Решение № 615 от 7.4.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 113/2026 г.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол – София, чрез Н. С. – ст.юрисконсулт при РДНСК – Смолян против Решение № 370/22.12.2025г., постановено по АНД № 20253630202142 по описа за 2025г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление №СМ-03-ДНСК-68/14.07.2025г. на началника на ДНСК – София, с което на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, във вр. с чл. 239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ на „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД с [ЕИК], със седалище в [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 5000,00 лева. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изразява несъгласие с решаващия извод на съда за липса на компетентност от страна на актосъставителя. Сочи, че длъжностното лице инж. Х. Х., назначен в РДНСК Смолян е действал по силата на закона в рамките на своята компетентност, предвид факта, че административният акт, предмет на проверка, както и строежът, за който е издаден, е в обхвата на териториалната компетентност на РДНСК Смолян, а именно – област Смолян. Твърди, че в ЗУТ не е регламентиран специален ред за проверка на изготвени оценки, с които се проверява съответствието на всички части на инвестиционните проекти под формата на комплексен доклад, които са основание за издаване на разрешение за строеж. Същите подлежат на проверка единствено в условията на чл.156, ал.3 от ЗУТ, а именно при служебна проверка за законосъобразност на издадените разрешения за строеж и заповедите за допълването им по чл.154, ал.5, заедно с одобрените инвестиционни проекти, както и разрешенията за строеж в случаите на чл.147, ал.1 от ЗУТ. С оглед на това независимо, че фирмата, изготвила оценката е регистрирана в [населено място] и е извършила оценката в [населено място] под формата на комплексен доклад, същият не подлежи на контрол самостоятелно и не може да бъде проверен от служители на РДНСК – Шумен, както неправилно е приел въззивният съд. По изложени в касационната жалба аргументи моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което наказателното постановление бъде оставено в сила, а в полза на страната се присъдят разноски по делото. В условията на евентуалност прави възражение за размера на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от Н.Б. - служител с юридическо образование, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Ответната страна, „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД с [ЕИК], депозира писмен отговор посредством адвокат В. З., в който излага доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат В.З. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. При разглеждането й по същество, касационният състав приема следното: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: На 07.11.2023г. между „ДИ ВИ КОНСУЛСТ БГ“ ООД и „Електроразпределение-Юг“ ЕАД бил сключен Договор №4600008047 с предмет на договора Консултански услуги, свързани с упражняване на строителен надзор при изпълнение строежи по програмата за инвестиции, поддръжка и присъединяване на нови клиенти в КАЦ Смолян. В изпълнение на договора дружеството-жалбоподател, в качеството си на консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ е изготвило оценка за съответствие на инвестиционен проект за строеж: „Кабелна линия ниско напрежение за присъединяване на селскостопанска сграда в ПИ №49014Л2.422, [населено място]“, преминаваща през имоти с идентификатори 49014.10.201, 49014.10.1, 49014.12.117, 49014.12.114, 49014.12.23 по КК на [населено място]. При извършена от длъжностно лице в РДНСК Смолян служебна проверка по реда чл.156 от ЗУТ на законосъобразността на издаденото от главния архитект на община Смолян разрешение за строеж №17/10.02.2025 год., ведно с одобрения инвестиционен проект за „Кабелна линия ниско напрежение за присъединяване на селскостопанска сграда в [ПИ], [населено място]“, преминаваща през имоти с идентификатори 49014.10.201, 49014.10.1, 49014.12.117, 49014.12.114, 49014.12.23 по КК на [населено място], било установено, че Съгласно части Геодезия, Електро и ПБЗ на инвестиционния проект, при осъществяване на посочения обект, кабелът следва да премине през имоти с идентификатори 49014.10.201, 49014.10.1, 49014.12.117, 49014.12.114, 49014.12.23 по КК на [населено място], от които имоти с идентификатори 49014.10.1 и 49014.12.117 представляват републикански път III-863 „Соколовци – Момчиловци – Славейно – Петково - Малка Арда – Баните -Стояново - п.к Стояново“, поради което е налице хипотезата за „специално ползване на пътя“ по смисъла на §1, т.8 от ДР на Закона за пътищата /ЗП/, изразяващо се в изграждане на ново подземно линейно съоръжение с произтичащите изисквания, които следва да бъдат изпълнени. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, а съгласно чл.18 от Наредбата за специално ползване на пътищата, разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя и в обслужващата зона е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за устройство на територията. В същото време доколкото в разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата, е регламентирано, че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения в обхвата на пътя. С писмо на Областно пътно управление - Смолян вх. №РС-СМ-83-00-174/24.02.2025г. РДНСК Смолян е уведомена, че строителството, предвидено с разрешение за строеж №17/10.02.2025г. преминава през имоти изключителна публична държавна собственост със собственик Агенция „Пътна инфраструктура“, представляващи републиканска пътна мрежа - трети клас. При извършена служебна проверка било установено, че от АПИ, в качеството й на администрация, управляваща пътя и собственик на имоти с идентификатори 49014.10.1, 49017.12.117 не е издадено разрешението за „специално ползване на пътя“. Установено било също и че оценката за съответствие на инвестиционния проект е извършена като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма - консултант - „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД, притежаващо Удостоверение №РК-0078/16.10.2023г. за извършване на дейностите по чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, като консултантът е извършил оценка за съответствие на инвестиционен проект, без да е съобразил необходимостта от издаване на разрешение за специално ползване на пътя по реда на ЗП и Наредбата за специално ползване на пътищата. В извършената от „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД оценка за съответствие /стр.7/ било посочено, че „строежът не оказва въздействие върху околната среда и не попада в защитена зона. Строежът не попада в обхвата на изискванията на Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон“. Установено било също, че оценката е направена при липсва на становище на компетентния орган РИОСВ по спазване на изискванията на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Независимо от гореизложеното, „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД е дало положително становище за одобряване на инвестиционния проект, с което е изготвило неправилна оценка в противоречие с изискванията на закона. Резултатите от извършената служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на законосъобразността на издаденото от главния архитект на община Смолян разрешение за строеж №17/10.02.2025г., ведно с одобрения инвестиционен проект, са били отразени в констативен протокол №1/17.02.2025г. Въз основа на тези констатации против „ДИ ВИ КОНСУЛТ БГ“ ООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение №СМ-03, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние са нарушени разпоредбите на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ, във вр. с чл.127, ал.2, т.1 от ЗУТ и §1, т.8 от ДР на ЗП, чл.18, ал.1 и ал.5 от ЗП, чл.18 и чл.19 от Наредба за специално ползване на пътищата, чл.81 и чл.92 от ЗООС. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка, както и депозирано от дружеството възражение, е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция. При тези факти, районният съд е приел, че дружеството – жалбоподател, в качеството му на консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ е изготвило оценка за съответствие на инвестиционния проект за строежа, като е допуснало визираното в АУАН и НП нарушение на разпоредбите на чл.142, ал.5, т.8 от ЗУТ. Същевременно при преценка законосъобразността на издаденото наказателно постановление районният съд е счел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на териториална компетентност на актосъставителя. Съдът е акцентирал, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателно постановление изрично е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно в [населено място], поради което е приел, че административно наказателното производство е следвало да се образува с АУАН, съставен от лице по чл.37, ал.1 от ЗАНН, притежаващо териториална компетентност, съобразно чл.222, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.221,ал.1 от ЗУТ на територията на област Шумен, каквато главен инспектор в РДНСК – Смолян не е притежавал. При тези мотиви районният съд е отменил наказателното постановление. Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав, намира че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, като изложените аргументи за липса на компетентност на актосъставителя се споделят изцяло от настоящия състав, поради което, за да обоснове решението си, последният препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Основен реквизит на АУАН и наказателното постановление е посочване на мястото на извършване на деянието, счетено като административно нарушение. Местоизвършването е определящо както с оглед пълно описание на нарушението, така и предвид произтичащата от закона териториална компетентност на актосъставителя, административно наказващия орган и на съда. Съгласно чл.48 от ЗАНН административно наказателната преписка се разглежда от административно наказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Когато нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е седалището на органа, пред който е подадена или е следвало да бъде подадена информацията. Когато нарушението е свързано с обработка на информация в компютърна мрежа или е извършено в киберпространството, извън случаите по ал.2, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, при осъществяване на дейността на което е допуснато неизпълнение на задължение към държавата или община. Когато нарушителят няма постоянен адрес в страната или едноличният търговец или юридическото лице нямат адрес на управление в страната, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган с териториална компетентност – [населено място]. Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административно наказващият орган, в чийто район е постоянният адрес на нарушителя или адресът на управление на едноличния търговец или юридическото лице, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството. Стриктното прилагане на горецитираната законова разпоредба указва значимостта на местоизвършването на нарушението при определяне териториалната компетентност на актосъставителя и на административно наказващия орган. Както правилно е отбелязал районният съд, изрично в АУАН и в НП е посочено, че нарушението е извършено в [населено място]. С оглед на това правилен е изводът, че актосъставителят, който е с месторабота в РДНСК – Смолян, не разполага с териториална компетентност да състави АУАН. Това е така, тъй като съгласно чл.8 от Устройствения правилник на ДНСК териториалният обхват на действие на всяка регионална дирекция е определен на територията на съответната област. Видно от приобщените по делото Заповед №РД-15-0196/29.05.2009г. и Заповед №РД-15-070/2023г. актосъставителят Х. С. Х. е назначен на длъжност „старши инспектор“ в РДНСК – Смолян и съгласно длъжностната характеристика на старши инспектор в РДНСК, изпълнява произтичащите от длъжността служебни задължения по организация, контрол и осъществяване на дейностите в РДНСК в обхвата на териториалната компетентност – каквато има РДНСК - Смолян на територията на областта. При тези констатации, обоснован е изводът на районния съд, че административно наказателното производство е образувано въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от лице по чл.37, ал.1 от ЗАНН, което не притежава териториална компетентност, съобразно чл.222, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.221, ал.1 от ЗУТ, което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Липсата на компетентност за съставяне на АУАН опорочава административно наказателното производство и обуславя отмяната на наказателното постановление, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд. Доводите в касационната жалба досежно възможността за извършване на проверки от контролните органи са неоснователни. Изложените от касатора аргументи не могат да дерогират действието на императивните разпоредби, разписани в ЗАНН. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника за настоящата инстанция. По делото са приложени доказателства за ангажиране на процесуално представителство от адвокат В.З. по силата на Договор за правна защита и съдействие от 17.02.2026г., като касаторът следва да заплати в ползва на ответната страна разноски в размер на 307,00 евро, който се явява съответен на осъщественото правно съдействие, изразяващо се в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба и процесуално представителство в хода на проведеното открито съдебно заседание. Водим от горното Шуменският административен съд