Решение № 241 от 23.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 486/2024 г.

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 11440/03.09.2024 г. от О. К., ул. „Р.“ № •, БУЛСТАТ ••• против решение № 229/30.07.2024 г., постановено по г. д. № 93/2024 г. по описа на ОС – Стара Загора, с което е осъдена О. К., на основание чл. 49 от ЗЗД, да заплати на Д. П. Т. ЕГН •••••••••• от гр. К., ул. „Р.“ № •, вх.•, ет.•, ап.• сумата от 35 700.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихвата за забава, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихвата за забава, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от Д. П. Т. ЕГН •••••••••• от гр. К., ул. „Р.“ № •, вх.•, ет.•, ап.• против О. К., ул. „Р.“ № •, БУЛСТАТ •••.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да и плати сумата от 35 700.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихвата за забава, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4 300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с лихвата за забава, считано от 21.08.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът на признава исковете.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че на 21.08.2023 г. се препънала в необезопасено стълбище от няколко стъпала с изронен бетонов фундамент и прясно свалени кофражи, паднала е на земята и в резултата на това е получила травматични увреждания.

Това обстоятелство се установява от показанията на свидетел Д. (л. 142 от делото на ОС), който първи се е притекъл на помощ. Намерил Т. паднала на новопостроени стълби пред блока и на ул. „Р.“ в гр. К., облегната на стената да се превива от болка. Била неадекватна и в шок, обляна цялата в студена пот, и поискала от свидетеля помощ, за да се изправи. Обадили се по телефона на С., а докато чакали линейката, свидетелят донесъл от дома и мокри кърпи, за да се избърше, тъй като била цялата ожулена.

В исковата молба е посочено, че в резултат на падането, на Т. са причинени телесни увреждания – счупване на бедрена шийка на ляв крак.

Тези твърдения са основателни.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 129 - 135 от делото на ОС), което не е оспорено от страните, в резултат от процесния инцидент от 21.08.2023 г., на Т. е причинено счупване на шийката на тазобедрената става на левия крак.

В исковата молба се твърди, че процесното стълбище е собственост на О. К., която не го е поддържала и не го е обезопасила.

Видно от приетите писмени доказателства (комбинирани скици, издадени от О. К., схеми от •, издадени от •), както и от заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 157 – 161 от делото на ОС), в ПИ № •• по КККР на гр. К., находящ се между ул. „Ц.“ и ул. „П.“ се намира стоманобетонно стълбище. То е изградено северно от сграда с идентификатор № •••, представляваща гаражи, находяща се в ПИ № •••. Гаражите са пет на брой и са построени западно от жилищния блок, с административен адрес: ул. „Р.“ № ••. Те са построени от четири физически лица въз основа издадено на разрешение за строеж от 30.01.2020 г., съгласно приета промяна на ЗП на УПИ • и УПИ • в кв. • в кв. • по плана на гр. К., отнасящо се за незастроеното пространство между: северно от ул. „Ц.“; южно от ул. „П.“ и западно от жилищния блок. Съгласно одобрения проект за изграждането на гаражите не е предвидено стълбище северно от гаражите. В О. К. няма данни за одобрен проект за стълбището, нито има проекти за него и информация от кого е изпълнено. Стълбището не е елемент от вертикалната планировка за строителството на гаражите. То е разположено между подпорна стена от север на гаражите, която е изградена поради различните нива на ПИ № ••• и ПИ № ••. Видимо до гаражите от север е била изпълнена допълнително стена, а строителството на стълбището е било изпълнено по време на или след строителството на гаражите. Това стълбище свързва площадката пред гаражите, представляващи сграда с идентификатор № •••, представляваща част от ПИ № •• и площадката, разположена западно от жилищния блок на ул. „Р.“ № ••, където са и входовете на блока, поради разликата в нивата между двете площадки и двата поземлени имота. ПИ № •• е имот с начин на трайно ползване за второстепенна улица, собственост на О. К.. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗОбС вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, улиците в рамките на населеното място, които не са част от републиканската пътна мрежа, представляват публична общинска собственост, и О.та е длъжна да ги управлява и поддържа в интерес на населението и с грижата на добър стопанин, включително с дейности по изграждане, ремонт и поддържане на улиците, така и полагане на грижи за чистотата им, в т. ч. почистване и осигуряването на безопасно придвижване на пешеходци и пътни превозни средства по смисъла на тези понятия. Предвид легалните дефиниции на "път" по § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата и по § 6, т. 1 от ДР на Закона за движение по пътищата - приравняващ и улиците на път, легалната дефиниция на „тротоар" по § 6, т. 6 от Закона за движение по пътищата, и на „платно за движение" и „граници на платното за движение" по § 6, т. 3 и т. 4 от ДР на Закона за движение по пътищата, се налага извод, че тротоарът и платното за движение са части от пътя.

Съгласно чл. 31 и чл. 30, ал. 4 от ЗП, общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно § 1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП, това включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита принадлежностите и съоръженията, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по общинските пътища и улици, включително и тротоари за пешеходно придвижвана, с отстраняването им във възможно най-кратък срок - чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. В качеството си на юридическо лице О.та осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е възложила изпълнението им.

Нормативното задължение на съответната О. е да поддържа и да осигурява безопасното ползване на процесното стълбище произтича от разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС, § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, които определят улиците в селищата (населените места) за общинска собственост, и от разпоредбите на Наредба № •• г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, уреждащи правилата за проектиране и изграждане на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии, в т. ч. елементите на тази система като тротоари, второстепенни улици, жилищни сгради, гаражи в жилищни райони.

При това положение съдът приема, че О. К. следва да отговаря за поддръжката и обезопасяването на процесното стълбище, тъй като то попада в ПИ № ••, представляващ второстепенна улица. Безспорно е, че улицата е изградена в съответствие с предвижданията в ЗРП и има характеристиките на част от уличната мрежа, а процесното стълбище е изградено без наличието на строителни книжа, включително без разрешение за строеж, поради което по силата на приращението е придобито в собственост от собственика на улицата - О. К.. А тя не е проявила достатъчна грижа за неговото стопанисване и обезопасяване.

Следва да бъде отбелязано, че ответникът, чрез своя процесуален представител, в съдебно заседание на 31.05.2024 г. (л. 144 – гръб от делото на ОС), признава, че имот с идентификатор № •• е публична общинска собственост, тъй като е второстепенна улица и в този имот има изградено стълбища.

Ето защо ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му.

О.та изпълнява задълженията си за поддържане на пътищата-общинска собственост и на чистотата на територията на съответната О. чрез свои служители или чрез трети лица, на които е възложила това задължение. В конкретния случай именно тяхното бездействие във връзка с обозначаване на неравностите до ремонтирането им е довело и до неизпълнение на задължението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесния инцидент вреди.

От представените писмени доказателства и материалите в представената от О. К. административна преписка се установява, че на 11.09.2023 г. Т. е ууведомява ответната О. за настъпилият с нея инцидент, причините за него, проведеното от нея лечение и направени разходи, удостоверени с представени разходо-оправдателни документи и е отправила покана за заплащане на обезщетения за причинените и неимуществени и имуществени вреди, съответно в размери от 40 000.00 лева и от 4 300.00 лева. О. К. е отказала да заплати поисканите обезщетения, тъй като е приела, че липсват доказателства увреждането да е настъпило от вещ или действие на О.та, както и инцидента да е настъпил на твърдяното от ищцата място.

Налага се общият извод, че е осъществено пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от КЗ.

Налице е безвиновна отговорност от страна на О. К., вреди и причинна връзка.

При това положение следва да бъде осъден ответника да репарира причинените вреди на Д. П. Т.. 1. по иска за заплащане на сумата от 4 300.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на стойността на заплатена заключваща раменна плака и винтове:

В исковата молба се твърди, че за лечението, последвало процесния инцидент, Т. е трябвало да заплати общо сумата от 4 300.00 лева, представляваща цена на ендопротези, лекарства, консумативи и болничен престой.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, медикаментозната терапия, която се предписва при лечението на този травмите, причинени на Т. включва аналгетици, антибиотици през първата седмица след операцията, антиагреганти за още един месец след операцията.

Видно от писмени доказателства (фактури, касови бонове и рецепти), във връзка с лечението на счупването на шийката на тазобедрената си става Д. Т. е направила разходи в размер на 4 300.00 лева.

Налага се изводът, че се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер от общо 4 300.00 лева.

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение, в тази част, следва да бъде потвърдено.

2. по иска за заплащане на сумата от 35 700.00, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания):

В исковата молба се твърди, че в резултат от процесния инцидент, непосредствено след падането си, по време на проведеното болнично лечение и в периода на възстановяване след операцията, Т. е изпитвала силни болки и страдания, дискомфорт поради невъзможност за самообслужване. Понастоящем все още изпитвала затруднения при ходене, болки в таза и ставата, поради което приемала медикаменти.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 129 - 135 от делото на ОС), което не е оспорено от страните, при инцидента на 21.08.2023 г., Т. е получила счупване на шийката на тазобедрената става на левия крак. Извършено е оперативно лечение и поставяне на ендопротеза. При правилно и планирано лечение след ендопротезирането нормалният средностатистически период на възстановяване е между 4 и 8 месеца. Периодът, в който се затрудняват движенията на долния крайник е между 4-5 месеца, а останалия период е необходим за възстановяване на амплитудата на движенията на тазобедрената става в различните равнини. При налична изкуствена става движенията никога не достигат тези при естествената става, като са винаги с около 10-15 градуса по - ограничени. При осъществения от вещото лице преглед е установено, че ищецът е използвала отпуск за временна неработоспособност за период от седем месеца до 17.03.2024 г. През този период е провела рехабилитация в специализиран център за рехабилитации. Впоследствие е ползвала и платен отпуск до 02.04.2024 г. с оглед продължаване на възстановителния процес. При завръщането си на работа е била поставена да работи в седяща позиция. Към момента на извършване на прегледа се оплаква от продължаващи болки в задната част на лявата тазобедрена става (ЛТБС) и бедрото; продължава да не може да спи на лявата си страна, т.к. получава болка; съобщава за изтръпвания на втори, трети и четвърти пръст на левия крак. При студено и влажно време болката в зоната на ендопротезата се засилва, като във връзка с нея приема Паратрамол. При прегледа вещото лице е констатирало дефицити в движенията на ЛТБС, а именно: при флексия - 35 градуса; при външна ротация - 20 градуса и при абдукция - 5 градуса. Походка - леко клатеща и дисбалансирана. Според вещото лице за преодоляването на посочените дефицити и достигане на нормите на движенията, характерни при поставена ендопротеза, Т. следва да направи поне още два курса на рехабилитация. Вещото лице сочи, че счупването на шийката на бедрената кост е силно болезнена травма. При нея се нарушава скелетната стабилност на целия долен крайник, като дори при най-леките активни и пасивни движения и дори при откъслечни спонтанни мускулни контракции болката е много силна, режеща и може да доведе дори и до колапс. Тази болка продължава до оперативното лечение и през първата седмица след него. Потиска се чрез приемане на относително по-силни аналгетици. След първата седмица болката започва да отслабва и позволява започването на леки и внимателни движения, подпомагащи рехабилитацията на бедрените мускули. Около 20-25 ден след операцията болката чувствително намалява и се задържа на едно ниво до около края на втория месец. Това позволява към края на втория месец и през целия трети месец да се осъществяват най-активните рехабилитационни мероприятия.

Видно от показания на свидетел Д. Д. (л. 142 – 143 от делото на ОС), той живее на съпружески начала с дъщерята на Т. – П.. На 21.08.2023 г. получил обаждане по телефона от последната. П. го ууведомява, че има нужда от помощ, защото майка и е паднала. Свидетелят веднага се отзовал и намерил Т. паднала на новопостроени стълби пред блока и. Заварил я облегната на стената да се превива от болка. Била неадекватна и в шок, обляна цялата в студена пот, и поискала от свидетеля помощ, за да се изправи. Обадили се по телефона на С., а докато чакали линейката свидетелят донесъл от дома й мокри кърпи, за да се избърше, защото била цялата ожулена. След пристигането на линейката, ищецът била взета на носилка и Д. и дъщеря и я придружили до болницата, където след проведени изследвания на скенер било установено счупване на тазобедрената става на левия крак. Тъй като се налагало оперативно лечение, което не можело да бъде извършено в болницата в гр. К., Т. била придвижена с линейка до •• болница - гр. С., където била оперирана. След операцията, престояла около 7-8 дни в болницата, след което била изписана. При изписването и нямала възможност да ходи, поради което била пренесена от свидетеля и други лица с помощта на стол, върху който седяла. До м. януари на 2024 г. Т. била неподвижна на легло, като за обслужването и изцяло се грижели нейна прия••а, с която били колежки, и дъщеря и. Когато се налагало да ходи на прегледи, рехабилитации и на лекарски комисии свидетелят и негови приятели и съседи отново оказвали помощ на ищцата като я пренасяли. Докато била на легло ищецът изпитвала значителни болки и неудобства, плачела постоянно, налагало се да бъде обгрижвана и обслужвана. Болки изпитвала и към настоящия момент.

Видно от показанията на свиде••ата Л. Д. (л. 143 – 144 от делото на ОС), тя е запозната с инцидента на ищцата при падането и на стълбите, при който е счупила тазобедрената си става. Веднага след инцидента била ууведомявана по телефона от дъщерята на Т. и отишла в болницата в гр. К.. Било установено, че ищецът има счупване и трябва да бъде транспортирана до болницата в гр. С.. След извършване на операцията свидетелят помагала в обслужването и, включително при поставяне на инжекции за разреждане на кръвта. В домашни условия за Т. се грижели дъщеря и П. и свидетелят. Ищецът била на легло до м. януари 2024 г. и разчитала за обслужването си изцяло на чужда помощ. Свидетелят помагала и за придвижването на Т., когато се налагало да посещава лекари и да ходи на рехабилитация, като я транспортирала с автомобила си. По време на оздравителния процес Д. Т. изпитвала значителни болки, като болки изпитвала и до настоящия момент, поради което приемала болкоуспокояващи, а когато не и помагали, си слагала инжекции. Понастоящем Т. ходела на работа, но изпитвала болки, имала изменение на походката и не можела да кляка и да се навежда, поради което колегите и помагали.

От представените писмени доказателства се установява, че до инцидента Д. Т. не е ползвала отпуск за временна неработоспособност през 2023 г. и 2022 г., а през 2021 г. е ползвала девет дни за лечение на бронхит; преди 21.08.2023 г. не е претърпявала счупване на кости. С решение на •• от 10.05.2024 г. й е призната пожизнено 50 % трайно намалена работоспособност, поради счупването на бедрената шийка.

При тази фактическа обстановка: вида, интензитета и продължителността на доказаните медицинските увреждания, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента от 21.08.2023 г.; няколкото медицински интервенции (включително операции); времетраенето на оздравителните процеси, медицинската прогноза относно възстановяването, обемът и степента на изпитаните болки и страдания, личните и семейни притеснения, наличието на невъзможност за извършването на обичайни ежедневни действия, включително необходимостта от чужда помощ за сравнително продължителен период от време; възрастта на ищеца; бавното и непълно подобрение (около 10 месеца след инцидента, към датата на личния преглед (14.05.2024 г.), травмата на ЛТБС все още не е отминала, не е възстановено движението в пълен обем и продължава да изпитва болки); наличието на решение на •• за 50% трайно намалена работоспособност, пожизнено; недобрата и неясна прогноза за пълно възстановяване, значителното затруднение за осъществяване в бъдеще на обичайни дейности, необходимостта от допълнителни рехабилитационни дейности и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата инстанция намира, че сумата от 35 000.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при непозволено увреждане, ответникът се счита в забава и без покана. Ето защо процесните суми следва да бъде присъдени ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на увреждането (21.08.2023 г.).

До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена О. К., ул. „Р.“ № •, БУЛСТАТ ••• да заплати на адвокат Г. Г. К. от АК - Б., с адрес на адвокатската кантора: гр. Б., ул. ••, вх.•, ет. •, офис •, вх. •, ет. •, офис • в качеството на пълномощник на Д. П. Т. ЕГН •••••••••• сумата от 3 850.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Мотивиран от горното, съдът