Решение № 658 от 6.8.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 1207/2025 г.

Производството е образувано по обективно и кумулативно съединени искове от П. Т. З., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••••••••••••••• против Община Димитровград, ЕИК 00903533, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ и чл. 71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ .

Ищецът твърди, че спрямо него, от страна на Община Димитровград е осъществена непряка дискриминация в периода 01.01.2018г.-31.12.2021г., по признак „имуществено състояние " относно прилагането на обективно неоправдан критерий, а именно по-висока ставка от 2,0 на хиляда за имотите в гр. Димитровград, с която му се начислява данък недвижими имоти /ДНИ/, за собственият му апартамент, находящ се в гр. Димитровград, ••••••••••••••, спрямо по-ниската и по-благоприятна ставка от 1,5 на хиляда за имотите в другите 26 населени места от общината, в т.ч. гр. Меричлери и 25 села - ••••••• /в което ищецът имал къща и дворно място/, Ябълково, Горски извор, Върбица, Скобелево, Сталево, Светлина, Каснаково, Крум, Добрич, Крепост, Черногорово, Воден, Брод, Злато поле, Долно Белево, Райново, Голямо Асеново, Малко Асеново, Радиево, Длъгнево, Бряст, Здравец, Странско и Великан.

Ищецът сочи, че е жител на гр.Димитровград, където притежава собствен апартамент, находящ се на посочения по-горе адрес в гр.

Димитровград, •••••••••••••• / парт. № ••••••• от 1998 г./, а така също притежава къща с двор в с. ••••••• /парт. № ••••••• от 2005 г./ , както и незастроено дворно място в с. ••••••• /парт. № ••••••• от 1993 г./. Така ищецът бил задължено лице за ДНИ към Община Димитровград за собствените му три недвижими имота, за които ежегодно заплащал данък недвижими имоти в процесния период от 01.01.2018г.-31.12.2021г.

Сочи, че съгласно чл.141, ал.3 от Конституция на РБ, Общинският съвет определя размера на местните данъци при условия, по ред и в границите, установени със закон. Съгласно чл.1, ал.1 и ал.2 ЗМДТ, общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал.1, при условията, по реда и е границите, определени с този закон. Съгласно ЗМДТ, чл. 22 (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.; изм., бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.; изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.; изм., бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.; обявен за противоконституционен - ДВ бр. 32 от 2019 г. с Решение № 4 от 09.04.2019 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2018 г.; изм. изцяло, бр. 14 от 2021 г., в сила от 20.04.2019 г.) Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 1 размера на данъка е граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В случая било видно, че до 19.04.2019 г., вкл. в България нямало валиден закон, който да е определил граници на ставките за ДНИ, поради обявяването на чл.22 ЗМДТ, за противоконстшуционен и невалиден от издаването му. От значение било и Решение № 3/28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г. на КСРБ /обн., ДВ, бр.42 от 12.05.2020 г./, според което обявените за противоконституционни ненормативни актове - закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента, са невалидни от приемането или издаването им.

Сочи също така, че със свое Решение № 801/30.11.2017 г., ОбС- Димитровград приел Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград, с която ставката за облагане с ДНИ била определена дискриминационно по следния начин: „ Чл. 21 - „Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на гр. Димитровград е както следва: 2.0 на хиляда върху данъчната оценка на имота; 1. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград данъка е е размер на 2.0 на хиляда, върху даньчната оценка на имота, определена сьгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ. 2. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията е останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, и Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1.5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ. 3. За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.“.

Разпоредбата на чл.21 от Наредба № 12 е отменена с Решение № 291/29.06.2020г. по адм. дело № 32/2020г. на АС-Хасково /в сила от 18.03.2021г. /.

С Решение № 437/29.04.2021г. на ОбС-Димитровград е приел нов чл.21 от Наредба № 12, като отново са определени две дискриминационни ставки за облагане с ДНИ, по следния начин:

„Чл.21. (Отменен с Решение № 291/26.06.2020 г. по АД№ 32/20 г. на Адм.съд Хасково) Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на община Димитровград е както следва:

1.За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитроеград данъка е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ.

2.За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията е останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, и Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1.5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ.

3. За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.“.

Наредбата е влязла в сила, считано от 18.03.2021 година.

С Решение № 437/28.07.2021г. по адм. Дело № 472/2021г. на Адм.съд – Хасково /в сила от 15.07.2022г./, е отменена разпоредбата на чл.21 /редакция с Решение № 437/29.04.2021г. на ОбС-Димитровград/ от Наредба №12.

С тези две съдебни решения на Административен съд Хасково, постановени по реда на чл.185-196 АПК, потвърдени от ВАС, е отменена разпоредбата на чл.21 от Наредба № 12, действала в периода 2018г.-2021г., като съдът посочил, че разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ, задължава общинските съвети да определят единна ставка за облагане с ДНИ, а не няколко ставки, при това различни и недопустими по показател местонахождение или предназначение на имота, което е в разрез с чл.22 от ЗМДТ и чл.6 Конституция на РБ. С решенията не било обявено извършването на дискриминация по критериите на чл.4, ал.1 ЗЗДискр., т. к. тези производства нямали такъв предмет. Сочи, че ОбС-Димитровград никога не изпълнил задължението си по чл.195, ал. 2 АПК, да уреди служебно последиците от отменения чл.21 от новата Наредба №12, както и не бил определил единна ставка за облагане с ДНИ на имотите в община Димитровград за 2018г. - 2021г.

Ищецът сочи, че заплащал своевременно така определеният му размер ДНИ за периода 01.01.2018г.-31.12.2021г. за всяка от четирите години за трите му недвижими имота, което било видно от Приходни квитанции №№90183, 90184 и 90185 - всички от 04.08.2021г., за платен ДНИ-2021г. на отдел „Приходи" към община Димитровград. Предвид това, ищецът намира, че е засегнат пряко от дискриминационната норма на вече отменената разпоредба на чл.21 от Наредба №12. ДНИ за имота му в гр.Димитровград е начислен на по-високата ставка от 20 промила, като е заплатил за него сумата от 13,01 лева за ДНИ-2021Г. а за имота му - незастроено дворно място в с.••••••• - парт. №••••••• и къща с двор в с. •••••••парт.№•••••••, за същия период 2018- 2021г. ДНИ бил начислен с по-ниската ставка от 1,5 промила. Сочи, че с Приходна квитанция № 90184/04.08.2021г. е заплатил ДНИ-2021г., с за имота му - апартамент в гр. Димитровград, ул. „Хр. Смирненски", бл.№4, вх.6, ап.21 пapт.№•••••••,а с Приходни квитанции №90183 и №90185 - и двете от 04.08.2021г., ищецът заплатил ДНИ-2021г., за имотите му незастроено дворно място - парт.№••••••• и къща с двор в с. ••••••• - парт.№•••••••. Сочи, че видно и от Писмо-рег. № ФС-16-249#1/16.6.2023г., от Кмет на община Димитровград, ДНИ за периода 01.01.2018г.-31.12.2021г., за имотите находящи се в гр. Димитровград, е начислен с по-високата дискриминационна ставка от 2,0 промила, докато ДНИ в останалите населени места е начислен с пониската и поблагоприятна ставка от 1,5 промила.

Предвид това, намира, че от страна на Община Димитровград му е нанесена имуществена вреда в размер на 13,01 лева, която сума била заплатена от него за ДНИ2021г., с приходна квитанция № 90184/04.08.2021г., и представлявал начислен ДНИ за имота му - апартамент в гр. Димитровград, ул. „Хр. Смирненски", бл.№4, вх.6, ап.21 пapт.№•••••••, с по-високата и дискриминационна ставка от 2,0 промила, определена с разпоредбата на чл.21 от Наредба№ 12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград, приета с Решение № 801 от 30.11.2017г. на Общински съвет - Димитровград, изм. нова с Решение № 437/29.04.2021г. на Общински съвет-Димитровград.

Намира, че след като бил увреден от действието на разпоредбата на чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград, приета с Решение№801/30.11.2017г., нова с Решение№437/29.04.2021г. на Общински съветДимитровград, с която е била определена по-висока дискриминационна ставка от 2,0 промила за начисляване на ДНИ за периода 2018г - 2021г., за имотите в гр. Димитровград, то ответника-Община Димитровград му дължи обезвредата от 13,01лева, представляваща имуществена вреда, нанесена му именно от дискриминационното действие на разпоредбата на чл.21 от Наредба№12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград, издадена с Решение№801/З30.11.2017г., и нова с Решение№437/29.04.2021г. на Общински сьвет-Димитровград, която сума била заплатена за ДНИ-2021г. за апартамента му на •••••••• в гр. Димитровград /парт.№•••••••/, с Приходна квитанция №90184/04.08.2021г.

С оглед горното, моли съдът да постановите решение, с което:

1/ Да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Община Димитровград е осъществил спрямо ищеца П. Т. З., непряка дискриминация по критерий „имуществено състояние ", за периода 01.01.2018г.- 31.12.2021г., претърпяна от действието на разпоредбата на чл.21 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград, приета с Решение№801/30.11.2017г. и изм. с Решение№437/29.04. 2021г. на Общински съветДимитровград, като е определил обективно неоправдана и по-високата ставка от 2,0 промила за начисляване на данък недвижими имоти, за имоти с местонахождение в гр. Димитровград;

2/ Да осъди Община Димитровград, гр. Димитровград, бул. „Раковски"№15, да му заплати на ищеца сумата 13,01лева - имуществена вреда, нанесена му от дискриминационното действие на разпоредбата на чл.21 от Наред6а№12 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград, приета с Решение№801/30.11.2017г., изм. с Решение №437/29.04. 2021г. на Общински съветДимитровград.

Претендира разноски.

Ответникът Община Димитровград оспорва предявения иск.

На първо място ответникът счита, че твърденията на ищеца, че същият е дискриминиран по критерий „имуществено състояние" са толкова неоснователни и несъстоятелни, колкото предходните, че е бил дискриминиран по „произход". Твърденията на ищеца не били съответни на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. и визираните в него признаци на поставяне в неравностойно положение, нито по смисъла на законодателната идея, нито от гледна точка на наличната съдебна практика. Твърденията, за нееднакво третиране при определяне на ДНИ, не било основано на нито един от признаците на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Този закон уреждал специалната защита само срещу нееднакво третиране, основано на тези признаци - чл. 1, вр. чл. 4 ЗЗДискр. Антидискриминационнто законодателство било насочено срещу обобщени външни прояви на неодобрение, а и на такива, които са социално определящи, затова не обхващало случаи, в които тези свойства са съществени за специфична социална практика. Забраната за дискриминация следвало да е по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., но не и по признак имущество. За да е налице неравно третиране законът изисквал да е доказано по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържали определение на понятията "пряка дискриминация" и непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразявал в поставянето на отделни лица или категория лица в по- неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Пряка дискриминация била всяко понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация била поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Законът за защита от дискриминация целял установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБ е страна. За да е налице проява на дискриминация или тормоз по смисъла на ЗЗДискр., било необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябвало да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не било достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а било необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следвало да е налице и пряка причинно-следствена връзка между

неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следвало да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона.

В случая ищецът твърдял, че спрямо него е извършена дискриминация по признак "имуществено състояние" чрез нееднакво прилагане на една и съща методика за определяне на ДНИ спрямо нея и останалите собственици на недвижими имоти на имоти находящи се в 26-те населени места на територията на община Димитровград. Ответникът сочи, че така изразеното не представлява дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. - на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или y лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Още повече, че към настоящия момент ДНИ бил определен еднакво спрямо всички населени места. Не се установявал никакъв личен, характерен признак, който да различава ищеца от останалите задължени лица - собственици и към онзи момент и към настоящия, и въз основа на който да е допуснато неравно третиране. По никакъв начин не се доказвала връзка между определения ДНИ и такъв защитен признак. Такова твърдение било несъстоятелно и юридически непрецизно, тъй като всяка община в България определила размера на ДНИ в различни размери спрямо допустимите по чл.22 ЗМДТ норми и ако се приемело твърдението на ищеца за основателно, то следвало да се приеме, че лицата живеещи в различните общини, са дискриминирани по някои от признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.

Фактът, че едно лице притежава собственост върху недвижим имот в град Димитровград, не бил наличие на защитен признак по смисъла на ЗЗДискр., дори ако се приеме, че по повод правото на собственост това лице е понесло непропорционални финансови тежести, наложени от общината. Сочи, че е налице съдебна практика по сходни и идентични случаи.

Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ап.1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ап.2 от ЗЗДискр. било всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основа на признаците по ал. 1, включваща гражданство, народност, етническа принадлежност, увреждане, пол, раса, социално и обществено положение и др. отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. било поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в понеблагоприятно положение в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Идеологично и смислово признакът приобщавал дискриминираното лице към определена социална група. Независимо дали е вроден или придобит, той бил съществен не само за преживяването на лицето за неговата идентичност, но и за груповата идентичност на общността, към която този признак го приобщавал. Признакът бил качество, заради което неговите носители се самоопределят като група. Обикновено това били характеристики, традиционно или актуално свързвани с политики на преследване, междугрупови вражди, социални сблъсъци, повишена виктимизация и прочие. Независимо в каква степен установяването им по конкретни случаи зависело от самоопределящи го изявления на засегнатото лице, тези признаци били винаги обективни, т.е. елементи от съществуващата действителност. Неблагоприятно отношение по признак, който не е изрично защитен, не можел да получи защита срещу дискриминация според актуалното право на ЕС. Директива 2006/54/ЕС, Директива 2004/113/ЕС, Директива 2002/73/ЕС, Директива 2000/78/ЕС и Директива 2000/43/ЕС забранявали неравно третиране по признаците пол (заетост, социално осигуряване и пазар на стоки и услуги), полова ориентация, увреждане, възраст и религиозна принадлежност (заетост и социално осигуряване) и расов или етнически произход. Множество международни договори въвеждали изискване за равно третиране по отделни признаци, някои от които са били изрично дефинирани. Тези актове били част от българското вътрешно право, ако са ратифицирани, и се прилагали или пряко и с предимство пред несъобразени с него национални норми (всички клонове на правото без наказателното), или съдържали указания за тълкуване на националноправни понятия, с които съдебната практика била длъжна да се съобразява (наказателноправен сектор). Сред тези актове водещо било значението на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Тя съдържала неизчерпателен списък от признаци, който бил по- широк от този по европейските директиви. Изрично били споменати пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение.

Следвало да се обърне внимание на това, че възможността и правото за определяне на ДНИ от общинските съвети и границите, в които да бъде определен били нормативно разписани в ЗМДТ, респективно в нормативен акт, което изключвало възможността ищецът да е била дискриминиран от Община Димитровград, която като изпълнителен орган действал в границите и в определените й по закон правомощия и компетентност. Това от своя страна отново водело до неоснователност в твърденията на ищеца с оглед на описаната от него фактическа обстановка.

Ясно и недвусмислено в разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ (Обн. ДВ. бр. 117 от 10 декември 1997г в сила от 01.01.1998 г. с Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., к сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2019 г. - ДВ, бр. 32 от 2019 г., изм. - ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 20.04.2019 г.) било разписано, че Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

В Решение № 22 от 31.10.1995 г. по конституционно дело № 25/95 г. за тълкуването на чл.151, an. 2, изречение 3 от Конституцията - по въпроса какви са правните последиците от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обяви за противоконституционен закон, който изменя или отменя действащ (Обн., ДВ, бр. 105 от 01.12.1995 г.), Конституционният съд се произнесъл така - ,,Когато Конституционния съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последния възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизането в сила на решението на съда". При това положение Конституционният съд приемал, че с влизане в сила на решението на съда, с което се обявява за противоконституционен закон, който отменя или изменя действащ закон и създава противоконституционна законова уредба, престава да действа занапред. Едновременно с това отмяната на изменения или отменения предходен закон, извършена с обявения за противоконституционен закон, престава да е в сила и се възстановява неговото действие. От този момент отмененият или измененият предходен закон започва да се прилага в редакцията му преди изменението или отмяната му. Следователно налице било и възстановителното действие на решението на съда по отношение на отменения или изменения закон. С Решение 4 от 09.04.2019 г. по Конституционно депо № 15/2018 г. в сила от 19.04.2019 г. се обявявала за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ. В Държавен вестник, бр., 14, от дата 17.2.2021 г. с § 15, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34, 38, 44, 55, 60, 64, 71, 92 и 98 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. - бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 103, 105, 107, 109 от 2020 г. и бр. 11 от 2021 г.) обнародван в брой: 14, от дата 17.2.2021 г. се правело изменение на ЗМДТ, параграф 15, т. 1 относно чл. 22 ЗМДТ, който влиза в сила от 20 април 2019 г. /т.е. със задна дата/.

Поради това, с Решение № 437 от 29.04.2021 г. Общински съвет Димитровград приел Наредба за изменение и допълнение на Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, както следва:

„Приема чл.21. (Отменен с Решение № 291/26.06.2020 г. по адм. д. № 32/20 г. на АдмС- Хасково) Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на община Димитровград е както следва:

2008. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград данъка е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота,определена съгласно

нормите по приложение № от ЗМДТ.

2009. За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в останалите населени места на общината: гр. Меричлери,

с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с.

Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с.

Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, с. Голямо

Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево

с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1.5 на хиляда,

върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ.

3. За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата о6щина данъкът е в размер на 2.0 на хиля,да върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.

Наредбата влиза в сила, считано от 18.03.2021 година.

На основание Чл. 1, ап. 4 ЗМДТ не се допускат изменения в приетите от общинския съвет размер и начин на определяне на местните данъци в течение на годината. С това решение били определени промилите, действащи до отмяната, за да се спази изискването на закона.

За да се изпълни Решение № 291/26.06.2020 г. по адм. д. № 32/20 г. на АдмС- Хасково било взето Решение № 615/16.12.2021 г. на Общински съвет Димитровград, в сила от 01.01.2022 г., с което бил изменен чл. 21 от Наредба № 10 за определяне размера на местните данъци на територията на община Димитровград - „Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на Община Димитровград е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ, а за недвижими имоти на предприятията - върху данъчната оценка, определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ".

С посоченото решение на общинския съвет се определял еднакъв размер на промилите в населените места на територията на община Димитровград. Размерът на промилите, определени от Общинския съвет служел за определяне на дължимия данък върху недвижимите имоти. Данъчната основа, която служела за определяне на данъка върху недвижимите имоти се определяла съгласно приложение № 2- Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти. Данъчна оценка на сградите се определяла съгласно чл. 4 от Приложение 2 на ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Данъчната оценка на сгради или на части от сгради се определяла въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти и площта по формула, посочена в отговора. Базисната данъчна стойност (БС) се определяла на квадратен метър в зависимост от конструкцията и вида на обекта. Базисната данъчна стойност в левове на квадратен метър се определял съгласно таблица. Един от най-определящия коефициент, оказващ влияние върху размера на данъчната основа бил коефициентът за местоположение на имота. При по-висок коефициент била по-голяма и данъчната основа, която служела за определяне на размера на данъка върху недвижимото имущество. От тук се получавала и разликата в данъчните оценки в различните населени места, а от там и различен дължим данък върху недвижимите имоти. Неоснователни били ищцовите твърдения, сочещи дискриминация, тъй като коефициентите били нормативно установени от законодателя. По таблица № 3 се определял коефициентът за местоположение за всички сгради, с изключение на производствените и селскостопанските; когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони, се прилагали коефициентите от колони 7 и 10. Категориите на населените места се определяли от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и действащите в момента били актуални от 27.11.2018 година. С чл. 13 ал.1 от Приложение № 2 на ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. се определяла данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определяла въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията отново по посочена формула.

По така изложените съображения намира искът за неоснователен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

При евентуалност, в случай че претендираното адвокатско

възнаграждение е над предвидения в Наредба № 1 от 2004 за възнагражденията за адвокатска paбoтa минимум, се иска да бъде да

редуцирано до размера, посочен в Наредбата, тъй като предмета на делото.

В съдебно заседание ищецът, лично и с процесуален представител, поддържа изцяло предявения иск. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител, не взема становище по предявения иск.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2 и ал.3, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и с Определение № 1020 / 09.06.2026г. по делото, на основание чл.146 ал.1 т.3 ГПК е обявено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния период 01.01.2018 г. - 31.12.2021 г., размерът на данък недвижими имоти на територията на община Димитровград е определен на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка на имота - за недвижимите имоти на гражданите на територията на гр. Димитровград и в размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка на имота - за недвижимите имоти на гражданите в останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, и Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с. Великан, с. Светлина и с. Райново.

Това обстоятелство се потвърждава и от приложените по делото Наредба № 12 за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, ведно с решенията, с които чл.21 от същата е бил изменян.

Страните не спорят, че с Решение № 801/30.11.2017 г. на Общински съвет - Димитровград е отменена цялата Наредба № 12/2008 г. за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Димитровград , приета с Решение № 104/24.01.2008г.

Със същото Решение № 801/30.11.2017 г. на Общински съвет - Димитровград е приета нова Наредба № 12/2017 г. за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, в сила от 01.01.2018 г., като в чл.21 на същата е определена ставка за облагане с ДНИ, а именно : „Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на община Димитровград е както следва: 1./ За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитровград данъкът е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ; 2./ За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията в останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, и Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1.5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ; 3/За

нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ".

Тази разпоредба на чл. 21 от Наредба № 12/2017 г. е отменена с Решение № 291 от 29.06.2020г., постановено по адм. дело № 32 по описа за 2020 г. на Административен съд – Хасково, влязло в сила на 18.03.2021 г.

С Решение № 437/29.04.2021 г., Общински съвет - Димитровград приема изменение на Наредбата, като приема нов чл.21, с който определя отново две ставки за облагане с ДНИ, като размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на община Димитровград е както следва: 1./ За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията на територията на гр. Димитроеград данъка е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение №2 от ЗМДТ. 2./ За недвижимите имоти на гражданите и жилищните имоти на предприятията е останалите населени места на общината: гр. Меричлери, с. Ябълково, с. Горски извор, с. Добрич, с. Крепост, с. Черногорово, с. Радиево, с. Крум, с. Върбица, с. Бодрово, с. Сталево, с. Скобелево, с. Каснаково, с. Воден, с. Брод, с. Злато поле, с. Долно Белево, и Голямо Асеново, с. Малко Асеново, с. Бряст, с. Здравец, с. Странско, с. Длъгнево, с. Великан, с. Светлина и с. Райново данъкът е в размер на 1.5 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ. 3./ За нежилищните имоти на предприятията на територията на цялата община данъкът е в размер на 2.0 на хиляда върху данъчната оценка, определена по реда на чл.21 от ЗМДТ.“ Соченото изменение е в сила от 18.03.2021г.

С Решение № 437/28.07.2021г. по адм. Дело № 472/2021г. на Адм.съд – Хасково /в сила от 15.07.2022г./, е отменена разпоредбата на чл.21,т.1 и 2 /редакция с Решение № 437/29.04.2021г. на ОбС-Димитровград/ от Наредба №12 за определяне на размера на местните данъци на територията на Община Димитровград , приета с Решение № 437/29.04.2021 г., Общински съвет - Димитровград

С Решение № 615 от 16.12.2021 г. Общински съвет - Димитровград приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, в сила от 01.01.2022 г., като изменя Наредба № 12 за определянето размера на местните данъци на територията на община Димитровград в частта на чл. 21 (Нов с Решение № 437/29.04.2021 г., отменен с Решение № 291/26.06.2020 г. по АД 32/20 г. на ХАС), както следва: „Размерът на данъка върху недвижимите имоти на територията на Община Димитровград е в размер на 2.0 на хиляда, върху данъчната оценка на имота, определена съгласно нормите по приложение № 2 от ЗМДТ, а за недвижими имоти на предприятията върху данъчната оценка определена по реда на чл. 21 от ЗМДТ.“. Считано от 01.01.2025 г. ставката е завишена на 3.0 промила.

Не е спорно и се установява от приложените от ищеца титули за собственост - Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство, делба и давност № 56, том III, дело 1824/93 г. от 30.11.1993 г.; Съдебна спогодба, обективирана в протокол от съдебно заседание на РС - Димитровград от 12.03.1998 г.; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200, том X, рег. № 7410, дело № 775 от 2005 г. от 20.09.2005 г., че същият притежава недвижими имоти в гр.Димитровград и в с. Бодрово,

общ.Димитровград, респ. че същият се явява задължено лице за заплащане на ДНИ към ответната Община Димитровград.

Не се спори между страните, че ищецът е заплащал данък недвижими имоти в процесния период. По делото се представят приходни квитанции, като видно от приходна квитанция №90184/04.08.2021г. за партида за обект гр.Димитровград, е платен данък недв.имоти 2021г. - 13.01 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ и чл. 71, ал.1, т.3 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./, които са процесуално допустими,

Разгледани по същество, исковете са неоснователи, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Законът урежда специалната защита само срещу нееднакво третиране, основано на посочените признаци - чл. 1, вр. чл. 4 ЗЗДискр. За да е налице неравно третиране законът изисква да е доказано понеблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 ЗЗДискр. съдържат определение на понятията "пряка дискриминация" и непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който РБ е страна. За да е налице проява на дискриминация или тормоз по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона.

Ищецът твърди, че спрямо него е извършена дискриминация по признак „имуществено състояние ", по който критерий, размерът на данък недвижими имоти за собственият му апартамент в гр. Димитровград, се определя с повисока и по-неблагоприятна данъчна ставка от 2.0 на хиляда върху данъчната оценка на имота, спрямо по-ниската и по-благоприятна ставка от 1.5 на хиляда за имотите, находящи се в другите 26 населени места от територията на община Димитровград.

След извършен анализ на събраните доказателства, съдът намира, че не се установява по-неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с други лица, които притежават имоти в гр. Димитровград и които са били задължени да заплащат данък за това в ответната Община - Димитровград в размер, повисок от този за останалите населени места в Общината. Така изразеното не представлява дискриминация на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДискр. - на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или y лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията. Още повече, че към настоящия момент ДНИ в Община Димитровград е определен еднакво за всички населени места. В действителност не се установява никакъв личен, характерен признак, който да различава ищеца от останалите задължени лица - собственици на имоти в гр.Димитровград към процесния период, и въз основа на който да е допуснато неравно третиране. Фактът, че едно лице притежава собственост върху недвижим имот в град Димитровград, не сочи на защитен признак по смисъла на ЗЗДискр., дори ако се приеме, че по повод правото на собственост това лице е понесло непропорционални финансови тежести, наложени от общината. Разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ (Обн. ДВ. бр. 117 от 10 декември 1997г в сила от 01.01.1998 г. с Изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2008 г., к сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявен за противоконституционен с РКС № 4 от 2019 г. - ДВ, бр. 32 от 2019 г., изм. - ДВ., бр. 14 от 2021 г., в сила от 20.04.2019 г.) предвижда, че Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Следователно възможността и правото за определяне на ДНИ от общинските съвети и границите, в които да бъде определен са нормативно разписани в ЗМДТ, респективно в нормативен акт, което също изключва възможността ищецът да е бил дискриминиран от Община Димитровград, която като изпълнителен орган действа в границите и в определените й по закон правомощия и компетентност. Макар съответните текстове от Наредба № 12/2017 г., определящи различна ставка за ДНИ за гр.Димитровград и останалите 26 населени места на територията на община Димитровград да са отменени, респ. изменени и то по инициатива или с участието на ищеца и в настоящото производство, с оглед влезлите в сила съдебни решения на Административен съд - Хасково и на ВАС, то не може да се направи извод, че защита срещу нарушенията на ответната Община - Димитровград може да бъде извършено в производството по реда на ЗЗДискр., тъй като те не са извършени на основание защитен от дискриминационното право признак.

Действията на ответната Община - Димитровград по събиране на публични вземания - ДНИ, вкл. и в процесния период 01.01.2018 г. - 31.12.2021г. се основават и са в изпълнение на законовите разпоредби, регламентиращи процесните отношения, като не съставляват дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДискр. От събраните по делото доказателства не се установяват конкретни действия, за които се твърди от ищеца, че имат дискриминационен характер Не се доказа и наличието на разлика в третирането на ищеца спрямо останалите лица, задължени за ДНИ и притежаващи имоти в гр.Димитровград и в останалите населени места в Общината.

Не се установява никакъв личен, характерен признак, който да различава ищеца от останалите задължени лица - собственици на имоти в гр.Димитровград към процесния период, и въз основа на който да е допуснато неравно третиране. Фактът, че едно лице притежава собственост върху недвижим имот в град Димитровград, не сочи на защитен признак по смисъла на ЗЗДискр., дори ако се приеме, че по повод правото на собственост това лице е понесло непропорционални финансови тежести, наложени от общината. Следва да се отчете, че различното равнище на данъчната ставка намира своето логическо и икономическо оправдание в степента на благоустроеност на съответната територия. Докато индивидуалните характеристики на конкретния имот (конструкция, етажност, изложение) рефлектират пряко върху неговата данъчна оценка, то промилната ставка е инструментът, чрез който се отразява общата инфраструктурна обезпеченост на населеното място. Градската среда в гр. Димитровград предлага качествено различна социална и инженерна инфраструктура в сравнение със селските райони на общината – в това число изградена канализационна мрежа, организирано сметосъбиране с по-голяма честота, улично осветление, поддръжка на паркови пространства и по-лесен достъп до административни и културни услуги. Това обективно състояние на средата поставя собствениците на имоти в градската част в различна фактическа ситуация спрямо тези в малките населени места. Следователно, диференцираният подход при определяне на данъчната тежест не е акт на предразсъдък към жителите на града, а израз на принципа за съразмерност между публичните тежести и обществените ползи, които предоставя съответната територия. Липсата на пълна идентичност в характеристиките на населените места изключва възможността за прилагане на теста за дискриминация, тъй като субектите не се намират в „сравними сходни обстоятелства“. Различието в ставките е продиктувано от обективни критерии за градоустройство, а не от признаци, свързани с личността, произхода или имущественото състояние на ищеца.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че Община Димитровград не е осъществила пряка или непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, тъй като не е налице по-неблагоприятно третиране на същия спрямо останалите лица, поставени в сходно сравнимо положение.

Поради това, искът с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради отхвърлянето на иск по чл.71, ал.1,т.1 ЗЗДискр, следва да се отхвърли като неоснователен и обусловения от него иск по чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр., тъй като не се доказва по делото дикриминационни прояви в резултат, на които ищецът да е претърпял имуществени вреди.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.3 и ал.8 ГПК, следва да бъде уважено своевременно направеното искане на ответника за разноски, като ищецът бъде осъден да му заплати сумата 50,00 евро за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него.

Предвид Закона за въвеждане на еврото в Р. България, обн. ДВ, бр.70 от 20.08.2024г., в сила от 01.01.2026г., всички суми следва да бъдат превалутирани в евро предвид смяната на националната валута (лев) с евро, считано от 01.01.2026г., като бъдат преизчислени по официалния фиксиран курс (1 евро е равно на 1,95583 лева) .

Така мотивиран, съдът