Решение № 7155 от 25.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1567/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 23481/30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 58 472/2022 г. на СРС, ГО, 163 състав, са отхвърлени предявените от Н. И. И. против ДИРЕКЦИЯ "КОМУНИКАЦИОННИ И ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ"-МВР/ДКИС-МВР/ искове по чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата о т 976, 92 лв., представляваща сбор от дължими трудови възнаграждения, както следва: 1/ сумата от 244, 23 лв. за период 01.07.2022 г. - 31.07.2022 г.; 2/ сумата от 244, 23 лв. за период 01.08.2022 г. - 31.08.2022 г.; 3/ сумата от 244, 23 лв. за период 01.09.2022 г. - 30.09.2022 г.; 4/ сумата от 244, 23 лв. за период 01.10.2022 г. - 27.10.2022 г. / дата на подаване на ИМ в съда на 28.10.2022г./ за увеличено трудово възнаграждение след 01.07.2022 г. съгласно § 6 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г./обн.в ДВ бр.62 за 2017г./. Образувано е по въззивна жалба вх. № 9427/13.01.2025 г. на Н. И. И. срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Излага, че неправилно районният съд е приел, че на ищеца не се следва увеличение за трудовото възнаграждение с 20 процента след 01.07.2022 г. по силата на ЗИД на Закона за държавния бюджет на РБ за 2022 г. по довода, че ищецът не притежавал висше образование. Сочи, че § 6 от Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. /обн.в ДВ бр. 62 за 2017 г./ противоречи на нормативен акт от по-висок ранг, а именно Закона за държавния бюджет на РБ за 2022 г., поради което се прилага Закона за държавния бюджет на РБ за 2022 г., който не предвижда разлика в третирането на служители според ценза им / дали имат висше образование или не/. Въззиваемият ДИРЕКЦИЯ "КОМУНИКАЦИОННИ И ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ"-МВР/ДКИС-МВР/ оспорва подадената въззивна жалба съгласно подаден отговор от 04.02.2025 г. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Излага, че § 6 от Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. /обн.в ДВ бр. 62 за 2017 г./ не се отнася до ищеца, нает по трудов договор по чл. 142, ал. 1, т. 3 ЗМВР, а трудовото му възнаграждение е увеличено съгласно § 7 от Наредбата и искът е неоснователен. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното. Ищецът Н. И. И. е предявил срещу ДИРЕКЦИЯ "КОМУНИКАЦИОННИ И ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ"-МВР/ДКИС-МВР/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 976, 92 лв. - разликата между трудовото възнаграждение на ищеца, което е получил за периода 01.07.2022 г. - 27.10.2022 г., и това, което би получил, ако беше приложено увеличението на възнаграждението според § 6 от Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. /обн. в ДВ бр. 62 за 2017 г./ връзка чл. 1, ал. 5, т. 6, 2, 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г., според който за “персонала“ на МВР за предвидени 175 000 лв. С исковата молба и молба от 15.11.2022 г. и от 16.12.2024 г. ищецът последователно поддържа, че е служител на МВР, ДИРЕКЦИЯ "КОМУНИКАЦИОННИ И ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ"-МВР/ДКИС-МВР/, по трудово правоотношение, и съгласно чл. 1, ал. 5, т. 6, 2, 1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. му се следва за исковия период 01.07.2022 г. - 27.10.2022 г. увеличение на трудово възнаграждение с 20 на сто. Позовава се последователно на § 6 от Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. /обн. в ДВ бр. 62 за 2017 г./, според който на основание § 33 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ДВ, бр. 52 от 2022 г.) размерът на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размерът на заплатата за длъжност на лицата, работещи по трудови правоотношения, се определят с увеличение 20 на сто в размерите, предвидени в § 2, считано от 1.07.2022 г. Ответникът оспорва иска. Навежда, че § 6 от Наредбата не е приложим спрямо ищеца, понеже той не е държавен служител – полицейски орган и орган по пожарна безопасност и защита на населението /чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР / или със същия статут като служител в Академията на МВР и други / чл. 142, ал. 3 ЗМВР/. Излага, че ищецът работи в МВР по трудово договор, сключен на 01.02.2017 г. на осн. § 70 от ПЗР ЗМВР, ред. ДВ 81 от 2016 г., на длъжност “младши специалист“ в 03 сектор “Мрежи и терминални устройства“ при М В Р, ДИРЕКЦИЯ "КОМУНИКАЦИОННИ И ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ"-МВР/ДКИС-МВР/. Сочи се в исковата молба, че трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено на основание приложимия § 7 от Наредбата на 1163 лв. считано от 01.01.2021 г., а впоследствие от 01.09.2022 г. на 1180 лв. В случай че се приложи § 7 от Наредбата за исковия период, то увеличението би било до размера от 1172 лв., а на ищеца е определено сумарно по-високо възнаграждение. Не е било спорно между страните, а и се установява, че по силата на трудов договор № 52903-180/02.02.2017 г. ищецът е назначен на длъжност “младши специалист“ в 03 сектор “Мрежи и терминални устройства“ при МВР, ДИРЕКЦИЯ "КОМУНИКАЦИОННИ И ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ"-МВР/ДКИС-МВР/. По смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 3 ЗМВР ищецът е лице, работещо по трудово правоотношение в МВР, като е преназначено на осн. § 70 от ПЗР ЗМВР, ред. ДВ 81 от 2016 г. Ищецът не е държавен служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението /чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР / или със същия статут като служител в Академията на МВР и други / чл. 142, ал. 3 ЗМВР/. Съдът счита, че именно ДКИС е надлежен ответник по предявените искове. Това следва от твърденията на ищцата, че трудовият договор е сключен с Дирекция "Свръзки" към МВР, чийто правоприемник е Дирекция "Комуникационни и информационни системи" /ДКИС/ към МВР, както и от статута на ДКИС. ДКИС е специализирана административна дирекция към МВР, която се ръководи от директор, осъществяващ общо и непосредствено ръководство, управлява човешките ресурси и сключва трудови договори с лицата, работещи по трудово правоотношение – чл. 9, ал. 1, т. 11 ЗМВР (отм.); , вр. чл. 20, ал. 1, т. 6 ППЗМВР(отм.); , чл. 31 и чл. 32, ал. 1 и чл. 186 ЗМВР (отм.); . При това ответникът /посочената дирекция/ е неперсонифицирано, организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение и затова разполага с работодателска правосубектност по смисъла на пар. 1, т. 1 ДР на КТ. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., чл. 1, ал. 5, т. 6, 2, 1, действително се предвиждат 175 000 лв. от бюджета за изплащане на обезщетения на “персонала“ на МВР. Следва се посочи обаче, че ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл само защото под наименованието "закон" те са гласувани от Народното събрание. В основното, същинското си съдържание те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършат необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер. Текстовете на ежегодните бюджетни закони са актове, с които се управляват средствата от общодържавния паричен фонд. Ежегодните бюджетни закони и в частност ЗДБРБ за 2022 г. (ДВ, бр. 52/2022 г.) не регламентират условията, начините на формиране и размерите на трудовите възнаграждения на служителите на МВР, които се регулират от ЗМВР и издадените подзаконови нормативни актове. В случая приложима е Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. Според чл. 5 от нея от нея относно лицата, работещи на трудово правоотношение, месечните възнаграждение се определят съгласно Приложение № 3. За държавните служители се отнасят Приложение № 1 и № 2. Като лице, работещо по трудов договор, относно ищеца не е приложим § 6 от Наредба № 8121з-919 от 13 юли 2017 г. /обн. в ДВ бр. 62 за 2017 г./. Той се отнася до държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи – това се извежда от препращането към приложение по § 2, което е Приложение № 1. Или §6 от Наредбата се отнася до служители на МВР, държавни служители, и то с висше образование. Относно ищеца като лице по трудов договор е приложим § 7 от Наредбата, увеличение на БТВ по който ред и на което основание не се претендира с иска. Само на това основание искът неоснователен. За пълнота – установява се, че БТВ на ищеца е увеличено на 1180 лв. с допълнително споразумение от 03.10.2022 г., като за исковия период ищецът е получил повече от залегналото съгласно част VII от Приложение № 3 по § 4 вр. § 7 от Наредбата. Искът е неоснователен. Обстоятелството, че ищецът е със средно образование, не променя горните изводи, нито е предопределило начина и размерите на определеното възнаграждение. Водим от горното съдът