Решение № 2430 от 22.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2299/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника „ВИП С.“ ЕООД, като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на „Г4С С.С.Б.“ ЕАД, срещу решение № 20057605/14.09.2022г., постановено по гр.д. № 29251/2020г. по описа на СРС, 77-и състав, с което на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът „ВИП С.“ ЕООД, дължи на ищеца „А. С.“ ЕООД, сумата от 11 200 лева, представляваща възнаграждение за периода от 01.03.2011г. до 27.04.2011г. по договор за охранителна дейност от 17.04.2009г., съгласно фактури №№ 0000000285/21.03.2011г., 0000000289/28.03.2011г. и 0000000291/13.04.2011г., ведно със законната лихва от 10.08.2012г. до окончателното плащане, и сумата 377.45 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2011г. до 27.08.2011г., за които вземания по ч.гр.д. № 38092/2012г. по описа на СРС, 50-и състав, на 15.08.2012г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е отхвърлено заявеното от ответника „ВИП С.“ ЕООД, като правоприемник по реда на чл. 227 ГПК на „Г4С С.С.Б.“ ЕАД, срещу ищеца „А. С.“ ЕООД, възражение за прихващане по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 11 575.93 лева, представляваща претърпяна загуба от заплатени вреди за кражба на имущество на „ТНТ България“ ЕООД, настъпила на 21/22.02.2011г., от охранявания обект в гр. София, ул. ••••. Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на обжалваното съдебно решение. СРС не дал възможност на ответника реално да участва в процеса като получи исковата молба, подаде отговор и ангажира доказателства, не спазил чл. 146 ГПК, а направо пристъпил към ход по същество. На следващо място твърди неправилност на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд не обсъдил доводите и възраженията на страните. По делото останали недоказани твърденията на ищеца изобщо за предоставени допълнителни услуги по договора. Процедурата била разписана в чл. 12.3 от договора и предпоставките по същата норма не били налице – нямало писмена заявка от ищеца, протокол за отчитане. Не следвало да бъде ценена изслушаната при първоначалното разглеждане на делото ССчЕ, изготвена към 2016г. за несъществуващо дружество - заличения още през 2013г. ответник „Г4С С.С.Б.“ЕАД. Отделно отразеното във фактура № 0000000291/21.03.2011г. било в противоречие с уговорките по чл. 5.1, чл. 12.2 и 12.3 и дефиницията по договора за допълнителни услуги. Свидетелските показания установявали, че отговорността за включване и изключване на СОТ системата била на служителите на ищеца, в какъвто смисъл бил и чл. 7.1 от договора, като от разпечатките от СОТ системата се установявало, че същото задължение системно не било изпълнявано, като последната цялостна активация била през м.04.2010г. и това била причината и за настъпилата на 21/22.02.2011г. кражба от охранявания обект на имущество на „ТНТ България“ ООД. Твърдението на ищеца за проблеми в СОТ системата не се установявало, като ищецът не изпълнил и задължението си за уведомяване – чл. 4.3, чл. 14.1. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. В случай, че съдът приеме, че по делото било доказано предоставянето на услугата и че ответникът дължи възнаграждение, намира за доказано и моли да бъде уважено възражението му за прихващане със сумата 11 575.93 лева, представляваща заплатено от ответника обезщетение за вреди на „ТНТ България“ ООД, резултат от неизпълнението на ищеца „А. С.“ ЕООД като подизпълнител по договора за охрана. Намира, че отговорността на ищеца произтичала от условията на сключения между страните договор – чл. 4.10, чл. 7.1. служителите на ищеца не изпълнявали основно задължение по договора да активират СОТ охраната, били длъжни да уведомяват за неизправности на тази система. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „А. С.“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. СРС не допуснал твърдените от ответника процесуални нарушения, а разгледал делото от етапа, указан му от въззивния съд, ответникът участвал в производството и ангажирал доказателства. Решението било правилно и законосъобразно и постановено в съответствие със събраните доказателства. Излага подробни съображения. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за производството пред СГС. Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания. При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а възраженията на въззивника в противен смисъл – за неоснователни. С решение № 3760/25.06.2020г. по в.гр.д. № 6702/2019г. по описа на СГС, II-В въззивен състав, първоначално постановеното решение по делото е обезсилено поради ненадлежно участие на ответника като страна в процеса. Въззивният съд изложил мотиви, че първоначалният ответник „Г4С С.С.Б.“ ЕАД бил заличен търговец, като в ТР на 28.06.2013г. било вписано преобразуване посредством вливане във „ВИП С. Сълушънс“ ЕООД. Впоследствие на 05.09.2017г. последният търговец бил заличен, като в ТР било вписано преобразуването му посредством вливане в настоящия ответник „ВИП С.“ ООД. Въззивният съд дал указания друг състав на първоинстанционния съд да разгледа делото с участието на надлежния ответник „ВИП С.“ ООД. Същите указания надлежно са изпълнени от СРС, като повторното разглеждане на делото от СРС се развило с участието на новоконституирания по реда на чл. 227 ГПК ответник на мястото на първоначалния такъв. В случая правото на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК надлежно е упражнено от първоначалния ответник „Г4С С.С.Б.“ ЕАД на 08.03.2013г. (преди преобразуването му на 28.06.2013г.), като при новото разглеждане на делото процесуалните действия продължават с участието на конституирания по реда на чл. 227 ГПК ответник „ВИП С.“ ЕООД. Ето защо не е допуснато нарушение във връзка с право на ответника „ВИП С.“ ЕООД по чл. 131 ГПК. При повторното разглеждане на делото СРС обсъдил и възражението на ответника за непълнота на доклада, намерил същото за неоснователно, посочил, че не се налага изменение на първоначално направения доклад. Ответникът „ВИП С.“ ЕООД ефективно се възползвал и от предоставената му от СРС възможност да ангажира доказателства по делото. Ето защо твърденията му за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, накърнили правото му на участие в процеса, са напълно неоснователни. Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение за правилно на въведените във въззивната жалба основания по следните мотиви: Със сезиралата съда искова молба ищецът „А. С.“ ЕООД излага, че на 17.04.2009г., с ответника „Г4С С.С.Б.“ ЕАД (заличен търговец, на чието място по реда на чл. 227 ГПК в производството е конституиран универсалният му правоприемник „ВИП С.“ ЕООД), сключили договор и приложение № 1 към него, по силата на който „Г4С С.С.Б.“ ЕАД, възложил на ищеца-изпълнител, за неопределен в договора срок, да извършва въоръжена физическа охрана на обект – административен офис и складови помещения на „ТНТ България“ ЕООД, както и на прилежащите към тях площи, на адрес гр. София, ул. ••••. Конкретно договорените услуги били: Пост № 1 – КПП, 1 РО 24 часа непрекъснато от понеделник до неделя и пост № 2 – КПП, 1 РО, от 08.00 часа до 20.00 часа от понеделник до петък, при дължимо от възложителя възнаграждение в размер на сумата 3 500 лева без ДДС, респ. 4 200 лева с ДДС. Страните постигнали съгласие, че при възлагане на допълнителни услуги, ответникът дължи възнаграждение 625 лева на човек за месец. През м.март и м.април 2011г. охраната на обектите била увеличена, което довело до задължение за ответника да заплати допълнително възнаграждение в размер на 1 167 лева без ДДС, респ. 1 400 лева с ДДС. За задълженията на ответника за м.март и м.април 2011г. ищецът издал фактури №№ 0000000285/21.03.2011г., 0000000289/28.03.2011г. и 0000000291/13.04.2011г., на обща стойност 11 200 лева с ДДС. Ответникът не заплатил сумите, предвид на което за периода от 01.05.2011г. до 28.08.2011г. същият дължал и обезщетение за забава в размер на 377.45 лева. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК на 10.08.2012г., за което на 15.08.2012г. по ч.гр.д. № № 38092/2012г. по описа на СРС, 50-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът възразил срещу заповедта поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което признае горните вземания за установени. Претендира разноски за производството. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Г4С С.С.Б.“ ЕАД (заличен търговец, на чието място по реда на чл. 227 ГПК в производството е конституиран универсалният му правоприемник „ВИП С.“ ЕООД) депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна. Признава сключването на договора от 17.04.2009г. за извършване на охранителни услуги по смисъла на ЗЧОД. Ищецът се явявал подизпълнител на ответника. Оспорва твърдението на ответника за извършвани допълнителни услуги по договора. Твърди, че от м.04.2010г. ищецът не изпълнявал договорните си задължения да включва/активира сигнално-охранителните системи, разположени на обекта на „ТНТ България“ ООД – позовава се на констатациине в доклад на „Сектрон“ ООД. Допълнителни услуги от страна на ищеца не били предоставяни. Основанието за такива било разписано в чл. 12.1, 12.3 – заявка в писмена форма и протокол за отчитане, които предпоставки не били изпълнени. Фактура № 291/21.03.2011г. с посочено основание възнаграждение за м.04.2011г., сочела на преждевременно издаване, в разрез с правилото на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗСч, счетоводството на ищеца не било редовно водено. Твърди, че ищецът нарушил договорните си задължения по чл. 4.1 и чл. 4.3 от договора да охранява обекта, в причинна връзка с което на 21/22.02.2011г. там била извършена кражба на имущество на „ТНТ България“ ООД на стойност 11 575.93 лева. Ответникът на 15.04.2011г. заплатил обезщетение за вредата, като поканил ищеца да му възстанови сумата – поканата била получена на 03.05.2011г. Твърди, че ефектът на прихващането по чл. 7.1 от договора настъпил преди процеса. В условията на евентуалност релевира възражение за съдебно прихващане. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Предявен е иск за установяване на парично задължение по договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, доколкото се касае до уговорена охранителна услуга, извършвана със средства и сили на ищеца срещу възнаграждение, платимо от ответника. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните било налице валидно облигационно отношение, по силата на което престирал точно съобразно уговореното и с дължимата грижа, вкл. че предоставил допълнителните охранителни услуги, а за ответника възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга – съобразно твърденията с прихващане. Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото писмени доказателства – договор от 17.04.2009г. и приложение № 1 към същия по делото се установява, че през процесния период между страните по делото била налице валидна облигационна връзка по договор за охрана. Съобразно уговорките „Г4С С. Сървисис България“ АД – наименование към сключването на договора на първоначалния ответник „Г4С С.С.Б.“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е ответникът „ВИП С.“ ЕООД, като възложител и ищецът „А. С.“ ЕООД, като негов подизпълнител - търговец с валиден лиценз за извършване на частна охранителна дейност по ЗЧОС, постигнали съгласие, считано от 01.05.2009г. ищецът да извършва въоръжена физическа охрана на обект на възложителя срещу възнаграждение, съобразно посоченото в приложение № 1 към договора. Видно от съдържанието на приложение № 1/01.05.2009г. към същия договор, подлежащият на охрана обект бил административен офис и складови помещения на „ТНТ България“ ЕООД и прилежащите към тях площи на адрес гр. София, ул. ••••, а конкретно договорените охранителни услуги – въоръжена физическа охрана в следния договорен обем: Пост № 1 – КПП, 1 РО от понеделник до неделя, 24 часа непрекъснато и Пост № 2 – КПП, 1 РО от понеделник до петък, от 08.00 часа до 20.00 часа. Страните се съгласили, че за договорената услуга ответникът ще заплаща на ищеца възнаграждение в размер на 3 500 лева месечно, а при предоставяне на допълнителни охранителни услуги, при запазване на характера и спецификата на предоставяната услуга ще заплаща 625 лева на човек на месец, като сумите са посочени без ДДС. Съобразно съдържанието на чл. 12.3 от договора възложителят следва да заявява допълнителните услуги писмено – по факс или имейл, а подизпълнителят да ги отчита с протокол в края на всеки месец. Подизпълнителят фактурира допълнителните услуги всеки месец за предходния, а възложителят ги заплаща при условията на раздел 5 от договора. Съобразно посоченото в този раздел ответникът следва да заплаща възнаграждението с ДДС ежемесечно, не по-късно от 10 работни дни от датата, на която е получил плащане от възложителя по основния договор. По делото са представени издадени от ищеца фактури, както следва: фактура № 0000000285/21.03.2011г. на обща стойност 4 200 лева с ДДС, с посочено в документа основание възнаграждение за м.03.2011г., фактура № 0000000289/28.03.2011г. на обща стойност 1 400.40 лева с ДДС, с посочено в документа основание допълнително възнаграждение за м.03.2011г. и фактура № 0000000291/13.04.2011г. на обща стойност 5 600.40 лева с ДДС, с посочено в документа основание възнаграждение за м.04.2011г. Процесните фактури възлизат на обща стойност 11 200.80 лева с ДДС. Предвид нормата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловено от приемане на работата от възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването му може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. От изслушаното заключение на ССчЕ, изготвено след проучване на писмените доказателства по делото и проверки в счетоводствата на страните, се установява, че процесните фактури № 0000000285/21.03.2011г., № 0000000289/28.03.2011г. и № 0000000291/13.04.2011г., били надлежно осчетоводени при ответника с коректна счетоводна операция по счетоводна сметка 602 – Разходи за услуги с данъчната стойност по фактурите в общ размер 9 334 лева и по сметка 453 1 – Начислен ДДС на покупките с начисления такъв на обща стойност 1 866.80 лева. По счетоводна сметка 401 1 – Доставчици, по партидата на ищеца „А. С.“ ЕООД била посочена общата стойност по фактурите 11 200.80 лева. Фактурите били включени в дневника на ответника за покупки по ЗДДС в месеците на издаването им. Ответникът подал и справки-декларации по ЗДДС в НАП и ефективно ползвал данъчен кредит по фактурите. С осчетоводяването на фактурите ответникът-възложител по договора за изработка приел извършената работа като изпълнена точно съгласно уговореното. Фактът на осчетоводяването на издадените от ищеца фактури несъмнено съставлява извънсъдебно признание на ответника /възложителя/ на задължението му за заплащане на уговореното възнаграждение и на приемането на изработеното като изпълнено съгласно уговореното, предвид презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Съобразно изслушаното заключение на ССчЕ ответникът не извършил плащане по процесните фактури като задължението към ищеца по същите възлизало на сумата 11 200.80 лева с ДДС. При преценката си по реда на чл. 202 ГПК съдът напълно кредитира заключението на ССчЕ като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице изследвало счетоводните записвания на страните, извършени през 2011г., когато възложителят по договора от 17.04.2009г. развивал дейност, предвид на което напълно неоснователни са съображенията във въззивната жалба, че заключението не следвало да се кредитира, тъй като експертизата била изготвена към 2016г. за несъществуващо дружество - заличения още през 2013г. ответник „Г4С С.С.Б.“ЕАД. Заключението напълно кореспондира с представените по делото писмени доказателства – договор от 17.04.2009г. и приложение № 1 към същия, процесните фактури №№ 0000000285/21.03.2011г., 0000000289/28.03.2011г. и 0000000291/13.04.2011г. и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. С. – отговорник по обектовата охрана при ищеца, от които се установява, че ответникът поискал към процесния период засилване на нощната охрана в този обект с още един пост. Напълно ирелеватно за предмета на делото, вкл. за заплащането на дължимото на изпълнителя възнаграждение, е възражението във въззивната жалба на ответника, основано на неспазване на уговорките по чл. 5.1, и писмената процедура за възлагане на допълнителната услуга и отчитането й по чл. 12.2 и 12.3 от договора, както и твърденията за системно неизпълнение на задължения от страна на служители на ищеца, щом по делото се установява, че ответникът-възложител приел извършената от ответника охранителна услуга, вкл. допълнителните такива. По горните мотиви претенцията на ищеца за възнаграждение за осъществената охрана по процесните фактури е напълно основателна. Установява се от заключението на ССчЕ, че фактурите били отразени счетоводно при ответника в месеците на издаването им. Доколкото с въззивната жалба не са въведени конкретни възражения относно изпадането на ответника в забава за плащане и размера на дължимото обезщетение за забава, въззивният съд не намира основания за промяна на изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите, изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК. Настоящият съдебен състав намира за правилни и изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на заявеното от ответника възражение за прихващане. Още в изложението на обстоятелствата в исковата си молба ищецът е заявил твърдение, че изпълнявал качествено договорената с договора от 17.04.2009г. охранителна услуга. Въвел и изрично възражение, че с договора не поел спрямо ответника задължение да включва СОТ системата на „ТНТ България“ ЕООД. Предвид така въведеното нарочно възражение във връзка с нормата на чл. 154 ГПК ответникът носи доказателствената тежест да установи твърдението си, че ищецът поел задължение по договора от 17.04.2009г. да включва тази СОТ система. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на СРС, че ответникът не е провел дължимото от него пълно и главно доказване на това свое твърдение, като в допълнение излага следните мотиви: Предвид нормата на чл. 12, ал. 1 ЗЧОД (отм.) охранителната дейност се осъществява с невъоръжена или с въоръжена охрана. Съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД (отм.) охраната на имуществото на юридическите лица е един от видовете охранителна дейност, регламентирана от този закон, която във вр. ал. 2 на същия текст може да се осъществява и чрез технически системи за сигурност. Съобразно разпоредбата на чл. 10 от закона охраната с помощта на технически системи за сигурност е дейност по наблюдение и контрол с технически средства на охраняваните обекти и проверка на получените сигнали. Следователно по смисъла на ЗЧОД (отм.) охраната на имуществото на юридическите лица може да се осъществява както с въоръжена физическа охрана, така и/или чрез технически системи за сигурност, като отделни охранителни дейности. С нормата на чл. 1.1., изр. 1 от договора от 17.04.2009г. страните се съгласили, че предоставяната охранителна услуга въоръжена физическа охрана, се извършва при условията на този договор и приложенията към него. Съобразно изр. 2 и 3 на чл. 1.1. от договора подизпълнителят ще изпълнява и други охранителни дейности по ЗЧОД по допълнително възлагане от страна на възложителя, като видът, характерът им и конкретните параметри ще бъдат определени от страните в допълнителни споразумения към договора от 17.04.2009г. Така също организацията и изпълнението на договорената охранителна дейност страните приели да се извършва в съответствие с договора, приложенията и допълнителните споразумения към него – чл. 4.2. От своя страна възложителят с нормата на чл. 6.2 от договора се задължил да предостави на подизпълнителя правила/процедури за вътрешния ред, пропускане и контрол на служителите и др., да го уведомява писмено за промени в характера и организацията на дейността в охранявания обект – правила за достъп, тип съхранявано имущество и др., които имат отражение върху организацията на охранителната дейност и рисковете за охранявания обект. По делото не са ангажирани допълнителни споразумения или други писмени доказателства, от които да се установява постигнато от страните съгласие за възложени други охранителни дейности по ЗЧОД извън конкретно договорените в приложение № 1/01.05.2009г. към договора такива, а именно въоръжена физическа охрана на два поста – КПП, първият от които в непрекъснат режим на охрана, а вторият – от понеделник до петък от 08.00 часа до 20.00 часа. Уговорка за постигнато между ищеца и ответника съгласие за възложени други охранителни дейности по ЗЧОД, в частност – охрана чрез технически системи за сигурност, не се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Напротив – от показанията и на двамата разпитани свидетели С. и Х. се установява, че охраната била организирана на постове, които осъществявали пропускателния режим и физическа охрана чрез обходи по целия периметър на интервали съобразно план за охрана на обекта, т.е. именно съгласно писмените уговорки на страните. Св. Х. намира, че следвало при приключването на работния ден охранителите да направят обход на административната сграда, да проверят врати, прозорци и да включат под охрана обекта, но никой от свидетелите не излага впечатления за това именно ответникът да възложил на ищеца задължение охранителите да обслужват СОТ системата на клиента „ТНТ България“ ЕООД, било то в писмен документ към договора от 17.04.2009г., нито дори по друг начин, да имало план за осъществяване на такава задача, разписани правила или одобрена процедура. Нещо повече – от показанията на св. С. – бивш отговорник по обектовата охрана при ищеца се установява, че охранителите включвали СОТ след като последният служител си тръгне от обекта не по възлагане на ответника, а по молба на Ивайло С. - асистент по сигурността на клиента „ТНТ България“ ЕООД и то при липса на одобрена за това процедура. Асистентът по сигурността С. отговарял за сигнално-охранителната техника, извършвал всички процедури, гледал списъка, отговарял за мониторинга и видеонаблюдението. От дълго време преди процесния период инсталацията не се представяла добре – давала проблеми, не работели датчици, за което св. С. лично уведомявал С.. Мерки не били взети. Свидетелят смята, че дълъг период тази система не работела. В преразпита си при повторното разглеждане на делото напълно безпротиворечиво потвърждава изложеното. Свидетелят С. уведомил и на оперативка ръководството на отдел при ответника за техническите проблеми със СОТ. Охранителите имали ангажимент да охраняват и вътрешността на сградата – хале, логистика, рецепция, с периодични обходи. В плана на обекта била регламентацията кога и как да се извършват обходите. Свидетелят и охранителите не били уведомени, че в обекта били съхранявани парични средства в голям размер. Свидетелят С. не бил викан за установяване на щети на „ТНТ България“ ЕООД и съставяне на протоколи за кражба, не участвал и в оглед. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът напълно кредитира показанията на св. С., които са непосредствени, логични и напълно безпротиворечиви, вкл. и при повторния му разпит. Същите напълно кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Разпитан св. Х. – експерт операции и контрол при „Г4С С. С.Б.“ ЕАД, извършил охранителното обследване при поемането на обекта под охрана от работодателя му през 2009г. излага, че по договор с ищеца възложили на последния охраната на този обект. Посочва, че охраната следвало да се осъществява от ищеца на два охранителни поста, като охранителите следвало да осъществяват пропусквателния режим и физическа охрана чрез обходи по целия периметър на обекта, минимум през един час, съобразно заложеното в плана за охрана на този обект. Свидетелят знае, че на обекта имало СОТ и видеонаблюдение с монитор, разположен в кабинката при охраната. На свидетеля Х. не било известно подизпълнителят да ги уведомявал за проблем със СОТ системата. Не знаел какви са компетенциите на асистента по сигурността при „ТНТ България“ ЕООД. Клиентът „ТНТ България“ ЕООД уведомил ответника за кражбата. При разследването се установило, че проникването станало през външната ограда и прозорец, както и че от няколко месеца СОТ не бил включван. При проверката се установило също, че в дневника на обектите обходи били отразени. При преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът кредитира показатията на св. Х. в обсъдената им част. Предвид изложеното, изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на СРС, предвид на което като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на делото право на разноски има ищецът. Пред въззивния съд ищецът претендира и доказва разноски в размер на 720 лева за адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Мотивиран от горното, Софийски градски съд