Решение № 98 от 30.3.2026 г. на Районен съд - Лом по дело № 1009/2025 г.
Районен съд - Лом30.03.2026 г.докладчик Елица Юлиянова Орманова
Диспозитив
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, че: Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• е собственик на 2/21 ид.части, Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• е собственик на 2/21 ид.части, Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• е собственик на 4/63 ид.части, Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• е собственик на 4/63 идеални части, В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• е собственик на 4/63 ид.части, С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• е собственик на 1/63 ид.част, Ц. Е. К. с ЕГН •••••••••• е собственик на 1/63 ид.част, и И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• е собственик на 10/63 ид.части, от следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ••• съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 168/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване: нива, с площ 27349 кв.м., в местността „••• /153/“ в землището на с. •••, четвърта категория, с номер по предходен план: •••, предишен идентификатор: няма, при съседи: ••, ••, ••, ••, ••, и ••; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •• съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД- 18- 168/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване: нива, с площ 460 кв.м., в местността „•••“ в землището на с. •••, пета категория, с номер по предходен план: ••, предишен идентификатор: няма, при съседи: •••; на основание наследствено правоприемство от М.С.Н., роден 1888 г., починал на ••• г., б.ж. на с. •••. ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, Нотариален акт за собственост по давностно владение върху недвижим имот № 83, том ІV, рег. № 1970, дело № 307 от 12.06.2023 г. на нотариус Б.К. с per. № •• от РНК, с който С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• е признат за собственик по давностно владение на: ПИ с идентификатор ••• и ПИ с идентификатор ••, съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 168/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, до размера, съставляващ правото на собственост на: Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• - 2/21 ид.части, Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• - 2/21 ид.части, Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• - 4/63 ид.части, Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• - 4/63 идеални части, В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• - 4/63 ид.части, С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• - 1/63 ид.част, Ц. Е. К. с ЕГН •••••••••• - 1/63 ид.част, и И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• - 10/63 ид.части, от: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ••• съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 168/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване: нива, с площ 27349 кв.м., в местността „••• /153/“ в землището на с. •••, четвърта категория, с номер по предходен план: •••, предишен идентификатор: няма, при съседи: ••, ••, ••, ••, ••, и ••; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •• съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД- 18- 168/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване: нива, с площ 460 кв.м., в местността „•••“ в землището на с. •••, пета категория, с номер по предходен план: ••, предишен идентификатор: няма, при съседи: •••. ДОПУСКА съдебна делба между Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••, a n . 1; Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••; Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• от с. •••••; Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• от с. •••••; В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••••; С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••; Ц. Е. К. с ЕГН •••••••••• от гр. ••, ул. „••••••“ № ••••••; И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• от гр. ••••••, и С. Д. Л. с ЕГН •••••••••• от с. И.о, обл. •••••, по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на село •••, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ••• съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-168/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване: нива, с площ 27349 кв.м., в местността „••• /153/“ в землището на с. •••, четвърта категория, с номер по предходен план: •••, предишен идентификатор: няма, при съседи: ••, ••, ••, ••, ••, и ••; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •• съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 168/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване: нива, с площ 460 кв.м., в местността „•••“ в землището на с. •••, пета категория, с номер по предходен план: ••, предишен идентификатор: няма, при съседи: •••; при следните права: Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• – 2/21 ид.части, Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• – 2/21 ид.части, Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• - 4/63 ид.части, Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• – 4/63 ид.части, В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• – 4/63 ид.части, С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• – 1/63 ид.части, Ц. Е. К. с ЕГН •••••••••• - 1/63 ид.части, И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• – 10/63 ид.части, С. Д. Л. с ЕГН •••••••••• – 27/63 ид.части; като ОТХВЪРЛЯ иска за делба на гореописаните два имота по отношение на съделителите: В. И. К. с ЕГН •••••••••• от с. * Л. И. М. с ЕГН •••••••••• от с. ••••••, ••••••обл. •••••, ул. „•••••; М. А. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••; Л. Н. Н. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••; П. Т. Г. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••; И. Т. Г. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••••; и СВЕТОСЛАВ Т. Г. с ЕГН •••••••••• от с. И.о, обл. •••••••; като неоснователен. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса общо 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса общо 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса общо 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса общо 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса общо 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса общо 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на Ц. Е. К. с ЕГН •••••••••• деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса общо 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/. ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и за държавна такса общо 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните. След влизане на решението в сила делото да се докладва за предприемане на действия по подготовка на производството във втора фаза на делбата. Съдия при Районен съд – ••: _______________________
Мотиви
Предявени са искове с правно основание: чл.124, ал. 1 ГПК вр. чл.537, ал.2 ГПК и чл. 34 от ЗС по реда на чл. 341 и следващите от ГПК – иск за делба на съсобствени недвижими имоти – земеделска земя, обективно съединен с искове по чл.124, ал. 1 от ГПК и акцесорна претенция по чл.537, ал.2 ГПК. Предявени са искове от Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••, an. 1; Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••; Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• от с. •••••; Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• от с. •••••; В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••••; С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••; Ц. Е. К. с ЕГН •••••••••• от гр. ••, ул. „••••••“ •••; И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• от гр. •••••• всички, чрез пълномощник адвокат при АК- Монтана – Р. Б., против: В. И. К. с ЕГН •••••••••• от с. ••••••; Л. И. М. с ЕГН •••••••••• от с. •••••; М. А. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. ••••••; Л. Н. Н. с ЕГН •••••••••• от гр. *; П. Т. Г. с ЕГН •••••••••• от••• гр. ••••••; И. Т. Г. с ЕГН •••••••••• от гр. ••••••; С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• от с. И.о, обл. ••••; и С. Д. Л. с ЕГН •••••••••• от с. И.о, обл. •••••. Иска се: Да бъде признато за установено по отношение на С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, че: Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• е собственик на 2/21 ид.части, Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• е собственик на 2/21 ид.части, Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• е собственик на 4/63 ид.части, Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• е собственик на 4/63 идеални части, В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• е собственик на 4/63 ид.части, С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• е собственик на 1/63 ид.част, Ц. Е. К. с ЕГН •••••••••• е собственик на 1/63 ид.част, и И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• е собственик на 10/63 ид.части, от следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ••• съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-168/23.01.2018 г. на изп. д-р на АГКК, представляващ нива, с площ 27349 кв.м., в местността „••• /153/“ в землището на с. •••, четвърта категория, при съседи: ••, ••, ••, ••, ••, ••; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •• съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-168/ 23.01.2018 г. на изп. д-р на АГКК. представляващ нива с площ 460 кв.м., местността „•••“ в землището на с. •••, пета категория, при съседи: •••, като на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени Нотариален акт за собственост № 83/ 12.06.2023 г. на нотариус Б.К. с per. № •• в РНК, до размера на посочените права на ищците от процесните имоти с идентификатор № ••• и имот с идентификатор № ••; както и да се допусне делба между съделителите: Р. Н. Т. с ЕГН ••••••••••, Д. Н. В. с ЕГН ••••••••••, Р. Ц. Ф. с ЕГН ••••••••••, Р. Ц. А. с ЕГН ••••••••••, В. Ц. М. с ЕГН ••••••••••, С. Г. Й. с ЕГН ••••••••••, Ц. Е. К. с ЕГН ••••••••••, И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• и С. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, по отношение на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ••• съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-168/23.01.2018 г. на изп. д-р на АГКК, представляващ нива, с площ 27349 кв.м., в местността „••• /153/“ в землището на с. •••, четвърта категория, при съседи: ••, ••, ••, ••, ••, ••; и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •• съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-168/ 23.01.2018 г. на изп. д-р на АГКК. представляващ нива с площ 460 кв.м., местността „•••“ в землището на с. •••, пета категория, при съседи: •••, съобразно правата им по ЗН от 1890 г., като искът да бъде ОТХВЪРЛЕН по отношение на ответниците С. Т. Г. с ЕГН ••••••••••, В. И. К. с ЕГН ••••••••••, Л. И. М. с ЕГН ••••••••••, М. А. Т. с ЕГН ••••••••••, Л. Н. Н. с ЕГН ••••••••••, П. Т. Г. с ЕГН •••••••••• и И. Т. Г. с ЕГН ••••••••••. Претендират се разноски. Твърди се в исковата молба и в уточняващите молби , че ищците са наследници по закон на М.С.Н., роден 1888 г„ починал на ••• г., б.ж. на с. •••. С решение № 7976/ 04.11.1994 г. на ПК - гр. •••, на наследниците на М.С.Н. е възстановена нива от 27.344 дка., четвърта категория земя, м. „•••“, представляваща имот № ••• в землището с. •••, като понастоящем за имота има одобрена КК и имота съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ••• съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-168/23.01.2018 г. на изп. д-р на АГКК, представляващ нива, с площ 27349 кв.м., м. „••• /153/“ в землището на с. •••, четвърта категория, при съседи: ••, ••, ••, •• и ••. С решение № 756Г/ 20.10.1999 г. на ПК - гр. •••, на наследниците на М.С.Н. е възстановена НИВА от 0.460 дка., пета категория, м. „•••“, представляваща имот № ••, в землището с. •••, като понастоящем за имота има одобрена КК и имота съставлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •• съгласно КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18- 168/23.01.2018 г. на изп. д-р на АГКК, представляващ нива с площ 460 кв.м., м. „•••“ в землището на с. •••, пета категория, при съседи: •••. С констативен нотариален акт за собственост № 83/12.06.2023 г. на нотариус Б.К. с per. № •• в РНК ответникът С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• е признат за собственик по давностно владение на двата описани имота: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••• и на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••, без да са били налице предпоставките за това - нито С. Г., нито покойната му майка Д.Г.Д., са показвали намерение за своене по отношение на ищеца на въпросните два имота. Ищецът оспорва правния извод на нотариус Б.К., обективиран в негов нотариален акт за собственост № 83/12.06.2023 г., .че ответникът С. Т. Г. е придобил по давност притежаваните от ищците идеални части от процесните два имота, чиито права, съобразно Закона за наследството от 1890 г., са, както следва: Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• - 2/21 ид.ч., Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• - 2/21 ид.ч., Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• - 4/63 ид.ч., Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• - 4/63 ид.ч., В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• - 4/63 ид.ч., С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• - 1/63 ид.ч., Ц. Е. К. с ЕГН ••••••••••- 1/63 ид.ч., и И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• - 10/63 ид.ч. Ищците считат, че е възникнал за тях правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост и отмяна на констативния нотариален акт за собственост по давностно владение на ответника С. Т. Г., като съобразно Закона за наследството от 1890 г. правата му са 1/6 ид.ч., тъй като е оспорил правото на ищците на собственост върху процесните имоти съобразно правата им като наследници на М.С.Н., а като последица от уважаването на положителния установителен иск за собственост съдът следва на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да отмени констативен нотариален акт за собственост № 83/12.06.2023 г, на нотариус Б.К. с per. № •• в НК до размера на правата на ищците от процесните имоти, които са, както е посочено по-горе, съобразно Закона за наследството от 1890 г. Ищците желаят да се прекрати съсобствеността по отношение на процесните имоти. Праводателят на отв. С. Д. Л., която е купувач на имотите, се е легитимирал пред нотариуса по сделката като изключителен собственик с процесния констативен нотариален акт за собственост № 83/12.06.2023 г., поради което искът по чл. 124 ГПК се насочва и срещу този ответник – купувач по сделката. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Т. Г.. Не се признават така предявените искове. Твърди се, че по силата на Нотариален акт за собственост № 83, том IV ,рег.№ 1970, дело 307 от 12.06.2023 г. по описа на Б.К.- нотариус рег.№ •• в РНК с район на действие- PC ••, вписан в Служба по вписвания -•• с вх.№ 3628 от 12.06.2023 г., акт 75, том 9, дело 1134/2023 г. по извършена обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 ГПК ответникът Г. е станал собственик на процесните недвижими имоти с идентификатори •• и ••• на основание осъществено давностно владение. Г. е наследник на общия наследодател М.С.Н. с права, произтичащи от преките му наследодатели Д.Г.Д. - от своя страна като наследник на Г.М.И. /един от четиримата основни наследници на общия наследодател/, но повече от 20 години Г. твърди, че е установявал самостоятелно владение върху процесните имоти. Имотите е владял за себе си като свои със знанието и съгласието на останалите съсобственици - наследници на общия наследодател, без никой от тях да се е противопоставил на това владение, включително и ищците. Като самостоятелен собственик е прехвърлил правата на неговата внучка С. Д. Л. с Нотариален акт за продажба № 95, том IV, рег.№ 2019, дело 318 от 14.06.2023 г. по описа на нотариус Б.К.- рег.№ •• в РНК, с район на действие -PC ••, вписан в Служба по вписвания - •• с вх.№ 3744 от 15.06.2023 г., акт 129, том 9, дело 1166 от 2023 г., за посочената в акта сума - 3500 лв., която сума е получил по банков път. Последната като собственик от 14.06.2023 г. до настоящия момент владее имотите. Предвид изложеното предявените искове се явяват неоснователни. Следва да бъде отхвърлен и акцесорно предявения иск за делба поради липса на съсобственост между лицата, посочени в исковата молба. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Д. Л.. Твърди се в отговора, че с Нотариален акт за продажба № 95, том IV, рег.№ 2019, дело 318 от 14.06.2023 г. по описа на нотариус Б.К.-рег. № •• в РНК, с район на действие -PC ••, вписан в Служба по вписвания -•• с вх.№ 3744 от 15.06.2023 г., акт 129, том 9, дело 1166 от 2023 г. Л. е закупила от дядо си С. Т. Г. процесните недвижими имоти с идентификатори •• и ••• за посочената в акта цена от 3500 лв., която сума е превела на продавача по банков път. Сочи, че последният е собственик на процесните имоти на основание Нотариален акт за собственост № 83, том IV ,рег.№ 1970, дело 307 от 12.06.2023 г. по описа на Б.К.- нотариус рег.№ •• в РНК с район на действие- P C ••, вписан в Служба по вписвания Л-•• , с вх.№ 3628 от 12.06.2023 г., акт 75, том 9, дело 1134/2023 г., на основание осъществено давностно владение, реализирано по реда на обстоятелствена проверка, който е установил пред нотариуса своето самостоятелно владение повече от 20 години, със знанието и съгласието на останалите наследници. От датата на продажбата /14.06.2023 г./ Л. твърди, че владее и ползва имотите и никой от наследниците не е изявил каквито и да е претенции. Предвид изложеното предявените искове се явяват неоснователни, като следва да бъде отхвърлен и иска за делба поради липса на съсобственост между лицата, посочени в исковата молба. В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от останалите ответници. В откритото съдебно заседание по делото ищецът И. Н. Н. се явява лично и с адв. Р. Б. от МАК, като поддържа иска си. Останалите ищци не се явяват, като се представляват от адв. Р. Б. от МАК, който поддържа исковете. Ответникът Л. И. М. се явява лично, като не изразява конкретно становище по спора. Ответниците С. Т. Г. и С. Д. Л. не се явяват, като се представляват от адв. Н. А. от МАК, който заявява, че не поддържа така направеното оспорване на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК и не ангажира доказателства в тази връзка. Останалите ответници не се явяват и не се представляват. Като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното. Предявени са искове с правно основание: чл.124, ал. 1 ГПК вр. чл.537, ал.2 ГПК и чл. 34 от ЗС по реда на чл. 341 и следващите от ГПК – иск за делба на съсобствени недвижими имоти – земеделска земя, обективно съединен с искове по чл.124, ал. 1 от ГПК и акцесорна претенция по чл.537, ал.2 ГПК. Съсобствеността между страните произтича от следното: С решение № 7976/04.11.1994 г. на Поземлена комисия - гр. •••, на наследниците на М.Н. е възстановена нива от 27.344 дка, четвърта категория земя, м. „•••“, представляваща имот № ••• в землището с. •••, съставляващ понастоящем ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ••• съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-168/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване: нива, с площ 27349 кв.м., в местността „••• /153/“ в землището на с. •••, четвърта категория, с номер по предходен план: •••, предишен идентификатор: няма, при съседи: ••, ••, ••, ••, ••, и ••. С решение № 756Г/20.10.1999 г. на Поземлена комисия - гр. •••, на наследниците на М.Н. е възстановена НИВА от 0.460 дка., пета категория, м. „•••“, представляваща имот № ••, в землището на с. •••, съставляващ понастоящем ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № •• съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 168/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с начин на трайно ползване: нива, с площ 460 кв.м., в местността „•••“ в землището на с. •••, пета категория, с номер по предходен план: ••, предишен идентификатор: няма, при съседи: •••. С Нотариален акт за собственост по давностно владение върху недвижим имот № 83, том ІV, рег. № 1970, дело № 307 от 12.06.2023 г. на нотариус Б.К. с per. № •• от РНК ответникът С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• е признат за собственик по давностно владение на двата гореописани описани имота: ПИ с идентификатор ••• и ПИ с идентификатор ••. С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 95, том VІ, рег. № 2019, дело № 318 от 14.06.2023 г. на нотариус Б.К. с per. № •• от РНК ответникът С. Т. Г. продава на ответника С. Д. Л. двата гореописани описани имота: ПИ с идентификатор ••• и ПИ с идентификатор ••, за сумата от 3500 лв. От представеното удостоверение за наследници на общия наследодател на част от съделителите – М.С.Н., роден през 1888 г., починал на ••• г., се установява, че след смъртта си е оставил наследници по закон: съпругата си М. Н. Ф., поч. на •• г., заедно с четирите си деца – А.М.В., М.М.П., Г.М.И. и Г.М.А.. Съгласно ТР № 1 от 04.11.1998 г. по гр. д № 1/1998 г., ОСГК на ВКС кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. Изключение от това правило са правата на наследниците на последващия съпруг по чл. 9а ЗН. В случая с оглед датата на открИ.е на наследството /••• г./ следва да се приложи Закона за наследството /Обн. ДВ. бр.20 от 25 Януари 1890г., попр. ДВ. бр.22 от 27 Януари 1890г., доп. ДВ. бр.29 от 6 Февруари 1896г., изм. и доп. ДВ. бр.29 от 7 Февруари 1906г., изм. и доп. ДВ. бр.45 от 28 Февруари 1907г., изм. ДВ. бр.156 от 20 Юли 1938г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 9 Април 1946г., отм. ДВ. бр.22 от 29 Януари 1949г./. Съгласно чл. 21. от същия закон законните деца или техните низходящи, макар и да са родени от разни бракове, наследват баща си, майка си и всичките други възходящи роднини. Те наследват покритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделческо стопанство, без разлика на пол и по равни части на глава, когато всички са в първа степен родство с наследодателя и са повикани да наследват самостоятелно, а по коляно, когато всички или някои от тях наследват по право на представление. Те наследват непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделческото стопанство, по същия ред, когато всички са от мъжки или женски пол. Когато низходящите са от мъжки и от женски пол, тогава частта на низходящите от мъжки пол е два пъти по-голяма от частта на низходящите от женски пол. Следователно от изр. 3 на чл. 21 от ЗН следва, че децата на общия наследодател, които са от мъжки пол, наследяват два пъти повече от тези от женски пол, т.е. по два дяла, а децата от женски пол – по един дял. Съгласно чл. 38. от ЗН когато подир умрелия съпруг са останали законни деца тогава, при три и повече деца от еднакъв пол, частта на преживелия съпруг е равна на частта на всяко дете, а при две и по-малко деца, тя е равна на половината от частта на всяко дете. Когато децата са от разен пол, тогава: в първия случай /при три или повече деца/ тази част е равна на частта на дете от мъжки пол, а във втория случай /при две и по-малко деца/ - на частта на дете от женски пол. В случая втората съпруга на общия наследодател – М., е родила деца от различен пол, които обаче са повече от три, като следва да се приложи последната хипотеза – съпругата ще получи част, равна на частта на дете от мъжки пол. Поради това се образуват два двойни дяла /2х2/ – за сина Г. и за съпругата М., както и три единични дяла /3х1/ – за дъщерите на наследодателя, или общо 7 дяла, като сина Г. и съпругата М. получават двойните дялове, т.е. по 2/7 ид.ч., а дъщерите А., М. и Г.ца – по 1/7 ид.ч. Съпругата на общия наследодател – М., е починала на •• г., като с оглед датата на открИ.е на нейното наследство, следва да се приложи новия Закон за наследството, обн. ДВ. бр.22 от 29 Януари 1949г., тъй като наследството се открива в момента на смъртта на починалия /чл. 1 ЗН/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от новия ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Поради това нейният дял от 2/7 ид.ч. се наследява от нейните собствени деца при равни права на всяко едно от тях, а именно: по 1/6 от нейните 2/7 ид.ч., т. е. по 2/42 ид.части за: И. /от 2-ри брак/, за М. /от 2-ри брак/, за А., за М., за Г. и за низходящите на починалата й дъщеря Г.ца – само за дъщерята С., без преживелия съпруг на Г.ца, на основание чл. 10, ал. 1 от новия ЗН. Съгласно чл. 10.
Низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Така, заедно с наследените от баща им - М.Н., идеални части от наследството и тези, наследени от майка им, децата на общия наследодател имат права, както следва: А. - 1/7 плюс 2/42, равно на 4/21 ид.ч., М. – 1/7 плюс 2/42, равно на 4/21 ид.ч., Г. - 2/7 плюс 2/42, равно на 1/3 ид.ч., а Г.ца – 1/7 от баща й М.Н., а по отношение наследството от майка й М. /касателно 2/42 ид.ч./, е заместена само от дъщеря си С. на основание чл. 10, ал. 1 от ЗН /новия/. Следователно притежаваната 1/7 ид.част, наследена от Г.ца по линия на баща й, се разпределя на наследниците й, включая преживелия съпруг Г. и дъщерята С.. Но тези 2/42 ид.ч. от майка й М. се наследяват само от С. – внучка на М., на основание чл. 10, ал. 1 ЗН, като съпругът на Г.ца и неговите наследници не получават дял от тези 2/42 ид.ч. Двете деца от втория брак на М. – И. и М., както се посочи по-горе, получават по 2/42 ид.ч. за всеки. Така дяловете на ищците се образуват по следния начин:
От коляното на А., починала на 13.11.2000г., същата с дял 4/21 ид.ч. от наследството, остава син Н. Н., който след смъртта си оставя наследници по закон две деца – ищците Р. Н. Т. и Д. Н. В., които получават поравно – по 2/21 ид.ч. всеки.
От коляното на М., починала на 20.12.1977г., същата с дял 4/21 ид.ч. от наследството, остава син Ц.Ф., който след смъртта си оставя наследници по закон две деца – ищците Р. Ц. А. и В. Ц. М., и съпруга Р. Ц. Ф., които получават поравно /на осн.чл.9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 нов ЗН/ – по 4/63 ид.ч. всеки.
От коляното на Г.ца, починала на 14.05.1933 г.: След смъртта на баща си М.Н. Г.ца получава 1/7 ид.ч. от наследството. Тя се разпределя, след смъртта на Г.ца през 1933 г., по стария ЗН с оглед датата на смъртта й, както следва: между преживелия съпруг Г. М.А. и дъщеря й С. Г. Б., като съпругът Г. получава – 1/21 ид.ч. на основание чл. 38 от отменения ЗН, а дъщерята С. – 2/21 ид.ч. /двоен дял/. Г. А., поч. на 31.05.1989г., оставя наследници Х.Г.М. – втора съпруга и дъщеря от този втори брак – Ц. Г. Ф., родена 1935 г., т.е. след смъртта на Г.ца, което означава, че тя не е дъщеря на Г.ца, както и дъщерята С. от първия брак. Неговата 1/21 ид.ч. се поделя на три – по 1/63 за съпругата Х. и дъщерите Ц. и С.. След смъртта на майка й Х., поч. на 28.02.1999г., единствената й дъщеря Ц. наследява 1/63 ид.ч. от майка си и заедно със своята 1/63 ид.ч. се формира дял общо 2/63 ид.ч. Този дял преминава към сина й Е.К.Й., поч. на 20.06.2018г., последният наследен от съпругата си С. Г. Й. и дъщеря си Ц. Е. К., като всяка от тях получава по 1/63 ид.част.
В обобщение С. Г. Б. притежава – 2/21 ид.ч. от майка си Г.ца, 1/63 ид.ч. от баща си Г. А. и 2/42 ид.ч. от баба си М., или общо 10/63 ид.ч., наследени от ищеца И. Н. Н. – единствената й дъщеря.
От коляното на Г.М.И. /син на общия наследодател/, починал на 29.04.1988 г., наследил - 2/7 ид.ч. от баща си и 2/42 от майка си М., равно на 1/3 ид.ч., като тази 1/3 ид.ч. се дели между сина Т. Г.ев М. и дъщерята Д.Г.Д. поравно – по 1/6 ид.ч. Последната Д.Д., починала на 07.09.2008 г., е оставила наследник един син – отв. С. Т. Г., който наследява тази 1/6 ид.ч.
С оглед изложеното са установени правата на ищците така, както са заявени с исковата молба в посочените квоти, поради което искът на всеки един от ищците с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен в неговата цялост, поради което следва да бъдат уважени.
Искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК е акцесорно по своя характер и отмяната на констативни нотариални актове по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК не е предмет на самостоятелен иск, а изрично предвидена в закона правна последица от уважаването на иска за собственост, предявен от собственика против лицето, ползващо се от акта. В този смисъл, за да бъде уважена акцесорната претенция по чл. 537, ал. 2 от ГПК в претендирания обем, следва да бъде успешно проведено пълно и главно доказване от ищеца на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в същия този обем.
По иска с правно основание чл. 124 от ГПК върху ищеца принципно е тежестта да докаже, че е собственик на имота, като предвид заявеното от ответника С. Г. и С. Л., че не оспорва претенцията за собственост върху процесните имоти, в квотите, претендирани от ищците, този факт не се нуждае от доказване.
От изложеното следва на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК и отмяната на Нотариален акт за собственост по давностно владение върху недвижим имот № 83, том ІV, рег. № 1970, дело № 307 от 12.06.2023 г. на нотариус Б.К. с per. № •• от РНК, с който ответникът С. Т. Г. с ЕГН •••••••••• е признат за собственик по давностно владение на двата гореописани описани имота: ПИ с идентификатор ••• и ПИ с идентификатор ••, в частта му за размера, съставляващ установените права на осемте ищци:
Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• – 2/21 ид.части,
Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• – 2/21 ид.части,
Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• - 4/63 ид.части,
Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• – 4/63 ид.части,
В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• – 4/63 ид.части,
С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• – 1/63 ид.части,
Ц. Е. К. с ЕГН •••••••••• - 1/63 ид.части,
И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• – 10/63 ид.части.
В останалата му част цитираният нотариален акт следва да остане в сила, тъй като останалите ответници – наследници на общия наследодател, не са претендирали своя обем от права, както това са сторили ищците. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик /Тълкувателно решение 11/2012 ог 21 март 2013 год., ОСГК на Върховният касационен съд на Република България/. Такова оспорване ответниците- съделители В. К., Л. М., Л. Н., М. Т., П. Г. и И. Г., не са сторили. Следователно, изваждайки гореустановените права на ищците – общо 36/63 идеални части за всички ищци, то ответникът С. Г. се легитимира чрез нотариалния акт за собственост № 83, том ІV, рег. № 1970, дело № 307 от 12.06.2023 г. като собственик на 27/63 ид.части от всеки от двата имота. Тези права същият е отчуждил в полза на ответника С. Л., като същата е придобила именно този обем от права вследствие на покупко-продажбата, извършена с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 95, том VІ, рег. № 2019, дело № 318 от 14.06.2023 г., като над този обем от права сделката не е породила вещно-прехвърлително действие, тъй като праводателят й С. Г. не е имал права над цитирания обем, които да прехвърли на нея като приобретател.
По делбения иск:
Уважаването на предявения иск предполага установяване на право на собственост на страните върху заявения за делба имот. Производството е във фазата по допускане на съдебната делба, а именно: с решението си по реда на чл.344, ал.1 ГПК съдът следва да прецени налице ли е съсобственост по отношение на посочения в исковата молба недвижим имот, каква е частта на всеки от съделителите, при условие, че се установи такава, като определи и квотите им. Делбата е специфичен способ за прекратяване на съсобственост, който е насочен пряко към този резултат, защото делбата е акт, по силата на който съществуващата съсобственост се прекратява и замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или отделни имоти от няколко общо притежавани имущества и притежавани отделно от досегашните съсобственици, съразмерно с досегашните им дялове. Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго. Делба се допуска само на съсобствени ( чл. 34, ал. 1 ЗС) и на сънаследствени (чл. 69, ал. 1 ЗН) имоти. Размерът на частите на съделителите в делбата се определя от обема на правото им на съсобственост в имота. С решението по чл. 344 ГПК съдът следва да установи, че тази вещ е съсобствена, както и какви са дяловете на съделителите в признатата съсобственост. За процесните недвижими имоти ищците по делото ангажираха доказателства, че съсобствеността произтича по силата на решения за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи и последвали правни сделки между част от сънаследниците и трети лица, които се описаха по-горе.
Вследствие на изложеното по делото е установено по категоричен начин наличието на съсобственост по отношение на делбените имоти между ищците и част от ответниците, както и квотите, полагащи се на ищците и ответниците – съделители, в съсобствеността, като се налага изводът, че предпоставките за допускането на имотите до делба са налице, поради което и съдът следва да уважи иска, при горепосочените права, както и да отхвърли иска по отношение на част от съделителите, както се посочи по-горе.
Следва да бъде допусната делба между съделителите с правата им по закон, както следва: установените права на осемте ищци:
Р. Н. Т. с ЕГН •••••••••• – 2/21 ид.части,
Д. Н. В. с ЕГН •••••••••• – 2/21 ид.части,
Р. Ц. Ф. с ЕГН •••••••••• - 4/63 ид.части,
Р. Ц. А. с ЕГН •••••••••• – 4/63 ид.части,
В. Ц. М. с ЕГН •••••••••• – 4/63 ид.части,
С. Г. Й. с ЕГН •••••••••• – 1/63 ид.части,
Ц. Е. К. с ЕГН •••••••••• - 1/63 ид.части,
И. Н. Н. с ЕГН •••••••••• – 10/63 ид.части,
както и оставащите неоспорени права на ответника С. Д. Л. с ЕГН •••••••••• – 27/63 ид.части.
По отношение на останалите съделители искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно чл. 355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т. е. същите се определят и присъждат във втората фаза на делбеното производство. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. Следователно, при този изход на спора на ищците следва да се присъдят само направените разноски във връзка с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК. По този иск от страна на ищците е заплатена държавна такса в размер на по 100 лева от всеки ищец – за по два обективно съединени установителни иска срещу двама ищци. Всеки от ищците е заплатил адвокатско възнаграждение по 1000 лева.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищците, със становище на ответниците С. Г. и С. Л. в първото открито съдебно заседание по делото.
Съгласно чл. 7, ал.
от Наредба за адвокатската работа за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2. Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена - на база данъчната оценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от наредбата при интерес от 1000 до 10 000 лв. – адв.възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В случая данъчната оценка за имот единия имот е 40,57 лв., а за другия – 2822,42 лв., или общо – 2862,99 лв., като адвокатското възнаграждение се определя на 586,30 лв. за претенция за цялостните имоти, като съответно спрямо идеалните части на съделителите интересът е нищожен – от порядъка на 93,06 лв. и по-малко, поради което размерът на адв.възнаграждение следва да се определи по справедливост – по 400 лева за всеки от ищците за адв.възнаграждение. Следва да се отчете и че производството не се отличава с фактическа и правна сложност и е протекло в едно открито съдебно заседание, поради което претендираното адвокатско възнаграждение следва да се редуцира до посочения размер от по 400 лева за всеки от ищците. Следва да се има предвид, че в свое определение № 139/05.03.2024 г. по в.ч.гр.д. № 60/2024 г. ОС - Монтана е приел, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Поради това ответниците С. Г. и С. Л. следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки ищец сторените разноски на стойност 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 100 лева за държавна такса, или общо по 500 лв., равни на общо 255,65 евро за всеки ищец, дължими от двамата ответници. Останалите разноски, както бе посочено погоре, ще бъдат определени и присъдени във втората фаза на делбата. Водим от горното, съдът
Цитирани разпоредби
28- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 537, ал. 2 ГПК
- чл. 124 ГПК
- чл. 38, ал. 2 ЗА
- чл. 10, ал. 1 ЗН
- чл. 34 ЗС
- чл. 38
- чл. 5, ал. 1
- чл. 131 ГПК
- чл. 344 ГПК
- чл. 344, ал. 1 ГПК
- чл. 355 ГПК
- чл. 587 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 78 ГПК
- чл. 1 ЗН
- чл. 21 ЗН
- чл. 69, ал. 1 ЗН
- чл. 9 ЗН
- чл. 34, ал. 1 ЗС
- чл. 10
- чл. 10, ал. 1
- чл. 21
- чл. 341
- чл. 7, ал. 2, т. 2
- чл. 7
- чл. 75
- чл. 9, ал. 1