Решение № 66 от 27.5.2026 г. на Районен съд - Сливница по дело № 114/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на П. С. М. срещу Наказателно постановление № BG2024/5800-679/НП от 17.02.2025 г., издадено от ••• - зам. - директор на ТД Митница София към Агенция Митници, за извършено нарушение по чл.233 ал.1 от Закона за митниците, за което на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 12 827,35 лева /дванадесет хиляди осемстотин двадесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/. В жалбата са изложени твърдения, че АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са незаконосъобразни, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказващият орган не е депозирал отговор на жалбата. В хода на делото юрисконсулт •• оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна: На 11.09.2024 г. свидетелите П. Г. С., К. К. В. и В. П. И. – митнически служители, изпълнявали служебните си задължения на трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“ на МП Калотина. Около 00:15 часа на трасето пристигнал автобус с рег. № ••, собственост на дружеството „FLIX BUS“, пътуващ от Р България към ФР Германия. В автобуса пътували общо 42 пътници, сред които и жалбоподателят П. С. М.. На база анализ на риска автобусът бил селектиран за щателна митническа проверка. Преди започване на митническата проверка, свидетелят П. С. попитал устно водача и пътниците дали имат нещо за деклариране – акцизни стоки, стоки с търговски характер и благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, парични средства, в левове и друга валута, валутни ценности или стоки, подлежащи на забрани и ограничения при износ, на което всички отговорили отрицателно. Автобусът бил насочен за извършване на проверка, при която пътниците били помолени да свалят собствения си багаж, като при направената проверка на жалбоподателя, в ръчния багаж на същия митническите служители открили бижута от жълт, неизследван метал, а именно: 5 броя обеци, 6 броя гривни, 1 бр. гривна с черен конец, 2 бр. медальона (колие), 2 броя пръстени и 3 броя пендари на една червена връв. Бижутата били измерени от митническите служители в присъствието на жалбоподателя, при което било установено общо тегло от 92.5 грама и същите били задържани с Разписка № 24013703/11.09.2024 г. към Протокол за извършена митническа проверка № 24BG005804М039094/11.09.2024 г. От жалбоподателя били снети писмени обяснения, в които същият заявил, че пътува от гр. Пловдив за Германия и че в ръчния си багаж носи златни накити за подарък на внучката си, както и че не е знаел, че трябва да ги декларира. Свидетелят П. С. преценил, че извършеното от жалбоподателя съставлява нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, за което съставил против него АУАН № BG11092024/5800/M-803/11.09.2024 г., в присъствието на свидетелите К. К. В. и В. П. И., и на нарушителя. Препис от така съставения АУАН бил връчен на нарушителя на датата на съставянето на АУАН и същият вписал възраженията си срещу акта, а именно: че не е знаел, че извършва нарушение. С така съставения АУАН като веществени доказателства били иззети и задържаните бижута. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН. Със служебна бележка рег. № 32-1017521/25.09.2024 г. от Отдел „Управление на собствеността“ при ТД Митница София е поискано осигуряването на вещо лице, което да идентифицира стоката, предмет на нарушение по процесния АУАН. Със служебна бележка рег. № 32-1021560/30.09.2024 г. в отдел „МРР“ при ТД Митница Столична е изпратена експертиза, изготвена от И.нина П.а П.а – гемолог, експерт към СГС, от която е видно, че процесните изделия представляват златни накити, на обща стойност 12 827,35 лева. За целите на АНП, комисия, определена със заповед № ЗТД-5800-20/32- 690093/09.01.2024 г. на Директора на ТД Митница София, е изготвила Становище с рег. № 32-1033653/09.10.2024 г. относно стойността при износ на задържаната стока – предмет на нарушение по съставения АУАН № BG11092024/5800/M-803 от 11.09.2024 г. по описа на ТД Митница София, която е определена общо в размер на 12 827,35 лева. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП № BG2024/5800-679/НП от 17.02.2025 г. от ••• – зам. директор на ТД Митница София, Агенция „Митници“, с което на основание чл. 231, чл. 233, ал. 1 от ЗМ и чл. 53 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 12 827,35 лева и в полза на държавата са били отнети златните накити, предмет на нарушението по чл. 233, ал.1 от ЗМ. Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П. С., К. В. и В. И., които са ясни, безпротиворечиви, логични и се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН № BG11092024/5800/M-803 от 11.09.2024 г., протокол за извършена митническа проверка № 21BG005804М039094/11.09.2024 г., разписка № 24013703, протокол за личен преглед, констативен протокол от 13.09.2024 г., заповед № ЗАМ-502/32- 817160 от 15.04.2024 г., известие за доставяне, приемо-предавателен протокол, обяснение, становище от комисия, определена със Заповед № ЗТД-5800-20/32- 690093/09.01.2024 г. на директор на ТД Митница София, експертиза от гемолог •• до П. С. М. за сключване на споразумение за приключване на АНП. За разкрИ.не на обективната истина по делото способстват писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали, затова съдебният състав ги кредитира изцяло и основава своите фактически изводи върху тези доказателства. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. По същество същата е неоснователна, поради следните съображения: Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица, съставили, съответно - издали, двата процесуални документа. Спазени са и правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН - актът е съставен в присъствието на двама свидетели-очевидци и на самия жалбоподател, и съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно реквизитите на двата акта - АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя, свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите, съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, реквизити: посочени са индивидуализиращите данни на наказващия орган; номерът на НП и датата на издаването му; номерът на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на нарушителя; времето (дата, място и час) на извършване на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е нарушен. По съществото на нарушението: Разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ гласи, че който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това, без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ - стойността на стоките. ЗМ въвежда задължение, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим да бъде декларирана за съответния режим. Разпоредбата предвижда две форми на изпълнителното деяние - пренася и превозва. Пренасянето се извършва при упражняване от дееца на фактическа власт върху стоките, а при транспортирането деецът ги превозва с транспортно средство, което управлява самият той. В случая от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е направил опит да пренесе през държавната граница на Р България, без знанието и разрешението на митническите органи стоки, а именно: златни накити - 1 чифт златни обеци с тегло 9,69 грама, на стойност 1550,40 лева; 1 чифт златни обеци, с тегло 1,34 грама, на стойност 214,40 лева; 1 бр. златна обеца, с тегло 2,47 грама, на стойност 395,20 лева; 3 броя златни твърди гривни, с общо тегло 11,52 грама, на обща стойност 1555,20 лева; 2 бр. златни твърди гривни, с общо тегло 13,71 грама, на обща стойност 1850,85 лева; 1 бр. златна гривна – площадка с форма на пеперуда, с тегло 9,27 грама, на стойност 1297,80 лева; 1 бр. златна гривна с общо тегло 9,5 грама, на обща стойност 1188,62 лева; 1 бр. златно колие с тегло 20,00 грама, на стойност 2800 лева; 1 бр. златно колие, с тегло 6,83 грама, на стойност 990,35 лева; 1 бр. златен пръстен – халка, с тегло 1,35 грама, на стойност 175,50 лева; 3 бр. златни пендари на червен конец с общо тегло 6,00 грама, всяка с тегло 1,75 грама, на обща стойност 689,43 лева и 1 бр. златен детски пръстен с тегло 0,92 грама, на стойност 119,60 лева, с обща стойност в размер на 12 827,35 лева, като същият не е декларирал стоките при извършената митническа проверка. Нарушението е извършено умишлено, доколкото жалбоподателят е съзнавал, че пренася златни накити през държавната граница и е целял това да стане, без знанието и разрешението на митническите органи. С това свое поведение жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. В обяснението си /л. 28/ жалбоподателят твърди, че не е знаел, че на излизане от страната е трябвало да декларира пренасяните от него в ръчния му багаж златни накити. В тази връзка следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Легална дефиниция на понятието "деклариране" е дадена в чл. 4, § 17 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за дадената стока: „"Деклариране" е действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически режим за дадена стока.". В конкретния случай, съобразно вида и количеството на стоките, посочени в АУАН и НП, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължението за деклариране на въвежданите, респ. изнасяни от лицата стоки, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал.1 ЗМ, както и от чл. 158 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съгласно който всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим. Доколкото не е направено деклариране по един от предвидените начини – тези, посочени в чл. 135 и чл. 143 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – устно или с писмена митническа декларация, то е налице липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за превозването на стоките на територията на страната. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на уведомяването на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и превозвани стоки. Превозваните от жалбоподателя стоки, посочени в АУАН и НП, съдът намира, че не попадат в обхвата на дефиницията за "стоки с нетърговски характер", посочена в чл.1, т. 21, б. "б" от горецитирания Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 г. Съгласно последната разпоредба "стоки с нетърговски характер" означава стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен характер и се състоят от стоки изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства, или стоки, предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че не се внасят или изнасят с търговска цел. Стоките, предмет на процесното нарушение, не могат да бъдат отнесени към изброените изключения, предвид техния вид и брой, включително и с оглед на тяхната митническа стойност, съобразно становището на комисията към АМ, с оглед което същите подлежат на деклариране. В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно установяване на режима на Общността за митнически освобождавания се определят случаите, в които, поради особени обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са: имущество, внасяно във връзка с встъпване в брак; лично имущество, придобито по наследство; домакинско имущество за обзавеждане на жилище, което не е основно; принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на ученици и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от едно частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността; продукти, получени от дейността на селскостопански производители от Общността в имоти, разположени в трети страни; семена, торове и продукти за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с тази страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11); предмети с образователен, научен и културен характер, научни инструменти и апарати; и др. Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща стойност на стоките е до 45 евро. С оглед всичко изложено, съобразно вида и количеството на стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране. С оглед изложеното съдът приема, че е осъществен съставът на нарушението по чл. 233, ал. 1 ЗМ, а именно: жалбоподателят е направил опит да превози през границата на страната стоки, без знанието и разрешението на митническите органи. По отношение на размера на наказанието, в разпоредбата на чл.233, ал.1 ЗМ, като квалифициращ състав на нарушението по ал.1 е предвидено наказание глоба в размер от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките. Според даденото Становище с рег. № 32-1033653 от 09.10.2024 г. на митническа комисия /л.16/, определена със Заповед № ЗТД-5800-20/32- 690093/09.01.2024 г. на директор на ТД Митница - София, извършила оценяването на процесните стоки, митническата стойност на същите, е в общ размер на 12 827,35 лева. В становището е отразено, че предвид спецификата на стоките – златни накити, определаната от експерта „обща стойност“ следва да се счита за тяхната стойност при износ. Съгласно пар.1, т.38 ДР на ЗМ, "Стойност на стоки при износ" за целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница. Съгласно разпоредбата на чл. 7 0 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, приложим в случая, при определяне на митническата стойност на процесните стоки, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ, респ. внос с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. При невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 70, т. е. при невъзможност да се приложи метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, то следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на чл. 74 от горепосочения Регламент. С оглед изложеното съдът приема, че комисията правилно е определила стойността на процесните стоки, като се е съобразила с изготвената от гемолога И.нина П.а експертиза, чиято задача е била да даде оценка на ювелирните изделия към 11.09.2024 г. С оглед всичко изложено, съдът приема, че е извършено нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран. Правилно е приложена материалноправната норма. Правилно е определена цената на стоките и правилно е приложена санкционната разпоредба. На жалбоподателя е наложено единественото предвидено в закона наказание, именно: глоба в определения размер в разпоредбата на чл.233, ал.1 ЗМ, а именно: 100 % от стойността на стоките, която е в общ размер на 12 827,35 лева. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че нямал вина за деянието, доколкото не знаел, че превозваните от него стоки подлежат на деклариране пред митническите органи. Жалбоподателят е знаел каква стока превозва. Незнанието на закона не е обстоятелство, освобождаващо от отговорност. В случая е от значение обстоятелството, че жалбоподателя е приел да превози стоката, бил е поканен от митническите органи да заяви за деклариране, стоки подлежащи на такова, каквито са превозваните стоки, жалбоподателят не ги е декларирал, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини – установяването на стоките, подлежащи на деклариране от митническите органи. В този смисъл Решение № 306 от 09.03.2020 г. по к.а.н.д. № 1603/2019 г. на АССО. Съдът счита, че извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. При законосъобразно проведено административнонаказателно производство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при правилно прилагане на материалния закон, категорична установеност на нарушението и неговия автор, както и справедливост на наказанието, обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено. По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски се пораждат за АНО. Същият се е представлявал от юрисконсулт по делото и претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева /51,13 евро/, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, вр. чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 27 ГПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Агенция "Митници", която видно от Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на финансите. Считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България е еврото при фиксиран валутен курс 1 евро = 1,95583 лева - арг. чл. 4, ал. 1, вр. чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в България. Поради това в диспозитИ. на настоящото решение сумите следва да бъдат посочени в евро и в левовата им равностойност. При тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.9 ЗАНН, Районен съд – Сливница,