Решение № 3 от 3.1.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 4406/2022 г.

Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП №03-2200731/03.08.2022г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ. С жалбата се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Сочи се, че на лицето е изплатено възнаграждение с общ размер, равен на МРЗ за месец април 2022г. Счита се, че липсват твърдения относно размера на начисленото възнаграждение за м. април 2022г. от работодателя. Липсва уточнение дали работничката е работила пълен месец и каква част от МРЗ е съответствала на отработеното време. Липсват и твърдения относно размера на МРЗ за периода, както и относно договореното между работодател и работник възнаграждение. В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството. Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение. След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното: На 18.06.2022г. служители на ДИТ – Варна, сред които св. И. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект- ресторант «Бурата», находящ се в гр. Варна, пристанище Варна- изток, стопанисван от «Сабросо 2012» ООД. На проверяващите били представени документи- отчетни форми; графици за явяване на работа; трудови договори; разчетно платежни ведомости и други, въз основа на които установили, че лицето Х. М. Х. е изпълнявала длъжността „мияч съдове /ръчно/“ в обект – ресторант «Бурата», находящ се в гр. Варна, пристанище Варна- изток, стопанисван от «Сабросо 2012» ООД, като през месец април 2022г. е положило труд 9 дни в работна смяна от 09, 00 часа до 17, 30 часа и 10 дни в работна смяна от 15, 00 часа до 23, 00 часа, при пълно работно време от осем часа. При това на лицето следвало да бъде начислено основно трудово възнаграждение в размер не по- малък от МРЗ, установена за страната. На 18.07.2022г. св. И. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството «Сабросо 2012» ООД, в обстоятелствената част на който подробно описала установените при проверката факти. Вписан бил периода на полагане на труд от лицето, съответно- трите му имена и заеманата длъжност, конкретизиран бил сключения трудов договор, действително отработените смени, както и липсата на начислено и изплатено основно трудово възнаграждение в размер не по- малък от МРЗ, установена за страната. За дата на нарушението била приета датата, съобразно договорената периодичност на плащанията – 31.05.2022г. Посочени били и доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на представляващ дружеството, който не вписал в съдържанието му възражения. Възражения не постъпили и впоследствие по АНП. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-2200731/03.08.2022г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.128 т.1 вр чл. 244 т.1 вр. чл.245 ал.1 от КТ вр. чл.10 ал.1 и чл.11 от НДРЗ. На дружеството е било наложено административно наказание имуществена санкция в минималния предвиден размер. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства- отчетни форми; графици; ведомости за заплати; протокол от проверка; сведения и др., както и гласните такива-показанията на св. И.. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното: Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на трудово правоотношение, полагане на труд в рамките на месец април и и липсата на начислено и изплатено основно трудово възнаграждение в размер не по- малък от МРЗ, установена за страната. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл.128 т.1 вр чл. 244 т.1 вр. чл.245 ал.1 от КТ вр. чл.10 ал.1 и чл.11 от НДРЗ. Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил санкционната норма и вида на административното наказание, ккато и правилно е бил преценен размера на наказанието. Факта на извършване на нарушение за първи път занижава степента на обществена опасност на нарушението и сочат на адекватност на размер на административното наказание в предвидения в закона минимален размер. В този смисъл и съдът намери, че наказанието е било правилно определено. Що се отнася до наведените с възражения от страна на въззивното дружество, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното: Въззивното дружество сочи, че на лицето е изплатено възнаграждение с общ размер, равен на МРЗ за месец април 2022г. Доколкото обаче, визирания от страна на дружеството размер представлява сбор от дължимата МРЗ и възнаграждение за индивидуален принос, получената сума в размер на МРЗ не представлява определяне на такова възнаграждение /същото е дължимо единствено като заплата за отработеното време, у но не и под формата на друг вид възнаграждение/. Счита се, че липсват твърдения относно размера на начисленото възнаграждение за м. април 2022г. от работодателя. Липсва уточнение дали работничката е работила пълен месец и каква част от МРЗ е съответствала на отработеното време. Липсват и твърдения относно размера на МРЗ за периода, както и относно договореното между работодател и работник възнаграждение. По така наведените възражения следва да се отбележи, че в АУАН и НП категорично е посочено в рамките на колко дни, в какви работни смени и с каква продължителност, лицето Х. М. Х. е изпълнявала длъжността „мияч съдове “ в обекта. Посочване на размера на МРЗ за съответния период не е било необходимо, доколкото размера на МРЗ е нормативно определен и дружеството, осъществявайки дейността си е било длъжно да я съобрази с разпоредбите на КТ и НДМРЗ. След като взе предвид изложеното по- горе, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено. С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Водим от горното, съдът