Решение № 5390 от 18.6.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2486/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и е образувано по повод постъпила жалба от „Промет стиил“ ЕАД, [ЕИК], [населено място], общ. Средец, против решение № 32-284222/18.09.2025 г. на директора на ТД Митница Бургас В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания отказ, поради противоречие с материалноправните разпоредби. Посочено е, че фактурите, които органът е приел, че е следвало да бъдат декларирани за определяне на данъчната основа на внасяните стоки, са включени в дневниците и справка- декларация по Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и ДДС е деклариран пред Националната агенция по приходите. Твърди се, че липсва основание дружеството да дължи ДДС, тъй като същият вече е начислен, отразен и деклариран и определянето на допълнително задължение от митническите органи би довело до двойно начисляване на ДДС и до неправомерно обогатяване на бюджета. Наред с това в жалбата е посочено и, че в конкретния случай е налице нарушение на принципа на правна сигурност, тъй като за дружеството не ставало ясно дали начисляването и декларирането на ДДС пред органите по приходите изключва възможността същият данък да бъда начислен и от митническите органи и в случай на двукратно начисляване какъв е реда за възстановяването на ДДС. Иска се отмяна на решението. В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, ангажира доказателства. В писмено становище прави възражение по искането за присъждане на разходите за превод, претендира разноски. Представя писмени бележки. Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата. Представя административната преписка и допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за превод, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото и проведените съдебни заседания. Представя писмени бележки. Факти C ОМД c MRN 24BG001007066687R7 (ДД c MRN 24BG001007066895RS) и c ОМД c MRN 24BG001007070404R9 (ДД c MRN 24BG001007070667R8) „Промет Стиил“ ЕАД поставило под режим допускане общо 3 стоки (стоманени заготовки от нелегирани стомани с квадратно сечене). В цитираните митнически декларации е посочен произход в ел.д. № 16 08 000 000 UA - Украйна. В ел. д. № 18 01 000 000 „нетна маса“ за стоката е посочено 5 473,568 мт, а в ел. д. № 18 04 000 000 „брутна маса“ за стока е декларирано количество в размер на 5 484,850 мт. На основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 жалбоподателят е декларирал митническа стойност на стоката, определена на база декларирана договорна стойност на внасяните стоки търговски фактури, издадени от PJSC КАМЕТ-STEEL, Украйна, като към нея са прибавени разходите за международен транспорт, съгласно приложените към МД фактура № 030524-02/03.05.2024г. (л. 281) и фактура №280824-56/28.08.2024, издадени от FORTIFY FREIGHT COMPANY LTD, Кипър (л. 275). Съгласно данните от ОМД c MRN 24BG001007066687R7 (ДД c MRN 24BG001007066895RS), стоките, предмет на тази декларация, са транспортирани с кораб „TRIUMPH IV“, за което са приложени стандартно изложение на фактите относно превоза (л. 260), както и известие за пристигане в пристанище Одеса и готовност за товарене (л. 263) и според които стоките са натоварени на 01.05.2024г. от пристанище Одеса, Украйна. Отбелязано е място на доставка – Бургас, България. Към подадената допълнителна декларация с MRN 24BG001007066895RS, е приложена фактура №0000052149/10.05.2024г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД (л. 79) и е посочена цена на транспорта в размер на 60 119,36 лв. Според посоченото в ОМД c MRN 24BG001007070404R9 (ДД c MRN 24BG001007070667R8) стоките, предмет на тази декларация, са транспортирани с кораб „OPTIMA“, за което са приложени търговска фактура №95276086/26.08.2024г. (л. 269) и търговска фактура №95276087/26.08.2024 г. (л. 271), според които условията на доставката са франко борда Измаил. Отбелязано е страна по местоназначението - България. Към подадената допълнителна декларация с MRN 24BG001007070667R8, е приложена фактура №0000053807/31.08.2024 г., издадена от „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД (на л. 60) и е посочена цена на транспорта в размер на 48 906,27лв. С протокол 32-53442/18.02.2025 г. от „Промет стиил“ ЕАД са предоставени дебитно известие №7047757/355004*331/28.06.2024 г. и дебитно известие № 7098339/355004*331/16.10.2024 г., издадени от AON TUSK SOLUTIONS, Холандия, във връзка с приложените към МД застрахователни полици. При така декларираните данни е определена митническа стойност в размер на 11 503 755,44лв., а данъчната основа за вноса на стоките е определена като митническата стойност е увеличена с изчисления размер на вносните мита и е определена в размер на 11 686 895,11 лв. Въз основа на заповеди № ЗТД-1000-811 от 01.10.2024г., № ЗТД-1000-943 от 04.11.2024г., № ЗТД-1000-1019 от 27.11.2024г.; № ЗТД-1000-143 от 12.02.2025г. и № ЗТД-1000-193 от 28.02.2025г., всички на директора на ТД Митница Бургас, е започнал и извършен последващ контрол по чл.84 ал.1 т.2 от Закона за митниците (ЗМ) по отношение на извършен внос на стоки от страна „Промет Стиил“ ЕАД в периода от 01.01.2022г. – 30.09.2024г. С посочените заповеди са определени служителите, отговорни за извършване на проверката, срокът за нейното извършване, както и предметът на проверката. Всички заповеди са връчени на представител на жалбоподателя, видно от разписките за връчване към тях. В процедурата на последващ контрол „Промет Стиил“ ЕАД е представило допълнителни доказателства, в това число и счетоводни документи, данни за извършени разплащания и др. по отношение на ОМД c MRN 24BG001007066687R7 (ДД c MRN 24BG001007066895RS) и c ОМД c MRN 24BG001007070404R9 (ДД c MRN 24BG001007070667R8). Съгласно представените от страна на дружеството хронологични справки доставката на стоките, предмет на разглеждания внос, е отразена по дебита на счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“ и кредита на сметка 401000 „Доставчици“. Стоките са заприходени в количествено изражение съответстващо на това по фактури, приложени към МД. В хода на проверката са изискани и представени фактура № 230524-36/23.05.2024 г. на обща стойност 5 941,82 USD за извършени разходи за демюрейдж в Одеса, във връзка с морския превоз на стоката, декларирана с ОМД c MRN 24BG001007066687R7 (ДД c MRN 24BG001007066895RS) (на л. 256 от делото) и фактура № 040924-05/04.09.2024 г. на обща стойност 3 237,00 USD за извършени разходи за забавяне във връзка с морския превоз на стоката, декларирана с ОМД c MRN 24BG001007070404R9 (ДД c MRN 24BG001007070667R8) (на л. 267 от делото). След събиране на доказателствата и установяване на основания за начисляване на допълнителни задължение на основание чл. 84к от ЗМ е проведено заключително обсъждане на 01.04.2025г., за което „Промет Стиил“ ЕАД е поканено с уведомление, получено на 27.03.2025 г. (на л. 117 от делото). За проведеното обсъждане е изготвен протокол (на л. 120 от делото), в който по отношение на ОМД c MRN 24BG001007066687R7 (ДД c MRN 24BG001007066895RS) и c ОМД c MRN 24BG001007070404R9 (ДД c MRN 24BG001007070667R8) в т. I.10 е посочено, че са установени недекларирани разходи по смисъла на чл. 71, § 1, буква „д“ във връзка с чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013 по фактура № 230524-36/23.05.2024 г., относима към ОМД c MRN 24BG001007066687R7 (ДД c MRN 24BG001007066895RS) и фактура № 040924-05/04.09.2024 г., относима към ОМД c MRN 24BG001007070404R9 (ДД c MRN 24BG001007070667R8). Процедурата по последващ контрол приключила с изготвяне на Констативен доклад № BG001000/1/12/14.04.2025г., в който в т. ІІІ.1.6 (на оптичен носител) са направени констатации относно ОМД c MRN 24BG001007066687R7 (ДД c MRN 24BG001007066895RS) и c ОМД c MRN 24BG001007070404R9 (ДД c MRN 24BG001007070667R8). Проверяващите митнически органи установили, че доставката на услугите по фактура № 230524-36/23.05.2024 г. и по фактура № 040924-05/04.09.2024 г. е отразена по дебита на счетоводна сметка 301000 „Доставка на материали“ срещу кредита на счетоводна сметка 401000 „Доставчици“, партида 4010303617 „FORTIFY FREIGHT COMPANY LTD“ в стойностно изражение в размер на 16 436,23 лв. Задълженията към доставчика са платени. Плащанията са отразени по дебита на счетоводна сметка 401000 ,Доставчици“, партида 4010303617 „FORTIFY FREIGHT COMPANY LTD“ срещу кредита на счетоводна сметка 504000 „Разплащателна сметка във валута“. Направен е извод, че разходите за демюрейдж при превоза на стоките с морски кораб OPTIMA по коносамент IF от 26.08.2024 г. не са декларирани пред митническите органи във връзка с поставянето под митнически режим допускане за свободно обращение на стоките, декларирани с ОМД с MRN 24BG001007066687R7 (ДД с MRN 24BG001007066895R8). Според проверяващите и разходите за задържане на морски кораб TRIUMPH IV на пристанище Sulina, Румъния при превоза на стоките по коносамент ISOF/01.05.2024 г. не са декларирани пред митническите органи във връзка с поставянето под митнически режим допускане за свободно обращение на стоките, декларирани с ОМД с MRN 24BG001007070404R9 (ДД с MRN 24BG001007070667R8). В констативния доклад е прието, че разходите за демюрейдж и за забавяне при превоза се считат за транспортни разходи но смисъла на чл. 71, § 1, буква д) във връзка с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвид обстоятелството, че същите са свързани с превоза на внасяните стоки към митническата територия на Съюза. В тази връзка е определена нова митническа стойност. Въз основа на нея е определената и нова данъчна основа и изчислен нов размер на задължението на дружеството за ДДС. Със съобщение рег. № 32-214727/14.07.2025г. (на л. 32 от делото) директорът на ТД Митница- Бургас уведомил на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза „Промет Стиил“ ЕАД, че предстои издаване на решение за определяне нов размер на задължение по на ОМД c MRN 24BG001007066687R7 (ДД c MRN 24BG001007066895RS) и c ОМД c MRN 24BG001007070404R9 (ДД c MRN 24BG001007070667R8), като е предоставена възможност за изразяване на становище в 30-дневен срок, от която дружеството не се е възползвало. С оспореното решение № 32-284222 от 18.09.2025 г. ( на л. 18 от делото) директорът на ТД Митница- Бургас определил нова митническа стойност в размер на 11 520 515,77 лв. (таблица №15) и нова данъчна основа в общ размер на 11 703 655,44 лв. (таблица №4), върху която е определен ДДС в общ размер на 2 340 731,09 лв., от който е определен за внасяне и взет под отчет и досъбиране ДДС в размер на 3 352,06 лв. В мотивите на решението си митническият орган посочил, че разходите за демюрейдж и за забавяне при превоза се считат за транспортни разходи по смисъла на чл. 71, § 1, буква д) във връзка с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвид обстоятелството, че същите са свързани с превоза на внасяните стоки към митническата територия на Съюза. Органът е счел, че разходите, вписани в процесните фактури следва да бъдат включени в митическата стойност на стоките, допуснати за свободно обращение с ОМД с MRN 24BG001007066687R7 (ДД с MRN 24BG001007066895R8) и ОМД с MEN 24BG001007070404R9 (ДД с MEN 24BG001007070667R8). Като дата за възникване на задължението за ДДС е приета датата на приемане на декларациите, съответно на 08.05.2024г. и 29.08.2024г. В решението е посочено, че вносителят дължи лихва за забавено плащане от датата на възникване на задължението до датата на уведомяване на длъжника, както и лихва за забава за размера на неплатените задължения от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение до тяхното изплащане. Решението е връчено на жалбоподателя на 14.10.2025г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (на л. 30 от делото). В хода на съдебното производство е приета съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че дружеството-жалбоподател е издало протокол по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС към посочените фактури на доставчика FORTIFY FREIGHT COMPANY LTD, като е начислен ДДС в размер на 2 141,36 лв. по фактура № 230524-36/23.05.2024 г. и 1145,88 лв. по фактура № 040924-05/04.09.2024 г. Според експерта от представените справки-декларации и дневници за продажбите и покупките за м. 05.2024 г. и м. 09.2024 г. се установява, че процесиите доставки са отчетени в съответните данъчни периоди и са намерили отражение в отчетните регистри на дружеството. Разпитан е свидетелят Я. Р. Т., която по време на извършване на проверката е заемала длъжността „старши инспектор в отдел „Последващ контрол“ към ТД „Митница“ Бургас, а към настоящия момент е главен инспектор в същия отдел. Свидетелят посочва, че хода на проверката са установени разходи, по фактури от FORTIFY FREIGHT, които не са били представени пред митническите органи при декларирани на стоките и които следва да бъдат включени към митническата стойност на тези стоки по процесните декларации. Заявява, че проверяващият екип чрез идентифициране на различните признаци като наименование на кораб, номер на коносамент и метрични тонове на стоката, е идентифицирал тези разходи като относими към стоките от тези митнически декларации. Свидетелят подробно разяснява проведената процедура по проверката, с всички нейни етапи и уведомявания на жалбоподателя. Правото: Жалбата е подадена срещу решение, за която е предвидена възможност за съдебен контрол – чл.220 от Закона за Митниците и от лице – адресат. Жалбата депозирана чрез административния орган на 27.10.2025 г., което е в законоустановения срок. По тези съображения жалбата е допустима за разглеждане. Оспореното решение е издадено от компетентен орган- директор на ТД „Митница“- Бургас, овластен с нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ. Решението е издадено в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствени правила, спазена е предвидената в ЗМ процедура при провеждане на последващ контрол, предвидена чл.84 и сл. Съобразно изискванията на чл.84л от ЗМ проверката е приключила с изготвяне на Констативен доклад, надлежно връчен на представител на жалбоподателя за запознаване. Спазено е и изискването на разпоредба на чл.22, §6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013 и дружеството е предварително уведомено за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган за определяне на допълнителни задължения по митническа декларация, т.е. не е нарушено неговото право на защита. Оспореното решение е издадено и при спазване на материалния закон. Митническият орган е приел, че митническата стойност на стоките, въведена в обращение с ОМД с MRN 24BG001007066687R7 (ДД с MRN 24BG001007066895R8) и ОМД с MEN 24BG001007070404R9 (ДД с MEN 24BG001007070667R8) е определена в нарушение чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно тази разпоредба при определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза: i) разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки и ii) разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки. Следователно всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са извършени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза следва да се включат в митническата стойност на вноса. Спорът касае разходите демюрейдж във връзка с морския превоз на стоката, обективирани във фактура № 230524-36/23.05.2024 г. и разходите за забавяне във връзка с морския превоз на стоката, обективирани във № 040924-05/04.09.2024 г. Съгласно чл.55, ал.1 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки се определя като митническата стойност се увеличи с дължимите данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната (т.1), както и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната (т.2). Следователно за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка е необходимо да са налице три предпоставки: да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност; да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Мястото на въвеждане на стоките в Съюза, относимо за целите на чл.71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 и касаещо превоз по море, какъвто е настоящия случай, е основно дефинирано в текста на чл.137, §1, б. „а“ от Регламент (ЕИО) № 2015/2447, и представлява пристанището, в което стоките пристигат за първи път в митническата територия на Съюза. Въвеждането на стоките приключва с тяхното представяне на митническите органи на мястото, на което същите се въвеждат. От своя страна „Първо местоназначение“ на територията на страната, според дефиницията дадена в т.72 от §1 от ДР на ЗДДС, е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че мястото на въвеждане на стоките на територията на Съюза по процесната митническа декларация е именно пристанище Бургас, където стоките за пръв път са навлезли на територията на страна и са представени на митническите органи за осъществяване на митнически надзор, с което въвеждането на стоките е приключило. Съответно първото местоназначение на стоките също е пристанище Бургас, тъй като именно това е крайната дестинация посочена в придружаващите стоката документи. Следователно всички разходи, извършени преди приключване на въвеждането на стоките на територията на страната, а именно представянето на стоките на митническите органи, следва на основание чл. 71, §1, б. „д“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 да бъдат включени в митническата стойност на декларирания внос, а разходите извършени след този момент – да намерят отражение в данъчната основа. В случая, митническите органи са приели, че разходите по Фактура № 230524-36/23.05.2024 г. и фактура № 040924-05/04.09.2024 г., са извършени до въвеждането на стоките на територията на страната и съответно е следвало да бъдат включени в декларираната митническа стойност. По делото не е спорно между страните, че тези фактури не са били представени пред митническите органи при декларирането на вноса. Фактурираните разходи касаят стоките, предмет на процесния внос, доколкото е налице съвпадение, както по отношение на упоменатото във фактурите количество и вид стока, така и в наименованието на кораба, с който са транспортирани стоките по вноса, съобразно представените превозни документи. Предмет на заплатените по фактура № 230524-36/23.05.2024 г. разходи са за „demurrage at Odesa“, което следва да се преведе „демюрейдж в Одеса“. Съгласно § 1а, т. 8 от ДР на Кодекса на търговското корабоплаване „демюрейдж“ е парично възмездяване за престоя на кораба при товарно-разтоварни операции повече от времето, предвидено в договора за превоз по море, т.е. закъснение при товаренето или разтоварването. Следователно разглежданата фактура касае допълнителни разходи за престой на кораба, които не са били уговорени. Видно от самата фактура този престой е осъществен в пристанище Одеса, явяващо се и мястото на натоварване, т.е. касае натоварването на стоките от началния товарен пункт. Изложеното сочи, че разходите по разглежданата фактура представляват разходи за товаро-разтоварни операции, свързани с транспорта на внасяните стоки и относими конкретно към първоначалното натоварване на стоките на превозното средство, т.е. извършени преди въвеждането на стоките на територията на Съюза, което ги определя като разходи по смисъла на чл.71, §1, б. „д“, подб. ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно следва да бъдат включени в митническата стойност при вноса на стоките, до който извод са достигнали и митническите органи. С оглед на изложеното се достига до извод, че процесните разходи, извършени от жалбоподателя са във връзка със забавяне товаренето на кораба в Н., т.е. същите са извършени до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза и изпълняват изискваният на предпоставките по чл. 71, § 1, буква д) подбуква ii) от Регламент (ЕС) № 952/2013. От изложеното се достига до извод, че е налице правомерно включване в митническата стойност на платените от жалбоподателя, като купувач на внасяните стоки, разходи по фактура с предмет – демюрейдж, които се включват в обхвата на чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. По отношение на заплатените по Фактура №№ 040924-05/04.09.2024 г. разходи, те са за задържане на морския кораб, с който се превозват стоките в Сулина, Румъния. Разходите обективирани в посочените фактури са възникнали като неразделна част от морския превоз, тъй като товарът е още на борда на кораба, стоката не е достигнала първото местоназначение в България - Бургас и вносът не е приключен. Действително законът не предвижда „престоят“, като ясно разграничим елемент от данъчната основа, следва да се има предвид обаче, че транспортът не е само чистото навло /базовата цена за транспортиране на стоката от едно пристанище до друго/, а включва всички компоненти на превоза без които, товарът не може да бъде доставен до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Според настоящия съдебен състав разходите по разглежданата фактура представляват разходи, свързани с транспорта на внасяните стоки и са извършени преди въвеждането на стоките на територията на Съюза, което ги определя като разходи по смисъла на чл.71, §1, б. „д“, подб. i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и съответно следва да бъдат включени в митническата стойност при вноса на стоките, до който извод са достигнали и митническите органи. С оглед на изложеното се достига до извод, че процесните разходи, извършени от жалбоподателя са във връзка със задържането на кораба в Сулина, т.е. същите са извършени до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза и изпълняват изискваният на предпоставките по чл. 71, § 1, буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013. От изложеното се достига до извод, че е налице правомерно включване в митническата стойност на платените от жалбоподателя, като купувач на внасяните стоки, разходи по фактура с предмет – задържане на морски кораб, които се включват в обхвата на чл. 71, § 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Административният орган е определил правилно размера на данъчната основа, като към декларираната договорна стойност и определеното мито е прибавил и спорните в настоящото производство разходи, в резултат на което правилно е изчислен размер на данъчната основа. Така определената данъчна основа е обложена с данъчна ставка от 20%, съобразно нормата на чл.66, ал.2 от ЗДДС. В тази връзка правилно е изчислен и размера на дължимия ДДС за тази основа. Въз основа на така изчисления ДДС и след приспадане на заплатения данък при приемане на митническата декларация, правилно и законосъобразно на основание чл.56 от ЗДДС, във връзка с чл.105, §4 във връзка с §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за внесените стоки с ОМД с MRN 24BG001007066687R7 (ДЦ с MRN 24BG001007066895R8) и с ОМД с MRN 24BG001007070404R9 (ДД с MRN 24BG001007070667R8) е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в общ размер на 3 352,06 лева. Правилно административният орган е приел, че така установеното допълнително задължение е възникнало на датата, на която е приета митническата декларация, съответно на 08.05.2024г. и 29.08.2024г., доколкото разпоредбите на чл.54 от ЗДДС и чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 сочат, че данъчното задължение при внос възниква и става изискуемо на датата, на която е приета митническата декларация, в това число и в случаите на по-късно установени задължения по тази декларация. Съдът намира, че датата на уведомяване на длъжника за възникналите задължения е определена съобразно приложимите в случая разпоредби на чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 19б, ал.1 от ЗМ. Съгласно чл.19б, ал.1 от ЗМ уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението. От своя страна разпоредбата на чл.102, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 сочи, че длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение. Съобразно разпоредбата на чл.19б, ал.3 от ЗМ на длъжника е предоставен и 10-дневен срок за доброволно изпълнение. В съответствие с приложимите норми в оспореното решение са определени по основание и период дължимите лихви относно установеното задължение, като в тази връзка възраженията на жалбоподателя са неоснователни. В чл.59, ал.2 от ЗДДС е посочено, че когато съгласно митническото законодателство възникне задължение за заплащане на лихви върху вносните мита по митническо задължение, възниква и задължение за заплащане на лихви върху несъбрания данък. Лихвата за забава на митническите задължения е уредена в разпоредбата на чл.114 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно §1 от цитираната разпоредба върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане, а съгласно §2 - когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването. Посочените разпоредби обосновават ясен и категоричен извод, че при върху задължението за ДДС, определено при последващ контрол, се дължат лихви от датата на възникване на задължението до датата на уведомяването и от изтичане на определения срок за доброволно плащане до датата на самото плащане. Следователно с оспореното решение правилно са определени по основани е и период дължимите лихви за установеното допълнително задължение. Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че с издаването на процесното решение е нарушен принципът на правна сигурност, както и е създадена ситуация на двойно данъчно облагане. В случая приложимите правни норми ясно установяват правилата за определяне на задълженията при внос на стоки, както и възможностите за провеждане на последващ контрол. Съгласно чл.77 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническите задължения при внос възникват при поставяне на несъюзни стоки под митнически режим в момента на приемане на митническата декларация, като съгласно чл.201 от същия регламент събирането на задълженията за мито и други задължения, възникващи вследствие на извършения внос, са част от условията за допускане за свободно обращение на внасяните стоки. В чл.101 от Раздел 1 към Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е предвидено, че размерът на вносните мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация. В §2 е допълнено, че без да се засяга чл.48 (Последващ контрол), митническите органи могат и да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен от декларатора. Съответно в чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е предвидена възможност за извършване на контрол и проверка на декларираните и приети данни при поставяне на стоки под митнически режим, във връзка с което митническите стойности и задължения могат да бъдат изменени съобразно установената при контрола информация. От друга страна, вносът на стоки - въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност – чл.2, чл.16 и чл.24 от ЗДДС. Съгласно чл.56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. В контекста на цитираните норми следва да се приеме, че именно митническите органи са компетентни да определят, съответно вземат под отчет, задължения за мито и ДДС, възникнали при вноса. Тези действия се осъществяват чрез приемане на митническата декларация или в последствие с издаване на решение за установяване на задължения в резултат на последващ контрол. В тази връзка митническите органи имат и задължение да следят за правилното деклариране на вноса и правилното изчисляване на задълженията към него и съответно при констатирани в рамките на последващия контрол на неточности или неправилно деклариране - да извършат необходимите корекции и ако се налага да формират нова митническа стойност и съответно данъчна основа и да вземат под отчет установените допълнителни задължения. Това се изисква с цел да се приведат задълженията за вноса в установените от закона рамки и съобразно изискванията на поставения митнически режим, като се заплатят всички дължими мита и данъци. Изложеното сочи, че единствено в компетентността и правомощията на митническите органи е определянето на митнически задължения и съответно тяхното вземане под отчет. Изключение прави нормата на чл.57 от ЗДДС, която дава право на вносителя сам да начисли дължимия ДДС при внос, ако е регистрирано лице и има разрешение за прилагане на този режим във връзка с реализирането на инвестиционен проект по чл.166 или е декларирало отлагане внасянето на ДДС по смисъла на чл.167б, във вр. с чл.167а от ЗДДС. Настоящия случай обаче не попада в предвидените в чл.57 от ЗДДС хипотези, доколкото „Промет стиил“ ЕАД не разполага с изискуемото разрешение за самоначисляване на данъка и не е декларирало отложено плащане на данъка. Липсата на разрешение за самоначисляване на ДДС при внос прави самото начисляване с отделен документ от митническата декларация, т.е. изваждането на разходите от митническата стойност и отделното им осчетоводяване, неправилно и некоректно. Отделно от това, разходите за демюрейдж и задържане на кораба попадат в хипотезата на чл.31, т.9 от ЗДДС, във вр. с чл.30 от ЗДДС и същите са част от международния транспорт при вноса, поради което ДДС по тях не е дължим самостоятелно по фактурите за извършени разходи, тъй като същите са елемент от митническата стойност или съответно данъчната основа, която се формира за всеки конкретно осъществен внос, т.е. чрез включването им в митническата стойност и данъчната основа при деклариране вноса при митническите органи. Този начин на деклариране дава на вносителя и право да приспадне данъчен кредит за ДДС по тези разходи, доколкото нормата на чл.69, ал.1, т.2 от ЗДДС предоставя право на приспадане на данък при внос на стоки, който е деклариран по реда на чл.56 и 57, т.е. данъка, определен с митническата декларация, или данъка, който вносителя е самоначислил, ако има такова право. Наред с това, нормата на чл.117а от ЗДДС дава възможност за коригиране на изготвения протокол, съответно неговото анулиране, съобразно изискванията за коректно отчитане на стопанските операции. Дори срокът за тази корекция да е изтекъл, това не е относимо към производството за установяване на митнически задължения и не може да доведе до извод, че неправилно извършено деклариране дерогира задължението на митническите органи да установят задълженията за вноса по съответния ред. Обстоятелството, че установените от митническите органи допълнителни задължения са били заплатени по друг ред (пред органите на НАП при самоначисляване на ДДС по процесните разходи) е без значение по отношение задължението за тяхното установяване по реда на митническия контрол. Такова заплащане би било противопоставимо в хода на изпълнение на решението на митническите органи, с което се установяват задължения, но не и по отношение издаването на самото решение, т.е. самото установяване на тези задължения. В обобщение на изложеното, съдът приема, че в рамките на последващия контрол, какъвто е извършен в случая, след като установи стойността на свързаните с вноса услуги и разходи, органът е длъжен да формира нова митническа стойност и нова данъчна основа и да вземе под отчет дължимите по ЗДДС суми. В тази връзка съдът намира, че с оспореното решение не се засяга соченият от жалбоподателя принцип на правна сигурност и не се обосновава извод за двойно данъчно облагане, въпреки извършеното начисляване на ДДС процесните фактури с протокол по чл.117 от ЗДДС. (В този смисъл Решение № 7829 от 28.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13807/2015 г., II о., докладчик съдията С. Ч.; Решение № 8534 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12001/2015 г., II о., докладчик съдията Т. Р.; Решение № 9774 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3600/2018 г., II о., докладчик съдията А. А.; Решение № 7601 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2015 г., II о., докладчик съдията А. А.; Решение № 3912 от 26.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8849/2020 г., VIII о., докладчик съдията С. П. и др.) На следващо място възможността на дружеството-вносител да коригира митническата декларация, като включи процесните разходи към декларираната митническа стойност, е преклудирана чак към момента, в който дружеството е уведомено от страна на административния орган, че данните в декларацията са неверни, което е станало с връчване на констативния доклад – чл. 173 § 2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, като преди този момент е било възможно декларирането на процесните фактури по реда на §3 на цитираната разпоредба по заявление на декларатора, в срок от три години от датата на приемане на митническа декларация, поправката на митническа декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките, с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим. С оглед изложените съображения съдът приема, че законосъобразно е определена нова митническа стойност, респ. ново задължение за ДДС, поради което жалбата срещу оспореното решение следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора, с оглед своевременно направеното искане и на основание чл.143 от АПК, разноски в настоящото производство се дължат на ответната страна, като същите са претендирани за юрисконсултско възнаграждение и разходи за извършване на легализирани преводи на документи на чужд език в размер на 106,21 евро. Според настоящия съдебен състав извършените в конкретния случай разноски за превод не представляват съдебно-деловодни разноски. В обхвата на предвидената в чл. 143 от ГПК „отговорност за разноски“ се включват тези парични средства, които са заплатени от страната във връзка с извършването на процесуални действия в съдебното производство- депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, преводач и тълковник, разходи за извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, адвокатско възнаграждение и др. Приложените по делото документи на чужд език, за чийто превод са извършени претендираните от ответната страна разноски, са част от административната преписка, която издателят на оспорения пред съда акт е длъжен да представи в цялост и на български език, с оглед нормата на чл. 14, ал. 1 от АПК. Разходите за този превод нямат характер на съдебно-деловодни разноски и са за сметка на административния орган (в този смисъл Определение № 10478 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6505/2020 г., VII отд.; Определение № 3630 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2021 г., VII отд.). Предвид горното в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро ( равностойността на 130 лв.). Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът