Решение № 2023 от 3.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 45536/2025 г.

Производството е по реда на глава X I I I от Гражданския процесуален кодекс. Постъпила е искова молба от „Д. - О. З." ЕАД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: град С..........., чрез пълномощника си адв. А. Д. срещу „О. - З." АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., чрез пълномощника си юрк. С. П., с която се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2596.78 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44011512407850, образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 24.10.2024 г. в с. Волуяк, на бул. Ломско шосе, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 04.09.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 174.02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.03.2025 г. до 03.09.2025 г. Ищецът твърди, че на 24.10.2024 г. в кръгово кръстовище в с. Волуяк, на бул. Ломско шосе, е настъпило пътнотранспортно произшествие. Твърди, че произшествието е възникнало между лек автомобил „Киа“, с рег. № ••••••••, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, и лек автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № ••••••••, застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца. Ищецът излага, че ПТП е настъпило по вина на водача на автомобил „Киа“, който при навлизане в кръговото кръстовище е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал движещия се в кръстовището автомобил „Форд Рейнджър“, навлязъл е в неговата пътна лента и го е ударил. Твърди, че увреденият автомобил е бил отремонтиран в автосервиз „Т. А.“ ЕАД, като в изпълнение на задълженията си по застраховката „Каско“, ищецът е заплатил на автосервиза сумата от 2581.78 лева с банков превод от 03.01.2025 г., а общият размер на изплатеното обезщетение, включващо и 15.00 лева ликвидационни разноски, възлиза на 2596.78 лева. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника на 10.02.2025 г., получена на 11.02.2025 г., но ответникът е отказал плащане. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Двустранен констативен протокол за ПТП от 24.10.2024 г.; Застрахователна полица № 440124213095244; Общи условия; Справка от ГФ; Застрахователна полица № BG/23/324000067492; Свидетелство за регистрация на Форд; Свидетелство за управление на С. З.; Уведомление за щета; Опис заключение по щета; Калкулация; Контролен лист; Приемо-предавателен протокол; Фактура № 3310/23.12.2024 г.; Извлечение от банкова сметка; Ликвидационен акт; Регресна покана и доказателство за получаване; Писмо-отказ от О.; Снимков материал; Справка за законна лихва. Прави доказателствени искания за допускане до разпит на свидетел и назначаване на съдебно-автотехническа експертиза. Ответникът „О. - З." АД оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва датата и мястото на събитието, както и валидността на застрахователните договори. Оспорва твърденията за вината на водача на застрахования при него автомобил и механизма на ПТП. Твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на МПС „Форд Рейнджър“, който в нарушение на чл. 49 от ЗДвП, излизайки от черен път, е отнел предимството на движещия се по главен път автомобил „Киа“. Алтернативно прави възражение за съпричиняване от страна на водача на автомобил „Форд Рейнджър“ поради несъобразяване с пътната обстановка. Оспорва размера на претенцията като завишен. Ето защо моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира разноски. Представя писмени доказателства: Пълномощно; Заявление от водача на ответника. Прави доказателствени искания: присъединява се към искането за САТЕ с допълнителен въпрос и иска допускане до разпит на свидетел. Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното: Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника. В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач. Страните не спорят че лек автомобил „Киа“ с рег. № •••••••• към датата на ПТП е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество („О. - З.“ АД), както и че лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № •••••••• е застрахован по доброволна застраховка „Каско на автомобилистите“ в ищцовото дружество („Д. - О. З.“ ЕАД). Не е спорно, че е към датата на настъпване на ПТП лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № •• •••• •• е бил в гаранция. По отношение на механизма на ПТП. Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на ПТП. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, подробно задълбочено и изчерпателно Двустранен констативен протокол и гласните доказателства (показанията на свидетелите З. и Е.), съдът приема за установена следната фактическа обстановка относно механизма на настъпилото произшествие: Към 06:30 часа на 24.10.2024 г. в с. Волуяк, в участъка на кръговото кръстовище на бул. „Ломско шосе“, където е била въведена временна организация на движението поради ремонтни дейности, са се намирали двата процесни автомобила. Лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № ••••••••, управляван от свидетеля З., влязъл в кръговото кръстовище от входа откъм Сливница и е извършвал маневра (описвана от него като „обратен“), с цел да продължи движението си в посока към Костинброд като се движил с ниска скорост (около 5-10 км/ч), извършвайки маневра завой с цел продължаване към Костинброд. В същия момент, към навлизане в кръстовището откъм гр. София/Волуяк е подходил лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ••••••••, управляван от свидетелката Е., която се е движела от гр. София (Централна гара) и е имала намерение да продължи движението си направо в посока към с. Волуяк/Костинброд. Произшествието е настъпило в момент, в който водачът на лек автомобил „Киа“, въпреки наличието на пътен знак, указващ задължение за спиране и пропускане на движещите се в кръстовището ППС (обстоятелство, признато от самия водач Е. в съдебно заседание), е предприел навлизане в зоната на кръстовището. При извършване на това навлизане, водачът на автомобила „Киа“ не е съобразил движението на намиращия се вече в кръга автомобил „Форд“, отнел е предимството му и е реализирал удар с предната си лява част в дясната странична част (кални, врата, джанта) на правомерно движещия се автомобил „Форд“. Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ••••••••. Е. нарушила разпоредбата на чл. 6, т-1 ЗДВП, съгласно която участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Свидетелката е следвало да съобрази че за пътя по който се движи е имало знак „Б1 Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ следвало е да съобрази, че в кръговото кръстовище макар и в ремонт е имало друг автомобил който се е движил по пътя с предимство. Освен това Е. нарушила и правилата и правилото на чл. 50, ал.1 ЗДВП според на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Тези разпоредби задължават водачът на „Киа Сийд“ с рег. № •••••••• да пропусне движещия се по пътя с предимство „Форд Рейнджър“ с рег. № ••••••••. Тук съдът държи да посочи, че за изхода на правния спор е без значение от кой точно вход е навлязъл в кръговото движение автомобилът на ищеца, поради обстоятелството, че от събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице се установява по безспорен начин, че към момента на удара лек автомобил „Форд“ вече се е намирал вътре в очертанията на кръстовището с кръгово движение. Свидетелят З. посочва, че вече е „въртял“ в кръговото, за да хване изхода за Костинброд , а ударът е настъпил в дясната странична част на неговия автомобил, което технически потвърждава, че той е преминавал пред предната част на автомобила „Киа“. Освен това водачът на лек автомобил „Киа“ – свидетелката Е., изрично признава в съдебно заседание наличието на пътен знак пред нея, който указва да спре и да се огледа преди навлизане в кръстовището. Наличието на такъв знак императивно задължава водача да пропусне всички пътни превозни средства, които се движат по пътя с предимство, независимо от тяхната посока на движение или откъде са навлезли в него. Правно ирелевантно за отговорността на водача на „Киа“ е обстоятелството дали лекия автомобил „Форд“ е навлязъл в кръга от регулярен вход или от такъв за строителна механизация. В момента, в който автомобилът „Форд“ се е включил в движението в кръга и се е движел по неговата лента, той е придобил статут на движещ се по път с предимство спрямо навлизащите в кръстовището автомобили, които са регулирани със знак за пропускане. Разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП касае момента на излизане от земен път. В процесния случай, към момента на удара, маневрата по включване на „Форд“-а вече е била приключила и той е бил участник в движението вътре в кръстовището. Следователно, единствената пряка и непосредствена причина за настъпване на произшествието е нарушението на водача на лек автомобил „Киа“, който при наличие на пътен знак, задължаващ го да пропусне движещите се в кръстовището, не е сторил това и е навлязъл в него, засичайки пътя на правомерно движещия се там лек автомобил „Форд“. Обстоятелството, че водачът на „Киа“ не е възприел другия автомобил, не го освобождава от отговорност, тъй като задължението за осигуряване на предимство е абсолютно. По отношение на размера на вредата и причинната връзка. Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност. Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт. Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата. В резултат на удара са причинени имуществени вреди по лек автомобил „Форд Рейнджър“, включващи увреждания по преден десен калник, предна дясна врата, джанта и други детайли, описани в приетата експертиза. Според заключението по допуснатата експертиза стойността на ремонта възлиза на сумата от 2581,78 лева. По отношение на законната лихва. На уважаване подлежи и акцесорния иск за законната лихва като се установява наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. По отношение на възражението за съпричиняване. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. От доказателствата по делото не се установява водачът на л.а „Форд Рейнджър“ с рег. № •• •••• •• да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. По разноските: При този изход на производството право на разноски има ищеца на когото се следват разноски в размер на 576,44 евро в това число и адвокатско възнаграждение. Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав,