Решение № 251 от 6.6.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 673/2023 г.

обективно съединени искове по чл.54 ал.2 от ЗКИР, чл.537 ал.2 от ГПК, чл.108 от ЗС, чл.109 от ЗС и чл.93 от ЗС във вр. с чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД:

Постъпила е искова молба от П. М. И. - ЕГН: ••••••••••, •••• чрез С. П. С. - адвокатпълномощник от Адвокатска колегия - Ловеч с адрес: г••••, против Д. М. Б., ••••, ап.18, и Молба 5015 по чл.129, ал.2, с уточнения в петитум, по които се излага, че доверителят й е собственик на недвижим имот, находящ се в ••••, придобит чрез покупко-продажба, осъществена от Общински народен съвет-гр.Угърчин и описан в нотариален акт № 191, том II, издаден по нотариално дело № 1069/1983г. на Районен съд - Ловеч, както следва: дворно място, празно, цялото от 1070 кв.м., находящо се в ••• и представляващо парцел VIII в квартал 53, планоснимачен №50 / а погрешно записан като 53/ по плана на с. •••• при граници: улица, река, ••• и ••••. В кадастралната карта на с. •••• този имот е отразен с идентификатор № 36943.500.663, а построената от него сграда в същия с идентификатор № 36943.500.663.1. За установяване на този факт прилага и моли да се приеме като доказателства нотариален акт № 191, том издаден по нотариално дело № 1069/1983г. на Районен съд - Ловеч, скици №29/14.04.1992г.,презаверена изх.№111/08.05.1996 и скица на поземлен имот, издадена от СГКК - Ловеч № 15-889512 от 29.09.2020г.

Сочат, че по заявление вх. № 01-64639 от 07.02.2022г., подадено от Д. М. Б. е издадена заповед № 18-7800 от 26.07. 2022г. на началника на СГКК- Ловеч, с която е отказано изменение в КККР на с. •••• по приложения към заявлението проект за изменение, приет с удостоверение № 25-32033 от 04.02.2022г. на СГКК-Ловеч. За установяване на този факт прилага част от документацията, с която разполага от проект за изменение на КККР, засягащо имота му и цитираната заповед. Моли да се изиска от СГКК- Ловеч цялата преписка, въз основа на която е издадена цитираната заповед, включително и подадено от него възражение до СГКК- Ловеч. Доколкото му е известно заповедта е оспорвана и по съдебен ред пред Административен съд - Ловеч, поради което моли да се изиска и административното дело, образувано по жалбата на Д. М. Б. в този съд.

Изтъква още, че наследодателката на ответника-••••а притежава нотариален акт за собственост върху недвижим имот предаден по регулация № 10, том IV, издаден по нотариално дело № 1590/1994г. на Ловешки районен съд, с който е призната за собственик на 346 кв.м. празно дворно място, находя що се в с.•••• при граници: улица, П. М. И., река, •••• и собствено дворно място, което се взема от имот планоснимачен № 511 и се придава към парцел XIII пл.№512 в кв.42 по плана на ••••.

С нотариален акт № 57 том II издаден по нотариално дело № 464/1984г. ••• и •••• са продали на дъщеря си ••••а дворно място с площ от 300 кв.м., находящо се в •••• заедно с построената в него жилищна сграда, съставляващо по регулационния план на селото парцел XIII пл. № 512 в кв.42 при граници: улица, •••• и П. М. Т.. За установяване на този факт прилага и моли да се приемат цитираните нотариални актове.

Във връзка с уреждането на тези регулационни отношения е издадена заповед №1/11.08.1994г. на кмета на с.•••• и е изготвен протокол от 11.08.1994г. на комисията по чл.265 ал.1т.З от ППЗТСУ, в който е посочено, че Е. следва да заплати на П. М. И. сумата от 6145.27 лв., а П. М. И. следва да заплати на ••••а сумата от 585лв. Твърди още, че Кметство-с.•••• е издало удостоверение изх. № 290/20.04.2006г., с което удостоверява с разписка по удостоверение №335/18.0б.1990г., че •••• е получил 700 лева, а П. М. И. не е получавал никакви суми по горецитирания протокол от 11.08.1994г. Горните също прилага. Във връзка с тези писмени доказателства оспорват истинността на нотариален акт за собственост върху недвижим имот предаден по регулация № 10, том IV, издаден по нотариално дело № 1590/1994г. на Ловешки районен съд.

Твърди се, че кадастралния план от 1986г. не отразява вярно границите на имотите им с ответника. Заявява, че бил оградил имот планоснимачен № 50, за който е отреден парцел VIII в кв.53 по плана на с. •••• от 1936г. така, както е показан в кадастралния план на селото от тази година като никога регулационните отношения с ответника не били уреждани и от момента на покупката на имота през 1983г. той го владее постоянно, явно, непрекъснато и спокойно със съзнанието на собственик. В този имот законно е изградил жилищна сграда през 1984г. и това е единствения им жилищен имот, който обитава заедно със семейството си оттогава досега. Спорната част от имота е ползвал за зеленчукова и овощна градина. Посочва и, че неговият имот граничи по кадастралния план от 1936г. с имот на неговия дядо •••• с ново име ••••, който впоследствие продължил да владее неговия брат В. М. И. и неговият син Р.В. М. и именно от този имот, и от част от неговия имот, е образувана в плана от 1986г. на с. •••• парцела XII в кв.42, която е записана на наследодателите на ответника в разписния лист към плана като със собствениците на поземлен имот с идентификатор № 36943.500.664 нямат спор относно границите, които имат двата имота За установяване на това прилага и моли да се приеме като доказателства извадка от кадастрален и регулационен план на с.•••• заедно с извадка от разписни листи от 1936г. и от 1986г., строително разрешение № 14 от 03.07.1984г. за строеж на жилищна сграда, протокол № 14 от 03.07.1984г. на Кметство с.••••, Община Угърчин, както и удостоверение за наследници на •••• № АО-08-65 от 20.10.2022г. на кметство с.••••.

Твърди, че ответникът съборил оградата на частта от имота му, попадаща в неговия поземлен имот с невярно отразени граници в КК на с.•••• през 2021г., изрязал дърветата, премахнал насажденията от ягоди, унищожил посевите от лук, картоф и боб в имота му, и оттогава между тях е налице спор за собственост, свързан с процесния имот. Той съборил старата паянтова къща в неговото дворно място и с тежка товарна техника набутал всички строителни отпадъци в спорната част. Сега там имало купчина огромни камъни, боклуци и заринати остатъци от дървета.

По този начин му попречил да ползва пълноценно мястото така, както го ползвал за зеленчукова и овощна градина и всъщност той напълно унищожил дворното му място в спорната му част и то сега е невъзможно да се използва по какъвто и да било начин, а и от няколко дни започнал да изгражда ограда, съобразена с неговите претенции за собственост върху дворното му място. Освен, че с фактически действия, ответникът му пречил да упражнява пълноценно собствеността си, той постоянно подавал жалби до различни органи на власт - до Районна прокуратура -Ловеч, до Община Угърчин и др. За установяване на тези факти прилага и моли да се приеме призовка, получена от него за явяване по преписка № 5879/2022г. на Районна прокуратура-Ловеч, сведение от 17.01.2023г. като моли да се изиска и приложи преписката като доказателство. Прилага и моли да се приемете като доказателство и писмо от Община Угърчин изх. № 37/1/ от 20.01.2023г. Горните мотивират правният му интерес да предяви, както иск за обезщетение за вреди и пропуснати ползи, така и ревандикационен, и негаторен иск, за да му бъде възстановено мястото в предишното си състояние, така и иск по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР.

Изтъква, че нанесените вреди се изразяват в следното: унищожени 2 броя орехови дървета по на 15 години-те били три, 3 броя ябълкови дървета по на 8-9 години; 10 броя сливови дървета по на 8-9 години; една дюля на 12-13 години; ягодови насаждения в период на плододаване, тъй като всяка година ги разсаждали върху част от спорното място. Твърди още, че ответникът прибрал годната за търговски цели дървесина от орехите, а клоните оставил в спорната част от дворното му място.Твърди и, че преди няколко дни унищожил и два броя кошери, които отделно цени на стойност 500 лева всеки един от тях или общо 1000 лева. Така описаните вреди и пропуснати ползи цени на стойност 10 000,00 лв., от които частично претендират 2000 лева за горепосочените вреди, а тъй като от 2021г. не може да ползва пълноценно дворното си място, поради което е лишен от ползите от него, претендира и пропуснати ползи на стойност 1000 лева или общо вреди и пропуснати ползи на стойност 3000 лева частично от 10 000лв. За установяване на посочената фактология в исковата молба, свързана с начина на владение на процесния имот както и по отношение на унищожените насаждения и кошери, както и по отношение на увредения терен на дворното място, моли да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане трима свидетели като представя и снимка-извадка от Google-2022г.

Изтъква още, че в КК е допусната грешка като невярно са отразени като имотни парцелните му граници по регулационния план на с. •••• от 1986г., въпреки , че е закупил имота, за който е отреден парцел, и между него и наследодателите на ответника, както и с ответника , не са уреждани регулационните отношения , при които да е заплащана частта на имота му, която попада в неговия парцел.

Твърди и, че така издадените н.а. не отразяват верни факти и обстоятелства относно правото на собственост върху имот с идентификатор 36943.500.512 по КККР на с. ••••. Допуснато е изменение чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК на облигационните искове както следва: като претенцията от 2000,00 лева представляваща вреди, изразяващи се в стойността на ореховата дървесина от 2 ореха, стойността на унищожените дървета-ябълки, сливи, дюля, стойността на унищожените ягоди се увеличава със сумата от 1320.15 лв, включваща стойността по съдебно-агрономическата експертиза на ореховата дървесина от 2 ореха на стойност 2261.60лв. + 1058.55 лв., представляваща стойността на овощните насаждения и ягодите, които са унищожени в двора на ищеца или този иск се счита предявен за 3320.15 лв. Претенцията от 1000,00 лева, представляваща пропуснати ползи, свързани с невъзможността да се ползва ищеца от дворното си място като цяло и от плодовете на унищожените дървета и ягоди за периода от 01.06.2021г. до датата на завеждане на исковата молба, се увеличава със сумата от 1491.60лв., включваща стойността по съдебно-агрономическата експертиза на пропуснатите ползи от ябълките, сливите, дюлята и ягодите за процесния период или този иск да се счита предявен за 2 491.60 лв. Претенцията от 1000,00 лева представляващи вреди от унищожените кошери се намалява със сумата от 400,00 лв. в съответствие със съдебноагрономическата експертиза или същата се счита предявена за 600,00 лв. Претенцията от 100 лв. по чл.86 от ЗЗД за мораторната лихва върху първите две претенции се увеличава със сумата от 1085.46 лв. или същата да се счита предявена за 1185.46 лв

Затова моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на Д. М. Б., че е собственик по силата на давностно владение и покупно-продажба на 335 кв.м., отразени в изготвена скица-проект, обособени в сиво и представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № 36943.500.663 при граници имоти с идентификатори № 38943.500.663, №36943.500.512, №36943.500.511 и № 36943.11.75, а към настоящия момент, попадащи в югозападните части на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в ••••, ••••, целият с площ от 630 кв.м. съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД- 18- 49/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед № 18-2133/ 20.02. 202Зг. на Началника на СГКК-Ловеч, съставляващ имот с идентификатор № 36943.500.512 с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10 м./,предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 512, кв.42, парцел XIII, при съседи: имоти с идентификатори: № 38943.500.663, №36943.500.679, №36943.500 511 и №36943.11.75,

както и че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се неправилно отразяване на тази част от имота като част от имот с идентификатор № 36943.500.512, ведно с всички законни последици;

моли на основание чл.537 ал.2 от ГПК да се постанови решение, с което да се отмени нотариален акт № 10, том IV, издаден по нотариално дело № 1590/1994г. на Районен съд- Ловеч и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 109, том 1, рег. № 615 издаден по нотариално дело № 89/2023г. на нотариус Младен Дойнов с район на действие-Районен съд-Ловеч.

Моли на основание чл.93 от ЗС във връзка с чл.59 от ЗЗД да се осъди Д. М. Б. да заплати на П. М. И. сумата общо 3320,15 лева частично от 10000 лева, от които 2261,60 лева представляваща вреди, изразяващи се в стойността на ореховата дървесина от 2 ореха и 1058,55 лева-стойността на унищожените дървета- ябълки, сливи,дюля/овощни насаждения/ и стойността на унищожените ягоди и 1491,60 лв. пропуснати ползи, свързани с невъзможността да се ползва ищеца от дворното си място като цяло и от плодовете на унищожените дървета и ягоди за периода от 01.06.2021г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със сумата 1185,46 лева, начислена върху първите две претенции мораторна лихва, считано от 01.06.2021г. до датата на завеждане на исковата молба-16.05.2023г.; както и сумата сумата 600,00 лева- вреди от унищожените му кошери, находящи се в спорното дворно място, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на настоящата искова молба-16.05.2023г. и до окончателното й заплащане.

Моли на основание чл.109 ал.1 от ЗС да се постанови решение, с което да се осъди Д. М. Б. да възстанови предишното положение на 335 кв.м., отразени в изготвена скица-проект, обособени в сиво и представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № 36943.500.663 при граници имоти с идентификатори № 38943.500.663, №36943.500.512, №36943.500.511 и №36943.11.75, а към настоящия момент, попадащи в югозападните части на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в ••••, ••••, целият с площ от 630 кв.м. съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД-18-49/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед № 18-2133/20.02.2023г. на Началника на СГКК- Ловеч, съставляващ имот с идентификатор № 36943.500.512 с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./ предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:512, кв.42, парцел XIII при съседи: имоти с идентификатори: № 38943.500.663, №36943.500.679, №36943.500.511 и №36943.11.75, като премахне натрупаните от него камъни, смет, греди и други ненужни материали в описаната реална част от имота, както и да премахне изградената от него ограда, засягаща имота му, както и да възстанови унищожената му ограда.

Моли на основание чл.108 от ЗС да се осъди Д. М. Б. да отстъпи собствеността и предаде владението върху 335 кв.м., отразени в изготвена скица-проект, обособени в сиво и представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор № 36943.500.663 при граници имоти с идентификатори № 38943.500.663,№36943.500.512, №36943.500.511 и №36943.11.75, а към настоящия момент, попадащи в югозападните части на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в ••••, ••••, целият с площ от 630 кв.м. съставляващ по КККР на селото, одобрени със заповед № РД- 18-49/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед № 18-2133/20.02.2023г. на Началника на СГКК - Ловеч, съставляващ имот с идентификатор № 36943.500.512 с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 512, кв.42, парцел XIII при съседи: имоти с идентификатори : № 38943.500.663, №36943.500.679, №36943.500.511 и №36943.11.75 Моли да се осъди Д. М. Б. да му заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответникът по делото, чрез адв. П. К., в който се оспорват всички предявени искове като неоснователни и по основание и по размер. Действително е според него, че с нот. акт № 57, том 2, нот.дело № 464/1984г. ••• и •••• продават на майка му ••••а дворно място с площ 300 кв.м. в село •••• с построената в него жилищна сграда, съставляващо по регулационният план на селото парцел 8, планоснимачен номер 512, в квартал 43.

Впоследствие с нот.акт № 10, том 4, нот. дело № 1590/1994г. на нотариус при PC Ловеч, майка му ••••а става собственик по регулация на следният недвижим имот: 346 кв.м., празно дворно място, находящо се в с.•••• при съседи: собствено дворно място, улица, П. М. И., река, ••••, което се взема от имот с пл. № 511, собственост на •••• и П. М. И., със заповед № 619/1986г. на ОбНС Угърчин и се придава към парцел 13, пл.№ 512 в квартал 42 по плана на с. ••••.

От този нотариален акт е видно според пълномощника, че стойността на придаваемото дворно място е 700.00 лева, която сума е внесена в касата на Кметството на с.•••• с удостоверение № 335/18.06.1990г. и е получена от •••• - баща на ищеца с разписка, а към нотариалното дело е приложено и писмо / обяснителна бележка № 300/05.09.1994г. на Кметство с. •••• като доказателство разписка от която е видно, че •••• е получил от М.Б Б. - съпруг на Е. Б.а сумата от 700.00 лева за прехвърляне на придаваемото място. Прилага като доказателство удостоверение № 335/18.06.1990г. на Кмета на с. •••• от което е видно, че М.Б Б. - съпруг на ••••а е внесъл сумата от 700.00 лева на И.М.Т. и П. М. И. за придаваемото място.

На 15.03.1991 г., ЛОС е постановил решение по в.гр.д. № 105/1991 г. с което е отхвърлил иска на •••• по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ против Ф.В. майка на Е. Б.а и баба на ответника, като неоснователен и недоказан, че няма допусната грешка в кадастралната основа по смисъла на чл.323, ал.1, т.2 от ЗТСУ, тъй като с кадастралният план са заснети два отделни имота, оградени с телена ограда и се владеят в тези граници от страните, отредени са парцели за всеки от имотите. За обособяването на самостоятелен парцел ХIII-512 в кв. 42, е придадена част от около 312 кв.м. и имота става около 637 кв.м.

Съдът е счел, че старият регулационен план на с.•••• не е приложен, всяка от страните е владяла имота по имотните си граници, което фактическо положение е заснето с новия кадастрален план, с който е отменен регулационният план на селото от 1936г. и отношенията между страните следва да се уреждат по новия план, както и че не са допуснати нарушения във връзка с придаването на част от имота, която част е именно спорната по настоящето дело според нея. Това решение на ЛОС е потвърдено с решение № 1292/30.07.1991г. на ВКС, постановено по гр.д. № 686/1991г., от което също е видно, че ВКС е приел, че за придаваемото място от 312 кв.м. по делото има данни, че е платено с разписка и И. Т. е получил сумата от 700 лева, като по този начин спорът за придаваемото място е решен със силата на присъдено нещо, поради което се погасява правото на повторен иск, относно същия спор, и делото следва да бъде прекратено.

От протокол от 16.05.1995г. по изп.дело № 1761/1995г., който представя по делото, е видно, че придаваемото място от 346 кв.м. е отнето от •••• и е предадено на взискателя ••••а и е извършен въвод във владение и от този момент до настоящия момент тези 346 кв. м. се владеят от Е. Б.а, нейният съпруг М.Б Б. и след тяхната смърт от ответника по делото, при въвода се поставили колчета за да се огради взискателя, след което имота е ограден и винаги е имало ограда на имота. От този протокол също е видно, че това място съгласно заповед № 619/1986г. на ОС Ловеч, се предава към парцел XIII, пл.№ 512, квартал 42 и стойността на придаваемото място е платена и получена от •••• с разписка по удостоверение 335/18.06.1990г. От нотариален акт № 139, том 1, нот. дело № 110/2023г., който представя е видно, че ответника по делото Д. М. Б. е дарил на синът си Н. Д.ов Б., имот с идентификатор 36943.500.512, част от който е спорният имот.

Изтъква още, че в исковата молба ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот в с.•••• - празно дворно място от 1070 кв.м., представляващо парцел 8, в квартал 53, планоснимачен номер 50 по плана на с. •••• от 1936г.

От служебна бележка на Кметство с.••••, която се представя е видно, че по новият регулационен план на селото от 1986г. имотът на ищеца вече е 761 кв.м.

Моли да не се приема като доказателство по делото приложената комбинирана скица без номер от 06.04.2023г., тъй като изготвянето й е поръчано от ищеца без да са имали възможност да участват. Заявяват, че не са унищожавали дървета, насаждания и кошери на ищеца, а и от така предявения иск за вреди не става ясно кога са унищожени тези дървета, насаждения, кошери - дата, месец година. От представеното удостоверение за наследници на ••••, б.ж. на с.••••, е видно, че той след неговата смърт, освен ищеца е оставил още единадесет наследника, които счита, че следва да бъдат конституирани като страни по делото с оглед заявените претенции от ищеца.

В съдебно заседание, ищеца, редовно призовани се явява лично и чрез адв. С. и адв. Ц. поддържат иска си. В ход по същество първата от тях моли за уважаване на всички искови претенции като основателни и доказани, а вторият, че най-съществения въпрос, от който произтича съдбата на исковете е въпросът станал ли е ответникът собственик на имота, на който въпрос считат, че отговорът е отрицателен, тъй като свидетелите потвърждават, че плащане от ответника към ищеца не е извършено. Той е плащал на други трети лица. Оттамнататък всички вторични искове считат за доказани, тъй като, макар редица свидетели да са заявили, че няма кошери, насаждения и т.н., от направения оглед било видно, че стволовете на дърветата са в дерето, а дупките от тях са на терен, потвърдено и от вещото лице. Прилага се подробна писмена защита.

Ответника Д. Б., редовно призован, се явява лично и чрез адв. К. го оспорва и моли за отхвърлянето му и присъждане на разноските и развива доводи в писмената защита. Съдът като събра събрания по делото доказателствен материал, извършения оглед, СТА и САЕ, показанията на разпитаните свидетели и допуснатите производства по чл.193 ГПК, изявленията на страните и техните процесуални представители, прие за установено следното По собствеността:

Ищецът И. се легитимира с нот. акт. №191/83г. на стр.9, по силата на който е определен от Об.НС, съгласно правилата на ЗСГ, и закупил чрез покупко-продажба на недвижим имот, чрез общ. нар. съвет Угърчин от Детелина Русинова Алдинова, дворно място празно цялото от 1070 кв.м., находящо се в с. ••••, Лов. окр., представляващо парцел VIII осем в кв. 53, пл.№53 като твърди, че последния е погрешно вписан и в действителност е 50 по плана на с. ••••, при г-ци: улица, река, В.Г. и Орлин Шаламанов Темелски. /не е посочено парцела да е с неуредени регулационни отношения/.

В представената към исковата молба скица на ПИ №15-889512-29.02. 2020г., издаден от АГКК, съгласно КККР, одобрени Заповед РД-18-49/03. 06.2009г., имот на ищеца на ПИ с идентификатор №36943.500.663, граничи с имоти от към северната страна: №36943.500.512 и №36943.500.511. като първият е част от втория, попадащ в югоизточната му част с отбелязана сграда, която на место при огледа не се установи.

В имота на ищеца е нанесена само една сграда 36943.500.663.1 от 67 кв.м., 2 ет., за която прилага строително разрешение №14 /л.34/ за строене на жилищна сграда по одобрен архитектурен план върху 57,25 кв. м. - №130/30.05.1984г. на Кмет Угърчин, върху 57,25 кв.м. на собственото си място квартал 53, парцел VIII-50 при съседи: улица, О.Ш. ••••, съгл. дадена строит. линия от техн. при К-во с. •••• и Протокол №14 от 03.07.1984г., касаещо квартал 53, парцел VIII-50 по РП на с. ••••, съгласно улична и дворищна регулация и нивелетен план с окомерна скица /стр.35/, която отразява парцела именно по последните, граничещ с изток-улица, запад река, юг-IX 47 и от север с VII 51, кв.53, т.е разрешението за строеж е съобразено с парцела съгласно КП и РП и улична регулация от 1936г. на с. •••• като разликата в построеното е 9,75 кв.м. повече.

По скицата към исковата молба от 29.09.2020г. на СГКК-гр. Ловеч на стр.12, по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009г., ПИ на ищеца е с площ от 941 кв.м., с адрес: с. ••••, ул. •••, с идентификатор 36943.500.663, номер по предходен план 521, кв. 48, парцел XIV, при съседи: 36943.500.664; 36943.500.679; 36943.500. 512; 36943.500.511; 36943.11.75; записан на ищеца по горецитирания н.а. 191/83г., жилищната сграда 36943.500.663.1 със застроена площ 67 кв.м., бр. ет.2, предн.: жилищна сградаеднофамилна са посочени горните характеристики на ПИ, но като граници от север са били посочени два ПИ 36943.500.511 и 36943.500.512 като от юг ъгъла на постройката в имота 36943.500.512.1, е видимо почти до границата между двата имота.

На актуална скица по делото от 23.05.2023г. на СГКК-гр. Ловеч по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009г. на стр.59, към подаването й с Молба 5015 /стр.59 /, ПИ с идентиф. 36943. 500. 663 е с горните записвания на ищеца, но граници са: 36943.500.664; 36943.500.679; 36943.500.512; 36943.11.75, т.е без г-ца с ПИ 36943.500.511. - собственост на Р.В. И. от 788 кв.м., легитимиращ се с н.а. №138/2003г /стр.63/ за покупко-продажба, сред който продавач е и бащата на ищеца-М.Ц. Т. / у-ни е за н-ци АО-08-65/20.10.2022г. – един от петте деца на ••••-дядо на ответника, л. 248,249/ , описан като УПИ с площ 735 кв.м.,пл. №511, нах. се в с. •••• от 735 кв.м., с пл. №511, съответстващ на парцел XII, кв.42 по ПУП, с построената в него сграда: при г-ци: улица, М.А.И, река Кирчевска ••••а, т.е не е посочен като граница ищеца П. И. откъм юг.

Ответникът Б., видно от скица от 23.05.2023г. на СГКК-гр. Ловеч по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009г. на стр.60, е вписан за собственик на ПИ с идентиф. 36943. 500.512, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 23.05.2023г., с площ 630 кв.м. , с ас: с. ••••, •••••. номер по предходен план 512, кв.42, парцел XIII, при г-ци: 36943.500.663; 36943.500.679; 36943.500.511; 36943.11.75. като е посочена в него жилищна сграда 36943.500.512.1 със застроена площ 38 кв.м., бр.ет.1, предн.: жилищна сграда-еднофамилнапосочена по-горе като не съществуваща. Като основание за вписване са посочени н.а. №36 от 05.05.23г. на СВ-1/2 ид.ч. и н.а. №35/23 от 05.05.23г.-няма данни за ид.ч. С първия /л.61/ Росица М.а Симеонова дарява на брат си Д. Б.-ответника, ½ ид. част от недв. имот-ПИ с 36943.500.512, последно измен., засягащо ПИ със З-д 18-2133/20.02.2023г. на Н-ка на СГКК-Ловеч, целия от 630 кв.м., при г-ци: 36943.500.663; 36943.500.679; 36943.500.511; 36943.11.75. и жил. сграда от 38 кв.м., представл. търпим строеж-не се посочва парцела да е с неуредени регулационни отношения;

с втория-констативен /л.62/ за собственост на недвижим имот Б. е признат за собственик на основание наследство и дарение върху целия ПИ 36943.500.512 с площ 630 кв.м., ведно с жил. сграда, търпим строеж при г-ци: 36943.500.663; 36943.500.679; 36943.500.511; 36943.11.75.

Видно от приложените към ИМ документи, е съставен н.а. върху недвижим имот, предаден по регулация №10 от 15.09.1994г. /стр.19/, с който се признава ••••А от с. •••• за собственик по регулация на следния недв. имот: 346 кв.м., празно дворно място, находящо се в с. ••••, при г-ци: улица, П. М. И., река, •••• и собствено дворно място, което се взема от пл.511, собственост на •••• и П. М. И., което дворно място със Заповед 619/1986 г. на ОС-Ловеч към парцел XIII /тринадесета/ пл. №512, в кв.42 по плана на селото. Стойността на предаваемото дворно място е 700 лева, внесена в касата на кметството на с. ••••, Лов. обл. С у-ние №335/18.06.1990г., получена от •••• с разписка. Акта е съставен въз основа на писмо / обяснителна бележка/ №300/05.09.1994г. на Кметство-с. •••• и приложена скица №14/05.09.1994г. на К-то /двете неналични по делото/.

С н.а №57 от 27.03.1989г. /л.20/, ••• и •••• продават срещу задължение за издръжка и гледане на-една от тримата преки наследници /у-ние стр.20, 89/ - ••••А, следния недвижим имот, а именно: дворно място площ от 300 /триста/ кв.м., находящо се в с. ••••,общ. Угърчин, обл. Лов., заедно с построената в него жилищна сграда, съставляващо по РП на селото парцел XIII /тринадесета/ пл. №512, в кв.42, при г-ци: улица •••• и П. Т. срещу задължение за издръжка и гледане при запазване правото на ползване. Т.е не е имал за граница река/дере. Продавачът В.Г. от своя страна, по силата на н.а. №37/84 г. е признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място от 300 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, съставляващо по регул. План на селото парцел XIII /тринадесета/ пл. №512, в кв.42, при същите г-ци: улица •••• и П. Т..

Купувачката Е. Б.а, б.ж. на с. ••••, поч. на 24.01.2005г. е оставила от своя страна за свои законни наследници, видно от у-ние за н-ци на стр.86: син Д. М. Б.-ответника и дъщеря- Росица М.а Симеонова /разпитана по делото/ като видно от л.88, тя е преживяла съпруга на М.Б Б., поч.1993г.

С н.а. №139 от 08.06.2023г. /л.87/, след подаване на исковата молба, Д. Б. прехвърля и сина си Н. Д.ов Б. /свидетел по делото/, ПИ в с. •••• с адрес ул. •••, с идентиф. № 36943.500.512. по КК и КР , одобрени със Заповед №РД-18-49/03.06. 2009г на Изп. Д-р на АГКК , последно измен., което го засяга от 30.05.2023г., целия с площ от 630 кв.м. , номер по предходен План:512, кв.42, п-л XIII, ведно с попадащата с имота: едноет. жил. Сграда 36943.500.512.1., търпим строеж, при съседи: 36943.500.663; 3693.500. 679; 36943.500.511; 36943.11.75.

Съгласно скица от 23.05.2023г. издадена от СГКК-гр. Ловеч по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-49/03.06.2009г./ стр.58/, ПИ с идентиф. 36943.500.511, последно изменение на КК и КР, засягащо ПИ е от 19.04. 2023г., е с квадратура 788 кв.м., номер по предходен планне е посочен, със съседи: 36943. 500. 512; 36943.500.679; 36943.500.510; 36943.11.75., е записан на собственик Р.В. И. съгласно н.а. №138/ 2003г. на СВ-Ловеч, ведно със сграда 36943.500.511.1 със з. площ от 86 кв. м., бр.ет.1, предн.: жилищна сграда-еднофамилна, съгласно н.а №138/ от 18.04.2003г., / в който акт е посочен с квадратура от 735 кв.м. с пл. №511, съответстващ на парцел XII, в кв.42 по действащия ПУП на с. •••• при г-ци: улица, М. Ат. И. и Е. В. Б.а.

От АВ-Тетевен е получено писмо с н.а №9, том 1, дело 26/64г. за собственост на недвижим имот /стр.419/, издаден по обстоятелствена проверка на 08.02.1964г., с който се признава •••• / •••• по у-ние за идентичност имена стр.57 на Община Угърчин, с. ••••/, въз основа на постановление, издадено въз основа на обстоятелствена проверка за собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Помашка-лешница, Лов. , а именно дворно място с стара паянтова къща, урегулирано по плана на селото в парцел VII /седма/, кв. 53 /петдесет и три/ , пл.№51 с пространство от 1600 кв.м. при г-ци: улица, река-дере, •••• и нци ••••, придобит по наследство и давностно владение/ стр.419, не се посочват неуредени регулационни отношения.

Видно от писмо на Община-Угърчин, е приложена Заповед 619/ 17.12.1986г. на ОбНС -ИК- Угърчин, /на стр.431/, с която „на осн. чл.75 от ППЗТСУ се одобрява цялостния кадастрален, застроителен и регулационен план на с. ••••, Лов. обл. по черните, червените сините и зелените черти, цифри и надписи.“

С Заповед №1 от 11.08.1994г. /стр.135/ се назначава на осн. чл. 265,ал.1,т.3 ППЗТСУ комисия да извършат оценка на предаваемото се място от парцел 511-XIV към парцел XIII-512 в кв.42, собственост на Е. В. Б.а, да извърши оценка и състави п-л с подробно описание на мястото.

С Протокол от 11.08.1994г. на Комисията по чл.265, ал.1,т.3 от ППЗТСУ изх. №269/11.08.94г. /съдържащ поправки в номерата на имотите, /стр.23,136/, назначена по З-д 268/11.08.1994 г. за оценка придаваемите се места от парцел XIII-512 в кв.42, собств. на Е. В. Б.а към п-л XIV- 511 в кв.42 собственост на П. М. И. и на XIV-511 в кв.42 към XIII-512 в кв.42 към РП на с. •••• като е решено Е. В. Б.а, притежаваща XIII-512, кв.42, да плати на П. И., притежаващ парцел XIV, сумата за дворно място от 346 м2 , притежаващ XIII /задраскано последното римско/ 512 в кв.42- 5190 лева и за овощни дръвчета; 2 броя дюли на 12 г.; 2 бр.сини сливи по на 10 г., 1бр. орех на 15г.1 бр.вишня на 5г. или общо 6145,27 лева, а по 2. П.М., притежаващ парцел XIV-511 на Б.а, притежаваща парцел XIII-512 -а)дворно място от 39 кв.м. х15 лева. Протокола е изготвен по един за заинтересованите страни за обжалване от връчването.

Във връзка с твърдяното по исковата молба незаплащане на придаваемо място е приложено у-ние изх. №290/20.04.2006г. /л.25/ по искане на П. М. И. от с. •••• за да му послужи пред Ловешки районен съд, съгласно което се удостоверява, че стойността 700 лева за придаваемото дворно място по регулация-346 кв.м. от пл.№511 собственост на •••• и П. М. И. към XIII-512 в кв.42 получена от И. М. Т. с разписка по у-ние №335/18. 06. 1990г., описана в н.а. №110 т. IV д.№1590/1994г. на ЛРС и Протокол за принудително отнемане на вещи от 16.05.1995г., на съд. и-л по ИД №176/ 1995г. По протокола от 11.08.1994г. на Комисията 265,ал.1, т.3 ППЗ по Заповед №269/11.08.1994 /друга/ не са вписани никакви парични средства и не са получени такива от П. М. И.. Това твърдение следва да се преценява обаче и според поправките, непосочени от кой са извършени, според разлика в посочените заповеди за назн. на комисии, липса по делото на втората №269/, издадено е през 2006 г. по искане на И., представил горните документи за да му послужи пред ЛРС- няма данни в какво производство. Т.е неплащането на обезщетението, изтъкнато от ищеца въз основа на у-нието, не съответства на посочената заповед №268/11.08.1994г.в Протокола по чл.265, ал.1,т.3 ППЗТСУ изх. №269/11.08.1994г. на Община Угърчин, назначена по чл.265, ал.1,т.3 ППЗТСУ /на стр.136,238/

Представеното от него у-ние №290/20.04.2006г. според съда е от съществено значение и с оглед „узнаването“ на ищеца на горния факт и съответно правата му, ако се счита, че не е бил обезщетен по съответния ред като не се посочва в него, че не е получил обезщетение за - парцел XIV-511, на който е собственик.

В нот. акт по регулация №10/94г в полза на н-ля на ответника е посочено У-ние 335/18.06.90г., единствено налично по делото, от което видно от /л.78/ е със следното съдържание: „ТС при К-во с. •••• дава на Е. Б.а в уверение на това, че строителна линия за обграждане на парцел XIII-512 в кв.42 по новия РП , одобрен с Заповед №619/ 17.12.1986г. , е дадена. Протокол за придаваемо място не е издаден. Мл. М. Б. е внесъл с разписка сумата от 700 лева на •••• за придаваемото място като са уточнили след издаване на протокол за придаваемото място да се доплати или върне на една от страните.

Към горното следва да се съобрази разписка, дадена от •••• /стр.79/, подписана и от Б., в присъствието на Кмета, подпечатана с печат, за получаване на сумата 700,00 лева за прехвърляне на /не се чете/…имот.

Служебна бележка /стр.83,84/ без посочен изх. № , издадена от К-во с. •••• , с един подпис, без печат , е дадена на П. М. И., ж-л на с. •••• в уверение на това, че построената от него жилищна сграда в кв.42, парцел XIV-511 е законна. Но границата от къщата до границата на парцел XIII-512 в кв.42, не излиза на 3 метра, а на осемдесет сантиметра. По стария рег. план парцелата на П.М. И. е регистрирана в кв.53 парц. VIII-51 и е от 1070 кв.м., но по новия рег. план, утвърден със Зап. 619 от 17.12.1986г. излиза на 761 кв.м. На стр.540 е приложена сл. Бележка изх.№271/11.08.1994г. на К-во с •••• /стр.540/, съгласно която при даване на строителна линия на парцел XIII-512 в кв. 42 нарушава границата на парцел XIV-511 в кв.42 собственост на П. М. И. с 2 метра. При издаване на строително разрешение за ограждане и строеж на двуетажна масивна сграда от 03.07.1984г., границата е минавала на 3,20 кв.м. от къщата, /не се чете/регулационен план с. •••• границата се нарушава и остава на 1 м. от къщата.

В РС-Ловеч е било образувано гр. дело №2473/1990 г., по което е било признато за установено по отношение на ••••, Атанас В. Г. Е. В. Г.а, че е допусната техническа грешка при заснемане на кадастралната основа при изготвяне на рег. План на с. •••• като парцел ХIII, пл. № 52, в кв.43 от 672 кв. следва да се запише на •••• от с. ••••, което е било отменено с Решение №51/15.03.1991г. на ОС-Ловеч по ГРД №105/1991г. и отхвърлен иска на •••• на осн. чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ като неоснователен и недоказан. В мотивите е прието, че от имота на И. Томчев са предадени 312 кв.м. към парцела на Г.и и 180 кв.м. към парцела на П.. ….Така обособения п-л XIII-511 кв.42 с площ 637 кв.м. , тъй като и част от него се придава към п-л XIV-511 в кв.42. С решение №1292 от 30.07.1991г. по ГРД №686 е оставена без уважение молбата на •••• за допускане на преглед и отменяване по реда на надзора на решението на ЛОС.

Съгласно Служебна бележка /стр.84/ без посочен изх. № , издадена от К-во с. •••• на П. М. И., ж-л на с. •••• в уверение на това, че построената от него жилищна сграда в кв.42, парцел XIV-511 е законна. Но границата от къщата до границата на парцел XIII-512 в кв.42, не излиза на 3 метра, а на осемдесет сантиметра. По стария рег. план парцелата на П.М. И. е регистрирана в кв.53 парц. VIII-51 и е от 1070 кв.м., но по новия рег. план, утвърден със Зап. 619 от 17.12.1986г. излиза на 761 кв.м. На стр.540 е приложена сл. Бележка изх. №271/11.08.1994г. на К-во с •••• /стр.540/, съгласно която при даване на строителна линия на парцел XIII-512 в кв.42 нарушава границата на парцел XIV-511 в кв.42 собственост на П. М. И. с 2 метра. При издаване на строително разрешение за ограждане и строеж на двуетажна масивна сграда от 03.07.1984г., границата е минавала на 3,20 кв.м. от къщата, /не се чете/регулационен план с. •••• границата се нарушава и остава на 1 м. от къщата. Видно от Протокол за принудително отнемане на вещи от 16.05. 1995г. по ИД 176/95г., въз основа на н.а №10 ,т.4,н.д.1590/94г. в полза на Е. Б.а-взискател против И. Маринов-длъжник са отнети 346 кв.м. от последния и извършен въвод във владение на следния недвижим имот: 346 кв.м. празно дворно място, находящо се в с. ••••,при г-ци: улица, П. М., река, •••• и собствено място, което се взема от имот пл.№511, собственост на •••• и П. М. И.. Това дворно място със Заповед 619/ 17.12.1986г. към парцела XIII-512 в кв.42 по плана на ••••. Стойността е платена и получена от •••• с разписка по у-ние по у-ние №335/18.06.1990г. При въвода се поставиха колчета за да се огради имота на взискателя.

На съда са изпратени от АГКК-Ловеч /стр.146/ данни и материали за внасяне от ответника на:

Заявление вх. №01-35128-21.01.22г. от Б. чрез ГИМ Профит ЕООД- Проект за изменение на ПИ 36943.500. 512-намерение да обособи собствения му ПИ С ПРОЕКТЕН ИДЕНТИФ. №36943.500.512 в един нов УПИ-УПИ XIII-512, кв.42 като новообразувания запазва идентификатора си, отреден е за „ниско застрояване до 10м. и е с площ 665кв.м. Към същото са приложени 2 бр. у-ния от Община-Угърчин за идентичност /л.157-158/ като съгласно: изх. №УТ _22-4140/04.08.21г., ПИ 36943.500.511 , урегулиран в УПИ XIII-512,кв.42 по действащия ПУП –ПЗР на с.••••, е идентичен с :

1.По-голямата част от имот с пл.№512 в кв.42 и така записан в н.а.057/89г., както и с част от УПИ XIV-511 и част от УПИ XII -511 в кв.42 по същия план, сбора на който се равнява на 346 кв.м. , така записан в н.а №10/94г. и с малка част от земята при корекцията на реката по плана от 1986г.

2. С част от ПИ с пл.№51-урегулиран в УПИ VII-51 в кв.53, с малки части от ПИ №50, 54, 46 както и земя от корекцията на реката,

и изх.№УТ _22-4138/05.08.21г.,отдел „УТТИЕЧ“ удостоверява, че поземлен имот с ид. №36943.500.512 е идентичен с:

1. С поземлен имот с пл.№512, УПИ XIII-512, кв.42 по плана за регулация от 1986г.; 2. С поземлен имот част от УПИ VII-51 в кв.53 и с част от имот с пл. №46 и част от имот УПИ VIII-50 в кв.53 по плана за регулация на с. •••• от 1936г. / приложена скица /стр.163/ изх. №24/10.03.89г., описана като приложение към н.а.57/89г.

Заявление вх.№01-64639-07.02.22г. - за нанасяне на промени в КК за обект ПИ 36943.500.511. площ 1151 кв.м.; ПИ 36943.500.512. площ 267 кв. м.; ПИ 36943.500.663 с площ 941 кв.м.,стар номер 521,кв.48, парцел парцел XIV, във връзка с което е подадено възражение рег. 02-299/21.03.22г. от ответника, в което се посочва, че според представеното искане за изменение се намалява отстояние на сградата от имотната граница, с което не е съгласен като на место има видима граница, изградена ограда, която не е заснета от изготвилия проекта, оспорва се посочения собственик на имота 36943.500.511. Посочва протокола от 11.08.1994г., какви са били кв.м. и сметките като счита необосновано изменението на КККР, засягащо имота му при уредени регулационни отношения между парцели XIII-512 и XIV-511 в кв.42 още през 1994-1995г и при съществуваща на место граница, отразена в КК… и възразява да се иска преместване на границата на имота му към къщата където живее и по този начин имота му от 941 кв.м. да се намали на 905 кв.м./ от север/. Прилагат се като 8 бр. доказателства, представени от И. и по настоящото дело.

По същото ответника Д. Б. депозира и молба до АГКК от 15.06.22г. /л.232/, че частта във връзка с придаваемата част от имот 512 към парцел XIV-511 не им е заплащана и не са уредени сметките по регулация. Прилага и доказателства досежно производството по ГРД 2473/1990 г. на РС-Ловеч.

Така е издадена е Заповед №18-7800-26.07.22г. на Н-ка на СГКК-Ловеч, и отказано изменение в КККР с мотиви с оглед констатацията, че в проекта липсва материализираната на место с телена ограда граница между имоти на страните и спора за материално право и твърдението на заявителя още по молба рег.№05-7345-15.06.22г., че не са уредени регулационните сметки във връзка с придаваемите части между XIII-512 и XIV-511 като са приложени горецитираните съдебни актове. Не се установиха данни да е обжалвана по административен ред.

Също от страна на ответника са заведени и съгласно у-ние изх. №20-11743-26.03.2024г. на АГКК /стр.318/ и приложените документи:

Заявление вх.№01-611857-20.10.2022г /стр.319-352/, чрез ГИМ Профит ЕООД-Илия Маринов за изменение на ПИ с идентификатор 36943. 500.512. по КККР на с. •••• с у-ние за приемане на ПИКККР №25-355134-04.11.2022г. за ПИ с идент. : 36943.500.511, 36943.500.512 и приложение към у-ние за приет проект/стр.350/; Заявление вх.№01-648035- 07.11.2022г за издаване на скица-проект за изменение на ПИ 36943.500. 511. /353-398/, по която е издадена Заповед №18-2133-20.02. 2023г. за одобрение на изменението на КККР за промяна в границите на ПИ 36943. 500.511 и 36943.500.512 / от тук са налице и различията в скиците, представени от АГКК за отразяването на границите между двата последни имота, подробно описани по горе.

Заявление вх.№01-/ 35128-21.01.22г. - Проект за изменение на ПИ 36943.500.512-да се обособи собствения му ПИ с проектен идентиф. №36943.500.512 в един нов УПИ-УПИ XIII- 512, кв.42 като новообразувания запазва идентификатора си, отреден е за „ниско застрояване до 10м. и е с площ 665кв.м.

Заявление вх.№01-64639-07.02.22г. – за нанасяне на промени в КК за обект ПИ 36943.500.511. площ 1151 кв.м.; 36943.500.512. площ 267 кв.м.; 36943.500.663 с площ 941 кв.м. ,стар номер 521,кв.48, парцел парцел XIV, във връзка с което е подадено възражение от ищеца рег. 02-299/21.03.22г., /текста му възпроизведен по-горе/.

Издадена е Заповед №18-7800-26.07.22г. на Н-ка на СГКК-Ловеч, е отказано изменение в КККР с мотиви от значение за делото с оглед констатацията, че в проекта липсва материализираната на место с телена ограда г-ца между имоти на страните и спора за материално право и твърдението на заявителя още по молба рег.№05-7345-15.06.22г., че не са уредени регулационните сметки във връзка с придаваемите части между XIII-512 и XIV- 511 като са приложени горецитираните съдебни актове.

За споровете на страните, съдим от полученото копие /л.109 /на преписка вх. №5879/2022г. на РП Ловеч ТО-Тетевен, заведена с №45600-1711/3-12.22г. на РУ-Угърчин, по повод жалба на Б. /стр.120 с копие и до Община Угърчин/ затова, че съседа му П.М.И. паркирал камион и е направил коловози в имота му и също така е построил на границата на двата имота паянтова постройка в която отглежда овце, установено на 17.12.2022 г. при посещение на имота в с. ••••. Приложено е и възражението вх. №02-299/21.03.2022г. от И. по подадено заявление рег. №01-64639-07. 02. 22г. и проект за изменение с У-е №25-32033-04.02. 22г., с което е започната процедура по изменение на КККР за ПИ с идент.: 36943.500.511, 36943.500.512 и 36943.500.663, възпроизведено текстово по горе с допълнението: „..намаляването на площта на имота му от 941 на 905 кв.м. и увеличение на площта от 267 на 665 кв.м. , като тази разлика не се равнява по никакъв начин „на определената и заплатена придаваема площ от 346 кв.м. не е съгласен и възразява да се променя площта на имота и да се променя местоположението на северната му имотна граница към съществуващата жилищна сграда в която живее, с което да се обосновава и придава към нейния имот още площ.“ като моли да не се уважава заявлението. С постановление от 23.01.2023г. е отказано образуване на ДП-во по преписката като е прието, че е налице спор за собственост.

Съгласно приетото в ТР 8/2016 г. на ВКС, ОСГК, т. 4, Законът за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Непълнотите и грешките в кадастралната карта, които са свързани със спор за собственост, се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г. /. Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно - към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Със ЗКИР се въведе основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние чл. 51 ЗКИР. Затова при спор, породен от грешка в кадастъра, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобИ.е, изменение или погасяване на правото/чл.235 ГПК/.

В този смисъл исковата претенция е за собственост на спорна реална част от недвижим имот към настоящия момент, очертана към приключване на устните състезания по комбинирана скица-4 на в.л. инж. К. - сив фонд по букви АБВГДЕ /по исковата молба в подобен смисъл комбинирана скица /стр.44,56 - различни по съдържание /, изготвена от инж. Ан. Христова/, по която съдът дължи произнасяне по въведеното твърдение за допусната грешка в кадастралната карта, съобразно последната уточнителна молба на ищеца от 5015/01.06.2023 г. (от стр. 52 ), което както е изтъкнал адв. Ц. е решаващ с оглед останалите обективно съединени искове по делото.

Съобразно характеристиката му на установителен иск за собственост, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната карта на част от собствения на ищеца имот като част от имота на ответника или не заснемането му като самостоятелен имот формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че тази част действително е собственост на ответника.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР както е в настоящия случай. В производството по иска за собственост, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Основателността на иска се обуславя от следните юридически факти (материални предпоставки): 1) установяване наличието на влязъл в сила кадастрален или регулационен план (ПУП); 2) установяване наличие на грешка или непълнота в този план; 3) доказано наличие на правен спор с ответника върху имота, респ. частта от него или границите му, засегнати от непълнотата или грешката и 4) доказано право на собственост на ищеца върху имота, засегнат от грешката или непълнотата към момента на депозиране на исковата молба. В тежест на ответниците, които оспорват иска, е да установят наличието на противопоставими права върху спорната реална част от имота и, че упражняват фактическа власт на годно правно основание, в т.ч. че регулационните сметки за придаваемата част от имот пл. 512 са били уредени със собствениците на съответните съседни УПИ, като са придобили собствеността, въз основа на въведеното от тях придобивно основание осъществявана необезпокоявана фактическа власт върху имота с намерение за своене повече от 10 год. в периода от 1995г. до 2010г., респ. към настоящия момент, присъединявайки владението на праводателите си.

За доказване на иска си ищците ангажират гласни доказателства и СТЕ И САЕ. По въпроса за владението на имота, при извършването на процесуалното действие по огледа в имот 512, се констатира, че е ограден с телена мрежа и колони като от улицата до средата на имота на ищеца с ниска циментова основа , т.е налице е ограда като граница със съседните имоти от двете страни и към река от запад, а входа от изток е от улицата. В.л. я е посочило на комбинирана скица-1 /л.479/ измерена на място съществуваща ограда като видно от КС-3 /л.480/ и според съда същата съвпада с границите на парцел УПИ XIII-512 по РП 86г. /КС-3,л.480 / като между УПИ XIII-512, кв.42 и УПИ XII-512 с малки отклонения към улицата и между УПИ XII-512 и XIV-511 в кв.42-в по-големи към улицата особено северната граница , съответно към къщата на ищеца.

Б. твърди, че владее УПИ XIII-512 по РП 86г. от 1995г, и не го интересува какво се намира след оградата му към реката, а И., че той никога не го е владял /протокол за оглед/. От показанията на ищцовите свидетели, някои от които дадени при извършване на последния, се получава следната информация: •••, също снаха на дядо И. •••, дядо на П., за определен период твърди, че почнала да работи мястото преди да роди дъщеря си преди 1974г. и в него имало дървета: дюли, сливи, джанки, но не може да си спомни, и си садяла боб, лук, домат, чушки. Но когато П. е започнал да си строи къщата, я е нямало като била тук когато дъщеря й станала на 3-4г. и знае, че купил местото от някакви роднини дето идвали тук на панаири, но не си спомня имената им. Говори „за голямата къща дето е в дясно от нас“ /сочи в дясно от ореха/. След като си заминала и П. я построил, жена му, която й е доведена сестра, работела тук това место дето е съда /орех на границата с XII-511/ като дето е реката не било заградено и се излизало до нея. После не се интересувала и не може да каже, идвала на гости един път в годината, но и преди и след Демокрацията са го работили. Работели го, но точно до кога не мога да кажа. Къщичка дето я казала, разрушената, била много малка, с плочки и живеели в нея една бабичка и един старец и не е имала никакви проблеми с тях. Имали син и дъщеря, която живеела в долния край. Твърди, че никога не са работили местото дето е в момента съда, нито бабичката, нито стареца и децата им, никога. „Никога не са го работили, нали идвам, то си беше тук пущинак“. Знае, че има две години от както сестра й казала, че не знае какво става, мястото са го купили, а пък комшиите им на дядо В. децата, го вземат. Мисли, че този орех дето е отрязан сега бил на место, но не било така оградено преди и не може много да се ориентира. Имало някакъв ъгъл, то и кокошарници имало, зайчарник. Зад този клозет, който се вижда до оградата, имала свинарник, кокошарник и то било след дувара на старците. Оградата телената дето е сега я нямало и те били едно цяло, и тя влизала така“.

Св. Р.А живущ през една парцела и в къщата от 52 год. и с наблюдение върху имотите твърди, че преди 30 години имало нещо като градина: череши, ябълки, сливи и виждал П. да работи вътре и според него 10-15 год. до към 2005г. имало кошери и дървета, но не знае кой и кога е подравнявал и на кого е било това место, но за орехи не знае. И жена му виждал там. Д. го виждал от скоро, от 2-3 години... и като дошъл към този момент, тук където е съда нямало къща. Било малка къщичка, къщенце, което го няма отдавна, още от преди 2000 г. , но не знае кой е живял в нея. Чувал да работи трактор преди 3-4 години. Набутвал с пръст и камъни. Местото преди това било неравно, под наклон. Не знае и не виждал къде и как изчезнали дърветата. Тракторът бил тук преди 3-4 години. Не знае кой поръчал на трактора да работи тук. Чувало се като работи, два или три дни май, след което станало такова без дървета и кошери.

Св. Н. Щ., извикан септември или октомври 2020 от ищеца да трасира границите твърди, че имало ограда между 663, УПИ 14 и УПИ 13, само в началото с телената ограда до сивото. Имало останали в УПИ 13 останки от колиба, но сграда не, като под колибата в парцела 13 имало дървени колове. Имало наченки на мрежа, но не сериозна. Межди УПИ 13 и УПИ 14 нямало ограда. Дървета имало, но не знае какви са били, но не фиданки и там някакви кошери като не знае дали са били действащи или не. Били П. и жена му като трасирал. Имота с лек наклон към дерето, но се работело сивото, в ПИ 13. Бялата част на скицата била буренясала. Разлика имало между местото в бяло и сиво на скицата. П. си чистел сивото и си го работел, а бялото било изоставено и буренясало. Не броил дърветата, но имало и в долния край, имало орехи. Заяви, че установил, че картата е с едни граници, а имота му с други и го „трасирал по грешната карта по КК , която според него е грешна“ Твърди, че влезли в имота през неговия, извън посочената малка част, нямало ограда и даже му се разсърдил, че сложил точка за ограда и в останалата част и казал, че имота си е техен, част от 13. Св. А И.а-съпруга на брата на ищеца, която е в •••• от 1985г., заяви, че УПИ 12-511 е на дядо му на П. ••••, и те го купили за сина им Р.., Твърди, че баба В.ица имала 15 кв.м. пред колибата дето си ги садяла, старците живеели на пътя и отзад никога не са садили нищо. Посочва още, че в предната част на техния имот имало магазин. Към дола тя садяла градина, а до нея П. и жена му работели, в това което се показва на скицата, в сиво. Граничели с тяхното, но с нестабилна ограда. Нямали спорове и те си садели в тяхното, а „ние в нашето.“ Това место отзад, не са ползвали никога. Не са използвали никога нищо зад колибката към дола. Той ми е казвал, че бялата част която ми показвате на скицата е негова собственост на трите УПИ, а в сивото на Д. и П. е купил от нея. От както съм влязла в с. •••• през 1985 г., те ползват имота до 2020 г. докато започнаха споровете и се появили другите страни. Говори за спорната част в сиво, защото другото си е на П. и никой не му спори. Д. никога не го виждала при дядо В. и баба В.ица. Не знае, че им е внук, и се появил преди 3-4 години. Преди години в частта в сиво имало зад колибката дюли, сливи, ябълки и си садели всяка година различно, лук картофи, ягоди. Тази площ почвала веднага след колибката. Сменяли зеленчуците, но дръвчетата си стояли, около два-три ореха, но колко е махнал, не знае. Един и сега си е останал, но той е в мястото на сина й. Не може точно да кажа колко са били орехите. Два-три трябва да са били понеже отзад никога не е заграждано и излизат и общи. От към реката спорното место не било заградено. Сливите и ябълките били на много години, от както дошла. Дюля имало, може да е имало още една близо до колибката, но не си спомня точно. В предната част на пътя имали огради. Според нея, в спорното место зад колибата, си връзвал кучето, имало и два-три кошера в слънчевата част, но той си ги местил. След смъртта на възрастните според нея никой не е живял там. Така било отпред запустяло, а отзад той си го работил.Преди три години според нея 2021 г., Д. дошъл с багер и изчиства и избутва всичко в реката. Била на работа и като се върнала местото било изчистено и всичко било в реката. Камъните и остатъкът от колибката отишли в реката. Д. си направил огради, мрежи и от към на сина й местото. Твърди, че П. построил кошарата през 2020г., но тя не била с вкопани основи, а върху почвата.

Свидетелят ••••, собственик на 664, Живущ в гр. Ловеч, но си поддържал имота в с. •••• и ходил до преди 6-7 години редовно и знае, че имота на П. минавал зад паянтовата къща. Имало оградка с дървени колове и се слизало почти до реката. Мисли, че преди реката имало два-три ореха. Нагоре били овощни дървета, но не обръщал много внимание. В бялото живели баба и дядо, които починали много отдавна. Преди 3-4 г. забелязал, че нещо станало и всичко се подравнило, станало равно, дърветата и всичко изчезнало. Орехите били големи, до реката. Отзад имало градина, садели си лукове и зеленчуци. От пред, от пътя, не виждал нищо, имал видимост от неговия имот. П. имал кошари. Помни я от 7-8 години. Старците починали преди 15-20 години. Никой не е виждал след това в имота. Били по 2 м. шипки обрасли. Сочи ответника Б. като твърди, че не го виждал никога и не го познава. В сивата част само П. и жена му виждал и е така от както се помни: садели чушки, лук, картоф, ягоди имало по едно време. „Давали са ми по едно време да ям и затова знам, че имаше. Преди булдозера беше. Кошери имало два или три. Виждал съм П. да вади мед. Кошери имало два или три и виждал П. да вади мед. Други хора не виждал там. Тогава преди 3-4 години видял, че се изравнил имота.“ – съобщи последния. Мисли, че дюля имал. Работни са с жена му и то много и обработвали местото постоянно, било поддържано, чисто. След булдозера имали спор с някакъв човек, но не знае какво. Показва ответника, че би гътнал всичко с трактора и след това имали постоянни кавги и П. вече не работил имота , защото има камъни от старата къща и вече не може да се работи, а преди това земята била перфектно поддържана. Твърди, че много години зад кирпичената къща имало ограда от дървени колове и почти стояла докато се изчисти самото място. Потвърди, че зилът е на П.. Намира се в спорното место. Стоял зад къщата на П., имало и агрегат там, но от тук му изглеждало да е в спорното място. Зилът работел до скоро. Дърва се вадили с него от гората, плочи, постоянно работел до преди 3-4 години. От пътя с камиона не е влизал, а през неговото место, покрай къщата му.“

Св. М.А заяви, че знае за имота. През 1984 г. ходил с три момчета да разриват пръст за попълване, защото там имало много трапища. Ходил събота и неделя да му работи на П.. Втори път ходил 1995 г. да го дозаринат. Работел с майка му и баща му, и те го викнали. Разривали пръст и камъни на ръка, защото тогава нямало техника и всичко се правело на ръка с лопати. Имало една стара малка къща обраснала в буренаци. Първия път като бил през 1984 г. стояла тази обраснала къщичка, но не виждал там хора да живеят и двата пъти като ходил. Тя била една сропана къща, кой да живее там. Била обраснала в трънаци и буренаци. До сами къщата, напреки, имало каменен дувар, до самата къщичка и „седел“ напреки до реката, към ореха надолу. Насипвали над 15-20 м. надолу, зад тази старата къща с пръст ,която карали с камиони през седмицата и те в събота и неделя ходили да нариват. Имало три ореха, дюля, сливи 4-5 и имало и джанки, но не знае колко били, но били живи през 1995 г. Реката от пътя не се виждала, но до нея не стигнали защото си имали друга работа. Повече не е ходил....Тя ги викнала да разринат пръста и разривали зад тази стара къща. Зад къщата имало дувар. Както са заривали така си го спомня.... Те насипвали в това место. /Показва цялото место попадащо в имот № 50/... „Цялото е насипвано. Камиони караха пръст, камъни, чакъл и те ги разпръсквали.“ Твърди, че сливите и дюлите били в долната част на №511, на реката. Три ореха били наредени. Показва на скицата, че Камионите, около 50 на брой, влизали от 511 и излизали от 663 на скицата. Св. А.А твърди, че лично правил оградата на Д. през 2023г., но познава и П.-„Д. си бил взел метални тръбички и тел да си гради и питал дали ще му направи оградата от към П. от долната страна било.“ Почнал да си забива тръбичките и П. дошъл и му се скарал. Казал му, че това било негово место, но нищо не му казал свидетеля и продължил да си гради. Заградил до реката, от страната на П.. До реката градил и в долния край надясно, заградих до старата ограда, до ореха. Имало цокъл циментов и хванал мрежата в него и я пуснал надолу. Не е влизал в местото на П., и от там „надясно до старата ограда. Тя била пак с мрежа, стара. Старата ограда била до другия съсед.“ От към страната на П. забил коловете и сложил мрежа. Преди тази ограда нямало нищо там. От П.овата страна до реката и после от реката до старата ограда, която е със стара мрежа. Заградил с нова мрежа от към П.. Преди това минавал по пътя и въпросния господин, който взема мрежата и тръбичките, го наел да заградя, но после П. му се скара, но му отговорил, че е безработен и затова приел. Мисли, че от към долната ограда имало три кошера, набутани в реката. П. знае, че е имал кошери, а те били гътнати като отишъл. Имало сандъци в драките. Щом имало сандъци на кошери значи П. е гледал кошери според него. Имало в долния край от към старата ограда, до реката, дънери. На местото където били тръбички опънал новата ограда, нямало стара ...“Сандъците били гътнати в дерето, в драките.“ Д. го нямало тогава, но му показал вътре в имота какво иска и след като свършил работата му платил. Не е идвала полиция и било през 2023 г., м. април, мисли на 8/осми.

Ищцовият пълномощник адв. С. акцентира, че почти всички свидетели на ищеца са или съсед, или работник, нает от него преди много години да нанася пръст в спорното място, или работник на ответника, изградил ограда през 2023г.- т.е. лица, които по никакъв начин не са заинтересувани от изхода на спора и потвърждават, че потвърждават, че до преди 3-4 години е владял процесното място постоянно, явно, непрекъснато и спокойно със съзнанието на собственик, че то е част от закупения от него двор, че го е обработвал като в него е имал кошери, дървета, подробно описани от свидетелите, както и зеленчукова градина, че никога ответника и неговите наследодатели не са работили процесното място и не са имали претенции за него до 2021г., че ищецът е заравнявал мястото, за да може да го обработва, като това е правил и през 1984г. и през 1995г., че никой до 2021г. не му е оспорвал владението на спорното място. Счита още според нея за нелогично, че ако е било закупено от ответника или неговите наследодатели в началото на 90-те години на миналия век, те са щели да го оставят безпрепятствено да го владее толкова време?

Ответникът от своя страна представя в полза на твърдението си за владение на спорния имот, следните гласни доказателства:

ИЛИЯ МАРИНОВ бил потърсен от него през 2021г., донесъл документи и се разбрали на 07.01.22г. да направят земервания с оглед коректно отразяване на имота в КК и като дошли бил почистен имота и имало ограда, нямало само в долната част и стигнали спокойно до реката. Замерили и заснели и се оказало, че границата е с около 1 м. по навътре от КК реално може би не в цялата част, но в една част . ЗАВЕЛИ ПРЕПИСКА в Кадастъра по регулация , която била оспорена и оттеглили молбата и се разбрали да направят по КК , тъй като по регулация , защото е собственик по регулация, имота му навлиза още 20 м. навътре южно от процесния имот в дясно. Впоследствие през 2023г. негови служители трасирали отново с 1 м. навътре тази линия и не са навлизали по нататък за да се мести тази граница. Първия път никой не е идвал да спори. Накрая на измерването след като излязъл на улицата с колежка, докато събирала инструмента, излезнал, мисли, че собственика на този имот в дясно и казал, че Н. Щ. му е трасирал тази част на оградата. Не го разбрал точно какво казва, но нещо обяснил, че правил ограда и някакви такива. Не го слушал. Казал му , че е по друга тема, по друга работа и не влезнал в детайли. Неговите служители, които идвали 2023 г. не са му казвали да са имали също проблеми и някой да е оспорвал. Доколкото има информация дори Кмета на селото е бил там. Трасирали са и са си тръгнали. Никои не им е спорил. Правил проучване през „Гугъл Ърп“ за имота, където има и история за имота и може да се види в годините дали е обработван и има ли дървета, като има информация извадена и от „Стрийт Вю“.

Свидетелят М. И. твърди, че Живее в тази къща, голямата, в ляво на местото дето с Руди, само, че е в другия вход от долу и си спомня имота от много малък, на 10-15 години и на това момче Д. баба му и дядо му: баба Зейна и дядо му В.. Мустафа се казва по прякор В.. Те ползвали имота. Съдели си доматки, лук. Имали едно оборче зад старата къща. Е. го ползвала имота до преди да почине, но не помни коя година е починала. Докато тя била жива идвал и сина й, и неговата. Никои друг не го е ползвал. След като починала сина й е ползвал. Лятото той идвал почти два пъти в месеца и коси със сина си. Зимата рядко идвал, защото в сняг какво да върши. В този имот нямало дървета освен този стария орех и си брал много години орехи от него. Оградата била с пърти и колци и нямало начин да няма ограда, защото ще влиза много добитък, имало навремето. Всичко било оградено само, че със стари огради, с колове. Само един орех виждал и помни в имота и си брал орехи от него, но не е влизал в имота. Нямал видимост от клозета надолу. Не познава Детелина Русинова Алдинова. В ниското твърди, че не може да види. Знае, че ••••-Усин е дядо на П. и има роднинска връзка и с Е..

Свидeтелят М. В.ов-първи братовчед на Д. заяви, че спорът им е от скоро към 2022 г. било. П. като направил кошарата през 2022 г. да си гледа овцете е бутнал колове на Д. и от там им е спорът. Гътнал коловете от към неговата страна. Той е три къщи над П., по диагонал. Бил на огледа. Не знае да е имало дела за този имот преди това. Леля му Е. преди това е имала местенце зад къщата дето са ползвали и през 1994 г. или 1995 г. са го купили, и тогава местото е узаконено. С това допълнително место се увеличил този парцел, дето за него сега става цялата дандания. Твърди, че леля му Е. владеела имота. Синът му е на 26 г. и беше в предучилищна, и тя тогава към 2004 г. почнала да го узаконява. Нямало дувар зад къщата. След смъртта на Е. го владеят Д. Б. и Росица-сестра му. Роден БИЛ 1966 г. и са си играли на П. в имота. Да това е местото, неговото, на П.. Там му викаха „Пръдището". Частта в сиво я владеели наследниците на Е. от както го узакониха от 1994 Г.-1995 г. Имало дела. Е. спечели делата. След това започнаха да си го гледат имота. Садяха си картофки, царевица. След като спечелиха делата, владеели и бялото и сивото. Аз съм живял в къщичката, но тя се събори, беше гредоред. Е. отиваше с Роса и си садяха картофки и малко царевица като спечелиха делото. На входа до къщата имаше круша. На времето отзад имало един орех, но той сигурно е изсъхнал. След като Е. починала, наследниците й владеят имота. Идват да го наблюдават, косят го. Д. идва от Русе два-три пъти в месеца. Събират се, нали са братовчеди, но той има и друга къща в с.•••• и там отсяда като си дойде. П. не го виждал в спорния имот. Доколкото знае П. говорил с жена му Корнелия за да я пита за телефона на Д., за да иска да купи задното место. Знам, че Е. си е платила това парче земя. Знам го от Е. и от други роднини. Ходил в имота когато Е. го е ползвала. И сега има орех. Може да е имало слива, дюля, но не знам. Това са неща дето не са го впечатлявали. Не знае П. да е работил част от този имот. Давал кутия от кошер на М.-сина му. П. го бил изпратил да му я дам. Той в имота на Е. кошери не е гледал. Преди да почине Е. след като починаха баба ми и дядо ми, никой не е живял там. Имаше един орех в имота и май до реката имаше, но не помни. Други дървета в имота от 1994 г., в спорната му част, не е имало. Имаше една круша в бялата част на скицата дето ми я показахте. Дядо и баба не знам от къде са имали имота. Става на въпрос за това место зад къщата. П. си направил скоро къщата. След като си дошъл от Габрово знае, че е имал къща, защото трябвало да му прави едни прозорци. Влизал съм в двора на П., но не много. Последно влизал да му прави една врата на банята. Преди 2020 г. също влизал. Имало е винаги ограда между двата имота на Д. и П., с колове и с тел и когато бил на 12 години ги е имало. Оградата е била на този имот дето граничи с П.. Когато бил на 10-12 години ограда имало, било си заградено до реката между 512 и 663. Когато си играели там за горната част на пътя не си спомня дали е имало ограда, защото дядо му в пространството където е къщата на П., си гледал овцете, но към реката имало ограда. И към 511, но не помни стигала ли до реката, но в долната част на 511, Ата гледала домати и ги набедила, че й бутнали коловете. Разбрал, че има спорове между П. и Д. когато П. си направил кошарата затова, че П. навлязъл в имота на Д.. Знае, че братовчед му има нот. акт от 1995 г. за цялото место. Описа и какво е представлявало на место мястото, викали му „Пръдището“. До дядо му и баба му бил чичо му на П., на баща му брат.

Свидетелката Р. С.-сестра на ответника познава П. и знае защо е делото днес. П. спори за тяхното придаваемо място, което по новия рег. план влиза в техния имот. Някога във времето си спомня, че баба му и дядо му на П. имали там градинка до 1970 г., и стигала до реката в падината. Възрастните като измират, както и нейните баба и дядо, тяхната майка Е. наследила имота на баща си и майка си. Било дворче, с малка градинка отпред и къща. Не стигало до реката имота. Къщичката 2020 г. паднала и 2021 г. брат й се обадил и му казала да вземе нещата в свои ръце, да намери багер и да разчисти, защото тръгнали буренаци, а тя нямала възможност да се разправя. Твърди, че през годините никой не е спорил за придаваемото място в долната част към реката. Съдили се с И. Т. за него. Баща й го е платил това място. Спорната част за която се съдят е в долната част към реката, в падналото, ниското место. В тази част според нея П. не е садил нищо. Кошер има стар, извън оградата, но пчели не е имало. Брат й идвал да коси мястото, аз тя помагала там и след като майка му починала. След това, П. не е идвал да спори, че е негово. Твърди, че идвал в нейното село при децата й, когато е била в чужбина, да иска да купува целия парцел, но казала, че не е сама наследник. Бил си направил там кошарата. Бил хвърлил оградата на брат й и бил построил кошарата в тяхното место. Брат й се обадил да каже и тя казала да направи жалба в Общината без да има спорове и скандали, да е по Закон. Жалбата била, че бутнал оградата и си построил обора в тяхното место. Лично била с Д. когато ходили да купи мрежата и диреците за новата ограда. Когато Е. починала имало ограда до долната част на реката, с колове и мрежа. От 1995 г. от както майка й влезнала във владение на имота и станала наследник с нея, в ниското разкопали и садели по някои ред картофи и царевица, защото имала кокошки. В спорната част имало един орех, който запомнила от 1970 г., от дете. Започнал да прави проблем П. от 2020 г. когато станал спора с кошарата. Върнал част от кошарата в неговото место. Явно някой го предупредил и брат й си възстановил оградата. П. бил съборил на брат й оградата, за да си построи кошарата. Не била там когато я е преместил, но видяла с очите си, че я е преместил и след това Д. изправил мрежата. Мисли, че 2022 г. било. Зад къщата не е имало огради. В страни имало, но зад къщата не. Мястото никога не е пустеело. От както майка й влезнала във владение от 1996 г. и влезнала като наследник, с нея са го обработвали до 2004 г., под къщата, отдолу в ниското, точно там дето е придаваемото място, до реката. След 2005 г. когато тя починала никой не е орал, копал и нищо не е садено в имота. Бурени имало само. Брат й поддържал това място цялото. Няма друг кой да влиза да чисти там. След 2005 г. не е имало дървета там. В дясната страна мисли, че има само един орех. Но като ходили през май мисли, че бил изсъхнал. Спорното място на терена го знае. Твърди, че пред къщичката баба и дядо й си имали малка градина. С майка й обработвали до реката защото там е по-близко водата и заради сушата да носят вода оттам. Царевицата била насята успоредно на реката. Под царевицата били редовете с картофите. Дървета нямало като през 2021г. било заравнено мястото с булдозер защото 2020г. паднала колибата. Брат й само ходел след 2005 г. да почиства имота. Не е чувала П. да е влизал там след 2005 г. да работи. До долу били тръгнали треви и къпини. Никакъв спор нямало. 2020 г. направил овчарника и от там тръгнал проблемът. След като минал булдозера да почисти, само брат й идвал в имота по два или три пъти в месеца, но отсядал на майка им в къщата. Ходел в имота да чисти, защото нямало друг който да поддържа имота. Свидетелката Корнелия В.ова-съпруга на първия братовчед на ответника М. В.ов и снаха от 1989г. заяви, че имотът е празен и го знае. Имало е стара къща преди. Граничи имота от долната страна с реката. От едната страна е имота на П., а от другата на брат му. Имота си и е собственост на Д. Б. и сестра му. Те въпреки, че живеят в Русе си идват. В началото си идвали често, защото са се събирали. Два пъти в месеца са си идвали и се събирали. Нещо, което не се е обитавало, се почиствало, коси се. Никакви насаждения не е видяла. Непосредствено до портата имало една ябълка. Там влизала да си бере. Преди това нищо не е имало в имота. Не е имало никакви дървета, никакви насаждения не е виждала. Не знае да е имало кошери. Имало един в неговия имот на П., но мисли, че той не бил функционален. Знае, че през годините П. е искал да купи имота. Спирал я по улицата да я пита за телефона на Д.. Знае, че той е искал да си разшири имота, защото неговия е малък, но това да ли ще си го продаде е решение на Д.. Между имота на Д. и между имота на брата на П. винаги е имало ограда. Там живеели хора под наем и е ходила при тях. Не знае точно коя година започнали споровете им но знае, че започнали да местят колчета. Имало си ограда, която в един момент започнала да се променя от към страната на П., на по метър. В имота на Д. имало много стара къща, с покрив от плочи. Тя просто се срутила може би преди три-четири години, пропаднала. Зад къщата нищо не е имало, било празно мястото до реката. Зад къщата не е имало ограда. Зид не е имало, камъни също. Д. като си идвали си отсядала в наследствения имот на баба Е.. Това е имот който също следва да се поддържа. От 1989 г. зад къщата никога не е виждала ограда. Съпруга й М. В.ов Огнянов искал да купи имота да прави механа, но се появили много кръчми и той се отказал. От Д. искал да го купи. Мисли, че оградата тогава била обикновена мрежа. Няма спомен за циментови пръти, а само за мрежа до долу, до реката стигала. В имота дето спорят минават, косят го, защото то шипки има много и Д. си ходи да почиства само.

Свидетелката Н. В.ова-съпруга на ответника сочи, че на спорната част от имота съпругът й сестра му са наследници. През 1995 г. били въведени от съдия изпълнител в този имот и получили документ за собственост. Преди това са водени три дела, на три инстанции за имота. Имотът както са въведени във владение така го владеят до ден днешен по силата на два нот. акта. Имотът е един правоъгълник от улицата до реката. Знае , че от към реката е плануван път. Винаги е имало огради между имота на П. и от другата страна, с циментени диреци и мрежа, има циментен пояс. И от пред има, но там не е с циментен пояс. В дясно също има циментени диреци и мрежа, но там няма циментен пояс. Те никога нищо не са премахвали. Споровете между Д. и П. са от 2023 г. когато получили призовка за това дело. Д. е подал жалба срещу П., защото през м.декември 2021 г. отивайки в селото като преди това ще кажа, че ние от 2013 г. сме пенсионери и двамата и много често са там. Те имат и друг имот в •••• и си ги поддържат, защото там е бащината му къща. Пенсионери хора са и лятото си живеят там. През 2021 г., минавайки, видели, че отпред той е паркирал камион, отзад разхвърлял някакви неща и тогава подали жалба до прокурора и започнали споровете. През пандемичното време били там 3 месеца и той й се обадил по телефон да търси и говори с Д. като искал да му продаде цялото място. Тогава било още мястото на Д. и на сестра му. Нямала спомен да е имало ограда между предната и придаваемата част. Лично си спомня отпред където била къщата, имало една ябълка, в дъното имало орех, но за други дървета не си спомня. Свекърва й Е. в задната придаваема част гледала царевица, садяла картофи. Зад къщата когато бабата живеела, имало отпред към ул. „Ал. Стамболийски" ограда и зад къщата ограда с пръти и колове. От 1995 г. до 2013 г. от както придобили имота от съдия изпълнител, докато се пенсионирали през 2005 г. за целия имот се грижела свекърва й, ходили да й помагат когато има реколта. Прибирали са картофи и царевица, това видяла. Мъжът и синът й Младен ходели в мястото да косят, да режат шипки. Когато се жалвали, че камионът е в предната им част, тогава се жалвали и за овчарника. През 2023 г. искали линия за ограждане на целия имот отново защото имало претенция от П.. Нанесли мястото в Кадастъра и тогава даже тази тор от овчарника бил там. На конфликт между двамата не е присъствала. На нея лично П. не й е казвал, че не му е платено.

Синът на ответника Н. Б. при разпита твърди, че имотът представлява правоъгълник, около 600 кв. м. Ходи там от 35 г. От пътя надолу е, до реката стига, ограден е. Всяко лято като дете бил там, а като завършил училище, ходел през месец. В пандемията бил там в селото почти през цялото време. Правили ремонт на другия имот и имали майстори през м. май 2020 г. Намерил човек с тежка машина - фадрома и го помолил да изчисти терена, защото останали останки от старата къща от кал и от пръчки, на 100 г. къща. Всичко това с годините паднало и затова техниката била нужна, за да изнесе тези неща надолу към реката. Това нещо било направено и през 2022 г. при обиколка в селото установили паркиран стар камион в имота му-надлъжно в имота. Влезли в имота и установили построена овцеферма, която била построена на границата на имота и за да влезе камиона била свалена мрежата. Появил се съседа и понеже не могли да проведат нормален разговор и затова подали жалба до Общината. Направила се проверка и след нея П. се задължи да си премести оградата, и от този момент започнало това оспорване от негова страна. Твърди, че поне от 35 години знае имота и посещава прабаба и прадядо си в тази стара къщичка дето се съборила. В този имот имало градинка, копаели си старците. В долната част имало един орех, който си стоял и до ден днешен. Нищо друго не е имало до 2022 г. Имало един сандък, захвърлен извън оградата и извън мястото, от към реката, долу. Целият правоъгълник винаги е би ограден. Цялото място е така както си е. На края на мястото, което граничи с реката си имало ограда от диреци и мрежа. През 2020 г. м. май извикал човека да изчисти местото. Уведомил П. за това и той тогава искаше да му продам мястото и казал: „Продайте го на нас, продайте го на нас и настоял на два пъти за това без да заявявал намерение каквото и да било свързано с мястото. Твърди, че на всичките огради и от четирите страни имало диреци с мрежа, стари. Коловете били директно забити в земята. Фадромата избутала по-скоро останките от къщата надолу, заравнила мястото. Имало един огромен речен камък, който фадромата избутала надолу-бил по средата на мястото. Винаги знаел за това придаваемо място защото имало и дела за него. Знае, че родителите му се занимавали с този казус. Знае П. и жена му. Никога не ги виждал да садят каквото и да било в придаваемото место.

Или на база на горните, ответният пълномощник адв. К. обосновава извода, че се установява по безспорен начин, че от 1995г., придаваемото място от 346 кв.м. /към настоящия момент от 337 кв.м./ е отнето от •••• и е предадено на взискателя ••••а и е извършен въвод във владение и от този момент до настоящия момент тези 346 кв. м. /337кв.м./ се владеят от Е. Б.а , нейният съпруг М.Б Б. и след тяхната смърт от ответника по делото, поради което няма как да са придобити от ищеца по давност и покупко-продажба. Съда счита, че при съпоставката и анализа може да приеме, че след въвода от ДСИ на 16.05.1995г., в спорното място, придаваемото място е било завзето от Е., владението от нея е осъществявано след 1995г. от Е. до 2005г. /поч. 24.01.2005г./, а след това е посещаван от наследниците й, но не е обработван. Ответника, според данни на свидетел го чистил 2017г., в последните години е извършвал косене с помощта на синовете си, но е преминавал от там, тъй като има друг имот в селото, т.е не са го обработвали до 2020г. когато го подравняват с фандрома в долната част към реката и променят наклона му като го заравняват и с материали и остатъци от къщата, констатирано и при огледа - празно дворно място с вид като ливада, без дървета. В дерето на реката поради телена ограда, съдът стигна през имота на ищеца, през цялата му дължина и през обор като в мястото зад мрежата на спорния имот…….512, в който се проведе заседанието, се констатираха на място изгорена гума и следи от изгорени неща, още 2 големи гуми за камион подпрени в храстите, циментови колове счупени, дървени колове, стара телена мрежа ръждясала, дънер на дърво, диференциал от автомобил, от кошери част дървени сандъци разглобени, всички нахвърляни на някаква близка площ/кръг, всичко обрасло и във висока коприва. В тази част огледа се извършил при многократни забележки на ответника, че това е разположено извън неговия имот, в дола, и не го интересува.

Именно преминавайки покрай него, установява кошарата и самосвала, довело до подаване на жалба и преписката. И двете групи свидетели сочат, че споровете са от 2,3 години – съгласно преписката 22.12.2022г., по повод строеж на постройка за отглеждане на овце, установена на место от съда, но не и паркиран камион в спорното място. Според съда причина са били и заявленията на Б. до АГКК, свързани с границата му с двата съседни имота, описани по-горе и станали известни на П., чрез връчване на уведомленията от АГКК, довели и до „мърдането“ на границата, махане на оградата, поставена от ищеца, посочено от свидетелите.

В мотивите на Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г. / определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като „несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри“, като това определение следва да се тълкува не изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР/, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобИ.ето / изменение или погасяване на правото.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение №11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. В мотивите на посоченото тълкувателно решение обаче се приема, че констативния нотариален акт се ползва с легитимиращо действие за принадлежността на правото на собственост - като резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. В този смисъл ищецът прави искане за отмяна на н.а. №10/1994г. и н.а №109/23г., легитимиращ ответника досежно собствеността на н.и, предаден по регулация, включващи и оспорената част от ищеца по скицата-проект към ИМ, и по чл.193 ГПК-оспорване досежно верността и на сл. бележка на стр.83 от делото, относно верността на съдържанието й .

За ответника е открито производство по чл.193 ГПК-Заповед № 1/11. 08.1994г. на Кмета на с. ••••, протокол от 11.08.1994г. на комисия и Удостоверение № 290/20.04.2006г. на Кмета на с. ••••, относно съдържанието, като го счита за нищожни-издадени след като вече е имало същата заповед, същата процедура, която е изпълнена, т.е издадени без правно основание. Ищцовият пълномощник, позовавайки се на у-ние изх. № 290 /2026г. към ИМ и с оглед тежестта на доказване-на ответника, изтъква, че в производството по делото не са представени доказателства, че приетия при действието на ЗТСУ (отм.) ПУП-ЗРП от 1986 г.,е приложен с изплащане на обезщетение на доверителя й като се позова отделно и на давностно владение.

Разяснения относно това кога регулацията се счита приложена, основани на правилата за изготвяне на новия регулационен план, уредени в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм/ са дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК, в което се приема, че дворищно регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. Понятието „приложен план“ по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание - чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение се приема, че общото на двете хипотези на чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 ЗТСУ е, че независимо от различието, касаещо предпоставките за стабилизиране последиците от отчуждителното действие на отменената дворищна регулация - по ал. 2, е необходимо само изпълнение на условията за заемане на придаваемия имот, а по ал. 1 освен заемане на придаваемата част и нейното владение, продължило минимум десет години, превръщането на парцелните граници по отменения план в имотни по новия план дефинира дворищно регулационния план като приложен. Това е понятието, което обхваща и двете хипотези, а не само фактическите действия по заемане на придаваемите части, предвидени в едната от тях - чл. 33, ал. 2 ЗТСУ, касаеща изменението на законосъобразната дворищна регулация. Разгледаните в тълкувателното решение хипотези касаят преценка дали е приложен не действащия, а някои от предхожащите планове с цел преценка дали действащата регулация е изходила от верните имотни граници, т. е. налице ли е грешка в кадастралната основа въз основа на която е изработен действащия план.

Дворищно регулационния план при действието на чл. 110 ЗТСУ (отм.) има непосредствено отчуждително действие. Придадените части от имоти към съседни парцели за упълномеряването им се считат отчуждени по силата на заповедта за одобряване на дворищно регулационния план. Това действие обаче е условно – ако регулацията бъде приложена. За прилагане по регулация са възможни три хипотези. Първата е чрез плащане. Регулацията се счита приложена когато е изплатено придаваемото място чрез заплащане на сумата, съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл. 282 ППЗТСУ (отм.). Представянето на разписка за плащане на сумата също доказва плащане по общите правила на ЗЗД. Вторият способ за приложение на регулацията е налице ако към датата на открИ.е на производството по изменение на дворищно регулационния план, придадените имоти са били заети по законоустановения ред - чл. 111 ЗТСУ (отм.). Третата хипотеза е когато е изтекла погасителната давност за вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ (отм.). Следователно - до 01.01.2001 г., когато е отменен чл. 30 ЗТСУ, ДВ, бр. 34/2000 г., дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие, т. е. собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като до тогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т. е. действието й е подчинено на условие от прекратителен характер. С иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се разрешава спор за собственост на имот, който или не е нанесен в действащия кадастрален план /кадастрална карта/, или поради грешка в кадастралния план или кадастрална карта този имот е отразен като част от имота на ответника, а не като част от имота на ищеца. В настоящия случай спорът е именно за грешка в кадастралната карта, тъй като ищците твърдят, че неправилно спорната площ АБВГДЕ в размер на 335 кв.м. е нанесена като част от имота на ответниците, вместо като част от имота на ищеца и още че КП 1986г. не отразява вярно и границите с имота на ответника. В тежест на ответниците, които оспорват иска, е да установят наличието на противопоставими права върху спорната реална част от имота и ,че упражняват фактическа власт на годно правно основание, в т.ч. че регулационните сметки за придаваемата част от имот пл. №XIII 512-511 са били уредени със собствениците на УПИ пл. №XVI-511 . Към издаване на Заповед №1/11.08.1994г. е приложим ЗТСУ в сила от 1973г. и ППЗТСУ. Съдът съобрази ТР №3/28.01.2011г. на ВКС по ГРД №3/20110 ОСГК; Решение №60120 от 26.10.21г. на ВКС по ГРД №77/2021Г. , I г.о ГК Б. Дечева. Решение № 288 от 23.06.2014 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 342/2014 г., Решение № 86 от 4.08.2023 г. на РС - Етрополе по гр. д. № 21/2023 г., Решение № 17 от 30.01.2012 г. на РС - Петрич по гр. д. № 1163/2012 г.;О-е №43/05.02.20214г. на ВКС по ГРД №88/2014г., IIг.о. ГК.

Съдът взема предвид и заключението на в.л. К. като компетентно и безпристрастно депозирано след оглед на место и след обсъждане на приложените скици, писм. документи и вписаните обстоятелства в Разписните книги и представените КП/РП 1936,1986, приложени и по делото.

От последното и разпитаните свидетели съдът приема, че имотите преди КРП от 1936 г. са били два: 50 – 1140 кв.м., записан на ••••• /после на ответника / и 51 от 855 кв.м. ••• /после ••••/ като по делото има множество скици, извън приложената скица-проект, как са били разположени имотите, вкл. по гр. дело и имотните им граници, посочени в зелено и от в.л. по РП 1936г.-КС-2. Видно е че имота на дядото на ищеца се е разполагал надолу под ъгъл дори и под имота на продавачката на ищеца, а реката преди урегулирането им е навлизала значително повече към изток в двата, за което сочат и свидетелите и че местността се е наричала „Пръдището“ и отдолу всичко е било общо и децата са играели там. Доказва се, че имота/парцела на ответника, в който е разположена оспорената част и двата съседни, са претърпели регулационни промени като първият, въобще не е съществувал преди 1936г. и съответно-не е отразен в него и след това като УПИ.

Имота на ищеца И. по плана от 1936 г. е значително увеличен по площ от изток към улицата, за сметка на имота на неговия дядо, в която придадена площ е построена жилищната му сграда; намален от юг към съсед ПИ …664 и увеличен в западната част откъм реката с оглед корекциите й, и намален от към север към имота на неговия дядо.

Затова счита за неоснователно приемането и позоваването на част от регулация от страна на ответника именно в тази част от към улицата, но не и в оспорената част при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ и правилниците за прилагането им. Видно, че е са налице влизали в сила заповеди от 1936 г. за дворищно застр. регулация и улична регулация, посочени в някой старите скици. В.л. е уточнило, че реалните граници на имот пл.№50 не съществуват на място, а ги е извлякъл от стария план от 1936г. Така по РП са били образувани: пл. №51 от 855 кв.м., отреден за парцел VII-51 в кв.53 от 1619 кв.м. на •••/Усин Топачев и имот пл. №50 от 1140 кв.м. , за който е отреден парцел VIII-50, кв.53 от 1140 кв.м.- закупен от ищеца през 1983г. Регулационната граница е посочена на КС-2 между тези два имота по КРП 1936г. и имотните в зелено.

Затова съдът счита, че с РП 1936г., имотите са съществено изменени по квадратура и местоположение в резултат на това имотите 50 и 51 са престанали да съществуват в реалните си граници, съответно да бъдат владени в такива при уточнението за роднинската връзка между лицата още през този период /стр.227-скица от Община Угърчин. Изх. №111/08.05.1996г. на ищеца, КП 1936г.,КП 1986г./

Че са били променени реалните граници се потвърди дори от ищцовата свидетелка

Симеонова на два пъти посочила, че е било по друг начин оградено, и че мястото дето е съда е било стръмно, влизало се , не е било оградено с телената мрежа дето е сега, били едно цяло и влизала така и в дясно към 51 не е имало ограда, в ляво имало, но не била точно там. Имало стара къща дето сега е оградата на свекър й…от ляво на съда имало една къщичка на свекър й с две стаички, дето си живеели другите булки… Мисли, че този орех е отрязан сега, бил на место, но то не било е така оградено преди и не може много да се ориентира, тя работила местото от нейна роднина, която идвала на гости от 1972 до 1974 г. и още пет години, след това майката на П., снахата. Това кореспондира и с показанията за насипване на камиони в имота като се е влизало от 511 към този на ищеца. Посочи, че самата продавачка на ищеца е търсила хора да го работят за да не пустее и същия е работен от роднините/наследниците на •••/Усин Топачев-И. Т. в различните колена като свидетел посочи дори, че наследодателите на ответника също са в роднинска връзка с Топачеви, които са ги пуснали да владеят къщата и местото до улицата. В решението на ВС е посоченоче В. Г. е племенник на И. Т.-син на сестра му Ата.

Според съда по този начин част имот и оспорената част е била включена по РП от 1936г. към УПИ VII-51 в кв.53 от 1619 кв.м. , когато не е съществувал имот на ответника. /по давност е н.а едва от 1984г. на В. Г../ Къщата същото е попадала в VII-51 в кв.53. /комб. скица №2, л.479/ и при твърдението на свидетел, че е била налична от 1920 г., очевидно потвърждава информацията за имотите, урегулирането им и как са се заселили възрастните хора в нея. /стр.238-скица към делото и към приложеното дело/

Затова именно УПИ VIII-50, кв.53 по РП 1936г. от 1110 кв.м., е бил прехвърлен на ищеца по реда на ЗСГ и в парцела му е дадено строителното разрешение за жилищната сграда в придадената му част от към улицата. Съдът прави извода и, че въпреки урегулирането, на место държането и ползването на имотите между роднините е било общо и най-вече без спорове.

По КП/РП, приети със Заповед 619/17.12.1986г./отменени/, са били нанесени: за имот 511 от 1390 кв.м./ комб. Скица 3,л.480/ , отреден за XII-512, кв.42 от 802 кв.м. записан в разписния лист на И. Т. и Е. Б.а с придаваемо място от 346 кв.м. към п-л XIII-512 и П. М. И. за п-л IV-511; Това кореспондира с посоченото в мотивите на ОС-Ловеч по ГРД 105/91, че от имота на И. Т. са придадени към парцела на Г. 312 кв.м. и 180 кв.м. към имота на П. Т.. Съответно скицата от ОбНС-•••• изх. №5/25.05.1989г. отразява този факт със 180 кв.м. в полза на П. /л.226/. видно и от копието от РП на с. •••• /стр.443/. за имот 512 от 333 кв.м. , за който е отреден п-л XIII-512,кв.42 от 645 кв.м., записан на В.Г. /Е. Б.а.

Или съдът не може да приеме, че при липса на запазени стари реални граници на место и регулационните промени още преди закупуването на имота, се доказва ответника да е владял сам в твърдения период от 1983 г. до 1986 г. / когато е одобрен цялостния КРЗ план на с. ••••/-от една страна, и от друга-цялата оспорената част в сиво на КС-4 /л.481/, включена в VII-51, кв.53, особено при увеличението на квадратурата на последния почти двойно, съответстващо и на н.а №9/1964г. в полза на •••• признат за собственик на дворно място със стара паянтова къща регулирано по плана на селото в п-л VII-51,кв.53 от 1600 кв.м. при г-ци: улица, дере К.Мутишева, н-ци Иб. Уруков като не се посочват неуредени регулационни отношения. Освен това за владението е било налице забраната по ЗТСУ да се придобива реална част от парцел дори да е останала в държането му в някаква част към реката по волята на дядо му, с които сам твърди, че няма спор.

Този извод съответства и на приложената скица от АГКК –Ловеч на стр.12 от ИМ и на издадените у-ния за идентичност /157,158/ на имота на ответника като частите от УПИ IV- 511 и част от УПИ XII-512, кв.42 по ПУП-ПРЗ 1986г., сбора на който се равнява на 346 кв.м., така записан в н.а. №10/1994г. и с малка част от земята при корекцията на реката по плана от 1986г. Т.е установява се, че не само от имота на ответника, както се твърди по исковата молба, е образуван по регулация имота на ищеца XIII-512, потвърждаващо се и от второто у-ние за идентичност по плана от 1936г.- с поземлен имот с част от УПИ VII-51 в кв.53 и с част от имот с пл. №46 и част от имот VIII-50 в кв.53.

1.КККР нас.•••• са приети със Заповед № РД-18-49 от 03.06.2009 г., където според з-ето процесиите имоти първоначално са нанесени както следва:

-п.и. 36943.500.663 от 941 м2, записан на П. М. И.; -п.и. 36943.500.512 от 267 м2, записан на ••••а;

-п.и. 36943.500.511 от 1151 м2, записан на ••••а и ••••; В последствие границата между п.и. 511 и 512 е променена както следва: /виж стр.12 и стр.59/

-п.и. 36943.500.512 от 630 м2, записан на Д. М. Б., впоследствие на Н. Д.ов Б.; -п.и. 36943.500.511 от 788 м2, записан на Р.В. И..

Последното кореспондира и с последните заявления на страните пред АГКК, довели до спора им и за границите.

Или приетото по-горе дава основание за извод, че в каквато и да е част от спорното място да е била в държане на ищеца и върху нея да е осъществявал ползване дори и след придобИ.е на парцела, улеснено след смъртта на Е. през 2005г. от наследниците й, същия не е могъл да придобие оспорената част по АБВГДЕ в размер на 337 кв.м. на основание давностно владение, включая и преди 1995г назад до придобИ.ето през 1983г. Този извод кореспондира и с предявените собственически и пространствени претенции на И. Томчев към парцел XII- 512 в кв.42 по ГРД 2473/90г., включващо оспорената част и особено след въвода във владение 1995г. в полза на Е. в оспорената част, която е установила безспорно фактическата власт върху придаваемото място.

Друг спорен въпрос е уредени ли са били регулационните сметки досежно придадените части от имота на ответника. Съгласно чл. 110, ал.1 от ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти, придадени по дворищно регулационния план, се заемат след обезщетяване на правоимащия съгласно правилата на този закон и правилника за неговото приложение. Съгласно чл. 111 и чл. 112 от ЗТСУ (отм.), последният във вр.с чл. 279-284 от ППЗТСУ (отм.), обезщетяването на правоимащите става по определена процедура, включваща назначаване на комисия за извършване на оценка на придаваемите части, съобщаване на оценката, възможност за обжалването й по съдебен ред и съответно заплащане на обезщетението чрез ДСК. Съгласно чл. 134, ал.2 от ЗТСУ (отм.) за недвижими имоти, придадени по дворищно регулационния план към парцели на други физически или юридически лица, и за частите в мястото на образуван по регулация общ парцел, нотариусът издава нотариален акт, след като условията за заемане на имота са изпълнени. Следва да се отбележи, че настъпването на отчуждителното действие на плановете, влезли в сила по време на действие на ЗТСУ (отм.); както е в процесния случай, не означава и прилагане на плана. Собствеността върху придаваемите части /при действието на ЗТСУ отм./ преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена.

По този въпрос са направени оспорвания на документи и от двете страни.

Налице са доказателства за изготвяне на оценка на придаваемото място към имота на наследодателката на ответника, както и заплащане на придаваемите части от последната с приходна квитанция в Община Угърчин за плащане на регулационните сметки за придаваемите части /сл. Бележка /, която процедура е приключила със снабдяването й с нотариален акт съгласно чл. 134, ал.2 от ЗТСУ (отм.). В него попада и оспорената част. Писмо/обяснителна записка на к-во с. •••• и скицата към н.а. не са налични по делото. Доказателствената тежест в процеса по установяване на осъществяването на този фактическия състав при упражнената установителна претенция за собственост, е на ответниците, и с оглед установеното от фактическа страна по делото, същите доказаха заплатено от тях обезщетение на придаваемите от части от имотите УПИ XIV и УПИ XII- 511-346 кв.м. поради което и съдът формира извод за приложена дворищна регулация по реда на ЗТСУ.

Oтчуждително действие на дворищната регулация, което съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ настъпва с влизане в сила на плана, с който се предава мястото към парцела на ответниците. В това се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно предаваемото се място, като то представлява първично основание за възникване право на собственост върху него в лицето на собствениците на парцела към който преминава в случая като ответниците доказаха условният характер на това преминаване на собствеността, а именно - приложението на регулацията - след заплащане на обезщетението по оценка, за да възникне възможността за заемането на имота.

Следователно, с оглед действащите към момента на влизането й в сила законодателни разрешения, по силата на самата регулация, ответника е станал собственик на спорната площ, придадена към собствения им имот като цяло, съответно собственика на имота, от които площите са отчуждени са загубили собствеността върху тези площи. В настоящия случай регулацията от 1986 г. е приложена, тъй като е отпаднало условието за преминаване на собствеността - обезщетението е платено, издаден е нотариален акт за придаваемото се място и то по реда на чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ (отм.); което е достатъчно да легитимира собствениците на парцела, към който се придава то, за негови собственици. Твърдението, че заплатената от ответника сума, не е преведена на ищеца по делото не отговаря на събраните доказателства / в случая е преведена на двамата собственици И. Тонев и П. И., получено от първия/ от страна на Община Угърчин, но и същевременно не би могло да формира извод за неприложена дворищна регулация за процесния имот, тъй като: редът, по който става заплащането на дължимата като обезщетение сума е уреден в чл. 282 от ППЗТСУ (отм.); като разпоредбата е точна и ясна и не се нуждае от тълкуване и пояснение. Предвид същата сумата на обезщетението се внася в ДСК и се предава веднага на правоимащите по нареждане на техническата служба на общината. Т.е. задължението на собственикът, към чийто имот е придадено съответното място се свежда до това да внесе в ДСК дължимата сума определена като обезщетение, което в случая е сторено от в полза на отчуждените собственици, като сумата е внесена в брой в касата на Община Угърчин. Не е било обаче тяхно задължение разпределението на сумите и тяхното предаване, тъй като това е било от компетентността на техническата служба към общината. Посочени са били и двамата собственика и изплащането на дължимото обезщетение от наследодателката Е. Г.а е било предназначено за тях.

Отделно от това, тъй като протокола за оценка подлежи на връчване, към този момент липсват доказателства ищеца като собственик на отчужден имоти, да е направил каквото и да е възражение за неплащане на сумата при правните възможности по чл.279 и чл.283 ППЗТСУ или за неприложена дворищна регулация, в противен случай при упражнено от него законно право на възражение по надлежния ред, това би се възпрепятствало издаването на нотариалния акт за ищците. Съгласно закона, тъй като нотариуса, следва да извърши самостоятелна проверка, че са изпълнени условията за издаването на н.а №10/94г. по регулация като съгласно практиката няма пречка производството пред него да бъде инициирано от правоимащото лице със съответните документи. Заплащането на обезщетение за придадените части е предпоставка само за завземане на имота, като лицето, на което е принадлежал придаденият имот има право да се снабди с изпълнителен лист за дължимата като обезщетение сума.

Регулационният план обаче определя парцелните граници и отреждането на имотите за парцели и като административен акт той може да бъде изменен само по реда на чл. 32 от ЗТСУ (отм.); и тогава евентуално ще настъпи промяна в регулационните парцелни граници. До момента, в който не се проведе такова производство, респ. регулационният план не бъде изменен по предвидения в закона ред, по силата на прякото отчуждително действие на регулационния план следва да се приеме, че правото на собственост върху придадените части от съседни имоти принадлежи на собственика на имота, въз основа на който е образуван парцела и към който тези части са били придадени.

От събраните гласни доказателства се установява, че ответника /наследодателката на ответника е владяла спорната площ след заплащане на обезщетението и въвода във владение след 1995г. до 2005г. лично макар и с различен интензитет и постоянство или приема за доказани и твърденията на ответника, че след действието по въвода на съдия-изпълнителя, имотът е бил завзет. Не може да промени този извод и обстоятелството, че наследниците на Е. / Росица и Д. не са го ползвали и са го занемарили до степен пустеещо, което се е възприемало от страната на улицата и дало възможност на ответника да го държи и ползва в някаква степен в долната му стръмна и ниска част до реката, която не е била видима дори и според ищцовите свидетели, но същевременно е била използваема с оглед насипването й и превръщането й в плодородна. Този извод кореспондира и с показанията на ищцовия свидетел Щ., който потвърди, че след мястото в бяло на скицата проект ответника и жена му работели, имало дървета и П. му се разсърдил като поставил границата в долната част съгласно КККР.

Демонстрирайки своите права на собственик, ответника, след забележки за пустеещия вид в предната част и прехвърляне на идеална част от имота от сестра му, като едноличен собственик е предприел действия по косене, ново ограждане, почистване през 2017, и заравняване през 2020г. с фандрома като променил наклона на мястото към реката, до степен негодно за ползване по предходното му предназначение, съгласно твърденията и на двете групи свидетели.

Или следва да се приеме дворищната регулация в случая приложена със заплащане и получаване на надлежно определеното обезщетение от правоимащ /сумата е получена от наследодател на ищеца-негов дядо, което също е прието за допустимо в практиката на съдилищата/.

Намира още, че по откритите производства не се проведоха задълбочени оспорвания и не се въведоха оборващи доказателства като се има предвид, че протокола е само междинна част от отчуждителното производство и подлежащ на обжалване. С оглед на гореизложените мотиви, следва да се отхвърлят и двете групи оспорени документи, тъй като същите според съда кореспондират със събраните по делото доказателства, удостоверяват различни факти и обстоятелства и за различни периоди, допълват се и съдът намира логично обяснение на съдържанието им, поради което следва да отхвърли оспорванията.

При горната фактическа обстановка, ищцовите твърдения се явяват напълно несъстоятелни, а се установи, че досежно оспореното място са с начало от 2020г. и по друг повод. Приложен е предходния РКП и улична регулация от 1936г. и ищеца е не е могъл да придобие правото на собственост върху оспорената част още през 1983 г., независимо от ползваната от него част на место. Допълнителен аргумент за извода е, че съгласно практиката при прилагането на ЗСГ се индивидуализират имотите съгласно ЗРП и уличната регулация, поради което не е могло да му се прехвърли валидно имота на Кривина който не е съществувал в реалните му граници както е посочило вещото лице и те са изведени от него и дадени в зелено по плана от 1936 г.

Регулацията от 1986г. се смята за приложена, ако придадените имоти бъдат заети по законния ред, което в настоящия казус съда прие за случило се с въвода във владение или за тях е било платено надлежно обезщетение-също прието за извършено по-горе. При това положение съдът намира първият иск по чл.54,ал.2 ЗКИР за неоснователен и недоказан, водещо до отхвърляне и на останалите искове на ищеца.

По разноските-ответника е направил разноски в размер на 1500,00 лева-разноски по делото за адв. в-е/ л.75 ДПЗС/, които следва да бъде осъден ответника да ги заплати или 766,94 евро.

На основание горното, съдът