Решение № 11454 от 11.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 40511/2024 г.

дело № 20241110140511 по описа за 2024 година Производството е по чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД срещу Б. С. А., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ответното дружество сума в размер на 937, 04 лв. – представляваща цена за доставена и потребена вода за периода от 04.08.2022 г. до 03.08.2023 г. за имот с адрес ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, както и сума в размер на 47, 68 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.10.2022 г. до 02.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.03.2024 г. по ч.гр.д. № 12893/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в. В исковата молба се твърди, че между страните са налице облигационни отношения по предоставяне на ВиК услуги. Ищецът сочи, че ответникът е собственик на имот с адрес ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, поради което и има качеството потребител по отношение на същия, представя справка от Имотния регистър. Твърди се, че цената на доставените ВиК услуги е начислена по реда на чкл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 на база 2 броя потребители, тъй като още през 2008 г. е връчено Уведомително писмо № 1000050134, че монтираните в имота водомери са за с изтекла последваща метрологична проверка и следва да бъдат подменени или да бъде извършена нова проверка. Ищецът сочи, че писмото било връчено на съсобственика на имота Ц. Ц. А.а. Сочи, че ответникът не е заплащал цена за предоставените услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване в 30-дневен срок след датата на фактуриране и е изпаднал в забава. Сочи, че потребителите са обвързани от Общи условия за получаването на ВиК услуги, които са одобрени от КЕВР. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Б. С. А., подаден чрез назначения му особен представител адв. Б.. Оспорва се редовността, допустимостта и основателността на предявения иск. Ответникът възразява, че не са представени доказателства, установяващи качеството му на потребител на ВиК услуги за процесния имот. Приложената извадка от Имотния регистър не установява изключителни права на собственост, нито се установява сключване на индивидуален договор. Оспорва иска по размер, както по отношение на доставеното количество вода, така и по отношение на броя потребители в имота. Сочи, че потребените количества вода не са отчетни съобразно нормативните изисквания. Твърди, че с оглед липсата на представени фактури по делото не може да се определи момента на изикуемост на задълженията. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявените субективно кумулативно съединени искове намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По допустимостта: По ч. гр. д. № 12893/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.03.2024 г., с която е разпоредено Б. С. А. да заплати на „Софийска вода“ АД сумата 937, 04 лв. –представляваща цена за доставена и потребена вода за периода от 04.08.2022 г. до 03.08.2023 г. за имот с адрес ••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••, както и сума в размер на 47, 68 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 06.10.2022 г. до 02.09.2023 г. Поради невъзможността заповедта за изпълнение да бъде връчена на длъжника на заявителя и събраните сведения, че длъжникът не живее на адреса са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. По основателността: В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процения обект, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на имота въз основа на изложените в исковата молба твърдения. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми. Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на облигационно правоотношение между страните. Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата По делото е приета като доказателство справка № 1042061/14.08.2023 г., издадена от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1998 г. до 14.08.2023 г. по отношение на ответника Б. С. А.. Видно от справката под № 11 е вписан сключен на 14.02.2003 г. договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът Б. С. А. и Ц. Ц. А.а в качеството им на купувачи придобиват самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент, с адрес в •••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър , имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е посочено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Вписаните обстоятелства, касаещи вещноправния статут на недвижимите имоти, се отразяват в електронна партида със съдържанието по чл. 59-64 от ЗКИР , която се изготвя въз основа на съществуващите персонални партиди с наличните данни по вписания акт и предоставените данни за имота от АГКК – чл. 65, ал. 4 от ЗКИР . Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗКИР актът се вписва по разпореждане на съдията по вписвания след извършване на проверка дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Съгласно чл. 93 от ЗКИР имотният регистър е публичен. С оглед на тези разпоредби следва да се приеме, че справката – разпечатка от информационната система на Службата по вписвания не само е индициция, но и съставлява доказателство за вписването в имотния регистър на обстоятелствата по чл. 3, ал. 2 от ЗКИР , касаещи вещноправния статут на имота - относно вписаните в регистъра промени в собствеността върху недвижимите имоти, респ. за учредените върху тях вещни права / Решение № 2235 от 11.04.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 859/2024 г./. Обстоятелството, че по делото се получи писмо от Столична община, видно от което имотът не е деклариран от собствениците му не може да изключи отговорността им, доколкото са налице данни, че именно Ц. Ц. А.а и Б. С. А. са собственици на имота, чието задължение е било да декларират имота, а никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Нещо повече видно от събраните писмени доказателства, а именно уведомление от 20.03.2008 г. относно неизправността на измервателните уреди в имота, същото е връчено именно на Ц. Ц. А.а, легитимираща се като съсобственик в имота. По силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи , получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Така правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г. , както и от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К. Действащите през процесния период Общи условия са общодостъпни на съответните интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни общи условия, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите. С оглед изложените съображения и предвид обстоятелството, че по делото се събраха доказателства, че на 14.02.2003 г. Ц. Ц. А.а и Б. С. А. са придобили процесния имот, то за периода от 04.08.2022 г. до 03.08.2023 г. същите се легитимират като носители на качеството „потребител на ВиК услуги“ по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от ДР ЗРВКУ, поради което е налице облигационно правоотношение между страните, а двамата потребители отговарят при равни квоти за заплащане на доставените услуги по арг. чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността. Ответникът е оспорил доставеното количеството ВиК услуги и начислената им стойност, поради което съдът е изслушал комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. Съдът намира, че изготвените заключения са обосновани и компетентно изготвени и ги кредитира с доверие, като ги поставя в основата на правните и фактическите си изводи. От техническата част на заключението по изслушаната експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, тъй като се намира в жилищна сграда в експлоатация с изградени системи за водоснабдяване и канализация. По делото се установява, че е изтекла метрологичната проверка на процесния водомер и същият е повреден, за което потребителят е уведомен. Средството за техническо измерване на доставеното количество вода е собственост на потребителя, намира се в неговия имот и след извършеното уведомяване, същият е бил длъжен да отстрани констатираната грешка в метрологията. Ответникът нито твърди, нито доказва водомерът да е отремонтиран или заменен. При това положение поради изтеклата метрологична проверка и констатираната повреда „Софийска вода“ АД е изчислявало количествата доставени ВиК услуги на база броя на живущите в апартамента, а именно двама души и въз основа на това е разпределял пропорционално и количеството ВиК услуги за общи нужди. При тези данни вещото лице е направило извод, че общото количество ВиК услуги, изчислено на база за двама живущи за процесния период е 319, 22 куб.м., от които консумация за ВиК услуги – 287, 997 куб.м. и 31, 23 куб.м. – разпределени количества за общи нужди. От счетоводната част на експертизата се установява, че непогасените задължения за периода са в размер на 984, 72 лв. Ответникът се легитимира като съсобственик на имота, поради което и по арг. чл. 30, ал. 2 ЗС, същият отговаря за заплащане на ½ от претенидраната главница, т.е. задължен е за сумата от 492, 36 лв. С оглед основателността на вземането за главницата и предвид чл. 33, ал. 2 от Общи условия, според който потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, съдът намира искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за доказан по основание и размер. При анализ на цитираната разпоредба се налага изводът, че потребителят е длъжен да заплаща месечните сметки в уговорения срок, като при забава дължи лихва върху месечните задължения. В заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се съдържат данни относно конкретно издадените фактури, както и размера на главниците им. Освен това в отговор на поставен въпрос вещото лице е посочило, че размерът на мораторната лихва за периода от от 06.10.2022 г. до 02.09.2023 г. възлиза на 47, 68 лв. Доколкото ответникът отговаря за ½ от главницата, той отговаря и за ½ от лихвата. Към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е евро, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което присъдените суми следва да се преизчислят в евро при курс от 1, 95583 лева за едно евро и при съобразяване на правилата, предвидени в чл. 12 и чл. 13 от цитирания закон. По разноските: При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил разноски както следва: 85 лв. – държавна такса, 300 лв. – възнаграждение за особен представител и 500 лв. – възнаграждение за вещи лица. Дължи му се и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 евро, което съдът определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед изхода на производството на ищеца се дължи сумата от 276, 25 евро. Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 с-в