Решение № 10 от 28.3.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 2/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и Глава двадесет и първа ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 20250228095128, подадена от М. А., гражданин на Република Турция, роден на 01.01.1972г., ЕГН в Р Турция ••••••••••••, притежаващ паспорт серия U 24928305, издаден на 03.03.2021г. от Република Турция, с постоянен адрес кв. Мимар Синан, ул. Карадениз № 96/1 Султанбейли / Истанбул, подадена чрез пълномощника му адвокат С. Б. от АК - Русе, срещу Отказ с рег. № 20250219214820/21.02.2025 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, постановен по Заявление образец А4 с вх. № 20250219214820/19.02.2025г. В жалбата се прави искане отказът да бъде отменен и да бъде указано на Агенцията по вписванията – Търговски регистър да извърши вписване на поисканите промени на обстоятелствата по партидата на дружеството.

Жалбоподателят излага длъжностното лице по регистрация да е излязло извън дължимата съобразно чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ проверка. Поддържа съобразно разпоредбата на чл. 61 КМЧП формата на правните сделки да се урежда от правото, което е приложимо към сделката и да е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършване на сделката. Ето защо, сочи приложими да са правилата за форма на сделката и упълномощаването за сключване на последната съобразно законодателството на Република Турция, където е извършено упълномощаването, а не на българския закон – чл. 129, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 37 ТЗ, както неправилно е приело длъжностното лице по регистрация.

На осн. чл. 25, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенцията, чрез пълномощника си – главен експерт в отдел „Анализ, методология и организация“, главна дирекция „Регистри“ в АВ, е подал отговор по жалбата. С отговора оспорва жалбата.

Излага подробни съображения. Моли за потвърждаване на отказа по подробно изложените мотиви. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и се запозна с приложените писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът при извършена служебна проверка за допустимостта на сезиралата го жалба намира същата за подадена от легитимирана страна и при спазване на преклузивния срок 7-дневен от връчването на отказа по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ /отказът е постановен на 21.02.2025 г., а уведомителното писмо от Агенция по вписвания, с което изпращат на РОС процесната жалба е 28.02.2025 г./ срещу подлежащ на обжалване акт, предвид на което и като допустима ще бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят е подал заявление образец А4 с вх. № 20250219214820/19.02.2025г. по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ за вписване на промени по партидата на "АЛ ТРАКС" ЕООД, ЕИК 204050038, седалище и адрес на управление гр. Разград, п.к. 7200, ул. П.Р. Славейков № 6, вх. Б, ет. 2, ап. 10, с управители Ф. Й. – вписване прехвърляне на дружествени дялове, промяна в едноличния собственик на капитал, в представителството на дружеството и е приложен променен учредителен акт.

По подаденото заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ, като е приело, че: Съгласно чл. 129, ал.2 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неплатени задължения по ал.1 Към заявлението е представен договор за прехвърляне на дружествени дялове, от който се установява, че продавачът се представлява от пълномощник. Съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключването на договори, за които законът изисква особен а писмена форма трябва да бъде в същата форма. Предвид посочената разпоредба е изискването на чл. 129, ал.2 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял да се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно следва пълномощното за прехвърляне на дружествените дялове да се с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Приложеното към заявлението пълномощно и описано в договора пълномощно не е изготвено в изискуемата от закона форма – чл. 37 ЗЗД, тъй като е извършено нотариално удостоверяване само подписа, но не и на съдържанието.

Видно от приложените към заявлението документи са представени:

• договор от 19.12.2024г. за покупко-продажба на дружествени дялове по реда на чл. 129 ТЗ между продавача Ф. Й., чрез пълномощника Р. М. Г. и купувача М. А., сключен в гр. Разград, Р. България. Договорът е в писмена форма с едновременна заверка на подписите и съдържанието му, извършена от нотариус Невена Стоянова, с рег. № 291 на НК, с район на действие РС – Разград, чрез Ц. Ц. - помощник нотариус по заместване, съответно с рег. 11234 от 19.12.2024г. и рег. № 11235, том 2, акт 131 от 19.12.2024г., - писмено пълномощно, с което продавачът Ф. Й. е упълномощил Р. М. Г. да продаде притежаваните от упълномощителите дялове от "АЛ ТРАКС" ЕООД, ЕИК 204050038. В пълномощното е извършено удостоверяване на подписа от нотариус в Република Турция, но не и на съдържание, - Решение от проведено общо събрание на "АЛ ТРАКС" ЕООД, ЕИК 204050038, нов учредителен акт, декларации.

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 13, ал. 6 ЗТР към заявлението за вписване се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл. 21, т. 5 ЗТР длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените от заявителя документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл. 24, ал.1 ЗТР, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 с. з. изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

По въпроса чие материално право се прилага относно съдържанието на пълномощното за прехвърляне на дружествен дял.

Независимо от факта, че пълномощното е съставено в чужбина, приложим към формата му за действителност е българският ТЗ, тъй като съгласно чл. 56, ал.1 КМЧП юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани, а нормата на чл. 58, т. 6 КМЧП предвижда приложимото право към лицата по чл. 56 с. з. да урежда придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения. Процесното дружество, е регистрирано в Република България и приложим към придобиването/загубването на членство е българският ТЗ. Последният установява форма за действителност на сделка за прехвърляне на дружествен дял (елемент от фактическия състав на придобиване на членство от приобретателя респ. загубване на членството от прехвърлителя) и независимо на територията на коя държава е сключен договора за прехвърляне на дружествен дял, същият следва да е с нотариално удостоверени подписи и съдържание, на осн. чл.129, ал.2 ТЗ, като същата форма се изисква и за пълномощното, съгл. чл. 37 ЗЗД.

С нормата на чл. 58 КМЧП е очертан обхватът на приложимото съобразно чл. 56 КМЧП право по регистрацията на юридическото лице относно: 1. учредяването, тяхната правна природа и правно-организационна форма; 2. името или фирменото наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4. състава, компетентността и функционирането на органите; 5. представителството; 6. придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; 7. отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на закона или на устройствения акт; 9. преобразуването и прекратяването.

Нормата е специална и в очертания със същата предметен обхват, включително досежно прехвърлянето на дялове, права и задължения на страните по последната сделка и настъпване на промяната в членствените правоотношения като последица от сключване на договор за продажба на дялове, определя за приложим закона по регистрация на юридическото лице и изключва останалите общи разпоредби на Кодекса, уреждащи приложим закон по отношение на други правни сделки, вкл. на сочената от жалбоподателя норма на чл. 61 КМЧП в частта им, с която уреждат друго, различно от правилото на чл. 58, вр. чл. 56 КМЧП. В същия смисъл са и дадените разрешения в практиката на ВКС по Определение № 42 от 20.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3725/2014 г., I т. о., ТК и Определение № 308 от 25.04.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1034/2013 г., II т. о., ТК.

По тези мотиви и на основание чл. 58, вр. чл. 56 КМЧП по отношение на формата на правната сделка, с която се прехвърля собствеността върху дялове на регистрирано в Република България търговско дружество – ООД или ЕООД, приложим закон е българският материален закон и в частност нормата на чл. 129 ТЗ.

Разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД са повелителни, тъй като установяват изисквания за форма на правни сделки и всяко отклонение от тях обуславя нищожност на съответната сделка поради липса на форма. Според тези норми разпореждането с дружествен дял, следва да се осъществява с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието на договора, извършени едновременно, реципрочно е и изискването към пълномощното за сключване на такава сделка.

Представените в регистърното производство доказателства не отговарят на цитираните законови изисквания, а и в жалбата няма твърдения, че представените доказателства съдържат пълномощно с нотариално удостоверяване на съдържанието.

Със законодателните изменения на чл. 129, ал.2 ТЗ с ДВ бр. 105/2016 г., се въведе форма за действителност на договорите, които имат за предмет разпореждане с дружествен дял, като сделката следва да се осъществява с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието, извършени едновременно. Разпоредбата пък на чл. 37 ЗЗД изисква пълномощното за сключване на такава сделка да е в същата форма. По този начин законът изисква да са налице две нотариални удостоверявания - на подписите на страните по прехвърлителната сделка и на съдържанието, извършени от нотариус в един същи ден, като задължително регистърните номера на тези удостоверявания трябва да са поредни.

Уреденото в ГПК нотариално удостоверяване на съдържанието на документ изисква при нотариуса да се съхранява препис от документа (чл. 590, ал. 2 ГПК), който се подрежда в специална книга и който има съществено доказателствено значение, тъй като доказва, че при извършване на удостоверяването документът е имал точно това съдържание, което има съхраняваният при нотариуса препис. Разпоредбите на чл. 129, ал. 2 ТЗ и чл. 37 ЗЗД са повелителни, тъй като установяват изисквания за форма на правни сделки и всяко отклонение от тях обуславя нищожност на съответната сделка поради липса на форма. Дали представеният договор за продажба на дружествени дялове, който заявителят представя е породил правни последици е въпрос, включен в извършваната от длъжностното лице проверка, още повече, че спазването на установената форма за действителност е именно изискваната от ЗТР проверка на документа от външна страна. Безспорно е, че валидността на тази сделката се обуславя от спазване на изискванията за форма, действащи към момента на сключването й, когато в сила е по-тежката форма за действителност – едновременно удостоверяване на подписите и на съдържанието й.

Предвид нормата на чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Видно от представеното пълномощно същото няма заверка на съдържанието, а има само заверка на подпис, предвид на което и изискванията по чл. 129, ал. 2 ТЗ за форма на договора за продажба на дялове от капитала на процесното дружество не са спазени, изведено от представените към заявлението документи.

По горните мотиви на съда и при безспорните по делото факти към заявлението не са представени документи за сключването на валидна – при спазване на установената в закона форма, сделка по продажба на дяловете от капитала на процесното дружество, което дружество регистрирано в България. Безспорно е че пълномощното на сключилите процесните договори за продажба на дялове не отговаря на изискваният за формата по чл. 129, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 37 ЗЗД, предвид на което и правилно длъжностното лице по регистрация е постановило отказ на основание чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ. Такава е и съдебната практика намерила израз в Решение № 2043 от 1.08.2019 г. на САС по т. д. № 3548/2019 г., Решение № 104 от 20.03.2019 г. на ПАС по в. т. д. № 141/2019 г., Решение № 329 от 27.11.2018 г. на ПАС по в. т. д. № 631/2018 г., Решение № 316 от 27.07.2023 г. на ПАС по в. т. д. № 398/2023 г., Решение № 200 от 24.11.2021 г. на ПАС по в. т. д. № 867/2021 г. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че доказването в едностранното регистърно производство пред АВ е в тежест на заявителя. Той твърди, че в държавата където е заверено пълномощното, с оглед нормата на чл. 61 КМЧП, нотариалното удостоверяване на подписа на упълномощителя е достатъчна за пораждане редовното правно действие на пълномощното за прехвърляне на дружествен дял /без да е необходимо едновременно удостоверяване на съдържанието/, но не е представил доказателства в тази насока. Така и Решение № 1824 от 24.07.2017 г. на САС по ф. д. № 3042/2017 г. Дори и да се приеме, че в държавата където е заверено пълномощното не съществува нотариалното удостоверяване на съдържанието на частен документ, то това обстоятелство би се явило ирелевантно. Страните по сделката са длъжни са съобразяват българското право и да извършат сделката във предвидената от него форма, в т.ч. и с пълномощно отговарящо на българския закон. Като не са съобразил поведението си с това, няма как жалбоподателят да черпи благоприятни правни последици и да настояват в регистърното производство да бъде допуснато изключение от установената форма за действителност. Така и Решение № 2669 от 1.12.2017 г. на САС по т. д. № 5983/2017 г. и потвърденото с него Решение № 1912 от 13.10.2017 г. на СГС по т. д. № 2856/2017 г. Настоящият съдебен състав изцяло споделя практиката на Апелативен съд – Варна, обективирана в Решение № 174 от 10.09.2020 г. на ВнАС по в. т. д. № 426/2020 г., според която:

„……..регистърното производство има различен предмет от охранителното производство, инициирано по повод на нотариалното удостоверяване на договора за покупкопродажба на дружествените дялове. С други думи, макар и нотариусът да има задължение да провери представителната власт на пълномощника, представляващ страната по договора, с оглед нуждите на производството по чл. 589, ал. 2 от ГПК, то тази проверка не разпростира действието си по отношение на специалните изисквания за дължимата форма на пълномощното, произтичащи от разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД, вр. с чл. 129, ал. 2 от ТЗ /така Решение № 104 от 20.03.2019 г., постановено по в. т. д. № 141/2019 г. на Пловдивския апелативен съд и Решение № 395 от 07.12.2016 г., постановено по в. т. д. № 698/2016 г. / Предвид горното, в правомощията на ДЛР по чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ попада и проверката относно представителната власт на пълномощника, респ. дали заявеното за вписване обстоятелство съществува и дали същото съответства на закона.

На следващо място, процесните отношения са с международен елемент и се регламентират от КМЧП. Съгласно разпоредбата на чл. 56 от КМЧП, юридическите лица се уреждат от правото на държавата, където са регистрирани. В случая, не се оспорва, че дружеството е регистрирано в Република България.

С разпоредбата на чл. 58 от КМЧП се очертава обхвата на приложното по чл. 56 от КМЧП право по регистрацията на юридическото лице, относно: 1. учредяването, тяхната правна природа и правно- организационна форма; 2. името или фирменото наименование; 3. правосубектността и системата на управление; 4. състава, компетентността и функционирането на органите; 5. представителството; 6. придобиването и загубването на членство, както и свързаните с това права и задължения; 7. отговорността за задължения; 8. последиците от нарушения на закона или на устройствения акт, както и за 9. преобразуването и прекратяването.

В относимата съдебна практика се приема, че разглежданата разпоредба се явява специална и изключва приложението на останалите разпоредби от КМЧП /в този смисъл Решение № 2043 от 07.08.2019 г., постановено по в. т. д. № 1402/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, Определение № 42 от 10.01.2016 г., постановено по т. д. № 3725/2014 г., ТК на ВКС и Определение № 308 от 25.04.2013 г., постановено по ч. т. д. № 1034/2013 г., ТК на ВКС/.

На следващо място, съобразно императивната разпоредба на чл. 37 от ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, следва да бъде в същата форма, за да възникнат правните последици на разглеждания транслативен договор. В случая, формата за действителност на упълномощителната сделка е писмена форма с нотариално заверени подписи и съдържание. От представеното пълномощно е видно, че не е спазена горепосочената форма, поради което не е настъпило прехвърляне на дяловете, респ. обстоятелство, подлежащо на вписване.“. В този смисъл и Решение № 25 от 20.01.2023 г. на ВнАС по в. т. д. № 7/2023 г. Тъй като от представеното пълномощно е видно, че не е спазена горепосочената форма, то същото е самостоятелно основание за потвърждаване на обжалвания отказ.

По изложените съображения, съдът намира, че постановеният от длъжностното лице по регистрацията отказ е правилен и подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

По разноските. С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски. По искането на Агенцията по вписвания за присъждане на разноски. Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписвания има право на разноски.

Според ПЪРВОТО становище: Регистърното производство е с характер на охранително такова, което се провежда по общите правила на Част 49 ГПК; Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а новата ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, според която в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и с принципа, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства и, доколкото едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ подлежи на корективно прилагане във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителя.

Според ВТОРОТО становище: Измененията на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ /обн. в ДВ, бр. 105/2020 г./ и приемането на новата ал. 6 задължават съда да присъди разноски на страните по реда на ГПК. Подавайки отговор на жалбата АВп не става страна в производството, то остава охранително и едностранно, но има право да претендира присъждане на разноски на основание новоприетия текст на закона.

По този въпрос липсва Тълкувателно решение постановено в производството по чл. 124 ЗСВ.

Настоящия състав споделя ВТОРОТО становище, което е намерило израз и в: Решение № 113 от 13.04.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 204/2022 г., Решение № 139 от 9.05.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 175/2022 г., Решение № 72 от 9.03.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 134/2022 г., Решение № 44 от 18.02.2022 г. на ВнАС по в. т. д. № 27/2022 г., Решение № 124 от 26.10.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 536/2021 г., Решение № 115 от 20.10.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 597/2021 г., Решение № 102 от 1.10.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 509/2021 г., Определение № 336 от 30.09.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 563/2021 г., Решение № 85 от 28.07.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 389/2021 г., Решение № 82 от 27.07.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 407/2021 г., Решение № 53 от 24.06.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 332/2021 г., Решение № 25 от 27.05.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 290/2021 г., Решение № 24 от 26.05.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 264/2021 г., Решение № 21 от 18.05.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 270/2021 г., Решение № 12 от 14.04.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 197/2021 г., Решение № 8 от 25.03.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 153/2021 г. По размера на юрисконсултското възнаграждение. При защита на агенцията от юрисконсулт размерът на възнаграждението му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ съгласно чл. 78, ал. 8 - ГПК. Този ред препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която предвиждаше в чл. 23, т. 5 относно охранителните производства. Съдът намира, че възнаграждение в размера на 150 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на делото, както, и вида, и количеството на положения труд.

Водим от изложеното, съдът, на осн. чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ,