Решение № 144 от 2.3.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 986/2025 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от „А*, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* представлявано от А*9 македонски гражданин, ЛНЧ *- законни представители, чрез юрисконсулт П* срещу Й. С. Ф., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Благоевград, ж.к. „Е*

С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Й. С. Ф. дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 1062,42 лв. от тях: по Договор № 502088436 за продажба на изплащане от 15.04.2018 г. за устройство Huawei P20 DS Pink за периода 23.12.2018г. - 22.07.2019 г. в размер на 657,72 лв.; по Договор № 502088436 за продажба на изплащане от 14.05.2018 г. за устройство Huawei P20 Lite DS Blue за периода 23.12.2018г. - 22.07.2019 г. в размер на 404, 70 лв., както и законната лихва върху сборната сума 1062,42 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 3371/2024 г. на РС - Благоевград до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3371/2024 г. на РС - Благоевград.

Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Посочен е начин на плащане: процесната сума в размер на 1062,42 лв. може да бъде заплатена от ответника в брой в магазините и партньорите на „А*, както и по банков път по сметката за заплащане на фактури и разноски на „А* в „О*, IBAN: *, BIC: UBBSBGSF.

Твърди се в исковата молба, че между „А*и Й. С. Ф. е бил сключен Договор № 502088436 от 15.04.2018 г. за закупуване устройство на изплащане и на 15.04.2018 г. съгласно горепосочения договор е закупено устройство Huawei P20 DS Pink - чрез първоначална вноска в размер на 46,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. Поддържа се, че устройството е предадено във владение на ответника с приемно - предавателен протокол от същата дата. Твърди се, че за периода от 23.12.2018 г. - 22.06.2019 г. ответникът не е заплатил 6 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план, като съгласно т. 12.3 от Договора - При неплащане на най - малко две последователни месечни вноски от страна на купувача всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.

Сочи се, че предвид гореизложеното на 26.07.2019 г. дружеството издава фактура № 395935662 със срок на плащане 10.08.2019 г., в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на стойност 375,84 лв.

Твърди се още, че между „А* и Й. С. Ф. е бил сключен Договор № 502088436 от 14.05.2018 г. за закупуване устройство на изплащане, като на 14.05.2018 г. съгласно горепосочения договор е закупено устройство Huawei P20 Lite DS Blue - чрез първоначална вноска в размер на 26.98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски съгласно погасителен план. Поддържа се, че устройството е предадено във владение на ответника с приемно - предавателен протокол от същата дата. Сочи се, че за периода от 23.12.2018 г. - 22.06.2019 г. ответникът не е заплатил 6 бр. месечни погасителни вноски от уговорения погасителен план, като съгласно т. 12.3 от Договора - При неплащане на най - малко две последователни месечни вноски от страна на купувача всички дължими суми до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.

Предвид гореизложеното се твърди, че на 26.07.2019 г. дружеството издава фактура № 395935662 със срок на плащане 10.08.2019 г., в която са включени оставащите погасителни вноски на ответника до края на срока на договора на стойност 242,82 лв.

Твърди се в исковата молба, че от страна на „А* е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 3371/2024 г. на РС - Благоевград, 5-ти с-в, че в хода на заповедното производство е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от Й. С. Ф., в която връзка е предявен настоящия иск.

Твърди се, че за вземанията са издадени конкретно посочени счетоводни документи, като се предявява иск за дължимо парично вземане в размер на 1062,42 лв., която сума е сбор от следните суми:

1. 657,72 лв. - непогасени задължения за периода 23.12.2018г. -

22.07.2019 г. за устройство на изплащане Huawei P20 DS Pink, формирани както следва: 6 бр. падежирали месечни вноски в размер на 281,88 лв. за периода 23.12.2018 г. - 21.07.2019 г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 375,84 лв., начислени във фактура № 395935662 със срок на плащане 10.08.2019 г. издадена за периода 23.06.2019 г. - 22.07.2019 г.

2. 404,70 лв. - непогасени задължения за периода 23.12.2018г. -

22.07.2019 г. за устройство на изплащане Huawei P20 Lite DS Blue, формирани както следва: 6 бр. падежирали месечни вноски в размер на 161,88 лв. за периода 23.12.2018 г. - 21.07.2019г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 242,82 лв. начислени във фактура № 395935662 със срок на плащане 10.08.2019 г. издадена за периода 23.06.2019 г. - 22.07.2019 г.

С разпореждане № 1938/02.06.2025г. съдията докладчик след като е извършил служебна проверка на редовността на постъпилата искова молба и допустимостта на предявените с нея искове в съответствие с изискванията на чл.129, ал.1 и чл.130 от ГПК е постановил препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея да се изпрати на ответника, като му се укаже, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба следва да подаде писмен отговор.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 05.06.2025 г. лично на лицето.

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 07.07.20325г. е депозиран писмен отговор по подадената искова молба чрез пълномощник. С подадения отговор се оспорват предявените искове по основание и размер. Сторено е възражение за погасяване по давност на цялото претендирано вземане. Оспорва всички представени по делото писмени доказателства и възразява по приемането им. Иска се да се отхвърли предявения иск. Претендират се сторените по делото разноски.

Счита, че така заявената претенция в образуваното заповедното производство, както и в настоящото установително производство е изцяло неоснователна, че неправилно и незаконосъобразно в така издадената заповед за изпълнение са признати по отношение на кредитора претендираните от него суми. Оспорва депозираният иск и по основание и размер и прави следните възражения:

Твърди се, че наведените от фактическа и правна страна обстоятелства в исковата молба не изяснява в пълна степен обстоятелства, които биха касаели законността на сключения между страните договор.

Твърди се, че в представените към исковата молба препис на два броя договори липсва поставен на определеното за това място подпис на купувач, а именно на ответникът, подпис не е поставен и на определеното за това място и в представеният приемнопредавателен протокол. С оглед и на което се поддържа в отговора, че не се установява към настоящият момент от приложените писмени доказателства и по никакъв начин не изяснява обстоятелството налице ли е конкретен юридически факт, релевиращ на валидно облигационно обвързване.

На следващо място се сочи, че е неясно и как е формирана претендиралата в производството сума/и за какви точно задължения, брой вноски размер на всяка една от тях/.

На следващо място се сочи, че видно от представените два договора в т.11 от същите не е посочен срок. Поддържа становище, че уговорените в т.12 от договорите клаузи са нищожни и неравноправни, доколко ответникът е потребител/физическо лице/.

Оспорва всички представени към исковата молба фактури, възразява да бъдат приети като доказателства по делото, като и следва да се прецени относимостта им към производството, доколко посочените в същите суми не отговарят по размер на претендиралите в настоящото производство искове по двата представени към исковата молба Договора за продажба на изплащане.

Сочи се, че е неоснователно направеното искане в исковата молба по отношение на законната лихва, доколко заявлението е депозирано на 12.12.2024г.,а не каквато претенция се предявява от 10.12.2024г.

На следващо място счита, че предявената претенция е погасена по давност: Твърди се, че от ищеца се претендират вземания по договор за лизинг /въпреки озаглавяването им договор за продажба на изплащане/. Сочи се, че плащанията на лизингови вноски по договор за финансов лизинг имат характер на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което за вземанията на лизингодателя за тези вноски е приложим предвиденият в тази разпоредба тригодишен давностен срок. Изразява се становище, че предвид изложеното, следва да се приеме, че претендираните плащания на лизингови вноски по представените два броя договори озаглавени като Договор за продажба на изплащане с №502088436 от 15.04.2018г. и по Договор за продажба на изплащане с № 02088436 от 14.05.2018г., имат характер на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в”ЗЗД, поради което за вземанията на лизингодателя за тези вноски е приложим предвиденият в тази разпоредба тригодишен давностен срок.

Сочи се още в писмения отговор, че следва да се вземе в предвид и че ищецът сочи, че е издал фактури за твърдените вземания по двата договора, като сам сочи, че сумите по издадените фактури, следва да бъдат платени в едномесечен срок от издаването им, а именно до 10.08.2019г.,то към 12.12.2024г. е изтекъл срок от пет години четири месеца и два дни, което категорично води до извода, че вземането е погасено по давност и депозираният иск е изцяло неоснователен и недоказан. С оглед и на изложеното не се дължи и претендираната от ищеца законна лихва от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

С оглед на изложеното и съгласно нормите на чл. 110,чл. 111,114 и чл.119от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност на цялото претендирано вземане.

Оспорва всички представени по делото писмени доказателства и възразявам да бъдат приети като доказателства по делото, а именно: Договор за продажба на изплащане с №502088436 от 15.04.2018г. и Договор за продажба на изплащане с № 02088436 от 14.05.2018г., както и представените фактури и два броя приемно- предавателни протоколи.

С определение № 1346 от 14.07.2025г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищцовото дружество „А*, редовно призовано се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа подадената искова молба, ангажират се писмени доказателства, по същество в писмена молба се поддържа становище за доказаност и основателност на предявените искове, като се иска уважаването им. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като се иска да бъде намалено до минималния размер.

Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител адвокат П., която оспорва предявените искове, по същество изразява становище, че същите са неоснователни, както и погасени по давност. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което е мотивирано.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3371/2024г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, въз основа на подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и следващите от ГПК, съдът е издал Заповед № 1618/17.12.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Й. С. Ф., ЕГН ••••••••••, с адрес гр.Благоевград, ж* да заплати на кредитора „А*, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С*, представлявано от А*, следните суми:

-сумата от 404.70 лв. /четиристотин и четири лева и седемдесет стотинки/, дължима по Договор № 502088436 за продажба на изплащане от 14.05.2018г., по силата на което е закупено устройство Handset Huawei Р20 Lite DS Blue MT 15 23м, дължима за периода 23.12.2018г. - 22.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.12.2024г. до окончателното плащане;

-сумата от 657.72 лв. /шестстотин петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, начислена по Договор № 502088436 за продажба на изплащане от 15.04.2018г., по силата на който е закупено устройство Handset Huawei Р20 DS Pink MT 15 23м., дължима за периода 23.12.2018г. - 22.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.12.2024г. до окончателното плащане;

-сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса;

-сумата от 50 лв. /петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от Заповедта е връчено на 07.02.2025г., като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът е депозирал възражение с вх. № 5498/05.03.2025г. срещу издадената Заповед за изпълнение, като е претендирал и сторените разноски за подаденото възражение.

Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3371/2024г., по описа на Районен съд – гр. Благоевград.

Ето защо и въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита с предявения по чл. 422 от ГПК иск.

Видно от приложените по делото доказателства, а именно Договор за продажба на изплащане № 502088436 от 15.04.2018 г. е, че между „А* и Й. С. Ф. е сключен писмен договор № 502088436 за продажба на изплащане, по силата на който "А* /което дружество е с предходно наименование на "М*/- в качеството на продавач и Й. С. Ф. в качеството на купувач, по силата на който продавача прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи /опредЕ./ни в приемо- предавателен протокол, който е неразделна част от договора/ срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати при размера и при условията на разсрочено плащане, определени с договора и приложенията към него. В договора, в т. II Цена и начин на плащане е уговорено, че купувачът заплаща първоначална вноска и 23 месечни вноски, с включена лихва в размер на 4, 7% годишно, като се съдържа и погасителен план. Съгласно погасителния план, първоначалната вноска е в размер на 46, 98 лева, а обща сума на оставащите вноски е 1080. 54 лева. Посочен е размера на всяка от вноските, като е упоменато каква част от вноската представлява главница и каква част лихва.

В договора страните са уговорили, че първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаване на вещта, а всяка следваща вноска в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по Договора за услуги. Съгласно т. 6. 1 от договора продавачът издава на купувача при предаване на вещта фактура за цялата стойност на вещта, в която е отразена първоначалната вноска. Посочен е годишен процент на разходите - 5%.

В раздел IV. Срок и прекратяване не е посочено за какъв срок се сключва договора. Посочено е, че договорът се прекратява: с плащане на всички дължими суми от купувача, а съгласно т. 12. 3, при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Съгласно посочена клауза от договора, въпросната фактура се издава на датата за издаване на месечните таксуващи фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги, а договорът е счита прекратен от тази дата.

Видно от Приемо- предавателен протокол закупено крайно устройство от 15.04.20218г. на купувача Й. С. Ф. е предадено крайно устройство Huawei Р20 DS Pink МТ 15 с номер на услугата ••••••••••, като за периода от 23.12.2018 г. до 22.06.2019 г. са били издадени фактури за дължими от потребителя такси за ползвани мобилни услуги, в това число мобилна услуга, мобилен интернет и вноски за изплащане на стока апарат Huawei Р20 DS Pink МТ 15.

За ползваните от ответника електронни съобщителни услуги "А1 България" ЕАД е издал фактури за периода 23.12.2018г. - 22.07.2019 г. за устройство на изплащане Huawei P20 DS Pink, формирани както следва: 6 бр. падежирали месечни вноски в размер на 281,88 лв. за периода 23.12.2018 г. -21.07.2019 г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 375,84 лв., начислени във фактура № 395935662 със срок на плащане 10.08.2019 г. издадена за периода 23.06.2019 г. - 22.07.2019 г. Остатъкът от неплатени месечни вноски по издадени фактури за мобилен апарат Huawei Р20 DS Pink са в общ размер на 657,72 лв. от 10-та до 23-та вноска, както следва: за главница — 638,86 лв. и за лихва — 18,86 лв.

Видно от приложените по делото доказателства, а именно Договор за продажба на изплащане № 502088436 от 14.05.2018 г. е, че между „А* и Й. С. Ф. е сключен писмен договор № 502088436 за продажба на изплащане, по силата на който "А* /което дружество е с предходно наименование на "М*/- в качеството на продавач и Й. С. Ф. в качеството на купувач, по силата на който продавача прехвърля на купувача правото на собственост върху една или няколко вещи /опредЕ./ни в приемо- предавателен протокол, който е неразделна част от договора/ срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати при размера и при условията на разсрочено плащане, определени с договора и приложенията към него. В договора, в т. II Цена и начин на плащане е уговорено, че купувачът заплаща първоначална вноска и 23 месечни вноски, с включена лихва в размер на 4, 85 % годишно, като се съдържа и погасителен план. Съгласно погасителния план, първоначалната вноска е в размер на 26, 98 лева, а обща сума на оставащите вноски е 620, 55 лева. Посочен е размера на всяка от вноските, като е упоменато каква част от вноската представлява главница и каква част лихва.

В договора страните са уговорили, че първоначалната вноска се заплаща от купувача при предаване на вещта, а всяка следваща вноска в сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по Договора за услуги. Съгласно т. 6. 1 от договора продавачът издава на купувача при предаване на вещта фактура за цялата стойност на вещта, в която е отразена първоначалната вноска. Посочен е годишен процент на разходите - 5%.

В раздел IV. Срок и прекратяване не е посочено за какъв срок се сключва договора. Посочено е, че договорът се прекратява: с плащане на всички дължими суми от купувача, а съгласно т. 12. 3, при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Съгласно посочена клауза от договора, въпросната фактура се издава на датата за издаване на месечните таксуващи фактури, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги, а договорът е счита прекратен от тази дата.

Видно от Приемо- предавателен протокол закупено крайно устройство от 14.05.20218г. на купувача Й. С. Ф. е предадено крайно устройство Huawei P20 Lite DS Blue с номер на услугата ••••••••••, като за периода от 23.12.2018 г. -21.07.2019г. са били издадени фактури за дължими от потребителя такси за ползвани мобилни услуги, в това число мобилна услуга, мобилен интернет и вноски за изплащане на стока апарат Huawei P20 Lite DS Blue .

За ползваните от ответника електронни съобщителни услуги "А*е издал фактури за периода 23.12.2018г. - 22.07.2019 г. за устройство на изплащане Huawei P20 Lite DS Blue , формирани както следва: 6 бр. падежирали месечни вноски в размер на 161,88 лв. за периода 23.12.2018 г. -21.07.2019г. и предсрочно изискуеми оставащи вноски на стойност 242,82 лв. начислени във фактура № 395935662 със срок на плащане 10.08.2019 г. издадена за периода 23.06.2019 г. - 22.07.2019 г. Остатъкът от неплатени месечни вноски по издадени фактури за мобилен апарат по издадени фактури за мобилен апарат Huawei Р20 Lite DS Blue са в общ размер на 404,70 лв. от 9-та до 23-та вноска, както следва: за главница — 391,90 лв. и за лихва — 12,80 лв.

В производството е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице Р. В.. Видно от заключението е, че претендираната сума в размер на 1062,42 лева е формирана от неплатени задължения по:

• договор за продажба на изплащане № 502088436/15,04,2018 г. на мобилен апарат Huawei Р20 DS Pink МТ 15 в размер на 657,72 лв. Сумата е формирана от неплатени 14 броя вноски по 46,98 лв. от 10-та до 23-та вноска.

• договор за продажба на изплащане № 502088436/14,05,2018 г. на мобилен апарат Huawei Р20 Lite DS Blue МТ 15 в размер на 404,70 лв. Сумата е формирана от неплатени 15 броя вноски по 26,98 лв. от 9-та до 23-та вноска

Според вещото лице размерът на претендираната сума от 1062,42 лв. съответства на сумите по издадените фактури. Сумите по издадените фактури са правилно посочени и съответстват на уговорения начин на плащане по договор за продажба на изплащане № 502088436/15.04.2018 г., посочен в таблица № 1 и договор за продажба на изплащане № 502088436/14.05.2018 г., посочен в таблица № 2.

В производството е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Т*. Относно технологията за дигитално подписване на договорите на "А* експертизата сочи, че технологията за дигитално подписване на договорите на „А *се осъществява като документите за активация/промяна по договор се генерират от системата на А1 България и се подписват от клиента и служителя дигитално със специални таблет и химикалка. С приложение (Application) POS.AG V.20 е положена цифрова защита на съдържанието на електронните документи. Подписаният документ се съхранява в сървър чрез система за архивиране DMaaS. Договорите в архивиращата програма на А*по партидата на Й. С. Ф. с ЕГН •••••••••• са разписани дигитално със специален таблет и химикалка. Според вещото лице процесът по генериране на файловете на договорите в архивиращата програма на „А *, на отчитане, оценяване и фактуриране не може за бъде манипулиран. Същият е подробно описан в огледната част на протокола. Всички приложени Договори - на електронен носител, приложен към настоящото дело и договорите на хартиен носител, предоставени като доказателство по настоящото дело са идентични по съдържание и атрибути в тях. Процесът по оценяване, отчитане и фактуриране па предоставените от „А * услуги е подробно описан в огледната част от протокола и е невъзможно да бъде манипулиран, поради изложените по-горе обстоятелства и свеждането до минимум на човешкия фактор в него.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като намира същите за пълни, обосновани и компетентни.

На базата на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на иска:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, от ГПК, вр. с чл.410 от ГПК, вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 335, ал. 1 ТЗ относно претендираните вземания, възникнали на основание договор за продажба на изплащане и чл. 86 ЗЗД.

Възраженията на ответника са за погасяване по давност на вземанията- чл. 110,чл. 111,114 и чл.119 от ЗЗД и нищожност на клаузите по т. 12 от договорите.

Исковете за установяване на паричните вземания са допустими, тъй като е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 3371/2024г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, по което срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника, за което кредиторът е уведомен със съобщение, като исковата молба е подадена в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 5 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което предявеният иск е заявен от надлежна страна пред компетентния за това съд и в определения срок /едномесечен от получаване на съобщението, за подадено възражение от страна на длъжника в заповедното производство/.

По основателността на иска:

Предявените с исковата молба искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 327 ТЗ, вр. с чл. 335 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД са неоснователни, поради следното.

На първо място съдът намира, че ищцовото дружество доказа, че между страните са сключени два договора за продажба на изплащане- Договор за продажба на изплащане с №502088436 от 15.04.2018г. и Договор за продажба на изплащане с № 02088436 от 14.05.2018г.

Съдът намира за неоснователно стореното от ответника възражение относно сключването на договорите, доколкото на първо място възражението е по-скоро за това, че подписите не са положени в съответните графи, което е ирелевантно.

На следващо място обстоятелството, че договорите/приложенията са подписани от ответника чрез полагане на подпис върху електронно устройство, а не е положен на хартиен носител, не означава липса на волеизявление за сключването на договора, а представлява допустим от закона начин за електронно сключване на такъв. Между страните е уговорено, че в случай на подписване на договор и/или приложенията към него с дигитален подпис, страните се съгласяват значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени. По този начин страните по договора са постигнали съгласие по чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ за характера на изявленията, които се правят– съгласяват се в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, т. е. те се приравняват на подписани саморъчно от ответника документи- така Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о.

Електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО – чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен документ, съдържащ електронно изявление- чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ. Електронно изявление е словесно изявление, предоставено в цифрова форма чрез общо приет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация – чл. 2 ЗЕДЕУУ. Електронното изявление може да бъде възпроизведено и на хартиен носител и да бъде представено като заверен препис- чл. 184, ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказано сключването на процесните договори и приложения между ищеца и ответника.

Не се доказа от ответника да е заплатил претендираните суми по процесните договори.

Съдът намира в случая, че се касае до сключени договори за продажба на изплащане, а не лицингови договори, каквито се твърди от ответника.

Продажбата на изплащане е гражданска сделка, чиято нормативна уредба се съдържа в чл. 205 ЗЗД, а лизингът е търговска сделка с нормативна уредба в чл. 342-347 ТЗ. При съпоставяне на посочените законови разпоредби е видно, че съществената особеност, която отличава продажбата на изплащане от лизинговото съглашение е транслативният ефект. Както всяка покупко-продажба, така и продажбата на изплащане, има за цел прехвърляне на правото на собственост от продавача върху купувача. Вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самото продажбено споразумение, като може да е отложен във времето – до заплащането на цената. Договорът за лизинг не прехвърля собственост, а само предоставя правото на ползване върху съответната движима/недвижима вещ. Възможно е, съобразно разпоредбата на чл. 342, ал. 3 от Търговския закон, правото на собственост спрямо обекта на договора за лизинг да премине от лизингодателя върху лизингополучателя още по време на съглашението или след изтичането на срока му, но този транслативен ефект не настъпва по силата на самото лизингово споразумение, а въз основа на допълнително сключен продажбен договор.

В конкретния случай страните са сключили договори, с които не се предоставя право на ползване на мобилните устройства, а продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху вещта, посочена в приемо-предавателния протокол, представляващ неразделна част от договора. Следователно транслативният ефект се поражда по силата на самите договори, като е уговорено плащането на продажната цена да стане на отделни погасителни вноски на определени дати. С оглед тези уговорки, настоящият съдебен състав счита, че вземанията на ищеца произтичат не от договори за лизинг, а от договори за продажба на изплащане.

Установи се по безспорен начин и от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че останалите неплатени суми по процесните договори са в общ размер на 1062,42 лева, формирана от неплатени задължения по:

• договор за продажба на изплащане № 502088436/15,04,2018 г. на мобилен апарат Huawei Р20 DS Pink МТ 15 в размер на 657,72 лв. Сумата е формирана от неплатени 14 броя вноски по 46,98 лв. от 10-та до 23-та вноска.

• договор за продажба на изплащане № 502088436/14,05,2018 г. на мобилен апарат Huawei Р20 Lite DS Blue МТ 15 в размер на 404,70 лв. Сумата е формирана от неплатени 15 броя вноски по 26,98 лв. от 9-та до 23-та вноска

От страна на ответника в тази връзка е сторено възражение за погасяване по давност на вземанията.

Договорът за продажба на изплащане е уреден в чл. 205, чл. 206 и чл. 335 от ТЗ, приложим предвид качеството на ищеца търговец, регистриран в ТР при АВ и предмета на сделката. Освен особеностите на този вид продажба, свързан с плащането на цената, има специални правила и по отношение развалянето поради неизпълнение от купувача. В чл. 335, ал. 2 от ТЗ е предвидено, че неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора. Уговореното плащане на продажната цена да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части. По тази причина не е приложима разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД. В случая приложение намира чл. 110 от ЗЗД, а именно общия пет годишен давностен срок.

Действително не може да не се приеме, че съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В настоящия случай обаче няма основание да се приеме, че се касае за периодични плащания по процесния договор, тъй като реално е налице разсрочено плащане на цената на предоставена стока.

Трайно установена е практиката на ВКС- Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., ІІт. о. и др., че при разсрочване на едно парично задължение, което по естеството се е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респективно при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД.

Тоест при уговорка за разсрочване на части на едно еднократно задължение, каквито се явяват цитираните по- горе договори на изплащане, престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил/предал вещта и няма основание за определяне изпълнението на първия като периодично. Съответно поради постигнатото съгласие между страните по договора относно плащането на дължимата сума да е раздЕ. на погасителни вноски с падежи на определени дати, тези отделни вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодични дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска. Поради липса на самостоятелно, извън това на главното задължение основание за плащане на отделните вноски, техния падеж е ирелевантен.

В случая задължението на ответника за разсрочено плащане не произтича от договор за лизинг, само в който случай според практиката на ВКС е приложима кратката 3 годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД (Решение № 77/ 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 84/ 2026 г., II т. о.).

Съгласно Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК, когато е уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за падежиралите вноски за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на съответната вноска, а в хипотезата на обявяване на дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите към този момент погасителни вноски започва да тече от предсрочната изискуемост. В мотивите на тълкувателното решение се сочи следното: "От редакцията на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД не може да се направи извод, че давността за всяка една от последователно разсрочените във времето вноски, чиято изискуемост вече е настъпила, започва да тече след като целият дълг стане изискуем (от падежа на последната вноска или в хипотезата на предсрочна изискуемост). Такъв извод би се явил в противоречие със същността и целта на института на погасителната давност, изяснени в тълкувателната практика на ВКС (Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС), а възприемането му би означавало: да не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски; да се приеме, че кредиторът има право да търси изпълнение с оглед изискуемостта за съответната част от вземането, върху тази част да се начислява лихва за забава при неизпълнение от длъжника, но кредиторовото бездействие да не води до течение на давностния срок за тази част от вземането; да се търси изпълнение на неплатена вноска десетилетия (напр. повече от тридесет години) след настъпване на изискуемостта й; че при неизпълнение на задължение за погасяване на уговорени вноски началото на давностния срок за тези вноски ще зависи единствено от волята на кредитора с оглед решението му да обяви или не остатъка от дълга за предсрочно изискуем; че в хипотеза, при която не е настъпил крайният срок за погасяване на дълга, нито същият е обявен за предсрочно изискуем, съдебното предявяване на вземането за съответната вноска (чрез осъдителен иск или чрез заявление за издаване на заповед за изпълнение, респ. чрез иск по чл. 422 ГПК), няма да доведе до спиране и прекъсване на давност, тъй като такава няма да е започнала да тече, независимо че претенцията е приета за основателна от съда.

С оглед изложеното следва, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Когато поради неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост".

В случая самият ищец твърди, че съгласно т. 12. 3 от договорите за покупко-продажба на изплащане е настъпила предсрочна изискуемост на 10.08.2019 г. Това е така, тъй като е отразено в чл. 12. 3 от процесните договори за продажба на изплащане, че същите се прекратяват при неплащане в срок на най- малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача.

Налице е ясна уговорка, че всички суми, дължими до края на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Факт е, че по последно издадената фактура № 395935662 посочения срок на плащане е 10.08.2019 г., т. е. след като е налице изискуемост която е уговорена, то падежа на същата е на 10.08.2019 г.

Не могат да бъдат споделени изложените от ответника в писмено становище доводи, че погасителната давност е започнала да тече от датата, на която са изтекли договорите, тъй като не е уговорен падеж на последната разсрочена вноска. Тези аргументи са в противоречие с изложените в исковата молба твърдения, че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията, съгласно т. 12. 3 от договорите, която изрично като основание за прекратяване на договора предвижда, че при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок. Тази клауза не предвижда нужда от изрично уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, а фактурата за дължимите суми, за които е настъпила предсрочна изискуемост, е издадена на 26.07.2019 г., а посоченият в нея краен срок за плащане на задълженията, след изтичането на който длъжникът изпада в забава за всички непадежирали до този момент задължения е 10.08.2019 г.

В рамките на срока след 10.08.2019г. по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти, за период от 2 месеца и 7 дни. Спирането в настоящата хипотеза настъпва ex lege, без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. Следователно, за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителна давност не е текла.

Като взе предвид тези данни съдът намира, че петгодишният давностен срок за задълженията е изтекъл към датата на подаване на заявлението-12.12.2024г.

В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че вземанията по издадената заповед за изпълнение са погасени по давност, поради което исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските в заповедното и исковото производство:

Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. постановено по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

Право на разноски има само ответника, доколкото исковете се отхвърлят.

По делото е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, ведно с договори за правна услуга, съгласно който претендира присъждане на сторените разноски, както следва:

• по ч.гр.д. № 3371/2024г. по описа на Районен съд Благоевград – за заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие в размер на 300 лв., равняващи се на 153, 39 евро и - по гр.д. № 986/2025г. по описа на Районен съд Благоевград- за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., равняващи се на 230, 08 евро.

От страна на ищцовото дружество в писмена молба е сторено немотивирано възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде намалено до минималните размери.

При преценката за фактическата и правна сложност на производството настоящият съдебен състав намира, че същата не надвишава обичайната фактическа и правна сложност за дела от този вид. Същевременно съдът отчита положената активност и дължима грижа от адв. П., за осъществяване на поетата защита и процесуално представителство на ответника по делото. Своевременно е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като са наведени защитни правопогасяващи възражения. Участвала е във всичките четири проведени открити съдебни заседания /първото е отменено/ включително при изслушването на заключенията на вещите лица. Изложеното сочи на положена дължима грижа от защитника на ответника при проучването на материалите по делото, при подготовката за участие в съдебните заседание и изработване на защитна позиция, което е довело и до това че предявените искове по чл. 422 от ГПК са отхвърлени изцяло.

Преценката на настоящия състав за действителната фактическа и правна сложност на делото, съчетана с проявената от процесуалния представител дължима грижа във връзка с поетите задължения за защита и процесуално представителство в исковото производство, води до извод, че възражението за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, своевременно наведено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК от ищцовото дружество в настоящия случай е неоснователно, доколкото и уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС минимум като се вземе предвид и явяването в повече от две съдебни заседания. Предвид изложеното на процесуалния представител на ответника се дължи сумата от 450, 00 лв., равняваща се на 230, 08 евро за заплатено адвокатско възнаграждение.

Относно разноските в заповедното производство.

Заповедното производство е уредено от законодателя като едностранно такова, но в случай на подадено възражение по чл. 414 от ГПК, на длъжника е предоставена законовата възможност да подаде частна жалба срещу незабавното изпълнение на издадената заповед /чл. 419 от ГПК/, както и да поиска спиране на изпълнението /чл. 420 от ГПК/, както и за подаване на възражение по реда на чл. 423 от ГПК, пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение. Длъжникът сам избира процесуалното си поведение в хода на заповедното производство, но същият не е лишен от защита и по своя преценка може да упълномощи адвокат и да предприеме активна защита на правата си още в заповедното производство.

В настоящия случай ответникът, след получаване на препис от заповедта изпълнение по чл. 410 от ГПК, е упълномощил адв. Е. П. да го представлява и защитава по образуваното ч.гр.д. № 3371/2024г. по описа на РС Благоевград. Сключен е Договор за правна услуга, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., платено изцяло в брой. В хода на заповедното производство било е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, чрез неговия пълномощник.

С разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за адвокатските възнаграждения, изрично е предвидена възможността за уговаряне на адвокатско възнаграждение в заповедното производство, като са определени лимитите за неговото определяне по размер. При преценката от настоящия състав на действителната фактическа и правна сложност на делото /при заповедното производство развило се по ч.гр.д. № 3371/2024г. по описа на РС Благоевград/, съчетана с положената дължима грижа за проучването, подготовката за делото и процесуалната активност на адв. Е. П., като пълномощник на длъжника по делото, налага се извода че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., е определено под минимума предвиден в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, като същото е уговорено в обичайния и разумен размер за дело от този вид и съдът намира, че същото не се намира в съществено отклонение от мярата, опредЕ. от пазара на адвокатския труд за предприетите в конкретния случай процесуални действия на защитника.

За да се подаде възражение процесуалния представител е извършил преценка дали следва да бъде подадено възражение, следвало е да бъде проучена цялата налична документация по заповедното производство и преценка дали подобно възражение евентуално би било основателно или единствено ще доведе до натоварване на длъжника с допълнителни разноски в последващот исково производство.

Съдът намира, че пълномощникът на длъжника в заповедното производство– адв. П., е предприела всички допустими процесуални действия за защита на длъжника в рамките на заповедното производство, като е положила дължимата грижа за проучване на материалите по делото и подготовката за ефективна защита в един бъдещ исков процес, който е можел да бъде иницииран чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК в заповедното производство. Именно поради особения характер на заповедното производство, много от възраженията на длъжника могат да бъдат наведени и допуснати до разглеждане от съда, едва в исковото производство по чл. 422 от ГПК.

Длъжникът „потребител“ по смисъла на ЗПК, не е длъжен да знае закона и не може да извърши правна преценка на възможностите си за защита при един бъдещ исков процес. Вярно е, че подготовката на защитника на длъжника извършена в заповедното производство, в значителна степен се дублира с дейността която защитникът следва да извършва и в исковия процес по чл. 422 от ГПК, но това не може да омаловажи усилията на защитата, положени в заповедното производство. Именно поради ограничената по вид и обем дейност на защитата в заповедното производство, в разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, изрично е предвидено минимума на възнаграждението за адвокатска защита в заповедното производство да бъде намалена наполовина с размерите, предвидени в чл. 7, ал. 2 от цитираната наредба.

При преценката на дължимия размер за адвокатско възнаграждение за защитата в заповедното производство, настоящият състав счита, че следва да бъде отчетено, че вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК включва две искови претенции- по два договора за продажба на изплащане. Поради изложеното настоящият състав намира, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., за което е сключен Договор за правна услуга между длъжника и адв. Е. П., е дължимо тъй като същото е определено под предвидения минимум в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС, като по преценка на съда същото е определено в обичайния и разумен размер за защита на интересите на длъжника в заповедното производство и не се отклонява съществено от мярката, наложена от пазара за дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство, по този вид дела и при този обем от процесуални действия за защита предприети от адвоката в хода на заповедното производство.

Воден от гореизложените съображения, съдът