Решение № 3344 от 18.5.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 3350/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по подадена от „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД въззивна жалба срещу решение № 22353/09.12.2024г. постановено по гр.д. № 47102/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 178 състав, с което е по предявен от „ЕЛЕКТРА“ООД иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД едностранното изменение на договор за мобилни услуги № 502356755/14.08.2015 е обявено за нищожно и е осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение в противоречие с материалния закон и константната съдебна практика. Посочва, че заплащането на месечните абонаментни такси и задължения по издадени от ответника фактури от ищеца, както и осчетоводяването им и ползване на данъчен кредит от въззиваемана страна несъмнено е конклудентно действие по приемане на изменените клаузи по договора между страните, поради което и същите валидно ги обвързват.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна „ЕЛЕКТРА“ООД не подава писмен отговор.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове предявени от „ЕЛЕКТРА“ООД с правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД и чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД за признаване за установено спрямо „А 1 България“ЕАД, че изменение на договор за мобилни услуги между страните № 502356755/14.08.2015г. от 16.05.2022г. е нищожно поради противоречие със закона и липса на съгласие.

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че когато са предявени няколко иска за недействителност на една сделка, съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според тежестта на сочения порок в поредност от най-тежкия /противоречие със закона или заобикалянето му/ през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма, независимо от волята на ищеца относно поредността на заявяване и/или предявяване на някои при условията на евентуалност. /в този смисъл решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на ВКС, IV г. о., р ешение № 156 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2019 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В този смисъл, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточава върху следните правнорелевантни факти: към дата 16.05.2022г. изпълнени ли са изискванията на закона – Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ и Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, приети с решение на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл.73 от ЗЕС за изменение на част от съдържанието на договорите за мобилни услуги.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не е предмет на спор е пред въззивната инстанция, а и се установява безпротиворечиво от безспорните факти /обявени като такива по реда на чл.146 ал-.1 т.3 и т.4 от ГПК/, неоспорените писмени документи по делото, заключенията по ССчЕ и СТЕ, следната фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд , а именно:

• на 14.08.2015 г. между страните е сключен договор за мобилни услуги № 502356755 със съдържание обективирано в представения двустранно подписан писмен договор, приложения към него -№1,2,3 и при ОУ на оператора /л.66-79 от делото на СРС/ и за предоставяне на мобилни услуги на към избрани шест мобилни номера - ••••, ••••, ••••, ••••, ••••••••••, ••••;

• на 14.04.2022г. до мобилен номер •••• са изпратени шест SMS със съдържание „А1 Ви информира, че от 16.05.2022 г. се изменят условията на тарифния план, с който използвате този номеp, за нов сpок на ползване от 24 месеца. В сpок до 1 месец от уведомяването, можете да прекратите договоpа без санкции.“, като към съобщенията е прикрепен линк препращащ към конкретно изменените условия на договора /л.80-104 от делото на СРС/, във всяко текстово съобщение е посочен и телефонният номер, за който се отнася изменението.;

-изменените условия, състоящи се в промяна на тарифния план т.е. индексиране на цената на услугите е влязла в сила от 16.05.2022г.;

-за периода 16.05.2022г. – 30.09.2023г. са издадени от мобилния оператор 17 броя фактури /описани по номер и дата на л.55 от делото на СРС, заключение по ССчЕ – стр.3/ на името на клиента – въззиваема страна и ищец в първоинстанционното производство по цитирания договор за мобилни услуги № 502356755/14.08.2015г. с промяна на цените на ползваните услуги по изменените цени за мобилните услуги считано от 16.05.2022г. и които са изцяло заплатени от ищеца и по които същия е ползвал данъчен кредит и за 2022г. и за 2023г.;

-ищецът е сезирал ответника с искане за анулиране на приложените изменени тарифни условия за ползване на мобилните данни и запазване на уговорените с договора от 14.08.2015г. с жалба от 31.05.2022г. и 17.06.2022г., както и е сезирал КРС с жалба, по която е получил отговор от 05.08.2022г. за липса на нарушения.

Относно въведения порок на изменението на договорното съдържание на договор за мобилни услуги от 16.05.2022г. – противоречие със закона:

Порокът на сделката поради противоречие със закона по см. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД е налице при обективно несъответствие на договора с правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, както и от международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България т.е. не с всякакви по разпоредби, а само с такива с императивен характер без оглед на това какво е субективното отношение на страните по договора и който порок е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. За да е налице редовна искова молба и съответно допустимо исково производство в съответствие с разпоредбите на чл.127 ал.1 т.3,4,5 от ГПК ищецът следва да изложи фактическите обстоятелства, които според него представляват обективно нарушение на закона, като не е длъжен да посочи конкретната императивна правна норма, която счита че е нарушена. Съдът е длъжен „сам да отнесе спора, с който е сезиран към относимата правна норма“ /в т. см. решение №22/04.11.2021г. по г.д. № 1743/2020г. на ВКС, IV г.о. решение №698/22.11.2005г. по т.д. № 167/2004г. на ВКС, I т.о., определение №651/27.02.2025г. по т.д. № 2014/2024г. на ВКС и др. /

В настоящият случай ищецът прави фактически твърдения за нарушение на разпоредбата на чл.230 ал.2 от ЗЕС вр. т.63 от ОУ към договор за мобилни услуги № 502356755/14.08.2015г.– приложение № 2, л.72 от делото на СРС.

Към датата на изпращане на едностранното изявление на оператора за промяна на ОУ и тарифните планове по сключения между страните договор за мобилни услуги № 502356755/14.08.2015г. приложима е редакцията на чл.230 от ЗЕС изм с ДВ, бр. 20 от 2021г., която е и актуалната редакция на всички разпоредби с изкл. на чл.230 ал.6 и ал.8, като в разпоредбата на чл.230 ал.6 от ЗЕС относима към възраженията и твърденията на ищеца относно начина на уведомяване на клиентите за изменените ОУ и тарифите, е добавен само текста „който позволява на доставчиците да удостоверяват по всяко време получаването на уведомлението от крайния ползвател“.

Горецитираните разпоредби следва да се считат приложими при преценка дали е налице противоречие със закона, като същите несъмнено установяват императивни правила – кога е необходимо уведомяване от мобилните оператори на клиентите за изменени/променени ОУ и тарифи - това е във всички случаи, освен когато предложените промени са изключително в интерес на крайния ползвател или са от административен характер и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от действащото законодателство, от правото на Европейския съюз или от компетентен орган– ал.2 вр. ал.3 на чл.230 от ЗЕС/ и начина на уведомяване – ал.6 чл.230 от ЗЕС в редакция към Дв. бр. 20 от 2021 г. – „уведомяването по ал. 3 се извършва по ясен и изчерпателен начин на траен носител. Посочените разпоредби са изцяло в синхрон и изпълнение на изискванията на чл. 105 параграф 4 първа алинея от Директива 2018/1972 на ЕС. Въз основа на законова делегация на чл.73 от ЗЕС / КРС да определи начина и формата на уведомяването/, КРС приема Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения.

Първият въпрос, на който следва да се отговори е кои са приложимите Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /ОИООЕС/ към настоящата хипотеза и които определят детайлно начина и формата за уведомяването, респективно същите представляват ли императивни правни норми.

Договорът за мобилни услуги е сключен на 14.08.2015г.и към който момент са действали ОИООЕС обн., ДВ, бр. 24 от 4.03.2008 г., с редакция към ДВ. бр. от 14.01.2014 г., в сила от 14.01.2014г., отменени с нови ОИООЕС обн в ДВ. бр. 108 от 17.12.2021г.

Първоинстанционният съд е приел, че в случая приложими са отменените ОИООЕС обн., ДВ, бр. 24 от 4.03.2008 г. т.е. т.нар „преживяване на закона“, при което отменен нормативен акт продължава да се прилага за заварени правоотношения или висящи производства след влизането в сила на нов закон. Това изключение от общия принцип за незабавно действие на новия закон се урежда от преходни и заключителни разпоредби и следва да бъде изрично предвидено. Видно от ПЗР на ОИООЕС обн в ДВ. бр. 108 от 17.12.2021г. липсва такова действие, поради което следва да се приеме, че същите действат занапред от момента на приемането им и спрямо заверени правоотношения. Следователно, релевантните правила, определящи начините на уведомяване на клиентите на мобилни услуги по вече сключени договори и към дата 16.05.2022г., са съобразно разпоредбите на ОИООЕС обн в ДВ. бр. 108 от 17.12.2021г., независимо, че правоотношенията са възникнали преди този момент и по вече отменените правила. Именно съобразно приложимите разпоредби на ОИООЕС / обн в ДВ. бр. 108 от 17.12.2021г./ в чл.15 ал.1 са примерно изброени начините на уведомяване на крайните ползватели за изменение на договорите за мобилни услуги вкл. и относно увеличение на цената на предоставените услуги, а именно – чрез писмо, изпратено до адреса на крайния ползвател като кореспондентска пратка, електронно писмо, изпратено до посочен от крайния ползвател адрес на електронна поща, кратко текстово съобщение /SMS/ или съобщения чрез друг вид технология, което може да бъде съхранено на крайното устройство на крайния ползвател. В слчуая мобилния оператор е използвал начина по чл.15 л.1 т.3 от ОИООЕС / обн в ДВ. бр. 108 от 17.12.2021г./, за да уведоми крайния ползвател за индексиране на тарифите на предоставяните мобилни услуги, но дори и при неизползване на един от начините по т.1-3 от ал.1 на чл.15 ОИООЕС, то допустим би бил всякакъв друг начин за уведомяване, което отговаря на изискванията за уведомяване на ползвател по ясен и разбираем начин и позволяващ съхраняване на траен носител.

Доколкото от изложеното до тук се установява несъмнено, че мобилния оператор е уведомил клиента за предложените промени в договора за мобилни услуги досежно цената на съответните услуги включени в предмета на договора, както и правото на клиента да се откаже от договора без каквито и да са санкции и допълнителни разходи /в 1-месечен срок/ по начин, който дори е един от примерно посочените като такъв за надлежно уведомяване на ползвателите в пълно съответствие с чл.230 ал.1 от ЗЕС вр. чл.73 от ЗЕС вр. чл.15 л.1 т.3 от ОИООЕС, то не е налице противоречие със закона.

Възраженията на ищеца, че съобщенията са изпратени на един от ползваните номера и който номер не е ползван от управителя на дружеството, поради което и не е уведомен надлежно, е несъстоятелно. Това е така, тъй като нито в договора, нито в допълнително уведомление, ищецът изрично е посочил като контакт и начин на уведомяване само един от ползваните от дружеството мобилни номера, а и оператора няма задължение да изисква от дружеството посочване кой от предпочитаните номера от кое физическо лице ще бъде ползван и в този смисъл ирелевантно е това обстоятелство.

На следващо място, важно е да се посочи, че в твърдението на ищеца, че не е уведомен надлежно за изменението на договорните клаузи относно цената на ползваните услуги, е в пряко противоречие с последващи негови твърдения и представени доказателства, а именно – две жалби до ответника, първата от която е именно в 1-месечния срок от уведомлението и с което иска договорът да бъде продължен при старите тарифни условия от 2015г. т.е. същия към момента на подаване на жалбата – 31.05.2022г. е уведомен т.е. реално е получил и се е запознал със съдържанието на уведомлението чрез SMS и линк към новите изменени договорни условия, за които операторът изрично е посочил, че влизат в сила на 16.05.2022г.

Предвид изложеното, не е налице нищожност на договорните клаузи относно новите цени на услугите по договора за мобилни услуги на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Ищецът поддържа, че договорните клаузи са изменени, но е налице липса на съгласие между страните по договора.

В мотивите по т. 2 на Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК, както и в трайната съдебна практика /решение № 923/17.12.2009 г. по гр. д. № 1682/2008 г. на IV г. о., решение № 249/2010 г. по гр. д. № 92/2009 г., решение № 254/14.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г., решение № 94/13.09.2016 г. по гр. 3768/2014 г. на II т. о., решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. и решение № 488/07.10.2003 г. по гр. д. № 11/2003 г. на I г. о., решение № 136/30.10.2020 г. по гр. д. № 4746/2019 г. на III г. о. решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г. о., ГК и мн.др./ съдържанието на основанието за нищожност "липса на съгласие" е установено и е в смисъл, че този тежък порок е непоправим и непреодолим, поради което за да породи действие договорът трябва да бъде сключен отново. ", т. е. прието е, че за да е налице липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2, пр. 2 ЗЗД волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че изобщо не може да породи правни последици, т.нар "съзнавана липса на съгласие" –едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за обвързване./напр. изтръгнато чрез насилие, на шега и т.н./.

В настоящият случай липсват каквито и да са твърдения или проведено доказване, че изразазената воля от страна на крайния полцвател е изтръгната с насилие или по друг начин, но без намерение за обвързване. В случая се касае за конклудентно приемане на новите клаузи от договора – именно законът е предвидил такова, ако в 1 месечен срок от уведомлението ползвателят не заяви, че се отказва от договора, каквото изявление несъмнено ищецът не е направил. Не само, че не е направил изявление за отказ от договора, поради изменение на цените на услугите, а и в продължение на повече от една година, ищецът е заплащал цената на ползваните мобилни услуги съобразно изменените тарифи от 16.05.2022г. /всички 17 броя фактури/ и е ползвал данъчен кредит по издадените от оператора фактури. Следователно налице е поведение, което недвусмислено сочи на изразено съгласие от страна на ищеца с измененията на договора за мобилни услуги от 16.05.2022г.

Следователно не е налице порока липса на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД.

Тук е необходимо да се посочи, че ищецът както в исковата молба, така и във въззивната жалба, така и в жалбите до мобилния оператор и КРС, изрично посочва, че не желае прекратяване на договорната връзка между страните, но претендира условията по договора дори към настоящия момент да бъдат тези, съобразно писмения договор от 2015г. Нито законът - ЗЕС, нито Директива 2018/1972, включително и решение по дело C‑514/24 на СЕС предвиждат възможност крайния ползвател едностранно да отказва да приеме изменените условия относно тарифиране на услугите и8или други изменения на договирет за мобилни услуги вкл.и когато това се налага пряко се налага от правото на Съюза или националното право, като съществременно запази договорната връзка при старите условия и клаузи. Във всички случаи на несъгласие с измененията /назависимо от причината наложила същите/, крайният ползвател има право да прекрати договора без допълнителни разходи.

В настоящият случай ищецът не реализирал правото си да прекрати договора, напротив заплащал е в продължение на повече от година потребените услуги по новите тарифи на оператора, като е недопустимо поради последваща промяна във волята и намерението на страната /далеч след 1-месечния срок за отказване от договора и прекратяването му поради несъгласние с изменените условия/ чрез искане за обявяване на нищожни на приложените клаузи и част от съдържание на договорното правоотношение допускане на правни последици несъвместими с императивните правни норми, а същото е злоупотреба с права от страна на ищеца, целейки по този начин заплащане на мобилни услуги по неактуални – договорни и икономически цени /от преди 10 години/.

Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че предявените искове са неоснователни и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение, на основание чл.271 ал.1 изр-1 хип.2 от ГПК следва да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят.

По разноските

В първоинстанционното производство:

-с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК – л.194 от делото за платен депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 200,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение - 100,00 лв. или общо 300,00 лв. или евровата равностойност 153,38 евро.

Във въззивното производство:

-с оглед основателността на въззивната жалба на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят разноски и по списък по чл.80 от ГПК– л.28 от въззивното дело в общ размер от 63,91 евро, от които 12,78 евро – внесена държавна такса и 51,13 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд