Решение № 208 от 23.10.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 445/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. Л. Г. Л., защитник на подсъдимата Д. Н. К., с което се обжалва Присъда № 24/22.04.2024 г., постановена по НОХД № 894/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, с която подсъдимата Д. Н. К. с ЕГН ••••••••••, родена на ••.••.•••• г. в гр.Д., живуща гр.Х., ул. •-•• с." № ••, е призната за виновна в това, че на 19.04.2022г., в гр.Х., се заканила на другиго, а именно на К. К. К. с ЕГН •••••••••• от гр.Х., ул. Ш. с." №•, с престъпление против нейната личност - с убийството й, като й казала: „Ще те ликвидирам" и като държейки брадва в ръката си и замахвайки със същата се насочила към горепосоченото лице, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у К. К. К. - престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на осн. чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.2, б.“б“, вр. чл. 54, ал.1, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК й е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 6 месеца, с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца. В жалбата се въвеждат доводи, че обжалваната присъда е неправилна, необоснована и постановена в разрез със събраните по делото доказателства, както и в противоречие на процесуалните правила. В съдебно заседание доводите са доразвити от защитника, като се твърди, че първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка повърхностно и едностранно, кредитирайки единствено събраните от обвинението доказателства. Изложени са съображение за липса на доказателства за съставомерност за извършено деяние, съставляващо заплаха с убийство. Развити са твърдения, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, тъй като не е разгледал подробно противоречията в свидетелските показания, като не ги е обсъдил и не е коментирал наличието на провокация от страна на пострадалото лице, нито реалната възможност същото да възприеме закана за убийство, която да бъде извършена с брадва на разстояние повече от два метра. Твърди се, че липсват мотиви относно правната квалификация. Поради тази причина моли съда да оправдае подзащитната му по повдигнато обвинение или да върне делото за ново разглеждано от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата поддържа жалбата, присъединява се към изложените от защитника й съображения и моли да бъде оправдана. В последната си дума заявява, че не тя е заплашвала пострадалото лице, а напротив, пострадалата е заплашвала нея. Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна, тъй като в нея били направени общи твърдения за неправилност и необоснованост на присъдата, и не се сочели никакви конкретни допуснати нарушения или защо се смятало, че тази присъда била неправилна и необоснована. Счита, че районният съд е постановил присъдата си при изяснена фактическа обстановка, на базата на която можело да се направи обоснован извод за виновността на подсъдимата в извършеното престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а именно за каквото е била призната и за виновна. Не смята, че са установяват и допуснати съществени отстраними процесуални нарушения в хода на съдебното производство пред районния съд. Намира наложеното наказание за справедливо и моли съда да потвърди присъдата. Окръжен съд – Хасково, след като взе предвид събрания доказателствен материал, обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, съгласно чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен обвинителен акт против подсъдимата Д. Н. К., с ЕГН ••••••••••, за извършено престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 19.04.2022 г., в гр.Х., се заканила на другиго, а именно на К. К. К. с ЕГН •••••••••• от гр.Х., ул. Ш. с." №• с престъпление против нейната личност - с убийството й, като й казала: „Ще те ликвидирам" и като държейки брадва в ръката си и замахвайки със същата се насочила към горепосоченото лице, и тази закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й у К. К. К. В хода на съдебното производство, образувано по така повдигнатото обвинение, Районен съд - Хасково е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата Д. Н. К. и до липса на мотиви в обжалвания съдебен акт. За разпоредителното заседание, проведено на 16.02.2024 г. е било призовано пострадалото лице – К. К. К. Същата не се е явила на провелото се заседание, като вместо нея се явява нейният процесуален представител адв. А. П. В разпоредителното заседание страните са изложили становища по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, след което съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Пострадалият от престъплението за да придобие процесуалния статут на страна в процеса следва да бъде конституиран като такъв по надлежния законов ред, указан в чл. 77 НПК или по реда на чл. 85 НПК. От процесуална гледна точка този акт се осъществява посредством определение на съда, с което се конституира частен обвинител или, с което се допуска за разглеждане предявеният граждански иск и пострадалият се конституира като граждански ищец. В хода на разпоредителното заседание не е отправено искане от процесуалния представител на пострадалата, за конституирането й като страна в производството, което се установява от изготвения протокол от разпоредителното заседание. В кориците на делото не се открива да е постъпила и писмена молба от пострадалата или от процесуалния й представител с такова искане. Съответно от разпоредителното заседание насетне К. К. К. е продължила участието си единствено като свидетел по образуваното пред Районен съд – Хасково дело. Въпреки това в процесуалните действия пред първоинстанционния съд е продължил да участва процесуалният представител на К. К. – адв. А. П., като същият е бил призован за първото открито съдебно заседание в качеството му на повереник. В проведеното на 14.03.2024 г. съдебно заседание адв. П. е дал становище по даване ход на делото, като е взел активно участие при разпита на свидетелите Я. В. Я., Т. Г. В., И. И. Г., И. Б. Б., П. А. П. и К. К. К. В изготвения, от същото съдебно заседание, протокол изрично е отразено - „в съдебната зала се явява адв. П., повереник на пострадалото лице К. К. К.“. След всеки разпит е записано становище на адв. П., че няма повече въпроси към свидетеля, като в края на заседанието, същият е изразил становище за отлагане на делото. В проведеното на 22.04.2024 г. второ и последно открито съдебно заседание, отново е посочено, че адв. П. се явява по същото, в качеството му на пълномощник на пострадалото лице. От протокола се установява, че същият отново е участвал активно в наказателния процес, като е изразил становище за даване ход на делото, участвал е в разпитите на свидетелите В. М. М. и К. Т. П., включително и взимайки становище относно прочитането по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК на показанията и на двамата, дадени на досъдебното производство. Пълномощникът на К. К. е взел активно участие при разпита на вещото лице К. Л., възразявайки срещу зададен от защитника въпрос и изразявайки становище за приемане на заключението на вещото лице. В хода на съдебните прения адв. П. е изразил становище за признаване на подсъдимата за виновна в извършеното от нея престъпление, за което е предадена на съд, като е развил съображения в тази насока. След изготвяне на мотивите към присъдата съдът е изпратил уведомление и до адв. П. Страните в съдебното производство са уредени в чл. 253 от НПК, като това са прокурорът, подсъдимият, защитникът му, частният тъжител, частният обвинител, гражданският ищец и гражданският ответник. При разглеждане на делото в разпоредително заседание, първоинстанционният съд не е конституирал пострадалата К. като страна. Това е така, тъй като липсва изявление в тази насока, както устно, така и с писмена молба. Това налага изводът, че К. К. е продължила участието си в съдебното производство единствено в качеството си на свидетел. Макар принципно свидетелят да има право да се яви на разпит с адвокат, това не означава, че същият може да взема участие в процесуалните действия като процесуален представител на неконституирана страна. Всъщност процесуалното участие на адв. П. далеч надхвърля ролята на адвоката на свидетел по делото, изразяваща се в защита правата по чл. 121 НПК на свидетеля. Процесуалното поведение на адв. П. пред първата инстанция по съществото си представлява участие в съдебното производство на ненадлежна страна. Участието на частен обвинител в процеса, когато е ненадлежно конституиран като страна, накърнява правата на подсъдимото лице предвид процесуалните права на частния обвинител като акцесорна (допълнителна) страна, подпомагаща наказателното преследване, осъществявано от държавното обвинение. Правата на подсъдимата Д. К. несъмнено са накърнени предвид активната роля на адв. П. в цялото съдебно производство. Защитата фактически се е бранила срещу обвинение от прокурор и частен обвинител, макар вторият да не е бил надлежно конституиран в процеса. Участието на ненадлежно конституиран частен обвинител, сериозно накърнява правото на защита на подсъдимия и представлява абсолютно съществено процесуално нарушение, обуславящо необходимост от отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Когато тази незаконосъобразност бъде констатирана от въззивната инстанция, тя следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция. По настоящето дело първоинстанционният съд неправилно е допуснал във всички процесуални действия след разпоредителното заседание да участва адв. А. П., с което е допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива. Същото не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, доколкото е незаконосъобразно производството пред районния съд да е протекло с участието на страна, ефективно изпълняваща функциите на частен обвинител, без такъв да е конституиран, а пред въззивната инстанция съдът за пръв път да проведе съдебното производство с участието само на надлежно конституираните страни в процеса. Така допуснатото съществено процесуално нарушение обаче може да бъде отстранено от първата инстанция, като делото бъде разгледано отново от друг състав на съда, чрез законосъобразното повтаряне на процесуалните действия, при които е взела участие ненадлежно конституираната страна. Само на това основание следва да бъде отменен постановения от Районен съд – Хасково съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. Освен описаното, което е самостоятелно основание за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция, Окръжен съд – Хасково счита, че Районен съд – Хасково в мотивите, към своята присъда, не е изложил съображения кои свидетели се кредитират и кои не, и защо, като с оглед на противоречивите показания на същите не е мотивирано достатъчно по какъв начин съдът е стигнал до възприетата фактическа обстановка. Присъдата представлява логическо единство от диспозитив и мотиви. Тези части са различни етапи от формирането на вътрешното съдийско убеждение. С оглед трайно възприетото разбиране на ВКС, че мотивите са органическа част от присъдата, съдебната практика неизменно поддържа, че липсата им е безусловно основание за отмяна на съдебния акт. Мотивите на обжалваната присъда не отговарят на критериите, установени в чл. 305, ал. 3 от НПК, което налага извод за липса на мотиви. От мотивите към присъдата не е видно да е направен задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Анализът на доказателствата е формален, а не цялостен и задълбочен. Не е ясно как първоинстанционния съд е установил кои доказателства по делото подлежат на кредитиране и каква е връзката им с включените в предмета на доказване факти. В мотивите повърхностно е посочено, че „разпитаните по делото свидетели, които не са в родствена близост с подсъдимата Д. К.“, доста еднопосочно и последователно потвърждавали изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като не е обсъдено каква част от показанията им се покриват помежду им и какви разминавания се установяват. Съдът изобщо не е коментирал разминаванията и противоречията между показанията на свидетелите. Съдът единствено е приел, че дъщерята на подсъдимата дава обяснения за фактическата обстановка с обясним стремеж за съхранение на майка си и излага по- различна фактическа обстановка. В този ред на мисли от направеното привидно групиране на свидетелите от Районен съд – Хасково на такива, „които не са в родствена близост с подсъдимата Д. К.“ и дъщеря й, остава впечатлението, че съдът кредитира изцяло показанията на св. К. П., като не се коментира дали са установени противоречия в показанията му с тези, дадени от свидетелите на обвинението. Оценката на доказателствата е мисловна дейност на съда, при която той взема решението си по предмета на делото, ръководейки се от своето вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14 от НПК/. Мотивите към съдебен акт в конкретното дело не отговарят на критерия, заложен в чл. 305, ал. 3 от НПК, поради което не може да бъде проверена правилността на формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил обжалваната присъда. Това е самостоятелно основание за отмяната й съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2 вр. с чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. С оглед изложеното Окръжен съд – Хасково приема, че са налице съществени процесуални нарушения, неотстраними от въззивната инстанция, но отстраними при ново разглеждане на делото от друг състав на Районен съд – Хасково. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са отстраними чрез законосъобразното повтаряне на процесуалните действия, при които те са били допуснати. Предвид това, настоящата въззивна инстанция счита, че не е необходимо да вземе отношение по съществото на направените доводи от страните по делото. Така мотивиран и на основание чл. 335, ал. 2, във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, съдът