Решение № 915 от 3.8.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 815/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. С Решение № 57 от 17.03.2023 г. по гр.д. №890/2022 г. по описа на РС- Карнобат, съдът е допуснал извършване на съдебна делба на недвижим имот – СО, жилище, апартамент, находящ се в ••• в жилищна сграда - блок №1, във вход „Г", с номер на апартамента •••, със застроена площ 71.95 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня- тоалетна и антре и прилежащото към апартамента избено помещение № 49, с полезна площ 10 кв.м., при граници на самостоятелния обект-жилище апартамент: изток и запад - ведомствени апартаменти, север и юг - външен зид, отгоре - покрив, отдолу-Г. С. и при граници на избеното помещение: изток- ведомствено избено помещение, запад и север - външен зид, юг - коридор, заедно с 1, 999% ид.ч. от общите части на жилищната сграда блок, в която е разположен апартамента, 1, 999% ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена жилищната сграда - блок, образуващ УПИ № I, отреден за жилищно строителство в кв. № 7 по ЗРП на град Карнобат между съсобствениците С. К. П. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес в град ••• и К. С. Я. с ЕГН •••••••••• с адрес в град •••, при квоти 2/3 идеални части за С. К. П. и 1/3 идеална част за К. С. Я.. Съдът е отхвърлил претенцията на С. К. П. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес в град •••, срещу Н. С. П. с ЕГН •••••••••• с адрес в град Карнобат, област Бургас, ул. "Патриарх Евтимий" № 25 иск по чл. 34 от ЗС за допускане до делба на гореописания недвижим имот като неоснователна. Отхвърлено е възражението по чл. 76 от ЗН на С. К. П. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес в град ••• за прогласяване относителна недействителност на дарението, обективирано в Нотариален акт № 101 от 22.11.2022 г., том VIII, peг. № 4937, дело № 1065 от 2022 г. по peг. на нотариус М. Стоева, per. № 581 на НК, вписан в СВ - Карнобат под акт № 69, том 13, дело № 1991/2022 г. Подадена е въззивна жалба с вх.№1446 от 30.03.2023 г. от К. С. Я. с ЕГН ••••••••••, с адрес в град •••, чрез адв. Я. С. от БАК, против Решение № 57 от 17.03.2023 г. по гр.д. №890/2022 г. по описа на РС-Карнобат. С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, конкретно на нормите, уреждащи института на придобивната давност, в нарушение на процесуалните правила, защото КРС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът в решението си изобщо не е коментирал уговорката между двамата родители и децата, че делбеният апартамент е купен за К. Я., първия жилищен ежат е за брат й Н., а приземният етаж за родителите. КРС не обсъдил факта, че процесният имот е завладян от ответницата веднага след закупуването му, като от този момент го владее и като свой му е направила множество ремонти. Не е обсъден и факта, че ответника Н. П. признава правото на собственост на К. Я. върху процесния апартамент и уговорката с родителите. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установявало, че фактическата власт, упражнявана от К. Я., е била подкрепена от субективно намерение за своене, изразено и манифестирано пред родителите и брат си, съобразно постигнатата уговока и същата зачита правата на брат си спрямо жилищния етаж от кащата и правата на баща си относно приземния етаж от къщата. Тя не е поискала съдебна делба на тези имоти. Свидетелите на последната заявяват, че е владяла имота повече от двадесет години, откакто е купен. Административната й регистрация е направена на този адрес. Фактическата власт върху апартамента ответницата е упражнявала явно, непрекъснато и необезпокоявано, давностното й владение не е било прекъснато след тази дата по някой от начините, посочени в чл.116 от ЗЗД. Ищецът е предявил претенции чак през 2021 г., но това било много след изтичане на 10 – годишния давностен срок. Тези доказателства установявали упражняването на фактическа власт със субективно отношение на собственик от страна на Я., продължила от купуването на апартамента в нейна полза до прядявяване на настоящия иск. Твърди се, че насрещното доказване, проведено от ищеца за опровергаване на преземпцията по чл.69 от ЗС е неубедително. В тази връка ангажираните показания на свидетеля, воден от ищцовата страна, не знае какъв апартамент и къде се намира, не е пряк свидетел на факти и обстоятелства, които били от значение за спора. Същият преразказвал само споделени от ищеца твърдения и неговата гледна точка. Поради това от неговите показания не се установявало, че Я. е само държател по отношение на процесния имот. Счита, че КРС в раушение на процесуалните правила не е обсъдил уговорката между страните относно доброволното уреждане на имуществените отношения за бъдещите наследствени имоти още приживе на майката. Първоинстанционният съд изследвал отношенията между страните след смъртта на майката и приел имота като съсобствен на основание наследствено правоприемство и като наследник на идеална част разгледал възражението за придобивна давност, като намерил, че жалбоподателката трябва да отблъсне владението на останалите съсобственици, като по този начин я приел за ползвател. Това било неправилно, тъй като още приживе майката и бащата са закупили жилището за К. Я., веднага й било предадено владението, като се разбрали етажа от къщата да е за сина й, а приземния етаж за родителите. Без разправии родителите са разпределили имотите на децата си и всеки е знаел кое е негово, владее го като собственик, поддържа го, прави необходимите ремонти и заплаща данъците и таксите. В тази насока е цитирана и приложена практика на ВКС, която се счита, че първоинстанционният съд не е съобразил. Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като отхвърли предявената искова претенция за делба на процесния имот. Претендират се разноски. Прави доказателствени искания. Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК. В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите. В съдебно заседание въззивницата, чрез процесуалния си представител адв. Стойков, поддържа въззивната си жалба, а въззиваемите не се явяват. Съдът съобрази следното: Производството е за делба във фазата по допускането. Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. К. П. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес в град •••, представляван от адв. Димитринка Вълева – съдебен адресат, срещу К. С. Я. с ЕГН •••••••••• с адрес в град •••, и Н. С. П. с ЕГН •••••••••• с адрес в ••• от ЗС, като се претендира да бъде допуснат до делба следният недвижим имот, представляващ: СО, жилище, апартамент, находящ се в ••• в жилищна сграда - блок №1, във вход „Г", с номер на апартамента •••, със застроена площ 71.95 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна и антре и прилежащото към апартамента избено помещение № 49, с полезна площ 10 кв.м., при граници на самостоятелния обект-жилище апартамент: изток и запад - ведомствени апартаменти, север и юг - външен зид, отгоре - покрив, отдолу-Г. С. и при граници на избеното помещение: изток- ведомствено избено помещение, запад и север - външен зид, юг - коридор, заедно с 1, 999% ид.ч. от общите части на жилищната сграда блок, в която е разположен апартамента, 1, 999% ид.ч. от правото на строеж върху терена, върху който е изградена жилищната сграда - блок, образуващ УПИ № I, отреден за жилищно строителство в кв. № 7 по ЗРП на град Карнобат. В исковата молба се твърди, че ищецът С. К. П. заедно с ответниците са съсобственици на така описания недвижим имот, като имотът бил закупен по време на брака на ищеца с П.К.П. в режим на съпружеска имуществена общност. Съпругата на ищеца починала на 10.01.2008 г., като нейни наследници били страните по делото – ищеца и двете им деца. Твърди, че притежава 4/6 ид. ч. от собствеността, а Н. С. П. -1/6 ид.ч. и ответника К. С. Я. - 1/6 ид.ч., като между тях липсва съгласие относно извършването на доброволна делба, с която да прекратят собствеността. В писмен отговор ответникът К. Я. изразява становище, че процесният имот не е съсобствен, тъй като тя го е придобила изцяло въз основа давностно владение, продължило в периода от 17.06.1999 г. до 17.06.2009 г. постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Твърди се, че е заплащала за този период публичните задължения на имота, правила е подобрения, които изброява и го е поддържала. Сочи, че никой не е оспорвал владението й и че е отблъснала владението както на родителите й, така и на брат й, като е демонстрирала пред всички, че е собственик. Допълва, че всички разходи и сметки за общите части се заплащат от нея, като баща й е идвал 1-2 пъти в началото на рожденни дни на децата след което не ги е посещавал. Твърди, че родителите й купили процесния апартамент за нея и семейството й, като такава уговорка е имало и с брат й, тъй като другия им имот, находящ се в град Карнобат, на ул. „Патриарх Евтимий“, представляващ част от дворно място, заедно с първи жилищен етаж от построената в това дворно място двуетажна двуфамилна жилищна сграда, ведно с приземен етаж, бил отреден за него – втория ответник по делото, като на първия етаж живеел Н. П., а на приземния етаж живеел ищеца. Допълва, че апартаментът не бил прехвърлен с нотариален акт, поради семейни и финансови проблеми. Сочи още, че с нотариален акт № 101, том VIII, per. № 4937, дело № 1065 от 2022 г. по peг. на нотариус М. С., peг. № 581 на НК, вписан в СВ - Карнобат под акт № 69, том 13, дело № 1991/2022 г., Н. С. П. й прехвърлил 1/6 ид.ч. от процесния имот. Моли да бъде отхвърлен иска за делба, тъй като тя е единствен собственик на апартамента, евентуално - да се допусне делба върху процесния имот, при квота 4/6 ид.ч. за С. П. и 2/6 ид.ч. за нея. В писмен отговор съделителят Н. П. сочи, че процесният апартамент е купен по инициатива на покойната ми майка на ответниците за сестра му – К. Я., която се нанесла в него незабавно след прехвърлянето и от тогава тя го владеела като свой собствен. Твърди, че формално само по документи той бил собственик на идеална част, поради което прехвърлил дела си на сестра му. Моли производството да бъде прекратено спрямо него. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Не е спорно по делото, че по време на брака между П.К.П. и ищеца С. К. П. е бил закупен процесния недвижим имот, като това е видно и от приложения по делото Нотариален акт №14 от 17.06.1999 г., том 3, рег. №4567, дело №2190 от 1999 г. на нотариус Таньо Великов с район на действие гр. Карнобат, вписан под №323 в р-ра на Нотариалната камара. Страните не спорят и за обстоятелството, че същите са наследници на П.К.П., като последното се установява и от приложеното по делото Удостоверение за наследници №001215 от 07.05.2008 г., видно от което общата им наследодателка е починала на 09.01.2008 г., съгл. Акт за смърт №0017 от 10.01.2008 г., като е оставила за свои наследници С. К. П. – съпруг, Н. С. П. – син и К. С. Я.– дъщеря. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗН, наследниците на починалата П.К.П. са получили по 1/3 ид.ч. от наследството й, включващо половината от гореописания апартамент. Другата половина от имота е била придобита от съпруга й С. К. П., тъй като съпрузите притежават в съпружеска имуществена общност придобитото по време на брака в резултат от съвместен принос, който се предполага, като в тази насока първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които следва да бъдат споделени. От приложения Нотариален акт № 101 от 22.11.2022 г., том VIII, peг. № 4937, дело № 1065 от 2022 г. по peг. на нотариус М. С., peг. № 581 на НК, вписан в СВ - Карнобат под акт № 69, том 13, дело № 1991/2022 г., се установява, че в хода на процеса Н. С. П. е прехвърлил чрез дарение собствената си 1/6 ид.ч. от процесния самостоятелен обект на сестра си – К. Я.. В резултат на това прехвърляне последната се е легимирала като собственик на общо 1/3 ид.ч. от процесния апартамент. По делото е представено удостоверение за настоящ, както и за постоянен адрес на К. Я., от които е видно, че същите са на гр. •••. Представени са по делото и справки за заплащане на задължения за местни данъци и такси, заплатени от ответницата за процесния имот за периода от 31.10.2018 г. до м.11.2020 г., като партидата на имота пред общината е открита на името на С. К. П.. Представен е и приходен касов ордер от 01.06.2022 г. за полагане на хидроизолация на жилищен блок. За установяване на обстоятелствата по делото във връзка с направеното възражение, направено от ответницата К. Я. за придобиване на имота по давност, от страните са ангажирани гласни доказателствени средства. В показанията си свидетелят И.Д., без родство и дела със страните, ангажирана от ищеца, заявява следното: Твърди, че дъщерята на ищеца иска да придобие апартамента, който той е закупил. Свидетелят не знае кога е закупен, но ищецът притежавал магазин за авточасти, който имал добър стокооборот в резултат на което ищецът натрупал средства, които искал да вложи в нещо. По тази причина ищецът закупил апартамента. Свидетелят не е чул от ищеца, последният да иска да подари на дъщеря си апартамента. Свидетелят сочи, че ищецът живее в партерния етаж на къща, в която живее и синът му Н. П.. В показанията си свидетелят Иванка З., без родство и дела със страните, ангажирана от ответницата, изнася следното: Свидетелката е съседка на ответницата Я.. От около тридесет години живее в апартамента, който е съседен /на долен етаж/ на процесния. Не помни точно кога са се нанесли ответницата и семейството й, но първото й дете било на няколко месеца, когато това се случило, тоест преди около двадесет и няколко години. В процесния апартамент ответницата живеела със съпруга си и трите им деца. Свидетелката твърди, че като се нанесли имали проблем с покрива на блока и почти всяка година се налагало да се прави ремонт след дъжд, алуминиева дограма сменяли, тапети, общ ремонт бил направен на целия вход. Правен бил ремонт на покрива на сравнително голяма стойност за около 850 лв. на семейство. К. Я. и съпругът й платили също. Свидетелката не търсела баща й Стоян да плаща пари за ремонтите. Виждала е баща й да идва в апартамента, когато първото й дете било малко и за рожден ден се събирали също. Тогава го виждала, повече не е. Преди година, когато били събирани парите за покрива, свидетелката разбрала, че бащата на ответницата има претенции за апартамента. Свидетелката знае, че братът на К. Я. живее в къща, в която живее и баща им. Свидетелката не е търсила ищецът за парите, защото К. Я. живее в апартамента, не знае дали е имало уговорка за апартамента между страните по делото. В показанията си свидетеля Н. Я., съпруг на ответницата, ангажиран от последната, заявява следното: След като сключил брак с ответницата, те заживели в на майка му апартамента, след това били на квартира. След като бил закупен процесния апартамент и се родил първият им син, те се нанесли в него и оттогава живеят там. Бабата и дядото /ищецът/ решили да го вземат навремето за него и К. Я., такава била уговорката – да остане на ответницата апартамента, а къщата на брат й. Нещата се обърнали през 2021 г. Постоянно баща й звънял, разплаквал я. Не са се изнесли, защото апартаментът бил закупен за ответницата, като там живеят от двадесет години, там си изгледали децата. Апартаментът бил закупен с пари на ищеца и съпругата му П.П., като свидетелят не знае от къде са били парите. Откакто са се нанесли, никой не е имал претенции спрямо ответницата. Те са правили ремонти там, дограмата сменили, правили покрива, постоянно обновявали, сменяли тапети, данъците на апартамента заплащали. Свидетелят сочи, че ищецът е закупил апартамента, като те /ищецът и съпругата му/ го закупили, за да живеят свидетелят и ответницата там. Свидетелят твърди, че семейните отношения се влошили от 2021 г. насам, като преди това не са имали проблем, постоянно ходели на гости, събирали се вечер почти всяка седмица, когато били свободни. Ищецът започнал да предявява претенции откакто напреднала възрастта му, като искал пари, за да може да живее. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на другата страна, намира от правна страна следното: В съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба. Предвид очертаните предели на въззивна проверка в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията на С. К. П. с ЕГН ••••••••••, срещу Н. С. П. с ЕГН ••••••••••, иск по чл. 34 от ЗС за допускане до делба на процесния недвижим имот като неоснователна, както и по отношение на възражението по чл.76 от ЗН, решението не е обжалвано, поради което съдът не дължи произнасяне по отношение на тези части от съдебния акт. Придобивната давност се определя от правната доктрина като оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Според чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Анализът на цитираната правна норма обосновава извод, че за да се осъществи фактическия й състав, е необходимо да са налице следните предпоставки - владение по смисъла на чл.68 от ЗС, както и изтичане на 10 годишен период от време. Други предпоставки за придобиване на вещно право по давност законът не предвижда, в т. ч. и позоваването като изрично волеизявление по чл.120, вр. чл. 84 от ЗЗД. В този смисъл са мотивите по т. 2 от ТР №4/17.12.2012 Г., прието от ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В чл. 69 от ЗС е регламентирана презумпцията за владение - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Обективният елемент на владението съвпада с този на държането. Поради това, за да се трансформира упражняването на фактическата власт от държане във владение е необходимо да се изрази ясно и недвусмислено намерението за своене. В Тълкувателно решение № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, каквото е и наследяването, то това го прави държател на идеалните части на останалите съсобственици и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. При това положение, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, съсобственикът, който го твърди, трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тоест в тежест на ответницата по делото е да докаже именно, че тя е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са били ясно манифестирани пред останалите съсобственици. Следва да се посочи, че в Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о. на ВКС, е прието, че при извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. В Решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г. о. също е посочено, че когато владението е установено чрез предаването му от предишния собственик или владелец, което може да стане с конклудентни действия или да се изрази словесно или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС, т. е. приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване /В този смисъл е и Решение № 75 от 3.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2871/2018 г., II г. о., ГК/. Съобразявайки цитираната практика, съдът намира, че по делото е налице т.нар. „предварителна уговорка“, като владението по отношение на процесния имот е предадено на въззивницата К. Я. още след закупуването му през 17.06.2009 г. от тогавашните му собственици С. К. П. и понастоящем починалата П.К.П.. По делото е налице такава съвкупност от доказателства, въз основа на които и при условията на пълно и главно доказване се установява, че тя е владяла непрекъснато имота от момента на предаването му от С. П. и П.П. през 1999 г. до настоящия момент. Действително св. Д. посочва, че ищецът е закупил процесния апартамент поради наличието на свободни парични средства, а не с намерение да го предостави или да го дари на дъщеря си. Свидетелят е научил това от срещите си с ищеца, с който често се събирали. Въпреки това свидетелят, както и сам посочва, че е разговарял с починалата съпруга на ищеца, както и с неговите деца, като е напълно мислимо и възможно същият да не е бил запознат в пълнота с уговорките, постигнати в семейството на ищеца. Факт, който се установява от останалите доказателства, обаче е, че ищецът, заедно със съпругата си, са предоставили упражняването на фактическата власт върху имота самостоятелно и единствено на дъщеря си К. Я., като това се е случило след раждане на сина й, както и, че безпрепятствено те са упражнявали тази фактическа власт на практика до подаване на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство. Св. З. също няма непосредствени впечатления върху отношенията в семейството на ищеца, включително за отношенията между последния и ответницата. Тя пресъздава впечатленията си от съседските си взаимоотношения между нея и семейството на ответницата, като изрично посочва, че не знае да е имало уговорка по отношение на процесния апартамент. Въпреки това, свидетелката посочва, че е виждала ищецът няколко пъти, когато първият син на ответницата е бил малък, както и за рождени дни, като това се потвърждава и от показанията на св. Я., който посочва, че не са имали проблеми, включително и с ползването на жилището, като многократно са си гостували с родителите на К. Я.. Свидетелката потвърждава и казаното от св. Я., че ответницата и семейството й са извършвали ремонтни дейности и са поддържали процесния апартамент, като са заплащали и необходимите консумативни разноски и такива по поддръжка на входа на жилищната сграда. Всичко това е индиция по отношение на това, че действително ответницата Я. и съпругът й са упражнявали спокойно, несъмнено и непрекъснато самостоятелна фактическа власт върху процесния имот, както и за тяхното намерение да го своят. Добрите отношения между нейното семейство и родителите й /вкл. ищеца/ са косвено доказателство за това, че владението на имота е установено чрез предаването му от родителите на ответницата, което се осъществило чрез предаване на фактическата власт, като липсват каквито и да било данни тя да е отнета. Съдът намира, че показанията на св. Н. Я. следва да бъдат кредитирани в цялост, включително и в частта, с която последният твърди наличието на предварителна уговорка за предаване на апартамента на ответницата и семейството й. Съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. /вж. Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, Решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр. Д. № 776/2009 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК и др./. От това следва, че е необходимо съдът да цени показанията им, отчитайки и възможната тяхна заинтересованост, като ги съпостави с останалите, приети по делото доказателства. Така св. Я. посочва, че на времето родителите на К. Я. са закупили апартамента за нея, като уговорката е била същият да остане за нея, а къщата, в която живее баща й да остане за нейния брат. Това обстоятелство се потвърждава освен от показанията на посочения свидетел, така и от събрания в цялост доказателствен материал по делото. Така действително се установява, че ответницата и свидетелят са заживели в жилището непосредствено след като то е закупено, което се потвърждава и от св. З.. Св. Д. не свидетелства противното, като заявява, че не знае къде е живяла и живее К. Я., което е житейски трудно обяснимо, предвид очевидно твърдяната от свидетеля Д. близост с ищеца по делото. В случая от съвкупния анализ на свидетелските показания, може да се достигне до извод, че ответницата е заживяла със съпруга си в процесния имот със знанието и съгласието на съсобствениците С. П. и П.П., като са налице достатъчно доказателства, от които да се приеме, че това действие представлява именно предаване на владението върху цялата вещ от страна на последните. Индиция за уговорката в семейството е и представеният по делото Нотариален акт № 101 от 22.11.2022 г., том VIII, peг. № 4937, дело № 1065 от 2022 г. по peг. на нотариус М. Стоева, per. № 581 на НК, вписан в СВ - Карнобат под акт № 69, том 13, дело № 1991/2022 г., с който са дарени идеалните части на брата на К. Я. на последната, както и останалите, приети по делото писмени доказателства. Така по делото е представен приходен касов ордер, видно от който е заплатена сума за полагане на хидроизолация на жилищния блок, в който се намира процесния апартамент. Това се потвърждава и от св. З., която посочва, че всички разходи за етажната собственост, както и за ремонти, включително в апартамента, са заплащани от семейството на К. Я., като баща й не е бил търсен за тях. Действително направените ремонтни работи не биха могли да обосновават извод за установяване на самостоятелна фактическа власт с намерение за своене на вещта, ако не са били свързани с ясно и категорично демонстриране пред ищеца на намерението на ответницата да владее целия наследствен имот само за нея. /Така Решение № 59 от 9.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3785/2021 г., II г. о., Решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г. на ВКС, І г. о., Решение № 21 от 3.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3994/2021 г., I г. о./. Въпреки това след изясняване на всички факти и обстоятелства, може да се заключи, че направените ремонтни дейности, наред с всички останали обективирани действия от страна на ответницата, водят до извод, че същата е владяла по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС процесния имот. Същото се установява и от представените по делото удостоверения за постоянен и настоящ адрес, както и от представените приходни квитанции за заплатени данъци за недвижимия имот. Съгласно практиката на ВКС също така декларирането на имот като изключителна собственост, както и заплащането на дължимите за него данъци, не представлява своене на вещта по смисъла на чл. 79 ЗС (Решение № 37 от 26.03.2018 г. по гр. д. № 1969/2017 г. на ВКС, II г. о., Решение № 195 от 28.06.2011 г. по гр. д. № 86/2011 г. на ВКС, II г. о.), но е индиция за това обстоятелство. От всичко изложено, се налага извода, че твърдението за наличие на предварителна уговорка за прехвърляне на имота от неговите съсобственици на ответницата К. Я., е подкрепено от такава съвкупност от доказателствата по делото, които еднозначно в своята съвкупност водят от извода, че ответницата е придобила процесния имот по давност, въз основа на упражнявано от нея владение в рамките на десетгодишен период от 17.06.1999 г. до 17.06.2009 г., което владение е продължило и до настоящия момент. Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е допуснал извършване на съдебна делба на процесния недвижим имот, като искът за делба бъде отхвърлен като неоснователен. По разноските: Предвид отхвърляне на иска за делба и с оглед разпоредбите на чл. 78 ГПК и чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за първоинстанционното производство в размер до 100 лв., но не по-малко от 25 лв. – в случая 50 лв. Според съдебната практика (напр. определение № 104 от 9.02.2015 г. по ч. т. д. № 112/2015 г. на ВКС, 1, т. о., определение № 60288 от 30.07.2021 г. на ВКС, 1, т. о. и др.), когато производството по делото е приключило с акт по чл. 81 ГПК, без да е била внесена дължимата държавна такса, съдът, на основание чл. 77 ГПК, е длъжен да я събере от страната, на която е възложена отговорността за разноски съобразно изхода на делото. Ищецът следва да заплати и държавна такса по сметка на Окръжен съд – Бургас за въззивното обжалване в размер на 25 лв. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд