Решение № 10 от 23.1.2026 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 64/2024 г.

Предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 430 и чл. 432 ТЗ вр. чл. 60 ЗКИ. Ищецът „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 твърди, че на по силата на сключен Договор за жилищен кредит от ••• г. „Експресбанк“ АД е предоставила на ответниците П. Л. и Д. Л. кредит в размер на 82600 лева със срок на издължаване 240 месеца, считане от усвояването му – 03.05.2018 година, при договорен лихвен процент 3,397% и ГПР 4,06%. Кредитът бил обезпечен с учредяване на ипотека върху недвижим имот – поземлен имот идентификатор 65766.701.2803 с площ 235 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 65766.701.2803.1 със застроена площ 99 кв.м., находящ се в гр. •••. Твърди се, че кредитополучателите – ответниците изпълнявали задълженията си и са заплащали месечните погасителни вноски до м. септември 2019г., след която дата преустановили изпълнението. Не били платени три последователни вноски – за месеците октомври, ноември и декември 2019 година, което дало основание съобразно чл. 10, ал.2 и чл. 11а от част Втора от Договора за жилищен кредит от •••г. банката/ищецът да упражни правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем. На 30.04.2020г. „Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД се обединяват и от тази дата „Банка ДСК“ АД става страна по договора за банков кредит и поема правата и задълженията на Експресбанк АД. Твърди се, че до длъжниците са изпратени писмени уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит, които са били връчени чрез ЧСИ Д. К., като и двете писмени уведомения били получени от С. М. А. – братовчедка на длъжниците Л.и. Така на 01.10.2020г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем и ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Д. Л. и П. Л. като е претендирана главница в размер на 78819,07 лв.; договорна лихва за периода от 23.08.2020 г. до 30.09.2020 год. в размер на 2131,15 лв.; лихвена надбавка за забава за периода от 12.10.2020г. до 30.09.2020г. в размер на 92,56 лв.; лихвена надбавка за периода от 01.10.2020г. до 06.07.2021г. в размер на 6108,47 лв. и законна лихва върху главницата от 07.07.2021г. до окончателното плащане. Образувано било ЧГД № 515/2021г. по описа на РС * и заявлението било уважено като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните вземания. Изпълнителният лист бил присъединен по изп. дело № 381/2021г. на ЧСИ Р.К., рег. № ••• с район на действие ОС Велико Търново и при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК било извършено връчване на заповедта за изпълнение. Това породило правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на посочените вземания. Предвид изложените твърдения отправя искане към съда след като ги призовем с ответниците и бъдат събрани доказателствата по делото, да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответниците дължат на „Банка ДСК“ АД следните вземания – сумата от 78819,07 лв. главница по договор за жилищен кредит от •••г.; договорна лихва за периода от 23.08.2020 г. до 30.09.2020 год. в размер на 2131,15 лв.; лихвена надбавка за забава за периода от 12.10.2020г. до 30.09.2020г. в размер на 92,56 лв.; лихвена надбавка за периода от 01.10.2020г. до 06.07.2021г. в размер на 6108,47 лв. и законна лихва върху главницата от 07.07.2021г. до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответниците П. П. Л. и Д. М. Л., чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. М. К. и в представен от него писмен отговор на исковата молба оспорват иска като неоснователен за разликата над сумата от 5325,67 лв. главница по договора за жилищен кредит от 21.04.2018г., за над сумата от 244,09 лв. – лихвена надбавка за забава върху признатата главница за периода от 01.10.2020г. до 06.07.2021г., както и за останалите претендирани суми за договорната лихва и лихвата за забава за периода от 12.10.2019г. до 30.09.2020г. оспорва твърденията на ищеца да е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, поради това, че писмените уведомления за направеното от банката волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост не са връчени надлежно лично на длъжниците. Извършеното връчване на писмените уведомления чрез лицето С. М. А. не отговаряло на изискванията на закона – не е лице от домашните на двамата ответници, нито живее на посочения адрес. Приела съобщенията, тъй като била подведена от служителя на ЧСИ Д. К. при връчването на двете уведомления. Освен това банката не е направила валидно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като липсва акт – заповед или решение на орган, който е оправомощен да приема такова решение. Двете писмени уведомления били подписани от пълномощник, за който нямало данни имал ли е такива правомощия да формира решение на юридическото лице за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Прави възражение, че ответниците не били уведомени за настъпилото правоприемство на страната на кредитодателя, а ако такова е било извършено, то липсва доказателства. Направено е възражение относно представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК АД за сметка № •••••••••• към 07.07.2021г., че не се отнася за договора за жилищен кредит от •••г., като аргументира това с посочената в договора банкова сметка – IBAN – разплащателната сметка по която договорът е обслужван. Оспорва размера на претендираните вземания – главница, договорна лихва, размера на обезщетението за забава. Направено е възражение за нищожност на клаузите по т. 8.1 и т. 8.2 от Част Първа на Договора от •••г., като неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.3, т. 5, т. 10 и т. 12 ЗЗП – клаузите не били индивидуално уговорени с ответниците. Уговорената наказателна лихва в оспорените клаузи по същество представлявали лихва за забава по смисъла на чл. 33, ал. 2 ЗПК и не можела да надвишава законоустановения максимум – законната лихва. Предвид изложеното отправя искане към съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен иска за дължимата главница над сумата 5352,67 лв., както и за дължимостта на лихвена надбавка за забава за периода от 01.10.2020г. до 06.07.2021 за сумата над 244,09лв., както и за останалите претендирани суми – договорна лихва и лихвена надбавка за забава за периода от 12.10.2019г. до 30.09.2020г. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното: От фактическа страна: На ••• г. между „Експресбанк“ АД и ответниците е сключен договор за жилищен кредит, по силата на който „Експресбанк“ АД е предоставила на ответниците П. Л. и Д. Л. кредит в размер на 82600 лева със срок на издължаване 240 месеца, считане от усвояването му – 03.05.2018 година, при договорен лихвен процент 3,397% и ГПР 4,06%. Кредитът бил обезпечен с учредяване на ипотека върху недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 65766.701.2803 с площ 235 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 65766.701.2803.1 със застроена площ 99 кв.м., находящ се в гр. *, ул. „Неофит Бозвели“ № 6. Договорът е с краен срок на действие 12.05.2038 година, като се погасява на 240 равни анюитетни месечни вноски дължими на 12-то число на съответния месец, считано от 12.05.2018 година до 12.05.2038г. Анюитетните вноски са определени по месечно съгласно погасителен план, неразделна част от договора – чл. 6.3 от Договора за жилищен кредит, от •••г. Последният е представен по делото като доказателство, от който е видно, че са посочени всяка анюитетна вноска до края на договора както и елементите, които включва – лихва, застраховка, вноска по главница и падежна дата. Безспорно е установено, че на 30.04.2020г. „Експресбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД се обединяват и от тази дата „Банка ДСК“ АД става страна по договора за банков кредит и поема правата и задълженията на „Експресбанк“ АД. По делото са представени и два броя уведомления относно предсрочна изискуемост по Договор за кредит от ••• г., с изх. № 01-20-17739/24.08.2020г. и № 01-20-17741/24.08.2020 г., връчени на 17.09.2020 г. чрез ЧСИ Д. К., рег. № •••, с район на действие ВТОС, на третото лице С. М. А., вписана в разписката като „братовчедка със задължението да предаде“. Ищецът е подал заявление по чл. 417 ГПК с вх. № 2082/ 07.07.2021 г. пред РС *, по което е образувано ЧГД №525/2021 година, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документи по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК за следните вземания: сумата от 78819,07 лв. главница по договор за жилищен кредит от •••г.; договорна лихва за периода от 23.08.2020 г. до 30.09.2020 год. в размер на 2131,15 лв.; лихвена надбавка за забава за периода от 12.10.2019г. до 30.09.2020г. в размер на 92,56 лв.; лихвена надбавка за периода от 01.10.2020г. до 06.07.2021г. в размер на 6108,47 лв. и законна лихва върху главницата от 07.07.2021г. до окончателното плащане; както и направените разноски - 1766,17 лв.- платена ДТ и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Заявление е уважено изцяло. Издадена е Заповед № 287 за изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.07.2021 година, допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта. Изпълнителният лист бил присъединен по изп. дело № 381/2021г. на ЧСИ Р.К., рег. № ••• с район на действие ОС Велико Търново. Връчване на заповедта за изпълнение е извършено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, последица от което е предявяването на иска в изискуемия по чл. 415, ал. 4 ГПК установителен иск по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. Размерът на вземанията се установява от представеното извлечение от счетоводни книги на „Банка ДСК“ АД към 07.07.2021г., от което е видно, че за периода от 12.10.2019 г. до 12.09.2020 г. включително ответниците не са погасили нито една от анюитетните вноски, като размерът на просрочената сума за посочения период е 5 325,67 лв., а предсрочно изискуемата главница е в размер на 78 819,07 лв. Дължимата договорна лихва е в размер на 2 131,15 лв. за периода от 23.08.2020 г. до 30.09.2020 г. Начисленото обезщетение за забава за периода от 12.10.2019 г. до 30.09.2020 г. е в размер на 92,56 лв. Във връзка с направените от ответниците оспорвания и по искане на ищеца е допусната съдебно-счетоводна експертиза. В писменото си заключение вещото лице подробно е отговори на поставените въпроси и е направила следните констатации и изводи: Кредитът е усвоен от ответниците чрез извършване на превод на сумата от 82600 лв. по банкова сметка на П. П. Л.. Кредитополучателите - ответниците са извършвали погасителни плащания по договора за кредит и са внесли сумата от 8720,67 лв. – главница 37880,67 лв.; договорна лихва .- 1409,10 лв., застраховка 524,01 лв. и лихва при просрочие 6,63 лв. Вещото лице е констатирало, че длъжниците по договора за банков кредит са допуснали за периода от 12.02.2019г. до 12.102019г. просрочия на главници и са им начислявани наказателни лихви, които лихви са платени, като последната изцяло платена погасителна вноска е била от 12.09.2019 година. От погасителната вноска на 12.10.2019 г. на обща стойност 494,04 лева, частично е платена главница в размер на 26,93 лева, както и лихва в размер на 223,40 лева, и застраховка в размер на 29,57 лева. От вноската, дължима на 12.10.2019 г. остава неплатена главница в размер на 214,14 лева. Забавата от 12.10.2019 г. до датата на предсрочната изискуемост 01.10.2020 г., посочена от банката ищец е 633 дни. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по Договор за жилищен кредит от ••• г. - 07.07.2021 г., размерът на неиздължената главница и обявена изцяло за изискуема е в размер на 78 819, 07 лева. При ненастъпила предсрочна изискуемост, размерът на неиздължената главница към 01.10.2020 г. е в размер на: 78 819,07 лева, в т.ч. 75 901,50 лева редовна главница и 2 917,57 лева просрочена главница. Анюитетните вноски с ненастъпил падеж към 01.10.2020 г. при ненастъпила предсрочна изискуемост по Договор за жилищен кредит с дата от ••• г. са в размер на 104 736,48 лева - 212 вноски по 494,04 лева. Вещото лице е посочило, че при настъпила предсрочна изискуемост размерът на неиздължената главница към 01.10.2020г. е 78819,07 лв., която е формирана като сбор от неплатената на 12.10.2019г. главница в размер на 214,14лв. и оставащите до края на погасителния план вноски по главница в общ размер 78604,93 лв. Към датата на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК – 07.07.2021г. на непогасените договорни лихви са в размер на 2104,33 лева и са натрупани в периода 12.10.2019 - 30.09.2019 г.; непогасената наказателна неустойка (санкционна лихва) за периода от усвояване на кредита до 30.09.2020 г. е 154,21 лева. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем, непогасената главица в размер на 78 819,07 лева се олихвява със законната лихва - 10% за периода от 01.10.2020 до 06.07.2021 г. (общо 279 дни), което води до начислени лихви за забава към 07.06.2021 г. в размер на 6108,47 лева. Експертизата сочи, че при ненастъпила предсрочна изискуемост по Договора за жилищен кредит за периода от 01.10.2020 до 06.07.2021 г., дължимите договорни лихви са общо 1947,36 лева, изчислени като остатъчната редовна главница е олихвена с договорения лихвен процент от 3,40 % за съответния брой дни, а в периода от 01.10.2020 до 06.07.2021 г. дължимите наказателни лихви върху просрочената главница биха били в размер на общо 296,35 лева - изчислени като размерът на натрупаната просрочената главница от месечната вноска е олихвена с лихвен процент при просрочие от 9,40 % (3,40 % лихва за редовен дълг + надбавка при просрочие от 6 пункта) за съответния брой дни. Вещото лице е посочило размерът на задълженията по договора на кредит, в случай че се приеме, че предсрочната изискуемост настъпва на 05.03.2025година – датата на получаване на исковата молба, а именно – неиздължена главница 78819,07 лв.; договорна лихва – 12903,68 лв. и санкционна лихва 4309,35 лв. Съдът изцяло дава вяра на вещото лице и даденото от него писмено заключение като пълно, точно и компетентно дадено, отговорило на всички поставени въпроси. нещо повече страните не са оспори заключението и следователно са съгласни с констатациите му. От показанията на разпитаната в хода на производството свидетелка С. М. А. и от представените писмени доказателства се установява, че тя живее в гр. * на ул. •••, а ответниците по делото живеят и имат постоянен адрес на същата улица, но на •• и там са живели до преди 7-8 години. В момента Д. Л. живеела в гр. Пловдив, а П. Л. бил в чужбина. Свидетелката сочи, че един ден някакъв човек дошъл с купчина листи и й казал, че трябва да приеме документите и тя ги приела от човешка гледна точка. По това време обаче ответниците били в Дания. Знаела, че ще си идват и приела документите, а няколко месеца след това, когато Л.и се прибрали, тя им предала документите. Свидетелката твърди, че не погледнала документите, само видяла, че едните са за Д. Л., а другите за П. Л.. това се случило преди 6-7 години. Видно от чл. 10, ал. 2 от Договора за банков кредит от 23.04.1018г. Банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуем, ако е възникнало просрочено плащане на задължение по този договор повече над 90 дни, като изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателите с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните в чл. 15 от Договора, който пък препраща към посочения в част Първа адрес , а именно за П. Л. това е гр. ••• а за Д. Л. – гр. •••, ••. Именно на тези адреси е изпратена покана-уведомление до всеки от кредитополучателите, които са получени от св. С. М. А. със задължение да ги предаде на 17.09.2020 година. Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда като безспорна, се налага следните правни изводи: Предявен е установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, , ал.1, т. 2 ГПК вр. чл. 430 и чл. 432 ТЗ вр. чл. 60 ЗКИ от заявителя по ЧГД № 525/2021 по описа на РС - * против длъжника, по отношение на който е поискано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК, като се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта. По допустимост на иска: Предявеният иск е допустим по отношение на искането да бъде прието за установено съществуването на вземането, за което по ЧГрД № 525/2021 г. на РС- * е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Искът е предявен при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 и в срока по ал. 4 от ГПК. Разгледан по същество предявеният установителен иск се явява частично основателен и съдът следва да го уважи като такъв, по изложените правни съображения: Безспорно се установи, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който „Експресбанк“ АД е предоставила на ответниците сума в размер на 82600 лв., която последните се задължили да върнат на банката при условията и в сроковете, уговорени в договора. Кредитът е усвоен от ответниците чрез извършен по банкова сметка на ответника Л., като по този начин кредитодателят – банката ищец е изпълнила своето задължение по договора. Съгласно договора и приложения към него погасителен план кредитът е следвало да бъде погасяван с равни месечни анюитетни вноски с първа падежна дата 12.05.2018 година и ежемесечен падеж на 12-то число на съответния месец. От заключението на вещото лице се установява, че ответниците са допуснали просрочия в погасяването на погасителните вноски, като последната изцяло платена вноска е от 12.09.2019 г. Погасителната вноска от 12.10.2019 г. е заплатена частично, след което плащанията са били преустановени. Забавата от датата на последната неплатена вноска (12.10.2019 г.) до датата, на която банката претендира обявяване на кредита за предсрочно изискуем (01.10.2020г.), се установи, че е 633 дни. Съгласно чл. 60, ал. 2 от ЗКИ когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги, като това извлечение следва да съдържа най-малко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва и размера на обезщетението за забава за просрочените плащания. Произтичащото от договор за кредит вземане на кредиторът, става изискуемо преди срока, ако той е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на исковата молба, респ. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /доколкото съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението, когато е спазен срока по чл.415 ал.4 ГПК/, като длъжникът трябва да е уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост. Това волеизявление на кредитора по същество представлява упражняване на правото за едностранно изменение на договора при настъпилите отнапред уговорени в договора основания за това, поради което следва да достигне до другата страна по него. Волеизявлението на кредитора следва да е писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо: да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор; банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; това волеизявление да достигне до кредитополучателя. В представените по делото уведомления, адресирани до ответниците, се съдържа изрично изявление на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем поради наличието на конкретни обективни предпоставки за това – забава в погасяване на задълженията. Обстоятелството, че ответниците като длъжници по договора за кредит са преустановили плащанията на анюитетните вноски през м. октомври 2019 година е категорично установено и безспорно са налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит. Ищецът е отправил писмено уведомление до всеки един от ответниците и те са връчени по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на лицето С. М. А., записана като „братовчедка със задължението да предаде“. Именно в това е съсредоточен спора по делото: дали връчването на посоченото лице е редовно и дали последиците на обявената предсрочна изискуемост са настъпили към датата 01.10.2020 г. – датата на която това е сторено. ЧСИ извършва връчване на книжа по възлагане от кредитора по реда на ГПК – Глава 6, раздел първи, изрично урежда начина за връчването на съобщения и призовки. Връчването се осъществява лично или чрез друго лице, като чл. 46, ал.2 от ГПК изрично посочва чрез кои „други лица“ може да се извърши валидно връчване- „Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата.“ Според даденото в съдебната практика тълкуване и най-вече в тази на ВКС – Решение №165 от 01.07.2013 г. по гр.д № 2757/ 2013 г, Г.К., II Г.О на ВКС, Определение №96 от 24.01.2011 г. по ч.т.д №932/2010 г., Т.К, II Т.О на ВКС и Определение №272 от 27.06.2018 г. по ч.гр.д №2218/2018 г., Г.К, III Г.О на ВКС - пълнолетен член от домашните е лице, което живее на същия адрес, на който живее и самия адресат, т.е лице, което живее в същото жилище. По делото се установи, че постоянният и настоящият адрес на ответникът П. П. Л. е в гр. •••, а постоянният и настоящият адрес на ответникът Д. М. Л. е в гр. •••. Безспорно се установи, че третото лице С. М. А. живее на ул. „••• – в друго жилище, поради което не може да се приеме, че същата се явява друго лице по смисъла на чл. 46, ал.2 ГПК, чрез което може да бъде извършено връчването. Ето защо съдът приема, че съобщенията за настъпила предсрочна изискуемост не са връчени редовно и на 1.10.2020г. не е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 8/2017 год., ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване съществуването на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват, съгласно чл. 235, а. 3 ГПК. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. В този смисъл са Решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. ••/2019 г. на II ТО, Решение № 60048/20.08.2021 г. по т. д. № 2122/2020 г. на I ТО. В разглеждания случай е видно от данните по делото, че препис от исковата молба, в която се съдържа изявление на ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост, е бил връчен на ответниците, чрез назначения им особен представител- адв. М. К. - на 05.03.2025 г. и от тази дата се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици и следователно настъпва предсрочната изискуемост на вземането на банката за дължимите по кредита главница, договорна лихва и лихвена надбавка върху просрочена главница. В този смисъл е Решение № 118/19.07.2024 г. по к.т.д №1580/ 2023 г., II ТО на ВКС. Съдът намира за неоснователни възраженията за липса на валидно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради липса на акт- заповед или решение на орган, който е оправомощен да приема такова решение. Предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост са: забава в плащането на анюитетни вноски, упражняване от страна на банката кредитор на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на длъжниците за това и достигане на това уведомление до длъжниците. Законът не урежда задължение да бъде изготвен акт – заповед или решение. Неоснователни са и възраженията, че връчването е нередовно и предсрочна изискуемост не е настъпила, поради липса на представителна власт на пълномощника, изготвил уведомленията за обявяване на предсрочна изискуемост. Дори и да се приеме, че уведомленията са подписани и изпратени от името на банката от лице без представителна власт или при превишаване пределите на представителната власт, то няма пречка лицето, от името на което са извършени действия без представителна власт, да ги потвърди. По отношение на търговците, каквато е банката, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Презумпцията на чл. 301 от ТЗ може да бъде оборена само от представлявания търговец, който има правото да възрази, че извършените действия са без представителна власт. В случая само „Банка ДСК“ АД би могла да бъде увредена от нередовно представителство, поради което и само тя може да преценява дали да се ползва от извършените действия или не. При действие от името на търговец без представителна власт се приема, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването им. В настоящия случай Банката-ищец не само че не се е противопоставила на извършените действия, но и се възползвала от обявената предсрочна изискуемост, като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. В случая съдът приема, че дори и да е налице извършено уведомяване от лице без представителна власт, то съгласно разпоредбата на чл.301 от ТЗ последващите действия на Банката-ищец по настоящото производство, представляват потвърждение на действията по уведомяването на ответниците. Неоснователно е възражението на ответниците, че не били уведомени за извършеното правоприемство. При служебна справка по реда на чл. 32 ЗТРРЮЛНЦ се установява, че на 30.04.2020 г. е вписано преобразуване чрез „вливане“, въз основа на което всички права и задължения на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД /включително и вземанията й по процесния договор/ са преминали към се правоприемника „Банка ДСК“ АД. При вливане цялото имущество на преобразуващото се дружество преминава към приемащото, което става негов универсален правоприемник (чл. 262, ал. 1 от ТЗ). Преобразуването настъпва по право с факта на вписване на преобразуването в Търговския регистър. За разлика от частното правоприемство, при универсалното праводателят не е длъжен да уведомява длъжника за новия кредитор. Вписаните в ТР обстоятелства са публични (чл. 5 и чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ), поради което се считат за известни на добросъвестните трети лица, какъвто е и длъжникът. Неоснователно е и възражението, че представеното извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ АД за сметка № •••••••••• към 07.07.2021 г. не касае процесния Договор за жилищен кредит от •••г. Видно от договора предоставеният от ищеца кредит е изцяло усвоен по сметка с IBAN •••. По делото е установено, че на 30.04.2020 г. е извършено преобразуване чрез вливане на „ЕКСПРЕСБАНК“ АД в „Банка ДСК“ АД. Поради извършеното преобразуване, в представеното извлечение от счетоводните книги е посочена нова банкова сметка, открита в правоприемника „Банка ДСК“ АД. Неоснователно е и възражението за неравноправност на посочените клаузи от договора, понеже същите не са индивидуално уговорени с ответниците. Една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Въпреки, че посочените клаузи са част от предварително изготвените типови условията на Банката, не се установява същите да са сключени в нарушение на принципа на добросъвестността или да създават значителна неравнопоставеност между страните. Същите са ясни и разбираеми, поради което не могат да бъдат преценени като неравноправни – чл. 145, ал.2 ЗЗП. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В случая е налице сключен договор за кредит с потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП, чл. 9, ал. 2 ЗПК. Съдът при изпълнение на задълженията си по чл. 7, ал. 2 от ГПК не констатира в договора да са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Неоснователни са възраженията на ответниците за нарушение на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК. По своята правна същност включената в договора за жилищен кредит клауза за заплащане на наказателна надбавка, представлява уговорка за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на дължимите с договора месечни вноски, ако същите не бъдат платени в установените в договора срокове. Специалната императивна разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК предвижда допустим максимален размер на уговореното обезщетение за забава при потребителските кредити, който е равен на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /10% за посочения период/. И само ако в договора има уговорка, надвишаваща този размер, то би следвало да се приложат правилата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и тя да бъде заместена от повелителната норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК и обезщетението да се намали до размера на законната лихва за забава. В настоящия случай, уговореното обезщетение за забава, в размер на 9,40%, не надвишава законоустановения размер. Имайки предвид изложеното, като взе предвид събраните доказателства и настъпилата предсрочна изискуемост към датата на получаване на препис от исковата молба /05.03.2020г./ от особения представител, съдът приема, че предявеният по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК вр. чл. 430 и чл. 432 ТЗ вр. чл. 60 ЗКИ положителен установителен иск се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 78 819,07 лева- главница по договора за кредит, 2 131,15 лв. – дължима договорна лихва за периода 23.08.2020 г.- 30.09.2020 г.; лихвена надбавка за периода 12.10.2019 – 30.09.2020 г. в размер на 92,56 лв.; лихвена надбавка за периода 01.10.2020 г. – 06.07.2021 г. в размер на 296, 35 лв., като претенцията в останалата част до пълния заявен размер от 6 108,47 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради ненастъпила предсрочна изискуемост към посочения период. В настоящото производство се претендира законната лихва върху главницата при забавеното изпълнение на парично вземане. Предвид това, че е приета за основателна претенцията за главницата, то основателна е и тази за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 05.03.2025 г. до окончателното плащане, като за периода от 07.07.2021 г.- 04.03.2025 г. законната лихва се отхвърля като неоснователна. Съгласно разрешението възприетото в т. 12 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Сторените в заповедното разноски са за заплатена държавна такса в размер на 1766,17 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Предвид уважената част от исковите претенции в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 227,21 лв, представляващи 77,21 лв. – държавна такса и 150 лв.- заплатено юрисконсултско възнаграждение. Предвид това, че съдът уважава частично претенцията на ищеца в настоящето производство, то на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно на уважената част, а именно сумата от 9 229,55 лв. Водим от изложените съображения, съдът