Решение № 58 от 19.2.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1419/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. П. Г. с ЕГН •••••••••• с адрес в с. •••, общ. •••, ул. „•••“ № ••, против Наказателно постановление № 2510500204 от 07.10.2025 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - В. Търново, с което за допуснати от Г. нарушения и на основание чл. 84, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 84, ал. 1, пр. 2 от Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева; на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години; на основание чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД е отнета вещта-средството на нарушението – ловно оръжие – ловна пушка „ИЖ 54“, с № Г4128, кал. 12.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. И. А. от ВТАК – редовно упълномощен. В предишно съдебно заседание адв. А. прави доказателствено искане за допускане за разпит в качеството на свидетел на едно лице, като съдът уважи това искане и разпита като свидетел лицето В. Г. В.. По същество адв. А. счита, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, като моли да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от юрисконсулт Ц. С. – редовно упълномощена. Същата представя писмени доказателства – заверено копие от длъжностна характеристика на горски стражар. По същество юк С. заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага доводи в тази насока. Претендират се и разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че нa 06.06.2025 г., свидетелят Б. И. А. – служител на Севелноцентрално държавно предприятие“ ДП гр. Габрово бил изпратен на обход в землището на с. •••. Малко след 211 часа А. забелязал извън населеното място – на около 300-350 м от с. •••, местност „•••“, GPS координати ••; ••, на черен път, лек автомобил - джип. Същия подал светлинен сигнал с цел да спре автомобила, но последния не спрял. Свидетелят А. подкарал автомобила си след този джип и успял да го спре в района на нива. Установило се, че автомобила е джип „Джип Чироки“ с рег. № ••••, управляван от свидетеля В. Г. В. и с пътник – жалбоподателя Й. П. Г.. Установило се, че пътуващите в джипа били ловци, излезли да зареждат хранилки за животни в близкото ловно стопанство. При оглед на вътрешността на автомобила се установило, че на задната седалка на същия имало 2 бр. извадени от калъф и сглобени ловни пушки, собственост съответно на В. и Г.. Пушките били носени по инициатива на В. поради узнаване от същия от неустановен източник за следи от мечка в този район. Установено било също, че в автомобила няма убит или уловен дивеч. Свидетелят А. установил, че жалбоподателят и свидетелят В. нямат писмено разрешително за лов и не носят ловни билети. Тогава А. уведомил ръководството на РДГ - В. Търново, като били уведомени и полицейските органи. На място пристигнали горски инспектори към Регионална дирекция по горите – свидетелите Б. С. П. и П. В. Й., както и полицейски служители и полицейски екип, който да извърши проверка за алкохол на жалбоподателя и неговия спътник. Проверката за алкохол дала отрицателен резултат. Проверяващите констатирали същите факти, които установил свидетелят А., а именно, че в автомобила се намирали 2 бр. извадени от калъф и сглобени ловни пушки, собственост съответно на В. и Г., като последните не носели ловните си билети и не притежавали разрешително за лов. Констатирано било, че пушките са незаредени. Полицейските служители установили, че лекият автомобил и ловна пушка „ТОЗ 34“ Р, с № 86N33594, кал. 12 са собственост на свидетеля В. В., а намиращата се автомобила ловна пушка „ИЖ 54“, с № Г4128, кал. 12, е собственост на возещия се в автомобила – жалбоподателя Й. Г.. В. и Г. заявили, че са ходили да подхранват хранилките за животни, че нямат писмено разрешително за лов и че имат ловни билети, но не ги носят. Били съпроводени до с. ••, където жалбоподателят и свидетеля В. представили собствените си билети за лов, като жалбоподателя представил билет за лов Серия Х0031093 № 358619 от 19.12.2018 год., валиден до 31.12.2025 година.

Свидетелят Й. съставил Констативен протокол, серия В № 012324/06.06.2025 г. и Констативен протокол, серия В № 012325/06.06.2025 г., в който отразил резултатите от проверката, описани по-горе. С Разписка, Серия В № 000597/10.06.2025 год. и ловната пушка, собственост на жалбоподателя, която била иззета със съставен АУАН му била предадена за отговорно пазене.

При така установеното Б. С. П. – горски инспектор при РДГ - В. Търново, в присъствието на свидетелите Б. И. А. и П. В. Й. съставил на Й. П. Г. в негово присъствие АУАН № 2510500204 от 10.06.2025 г., серия В № 009739, затова, че на 06.06.2025 г. Й. П. Г. ловува, като се движи извън населено място- землище с. ••, м. •••, GPS координати •••; •••- на около 300-350 метра от с. ••• с лек автомобил марка Джип Чероки с peг. № •••• с извадена от калъф и сглобена ловна пушка „ИЖ 54“ с № Г4128, кал. 12 без писмено разрешително за лов със забранено средство- лек автомобил, без да е убил или уловил дивеч. Й. П. Г. притежава билет за лов Серия Х0031093 № 358619 от 19.12.2018 г., валиден до 31.12.2025 г., но в момента на проверката лицето не го носи в себе си. Водач на лекия автомобил е В. Г. В. Нарушението е извършено на територията на РДГ - Велико Търново, общ. Велико Търново, землище ••, на около 300-350 метра от с. ••, местност •••, GPS координати: ••; ••.

В АУАН е описано средството, послужило за извършване на нарушението: Ловното оръжие - ловна пушка „ИЖ 54“ с № Г4128, кал. 12. Същото е било е задържано и оставено за съхранение с Разписка за отговорно пазене на вещи Серия В № 000597 от 10.06.2025 г. на Й. П. Г. - нарушител.

АУАН е връчен по съответния ред на Й. Г., кото го е подписал, като в графата за възражения е вписал: „Ще дам допълнителни възражения.“.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения, а били подадени писмени обяснения на 06.06.2025 год. и на 15.06.2025 година.

Въз основа на така съставения АУАН, на 07.10.2025 год. Директора на РДГ – В. Търново е издал процесното НП № 2510500204, с което за допуснато от Й. Г. нарушение по чл. 84, ал. 2, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча във връзка с чл. 84, ал. 1, предл. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча във връзка с чл. 65, т. 10 от Закона за лова и опазване на дивеча, във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 84, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча, на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания са му наложени следните административни наказания:

1. ГЛОБА по чл. 84, ал. 2, предл. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча във връзка с чл. 84, ал. 1, предл. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча в размер на 100,00 лв. (сто лева) в приход на Регионална дирекция по горите - Велико Търново;

2. ГЛОБА по чл. 84, ал. 3 от Закона за лова и опазване на дивеча в размер на 50,00 лв. (петдесет лева) в приход на Регионална дирекция по горите - Велико Търново.

3. ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА ЛОВУВАНЕ на основание чл. 94, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча за срок от 3 (три) години

С процесното НП наказващия оран е отнел в полза на държавата на основание чл. 95, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча вещта, средство на нарушението: Ловно оръжие - ловна пушка, марка “:ИЖ 54", с № Г4128, кал. 12.

НП е връчено на Й. Г. на 15.10.2025 год., който го е обжалвал в законоустановения срок по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Описаната фактическа обстановка се доказва от цялостната

доказателствена съвкупност – показанията на разпитаните свидетели; Констативен протокол, серия В № 012324/06.06.2025 г. и Констативен протокол, серия В № 012325/06.06.2025 г.; Разписка, Серия В № 000597/10.06.2025 г.; трудов договор и допълнителни споразумения към него; длъжностни характеристики за длъжностите „горски стражар“ и „горски инспектор“.

При така установеното от фактическа страна настоящия съдебен състав намира жалбата е основателна.

При служебна проверка на процесните АУАН и НП, съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им, като АУАН и НП съдържат всички реквизити съобразно изискванията на ЗАНН.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. П. (актосъставител), Б. А. (свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН.. Техните показания са последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се, като от същите се установява фактическата обстановка. Съдът кредитира и показанията на свидетеля П. Й., освен в частта им, че жалбоподателят и свидетелят В. В. са заявили, че са излезли за лов на хищници. В тази им част показанията му не се подкрепят от доказателствената съвкупност, а в останалата им част кореспондират на коментираните писмени и гласни доказателства.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 84, ал. 2, пр. 3, вр. чл. 84, ал. 1, пр. 2 от Закон за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/. Жалбоподателят, притежавайки ловен билет, но без да притежава писмено разрешително за лов и без да е убил или уловил дивеч, движейки се извън населено място, е извършил дейност ловуване със забранено средство – моторно превозно средство и със средство – ловна пушка „ИЖ 54“ с № Г4128, кал. 12. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД и чл. 65, т. 10 от ЗЛОД жалбоподателят се е движел извън населено място, използвайки забранено средство – лек автомобил „Джип Чироки“ с рег. № •••, собственост на св. В. В., като в това МПС е имало извадено от калъф и незаредено сглобено ловно оръжие – ловна пушка „ИЖ 54“ с № Г4128, кал. 12, собственост на жалбоподателя. Ето защо същият по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 65, т. 10 от ЗОЛД е извършил ловуване със забранено средство – горецитираното МПС. Без правно значение за съставомерността на деянието е, че оръжието – ловна пушка „ИЖ 54“ с № Г4128, кал. 12, не е било заредено. Това ловуване жалбоподателят е осъществил без да притежава писмено разрешително за лов и без да носи притежаван от него валиден ловен билет. От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят формално е осъществил състава на нарушение по чл. 84, ал. 3 от ЗЛОД. Жалбоподателят осъществявайки гореописаното ловуване, такова по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, е извършил деянието без да носи в себе си притежаван от него ловен билет серия Х0031093 № 358619 от 19.12.2018 г., валиден до 31.12.2025 година. От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина пряк умисъл.

Съдът намира за неоснователни изложените от процесуалния

представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя, а именно, че е нарушено правото му на защита поради несъответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушенията в АУАН и НП, изразено чрез изписване на няколко

административни нарушения, за които е наложено едно административно наказание. Наказващият орган при съответствие на фактическо и юридическо формулиране на обективираното от жалбоподателя поведение не е наложил едно административно наказание за няколко административни нарушения, а е индивидуализирал приложимото материално право относно санкциите, относими за претендирани две административни нарушения. На последно място, нито фактически, нито юридически наказващият орган не е претендирал „ловуване в забранено за лов време“ и „ловуване в забранено за лов място“.

Настоящия съдебен състав намира за неоснователни и изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че липсва умисъл за извършване на нарушенията. Нарушенията са извършени от лице, притежаващо знания за законовите изисквания относно ловуване и относно ловностопанска дейност, имащо опитност за това, съзнаващо обществена опасност на деянията и тяхната запретеност и по делото не е обективирано поведение, обосноваващо фактически и правни изводи за незнание на фактическите обстоятелства, които принадлежат към съставите на претендираните от наказващия орган нарушения. Тоест не е налице фактическа грешка по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 от НК.

Въпреки така изложеното, настоящия съдебен състав намира за неоснователни изложените от наказващия орган доводи в процесното НП, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е счел, че се касае за нарушения на просто извършване, при които няма изискване след извършване на деянията да не са настъпили или макар и настъпили, вредните последици да са с ниска степен на обществена опасност. Счел е, че ловуването е строго правно регламентирана дейност и с оглед на високия риск при използването на огнестрелни оръжия пo време на ловуването, законодателят бил предвидил императивни правила пo oтнoшeниe на лицата, които упражняват тази дейност.

Това е така, защото и при формалните нарушения, на просто извършване, е възможно да настъпят вредни последици, които не са съставомерни, но са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение. На следващо място съществуването на състави на нарушения относно правно регламентираната дейност „ловуване“ не елиминира необходимата преценка и по чл. 28 от ЗАНН във всеки конкретен случай. На следващо място, настоящата съдебна инстанция приема, че и двете осъществени от жалбоподателя нарушения представляват маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което е приложим чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е извършил неправилна оценка на правната характеристика на двете деяния, ангажирайки административно-наказателната отговорност на субекта на нарушението. Съгласно § 1, т. 4 от ДР от ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен казус – вид на нарушението; начин на извършването му; вид и стойност на предмета му, на вредните последици; съотношение на наложената санкция с вредоносния резултат; степен на обществена опасност на нарушението и на нарушителя; смекчаващи и отегчаващи вината

обстоятелства, като трябва да се отчитат както същността, така и целите на административнонаказателната отговорност. От съществено значение е да не се абсолютизира характерът на засегнатите обществени отношения, а да се съобрази и направи преценка на конкретното проявление на инкриминираното от правната норма поведение. А съгласно чл. 28, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН „За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,

представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“ Преценката на наказващия орган относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Неприлагането от наказващия орган на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на фактически обстоятелства и законови предпоставки за прилагането на този текст обуславя правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

В разглеждания казус двете нарушения са формални, на просто извършване, като не са настъпили и вредни последици, които макар и несъставомерни, да са пряка и непосредствена последица от деянията. Поради това липса или незначителност на вредни последици не е предмет на допълнителен правен анализ в настоящия казус. Но са налице смекчаващи вината обстоятелства, които са останали незабелязани от наказващия орган и които обосновават правен извод за маловажност на двете нарушения. Това е така, защото двете нарушения са извършени от жалбоподателя за първи път и няма доказателства да е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за същите или други по вид нарушения по ЗЛОД. Двете нарушения не са намерили какъвто и да е обществен отзвук. Продължили са краткотрайно във времето. Извършени са в тъмната част на денонощието при липса на други хора на мястото на деянията. Ловуването е осъществено като форма и начин без въздействие и без реализация върху ползването на дивеч. Двете нарушения са били съпътствани от полезна ловностопанска дейност – зареждане на хранилки. След извършване на деянията жалбоподателят е оказал необходимото съдействие на контролните и полицейските органи и е спомогнал за изясняване фактологията на казуса. Действително „ловуването“ представлява правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, но в разглеждания казус нейната конкретна реализация не е засегнала или увредила значителна част от комплекса на регламентираните обществени отношения, визирани в чл. 1 от ЗЛОД – тези, свързани със собствеността; с опазване и стопанисване на дивеча; с организацията на ловното стопанство; с търговията с дивеч и дивечови продукти. Обществените отношения, регламентирани в чл. 1 от ЗЛОД, свързани с правото на лов, са засегнати незначително предвид мястото на извършване на нарушенията; времето на извършването им; инцидентността и краткотрайността на противоправното поведение, несвързано с отрицателно въздействие върху животинските популация и разнообразие; както и с оглед на ненастъпването на несъставомерни вредни последици, които да са пряк и непосредствен резултат от деянията, поради което последните се характеризират с по-ниска степен на обществена опасност, различна от типичната такава на нарушения от същия вид. На последно място, обобщената законовоустановеност на кумулативни санкции от различен вид, както и на принудителни мерки относно нарушенията, предмет на настоящото производство, не обосновава правен извод за неоснователност на приложението на чл. 28 от ЗАНН в разглеждания казус.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 58д, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и следва да се предупреди жалбоподателят, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно е относима и към принудителната мярка по чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД, защото отнемането на средството на нарушенията по чл. 84 от ЗЛОД, визирано в разпоредбите на чл. 95, ал. 1 от ЗЛОД няма самостоятелно правно значение, а е законово обвързано от реализирането на административнонаказателната отговорност и сакционирането на обективираното съставомерно поведение.

При този изход на делото искането на процесуалния представител въззиваемата страна за присъждане на разноски, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът