Решение № 140 от 3.10.2017 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 167/2017 г.

Производството е административно, по реда на чл.191, ал.2, във връзка с чл.185 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Делото е образувано по протест от Б. В. - прокурор в Окръжна прокуратура - Кърджали, против чл.8, т.4, 4.6 и чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград, приета с Решение №142 от 28.11.2013 год. на Общински съвет – Момчилград, по Протокол №13 от заседание на Общински съвет – Момчилград, проведено на 28.11.2013 година. В протеста се сочи, че с Решение №142 по Протокол №13 от 28.11.2013 год., Общински съвет – Момчилград, на основание чл.22, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗУТ, е приел Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград. Сочи се също, че тази Наредба е нормативен административен акт по смисъла на чл.75, ал.1 от АПК, т.к. съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие, както и че съобразно чл.76, ал.3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение, като такова е правилото и на чл.8 от Закона за нормативните актове/ЗНА/. Излага се довод, че такива нормативни актове общинските съвети са компетентни да издават в случаите, когато това е предвидено в Конституцията на Република България или в закон, съгл. чл.2, ал.1 от ЗНА и чл.76, ал.1 от АПК, а с Наредбата е уредено разпространяването на информация чрез средствата на външната реклама, информационно-указателните табели, флажни и печатни рекламни материали на територията на община Момчилград. В протеста се твърди, че в чл.8, т.4, 4.6 от Наредбата е предвидена забрана за рекламирането на религии или религиозни общностии че посоченият текст противоречи на норми на Закона за вероизповеданията/ЗВ/, който, съобразно чл.1 от същия, урежда правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата. Сочи се, на следващо място, че в чл.5 и чл.6 от ЗВ са уредени проявленията на правото на вероизповедание и способите за упражняване му, а в чл.7 и чл.8 са въведени ограничения и забрани за упражняване на това право. Предвид това, в протеста се твърди, че Общински съвет - Момчилград е действал при липса на законова делегация за приемане на оспорената разпоредба, т.к. Законът за вероизповеданията не предвижда възможност за делегиране на правомощия за регулиране на подзаконово ниво на обществените отношения, свързани с упражняването на правото на вероизповедание, а такава възможност липсвала и в ЗМСМА. На следващо място в протеста се сочи, че разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата урежда възможност комисията по чл.17, ал.3, разглеждаща искането за поставяне на рекламни съоръжения, да не съгласува разполагането на рекламни съоръжения в случаите, когато заявителят е нарушавал системно или грубо изискванията на тази наредба или сключените с общината договори при или по повод разполагане на други рекламни съоръжения и че с разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗУТ общинските съвети са овластени да установяват ред за издаване на разрешения за поставяне на рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи с наредби. Според изложеното в протеста, с разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата е уредена възможност, административен орган да налага ограничения и тежести по свое усмотрение и по критерии, които не са нормативно дефинирани или в зависимост от поведението на заявителя по други облигационни отношения с общината, във връзка с разполагане на такива елементи, поради което нормата на чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата противоречи на чл.3, ал.3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност/ЗОАРАКСД/. В протеста се сочи, че съгласно чл.1, ал.3 от ЗОАРАКСД, административното регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез осъществяването на административен контрол, а административният контрол е контролът, упражняван от административните органи чрез издаване и отказване на разрешения и удостоверения за извършване на отделна сделка или действие от лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност и че целта, въведена в чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, е да улесни и насърчи стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административната намеса, осъществявана от държавните органи и органите на местното самоуправление. Поради тгова в протеста се твърди, че разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата противоречи и на чл.23, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗОАРАКСД, според който, при нарушаване на нормативни изисквания, контролиращият орган може да предпише мерки, които, обаче, са предвидени в закон, а именно: 1. да предпише мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок или да постанови премахване на извършеното в отклонение от нормативните изисквания; 2. да ограничи, спре или отнеме лиценза; 3. да забрани извършването на дейността до отстраняване нарушаването на нормативните изисквания, като определи подходящ срок; 4. да забрани извършването на стопанска дейност, за която е установен регистрационен режим, като впише забраната в регистъра по чл.15, ал.1 и обезсили издаденото удостоверение; 5. да даде ход на производство по налагане на административно наказание; 6. да постанови други мерки, предвидени със закон. Поради това, подалият протеста прокурор счита, че при посоченото противоречие в материалноправен аспект, разпоредбите на чл.8, т.4, 4.6 и на чл.21, ал.1, т.2 от Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград, която е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.185 от АПК, са незаконосъобразни, поради противоречие с нормативни актове от по-висока степен - Закона за вероизповеданията и Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и е налице основанието по чл.16, ал.1, т.1 от АПК, Окръжна прокуратура - Кърджали да инициира оспорване законосъобразността на чл.8, т.4, 4.6 и чл.21, ал.1, т.2 от Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград, т.к. безспорно общественият и държавен интерес изискват общинските органи да изпълняват законосъобразно функциите си и да издават законосъобразни нормативни актове. Така, предвид изложеното и на основание чл.185, във вр. с чл.86, ал.2 и във вр. с чл.16, ал.1, т.1 от АПК, с протеста се предлага, Административен съд - Кърджали да отмени разпоредбата чл.8, т.4, 4.6 и чл.21, ал.1, т.2 от Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград, приета с Решение №142 от 28.11.2013 год. на Общински съвет – Момчилград, както и се моли, да бъдат присъдени направените от Окръжна прокуратура - Кърджали разноски за съобщаване на оспорването. В съдебно заседание, редовно призована, Окръжна прокуратура - Кърджали се представлява от заместник-окръжния прокурор Д. Д., която поддържа изцяло протеста, по изложените в него съображения и доводи. В съдебно заседание моли да се конкретизира оспорването по отношение на първата оспорена разпоредба, като се счита, че протестът е подаден против нормата на чл.8, ал.1, т.4, 4.6. от Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград. Отново излага доводи, че с разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4, 4.6 е въведена забрана за рекламирането на религии или религиозни общности и че посоченият текст противоречи на нормите на чл.5 и чл.6 от Закона за вероизповеданията, които регламентират проявленията на правото на вероизповедание и способите за упражняването му, както и на нормите на чл.7 и чл.8 от ЗВ, които пък въвеждат ограничения и забрани на упражняване на това право. Сочи също, че не е без значение в случая и обстоятелството, че Законът за вероизповеданията не е делегирал правомощие на общинските съвети да уреждат на местно ниво основните принципи, които са залегнали в него. На следващо място сочи, че с разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата е дадена възможност на Комисията по чл.17, ал.3, която разглежда исканията за поставяне на рекламни съоръжения, да не съгласува разполагането на рекламни съоръжения в случаите, когато заявителят е нарушавал системно или грубо изискванията на тази Наредба или пък сключените договори с общината при или по повод разполагането на други рекламни съоръжения. Намира, че тази разпоредба противоречи на нормите на ЗУТ, т.к. е дадена възможност на административен орган да налага ограничения и тежести, каквито в ЗУТ не са предвидени, а освен това счита, че е налице и противоречие с разпоредбите на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност/ЗОАРАКСД/. По тези съображения м оли съда да постанови съдебен акт, с който да бъдат отменени протестираните разпоредби от Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград, както и моли да бъдат присъдени в полза на Окръжна прокуратура – Кърджали направените разноски по делото, възлизащи в размер на 20.00 лева, представляващи платена такса по сметка на „Държавен вестник”, за съобщаване на оспорването. Ответникът по протеста – Общински съвет – Момчилград, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв.Д. Х. от АК – •••, който оспорва протеста и го намира за неоснователен. На първо място, по отношение на разпоредбата на чл.8, ал.1, т.4, 4.6 от Наредбата счита, че оспорването е неоснователно, т.к. ограничението, което е заложено, е съобразено с чл.2, ал.1 от Закона за вероизповеданията, в който било посочено, че: „Правото на вероизповедание е основно абсолютно субективно, лично и ненакърнимо”, който бил във връзка с чл.4, ал.3 от с.з. и в който било посочено, че: „Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващи от различни вероизповедания, както и между вярващи и невярващи”. С оглед на тези разпоредби, счита, че правилно ОбС - Момчилград направил това ограничение, с оглед регулирането на обществените отношения, свързани с вероизповеданията, които се налагат за спазване на обществения ред, във връзка с чл.4, ал.3 от ЗВ, като дейност на държавата за осигуряване на условия за безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание. Счита също, че по никакъв начин забраната не противоречи на посочените разпоредби в чл.5, чл.6, чл.7 и чл.8 от ЗВ, т.к. с подзаконов нормативен акт винаги могат да се уреждат обществени отношения, които изрично не са уредени с нормативен акт от по-висока степен, като намира, че в случая не е налице пълно противоречие на оспорената разпоредба от Наредбата на ОбС - Момчилград с посочените законови разпоредби. На второ място, по отношение оспорването на разпоредбата на чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата, счита, че същото е неоснователно, защото в случая записаното в т.2 било съобразено с чл.1 и чл.2 от ЗОАРАКСД, т.к. били ограничени до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху стопанска дейност, от органите на местното самоуправление. Твърди, че са установени нормативни изисквания, чието спазване е осигурено, чрез упражняване на административен контрол и в случая, посочването на чл.23, ал.1, като норма, която регулира обществени отношения, във връзка с нарушение на този закон, не е относимо, т.к. то касае случаи, при които не се издава разрешение за поставяне на рекламно съоръжение на лица, които системно или грубо са нарушили изискванията на тази Наредба или сключените с общината договори, по повод разполагането на други рекламни съоръжения, което било различно от посоченото в чл.23 от ЗОАРАКСД, където всъщност се касаело за нарушение на именно този закон. Твърди също, че в случая, чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата касаел нарушение на тази конкретна наредба или сключени с общината договори по повод разполагане на други рекламни съоръжения, като тези ограничения били съобразени с предвиденото в чл.1 от ЗОАРАКСД. По изложените съображения, моли съда да не уважава подадения протест от Окръжна прокулатура - Кърджали, като го отхвърли, като неоснователен. Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби от посочения подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Момчилград, намира следното: Оспорването е съобщено по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.57 от 14.07.2017 год., стр.220, на „Държавен вестник” /л.40 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - Кърджали. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал.2 от АПК. По допустимостта на протеста: Предмет на оспорване с него са конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, които са с многократно правно действие и относими към неопределен и неограничен брой адресати, т.е. с нормативен характер. Съгласно чл.185, ал.2, във връзка с ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд в отделни техни разпоредби, като с ъгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК, правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В съответствие с разпоредбата на чл.186, ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а според чл.187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Предвид това, така подаденият протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали е допустим и следва да бъде разгледан по същество. След като се запозна с фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и с лед направената преценка на доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорените разпоредби, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира протеста за ОСНОВАТЕЛЕН. Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: С Решение №142 от 28.11.2013 год. /л.7/ по Протокол №13 от заседание на Общински съвет – Момчилград, проведено на 28.11.2013 год. /л.16-л.29/, на основание чл.21, ал.2, чл.45, ал.9 и ал.10 от ЗМСМА, във връзка с чл.56, ал.2 и чл.57 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ и във вр. с чл.26, ал.2 от ЗНА, е била приета Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград. Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет – Момчилград при предварително обявен дневен ред и при наличие на кворум, видно от приложения пълен препис от Протокол №13 от заседанието на Общински съвет – Момчилград, проведено на 28.11.2013 год. /л.16-л.29/, като видно от отразеното в този протокол, при общ брой от 29/двадесет и девет/ общински съветници, какъвто е бил броят на общинските съветници в Общински съвет – Момчилград през мандат 2011 – 2015 год., на заседанието са присъствали 27/двадесет и седем/ от тях, от които, при гласуването на решението за приемането на Наредбата, „ЗА” са гласували всички 27/двадесет и седем/ от присъстващите общински съветници, а „против” и „въздържали се” не е имало /л.19/. Решението е гласувано по повод докладна записка от кмета на община Момчилград, като тази докладна записка за приемане на наредбата, с отразен Изх.№••• от ••• год. на общинска администрация – Момчилград / л.31/, ведно с проекта на самата наредба, са били представени в Общински съвет – Момчилград, регистрирани с Вх.№••• на ••• година /л.31/. Видно от изисканата, представена и приета като доказателство по делото Покана №10 от 21.11.2013 год., за свикване на заседание на Общински съвет – Момчилград на датата 28.11.2013 год., от 10: 00 часа /л.41/, докладната записка на кмета на общината, за приемане на тази нова Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград, е била включена като т.4 от дневния ред на заседанието. Представен е и график на заседанията на постоянните комисии при Общински съвет – Момчилград за периода преди насроченото заседание на 28.11.2013 год. /л.42/, от който е видно, че т.4 от дневния ред, касаеща предложение за приемането на проекта на тази Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград, е била включена в проекто-дневния ред на заседанието на Постоянната комисия по законност, обществен ред и административно обслужване на населението при Общински съвет – Момчилград, насрочено за 26.11.2013 год., от 16: 00 часа. По преписката е представено и Становище от 26.11.2013 год. на Постоянната комисия по законност, обществен ред и административно обслужване на населението при Общински съвет - Момчилград /л.30/, от което е видно, че на заседание, проведено на посочената дата, ПК е разгледала точките по дневния ред, включени в поканата за заседанието, в т.ч. и т.4, касаеща докладната записка на кмета на общината за приемането на тази Наредба, като е приела, че докладните записки следва да бъдат приети от Общинския съвет във видау, в които са представени и проекто-решенията, предложени в тях, дастанат решения на Общишнски съвет – Момчилград, като по всички точки, членовете на тази ПК са гласували „ЗА”, без „против” и „въздържал се”. Видно от цитирания по-горе Протокол №13 от 28.11.2013 год. от проведеното заседание на Общински съвет – Момчилград, внесеният проект за тази наредба е бил разгледан като т.4 от дневния ред и след проведено гласуване, с посоченото Решение №142 /л.7/ е бил приет проектът за тази Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград. С лед приемането й с цитираното Решение №142 от 28.11.2013 год., според отразеното в §5 от ПЗР към същата, според приложения по делото актуален действащ екземпляр от Наредба /л.8-л.13/, тя е била изменяна само веднъж - с Решение №183/30.11.2016 год. на Общински съвет – Момчилград. Следва да бъде посочено, че в случая е спазено и изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА, която норма, в приложимата й към този момент редакция /Изм. и доп., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г./, е предвиждала, че преди внасяне на проект за нормативен акт, заявителят на проекта е длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, за да могат заинтересованите страни, най-малко в 14-дневен срок преди разглеждането му, да се запознаят с него и да правят евентуални възражения и предложения по проекта. В случая, в изпълнение на разпореждане на съда от 30.06.2017 год., от ответника по оспорването е представено и прието като доказателство извлечение – разпечатка от официалната интернет страница на община Момчилград, раздел „Проекти на документи” /л.43-л.44/, от която е видно, че проектът за тази Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград, ведно с мотивите към този проект, са били публикувани на тази официална интернет страница на общината, на датата 13.11.2013 год., т.е. 15/петнадесет/ дни преди датата, на която е било проведено заседанието на Общински съвет – Момчилград – 28.11.2013 год., на което е била приета тази Наредба за рекламната дейност на територията на община Момчилград, поради което съдът в настоящия състав намира, че е била спазена формално и посочената норма на чл.26, ал.2 от ЗНА. Така, протестираната, най-напред, разпоредба на чл.8, ал.1, т.4, п.т.4.6 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград регламентира, че „Забранява се: „5.6. Рекламирането на религии и религиозни общности; ”, а протестираната разпоредба на чл.21, ал.1, т.2 от същата Наредба регламентира, че „Комисията по чл.17, ал.3 може да не съгласува разполагането на рекламно съоръжение/РС/ в случаите, когато заявителят е нарушавал системно или грубо изискванията на тази наредба или сключените с общината договори при или по повод разполагане на други рекламни съоръжения/РС/.”. Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, приложима в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от протестиращия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на протестираните разпоредби на Наредбата на всички основания по чл.146 от АПК. Предвид това, доколкото оспорените разпоредби са приети през 2013 год. и не са изменяни или допълвани впоследствие, следва да се съобрази спазването на административнопроизводствените правила, регламентирани в закона към момента на приемането им, а именно към 28.11.2013 год., а съответствието им с материалноправни разпоредби на закона или нормативни актове от по-висока степен, уреждащи същата материя, следва да бъде преценено и към настоящия момент. Редът за издаване на нормативни административни актове е регламентиран в чл.75 – чл.80 от АПК, а за неуредените въпроси се прилага субсидиарно Закона за нормативните актове/ЗНА/, по аргумент от чл.80 от АПК. Общински съвет – Момчилград, като орган на местно самоуправление на територията на община Момчилград, решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По силата на чл.76, ал.3 от АПК, във вр. с чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби. Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград е издадена на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.56, ал.2 и чл.57 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ и е приета на заседание, проведено на 28.11.2013 год., при предварително обявен дневен ред и с необходимия кворум и мнозинство, с гласовете на 27 общински съветници от общо присъстващи 27 на това заседание, при общински съвет с численост от 29 общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл.27, ал.4 от ЗМСМА. На следващо място, ПНА е издаден в установената писмена форма, със съответните реквизити (чл.24 – чл.35 от Указ №883/24.04.1974 год. за прилагане на ЗНА). В решението, с което е приета Наредбата, е посочен видът на акта, органът, който го е приел и е отразен главният му предмет. Посочено е и правно основание за приемане, а именно чл.21, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.56, ал.2 и чл.57 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/. Спазено е и изискването на чл.26, ал.2 от ЗНА, а именно – заявителят/вносителят/ на проекта го е публикувал на официалната интернет страница на съответната институция, в случая на община Момчилград, заедно с мотивите, 15/петнадесет/ дни преди приемането му, за да могат заинтересованите страни, най-малко в 14-дневен срок преди разглеждането му, да се запознаят с него и да правят евентуални възражения и предложения. По отношение наведените в протеста доводи за противоречие на протестираната разпоредба на чл.8, ал.1, ал.1, т.4, п.т.4.6. от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград, с която се забранява р екламирането на религии и религиозни общности, с разпоредбите на чл.7 и чл.8 от Закона за вероизповеданията, съдът намира следното: Съдът в настоящия състав намира за основателни развитите в протеста доводи за незаконосъобразност на цитираната подзаконова разпоредба. Обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация са уредени със ЗМСМА, чиито разпоредби очертават правния статут и компетентността на общинския съвет като орган на местното самоуправление, определящ политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите от местно значение, както и на други дейности, определени със закон. Общинският съвет, като орган на местното самоуправление, решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, както и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи – чл.21, ал.1, т.23 (Доп., ДВ, бр.15 от 2010 г.) от ЗМСМА. От своя страна, нормата на чл.17, ал.1 от ЗМСМА определя кръга от въпроси от местно значение, решаването на които, законът е поставил в компетентността на общинския съвет и те са в сферата на общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация; устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея; образованието; здравеопазването; културата; благоустрояването и комуналните дейности; социалните услуги; опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси; поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници; развитието на спорта, отдиха и туризма; защитата при бедствия. Видно е от тези разпоредби, че въпросите, касаещи правото на вероизповедание и свързаните с това дейности по неговото упражняване, законодателят е оставил извън кръга от въпроси от местно значение, които могат да бъдат решавани или регламентирани от общинските съвети. Този подход напълно съответства на характера на правото на вероизповедание като основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо – чл.2, ал.1 от Закона за вероизповеданията, поради което свързаните с него обществени отношения са кодифицирани на национално ниво посредством Конституцията на държавата и Законът за вероизповеданията. В този смисъл съдът приема, че оспорената разпоредба на чл.8, ал.1, т.4, п.т.4.6. от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград, е приета от Общински съвет – Момчилград, без той да разполага с материална компетентност в тази насока, тъй като е приел разпоредба, която е извън въпросите от местно значение, които може да решава и които законът е предоставил в неговата компетентност. Свободата на вероизповеданията е закрепена на конституционно равнище в нормата на чл.37 от Конституцията, както и е нормативно уредена в Закона за вероизповеданията, като разпоредбите на чл.5 и чл.6 от този закон регламентират възможните форми на упражняване на правото на вероизповедание. В Закона за вероизповеданията не е предвидена възможност, посредством механизма на законовата делегация, упражняването на правото на вероизповедание и свързаните с това дейности, като предпоставки и форми, да се доразвиват в подзаконов акт на местно равнище и в този смисъл съдът приема, че Общински съвет – Момчилград не е разполагал с правомощие да упражни нормотворческа компетентност на основание законова делегация. Ограничения по отношение на правото на вероизповедание са закрепени в разпоредбата на чл.37, ал.2 от Конституцията, която предписва, че свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Към тези ограничения, чл.13, ал.2 и ал.4 от Конституцията добавят забраните за сливане на религиозните институции с държавата и използването на религиозни общности, религиозни институции и верски убеждения за политически цели. От друга страна, на законово ниво правото на вероизповедание е още по-подробно уредено. Нормативните ограничения при упражняване правото на вероизповедание се съдържат в чл.7 от Закона за вероизповеданията, съгласно който, свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, като по настоящия спор дори не е изразено и становище на Общински съвет - Момчилград, поради какви съображения е приета процесната разпоредба, прилагаща се на територията на община Кирково. Същевременно, в разпоредбата на чл.8 от Закона за вероизповеданията е предвидена законова възможност за ограничаване правото на вероизповедание, ако са нарушени изискванията на чл.7, като са регламентирани и възможните способи, изброени изчерпателно в шест точки в ал.1 на този чл.8, чрез които се предприема ограничаването и развиването на нарочно производство за целта, но и тук не е предвидена законова възможност основанията, начина и средствата на ограничаване на правото на вероизповедание, да се доразвиват и уреждат на местно ниво, с подзаконови нормативни актове, което в случая, всъщност е направено с оспорената разпоредба от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград. Липсата на законова делегация в тази хипотеза обосновава извод за отсъствие на материална компетентност на органа, в случая - Общински съвет – Кирково, за приемането на разпоредбата на чл.8, т.5, п.т.5.6. от Наредбата. Липсата на такава материална компетентност у органа, издал съответния административен акт, в случая – подзаконов нормативен, е порок, който по дефиниция води до нищожност на акта, поради което съдът в настоящия състав намира, че с решението по делото следва да бъде обявена нищожността на оспорената разпоредба на чл.8, ал.1, т.4, п.т.4.6. от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград. По отношение наведените в протеста доводи за противоречие на протестираната разпоредба на чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград, с разпоредбите на чл.3, ал.3 и на чл.23, ал.2, във връзка с ал.1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност/ЗОАРАКСД/, съдът, при преценката за съответствието на оспорената разпоредба с материалния закон, счита, че тя противоречи на нормативен акт от по-висока степен, в какъвто смисъл протестът се явява основателен. Съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.75, ал.2 от АПК предвижда, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Нормите на чл.75, ал.2 и чл.76, ал.1 и ал.2 от АПК са идентични с тези на чл.2, чл.3, ал.1, чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА, като прогласяват забраната да се уреждат с наредба обществени отношения, уредени вече с нормативен акт от по-висока степен. Законът е нормативният акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт. Наредбата, като нормативен акт, се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на територията на съответната община, решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Чрез законовата делегация на чл.56, ал.2 от ЗУТ законодателят е предоставил в компетентността на общинските съвети да определят с наредба реда, по който да се издава разрешението за поставяне на преместваемите обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ, като в случая, на това основание е приета и Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград. Съгласно оспорения текст на чл. 21, ал.1, т.2 от Наредбата, Комисията по чл.17, ал.3 /от същата Наредба/ може да не съгласува разполагането на рекламно съоръжение/РС/ в случаите, когато заявителят е нарушавал системно или грубо изискванията на тази наредба или сключените с общината договори при или по повод разполагане на други рекламни съоръжения. ЗУТ има за цел да урегулира юридически обществените отношения във връзка с устройството на територията, в това число и реда и условията за разполагане на преместваеми обекти в имоти - частна, общинска и държавна собственост, като такива обекти се явяват и голяма част от рекламните съоръжения/билбордове, рекламни пана и др. подобни/. Затова, изискването на Наредбата заявителят да не е нарушавал системно или грубо изискванияата на наредб ата на общинския съвет или сключени с общината договори, най-напред няма своята законова опора в ЗУТ и не е сред целите на този закон. Тъй като в Наредбата сочи, че се издава на основание чл.56, ал.2 и чл.57, ал.1 от ЗУТ ( съгласно §1 от П ЗР на същата ), то следва да се установи дали в този текст законодателят предвижда и/или обвързва издаването на разрешението за поставяне на рекламно съоръжение, като преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху държавни, общински или частни имоти, с липсата на системни нарушения от заявителя на същата наредб а на общинския съвет или сключените с общината договори при или по повод разполагане на други рекламни съоръжения. Безспорно е, че законовата норма, по чието приложение се приема наредбата, не съдържа такива условности и изисквания, поради което и само на това основание, текстът на чл. 21, ал. 2, т. 1 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград се явява незаконосъобразен, като противоречащ на правна норма от по-висок ранг. По смисъла на чл.76, ал.3 от АПК издаваните от общинските съвети нормативни актове имат вторичен и производен характер спрямо законите, като са с по-висока степен на конкретизация и ограничено териториално значение, но не могат да установяват изисквания (тежести), каквито законът не предвижда. В случая с подзаконова разпоредба е въведено ограничение за определен кръг лица да ползват предоставяни от общината услуги (конкретно издаване на разрешение за поставяне на рекламно съоръжение ), каквото не се предвижда нито в ЗУТ, нито в друг закон, касаещ съответната материя. Процедирайки по този начин, с акта на Общински съвет - Момчилград се създава нова (първична) правна уредба, неуредена в по-висок по степен нормативен акт, каквито права общинският съвет не притежава. По този начин Общински съвет - Момчилград е излязъл извън предоставеното му с чл.56, ал.2 от ЗУТ правомощие да уреди единствено реда, т.е. процедурата, по която ще се издават разрешенията за поставяне на обектите по чл.56 от ЗУТ. Недопустимо с Наредбата е въведено допълнително изискване към заявителя за издаване на разрешение за поставяне, да не е нарушавал системно или грубо изискванията на тази наредб а или сключените с общината договори при или по повод разполагане на други рекламни съоръжения и това изискване (условие) няма своята законова опора в ЗУТ. Така, п о този начин, в противоречие с чл.8 от ЗНА и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, общинският съвет е приел този текст от Наредбата, като е уредил обществени отношения, вече регулирани от нормативен акт от по-висока степен. Основателен е и довода, развит в протеста, че тази разпоредба е в противоречие и с посочените норми от ЗОАРАКСД, доколкото с предвидените в нея изисквания към субектите се създават ограничения и се въвеждат тежести при административното регулиране и административния контрол. Нормирането на разрешителния режим в процесната Наредба попада в хипотезата на ЗОАРАКСД, като съгласно чл.1, ал.3 от същия закон, административно регулиране е установяването на нормативни изисквания, чието спазване се осигурява чрез упражняване на административен контрол. В чл.1, ал.4, т.3 от ЗОАРАКСД се предвижда, че административен контрол по смисъла на този закон е контролът, упражняван от административни органи, чрез издаване и отказване на разрешения и удостоверения за извършване на отделна сделка или действие от лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност. Целта, която въвежда чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, е да улесни и насърчи извършването на стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Предвиденото с оспорения подзаконов текст административно регулиране надвишава обществено оправданите граници по смисъла на чл.1, ал.2 от ЗОАРАКСД, тъй като по този начин се въвеждат тежести, които не са необходими за постигане на законовите цели по чл.2 от ЗОРАКСД за защита на националната сигурност, обществения ред, личните и имуществени права на граждани и юридически лица или околната среда. Нормативно предвиденият от Общински съвет - Момчилград административен контрол излиза извън целта на ЗОАРАКСД и й противоречи. Съгласно чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД, при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местното самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане на целите на закона. Същевременно с текста на чл.4, ал.2 от същия закон се регламентира изрично, че всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон. Вярно е, че ал.3 на същия член допуска да се конкретизират тези изисквания, като се осигури, обаче, спазването на чл.3, ал.3 от закона. В случая липсва разпоредба в ЗУТ, която да дава правомощие на органите на местното самоуправление да конкретизират изискванията (условията) за съответното действие - издаване на разрешение за поставяне на рекламно съоръжение, като преместваем обект, като го обвържат с липсата на системни или груби нарушения на изискванията на тази наредб а или сключените с общината договори при или по повод разполагане на други рекламни съоръжения. Следва да се има предвид, също така, че в Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград никъде не е дадена легална дефиниция на понятието „ системн о нарушени е” или „грубо нарушение”, като в чл. 21, ал. 1, т.2 от Наредбата се използва само словосъчетанието „ нарушавал системно или грубо изискванията на …”, без да се поясни неговото съдържание. Липсата на яснота и регламентация относно обстоятелството, какъв смисъл се съдържа в термин ите „ системн о” и „грубо” поставя желаещите за издаване на разрешение за поставяне на рекламно съоръжение в неравностойно положение и в зависимост само и единствено от субективната преценка на административния орган, дали са извършвали системни или груби нарушения или не, респективно да им се издаде или откаже издаването на исканото разрешение за поставяне или разпорагане на рекламно съоръжение. Тази преценка при едни заявители може да се отнася до едно или две нарушения, за да се постанови отказ, а при други - до три и повече. Не е регламентирано и кой следва да е установил факта на извършено нарушение/нарушения, следва ли то да е установено с влязъл в сила акт или това отново е предоставено на субективната преценка на съгласуващия разрешението орган, респективно на друг орган от общинската администрация. Във връзка с изложеното по-горе съдът намира за б езспорн о, че оспореният текст на чл. 28, ал. 1, т.2 от Наредбата е приет в нарушение и на чл.23, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗОАРАКСД, според който, при нарушаване на нормативни изисквания, контролиращият орган може да предпише мерки, които, обаче, са уредени само със закон, а именно: 1. да предпише мерки за отстраняване на нарушението в подходящ срок или да постанови премахване на извършеното в отклонение от нормативните изисквания; 2. да ограничи, спре или отнеме лиценза; 3. да забрани извършването н а дейността до отстраняване нарушаването на нормативните изисквания, като определи подходящ срок; 4. да забрани извършването на стопанска дейност, за която е установен регистрационен режим, като впише забраната в регистъра по чл.15, ал.1 и обезсили издаденото удостоверение; 5. да даде хо д на производство по налагане на административно наказание; 6. да постанови други мерки, предвидени със закон. В случая е очевидно, че с обжалвания текст от Наредбата е въве дена мярка, която не е предвидена нито в нормата на чл.56 от ЗУТ, нито в друга разпоредба от същия или друг закон, която създава, освен това, предпоставка за неравно третиране на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от лица, имащи право да развиват дейност чрез поставяне на рекламни съоръжения, по реда и условията на чл.56 от ЗУТ. От това може да се изведе и извод, че тази протестиран а разпоредб а противореч и и на чл.12 от ЗНА, който регламентира, че а ктът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, от което следва, че е недопустимо с нормативен акт за прилагане на закон или на отделни негови разпоредби, да се въвеждат допълнителни изисквания, непредвидени в закона. Е то защо, п р едвид изложеното по отношение текста на чл. 21, ал. 1, т.2 от Наредбата, поради противоречието му с материалноправни норми от по-висок ранг, съдът намира оспорването и в тази му част за основателно, като същото следва да бъде уважено и оспорената норма на чл.21, ал.1, т.2 от Наредбата за рекламната дейност на територията на община Момчилград, следва да бъде отменена с решението по делото. При този изход на делото, в полза на Окръжна прокуратура – Кърджали следва да бъдат присъдени и направените деловодни разноски, в размер на 20.00/двадесет/ лева, представляващи преведена такса по сметка на „Държавен вестник”, за публикуване на съобщение за оспорването, съгласно приложеното по делото бюджетно платежно нареждане от 04.07.2017 г. /на л.35 от делото/. Предвид изложеното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд – Кърджали