Решение № 1138 от 12.3.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 43/2026 г.

Производството е по реда на чл. 128а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК. Образувано е по искова молба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик (ТП на НОИ-Пазарджик), с която е предявен иск за обявяване нищожността на Решение № 5081 от 11.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1072 от 2025 год. по описа на Административен съд - Пазарджик. В исковата молба се сочи, че съдебното решение е нищожно, тъй като волята на съда била напълно неразбираема и съдът не е изложил мотиви по правния спор. В тази връзка доводите са, че в мотивите на Решение № 5081 от 11.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1072 от 2025 год. по описа на Административен съд - Пазарджик е обсъдено приложението на чл. 54б, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), въпреки че нито Решение № 1012-12-484#2 от 27.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, нито потвърденото с него Разпореждане № 122-00-833-3 от 16.07.2025 год., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик, съдържат правни основания и мотиви, свързани с приложението на тази разпоредба. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по съществото на спора, а именно по приложението на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Иска се обявяване нищожността на съдебния акт. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ищецът не изразява становище. В писмо с вх. № 1966 от 02.03.2026 год. е представено становище, с което се поддържа исковата молба. Депозирани са писмени бележки. Ответникът - И. А. К., чрез пълномощника си адв. А. Н., в писмен отговор излага доводи за недопустимост, а при условията на евентуалност – за неоснователност на иска. Поддържа, че процесното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма, подписано е и съдържа ясен диспозитив и мотиви, поради което не страда от пороци, водещи до нищожност. Не се претендират разноски. По делото е изискано и приложено адм. дело № 1072 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик. Административен съд – Пазарджик, седми състав, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С Решение № 5081 от 11.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1072 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик е отменено Решение № 1012-12-484#2 от 27.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-833-3 от 16.07.2025 год., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик. С това решение преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по направеното от И. А. К. искане за отпускане на парично обезщетение за безработица, съобразно даденото в мотивите тълкуване по прилагане на закона, като е определен и 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от получаване на преписката след влизане в сила на решението. Процесният съдебен акт е окончателен и е влязъл в сила на датата на постановяването му - 11.11.2025 год., съгласно чл. 119 от КСО. От съдържанието на цитираното съдебно решение е видно, че съдът е приел жалбата на И. А. К. за основателна. Този извод е обосновал с мотивите относно приложението на чл. 54а от КСО, чл. 54б, ал. 8 от КСО, чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 62, пар. 1, пар. 2 и пар. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, поради което е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил, и върнал преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване мотивите на съдебния акт. След постановяване на това решение директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е подал молба за тълкуването му по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК. По тази молба е постановено Решение № 326 от 27.01.2026 год. по същото адм. дело № 1072 от 2025 год., с което искането за тълкуване е отхвърлено. Прието е, че на тълкуване подлежи само диспозитивът на съдебното решение, когато той е неясен или непълен. Посочено е, че в молбата на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик не се сочи коя част от диспозитива е неясна или неизпълнима, а се развиват съображения относно приложението на материалния закон и мотивите на съдебния акт. Изрично е отбелязано, че по тълкуването и прилагането на чл. 54б, ал. 3 от КСО съдът не се е произнасял в мотивите или диспозитива на Решение № 5081 от 11.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1072 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, поради което приложението на тази разпоредба при новото произнасяне попада в компетентността на административния орган. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е процесуално допустим, поради следните съображения: Искът е бил подаден пред компетентния административен съд, предвид разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК, на административните съдилища са подсъдни всички административни дела, с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Последните са изчерпателно посочени в ал. 2 на същата разпоредба и сред тях не са включени исковете по чл. 128, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 128а от АПК. Разпоредбата на чл. 128а, ал. 2 от АПК изрично регламентира родовата подсъдност на тези искове - пред съответния административен съд. В този случай, приложение намира чл. 132, ал. 2, изречение второ от АПК, съгласно който спорът е местно подсъден на Административен съд - Пазарджик. Следва изрично да се посочи, че настоящият съдебен състав не се е произнесъл с решението, чиято нищожност се претендира. В разпоредбата на чл. 128а от АПК изрично е предвидено, че исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд могат да се подават безсрочно пред съответния административен съд. Установителният иск с предмет обявяване нищожност на съдебен акт, постановен от Административен съд – Пазарджик, е предявен от активно легитимирано лице срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за него и който като окончателен, не подлежи на последващ инстанционен съдебен контрол по аргумента на чл. 119 от КСО. Следователно налице е правен интерес от предявяването му. Искът е подаден пред компетентния съд и е насочен срещу годен предмет на установителната защита по чл. 128а от АПК. Разгледана по същество, исковата претенция е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на настоящото съдебно производство е поставен за разглеждане въпросът дали Решение № 5081 от 11.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1072 от 2025 год. по описа на Административен съд - Пазарджик страда от най-тежкия порок в правния мир, водещ до неговата нищожност. В това производство съдът не извършва проверка за правилността на съдебния акт и не преценява дали изложените в него правни изводи са правилни, нито дали съдът е дал най-точното разрешение на материалноправния спор, а проверява единствено валидността на решението. В съдебната практика трайно се приема, че нищожността на съдебното решение е най-тежкият порок на съдебния акт. Тя е налице само при изключителни случаи. Това са хипотези, при които съдебният акт е постановен от ненадлежен орган или ненадлежен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, без да е спазена изискуемата писмена форма, без подпис, или при такава абсолютна неразбираемост на волята на съда, че същата не може да бъде извлечена дори по пътя на тълкуването. Такова разбиране е възприето в Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 год. по тълк. дело № 1 от 2015 год. на Общото събрание на Гражданската колегия и Търговската колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС), както и в Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 год. по тълк. дело № 1 от 2011 год. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд. В тази насока е и последователната съдебна практика на Върховния административен съд, според която исковото производство по чл. 128а от АПК не е средство за преодоляване стабилитета на влезли в сила съдебни актове чрез въвеждане на оплаквания, касаещи правилността им. В този смисъл са Решение № 8574 от 05.10.2022 год. по адм. д. № 3698 от 2021 год. на ВАС, Второ отделение, Решение № 3017 от 08.03.2021 год. по адм. дело № 12293 от 2020 г. на ВАС, Четвърто отделение, както и Решение № 149 от 09.01.2023 год. по адм. дело № 9280 от 2022 год. на ВАС, Седмо отделение. В тях изрично се приема, че чрез подаване на иск за обявяване нищожността на съдебен акт не може да се постигне ново разглеждане на спора по същество, нито да се компенсира липсата на инстанционен контрол върху окончателните решения. В настоящия случай не са налице пороци от категорията на тези, които водят до нищожност на процесното решение. Последното е постановено от компетентен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт. Делото е било образувано по жалба срещу Решение № 1012-12-484#2 от 27.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, поради което спорът е бил подсъден на административния съд по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО. Няма спор и няма данни решението да е постановено от ненадлежен съдебен състав. На следващо място следва да се посочи, че съдебният акт е изготвен в изискуемата от закона писмена форма и е подписан от съдията, който го е постановил. Той съдържа необходимите реквизити на съдебното решение, включително изложение на предмета на спора, установената фактическа обстановка, правните изводи на съда и диспозитив. От формирания съдебен диспозитив може да се направи заключение, че той е ясен, точен и изпълним. Волята на съда е разбираема и страните без затруднение могат да разберат какво е постановил. В случая е отменил конкретно, индивидуализирано с номер, дата и издател на административния акт Решение № 1012-12-484#2 от 27.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-833-3 от 16.07.2025 год., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно определения по чл. 174 от АПК срок. В разпоредителната част няма неяснота, противоречие или невъзможност да бъде разбрана волята на съда. Този извод се потвърждава и от последващото Решение № 326 от 27.01.2026 год. по адм. дело № 1072 от 2025 год., с което е отхвърлено искането за тълкуване. Именно в това решение съдът е приел, че не е налице неясен или неизпълним диспозитив, както и че молбата на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик касае мотивите и приложението на материалния закон, а не разпоредителната част на съдебния акт. Това решение няма значение за настоящия спор, но за пълнота следва да се отбележи, че ищецът е използвал реда на чл. 251 от ГПК за изясняване волята на съда. Настоящият съдебен състав не споделя доводите да ищеца, че Решение № 5081 от 11.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1072 от 2025 год. по описа на Административен съд - Пазарджик страда от липса на мотиви. От съдържанието му се установява, че в него е изложена подробна фактическа обстановка, свързана с административното производство по отпускане на парично обезщетение за безработица на заявителя И. А. К. за посочен период от време. Развити са съображения по компетентността на органа, по спазването на административнопроизводствените правила и по материалната законосъобразност на административния акт. Изложени са правни мотиви относно действието във времето на чл. 54б, ал. 8 от КСО, относно приложението на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове и относно тълкуването на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Следователно съдебният акт не страда от липсата на мотиви. Относно дали те са правилни е въпрос, който не касае правилността на решението, а не неговата валидност и не следва да се анализират в настоящото съдебно производство. С Решение № 5081 от 11.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1072 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик съдът се е произнесъл и по съществото на спора. Приел е, че жалбата на И. А. К. е основателна, отменил е оспореното решение и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Така описаните правни действия представляват извършена проверка за законосъобразност на административния акт и е налице произнасяне по съществото на спора. Аргументите на ищеца, че не е съгласен с очертания предмет от съда досежно формирания правен спор и приложението на правните норми не формират в настоящия съдебен състав извод за липса на съдебно произнасяне. Развитите доводи в исковата молба са насочени не срещу валидността на процесното решение, а срещу неговата правилност. Посочено е, че съдът не се е произнесъл по спора, а изложените съдебни мотиви са неотносими към Решение № 1012-12-484#2 от 27.08.2025 год. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-833-3 от 16.07.2025 год., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик. Тези твърдения не обуславят нищожността на съдебния акт, а са относими към евентуална неправилност на съдебното решение, което не може да бъде предмет на производството по чл. 128а от АПК. Допускането на подобна проверка в настоящото производство би означавало заобикаляне на стабилитета на влезлите в сила съдебни актове, което е недопустимо. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че процесното Решение № 5081 от 11.11.2025 год. постановено по адм. дело № 1072 от 2025 год. по описа на Административен съд – Пазарджик, е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа ясно изразена и разбираема съдебна воля. Не се установяват пороци, свързани с компетентността на съда, формата на акта или съдържанието на неговата воля, които да обосновават извод за нищожност. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 128а, ал. 1 от АПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 128а, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, VII състав,