Решение № 282 от 3.10.2026 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 1256/2026 г.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен на договор потребителски кредит № 720031243412/26.04.2023 г., поради противоречие със закона. При условията на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожни клаузите на чл. 7.1 и чл. 19 от договора за потребителски кредит № 720031243412/26.04.2023 г., поради противоречие със закона и добрите нрави. Ищецът А. Л. М., твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 720031243412 от 26.04.2023 г., с “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023 със следните параметри: - Размер на кредита за потребителски цели – 2000 лева - Размер на застрахователна премия – 713,11 лева за застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ; - Общ размер на кредита - 2713,11 лева - Брой погасителни вноски - 29 броя - Месечна погасителна вноска – 28х149,01 лева и 1х149,06 лева - Обща сума на дължимата лихва – 1608,23 лева - Обща стойност на плащанията – 4321,34 лева - ГПР – 49,61% - Годишен лихвен процент – 41,07% В т. 11.2. от договора за кредит е инкорпориран погасителен план, отразяващ броя на вноските, размера на всяка вноска, частта от нея, с която се погасява главница, частта, с която се погасява лихва, както и остатъчната главница след всяка вноска. В погасителния план е посочено, че общият размер на главницата е 2713,11 лева, т.е. предоставената в заем сума от 2000 лева и посочената в договора застрахователна премия в размер на 713,11 лева. Посочено е още, че общата стойност на лихвата възлиза на 1608,23 лева, а общата стойност на всички плащания – на 4321,34 лева. Съгласно чл. 7.2.2. от процесния договор за потребителски кредит застрахователната премия е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник. Процесният договор за потребителски кредит № 720031243412 от 26.04.2023 г., нарушава императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което е недействителен. Процесният договор, не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според който същия следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Излага съображения и цитира съдебна практика. Сията, че сумата в размер на 713,11 лева, представляваща застрахователна премия по сключената към процесния договор застраховка „BANK ЖИВОТ АГЕНТ“, представлява пряк и неразделен разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв задължително следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите (ГПР). В конкретния случай на ищеца е предоставен кредит за потребителски цели в размер на 2000 лева, като същевременно е уговорена застрахователна премия в размер на 713,11 лева, включена към общия размер на кредита, възлизащ на 2713,11 лева. Съгласно погасителния план ищецът следва да погаси общо сумата от 4321,34 лева, разсрочена в 28х149,01 лева и 1х149,06 лева погасителни вноски При тези договорни параметри декларираният в договора ГПР от 49,61 % не съответства на действителната цена на кредита, тъй като не отразява всички разходи, които потребителят е длъжен да понесе във връзка с кредитното правоотношение. Включването на застрахователната премия при изчисляването на ГПР би довело до различен и по-висок размер на този показател, което обуславя извод за неправилно посочване на ГПР и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин се достига до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максимално допустимия размер на ГПР, чрез формално изключване на част от разходите от неговото изчисляване. Освен изложеното, следва да се отбележи, че в процесния договор за потребителски кредит не е посочен лихвен процент на ден, което представлява нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 20 от Закона за потребителския кредит. Законодателят изрично изисква предоставяне на ясна, точна и разбираема информация относно всички разходи по кредита, включително лихвата, изразена и на дневна база, с оглед гарантиране правото на информиран избор на потребителя. Липсва и конкретно посочване на лихвения процент на ден, приложим в хипотезата на упражняване на правото на отказ от договора, което допълнително ограничава възможността на потребителя да прецени икономическите последици от това свое право. Неправилното посочване на ГПР в процесния договор заблуждава ищеца и го подтиква да сключи договора при условия, които в противен случай не би приел, като представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП и чл. 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице недействителност на договора в неговата цялост, моля да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 7, т. 1 и чл. 19 от договор за потребителски кредит № 720031243412 от 26.04.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Искането до съда е да прогласи недействителност на договор за потребителски кредит № 720031243412 от 26.04.2023 г., сключен между А. Л. М., ЕГН : •••••••••• и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като противоречащ на закона. При условие на евентуалност моли да бъдат обявени за нищожни клаузите на чл. 7.1 и чл. 19 от Договор за потребителски кредит № 720031243412 от 26.04.2023 г., като противоречащи на закона, заобикалящи закона, накърняващи добрите нрави и представляващи неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Претендира разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от процесуалния представител на ответното дружество ,,ТИ БИ АЙ Банк‘‘ АД, с който оспорва предявените искове. Договорът е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, чрез мобилното приложение на банката, като посочва подробно начина на сключване. Договорът за потребителски кредит на Банката е типов, съдържа всички изискуеми реквизити. Не оспорва, че застрахователната премия не е включена при изчисляването на ГПР, посочен в договора за кредит. ГПР е изчислен именно с това разбиране. Спорният въпрос е дали застрахователната премия следва да бъде включена в изчислението, или попада в хипотезата на изключение по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Кредитополучателят е сключил доброволна застраховка „BANK ЖИВОТ“ по реда на чл. 382 КЗ (групова застраховка), при която ТИ БИ АЙ Банк действа единствено като застраховащо лице и застрахователен посредник, а застрахован е самият кредитополучател. Ищецът е получил реална застрахователна услуга — покритие на риска по кредита при настъпване на застрахователно събитие. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното: От представения по делото договор за потребителски кредит № 720031243412/26.04.2023 г. се установява, че „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в качеството на кредитор е предоставило на А. Л. М. в качеството на кредитополучател сумата от 2 000 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 41,07 % и ГПР в размер на 49,61 %. Ищцата е сключила застраховка ,,BANK ЖИВОТ АГЕНТ‘‘ в размер на – 713,11 лева, като тази сума се превеждала от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общия размер на кредита възлизал на 4321,34 лева, която сума е била разсрочена на 29 погасителни месечни 28х149,01 лева и 1х149,06 лева. Съгласно чл. 7.2.2 от договора в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки) сума, се превежда от кредитора, за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Потребителят е изявил желание и е дал съгласието си и в заявлението - декларация за установяване на договорни отношения, предхождащо сключването на договора, да бъде сключена застраховка. Видно от представения по делото сертификат № 17200312925822024 за застрахователни програми “Защита на кредита” и “Защита на сметките“, сключен между „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България и ответника, дружеството се е задължило да предостави на ответника пакет от допълнителни услуги, както следва: програма ,,3ащита на кредита‘‘ и ,,Защита на сметките‘‘ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение" срещу заплащане от ответницата в общ размер на 1113,45 лева, която сума е включена в главницата на месечни вноски 15 на брой, видно от погасителен план към договора за потребителски кредит. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. При безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора. В този смисъл решение №125 12.07.2013 г. по т.дело № 910/2012 година на ВКС, II т.о. В случая сключването на договора и предоставянето на сумата по него чрез превод по банкова сметка на ответника се установява от събраните по делото писмени доказателства. Основното възражение на ответника е за недействителност на договора в нарушение на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК по отношение на ГПР. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК . Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Заплащането на тези възнаграждения от потребителя са предварително, т.е. те са дължими само за „възможността за предоставянето“ на тези услуги и е без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Така с уговарянето на допълнителни възнаграждения в размери, близки до главницата по договора за кредит, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Следователно, на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 21, ал. 3ПК, тези клаузи са нищожни. В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил към застрахователна програма на кредитора по застраховка ,,BANK ЖИВОТ АГЕНТ‘‘ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк"ЕАД, с оглед което е изтеглил допълнителен кредит, близък по размер половината от сумата по кредитния договор, като главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата дълга, възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка ведно с него и застраховката е постигнат общ размер по кредита, т. е. крайно дължима сума, която го надхвърля по размер над два пъти. При това в застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен посредник срещу комисионна, която обаче не е ясно посочена и не е включена в общите разходи по застрахователния договор, респективно в ГПР. Макар застрахователното правоотношение да е посочено за незадължително за получаване на кредита, разходите по него следва да се включат в общите по кредита за потребителя и да участват при формирането на ГПР, защото са част от конструкция, прикриваща действителните разходи по основния договор. Отделно от това, що се касае до уговорената допълнителна услуга – застраховка с посредничество на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, то в случая „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, чл. 313 от КЗ. Тоест, по договора за застраховка правата и задълженията на застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия, възникват направо в патримониума на „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България. Правата на ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД като трето правоимащо лице по договора за застраховка (но не и като застрахователен агент) са ограничени само до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на премията в пълен размер от страна на ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД в полза на застрахователя. Както в договора за застраховка, така и в искането за сключването на такъв, липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на третото правоимащо лице, а предвид това, кои са договарящи, такава и не може да бъде предположена или изведена чрез тълкуване. Нещо повече, липсват по делото данни дали ,,ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е обвързан към „Кардиф животозастраховане” АД, Париж чрез клона си ,,Кардиф Животозастраховане, Клон България застрахователен агент или не, а Кодекса за застраховането забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги – чл. 313, ал. 2 КЗ. Всъщност застраховането на заета сума от 2 000 лв. със застрахователна полица на цена от – 713,11 лева е от една страна икономически неоправдано за кредитополучателя, т. к. намалява ефекта от застраховането, повишавайки реално общия кредитен дълг почти двойно, а от друга страна носи допълнително възнаграждение за кредитодателя, начислявано върху допълнително заетата сума, освен това кредиторът се явява и застрахователен агент в застрахователното правоотношение, което още го облагодетелства икономически в търговската му дейност за сметка повишената задлъжнялост на кредитополучателя- физическо лице, явяващ се икономически по–слабата страна в правоотношението в качеството на потребител. Именно въпросът дали възнагражденията (таксите) за предоставяне на горепосочените допълнителни услуги следва да бъде бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за кредит, е разрешен с решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело C‑714/22г. Съгласно това решение член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, както е в конкретния случай. Оттук следва неоснователността на всички доводи на ответника, развити в отговора на исковата молба, че не следва възнагражденията за допълнителни услуги да се включват в ГПР. Следователно, макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, т.е. настоящият съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл. 10