛП- общ. Сливен. През м. септември 2024 год, поради настъпили усложнения след травма на долен ляв крайник на бащата, той бил ампутиран на ниво коляно. От него момент бил на легло и не можел да изпълнява задълженията си като личен асистент, а на 11.06.2025 г. починал. Посочва се, че А. С. А. постъпил в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост в гр. Твърдица на 15.07.2025г., с предварителна оценка на потребностите от социални услуги, изготвена от ДСП Сливен. Също, че той не е в състояние да разбира случващото се, нито да ръководи адекватно постъпките си в съответствие със собствения си интерес и общоустановени социални норми. Не е в състояние да извършва дейности по обгрижването и обслужването си. С решение № 315/18.12.2025г. на Сливенски окръжен съд по гр.дело 270/2025г. бил поставен под пълно запрещение. През 2026-та година за негов настойник бил назначен брат му М. А. Р.. Сочи се от директора на ДСП още, че А. не може да се самообслужва, храни се само когато му се сервира храна. Нуждае се от асистенция при поддържане на личната хигиена, обличане и преобличане. Няма развити умения и навици, които могат да му осигурят самостоятелност. Твърди се, че на територията на община Твърдица не се предлагат други социални услуги в общността, отговарящи на профила на заболяването на лицето. Поради това, на този етап мъжа не може да бъде изведен от специализираната институция. При горните обстоятелства дирекцията отправя искане, на основание чл. 95 ал. 2 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/, с решение на съда настаняването на А. С. А. с ЕГН •••••••••• в ДПЛПР - гр. Твърдица, където и в момента е настанен по административен ред, със заповед № •••/•••г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Твърдица, за срок от три години. В проведеното съдебно заседание представителя по закон на дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица депозира молба, в която поддържа това искане. Присъствалият зам.настойник на лицето изрази становище, че в интерес на последния е да бъде настанен в дома. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: С решение на Окръжен съд Сливен № 315/18.12.2025г. по гр.дело 270/2025г. Ахмен А. е поставен под пълно запрещение. Видно от заповед № 130/17.03.2026г., издадена от Органа по настойничество и попечителство при община Твърдица, за негов настойник е назначен брат му М. А. Р., който пък е упълномощил директора на ДПЛУИ –гр. Твърдица Ж. Г. С. с ЕГН •••••••••• с тези си права. От документът, наречен Предварителна оценка на потребностите от социални услуги съда установи, че А. А. не може сам да се самообслужва. Храни се само когато му се сервира храна. Нуждае се от асистенция при поддържане на личната хигиена, обличане и преобличане. Не познава часовника, не може да се ориентира от календар, не познава стойността на парите. Няма развити умения и навици, които могат да му осигурят самостоятелност. Емоционално волеви еретичен. А. не може да се грижи сам за себе си, поради естеството на заболяването му. Напълно неспособен е да води самостоятелен начин на живот и не може да извършва елементарни дейности от ежедневието. Не е посещавал училище. Неграмотен е. Писменото становище на настойника на А. е, че болестта му налага той да ползва услугите на специализирана социална услуга, съответстваща на вида на заболяването му- ДПЛПР-гр.Твърдица, тъй като заболяването му е във фаза, в която не е възможно да се полагат грижи в домашна среда. Всъщност, по делото е депозирано и последващо писмено изявление на настойника, че не е в състояние да се грижи за брат си, тъй като е в чужбина. Видно от изготвената Справка по чл.95 ал.3, т.3 от ЗСУ, към датата 09.04.2026г., за лица с диагноза „Умствена изостаналост“ и „Параноидна шизофрения„ на територията на община Твърдица съществуват следните специализираните институции: Дом за пълнолетни лица с психични разстройства и Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица, като и във двете има по едно свободно място, но предвид заболяването на А. той е настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост. Със заповед № •••/•••г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Твърдица, Димитров е настанен в дома по административен ред. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Молбата на Д„СП“-Твърдица, съотв. отправеното с нея искане, е с правно основание чл.95 ал.2 от ЗСУ. Съдът я преценя като основателна- защото са налице всички поставени от закона изисквания за уважаването й: А. С. А. е пълнолетно лице, поставено под пълно запрещение; с водеща диагноза: F72 Тежка умствена изостаналост, изискваща грижи или лечение, а от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. и от мнението, изразено от настойника му в писмен вид. Съдът прави извод, че той се нуждае от постоянно наблюдение и контрол върху поведението, нуждае се от социални и специализирани медицински грижи, подкрепяща среда и съдействие в ежедневието си, които не могат да му бъдат предоставени в семейна среда, тъй като няма близки и/или роднини, които да се ангажират с необходимите грижи. Така също, установи се, че към момента на територията на община Твърдица съществува едно специализирана институция за лица с диагноза F72 Тежка умствена изостаналост: Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица, като в него има едно свободно място. Ето защо съда прави извод, че е в интерес на лицето да продължи да живее в домалипсват възможности на А. да бъдат оказани подкрепа и грижи в семейна среда или в общността- чл.98 ал.2 от ЗСУ. При същите съображения съда преценя, че настаняването може да е за срока, поискан в молбата на ДСП-Твърдица- максималния по законтригодишен- чл. 98 ал.3 от ЗСУ. При изложеното, Сливенски районен съд