Решение № 5236 от 19.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2552/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Г. Ц. Г., чрез адв. М. С., срещу решение № 15064/22.12.2022 г., постановено по гр. д. № 21308/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, с което е отхвърлен предявеният от Г. Ц. Г. срещу С. П. П. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10000, 00 лева (частичен иск от цялостната претенция в размер на 50000, 00 лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства, унижение и накърняване на честта и достойнството, последица от набедяването на ищеца от ответника с тъжба до Софийския районен съд в престъпление - клевета, изразяваща се в това, че на 20.03.2019 г. в предаването „Честно казано“ с водеща Л.К. на тема „Как се краде бизнес със сиво счетоводство и прокурорско бездействие“ разгласил за него позорни обстоятелства и му приписал извършването на престъпления, като ищецът бил оправдан по повдигнатите му обвинения с присъда № 20096995/15.04.2021г. по н.ч.х.д. № 8463/2019 г. на СРС (частично) и присъда № 24/10.11.2021г. по в.н.ч.х.д. № 2249/2021 г. на СГС (изцяло), ведно със законната лихва от датата на подаване на тъжбата (20.05.2019 г.) до окончателното изплащане. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на СРС, че за частните тъжители, за разлика от Прокуратурата, не е налице задължение за повдигане само на законосъобразни обвинения, поради което те не носят отговорност (извън тази за съдебни разноски), ако производството по подадената тъжба приключи с оправдателна присъда. В тази връзка се сочи, че в производството, образувано по частна тъжба, съдът е сезиран с искане за ангажиране на наказателна отговорност на определено лице, а не на имуществена отговорност, за търсенето на която може да се конституира гражданският ищец. Поддържа се, че в тези производства частният тъжител е приравнен на прокурор и има качеството на обвинител, а частната тъжба съставлява своеобразен обвинителен акт, като правото на частна тъжба не е право на защита на гражданина, а средство за ангажиране на държавната репресия срещу уличено в престъпление от частен характер лице. Поради това се счита, че частният тъжител следва да носи деликтна отговорност за подаване на неоснователна тъжба, независимо дали е действал умишлено. В жалбата е релевирано и оплакване за допуснато от районния съд съществено процесуално нарушение във връзка с изготвяне на доклада по делото, тъй като не било указано на ищеца, че е в негова тежест да докаже умисъл у ответника за депозиране на частна тъжба по н.ч.х.д. № 8463/2019 г. на СРС, НО, 135 състав, с цел да се навреди на ищеца. Оспорва се и изводът на районния съд, че ищецът не е доказал наличието на злоупотреба с право от страна на ответника, като се счита, че така СРС незаконосъобразно е разменил тежестта на доказване в противоречие с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. По тези съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се съдебно-деловодни разноски. Въззивната жалба е редовна и допустима. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. П. П., чрез адв. В. Ч., в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата и се излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Претендират се разноски. С постановеното по реда на чл. 267 ГПК определение № 7055/08.06.2023 г. въззивният съд е приема за основателни доводите на въззивника за непълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад, с оглед на което е указано на ищеца Г. Ц. Г., че е в негова доказателствена тежест е да докаже обстоятелството, че ответникът С. П. П. е сезирал наказателния съд чрез тъжба, основание за иницииране на н.ч.х.д. № 8463/2019 г. по описа на СРС, при съзнание, че тя е неоснователна, с цел да навреди на ищеца. Във връзка с дадените указания по делото са приети преписи от съдебни решения по търг. д. № 9005/2016 г. на СГС и по гр. д. № 1044/2021 г. на САС. С обжалваното в настоящото производство решение СРС приема, че съгласно чл. 56, ал. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, като този, който счита, че са накърнени негови права, може свободно да се обърне към съда за защита, без да се налага да понесе от действията си други неблагоприятни последици, освен необходимостта да заплати разноските на другата страна, ако искането му се окаже неоснователно и загуби делото. Затова когато някой предяви неоснователен иск или подаде тъжба срещу друг, той не носи отговорност за причинените по този начин неудобства, притеснения и душевни страдания, тъй като предявяването на иск, съответно подаването на тъжба, представлява правомерно действие, възможността за което е специално предвидено в КРБ. Посочено е още, че докато за Прокуратурата на Република България е налице задължение да повдига само законосъобразни обвинения, такова задължение няма за гражданите, поради което те не носят отговорност (извън тази за съдебни разноски), ако предявеният от тях иск бъде отхвърлен, съответно производството по подадената тъжба приключи с оправдателна присъда. Приема се, че единствено в хипотезата, в която наказателният съд е сезиран с тъжба при ясното съзнание на тъжителя, че липсва основание за търсене на наказателна отговорност, подаването на тъжбата би могло да се разглежда като противоправно деяние, тъй като по същината си е израз на злоупотреба с право. В конкретния случай е прието, че ищецът не е доказал по категоричен начин противоправния характер на деянието, т.е. наличието на злоупотреба с право, тъй като данните за обтегнатите отношения между страните, за наличие на проверки и досъдебни производства, не могат да обосноват извод, че П. е подал тъжбата при ясното съзнание, че липсва извършено спрямо него престъпление клевета и единствената цел е да нанесе вреди на Г. Ц. Г.. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира следното: Ищецът Г. Г. твърди, че ответникът С. П. е сезирал СРС с тъжба, с която на Г. е повдигнато обвинение за това, че на 20.03.2019 г. в предаването „Честно казано“ с водеща Л.К. на тема „Как се краде бизнес със сиво счетоводство и прокурорско бездействие“ е разгласил позорни обстоятелства за П. и му е приписал извършването на престъпление чрез следните изрази: „Печалбата никога не е била добра, защото той я е укривал “, във фирмата „ се води сиво счетоводство и се краде и то с милиони левове. “, „До 2013г. П. е откраднал от държавата около 5-6 милиона. Той и сега продължава да краде по същия начин и това не го притеснява.“, потвърждава, че договор за отпускане на банков кредит е с фалшифицирани подписи и „е върнат на лицето, за да го унищожи“, „Бандитите в България се съюзяват, нека дори да ме съдят... Има такива в прокуратура, има такива в съд и във всички институции на държавата.“, на въпрос на водещата дали П. не е предлагал на Г. да „си крадат заедно“, последният отговаря: „Да, предложи го през В.А., мой адвокат тогава, на няколко пъти, но не при мен директно, а при един адвокат Г....“, „...Със заплахата, че ще ми се случи нещо. То няколко бяха заплахите, че ще ме запалят.“, , , По най-грозния и вандалския начин запалиха къщата в Драговищица. Запалиха я на 10.12.2014г. след като не се предадох и това не е разследвано.“, „Може да се предположи, че над бившия ми съдружник има огромен политически чадър и ако се разрови да се докаже.“, „ Той и съпругата му могат да добият академично образование за фалшификации и кражба на пари във всякакъв вид и вариант, дали е от банка, или от където и да е.“, „Смятат се за всемогъщи, за господи тези хора, според мене.“ и, , Това са хора, които могат да не се спрат пред нищо, това са хора с жесток начин на живот, визия за живот. Те няма да простят в някаква конфликтна ситуация и на най-близките си хора, най- доверените си хора. Вие нямате представа просто.“ Сочи се, че с влязла в сила присъда ищецът е бил изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения, поради което с подаването на частна тъжба ответникът е извършил незаконосъобразно действие, като е набедил ищеца в извършване на престъпление пред надлежен орган (СРС). Сочи се, че ищецът е депозирал тъжбата с цел да припише на ищеца престъпление, което не е извършил, а именно – клевета. Поддържа се, че вследствие на образуваното наказателно производство ищецът е търпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, неудобства, накърняване на доброто му име, честта и достойнството му. Преживеният стрес се отразил отрицателно на психическото и здравословното му състояние. Ищецът твърди, че се е чувствал обиден и унизен, напрегнат, потиснат и продължавал да търпи душевни страдания. По тези съображения претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева (частичен иск от общата претенция за 50 000 лева). Ответникът С. П. П. оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е действал виновно, подавайки процесната тъжба до съда, тъй като е считал, че изявленията на Г. Ц. Г. в предаването „Честно казано“ с водеща Л.К. имат клеветнически характер и накърняват авторитета и доброто му име. Поддържа, че защитата на признати от закона лични права (на чест и достойнство) не може да бъде третирана като непозволено увреждане. Излагат се подробни съображения за липса на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, тъй като упражняването на процесуално право, изразяващо се в подаване на тъжба, не съставлява виновно противоправно поведение. Поддържа, че при подаване на тъжбата не е действал противоправно и не е съзнавал, нито допускал, че ще причини вреди на ищеца, защото е целял да защити собствените си права и интереси. Оспорват се естеството и интензитета на претърпените неимуществени вреди, както и причинната им връзка с подадената тъжба. Видно от приобщеното по настоящото дело производство по н.ч.х.д. № 8463/2019 г. на СРС, НО, 135 състав, образувано по частна тъжба вх. № 1034568/20.05.2019 г. на С. П. П. срещу Г. Ц. Г. за извършено спрямо тъжителя престъпление по чл. 147, ал. 1 вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 161, ал. 1 НК, а именно, че на 20.03.2019 г. в предаването „Честно казано“ с водеща Л.К. на тема „Как се краде бизнес със сиво счетоводство и прокурорско бездействие“ разгласил публично за него чрез инкриминираните изрази позорни обстоятелства и приписал на Г. извършването на множество престъпления (против личността, против собствеността, против стопанството, против финансовата и данъчната система и документни престъпления). С присъда № 20096995/15.04.2021 г. по образуваното въз основа на тъжбата н.ч.х.д. № 8463/2019г. на СРС, НО, 135 състав, подсъдимият Г. Ц. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК - клевета, нанесена публично чрез излъчването й в телевизионно предаване, чрез изразите: „Печалбата никога не е била добра, защото той я е укривал “, във фирмата „се води сиво счетоводство и се краде и то с милиони левове.“, „До 2013г. П. е откраднал от държавата около 5-6 милиона. Той и сега продължава да краде по същия начин и това не го притеснява.“, на въпрос на водещата дали П. не е предлагал на Г. да „си крадат заедно”, последният отговаря: „Да, предложи го през В.А., мой адвокат тогава, на няколко пъти, но не при мен директно, а при един адвокат Г....“, „...Със заплахата, че ще ми се случи нещо. То няколко бяха заплахите, че ще ме запалят.“, , , По най-грозния и вандалския начин запалиха къщата в Драговищица. Запалиха я на 10.12.2014 г. след като не се предадох и това не е разследвано. “ и „ Той и съпругата му могат да добият академично образование за фалшификации и кражба на пари във всякакъв вид и вариант, дали е от банка, или от където и да е.“ С първоинстанционната присъда Г. Ц. Г. е освободен на основание чл. 78а НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000, 00 лева, като за останалите инкриминирани с тъжбата думи и изрази Г. е оправдан. С влязла в сила присъда № 24/10.11.2021 г. по в.н.ч.х.д. № 2249/2021 г. на Софийския градски съд, НО, IV въззивен състав, присъдата на районния съд в частта й, в която подсъдимият Г. е признат за виновен в извършено престъпление и му е наложено наказание, е отменена и същият е признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения. В мотивите на присъдата въззивният съд е приел, че подсъдимият не е извършил нито от обективна, нито от субективна страна престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Тази присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали инкриминираното деяния е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен (чл. 300 ГПК). Като доказателство по делото е представен препис от графическа експертиза по дело № 33/2017 г. по описа на окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – гр. Силистра, според която трите подписа, положени в долен десен ъгъл на първа и втора страница и в графа „съдружници“ № 2 – след името на Г. Ц. Г. на трета страница на протокол от заседание на общото събрание на съдружниците в „Ж.“ ООД гр. София от 10.10.2013 г. не са изпълнени от Г. Ц. Г.. Представени са и три броя експертни справки по преписки на органи на МВР, според които изследвани подписи на документи вероятно не са изпълнени от Г. Ц. Г. и/или са копия на подписи, положени от него. По делото е прието заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвено въз основа на приложената от ищеца медицинска документация и извършен от вещото лице клиничен преглед, според което Г. е диагностициран с карцином на простата, доказан през месец юли 2021 г., артериална хипертония с давност по анамнестични данни от преди 4 години, т.е. 2019 г., и захарен диабет - тип 2, установен през 2021 г. Вещото лице е посочило, че не може да се определи точният момент на дебют на заболяванията, а посочените години касаят момента на диагностицирането им и не може да се каже дали е налице връзка с процесното наказателно производство. Посочено е, че захарният диабет и артериалната хипертония са хронични заболявания, нуждаещи се от постоянен контрол и системен прием на медикаменти и диетичен режим; че по отношение на онкологичното заболяване се провежда лечение с хормонални медикаменти и предстои лъчетерапия; че се извършват периодично контролни изследвания с оглед контрол на заболяването, като лечението е продължително и цели постигане на ремисия. Пояснява се, че причините за развитие на установените заболявания са различни: за захарния диабет - увреждане на панкреаса, инфекции, други ендокринологични заболявания, генетични дефекти, психотравма, затлъстяване; за артериалната хипертония - генетична предиспозиция (30% от вариациите й), а вторичната хипертония може да е резултат на различни заболявания - бъбречни, ендокринни, неврологични, както и на остър стрес; за карцином на простата - доказани рискови фактори се считат напредналата възраст, етническа принадлежност, генетични фактори (42% от случаите) и фамилна анамнеза. Според вещото лице пряка връзка между онкологичното заболяване и преживения стрес не може да се установи, а тъй като причината за развитие на карцином на простата е комплексен. Посочено е, че карциномът на простата обхваща около 11% от всички злокачествени заболявания при мъжете в Европейския съюз, като възрастта на заболелите най-често обхваща периода между 60 и 80 години, рискът от заболеваемост нараства с възрастта, продължителността на развитие на процеса не може да се фиксира, а в началното си развитие карциномът на простатата не дава клинични прояви и откриването му се основава на скрийнингово изследване. По отношение на захарния диабет и артериалната хипертония е посочено, че са често срещани заболявания както при по-млади хора, така и при хора на възраст над 65 години. Според заключението на приетата по делото съдебнопсихологична експертиза, при ищеца не са настъпили трайни психологични проблеми и промени; трайните негативни преживявания не са достигнали степен и интензитет на клинични изяви; Г. Ц. Г. не е потърсил помощ от специалист относно психологични проблеми и преживявания; психичните ресурси са съхранени и запазени; стратегиите за справяне са налични и адекватни на житейската ситуация; не е засегната волевата сфера и активност. Събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. Г. Г., К. А.С. и Й.П.С.. Свидетелят Ц. Г. Г. - син на ищеца, заявява, че се вижда почти всеки ден с баща си, който през последните няколко години „видимо залинял“. Сочи, че преди години, без да може да каже колко, баща му е диагностициран с онкологично заболяване и се лекува. Свидетелят заявява, че знае за подадената от ответника тъжба във връзка с изявленията на баща му в телевизионно предаване, както и че делото е приключило с оправдателна присъда. Сочи, че след повдигане на обвинението е настъпила промяна у баща му – бил разстроен, делото се отразило негативно на психическото му състояние, бил по-изнервен, изпадал в депресивни състояния, нетипични за него, станал мълчалив, не искал да споделя, бил безразличен беше събитията в семейния и професионалния му живот. Свидетелят твърди, че стресът се е отразил и на здравословното състояние на баща му, тъй като симптомите на раковото заболяване се появили след делото. Свидетелят К. С. - приятел на ищеца, твърди, че Г. му е споделял, че има някакви заведени дела за клевета, както и че имал здравословни проблеми, но без други подробности. Забелязал, че ищецът отслабнал, променил се – станал унил, нежизнен, отпаднал, изглеждал болнав. Тази промяна настъпила преди около година- две. Г. споделял, че проблемите, които има, било възможно да са свързани с делата за клевета. Свидетелят Й.С. – приятел на ответника, заявява, че познава ищеца и знае за водени между страните дела, включително и за делото за клевета. Спомня си, че една вечер през пролетта на 2019 г.ответникът му се обадил към 8, 05 – 8, 10 часа и му казал да гледа предаването на Л.К., по което Г. Ц. говорил „глупости“ за него. Свидетелят изгледал предаването, в което ищецът говори за ДДС измами, свързани с П.. Свидетелят твърди, че ответникът бил много засегнат от изявленията в предаването, тъй като познатите му задавали въпроси във връзка с това, като на П. му се налагало много пъти да обяснява пред близки и приятели, че това, което се твърди за него, не е истина. Завел наказателно дело за клевета, за да запази достойнството си. Свидетелят С. бил свидетел по това дело. П. споделял, че не си вдигал телефона и се чувствал унизен. Свидетелят твърди, че е работил във фирма „Ж.“, в която Г. и П. са били съдружници; че първо Г. Ц. изключил С. П. от фирмата, възползвайки се от отсъствието му, а после П. изключил Г.; че Г. бил затворен и сприхав човек. Във връзка с дадените от въззивния съд указания във връзка с доказателствената тежест, като доказателство по делото са приети преписи от съдебни решения по търг. д. № 9005/2016 г. на СГС и по гр. д. № 1044/2021 г. на САС. С решението по търг. д. № 9005/2016 г. на СГС, VI-10състав, „Ж.“ ООД е обявено в несъстоятелност. Видно от съдебно решение по в. гр. д. № 1044/2021 г. по описа на САС, 8 граждански състав, със заличени лични данни, със същото е признато за установено в отношенията между страните и по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Г. Ц. Г. против „УниКредит Булбанк“ АД и „М. 871“ ЕООД, че Г. Ц. Г. не дължи като солидарен длъжник част от вземането на „УниКредит Булбанк“ АД по Договор за банков револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г., прехвърлено на „М. 871“ ЕООД с договор за цесия, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „М. 871“ ЕООД на 20.07.2016 г. в размер на сумата от 50 000 лв., част от пълния размер на задължението от 1 418 988, 33 лв. В мотивите на същото е прието, че ищецът Г. Ц. Г. не е подписал Договор за банков револвиращ кредит № 403/22.11.2013 г. Въпреки че решението е представено със заличени данни, с оглед изявлението на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание пред районния съд, че същото му е служебно известно и е обжалвано пред ВКС, настоящият състав приема, че същото е постановено по предявен от настоящия ищец иск. Въз основа на служебна справка въззивният съд констатира, че към настоящия момент същото не е влязло в сила. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна: Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от оплакванията във въззивната жалба. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Въззивният съд напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното: За да бъде уважен искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ГПК, при извършено непозволено увреждане вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с това, по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред. Защитата на правата и интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде осъществявана както по гражданскоправен или административноправен ред, така и по наказателноправен такъв - чрез предвидените в НК и други закони престъпни състави, отнасящи се до засягането на правата или интересите. По начало наказателноправната защита се реализира от самата държава - при престъпленията от общ характер. В определени случаи обаче, с оглед на степента на обществената опасност на деянията, характера на засегнатото от тях право или интерес и съществуващите отношения между дееца и лицето, чиито права са засегнати, законодателят е предоставил на последното преценката дали да се възползва от наказателноправния ред за защита. В тези случаи, при престъпленията от частен характер, правото да сезира съда за образуване на наказателното производство е предоставено на пострадалия, като правото се упражнява с подаването на тъжба. Същата е предпоставка за образуване на наказателно преследване за престъпления, които се преследват по реда на частното обвинение, като чрез съдържанието си очертава рамките, в които трябва да се развива наказателното производство. Затова възможността за подаване и поддържането на частна тъжба представлява признато от закона право и само по себе си подаването й не е противоправно действие, което да обуслови отговорност на частния тъжител за вреди причинени на трети лица. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Подаването на жалба (молба, тъжба) до съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност – гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Обстоятелството дали правото на тъжба е упражнено добросъвестно или недобросъвестно не е поставено в зависимост от крайния резултат на наказателното производство, тъй като законът не е свързал съществуването на правото с изискването твърдяното с тъжбата престъпление действително да е било извършено и то от обвиняемия. Затова правото на тъжба ще е упражнено добросъвестно, когато частният обвинител го упражнява с убеждението, че то съществува. В този случай няма да е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че престъплението не е извършено или не е извършено от обвиняемия. Отговорността на частния тъжител спрямо обвиняемия при постановяване на оправдателна присъда е ограничена до отговорността за разноските в производството по чл. 190, ал. 1 НПК. Подсъдимият може да търси обезщетение за други вреди само ако правото на тъжба е било упражнено при наличието на злоупотреба с право. Злоупотреба с право, т. е. противоправно поведение е налице, когато жалбата (молбата, тъжбата) не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят предварително знае, че те са неверни, и подава жалбата с цел да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Тази злоупотреба с правото обуславя противоправността на действието на носителя на правото и възможността от същия да бъде търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на трети лица. Злоупотребата с правото обаче не е равнозначна на вината, поради което и не се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а тъй като има отношение към противоправността на действието, трябва да бъде доказано, наред с причинната връзка и вредите, от лицето което претендира обезщетение за претърпени вреди. В този смисъл - решение № 201/06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г. на ВКС, IV ГО; решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, IV ГО; решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. на ВКС, III ГО; ВКС, решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. на III ГО, ВКС, решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, IV ГО. Не може да се прави паралел между разпоредбите на чл. 45 ЗЗД и чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, тъй като ЗОДОВ е специален закон, който изхожда от идеята, че държавните и общински органи и служби, както и органите на следствието, прокуратурата и съда следва да действат законосъобразно при осъществяване на административна дейност, както и при дейностите по чл. 2 ЗОДОВ. Затова Прокуратурата носи имуществена отговорност при повдигнато незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, но такава отговорност не носи частното лице, ако наказателното производство, образувано по негова тъжба, бъде прекратено или приключи с оправдателна присъда. Прокуратурата има задължението да действа законосъобразно - т. е. да повдига само основателни обвинения, докато такова задължение не съществува за частните лица, независимо от това дали притежават юридическо образование (решение № 86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, III ГО, решение № 1347/18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на ВКС, II ГО). Следва да се има предвид и това, че в тежест на ищеца е да установи в съдебния процес противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, което в конкретния случай означава, че Г. Г. е следвало да докаже по категоричен начин наличието на злоупотреба с права от страна на С. П., в каквато насока са и дадените от въззивния съд указания след констатацията за непълнота на доклада на първата инстанция. В конкретния случай от материалите по делото не се установява наличие на противоправно поведение от страна на ответника, доколкото не се установява той да е упражнил правото си да подаде частна тъжба срещу Г. Г. с цел да увреди неговите права. Напротив, от показанията на свидетеля Й.С. се установява, че след излъчване на предаването П. се чувствал много засегнат от изявленията на Г. Г. и депозирал тъжба, за да защити достойнството си. Не следва различен извод от представените пред въззивната инстанция съдебни решения, тъй като от обстоятелствата, че дружеството, на което страните по делото са били управители, е обявено в несъстоятелност, както и че на определени документи е бил придаден вид, че са подписани от Г., а в действителност подписът не е бил положен от него, не следва извод, че П. е знаел и/или е бил съпричастен към подправката на документите, във връзка с които Г. е направил изявления в процесното телевизионно предаване. С оглед липсата на противоправно деяние, не следва да се изследва наличието на останалите предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, разноски се дължат единствено на въззиваемия, като въззивникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 2400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство, съгласно приложения към отговора на въззивна жалба договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023 г., съдържащ отбелязване, че същото е заплатено в брой. Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI - Б въззивен състав,