Решение № 230 от 17.9.2026 г. на Районен съд - Добрич по дело № 364/2026 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от А. Д. Ж., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. Р. Б. ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление / НП / № 3/19.03.2026г., издадено от Директора на РДГ Варна, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 Закона за горите / ЗГ/ на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7-мо от ЗГ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 281.21евро и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ е възложено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, в размер на 85.90евро. С жалбата се моли НП, като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено изцяло. Оспорва се извършването на административно нарушение и се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административнонаказателно производство и в производството по налагане на административното наказание. В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя. Редовно упълномощеният процесуален представител на АНО пледира процесното НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: Със Заповед № 1552/26.11.2025г. на Кмета на община Добричка било разрешено на жалбоподателя, в срок до 31.12.2026г. да премахне саморасла храстовидна растителност, в поземлен имот с идентификатор № 80769.109.4, в землището на с. Черна, община Добричка, както и в сервитута на общински път DOB-3092, в участъка граничещ с поземления му имот. В заповедта било указано, добитата дървесина да се съхранява на място на временен склад, като преди транспортирането й да се маркира с марка, собственост на община Добричка. При извършена проверка на 18.12.2025г. в имота на жалбоподателя в *, свидетелите С. Б. и Й. Й. / инспектори в РДГ Варна / установили, че съхранявал в двора два пространствени кубически метра дърва за огрев от дървесен вид ясен, дива череша, круша, махалебка, нарязани на метровки, немаркирани с общинска марка, производствена марка, контролна горска марка. Предвид констатираното, на 18.12.2025г. св. С. Б. в присъствието на жалбоподателя и св. Й. Й. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН № 000320 / л. 13 /, с който му вменил административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, извършено на 18.12.2025г., изразяващо се в съхраняване на два пространствени кубически метра дърва за огрев от дървесен вид ясен, дива череша, круша, махалебка, нарязани на метровки, немаркирани с общинска марка, производствена марка, контролна горска марка. С Разписка № 000668 / л. 16 / предмета на вмененото нарушение бил предаден на жалбоподателя за отговорно пазене. На 29.12.2025г. жалбоподателят депозирал възражение към съставения му АУАН, към което приложил копия от Заповед № 1552/26.11.2025г. на Кмета на община Добричка и Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот, № 109, т. 3, рег. № 7478, дело № 492 от 2020г. Въз основа на така съставения АУАН, на 19.03.2026г. Директорът на РДГ Варна издал обжалваното НП № 3, с което за описаното в АУАН нарушение, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7-мо от ЗГ наложил на жалбоподателя административно наказание „ глоба „ в размер на 281,21евро и на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ му възложил да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението, в размер на 85.90евро. Разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – С. Б. и Й. Й. – свидетел при констатиране на вмененото нарушение потвърждават гореописаната фактическа обстановка, касателно извършената проверка и образуваното административнонаказателно производство. Показанията им изцяло съответстват на приобщените към доказателствения материал писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 3/19.03.2026г., издадено от Директорът на РДГ – Варна, АУАН № 000320/18.12.2025г. и Констативен протокол № 004924/18.12.2025г.. Разпитан в качеството на свидетел Т. Г. Т. – * заявява, че е уведомил жалбоподателя за необходимостта от маркиране на дървесината, в случая с общинска марка и издаване на превозен билет за транспортирането й. Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло кредитираните показания на свидетелите С. Б., Й. Й. и Т. Т., както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Наказателно постановление № 3/19.03.2026г.; Възражение от А. Д. Ж.; Заповед № 1552/26.11.2025г. на кмета на община Добричка; Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот № 109, том III, рег. № 7478, дело № 492/2020 г. на Служба по вписванията; АУАН № 000320/18.12.2025г.; Констативен протокол № 004924/18.12.2025г.; Разписка за отговорно пазене на вещи № 000668/18.12.2025г. и Заповед № РД49-171/23.05.2024г. От правна страна: Разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Същевременно нормата на чл. 207 от ЗГ регламентира дървесината, добита извън горските територии, преди транспортиране да се маркира с марка - собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът, като се уточнява, че маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. При съпоставяне диспозициите на двете норми се установява, че изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 207 от ЗГ не е включено в изброените такива в чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ, т.е представлява отделно нарушение. В процесния случай жалбоподателят е депозирал възражения срещу съставения му АУАН, съдържащи твърдение, че дървесината е била премахната на основание Заповед № 1552/26.11.2025г. на Кмета на община Добричка. Независимо че установената в хода на проверката дървесина е била връчена за отговорно пазене, АНО не е извършил разследване на спорните обстоятелства, с цел установяване дали е била добита извън горските територии, в изпълнение на даденото разрешение от кмета на община Добричка. Не е установено в какво точно се изразява несъответствието на деянието с регламентираните правила за поведение в ЗГ и в подзаконовите актове по прилагането му, в точност: че е транспортирал, добитата извън горските територии дървесина преди да е била маркирана с марка, собственост на общината или е съхранявал дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. Предвид изложеното съдът приема, че в разрез с императивните правила на чл. 42 т. 4 от ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП не съдържат ясно и изчерпателно описание на обстоятелствата по осъществяване на административно нарушение. И в двата акта е вменено изпълнително деяние – съхраняване на дървесина, немаркирана с общинска марка, производствена марка, контролна горска марка, несъставомерно в своята съвкупност с вмененото административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Същевременно в избраната от АНО санкционна разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ЗГ е регламентирано санкционирането на физическо лице, което в нарушение на ЗГ и на подзаконовите актове по прилагането му съхранява дървесина и недървесни горски продукти. Действително нарушаването както на чл. 207, така и на чл. 213 от ЗГ подлежи на санкциониране по реда на чл. 266, ал. 1 от ЗГ, но е недопустимо за първи път с Решението си, съдът да вмени на жалбоподателя фактически състав на административно нарушение, по който не се е защитавал. Следва да се има предвид, че ако някои от нередовностите на АУАН могат да бъдат санирани в определени от закона случаи – чл. 53, ал.2 от ЗАНН, то такава възможност за нередовностите в самото наказателно постановление, законът не предвижда. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателното постановление, като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено, поради допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Предвид изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 230 евро, като взе предвид, че и жалбата е изготвена от редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН