Решение № 1127 от 18.6.2019 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2402/2018 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Образувано е по жалба на „Сънрайз” АД, ЕИК 115849131, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Северен, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 8, ет.3, представлявано от Н.И. Б., против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-673/24.04.2018г., издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ на община Несебър, мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ на община Несебър, с който са установени задължения на дружеството жалбоподател за такса битови отпадъци за 2014г. и 2015г. главници в размер на 423.13 лeва и лихви за просрочие в размер на 145.67 лева, изчислени към 24.04.2018г. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД), като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Счита, че актът е напълно немотивиран и неподкрепен с доказателства. Сочи, че от съдържанието му не става ясно за кой имот, за кои именно услуги се начислява такса битови отпадъци (ТБО), на каква основа, с какъв способ, няма данни по какъв начин са определени сумите, дължими за тези услуги и как е направена преценка за предоставянето и използването на всяка от тях, няма данни как и за какъв период са изчислени и установените задължения за лихви. Релевира и възражение за нищожност на акта като издаден от служител, който не е разполага с материална компетентност, тъй като не е оправомощен от кмета на общината по надлежния ред. Искането от съда е за отмяна на АУЗД. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание не се представлява, редовно призован. Ответникът – началникът на отдел „Местни данъци и такси” („МДТ“) на община Несебър, представя административната преписка по оспорването. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна: „Сънрайз” АД е подало декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 14520/19.06.2013г. за придобит чрез апортна вноска в капитала на дружеството на 31.05.2013г. недвижим имот - самостоятелен обект от сграда, находяща се в гр.Свети Влас, община Несебър, Елените, а именно апартамент С в сграда 1, с идентификатор 11538.506.44.1.3 по КККР на гр.Свети Влас, с декларирана отчетна стойност в размер на 62 600 лева. За имота е открита партида на „Сънрайз” АД в информацонната система на отдел „МДТ“ с номер 1158491310037. Видно от подадената декларация имотът е деклариран като нежилищен с попълването на част III от декларацията - нежилищни имоти на предприятия. Към декларация с вх. № 14520/19.06.2013г. „Сънрайз” АД е подало коригираща декларация с вх.№ 14030335/05.01.2015г., в която е посочило по-ниска отчетна стойност на декларирания апартамент с идентификатор 11538.506.44.1.3 по КККР – 52 858 лева. С декларация по чл.28 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги за недвижими имоти, входирана в отдел „МДТ“ на община Несебър под № 1712/07.11.2014г. жалбоподателят е заявил, че недвижим имот с партиден номер 37, находящ се в гр.Свети Влас, община Несебър, няма да се ползва през цялата 2015г. Жалбоподателят е подал декларация, че имотът няма да се ползва и през следващата 2016г., заведена с вх.№ 2327/23.11.2015г. Партида номер 1158491310037 на недвижимия имот е закрита по повод подадено заявление от жалбоподателя с вх.№ 282/27.01.2016г. за прехвърляне на правото на собственост върху имота чрез апорт в капитала на „Холидей Вилидж“ АД на 2.12.2015г. При извършена проверка в информационната система на „МДТ“ от главен експерт в отдел „МДТ“ при община Несебър, възложена с резолюция на началника на отдела, е установено, че за периода 1.01.2014г.-31.12.2015г. по партидата на „Сънрайз“ АД не е внесена дължимата сума за ТБО за имота, за който са подадени цитираните по-горе декларации. На основание чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден оспореният в настоящото производство АУЗД № МДТ-673/24.04.2018г. от главен експерт в отдел „МДТ” при община Несебър, извършил проверката, с който са установени задължения на „Сънрайз“ АД за ТБО за 2014г. в размер на 338, 04 лева, от които внесени от задълженото лице в размер на 20, 63 лева и лихва в размер на 117, 27 лева, и задължения за ТБО за 2015г. в размер на 105, 72 лева и лихва в размер на 28, 40 лева. В мотивите на акта е посочено, че задълженията са установени въз основа на декларираните от лицето данни и заповеди на кмета на община Несебър, издадени на основание чл.62 и чл.63 от ЗМДТ, третиращи процентната тежест на всеки един от компонентите на ТБО в общото задължение по години съгласно чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Издаденият АУЗД е връчен на дружеството-жалбоподател на 26.04.2018г. с придружително писмо № H4-МДТ-2359/24.04.2018г., видно от известие за доставяне ИД PS 8230 0060H6 N. „Сънрайз“ АД e подало жалба срещу акта до началника на отдел „МДТ“ – Несебър на 10.05.2018г., чрез куриер „Еконт Експрес“ ООД, видно служебен бон 02712414 от тази дата. Жалбата е входирана в отдел „МДТ“ на община Несебър с № H4-МДТ-2744/11.05.2018г. АУЗД е мълчаливо потвърден от началника на отдел „МДТ“ на община Несебър на основание чл.156, ал.4 от ДОПК, във вр.чл.144 от ДОПК, тъй като решаващият орган не се е произнесъл по жалбата срещу акта в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК. АУЗД № МДТ-673/24.04.2018г. е обжалван по съдебен ред с жалба, подадена чрез административния орган на 3.08.2018г. По делото е представена от ответника и приета като доказателство обяснителна записка относно начина, по който са изчислени задълженията на жалбоподателя за ТБО с оспорения АУЗД (л.759). Установява се от обяснителната записка, че основата за определяне на ТБО за декларирания от жалбоподателя апартамент С в сграда 1 за 2014г. е отчетната му стойност посочена в декларацията по чл.14 от ЗМДТ в размер на 62 600 лева, а за 2015г. отчетната стойност на обекта в подадената коригираща декларация в размер на 52 858 лева. Върху тези суми пропорционално е изчислена стойността на всяка една от компонентните на таксата като са приложени следните ставки – 3, 4 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 1, 6 промила за поддържане на чистота на населените места и 0, 4 промила за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо. Съобразена е подадената от жалбоподателя декларация, че имотът няма да се ползва през 2015г., поради което не е начислена такса за сметосъбиране и сметоизвозване за тази година. Установената с оспорения АУЗД ТБО за 2015г. включва другите две компоненти - такса за поддържане на чистота на населените места в размер на 84, 58 лева и такса за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо в размер на 21, 14 лева. Определената ТБО за 2014г. в размер на 338, 04 лева включва такса за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 212, 84 лева, такса за поддържане чистота на населените места в размер на 100, 16 лева и такса за обезвреждане на отпадъци, изграждане на мониторинг на депо в размер на 25, 04 лева. При издаване на АУЗД е взето предвид, че жалбоподателят е внесъл 20, 63 лева от задължението си за ТБО за 2014г., като е посочено, че сумата за довнасяне е в размер на 317, 41 лева. В обяснителната записка е пояснено, че сумата от 20, 63 лева, внесена с приходна квитанция № КЛ 0000001858/28.01.2014г. е пренесена безкасово по партидата на имота за ТБО за 2014г. Заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, прието без оспорване от страните по делото, потвърждава размера на задължението за ТБО за 2014г. и 2015г., определен с АУЗД, и начина, по който е изчислена стойността на всяка една от компонентите на таксата, съгласно обяснителната записка. Вещото лице не е взело предвид единствено извършеното частично плащане на ТБО за 2014г., поради което е приело, че изчислената от него ТБО за 2014г. в размер на 443, 76 лева е повече от определената с обжалвания АУЗД. Предвид обяснителната записка и заключението на вещото лице, съдът приема, че за основа за определяне на ТБО административният орган е взел отчетната стойност на имота, декларирани като нежилищен от жалбоподателя, независимо, че в акта погрешно като основа е посочена данъчната им оценка. Установява се от препис-извлечение от протокол № 20/18.12.2013г., че на заседание на Общински съвет-Несебър на тази дата е прието решение № 667, с което е одобрена план-сметка за дейност „Чистота“ за 2014г., включваща предвидени разходи за трите услуги по чл.62 от ЗМДТ и е определен размера на такса битови отпадъци за нежилищни имоти за 2014г. – 5.4 промила върху отчетната стойност на имота, от които за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване – 3.4 промила, за услугата по поддържане чистотата на обществените места – 1.6 промила, и за услугата по обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо – 0.4 промила. Видно от препис-извлечение от протокол № 28/19.12.2014г., с решение № 1003 Общински съвет-Несебър е одобрил план сметка за дейност „Чистота“ за 2015г., включваща предвидени разходи за трите услуги по чл.62 от ЗМДТ. Със заповеди № 1216/30.10.2013г. и № 2189/31.10.2014г., издадени от кмета на община Несебър на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, са определени районите на територията на община Несебър, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2014г. и 2015г. ще се предоставят услуги по събиране, извозване и обезвреждане на битовите отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и честотата на извозване на битовите отпадъци по райони и видове съдове. Границите на районите, в които общината ще организира и предоставя трите услуги през 2014г. и през 2015г. са определени в приложенията към тези заповеди. Установява се от заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от страните по делото, и приложените към него справки от кадастрално-административната информационна система (КАИС) на АГКК, че декларираният от жалбоподателя апартамент с идентификатор 11538.506.44.1.3 се намира в сграда с идентификатор 11538.506.44.1, построена в поземлен имот с идентификатор 11538.506.44 в землището на гр.Свети Влас във ваканционно селище „Елените“. Видно от заключението на експерта, достъпа на автомобили до ваканционното селище „Елените“ по асфалтиран път е възможен само по пътя Слънчев бряг – Свети Влас – ваканционно селище „Елените“. С оглед изложеното, съдът приема, че имотът, в който се намира процесния обект попада в обхвата на цитираните заповеди на кмета на община Несебър, издадени на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ. Със заповеди № 29/30.05.2014г. и № 28/22.05.2015г. кметът на община Несебър е установил сумирано изчисляване на работно време в структурните звена на БКС дейност „Чистота“, дейност „Озеленяване“ и звено „Чистота“ в с.Кошарица поради необходимостта от ежедневно почистване и поддържане на града през върховия туристически сезон през 2014г., съответно през 2015г. Със заповедите е установено и задължение за изработване на ежемесечни графици за работа на сметосъбирачите, работниците чистота, работниците по озеленяване и на шофьорите. По делото са представени от ответника и изготвените графици за работа „Чистота и озеленяване“ към двете заповеди за 2014г. и 2015г., както и списъци наети лица за 2014г. и за 2015г., изготвени по ведомости за заплати по звена – Чистота местни дейности и Озеленяване – местни дейности. Със заповед № 6/03.02.2014г. кметът на кметство Св.Влас е наредил районите на гр.Св.Влас, с.Кошарица и Елените да бъдат обслужвани от автомобил Мерцедес – снегорин с рег.№ А4669МВ, който да извършва снегопочистване и опесъчаване в съответствие с нуждите на населеното място по установените маршрути, като е утвърдил и разходна норма на гориво на автомобила. По делото е представена справка за наличните автомобили, от която се установява, че община Несебър, кметство Свети Влас, разполага със сметосъбирачи, самосвали, цистерни за вода и др., необходими за осъществяване на услугите по чл.62 от ЗМДТ. Представени са и пътни листи от 2014г. и 2015г. за няколко от посочените в справката автомобили с рег.№ А7843, А4670, А9032, А4483, А2240, А3869, А4196, удостоверяващи движението им по маршрут Свети Влас – Елените – сметище, и графици за работа на шофьорите на автомобилите за 2014г. и 2015г., в които фигурират имената на шофьорите, посочени в пътните листи. В периода 2013г.-2016г. са направени разходи за закупуване на автомобили и други дълготрайни материални активи за БКС – Свети Влас, посочени в справка (л.86 от делото). Както се установява от справка на л.88 от делото, в същия период община Несебър е направила и разходи за закупуване на съдове за смет, чували и др. Община Несебър стопанисва регионално депо за неопасни отпадъци в с.Равда видно от представените по делото АПОС № 5799/11.07.2017г., скица на поземлен имот с идентификатор 61056.20.108 и акт за поправка на АПОС № 6429/11.08.2016г.; АПОС № 5798/11.07.2014г., скица на поземлен имот с идентификатор 61056.20.109 и акт за поправка на АПОС № 6430/11.08.2016г.; АПОС № 5800/11.07.2014г. и скица на поземлен имот с идентификатор 61056.86.21, и е платила такси за депониране на отпадъци на РИОСВ – Бургас за 2014г. и 2015г., както и на ОП „Чистота Еко Бургас“ за 2015г., видно от справки, изготвени от главен счетоводител (л.82, л.83 и л.84 от делото). От така представените документи се установява, че за района, в който се намира имота са организирани и реално предоставени услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депо. По делото са представени от ответника и приети като доказателства заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на община Несебър, с която на определени служители от общинската администрация – отдел „Местни данъци и такси“ при община Несебър, са възложени правомощията на органи по приходите, на основание чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, чл.8, ал.5 и чл.12, ал.1 от ДОПК, и заповед № 342/02.04.2018г. към трудов договор № 52/17.09.2007г. на кмета на община Несебър, за увеличаване на трудовото възнаграждение на служителя З. С., изпълняваща длъжността главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при община Несебър. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима – подадена е пред надлежен съд, от легитимирано лице, което има правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, при спазване разпоредбата на чл.156, ал.2 от ДОПК, приложима на основание чл.144 от ДОПК, относно обжалването на АУЗД по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването на акта по съдебен ред. Разгледана по същество, е неоснователна. АУЗД № МДТ-673/24.04.2018г. е издаден в писмена форма и от компетентен за това орган. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според алинея трета на същата правна норма, в производствата по чл.4, ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а съгласно ал.4, служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината. Според алинея пета на същата правна норма, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите. Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ. Предвид тази правна регламентация актът е издаден от компетентен орган – главен експерт в отдел „МДТ” при община Несебър, съобразно чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени му със заповед № 394/26.04.2012г. на кмета на община Несебър. Актът съдържа ясна разпоредителна част, с която са определени задължения на жалбоподателя за ТБО за 2014г. и за 2015г. С оглед изложеното, неоснователно е възражението в жалбата за нищожност на оспорения АУЗД. При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. АУЗД е мотивиран, като органът е посочил накратко фактическите и правни основания за издаването му. В обстоятелствената част е посочено, че актът се издава на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно подадена от жалбоподателя декларация с вх.№ ДК14030335/30.12.2014г., в качеството му на собственик на недвижим имот, находящ се в землището на гр.Свети Влас, ваканционно селище „Елените“. Тази декларация е коригираща към подадената от жалбоподателя декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 14014520/19.06.2013г., която е посочена в разпоредителната част на акта, като основание за определяне на задълженията му за ТБО за 2014г. В тази част на акта коригиращата декларация е посочена като основание за определяне на задълженията на жалбоподателя за ТБО за 2015г. От така вписаните данни в АУЗД става ясно, че с акта е определена такса битови отпадъци за недвижимия имот, за който жалбоподателя е подал цитираните по-горе декларации, а именно за притежавания от него апартамент – нежилищен в сграда 1, находящ се във ваканционно селище „Елените“. Следователно, обстоятелството, че в акта не са посочени идентификатор, площ, съседи и предназначение на имота не означава, че имотът не може да бъде индивидуализиран. В тази връзка неоснователно е възражението в жалбата, че в акта няма данни за кой имот и как е установено, че е собственост на жалбоподателя, че не става ясно какъв е видът на имота, за да се определи приложимия ред за изчисление на ТБО. В АУЗД е посочено, че като основа за определяне размера на таксата са послужили декларираните от лицето данни и са взети предвид заповедите на кмета на община Несебър, издадени на основание чл.66, ал.1 от ЗМДТ. Посочени са и номерата на двете декларации – първоначално подадената по чл.14 от ЗМДТ и коригиращата декларация към нея, като става ясно по несъмнен начин, че ТБО за 2014г. е изчислена въз основа на данните за имота, съдържащи се в декларацията по чл.14 от ЗМДТ, а ТБО за 2015г. е изчислена като са взети предвид и новонастъпилите обстоятелства, декларирани с коригиращата декларация. Действително, в акта погрешно е посочена като основа за изчисляване на ТБО – данъчната оценка на имота, но тази грешка не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като реално основата за изчисляване на ТБО и за двете години е декларираната от жалбоподателя отчетна стойност на имота. В обяснителната записка подробно е описан начинът на изчисляване на таксата – пропорционално в промили върху отчетната стойност на нежилищните имоти, като са посочени и ставките – промили за изчисляване стойността на всяка една от компонентите на таксата поотделно за 2014г. и за 2015г. Посочено е за кои услуги се начислява такса за всяка от тези години като е изчислена поотделно и стойността на всяка от компонентите на ТБО, с което е преодолян пропуска тази информация да бъде посочена в АУЗД. Поради това съдът приема, че не са допуснати твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. В случая жалбоподателят не е навел възражения срещу начина, по който е определена ТБО, нито е представил доказателства, които да водят до установяването ú в различен размер. Нещо повече, основата за определяне ТБО за нежилищните имоти, собственост на предприятията, какъвто е имотът, деклариран от жалбоподателя, е нормативно определена в разпоредбата на чл.26, ал.3 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър, а ставките – промили, приложими за изчисляване стойността на компонентите на таксата по чл.62 от ЗМДТ са приети с цитираните по-горе решения на Общински съвет-Несебър, което позволява да бъдат извършени необходимите изчисления и без представената обяснителна записка. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е направена правна квалификация и не става ясно коя процедура е приложена за установяване на задълженията. В акта е описано, че за периода 1.01.2014г.-31.12.2015г. по партидата на жалбоподателя не е внесена цялата дължимата сума за ТБО за имота, поради което и предвид посоченото основание за издаване на АУЗД – чл.107, ал.3 от ДОПК, става ясно, че задълженията са определени с акта в хипотезата на чл.107, ал.3, т.2, предл. второ - задължението не е платено в срок, независимо, че в акта липсва подобна конкретизация. АУЗД е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и преследваната от закона цел. Съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ, в приложимата редакция, таксата за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно. В чл.63, ал.2 от ЗМДТ е предвидено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Съгласно чл.71 от ЗМДТ условие за събиране на такса за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване е услугите реално да са представени от общината. Такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци се събира в случаите, когато такива са налични. В чл.8, ал.5 от ЗМДТ е предвидена възможност общинският съвет да определи с наредбата по чл.9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, да се освободят от заплащане на съответната такса. Такъв ред е установен в разпоредбата на чл.28, ал.1, т.2 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър, в приложимата редакция, съгласно която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които няма да се ползват през цялата година и е подадена декларация за това в община Несебър от собственика или ползвателя на имота, до края на предходната година. При тази нормативна регламентация, за да бъде дължима ТБО е необходимо имотът на задълженото лице да се намира на територията на община Несебър в район, за който общината е организирала и реално предоставила през процесния период услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, както и да се докаже, че общината е стопанисвала или ползва депо за обезвреждане на отпадъците. За да бъде дължима такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване е необходимо и да не е подадена декларация от задълженото лице за съответната година по реда на чл.28, ал.1, т.2 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър. Предвид ангажираните по делото доказателства съдът приема, че са доказани сочените предпоставки – процесният апартамент се намира в район, за който община Несебър е организирала и реално извършила през 2014г. и 2015г. всички услуги по чл.62 от ЗМДТ. Не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е платил ТБО за имота за 2015г., а за 2014г. таксата е платена частично. Следователно, задълженията са правилно установени с оспорения АУЗД, като е съобразено обстоятелството, че за 2015г. жалбоподателят е освободен от заплащане на услугата сметосъбиране и извозване, тъй като е подал декларация по чл.28, ал.1, т.2 от Наредба № 11. ТБО е дължима от жалбоподателя за цялата 2015г., независимо, че той се е разпоредил с недвижимия имот чрез апорт в „Холидей Вилидж“ АД на 2.12.2015г. Съгласно чл.64 от ЗМДТ задължени за плащане на таксата са лицата по чл.11 от ЗМДТ – данъчно задължени субекти са собствениците на недвижимите имоти. Началният момент на дължимостта на данъка, респективно на ТБО е уреден в чл.15 от ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл.15, ал.2 от ЗМДТ. Следователно, прехвърлителят дължи данъка и ТБО до края на месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че не става ясно по кой от начините, установени в Наредба № 11 е определен размера на ТБО за процесните периоди. Съгласно чл.66, ал.1 от ЗМДТ, в приложимата редакция за процесните периоди, ТБО се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за текущата година, таксата се събира на база действащия размер към 31 декември на предходната година - чл.66, ал.3 от ЗМДТ. Съгласно чл.67, ал.1 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр.119 от 2002г., в сила от 1.01.2004г.), размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. В ал.2 е предвидено, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съгласно чл.67, ал. 1 от ЗМДТ (Доп. - бр.101 от 2013г., в сила от 1.01.2015г.), приложима за процесния период 1.01.2015г.-31.12.2015г., когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. В чл.67, ал.4 от ЗМДТ, в приложимата редакция, е предвидено, че таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. В чл.25 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър, в редакцията ú към 15.10.2013г., е предвидено, че ТБО се определя по два начина - според количеството на битовите отпадъци, съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване и пропорционално в промили върху данъчната оценка съгласно приложение № 2 от ЗМДТ за имоти /жилищни и нежилищни/ на граждани и жилищни имоти на предприятия, а за нежилищни имоти на предприятия в промили върху отчетната им стойност. Съгласно чл.26, ал.1 от същата наредба за определяне на такса за битови отпадъци по реда на чл.25, т.1, физическите и юридическите лица, подават в срок до 30 ноември на предходната година до отдел „Местни данъци и такси” на община Несебър декларация по образец за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината и се подава заявка по образец в отдел „МДТ“ на община Несебър. В ал.2 на чл.26 от наредбата е предвидено, че определените в заявката вид и брой талони за настоящата година се получават от отдел „МДТ” след заплащането им и се издават само при липса на задължения на лицето към община Несебър. Когато не е подадена декларация в срок, няма заявка или не са заплатени талони, годишната такса се определя съгласно чл.25, т.2. Анализът на горните разпоредби налага извода, че за да е възможно определянето на размера на ТБО според количеството битови отпадъци е необходимо да са изпълнени установените изисквания в наредбата – да са подадени от задълженото лице в нормативно определения срок декларация по образец до отдел „МДТ“ на община Несебър за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват и заявка за вида и броя талони, които желае да му бъдат издадени. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е подал такива декларации, поради което правилно размерът на дължимата от него ТБО е определен пропорционално (в промили) върху основа (отчетната стойност за нежилищни имоти на предприятия), определени с решение № 667 на ОбС-Несебър по протокол № 20/18.12.2013г. за 2014г. и за 2015г., съобразно правилото на чл.66, ал.3 от ЗМДТ. Установеното с АУЗД задължение за ТБО за 2014г. в размер на 338, 04 лева е изчислено от административния орган като върху декларираната от жалбоподателя отчетната стойност на недвижимия имот в размер на 62 600 лева е приложена ставката от 5.4 промила за нежилищните имоти, приета с решение на ОбС-Несебър за 2014г. Таксата е сбор от отделните компоненти по чл.62 от ЗМДТ, които са изчислени поотделно от органа в промилите за съответната услуга, приети с решението на ОбС-Несебър върху декларираната от жалбоподателя отчетната стойност на имотите. Таксата за сметосъбиране и сметоизвозване за 2014г. е в размер на 212, 84 лева, изчислена като 3.4 промила върху декларираната от жалбоподателя отчетна стойност на имота. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е в размер на 100, 16 лева, изчислена като 1.6 промила върху декларираната отчетна стойност на имота. Таксата за обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения е в размер на 25, 04 лв., изчислена като 0.4 промила върху отчетната стойност на имота. Определената с обжалвания акт ТБО за 2015г. е правилно изчислена в размер на 105, 72 лева като сбор от два компонента – 84, 58 лева за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване (1.6 промила върху декларираната отчетна стойност на имота в коригиращата декларация – 52 858 лева) и 21, 14 лева за обезвреждане на отпадъци, изграждане и мониторинг на депо (0.4 промила върху декларираната отчетната стойност на имота в коригиращата декларация – 52 858 лева). Съгласно чл.22, ал.1 от Наредба № 11 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Несебър, таксата се заплаща на вноски и в сроковете за заплащане на данъка върху недвижимите имоти, т.е. на две вноски от 1 март до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. По делото не е спорно, че до датата на издаване на оспорения АУЗД жалбоподателят не е заплатил част от дължимата ТБО за 2014 г. в размер на 317, 41 лева и цялата стойност на дължимата ТБО за 2015г. в размер на 105, 72 лева. Поради това, той дължи и лихви за просрочие в размерите, определени с АУЗД до датата на издаване на акта. По изложените мотиви съдът намира оспорения АУЗД, с който са установени дължими от жалбоподателя публични задължения за 2014г. и 2015г. за ТБО, ведно със съответните лихви, за законосъобразен и обоснован, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лв., изчислено съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.160, ал.6, изречение второ от ДОПК (Доп. - ДВ, бр.77 от 2018г., в сила от 18.09.2018г.), във вр. с чл.144, ал.1 от ДОПК, вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ, решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в които не се включват начислените лихви за забава, е окончателно. В случая обжалваните установени с АУЗД публични вземания за ТБО без лихвите за забава са в общ размер на 423, 13 лв., поради което настоящият съдебен акт е окончателен. Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – Бургас, пети състав,