Решение № 433 от 13.8.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 503/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 ал. 2 от ГПК. Образувано е по жалба от И. В. Е., ЕГН ••••••••••, от гр. Якоруда, в качеството и на представител на ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955, със седалище и адрес на управление: гр. Якоруда, ул. „адрес“ № 125, чрез адв. А. А. М., с която се иска отмяната на отказ на ПЧСИ Е.Т., при ЧСИ Г.Ц., да прекрати на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, образуваното изпълнително дело № 989/2013г., срещу ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955, представлявано от И. В. Е.. Поддържа се с жалбата, че в производството по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц. са налице основанията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК за прекратяването му поради перемпция, като се поддържа че на няколко пъти в периодите: от 26.06.2013г.- 27.06.2015г.; от 22.05.2015г. до 23.05.2017г.; от 17.05.2017г. до 18.05.209г. и от 11.04.2019г. до 12.04.2021г., не са били поискани от взискателя и не са били извършвани от ЧСИ изпълнителни действия, с които да е прекъснато течението на давността по смисъла на чл 116 б.“в“ от ЗЗД. В тази посока жалбоподателят се позовава на приетото с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че всяко действие на взискателя, с което е поискано по изпълнителното дело предприемането на определен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително дело от съдебния изпълнител, изграждащо съответния изпълнителен способ, се прекъсва срока на давността и започва да тече нов давностен срок. Излагат се доводи че в посочените периоди в жалбата, не е било правено искане от взискателя за предприемане на нов изпълнителен способ срещу длъжника и не са били извършвани от ЧСИ Г.Ц. същински изпълнителни действия които да са прекъсвали давността, поради което производството по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., следва да бъде прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК поради перемпция. Поддържа се с жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, депозирана пред съда от длъжника, че изпълнителните действия- налагане на възбрана върху УПИ и сграда в УПИ, собственост на длъжника, с Постановление на ЧСИ от 16.07.2013г и 13.09.2013г. са незаконосъобразни, тъй като поканата за доброволно изпълнение, ведно със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са връчени на длъжника на 24.09.2013г., като така не му е била дадена възможност да възрази срещу издадената заповед за изпълнение и да плати в срока за доброволно изпълнение. Поради това същите са негодни да прекъснат давността и след тяхното извършване да започне да тече нова давност. Поддържа се становище с жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, че подадената молба на 22.05.2015г. по изпълнително дело № 989/2013г., от взискателя- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която се съобщава на ЧСИ Г.Ц., че между кредитора и длъжника е сключено извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на дълга, с искане да не се предприемат действия по изпълнителното дело, не представлява валидно изпълнително дело по смисъла на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което да се прекъсне давността, тъй като не е представено писмено споразумение между кредитор и длъжник, от което да е видно че длъжниците- ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955 и И. В. Е., ЕГН ••••••••••, изрично признават вземането на взискателя, което да е основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 б.“а“ от ЗЗД. Поради изложеното, поддържа се от жалбоподателят чрез неговия пълномощник- адв. М., че перемпцията по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц. е настъпила за пръв път към дата 27.06.2015г. С жалбата по чл. 436 от ГПК, наведени са доводи, че ако съдът приеме че едно или всички извършени изпълнителни действия до 22.05.2015г. са валидно извършени и могат да прекъснат давността, то „перемпция“ по делото е настъпила към дата 23.05.2017г. За защита на така изразената позиция, поддържа се че извършеното действие на 17.05.2017г., когато е депозирана молба с вх. № 6439 от същата дата от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с искане за извършване на нови изпълнителни способи спрямо длъжниците, не е прекъснала давността, тъй като молбата е била оставена без движение от ЧСИ Г.Ц. за внасяне на дължимата държавна такса. Взискателят е изправил нередовностите на молбата като е заплатил дължимата държавна такса на 17.04.2019г., като в последствие на 18.04.2019г. в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е издадена фактура от ЧСИ на стояност 201.40лв. с начислен ДДС. Поддържа се с жалбата въз основа на която е образувано настоящото дело, че изправянето нередовностите на молбата от 22.05.2015г. е следвало да се извърши в едноседмичен срок и най- късно до 22.05.2017г., но нередовностите са отстранени едва на 18.04.2019г., поради което подаването на молбата от 22.05.2015г. не съставлява валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността, поради което „перемпция“ по делото е настъпила към 23.05.2017г. Навеждат се доводи с жалбата от И. В. Е., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника и по делото, че ако се приеме по делото че последното валидно извършено изпълнително дело е подаването на молба с вх. № 6439/17.05.2017г. от взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, и същата е прекъснала давността, то следващата „перемпция“ по делото следва да е настъпила на 18.05.2019г., тъй като до тази дата не е било поискано от взискателя извършването на изпълнителни действия срещу длъжниците по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц.. При условията на алтелнативност и в случай, че нито един от доводите изложени с жалбата до тук не бъдат приети от съда, то поддържа се че след последното действие на взискателя- плащането на дължимата такса на 18.04.2019г., не е било извършвано никакво изпълнително действие от ЧСИ в продължение на повече от 2 години, поради което „перемпция“ по изпълнително дело № 989/2013г. следва да е настъпило на 19.04.2021г., тъй като до тогава взискателят не е поискал от ЧСИ да предприеме каквито и да е изпълнителни действия спрямо длъжниците. При изложените съображения с жалбата по чл. 436 от ГПК, иска се от жалбоподателят И. В. Е., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника и адв. М., съдът да отмени обжалвания отказ на ПЧСИ Е.Т., при ЧСИ Г.Ц., да прекрати на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, образуваното изпълнително дело № 989/2013г., срещу ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955, представлявано от И. В. Е.. Срещу жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц.- „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, № 4-6, ет. 1, представлявано от ИД Р.З.С., чрез пълномощника- адв. К. К.. Излагат се съображения, че подадената жалба от длъжника е частично допустима, поради следните съображения: Поддържа се с писменото възражение че не е в правомощията нито на ЧСИ Г.Ц., нито на съда разглеждащ жалбата по чл. 436 от ГПК, да извършва преценка дали вземането на кредитора е погасено по давност поради изтекъл давностен срок. Поради изложеното частично недопустима е жалбата от И. В. Е., в частта и в която се твърди че вземането на кредитора е погасено по давност на осн. чл. 116 от ЗЗД. С възражението по чл. 436 ал.2 от ГПК, оспорва се жалбата на И. В. Е., срещу отказа на ЧСИ Г.Ц. да прекрати на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, производството по изпълнително дело № 989/2013г., като изцяло неоснователна. Поддържа се с писменото възражение от пълномощникът на взискателя „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, че не са налице основанията за приложението на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, тъй като по изпълнително дело № 989/2013г. са били извършвани от ЧСИ Г.Ц. множество изпълнителни действия, които са прекъсвали преклузивния срок и не е изтекъл предвидения в закона 2 годишен срок, за да бъде изпълнителното производство прекратено поради перемция. Поддържа се с писменото възражения от пълномощникът на взискателя- адв. К. К., че съгласно т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по т. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността по чл. 116 б. „в“ от ЗЗД се прекъсва не само със самото извършване на същинското изпълнително действия от страна на съдебния изпълнител, но достатъчно за прекъсването на давността по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК е предприемането на действия във връзка с извършването на съответното изпълнително действие, стига същото да от вида не тези същински действия на съдебния изпълнител, които са годни да прекъснат давността, след което да започне да тече нов срок по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Сочи се че нова погасителна давност започва да тече от датата, от която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това е така тъй като с перемция, законодателят санкционира бездействието и дезинтересирането на взискателя от започнатата принудително изпълнение срещу длъжника. и след неговото извършване започва да тече нов погасителен срок. С писменото възражение от взискателя чрез неговия пълномощник, развити са съображения, че Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г, IV г.о., ГК, перемпция не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, защото през това време може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.) Според цитираното решение, перемпцията е без правно значение за давността. Сочи се че съгласно цитираното решение на ВКС, общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Касае се обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва- обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Също съобразно приетото с Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС, когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ- той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у кредитора изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново- отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Съобразно приетото с Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г, IV г.о., ГК дори при изтекли две години от поискване на последното действия, съдебният изпълнител е длъжен да приложи новия поискан способ от кредитора, като от този момент започва да тече нов срок по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, независимо дали производството е продължило под същия деловоден номер или е даден нов номер по описа на съдебния изпълнител. При изложените съображения и цитираната съдебна практика, сочи се с писменото възражение от „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, чрез пълномощника по настоящото дело, че с молба от 23.03.2023г. тогавашният взискател „С.Г.Груп” ЕАД/праводател на Ди Си Ей Мениджмънт АД / е посочил конкретни способи за изпълнение - налагане на запори на банкови сметки и възбрана на имот. На 16.08.2023г. е изготвено от ЧСИ Г.Ц. и изпратено до взискателя уведомление за такси с изх. № 16052/16.08.2023г., по изп.д. 20137020400989 по описа на ЧСИ Г.Ц.. Посочените от ЧСИ Цеклеов такси са били заплатени от взискателя на 04.09.2023г., те. липсват данни поисканите изпълнителни действия да не са извършени по причина, за която взискателят е отговорен./в този смисъл Определение № 3691 от 22.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2023 г., Ш г. о., ГК, докладчик съдията М. Г.а./ Поддържа се от взискателят с възражението по чл. 436 ал. 2 от ГПК, че считано от 23.03.2023г. до настоящия момент не са изтекли две години съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради което не е настъпила перемпция на изпълнението. Отделно излагат са доводи в писменото възражение, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, например по постигнато споразумение между страните. Така, между страните е било сключено споразумение от 11.08.2020г., с което е признато съществуването на задължения обективирани в процесния изпълнителен лист касаещ Договор за кредит BL 4463 / 06.12.2006г. Със споразумението е прието, че задължението по договора за кредит съществува и е поет ангажимент за разсрочено плащане. В изпълнение на така поетия ангажимент към „Юробанк България“ АД са постъпили две плащания, от които на 30.08.2021г.- 2000 лева във връзка с Договор за кредит BL 4463/06.12.2006г., а на 30.07.2021г.- 1000лв. във връзка с Договор за кредит BL 5560/14.03.2007г., за вземанията по който е образувано изпълнително дело № 991/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц.. Така за периода от 2020г. до датата на депозиране на жалбите е имало сключено споразумение между страните, доброволни плащания от длъжниците, поискани способи от кредитора и заплатени своевременно такси. Всички тези обстоятелства изключват настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, считано от 2020г. Досежно възражението на жалбоподателя, касаещо редовното налагане на възбрани в полза на взискателя- същите са необосновани и неоснователни и се иска от съда да ги остави без уважение. Самите твърдения касаят момента на изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение- обстоятелства, които нямат отношение към редовността на насочването на изпълнението, чрез налагане на възбрана. Поради изложеното иска се от съда да остави изцяло без уважение Жалба с вх. № 01134/09.02.2024г. по и.д. 20137020400989 от И. В. Е. лично и като ЕТ „Никивас-И. Е.” ЕИК 101162955 по и.д. 20137020400989 по описа на ЧСИ Г.Ц.. С писменото възражение, направено е от взискателя искане за намаляване на претендирания адвокатски хонорар на насрещната страна, до минималния такъв предвиден в Наредба № 1/2004г. или до по-нисък размер, като се съобрази правната сложност на спора и извършените процесуални действия. С възражението по чл. 436 ал.2 от ГПК, представя се като писмено доказателство- Споразумение от 11.08.2020г., подписано между „Юробанк България“ АД и длъжниците ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955 и И. В. Е., за признаване на вземанията по Договор за кредит BL 4463/06.12.2006г. и Договор за кредит BL 5560/14.03.2007г., както и постигнато съгласие за разсрочено плащане на задължението. В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, представени по делото, ЧСИ Г.Ц. изразява становище, че депозираната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното разпореждане с отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи се в мотивите на ЧСИ, че: Делото е образувано на 26.06.2013г. по молба на взискателя. На 16.07.2013г. и на 13.09.2013г. са наложени възбрани на недвижими имоти. На 22.05.2015 г. по делото е постъпила молба от взискателя искане да не бъдат предприемани изпълнителни действия, тъй като е сключено извънсъдебно споразумение. На 23.03.2023г. по делото е постъпила молба от „СГ ГРУП“ ЕООД, с искане същият да бъде конституиран като взискател по изпълнително дело № 989/2013г., на база сключен с кредитора „Юробанк България“ АД- договор за цесия, съгласно който „Юробанк България“ АД продава на „СГ ГРУП“ ЕООД, всички свои вземания, предмет на изпълнителното дело. ЧСИ е уважил молбата, като с протокол от същата дата е конституирал като взискател „СГ ГРУП“ ЕООД. Сочи се в писменото становище на ЧСИ Г.Ц. по настоящото дело, е от 15.05.2017г. до 23.03.2023г./когато е постъпила молбата за конституиране на нов взискател/, дело е спряно. Няма молба за възобновяване, нито пък протокол или разпореждане от ЧСИ за това. Сочи се от съдебния изпълнител, че съгласно чл. 61 ал.1 от ГПК- „При спиране на производството се спират всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В тези случаи спирането на срока започва от това събитие, по повод на което е било спряно производството.“ Излагат се доводи от ЧСИ Г.Ц., че несъстоятелни са в този смисъл твърденията наведени с жалбата за настъпване на перемпция, още повече че в срока на спиране на изпълнителното дело, има извършени директни плащания от страна на длъжника към взискателя. Предвид гореизложеното, със становището на ЧСИ, иска се от съда да остави жалбата по чл. 435 ал. 2 от ГПК без уважение като неоснователна. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената жалба по реда на чл. 435 от ГПК за допустима, като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата е депозирана в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, като отговаря на изискванията на закона и е редовна. Редовно е и депозираното писмено възражение в срока по чл. 436 ал. 2 от ГПК, от взискателя по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц.. Съдът във връзка с направеното искане за допускане на съдебно- икономическа експертиза, на осн. чл. 437 ал.1 от ГПК е уважил направеното доказателствено искане от взискателя- „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. В насроченото открито съдебно заседание, жалбоподателката И. В. Е. заявява, че е извършвала плащания по сключено с банката споразумение, като е внасяла суми от 2013г. до 2020г. по изпълнително дело № 991, тъй като е била заплашвана и принудена да извършва тези плащания. По съществото на делото- адв. М. поддържа жалбата по чл. 436 от ГПК, като моли съда да я уважи като основателна. Оспорва твърденията на ЧСИ Г.Ц. в мотивите му по делото, изложени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК- за това че от 15.05.2017г. до 23.03.2023г. производството по изпълнително дело № 989/2013г. по неговия опис е било спряно. Сочи се, че с молба от 17.05.2017г., депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е поискано принудителното изпълнение да продължи срещу всички длъжници, като същата е било оставена без движение с указания за внасяне на такси, които не са платени до 2019г. Поддържа се от пълномощника на жалбоподателката, че по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., суми от длъжника за погасяване на задължението не са внасяни, поради което е изтекъл 2 годишен срок и са налице основанията на чл. 433 ал.1 т. 3 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Отделно излагат се доводи че тези плащания от длъжника са били извършвани директно на банката кредитор, поради което същите са извън обвхвата на изпълнителното производство и не биха молги да прекъснат давността. С писмено становище по делото от адв. М., излагат се правни съображения в подкрепа на изложеното с жалбата по чл. 437 от ГПК, като се иска от съда да отмени отказа на ПЧСИ Е. Т. при ЧСИ Г.Ц., да прекрати изпълнително дело № 989/2013г., срещу длъжника ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955, представлявано от И. В. Е., като незаконосъобразен, ведно с всички правни последици от това. С писмено становище по делото, взискателят „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, чрез пълномощника си адв. К. К., поддържа становището си с писмено възражение по делото, като моли съда да остави жалбата на И. В. Е. без уважение. Излагат се доводи че в случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, производството не може да бъде прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършване на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприети срещу останалите длъжници. Взискателят се позовава на Решение № 339/27.06.2024г. по в.гр.д. № 504/2024г. по описа на ОС Благоевград, по което съдът е ставил без уважение жалба срещу отказ на ЧСИ Г.Ц. да прекрати изпълнителното дело на осн. чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, която е с идентично съдържание досежно наведените оплаквания. Излагат се съображения, че след като по отношение на длъжника В. Е. не е настъпила перемпция, то такава не би могло да настъпи и спрямо И. В. Е.. Останалите участници в процеса, редовно призовани за насроченото съдебно заседание, не се явяват и не вземат становище по депозираната жалба от длъжника на осн. чл. 435 ал. 2 от ГПК. ОС Благоевград в решаващия състав, като съобрази доводите на страните чрез пълномощниците им по делото, данните по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., представено в заверен препис, събраните пред настоящия състав на ОС писмени доказателства и заключението на експерта по приетата СИЕ, намира следното: Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: Изпълнителното дело № 989/2013г. е образувано въз основа на изпълнителен лист и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадени по ч.г.д.№ 364/2013г. по описа на РР- Разлог на 02.04.2013г., по молба от 26.06.2013г. на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалилище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „адрес“ № 260, депозирана в кантората на ЧСИ Г.Ц., рег.№ 702 на КЧСИ, срещу солидарните длъжници- ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955, „Ники Вас“ ЕООД, ЕИК 101162955 и В. М. Е., като взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 от ЗЧСИ. В молбата по чл. 426 от ГПК се сочи, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е ипотекарен кредитор, като в полза на банката е учредена ипотека върху УПИ- парцел III, с пл. № 635, в кв. 64, по действащия план на гр. Якоруда и построената в него двуетажна МЖС, като се иска насочване на принудително изпълнение по отношение на ипотекирания недвижим имот и останалото имущество на длъжниците. На 16.07.2013г. е издадено Постановление на ЧСИ с изх.№ 9880/16.07.2013 г., с което е наложена възбрана върху УПИ, собственост на длъжника, вписана с вх. Peг № 3156/18.07.2013г. по описа на СВ - гр. Разлог. На 13.09.2013г. е издадено Постановление на ЧСИ с изх.№ 12351/13.09.2013г., с което е наложена възбрана върху Сграда в УПИ, парцел III, собственост на длъжника, вписана с вх. Per. № 3913/17.09.2013г., том IV, акт № 160 по описа на СВ - гр. Разлог. На 22.05.2015г. в кантората на ЧСИ Г.Ц. е депозирана Молба с вх. № 04431/22.05.2015г. от Взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез своя представител адв. Д. М., в която е посочено, че с длъжниците е сключено извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на дълга, като в същата се указва на частния съдебен изпълнител да не предприема изпълнителни действия по делото. С писмена резолюция на ЧСИ Г.Ц. от същата дата, молбата е уважена. На 15.05.2017г. в кантората на ЧСИ Г.Ц. е депозирана молба с вх. № 6439 от Взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез процесуалния представител адв. Д. М., с която се иска продължаване на принудителното изпълнение срещу всички длъжници по делото, като са посочени следните изпълнителни способи - налагане на запор върху банковите им сметки, вземанията по трудови възнаграждения, налагане на възбрани върху притежаваните от тях недвижими имоти и др. Върху Молбата е поставена писмена резолюция от ЧСИ Г.Ц. от същата дата, с която се указва на взискателя, че за извършване на поисканите действия от Взискателя, се дължи заплащането на дължимите такси/без да се конкретизира техния размер/. По изпълнително дело № 989/2013г. в кантората на ЧСИ Г.Ц. е депозирана молба с вх. № 6439/15.05.2017г., с която взискателят „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, е направил искане за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжниците по изпълнителното дело, чрез посочване на правните способи за това- справки за имущественото им положение, налагане на запор върху банкови сметки, трудови възнаграждения и МПС, както и възбрана върху недвижими имоти. На молбата в деня на постъпването и/15.05.2017г./ е поставена писмена резолюция от ЧСИ Г.Ц.- „Да се заплатят дължимите такси“. На 23.03.2023г. в кантората на ЧСИ Г.Ц. е постъпила Молба с вх. № 02597/23.03.2023г. от „С.Г. ГРУП“ ЕАД, ЕИК 205942517, с която дружеството иска да бъде конституирано като Взискател по изпълнителното дело, съгласно сключен Договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021г. между него и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. В Молбата Взискателя възлага на частния съдебен изпълнител правата по чл. 18 от ЗЧСИ и посочва следните изпълнителни способи, които да се предприемат срещу длъжниците - да наложи възбрана върху недвижимо имущество собственост на длъжниците, да наложи запор върху откритите им банкови сметки и върху вземанията им по трудови възнаграждения при наличието на такива и др. На 23.03.2023г. в кантората на ЧСИ Г.Ц. е депозирана и друга Молба с вх. № 02595/23.03.2023г. от „С.Г. ГРУП“, с която Взискателят иска изпълнителното дело № 20137020400989 да бъде присъединено към изпълнително дело № 20137020400991, като като молбата е уважена с Протокол на ЧСИ Г.Ц. от 23.03.2023г. Върху двете молби от „СГ ГРУП“ ЕООД, чрез пълномощника му адв. К., е поставена писмена резолюция на ЧСИ Г.Ц. от 23.03.2023г., със задължение за заплащане на дължимата държавна такса. На 02.10.2023г. от кантората на ЧСИ Г.Ц. са изпратени Съобщения с изх.№ 18370/02.10.2023г. и с изх.№ 18374/02.10.2023г. до В. М. Е. във връзка с уведомяването за сключения Договор за прехвърляне на вземания между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „С.Г. ГРУП“ ЕАД и констутирането на последния като Взискател по делото, като същите са връчени на 08.01.2024г. при отказ от страна на И. Е. - майката на длъжника. На 09.01.2024г. в кантората на ЧСИ Г.Ц. е постъпила Молба с вх. № 170/09.01.2024г. от длъжника И. В. Е. лично и в качеството и на представляващ ЕТ „НИКИВАС-И. Е.“, ЕИК 101162955, чрез адв. А. М., с която иска да се прекрати изпълнително дело № 20137020400989 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, но с резолюция от 15.01.2024г. е постановен отказ от ПЧСИ Е. Т. при ЧСИ Г.Ц., рег.№ 702 на КЧСИ, с мотива че не са налице основанията за перемпция и прекратяване на заявеното от длъжника основание. Срещу така постановеното разпореждане на ЧСИ Ш.Д., е депозирана жалбата от длъжникът Т.С.А., чрез пълномощника му адв. Г.С., с правно основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ОС Благоевград. По настоящото дело е представено и приобщено към доказателствата копие на Споразумение от 11.08.2020г. към Договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ № BL 5560/14.03.2007г. и Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ BL 4463/06.12.2006г. се установява, че на 11.08.2020г. между кредитора „Юробанк България“ АД и длъжниците- ЕТ „Никивас- И. Е.“ и В. М. Е. е сключено споразумение, с което страните се съгласяват, че към 11.08.2020г. съществува непогасено изискуемо задължение в общ размер на 91 777, 58лв., както следва: -по Договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ № BL 5560/14.03.2007г.- присъдени главници- 44 492, 04лв. и законови лихви- 25130, 43лв.; -по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ BL 4463/06.12.2006г.- присъдени главници- 16 254, 23лв. и присъдени лихви- 5900, 88лв. Страните признават размера на дълга по двата договора към датата на подписване на споразумението, ведно със законна лихва върху главницата до окончателното й погасяване. Постигнато е съглашение за разсрочено плащане на задължението/чл. 4 от споразумението/. Страните са постигнали съгласие при изпълнение на споразумението от страна на длъжника, банката да спре всички изпълнителни действия, а при точно изпълнение- да не предприема такива./чл. 7 от споразумението/. По делото е допусната и назначена съдебно- икономическа експертиза, като съдът възприема изцяло заключението на ексеперта като компетентно, достоверно и пълно. Видно е от писменото заключение на експерта, че след извършени справки в счетоводството на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, установяват се плащания от длъжника въз основа на Споразумение от 2015г., както следва: Погасена присъдена лихва: 1.На 10.11.2015г. погасена присъдена лихва- 900.00лв.; 2.На 14.07.2020г. погасена присъдена лихва- 3 281.97лв.; 3.На 14.07.2020г. погасена присъдена лихва- 1 678.58лв.; Общо погасена присъдена лихва- 5 860.55лв. Погасена законова лихва: 1.На 14.07.2020г. погасена законова лихва- 7 365.25лв. Погасени присъдени разноски: 1.На 14.07.2020г. погасени разноски- 537.20лв. Всичко плащания: 13 763.00лв. В писменото заключение на експерта по приетата СИЕ, дадени са отговори и за извършените плащания по Споразумение от 11.08.2020г. към Договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ № BL 5560/14.03.2007г. и Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ BL 4463/06.12.2006г.: Погасена законова лихва: 1.На 25.08.2020г.- погасена законова лихва- 500.00лв.; 2.На 25.09.2020г.- погасена законова лихва- 500.00лв.; 3.На 20.01.2021г.- погасена законова лихва- 500.00лв.; 4.На 18.02.2021г.- погасена законова лихва- 800.00лв. Общо погасена законова лихва: 2 300.00лв. Погасени присъдени разноски: 1.На 11.08.2020г. погасени присъдени разноски- 60.00лв. Погасена присъдена главница: 1.На 25.11.2020г. погасена главница- 500.00лв.; 2.На 26.02.2021г. погасена главница- 200.00лв.; 3.На 20.04.2021г. погасена главница- 2 000.00лв.; 4.На 01.06.2021г. погасена главница- 500.00лв. Общо погасена главница- 3 200.00лв. Общо плащания по Споразумение от 11.08.2020г.: 5 560.00лв. В писменото си заключение експерта по приетата СИЕ сочи, че общо всички плащания от длъжника към кредитора- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по договора за кредит, за периода от 2015г. до 01.06.2021г.- 19 323.00лв. Въз основа на молба с вх. № 90263/12.01.2024г., депозирана от „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., с искане за конституиране като взискател на мястото на „СГ ГРУП“ ЕООД, въз основа на Договор за цесия от 20.06.2023г., молителят е конституиран като взискател по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., с Протокол на ЧСИ от 12.01.2024г. При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения: Депозираната жалба по чл. 436 от ГПК е редовна, доколкото съдържа всички изискуеми от закона реквизити съобразно разпоредбите на чл.260, 261 и 262 от ГПК, като е спазен установения срок по чл. 436 ал.1 от ГПК и е подадена чрез ЧСИ Г.Ц., пред който е образувано изпълнителното дело, до ОС Благоевград. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжникът по изпълнителното производство, който съгласно чл. 435 ал. 1 т. 6 от ГПК/в редакцията след изм. с ДВ бр. 86 от 2017г./, може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство. В този смисъл обжалваното действие на ЧСИ Г.Ц., попада в предметния обхват на цитираната норма от закона, с която е признато правото на длъжника в изпълнителното производство да обжалва лимитивно изброените действия на съдебния изпълнител в цитираната законова разпоредба, по процесуалния ред предвиден с чл. 436 и сл. от ГПК. Поради изложените съображения, изготвената жалба е депозирана от надлежна страна– длъжникът по изпълнителното дело, имаща правен интерес от обжалване на валиден подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и в съответствие с нормите на чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, като същата се явява процесуално допустима. В т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по т. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за прекъсването и течението на погасителната давност е разискван в неразривна връзка с "перемпцията" по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, и доколкото обединяващо звено и в двата случая са идентичните по смислово съдържание разпоредби на чл. 116, б. "в" ЗЗД "извършването на изпълнителни действия" и чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК "предприемане на действия за принудително изпълнение", то постановките, както и мотивите към тази точка на цитираното ТР, са приложими и за процесния случай. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези прекъсващи 2-годишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, с т. 10 на ТР № 2от 26.06.2015г., по тълк.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с мотивите към тази точка е възприето становището, че всяко действие на взискателя, с което е поискал предприемане на определен изпълнителен способ и с предприемането или извършването на всяко изпълнително действие от съдебния изпълнител, изграждащо съответния способ, се прекъсва срока и това са следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според възприетото становище, не са изпълнителни действия и не прекъсват срока образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за опреД.е на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело, по смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. При изпълнителния процес срокът се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Изпълнителният процес се образува по молба на взискателя и се движи по инициатива на последния, а не служебно. Заради това при всички способи на изпълнение е необходимо, взискателят да изяви активно своята воля и да предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането- предмет на изпълнението. В случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години, законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване (перемиране) по изричната норма на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ТЗ. Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в изпълнителното производство не важи служебното начало, т.е. движението на изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК е прието още, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар."перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Дори и при неиздаване на нарочно постановление от страна на частния съдебен изпълнител, изпълнителното производство вече е прекратено по отношение на длъжника, след като е изтекъл предвиденият в закона двугодишен преклузивен срок, като правните последици не се свързват с постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на производството, с което същият само го прогласява. Изтичането на този срок води до прекратяване по силата на законовата норма на започналото изпълнително производство /ex lege/, без за това да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. От мотивите към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по тълк. д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е видно, че двугодишния преклузивен срок по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18 ал.1 от ЗЧСИ. Даденото разрешение в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС ясно дефинира фактите, имащи отношение към прекъсването на давността, а именно поискването, предприемането и извършването на изпълнително действие. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В молбата за образуване на изп. производство по настоящото дело взискателят- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е възложил на ЧСИ правомощията по осн. чл. 18 от ЗЧСИ. Поради ясно формулираната правна същност на изпълнителните действия на ЧСИ, което вядат до прекъсване на давността за перемпция, предвидена в чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, безспорно е че за прекъсване на давността, достатъчно е не само извършването, но и насрочването на определено изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, за да бъде прекъснат срока на давността и да започне да теч нов срок. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК, докладчик съдията Б.И., се прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б., изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече на 26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила Постановление № 3 от 18.XI.1980г. по гр.д. № 3/1980г. на Пленума на ВС. В конкретния случай изпълнително дело № 989/2013г. е образувано преди 26.06.2015г. и е било висящо към тази дата, поради което петгодишната давност за вземането по него е започнала да тече от 26.06.2015г., откогато е обявено за загубило сила Постановление № 3 от 18.XI.1980г. Тази давност е била и прекъсната с наложените от ЧСИ Г.Ц. възбрани върху ипотекирания в полза на кредитора недвижим имот- вписани съответно на 18.07.2023г. и на 17.09.2013г. в СВ към РС Разлог, поради което към дата- 27.06.2015г./първият посочен в жалбата период/, не е бил изтекъл 2 годишен период и не е била настъпила „перемпция“ по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Тъй като съгласно приетото с Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020г., ОСГТК, давност е започнала да тече по настоящото изпълнително дело едва след 26.06.2015г., то не са били налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК и към дата- 23.05.207г., поради което неоснователно е поддържаното твърдение с жалбата по настоящото дело, че период от 2 години бездействие на взискателя е изтекъл от 22.05.2015г. до 23.05.2017г. Становището на настоящия състав на ОС Благоевград е, че в хода на изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., взискателят е поддържал висящността на изпълнителния процес, като е подавал молби с които е правил искания и посочвал изпълнителни способи за продължаване на изпълнението, с които е била прекъсвана давността по чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. Същите са били с такъв интензитет, че според нястоящия състав на ОС Благоевград, няма данни нито в един момент от изпълнителното производство по изпълнително дело № 989/2013г., да е изтекъл двугодишния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, поради което не е настъпила перемпция и отказа на ЧСИ Г.Ц. да прекрати изпълнителното производство е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Принудителното изпълнение по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., следва да продължи. На 22.05.2015г. в кантората на ЧСИ Г.Ц. е депозирана Молба с вх. № 04431/22.05.2015г. от Взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез своя представител адв. Д. М., в която е посочено, че с длъжниците е сключено извънсъдебно споразумение за доброволно погасяване на дълга, като в същата се указва на частния съдебен изпълнител да не предприема изпълнителни действия по делото. С писмена резолюция на ЧСИ Г.Ц. от същата дата, молбата е уважена, като на практика изпълнителното производство по изпълнително дело № 989/2013г. е било спряно по искане на взискателя, като не са били налице основания да счете че при спряно производство е налице бездействие на взискателя, което следва да бъде санкционирано с предвидената в закона перемпция. На 15.05.2017г. в кантората на ЧСИ Г.Ц. е депозирана молба с вх. № 6439 от Взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез процесуалния представител адв. Д. М., с която се иска продължаване на принудителното изпълнение срещу всички длъжници по делото, като са посочени изпълнителни способи - налагане на запор върху банковите им сметки, вземанията по трудови възнаграждения, налагане на възбрани върху притежаваните от тях недвижими имоти и др. Върху Молбата е поставена писмена резолюция от ЧСИ Г.Ц. от същата дата, с която се указва на взискателя, че за извършване на поисканите действия от Взискателя, се дължи заплащането на дължимите такси/без да се конкретизира техния размер/. Искането на взискателя за прилагане на конкретни изпълнителни способи от 15.05.2017г. е било нередовно, защото не са били внесени следващите се държавни такси към ЧСИ. Върху молбата е поставена писмена резолюция от ЧСИ Г.Ц., но липсват доказателства, че така поставената писмена резолюция е съобщена на взискателя и че на последния са били дадени възможност и срок за внасяне на парите за таксите. В казуси като настоящия, когато искането от взискателя за предприемане на изпълнително действие е направено своевременно, но действието не е предприето от съдебния изпълнител преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно. Във всички случаи на нередовност се изисква надлежно указание от съдебния изпълнител и предоставяне на възможност на взискателя да отстрани нередовността- чл. 426 ал. 3 от ГПК, според която норма съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение, като прилага правилата на чл. 129 от ГПК. Разпоредбата на чл. 426 ал. 3 от ГПК задължава съдебният изпълнител да даде подходящ срок за отстраняване на констатираните нередовности. Бездействието му да приложи правилата на чл. 129 от ГПК - да даде надлежни указания в какво се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, както и да съобщи това на взискателя- не може да се тълкува в тежест на последния и да доведе до негативни за него последици. Давност не тече, ако взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител е бездействал и не е предприел изпълнение по различни причини, независещи от волята на взискателя, включително и когато при нередовност не е приложил правилата на чл. 129 от ГПК- Определение № 50130 от 08.03.2023г. на ВКС по гр.д. № 3235/2022г., III г.о., ГК, докладчик съдията Д.С.; Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2884/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Д.С.. В конкретния случай, както се сочи и в самата жалба, чак със съобщение с изх. № 9004/11.04.2019г., на взискателя са дадени и съобщавани указания за внасяне на такси, които той е изпълнил на 17.04.2019г., т. е. липсват данни поисканите изпълнителни действия от взискателят с молбата от 15.05.2017г., да не са извършени по причина, за която взискателят е отговорен /в подобна насока е и Определение № 3691 от 22.11.2023г. на ВКС по гр.д. № 1182/2023г., III г.о., ГК, докладчик съдията М. Г.а/. Ето защо неоснователни са доводите навадени с жалбата за изтекъл 2 годидишен срок по смисъла на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК за периода от 17.05.2017г. до 18.05.2019г., което да обоснове извод за прекратяване на изпълнително дело № 989/2013г. поради перемпция. Настоящият състав на ОС Благоевград намира, че не е настъпила перемпция и не са налице основанията за приложението на разпоредбата на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК и за поддържания с жалбата период от 11.04.2019г. до 12.04.2021г., поради следните съображения: Видно е от писмените доказателства представени пред настоящата съдебна инстанция, че с писмено Споразумение от 11.08.2020г. към Договор за банков кредит Продукт „Кредитна линия плюс за бизнес помещения“ № BL 5560/14.03.2007г. и Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ BL 4463/06.12.2006г., сключено на 11.08.2020г. между кредитора „Юробанк България“ АД и длъжниците- ЕТ „Никивас- И. Е.“ и В. М. Е., страните са се съгласили, че към 11.08.2020г. съществува непогасено изискуемо задължение в общ размер на 91 777, 58лв., като солидарните длъжници са признали размера на дълга по двата договора към датата на подписване на споразумението, ведно със законна лихва върху главницата до окончателното й погасяване. Постигнато е съглашение за разсрочено плащане на задължението/чл. 4 от споразумението/. С подписването на извънсъдебно споразумение на 11.08.2020г., с което длъжниците са признали вземането на кредитора, давността е прекъсната на осн. чл. 116 б.“а“ от ЗЗД, като от тази дата е започнала да тече нова давност и същата не е изтекла до 12.04.2021г. Отделно следва да се посочи, че съобразно писменото заключение на експерта по приетата СИЕ, видно е че в периода от 14.07.2020г. до 01.06.2021г., въз основа на постигнатото споразумение, внасяни са периодично суми от длъжниците директно по банковата сметка на кредитора- „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като значителна част от задължението е погасено чрез плащане. Извършените плащания следва да се ценят като признание на вземането, с които се прекъсва давността за същото по смисъла на чл. 116 б. "а" от ЗЗД, поради което следва да се счита, че от следващата плащането дата е започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, т.е. от всяко извършено плащане е започвал да тече нов давностен срок. В тази връзка прието е от трайно установената съдебна практика, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, включително доброволно, например по постигнато споразумение между страните/в този смисъл Решение № 37 от 24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. на ВКС, IV г. о./ Дори и да беше установено изтичането на 2 годишен погасителен срок по изпълнително дело № 989/2013г. по описа на ЧСИ Г.Ц., отново не би настъпила перемпция и това би било без правно значение за прекъсването на давността. Според Определение № 50130 от 08.03.2023г. на ВКС по гр.д. № 3235/2022г., III г.о., ГК, докладчик съдията Д.С.; Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2884/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Д.С., и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г., IV г.о., ГК, докладчик председателят Б.Б., перемпцията е имала значение при действието на Постановление № 3 от 1980г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Общото между правните институти на давността и на перемпцията е, че едни и същи факти могат да имат значение за прекъсване на срока. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията предполага неудовлетворена нужда от такова. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже на кредитора да изпълни искания нов способ, защото дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане, на свой ред, прекъсва давността независимо от това, дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само дотолкова, доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела. Направените искания и извършените изпълнителни действия след настъпилата перемпция са напълно годни да прекъснат погасителния давностен срок. В настощия казус кредитори цесионери- „СГ ГРУП“ ЕООД и „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с молби по делото и въз основа на валидни договори за прехвърляне на вземането срещу длъжниците по изпълнително дело № 989/2013г., са поискали от една страна изпълнителното дело да продължи, като едновременно с молбите за конституиране като нови взискатели на мястото на стария взискател- цедент, са посочени и нови изпълнителни способи. От една страна ЧСИ Г.Ц. не е имал основания да откаже конституирането им като нови взискатели и да продължи изпълнителното производство, тъй като дължи подчинение на представения му изпълнителен лист, а от друга страна всяка от тези молби е прекъсвала давността и е започвала да тече нова давност. Право на преценка на ЧСИ в случай на настъпила към този момент перемпция по изпълнително дело № 989/2013г., е била дали да образува ново изпълнително дело. Ето защо не е погасено по давност правото на взискателя-ответник да реализира принудително изпълнение на процесните вземания по процесното изпълнително дело /в същия смисъл е и Определение № 50177 от 06.07.2023г. на ВКС по гр.д. № 5017/2021г., III г.о., ГК, докладчик съдията Г.Н./. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Жалбоподателят претендира и разноски в настоящото производство- 25лв. за държавна такса, 54.00лв. за администриране на жалбата пред ЧСИ Г.Ц., както и 5 000лв. за адвокатско възнаграждение, което не му се следва, тъй като съдът е намерил жалбата за неоснователна и е оставил същата без уважение. Разноски от подалия писмено възражние срещу жалбата взискател- „ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 206858118, чрез пълномощник- не се претендират. Мотивиран от горното при изложените съображения от фактическа страна и на посоченото правно основание, Благоевградският окръжен съд