Решение № 524 от 25.7.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 17/2023 г.

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Грийнплант София“ ООД /н./ ЕИК 205001574, представлявано от управителя Б. М. срещу решение № 260 441/ 27.06.2022 г. по т.д. № 1391/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, 12 състав, с което на основание чл. 710 ТЗ във вр. с чл. 711 ТЗ въззивникът е обявен в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на предприятието, прекратени са правомощията на органите на „Грийнплант София“ ООД, длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото на „Грийнплант София“ ООД и разпределение на осребреното имущество. Въззивникът, чрез адв. Х. твърди, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Поддържа, че преди постановяване на решението между длъжника и всички кредитори с приети вземания е сключен договор за уреждане на плащането на парични задължения по чл. 740, ал. 1 ТЗ, поради което моли, на основание чл. 740, ал. 2 ТЗ въззивният съд да прекрати производството. Твърди, че споразумението е приложено към жалбата, но такова споразумение не е депозирано към нея и не е представяно в хода на производството. Въззиваемите страни „Манев енд партнърс“ ООД и „Еуроплан“ ООД, чрез адв. Н. оспорват жалбата. Заявяват, че твърдението за наличието на извънсъдебно споразумение между кредиторите е невярно. Договор за уреждане плащането на паричните задължения на длъжника, никога не бил сключван, поради което молят молбата на въззивника за прекратяване на производството по несъстоятелност, да бъде отхвърлена. Въззиваемият Т. Н. М. твърди, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена. Синдикът на „Грийнплан София“ ООД /н./ Е. Т. не изразява становище. Съдът констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Според чл. 710, предл. 1 ТЗ, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план по чл. 696 ТЗ или предложеният план не е бил приет или утвърден, както и в случаите по чл. 630, ал. 2, чл. 632, ал. 1 и чл. 709, ал. 1 ТЗ, съдът обявява длъжника в несъстоятелност. Затова преценката на съда при постановяване на решението в тази хипотеза е силно ограничена и се изчерпва само с проверка на визираните в чл. 710 ТЗ, обстоятелства. В случая, с молба от 05.08.2021 г. длъжникът „Грийнплант София“ ООД е внесъл план за оздравяване на предприятието, но с определение от 31.01.2021г. по т.д. № 1391/2020 г. съдът не го е допуснал до разглеждане от събранието на кредиторите. Срещу определението е подадена частна жалба, която в хода на инстанционния контрол не е уважена и съдебния акт е влязъл в сила. По делото няма данни, производство по чл. 696 и сл. ТЗ да се е развило въз основа на план предложен от други лица посочени в чл. 697 ТЗ поради което, като е обявил длъжника в несъстоятелност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Съобразно чл. 740 ТЗ във всяко положение на производството по несъстоятелност, длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане плащането на паричните задължения и ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие, че няма предявени искове по чл. 694, ал. 1 за установяване несъществуването на прието вземане. Независимо от твърденията с жалбата, че е налице споразумение с всички кредитори, договор не е представен по делото, поради което и няма основание да бъде разисквано, дали следва да бъде прекратено производството по несъстоятелност, поради уреждане на задълженията на длъжника по реда на чл. 740 ТЗ. В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, съдът,