Мотиви към Решение № 1514 от 29.4.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 14795/2021 г.

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕТО ОТ 29.04.2022 г. ПО АНД № 20211110214795 (14795/2021 г.) ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД Софийският районен съд е сезиран с внесенo от Софийската районна прокуратура (СРП) постановление по чл. 375 от НПК с предложение обв. М. Н. СТ. (с посочени и други данни за самоличност) да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК предвид извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК. По делото се установява по несъмнен начин следната релевантна фактическа обстановка: На 03.09.2020 г. около 22: 00 часа в гр. София, на бул. „Сливница“, на моста на „Захарна фабрика“, обвиняемият се намирал в лек автомобил марка „•••••“, модел „•••••“, който се движел от бул. „Константин Величков“ към ул. „Кукуш“ и който лек автомобил бил спрян за проверка от полицейски служители на споменатия преди малко мост, като горепосоченият обвиняем, без да има в тази връзка надлежно разрешително по ЗКНВП, бил поставил (респективно знаел за това и към момента на извършване на полицейската проверка) - заедно с друго неустановено по делото лице - под калъфа на скоростния лост на автомобила 7 бр. полиетиленови свивки, съдържащи зелена на цвят суха растителна маса (като на зададен му въпрос от страна на полицейските служители в смисъл дали притежава забранени от закона вещества и предмети обв. М.С. признал за така съхраняваното), която маса представлявала коноп, като общото нето тегло на конопа, така разпределен на 7 отделни обекта, било 15, 94 грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол между 13 и 16 процента при отделните обекти. Обвиняемият е роден през 1999 г. Същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Спрямо него липсват и нотификации за осъждания в други страни членки на ЕС. Горната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво и логично (без каквото и да било логически обосновано съмнение досежно автентичност или достоверност касателно съответните материали) от следните доказателствени материали (с уточнението, че съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК съдът ползва събраните по реда на НПК в ДП доказателства, без да е необходимо да ги приобщава наново към доказателствената съвкупност с нарочен акт): показанията на разпитаните по ДП свидетели; протоколът за претърсване и изземване по ДП (в който е протоколирано изземването на процесните обекти); веществените доказателства, набавени посредством визираното претърсване и изземване (съгласно описаното относно тях в съответните протоколи, където те са описани); заключенията на нанзачените по ДП експертизи; приложената по ДП справка за съдимост; приложените в съдебната фаза на процеса справка за съдимост и справка от МП. Относно правото: При така установената фактическа обстановка и предвид несъмнеността на съответните изводи от фактическа страна (съобрази чл. 303 от НПК!), от правна страна се налага изводът, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в това, че (съобрази още чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК, като за нуждите на отговарянето на съответните въпроси по чл. 301 от НПК не е необходимо в диспозитива на съдебния акт по същество да се излагат подробности от фактическа и правна страна, чието място по силата на чл. 305, ал. 3 от НПК е в мотивите!) на 03.09.2020 г. в гр. София без надлежно разрешително по ЗКНВП е държал високорисково наркотично вещество – тетрахидроканабинол, като случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК; независимо от това дали настоящият съдебен състав споделя или не извода за маловажност на случая, липсва правна възможност за възприемане от страна на съда на по-тежка правна квалификация на деянието спрямо тази по обвинението, включително като разпоредбата на чл. 377, ал. 1 от НПК също не предвижда подобна възможност. Касае се за високорисково наркотично вещество по силата на Приложение № 1 (Списък I - Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като разпоредбата на чл. 30 от ЗКНВП не е давала право на обвиняемия да държи процесното наркотично вещество (съответните инкриминирани обекти). Описаното по-горе от фактическа страна досежно поведението на обв. С. по отношение на обектите, съдържащи наркотично вещество, означава именно упражняване на фактическа власт от страна на обвиняемото лице и към момента на полицейската проверка, т. е. държане по смисъла на чл. 354а, ал. 3 от НК. Неупоменаването в постановлението по чл. 375 от НПК и в съответното постановление за привличане на обвиняем на конкретната точка от ал. 3 на чл. 354а от НК, с която алинея се прави привръзка от ал. 5 на същия член, при всяко положение не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила (ако изобщо следва да се приеме, че съставлява нарушение на процесуалните правила), доколкото изрично текстово се сочи, че се касае за високорисково наркотично вещество, а за приложението на чл. 354а, ал. 5 от НК е без значение за хипотеза на маловажен случай по коя конкретна точка на ал. 3 от същия член става въпрос, респективно – няма как в тази връзка да е ограничено което и да било процесуално право на обвиняемия. Деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл, а именно – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (съзнавайки какво вещество като вид и външни характеристики поне най-общо заедно със съответното друго лице къде е оставил), предвиждал е и и е искал настъпването на общественоопасните му последици (изразяващи се в самото упражняване на фактическа власт - без надлежно разрешение - върху наркотичното вещество) – чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Само за уточнение е нужно да се посочи, че – доколкото се касае за престъпление, изразяващо се в простото неправомерно държане на наркотично вещество – стойността на наркотика в случая е ирелевантна за търсенето и за индивидуализацията на отговорността. С оглед горното следва да се постанови решение по чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК. Налице са в случая предпоставките по чл. 78а, ал. 1 от НК (без да е налице отрицателна предпоставка по ал. 7 на същия член) за прилагане на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, за престъплението (което е умишлено) е предвидено наказание глоба до 1000 лева, като липсват имуществени вреди от същото престъпление. При индивидуализацията на административното наказание глоба по чл. 78а, ал. 1 от НК съдът следва да вземе предвид разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК, поради която разпоредба на обвиняемия не може да бъде наложено по-тежко административно наказание от глоба в размер на 1000 лева, а предвид разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК не може да бъде наложено и по-леко такова наказание от глоба в размер на 1000 лева. На основание чл. 354, ал. 6 от НК веществените доказателства – общо 7 обекта, представляващи коноп – следва да се отнемат в полза на държавата, като на основание чл. 91 и сл. от ЗКНВП същите следва да се унищожат. С оглед признаването на обвиняемия за виновен и съобразявайки чл. 189, ал. 3 от НПК, както и уредбата по чл. 121, ал. 1 от Закона за публините финанси (ЗПФ), обвиняемият следва да бъде осъден да заплати на СДВР (това е съответната бюджетна организация /юридическото лице съгласно ЗМВР/ по смисъла на чл. 121, ал. 1 от ЗПФ, доколкото неданъчният приход има компенсаторен характер, в който случай логиката на тълкуваната разпоредба на ЗПФ е приходът да постъпва по бюджета на тази бюджетна организация, в чиято тежест е бил подлежащият на компенсиране разход) сумата от 509, 27 лева – разноски по делото за експертизи по ДП. РАЙОНЕН СЪДИЯ /А. П.: