Решение № 381 от 5.5.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 630/2025 г.

Производството е образувано по предявен иск от Й. Т. Г. ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Хасково ул. ••••••••••••••••••••• № •• вк. * ет. * ап. ••,чрез адв. М.К.Д. - ВАК - личен номер ••••••••••••, с адрес на упражняване на дейността: гр. Варна ул. ••••••••••••, против ЧСИ С. М. П. - Частен съдебен изпълнител с рег. № ••• в КЧСИ, р-н на действие ОС- Хасково, с адрес: гр. Хасково, ул. „ ••••••" № 24,ет.4,офиси 1 и 2, с правно основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД. По делото, с определение рег.№ 22/05.01.2026г. е КОНСТИТУИРАно като трето лице помагач на страната на ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788. Ищецът твърди, че е страна – длъжник по изпълнително дело № 526/2015 г., по описа на ЧСИ С. П.. В рамките на същото изпълнително дело била проведена публична продан на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Хасково на УЛ. •••••••••••••• - собственост на трето лице - фирма „•••••••••" ООД, с управител и представляващ ищеца Й. Г., като на съдебния изпълнител е било известно, че собственосrга, по силата на апорт, е на юридическото лице ••••••••• ООД. По време на насрочен въвод на купувача (от публичната продан, проведена от ЧСИ С. П.), „•••••••••" ООД е завел, на основание чл. 523 и 524 ГПК, пред Районен съд Хасково, Частно гражданско дело № 2544/2023 г. По описа на РС Хасково, за спиране на въвода. С Определение № 1961/30.10.2024 г., постановено по същото чгд № 2544/2023 г. РС Хасково е уважил молбата, като е постановил спиране на изпълнението по изпълнително дело № 526/2015 г. по описа на ЧСИ С. П.. По жалба на взискателя по изпълнителното дело - „•••••••••••••••••••" ООД, определението е било отменено. Твърди, че по време на производството по гр.д. № 2544/2023 г. по описа на ХРС, ЧСИ С. П. е извършил въвод във владение на процесния апартамент. Въводът е б и л извършен без валидно уведомяване, на когото и да било от длъжниците по делото и при условия на висящо дело за спиране на същия въвод, което дело е било известно на ЧСИ С. П., тьй като от него са изискани данни за страните по изпълнителното дело, а също е било изискано в заверен препис цялото изпълнително дело (осем тома). Така ЧСИ С. П. не бил изпълнил задълженията си съобразно воденото в периода м. декември 2023г. до м.февруари 2025 година ЧГД № 2544/2023 г. на ХРС, като не е зачел задължението си по смисъла на чл. 523 и чл. 524 ГПК да спре изпълнението, като същото задължение е било обективирано изрично и със съдебния акт. Твърди също така, че на ЧСИ С. П. било известно, че същият не е връчил, считано от 2015 година и до момента, заповедите за изпълнение на длъжниците по изпълнителното дело и в частност не е връчена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ЧГД 488/2015г. по описа на РС Хасково, като е прието, че на 16.06.2025г. същата е връчена на ищеца в качеството му на длъжник по изпълнителното дело при условията на отказ за получаването й. Предвид това намира, че неговите изпълнителни действия са невалидни, тьй като не е пристъпил валидно към изпълнение и че при изтичане на 2 години на невалидни изпълнителни действия, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС, като при всички случаи на прекратяване съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне всички възбрани и запори. Ищецът твърди, че с това свое поведение на злоупотреба с правомощия, рефлектираща изключително тежко върху имуществената и личната неимуществена - морална сфера от правата на ищеца, ответникът бил нанесъл на ищеца морална вреда. От преживяния и продължаващ перманентен стрес и от безсилието за защита на правата си, ищецът е загубил доверие в съдебната власт, и по-специално чувства значително разрушен престижа на същата власт и особено тази на съдебното изпълнение. Предвид непрестанното усилване на злоупотребите на ЧСИ П. по ИД № 526/2015 г. по негов опис срещу длъжниците по делото, нанесената и нанасяната морална щета спрямо ищеца увеличавала своя негативен резултат върху правната и имуществената, а особено много върху моралната сфера от личността и общественото и лично положение на ищеца. Ищецът бил пострадал крайно тежко по отношение на здравето си, като причините за неговите здравословни проблеми са именно в резултат на перманентен стрес. Личното и социално положение на ищеца също са претърпели и търрпят значителни увреждания, като всички те са пряка и непосредствена последица от нанасяните му морални вреди. Твърди, че тези неимуществени вреди са в резултат на незаконосъобразно поведение по посоченото изпълнително дело като с уточняваща молба с рег.№ 17006/25.09.2025г. конкретизира, че неимуществени вреди (за които претендира обезщетение) са в резултат на следното незаконосъобразно поведение на ответника в качеството му на ЧСИ по посоченото изп.дело по негов опис, а именно: невръчване на заповед за незабавно изпълнение по по чл. 417 ГПК по ЧГД № 488/2025г. по описа на РС Хасково и невурно удостоверяване на отказ на ищеца – длъжник по посоченото изп.дело, да получи и поканата за доброволно изпълнение, което е станало на 16.06.2015г. Намира, че това поведение е в разрез с принципа за добросъвестност по чл.3 ГПК. Предвид горното моли съдът да постанови решение ,с което да осъди ЧСИ С.П. да заплати сумата в размер на 1 /един/ лев, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправни незаконосъобразни действия на ответника по изп.дело № 565/2015г. по описа на ЧСИ С.П., изразяващи се невръчването на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ЧГД № 488/2025г. по описа на РС Хасково и удостоверяване, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на 16.06.2015г. при условията на отказ на ищеца да приеме и получи същата. В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответната страна със становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва предявеният иск, като счита, че същият следва да бъдат отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на образувано по неговия опис изпълнително дело Сочи, че поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповед по чл.417 ГПК и изпълнителен лист са връчени на длъжника при условията на отказ, както и че на същият му е било известно воденето изпълнително дело и е присъствал при извършването на действия по делото, с негово участие. Поддържа, че всички изпълнителни действия, извършени по образуваното изпълнително производство, са законосъобразно извършени.Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Третото лице помагач на страната на ответника – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД намира искът за неоснователен и моли за неговото отхвърляне като поддържа изцяло доводите на ответника в отговора на исковата му молба. Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна: Няма спор, че ответникът е частен съдебен изпълнител, което е и служебно известно на съда. Няма спор и че по описа на същия е образувано изпълнително дело № 20158740400526, с длъжник - Т. Й.в Г.. От приетите писмени доказателства, в това число заверено копие на изпълнително дело № 20158740400526 по описа на ЧСИ С. П. се установява, че изпълнително дело № 20158740400526 по описа на ЧСИ С. П. е образувано на 15.05.2015 г. по молба на „Първа Инвестиционна Банка" АД с адрес: гр.София, •••••••••••• на основание изпълнителен лист, издаден на 16.03.2015 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 241/12.03.2025г. по ч.гр.дело № 488/2015 на Районен съд – Хасково, по която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 1780/25.03.2015г. и съгласно който съдът е осъдил Т. Й.в Г. с ЕГН •••••••••• от с.Стамболово, обл.Хасково, Й. Т. Г. ЕГН •••••••••• от с. Стамболово, обл.Хасково и ,,••••••••••••" ЕООД с ЕИК ••••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ••••••••••••, да заплатят солидарно на „ПИБ" АД с ЕИК 831094393 сумата в размер на 86 937.88 евро за главница, по договор за кредитна линия N 368- 11/08.03.2010 г., със 7675.66 евро договорна лихва от 07.12.2013 год. до 06.09.2014 год., с 9441.47 евро наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014 г. до 05.03.2015 год., с 281.49 евро годишна комисионна за управление и обработка на кредита, начислена на 19.04.2014 год. и законна лихва върху главницата от 06.03.2015 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 4081.29 лева заплатена държавна такса, и 3 590 лева юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото. Видно от приложената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 241/12.03.2025г. по ч.гр.дело № 488/2015 на Районен съд – Хасково и изпълнителен лист, по които е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Разпореждане № 1780/25.03.2015г.Т. Й.в Г. с ЕГН •••••••••• от с.Стамболово, обл.Хасково, Й. Т. Г. ЕГН •••••••••• от с. Стамболово, обл.Хасково и ,,••••••••••••" ЕООД с ЕИК ••••••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ••••••••••••, са осъдени да заплатят солидарно на „Първа Инвестиционна Банка" АД с ЕИК 831094393 сумата в размер на 86 937.88 евро за главница, по договор за кредитна линия N 368-11/08.03.2010 г., със 7675.66 евро договорна лихва от 07.12.2013 год. до 06.09.2014 год., с 9441.47 евро наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014 г. до 05.03.2015 год., с 281.49 евро годишна комисионна за управление и обработка на кредита, начислена на 19.04.2014 год. и законна лихва върху главницата от 06.03.2015 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 4081.29 лева заплатена държавна такса и 3 590 лева юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение и разписка към същата до Й. Т. Г., удостоверено е от връчителя на книжа – М.М., че на 16.06.2015 год. длъжникът Т. Й.в Г. отказва да приеме и да подпише поканата за доброволно изпълнение, към която са приложени копие на изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Видно от молба вх.рег.№ 6148/17.06.2015г. от Й. Т., адресирана до ЧСИ С.П. по посоченото изпълнително дело, същият е отправил искане за получаване на препис на молбата за образуване на изпънителното дело, заповед за изпълнение, изпълнителен лист и разпореждане 1780. Върху същата е поставена резолюция за връчване на ПДИ НА Й. Г.. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение и разписка към същата, удостоверено е в същата от връчителя на книжа – М.М., че на 16.06.2015 год. длъжникът Т. Й.в Г. отказва да приеме и да подпише поканата за доброволно изпълнение, към която са приложени копие на изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение и разписка към същата до "БЛОК — СТЕН - БГ- СТАНДАРТ" ЕООД, чрез управителя Т. Й.в Г., удостоверено е от връчителя на книжа – М.М., че на 16.06.2015 год. длъжникът Т. Й.в Г. отказва да приеме и да подпише поканата за доброволно изпълнение, към която са приложени копие на изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Едновременно с изготвяне на поканите за доброволно изпълнение, видно от материалите по изпълнителното дело са наложени запори на: МПС, собственост на длъжника Т. Й.в Г., запор върху банковите сметки на длъжника „••••••••••••" ЕООД , както и възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника Й. Т. Г., както и такива, собственост на длъжника „••••••••••••" ЕООД, като е насрочен опис на 07.07.2015 год. На 07.07.2015 г. ЧСИ е извършил опис на имотите (видно от приложеното изпълнително дело и протоколи за опис), като е удостоверено, че длъжникът Й. Т. Г. е присъстват на тях и е положен подпис от негово име за „длъжник". Подпис има положен и за управител на „••••••••••••" ЕООД Насрочена е и публична продан. По повод на изпълнителното дело са водени граждански дело (гр.дело № 2544/2023г. по описа на РС Хасково). При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съдът е сезиран с иск по чл.441, ал.1 ГПК вр. чл. 74, ЗЧСИ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД. Предмет на спора е претендираните от ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, които той твърди да е претърпял, вследствие на незаконосъобразните действия на ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител и по повод осъществяваната в това качество нормативно установена функция. За разрешаването на правния спор, с който е сезиран, настоящият състав на съда съобрази преди всичко, че релевираното от ищеца основание за отговорността на ответника произтича от разпоредбата на чл. 74 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, вр. с чл. 74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за всички преки и непосредствени вреди, които е причинил неправомерно при изпълнение на своята дейност. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат (в този смисъл решение № 281 от 10.12.2014 г. по гр. д. № 3219/2014 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). Съдът по деликтния иск по чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ , респ. чл. 441 ГПК, преценява процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани, респ. какъв е бил изходът от обжалването. За да възникне отговорност на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 74 ЗЧСИ е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки за това, а именно неправомерно действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието. Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно в случай когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието /така в Решение № 207 от 11.04.2019 г. по гр. д. № 3201/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. В конкретния случай спорът между ищеца и ответника се концентрира върху това връчена ли е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ЧГД 488/2015г. по описа на РС Хасково на длъжника. Видно от приложената покана за доброволно изпълнение и разписка към същата до Й. Т. Г., удостоверено е от връчителя на книжа – М.М., че на 16.06.2015 год. длъжникът Т. Й.в Г. отказва да приеме и да подпише поканата за доброволно изпълнение, към която са приложени копие на изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Разписката за връчване на поканата за доброволно изпълнение, с която се връчва и издадената на основание чл. 417 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, съставлява официален удостоверителен документ, който доказва, че длъжникът е получил поканата. Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила. С него се удостоверяват факти с правно значение – че поканата е връчена, на кого е връчена, кога и къде е връчена, както и при какви условия е връчена. Законът допуска връчването да става и при условията на отказ (чл. 44 ГПК), какъвто отказ в случая е удостоверил връчителят на книжа. Видно от приложената разписка, връчителят е удостоверил връчването на книжата на длъжника при условията на отказ на посочената дата – 16.06.2015г. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така както се твърди в документа - чл.179,ал.1 ГПК. До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ документ, действително са се осъществили. При осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, чрез доказване на тяхната неистинност. Когато документа е свидетелстващ,оспорването на истинността означава да се заяви, че е неавтентичен – отрича се формалната доказателствена сила на свидетелстващия документ или да се заяви, че е неверен. В последния случай оспорващия отрича материалната доказателствена сила на свидетелстващия документ с твърдението, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа и то само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. В случая, ищецът не обори доказателствена сила на така съставения документ, поради което и няма основание да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение , ведно със заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, не е връчена на длъжника. Отделно, от материалите по приложеното заверено копие на изпълнителното дело, се установява и че ответникът е присъствал на извършването на изпълнителни действия по делото (още през 2015г.), а така също са били водени през годините съдебни дела между същите страни по повод на изпълнителното дело, поради което и твърдението, че на ответника не е била връчена поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, при това – твърдение, което се прави близо 10 години след образуване на делото, е лишено от житейска логика и не съответства на събрания доказателствен материал. Ищецът претендира за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, но такива също не бяха доказани. С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че липсва твърдяното като противоправно поведение, осъществено от ЧСИ, както и причинно-следствена връзка между действията на ЧСИ по посоченото изпълнително дело и и твърдяните като претърпени от ищеца, неимуществени вреди. Поради горното, предявената осъдителна искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди, в посочения размер, следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна. По разноските: С оглед изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноските, за които са представени доказателства по делото, а именно сумата в размер на204,52 евро ( 400 лв.) за адвокатско възнаграждение по производството. Водим от горното, съдът