Решение № 218 от 9.10.2026 г. на Районен съд - Севлиево по дело № 64/2026 г.

И. С. К., ЕГН •••••••••• е предявил против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26,ал.1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 720031244840/ 11.05.2023г. сключен между страните и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 3490,11 евро – недължимо платени суми по същия договор за кредит. Ищецът твърди, че на 11.05.2023г. сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 720031244840, по силата на който получил сумата от 6 000.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41.07 % и ГПР в размер на 49.54 %. Ищецът сключил застраховка, в размер на 1721.28лв., като тази сума се превеждала от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общият размер на кредита възлизал на 7721.27лв., която сума била разсрочена на 32 погасителни месечни всяка в размер на 400.81лв. Твърди се, че процесният договор бил недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 11 и т.12, от ЗПК. Отделно от горното в договора за потребителски кредит не било конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което било в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следвало да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора годишен процент на разходите от 49.54%. В конкретния случай липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не ставало ясно кои компоненти са включени в него и как се формирал посоченият ГПР в размер на 49.54%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. Излагат се съображения, че предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховката, в размер на 1721.28лв., които кредитополучателят следвало да заплати на 32 вноски съгласно договора. Клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими суми по застрахователната премия била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като била уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. По този застрахователен договор, правата на банката са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски била Застрахователната компания, а не банката. Ищецът не бил наясно и не му е било разяснено при сключването на застраховките какви са правата му при сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите. Клаузата за заплащане на застраховки била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Освен това, предвид свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаляларазпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР. Допълнителните услуги представлявали разход по кредита и подлежали на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 6 000.00 лева/. Сключената застраховка противоречала на чл. 115, т. 1 от КЗ и чл. 116, ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им противоречило, а уговорката за възникването му била нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 1721.28 лева, и договорната лихва от 41.07 %, общата стойност на разходите по процесния договор за потребителски кредит надвишавали значително договорения годишен процент на разходите от 49.54 %. В договора са посочени годишният процент на разходите - 49.54 % и общата дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на процесния договор - 12826.06 лв. Липсвали допусканията, които са взети предвид при посочване на ГПР, а и те не можели да се извлекат от представените доказателства. Липсвала методика на изчисляването му, която да е в съответствие с Приложение №1 към закона, а и не се установяват данните, въз основа на които е направено изчислението. Не било ясно ГПР върху коя главница се изчислява при посочени в договора различни размери на кредита и на общия размер на кредита. Допълнително се сочи, че за потребителя, като по-слаба страна в правоотношението, не се разбирало кой точно е остатъчният размер на главницата, тъй като в чл.7 от договора, като размер на кредита и общ размер на кредита имало посочени две различни суми, при което не можело да се прецени за коя от двете суми отговаря понятието главница по чл.9. Горното водело до нарушение на императивното изискване на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК и извод за недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК и приложението на чл.23 от ЗПК. Поддържа се, че ищецът към настоящия момент платил сума в размер на 12826.06 лева по процесния договор за кредит. Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се разноските по делото. Извън законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответното дружество. Подържа се, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в ГПР и не е общ разход по кредита. Сочи се, че сключването на застраховката не било условия за сключване на договора за кредит. Излага подробни съображения, че в процесния договор ясно били посочени компонтентите – главница и лихва в унисон с разпоредбите на ЗПК. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото. Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна: Между страните не се спори и е отделено с изготвения по делото доклад, че са били в договорни отношения по силата на сключен Договор за потребителски кредит № 720031244840 от 11.05.2023г. Безспорно представения по делото договор за кредит намира своята правна регламентация в ЗПК. С доклада по делото съдът изрично е указал на ответното дружество, че следва да установи, че сключеният договор за паричен заем отговаря на законовите изисквания за валидност, в частност на изискванията на ЗПК. Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 720031244840 от 11.05.2023 г., „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като заемодател е отпуснал на ищеца като заемател сумата от 6 000 лева при годишна лихва от 41, 07 % и ГПР от 49, 54%. Предвидено е заплащане на премия по застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 1721,28 лева. Общият размер на кредита е 7721,28 лева, а общата сума за връщане, посочена в погасителния план – 12826,06 лева. Сумата следва да се върне на 31 месечни анюитетни вноски с падежи в периода 25.062023 г. 25.01.2026 г. По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице със съответната компетентност, при пълно, задълбочено и ясно дадени отговори на поставените въпроси и без данни за очевидна неправилност. Според вещото лице , ако застрахователната премия в размер на 1 721,28 лв. бъде извадена от главницата и бъде третирана като разход по кредита, размерът на ГПР възлиза приблизително на 84,56 %. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите /ГПР/. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 49,54 %, но от неговото съдържание не може да бъде направен несъмнен извод за това кои точно разходи са отчетени. В чл. 10 от договора е посочено формално кои са взетите предвид допускания при изчисление на размера на ГПР, но не и кои са конкретните разходи, които са съобразени при изчисляването му. Посоченото обстоятелство не само води до неяснота относно всички разходи по кредита и тяхната относителна тежест, но също така препятства възможността да бъде извършена преценка относно съответствието им с уредения в чл. 19, ал. 4 ЗПК /прил. ред. / максимален размер на ГПР. Съгласно т. 66 от мотивите на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17 г. на СЕС на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за изчислението. В Определение № 1369/27.05.2024 г. по т. д. № 333/2024 г. на II Т. О. на ВКС пък е посочено, че доколкото ГПР е част от основния предмет на договора, то неговата структура трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои, а при неяснота относно начина на формиране на неговата стойност- договорът за потребителски кредит е нищожен. В тази връзка следва да бъде посочено, че с процесния договор страните са уговорили освен заплащането на възнаградителна лихва, която несъмнено представлява разход по кредита, също и застрахователна премия в общ размер на 1721,28 лева, заплащането на която е разсрочено с погасителните вноски по кредита. Предвид липсата на посочена в договора информация относно компонентите, взети предвид при изчисляване на ГПР, съдът намира, че потребителят не е в състояние да прецени дали начислената застрахователна премия се включва в същите, което ограничава възможността му да извърши реална преценка относно финансовата тежест на предвидените в договора задължения, съответно да направи информиран избор относно сключването му. Наред с горното, настоящият съдебен състав намира, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в посочения в договора за кредит ГПР не са отчетени всички разходи по кредита, които следва да бъдат включени при неговото изчисляване, конкретно предвидената в договора застрахователна премия. От съдържащата се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ може да бъде направен извод, че уговорените в договора за потребителски кредит застрахователни премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в ГПР в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр. /. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Въпросът дали сключването на застрахователния договор, респективно присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването договора, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.3 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното. Това е така, доколкото посочените клаузи са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, като същите имат изцяло декларативен характер. В случая при отчитане на обстоятелството, че размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване, както и че подписаната от ищцата декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване към застрахователната програма и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ предоставена от Mediaguide Internationa и договорът за кредит са от една и съща дата- 11.05.2023 г., като при сключването на договора кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е действал в качеството на застрахователен агент, съдът приема, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите – в този смисъл са Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, Решение № 5231/11.08.2025 г. по в. гр. д. № 812/2025 г. на СГС, II-В въззивен състав, Решение № 395 от 22.01.2024 г., постановено по в. гр. д. № 5786/2023 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав и др. Доколкото обаче между страните не е спорно, че при изчисление на отразения в договора ГПР застрахователната премия не е отчетена като разход, същото се установява и от кредитираното заключение на вещото лице – счетоводител, съдът намира, че същият не отговаря на действителния размер на разходите по кредита и нарушава изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следва да бъде посочено още, че от посочения в чл. 7. 1 от договора общ размер на кредита, а именно- 12826,06 лева, може да бъде направен извод, че дължимата от потребителя застрахователна премия не само не е отчетена като разход, но е и включена в главницата. Съгласно т. 91 от Решение на СЕС по дело С-377/2014 г. в общия размер на кредита се включват само реално предоставените на разположение на потребителя суми, но не и такива, които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал/удържал/приспаднал за плащане на разходи, свързани с кредита, какъвто е настоящият случай. Това е така, тъй като понятията „общ размер на кредита" и "общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Следователно за целите на изчисляване на ГПР суми, които реално не са предоставени на потребителя, а с тях са покрити разходи по кредита не могат да формират част от общия размер на кредита, тоест не следва да бъдат отчитани като главница по кредита, тъй като чрез тяхното включване като главница изкуствено се намалява размерът на ГПР по кредита, като в същото време се увеличава и размерът на сумата за възнаградителна лихва, а оттам и на общата дължима от потребителя сума, което от своя страна се отразява на ГПР и неговата функция на единен показател за стойността на кредита, позволяващ извършването на преценка на предлаганите условия на различните кредитни продукти. В заключение, предвид изложеното относно липсата на яснота относно компонентите, които са взети предвид при изчисление на ГПР по кредита, неправомерното включване на уговорената застрахователна премия в главницата, водещо до изкуствено намаляване на неговия размер, както и неотчитане на последната като разход по кредита, и при съобразяване на същественото значение, което ГПР има за потребителя, съдът намира, че макар в договора да е формално посочен неговият размер, кредиторът на практика не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което на основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит се явява нищожен, а предявеният от ищцата иск се явява основателен. Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск срещу ответното дружество, като приеме за установено, че Договор за паричен заем № 720031244840/ 11.05.2023г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетата ССчЕ се установява, че ищецът е платил на ответното дружество кредитодател сумата в общ размер от 12 826,06 лева, при чиста стойност на кредита от 6000 лева. Поради което предявеният иск за връщане на сумата от 3490,11 евро – равностойност на 6826,06 лева, представляваща платената без основание сума по недействителния договор за кредит е основателен и следва да бъде уважен. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. В случая ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 401,98 евро, а видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие на ищеца следва да бъде присъдено и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер от 794 евро. С отговора на исковата молба от страна на ответното дружество е направено възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, но доколкото възражението е направено след влизане в сила на настоящата редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК (ЗИДГПК ДВ бр. 17 от 2026 г.), същото следва да бъде мотивирано. В случая е направено бланкетно възражение за прекомерност, поради което не са налице предпоставките за намаляването му. Така мотивиран, съдът