Решение № 6121 от 4.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1224/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 20049945/25.07.2022 г., постановено по гр.д. № 20244/2020 г. по описа СРС, III ГО, 82 състав, са отхвърлени предявените от П. С. С., ЕГН •••••••••• и „Ф.“ ЕООД, ЕИК ••••, срещу М. Г. Ф., ЕГН ••••••••••, искове с правно основА.е чл. 74 ЗЗД за заплащане на сумата от 6266, 37 лв., представляваща размер на погасеното от П. С. С. на „Р.к.“ ООД чуждо задължение, възникнало в тежест на М. Г. Ф. по решение от 29.05.2015 г. на собствениците на самостоятелни обекти във вх. А, на сграда, находяща се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ••••, ведно със законната лихва от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане и с правно основА.е и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1996, 42 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 27.05.2017 г. - 27.05.2020 г. Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 25067540/12.10.2022 г. от П. С. С. и „Ф.“ ЕООД, чрез адвокат А. Б. Ц.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че с решение 29.05.2015 г. на собствениците на самостоятелни обекти във вх. „А“ на жилищна сграда, находяща се в гр. София, кв. ••••, обективирано в Протокол от ОС от същата дата, е взето решение за извършване на неотложен капиталов ремонт на покрива над вход „А“ на сградата, в който вход ответницата притежава самостоятелен обект /апартамент № 5/, а срокът за плащане на сумите за ремонта е до 05.06.2015 г. Поддържа се, че в решението на ОС е посочено, че ако ответницата, К.Ф. и П.С. не заплатят дължимите суми за ремонт в установения срок, техните задължения ще се платят от ищеца П. С. и П.З., лично или чрез трети лица, за да не се бави ремонта. Сочи, че тези обстоятелства се установяват от представения Договор от 30.05.2015 г., сключен между „Р.к.я“ ООД и представител на ЕС. Твърди се, че в Заповед от 01.07.2015 г. на собственика и управителя на „Ф.“ ЕООД П. С. се съдържа изрично волеизявление, че дружество ще извърши плащане за физическото лице П. С... Във въззивната жалба се твърди, че „Ф.“ ЕООД е имало интерес да изпълни задължението на ответницата поради взетото решение на ОС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на главните, в условията на евентуалност на евентуалните искове. Претендират се разноски. Въззиваемата М. Г. Ф. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Поддържа, че по делото не се доказва наличието на правен интерес за плащане на чуждо задължение от страна на „Ф.“ ЕООД, което означава облигационното правоотношение между кредитора и длъжника да засяга конкретни задължение, включени като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Твърди се, че по делото безспорно се доказвало, че П. С. С. не е извършил плащане към изпълнителя „Р.к.я“ ООД, като обстоятелството, че едно търговско дружество извършва плащане на чуждо задължение по нареждане на едноличния собственик на капитала на дружеството, без между дружеството и кредитора да има каквито и да е било правни отношения, не означава, че дружеството става задължено, само защото едноличният собственик на капитала е решил да бъде извършено такова плащане. Поддържа се, че решението на ОС на ЕС не може да породи никакви задължения за трети лица, вкл. за ищцовото дружество „Ф.“ ЕООД. Отделно се твърди, че за собствениците в сграда с режим на етажна собственост възникват задължения за заплащане на определени разходи към етажната собственост, а не към трети лица. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски. Софийски градски съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувА.я съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното: В исковата молба и уточнителна молба от 24.11.2020 г. ищецът твърди, че ответникът притежава самостоятелен обект във вх. „А“, на сграда, находяща се на адрес в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ••••. Поддържа, че по силата на решение от 29.05.2015 г. на собствениците на самостоятелни обекти във вх. А в тежест на ответника е възникнало задължение в размер от 6266, 37 лв. за заплащане на извършен от изпълнителя „Р.к.“ ООД неотложен капитален ремонт на покрива на сградата над вх. „А“. Твърди се, че за периода 09.07.2015 г. - 14.10.2015 г. с две платежни нареждА.я към изпълнителя П. С. С. чрез своето собствено търговско дружество - „Ф.“ ЕООД, е изпълнил задължението на ответника, тъй като последният не се е явил на събрА.ето и не е изпълнил решението на етажната собственост, въпреки че е бил информиран за него. Поддържа се, че плащането било извършено за физическото лице П. С., макар формално процесната сума да е излязла от патримоинума на „Ф.“ ЕООД, но е налице причинно–следствена връзка между извършеното плащане и поемането от страна на П. С. на задължението да погаси чужд дълг. На основА.е чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основА.ето на предявения иск, и от заявения петитум /в този смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV г. о., ГК/. Ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, чиято защита в исковото производство търси. Дори в исковата молба такава квалификация да е дадена, тя не обвързва съда. Правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба основА.я на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми. Въпреки липсата на наведени доводи във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения по отношение на дадената от съда правна квалификация на предявените искове, настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по подадената въззивна жалба при съобразяване действителната правна квалификация на предявените искове. В конкретния случай всички наведени фактически твърдения в исковата и уточнителната молба сочат за извършено плащане от П. С. чрез притежаваното от него търговско дружество „Ф.“ ЕООД на дължима от М. Г. Ф. сума по сключен договор между етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ••••, вход „А“ и „Р.к.я“ ООД, както и че плащането е извършено поради това, че П. С. притежава самостоятелен обект на правото на собственост в същата сграда, а М. Г. Ф. не е заплатила своята част от задължението по сключения договор от етажните собственици за ремонтиране на покрива на входа. Съобразно трайно установената практика на ВКС - решение № 238 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 Г. О., решение № 85 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, 2 Г. О., решение № 228 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на ВКС, 3 Г. О. и др., отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, според което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрА.е. Решението на общото събрА.е определя базата, на която следва да се определи размерът на припадащата се част от възникналото парично задължение за полезни разноски. Доколкото по делото изрично се твърди, че П. С. и М. Ф. са етажни собственици в сграда, находяща се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ••••, вход „А“, че е взето решение на етажните собственици за извършване на спешен ремонт на покрива на сградата, както и че дължимата вноска от М. Ф. за ремонта е платена от ищеца П. С. /макар и чрез трето лице/, то предявеният главен иск намира своето правно основА.е чл. 41 ЗС. Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация /чл.74 ЗЗД/ не почива нито на наведените твърдения от ищеца за уреждане на отношения между етажните собственици във вр. с поддържането на общи части на сградата, нито на установените факти, а не е посочена и от самия ищец. По отношение на предявения евентуален иск от „Ф.“ ЕООД срещу М. Ф., първоинстанционният съд отново е процедирал незаконосъобразно, квалифицирайки иска по чл.74 ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл.74 ЗЗД този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това встъпва в правата на кредитора. От правото да се встъпи в правата на удовлетворения кредитор – т.е. от суброгационното право се ползва не всяко трето лице, което е изпълнило чужд дълг, а само това трето лице, което има правен интерес от изпълнението. Според трайно установената практика на ВКС правен интерес от изпълнение на чуждото задължение означава облигационното отношение между кредитора и длъжника да засяга конкретни имуществени права на третото лице /така Решение № 5 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г. на ВКС, IV Г. О./. Правен интерес от изпълнението на чуждо задължение по смисъла на чл. 74 ЗЗД ще има когато имуществото на третото лице може да бъде обект на претенции от страна на кредитора или когато върху него може да бъде насочено принудително изпълнение – било по силата на съществуващо правоотношение между това трето лице и длъжника, било по силата на правоотношение между кредитора и третото лице. В подадената искова и уточнителна молба липсват изложени каквито и да е било фактически твърдения за наличието на какъвто и да е било правен интерес по отношение на търговското дружество „Ф.“ ЕООД да изпълни задължението на М. Ф. – твърди се само, че другият ищец П. С. е заплатил задължението на М. Ф. чрез дружеството, на което е едноличен собственик и управител, т.е. по делото няма твърдения за наличието на собствен на дружеството правен интерес от изпълнението на чуждото задължение. Съгласно т. 8 ППВС № 1/28.05.1979 по гр. д. № 1/79 правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Чрез него се осуетява неоснователното преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Доколкото в случая не е приложим никой от специално предвидени искове за възстановяване на настъпилото според ищеца неоснователно обогатяване, то приложение намира субсидиарният иск по чл.59, ал.1 ЗЗД. Независимо от липсата на указА.я по разпределяне на доказателствената тежест във връзка с действително предявените искове по чл.41 ЗС по чл. 59, ал.1 ЗЗД, стрА.те са изложили своите твърдения относно релевантните за иска обстоятелства и са посочили доводите си във връзка с тях. Както при иска по чл. 74 ЗЗД, така и при исковете по чл.41 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД защитата се състои във възстановяване на неоснователното разместване на имуществени блага. Същевременно неправилната правна квалификация на съда в случая няма за последица недопустимост на постановеното решение, доколкото съдът се е произнесъл по фактите, включени във фактическия състав на исковете по чл.41 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД /в този смисъл и Решение № 25 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2016 г., IV г. о./. Не е спорно между стрА.те, че ищецът е придобил в режим на съпружеска имуществена общност заедно със съпругата си Е. Г. С.а ап. 2, находящ се в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. ••••. Безспорно е също така, че ответницата е едноличен собственик на апартамент № 5, находящ се на ет.•••• в същата сграда. От изготвената СТЕ се установява, че сградата е проектирана през 1994 г., изградена е през 1998 г. до степен „груб строеж“ на три жилищна етажа, ателиета на 4-то и 5-то ниво, партер и мазе, като до днешна дата сградата не е въведена в експлоатация. От заключението на вещото лице е видно още, че в сградата са обособени три секции с отделни входове /А, Б и В/. Безспорно е, че във всеки от входовете има по –повече от 3 самостоятелни обекта на правото на собственост с различни собственици. Съгласно чл. 38 и чл. 39 ЗС етажната собственост възниква ex lege при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици. Именно в този случай общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване (чл. 39, ал. 1 ЗС). Необходимо е поне четири самостоятелни обекта в сградата да принадлежат на различни физически или юридически лица, за да се прилагат спрямо тях правилата на етажната собственост (чл. 3 ЗУЕС). Съгласно т, 1 от Тълкувателно решение № 1/04.05.2012 г. по т.д. № /2011 г. на ОСГК на ВКС, смисълът на понятието „упражняване на правото на строеж“, употребено в чл. 67 ЗС, когато е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти включително и при последващо прехвърляне на правото на строеж на други лица, е изграждането на грубия строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж. Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ правото на строеж за сграда или за част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж, в който момент правото на строеж се трансформира в право на собственост на индивидуални обекти на правото на собственост. Ето защо и етажната собственост възниква в момента на изграждане в груб строеж на цялата сграда. Решението за прилагане на режима на етажна собственост намира приложение и в случаите на обща забрана за ползване на сградата, вкл. когато тя не е въведена в експлоатация /съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ/. Собствеността върху самостоятелните обекти е възникнала и предвидените в закона предпоставки за прилагане на режима на етажна собственост са налице. Необходимост от управление на сградата възниква и преди възможността за нейното ползване. Отлагането на момента на възникване на етажната собственост до въвеждането на сградата в експлоатация накърнява правата на етажните собственици и ги лишава от възможността да ползват предвидения от закона правен режим за стопА.сването и поддръжката на своята собственост. По делото е представен Протокол от проведено общо събрА.е на собствениците на самостоятелни обекти във вход „А“, „Б“ и „В“ на жилищна сграда в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. •••• от 29.05.2015 г., с което е взето решение собствениците на жилища от всеки вход на сградата да ремонтират самостоятелно покрива си над него, без участие на собствениците на обекти от другите входове, поради вече извършени ремонти на покрива над вход „Б“ и „В“, като покривите над трите входа да бъдат обща част само на собствениците на самостоятелни обекти от съответния вход. Представен е и Протокол от проведено общо събрА.е на собствениците на самостоятелни обекти във вход „А“ на жилищна сграда в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. •••• от същия ден, в което са обективирано следните взети решения: частта от покрива на сградата върху вх. „А“ от нея да е обща само на собствениците на самостоятелни обекти в същия вход; предприемане на неотложен капитален ремонт на покрива на сградата единствено върху вх. „А“ и избиране на изпълнител „Р.к.“ ООД, който да извърши ремонта за сумата от 48957, 90 лева., която е разпределена между отделните собственици на индивидуални обекти съобразно притежавА.те от тях идеални части от общите части на сградата, респ. за имота на ответницата е определена припадаща се сума от 4998, 24 лв. с ДДС, като етажните собственици следва да извършат плащА.я директно по банкова сметка на изпълнителя „Р.к.“ ООД. Депозиран е и договор за доставка и монтаж на покривна конструкция на 30.05.2015 г., сключен между етажните собственици на вход „А“ на жилищна сграда в гр. София, кв. „Горна баня“, ул. •••• чрез председателя на управителния съвет П. С. и „Р.к.“ ООД с предмет доставка и изпълнение на покривна конструкция, покривни керемиди и обшивка на покрива на сградата при ориентировъчна цена от 48957, 90 лева, платима по схема, посочена в договора - 60 % от сумата следва да се заплати авансово в срок до 26.06.2015 г., 30 % междинно плащане и 10% в петдневен срок от подписването на Протокол акт 19. В чл.6 от договора е посочено, че цената е договорена на база ориентировъчни количества и твърди единични цени, посочени в офертата, като окончателната цена ще се изчисли на база действително извършени видове и количества работи по единични цени в офертата. Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана се управлява от общото събрА.те на етажните собственици чрез взетите от него решения. След влизането им в сила решенията са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели /в този смисъл Решение № 39 от 19.2.2013 г по гр. дело № 657/2012 г на ВКС, I Г.О., Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019 г., IV Г. О., ГК и др. /. В случая няма данни решението на ОС да е било обжалвано, поради което и правото на ответницата да оспорва законосъобразността на същото се е погасило с изтичане на преклузивния срок по чл.40 ЗУЕС. Ето защо и доколкото оспорвА.ята на решението на ОС от ответницата в рамките на настоящото производство касаят неговата законосъобразност, същите не могат да бъдат обсъждА. в рамките на настоящото производство. Същевременно решението е взето в рамките на материалната компетентност на ОС, уредена в чл.11 ЗУЕС, доколкото същото касае извършването на разход за отстраняване на вреди на общи части на сградата, като съдът не констатира пороци, водещи до неговата нищожност. Доколкото в случая липсва учредено сдружение на етажните собственици по смисъла на чл.25 ЗУЕС, етажната собственост е неперсонифицирана и правните последици от сключените договори от управителя на етажната собственост настъпват директно в патримониума на всеки от етажните собственици. Ето защо и съдът намира, че ответницата е била обвързана като страна /възложител/ от сключения договор от 30.05.2015 г. Неоснователно е възражението на ответницата, че сумата за ремонта е следвало да се разпредели между всички собственици на самостоятелни обекти в сградата – съгласно чл.8, ал.2 ЗУЕС когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен вход, като това управление обхваща и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на съответния вход. Такова решение в случая е налице, като етажните собственици изрично са решили собствениците на индивидуални обекти в отделните входове да ремонтират своята част от покривната конструкция. Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Пламен Станчев З., който сочи, че притежава ателие на последния етаж във вх. А на сграда в кв. „Горна баня“, ул. ••••. Излага, че покривът на сградата бил завършен през пролетта на 1998 г. Покривната конструкция била изградена от дървени греди с обшивка над тях, а самите керемиди били метални, приблизително 20-30 см и били боядисА. с антикорозионен грунд в червено. Строителят изпаднал в несъстоятелност и преустановил строителството на сградата, като не направил покрива. Покривът бил изграден на стопански принцип от лицата, закупили имоти в трите входа на сградата. Никой не полагал грижи по отношение на покрива на вх. А, тъй като същият не бил населен, а впоследствие в него се обитавали два апартамента. Собствениците на вх. Б и В полагали частични грижи за покривите над техните входове. Покривът на вх. А бил в ужасно състояние, което наложило извършването на цялостния му основен ремонт, тъй като се оказало, че дървената конструкция е изгнила, голяма част от керемидите липсват или са разковА., а също така била компрометирана ламаринената обшивка, държаща покривните елементи. Били извикА. инженери, които да дадат становище може ли покривът да се ремонтира частично или се нуждае от основен ремонт, изразяващ се в полагането на нова покривна конструкция и керемиди. Решението за това било взето на 29.05.2015 г., като в същият ден били свикА. две общи събрА.я на ЕС. Първото било на етажните собственици на трите входа, а второто само на собствениците на вх. А. Собствениците на вх. Б и В изразили становище, че не желаят да се включат в ремонта на покрива на вх. А, тъй като през годините са правили частични ремонти на покривите над техните входове, в които те не са привличали финансовото участие на собствениците на вх. А, поради което се наложило последните да поемат пълната стойност на ремонта върху покрива на вх. А, която сума да бъде разпределена на броя на апартаменти, без значение дали същите се обитават. СъбрА.е на вх. А се провело на същата дата с два часа по-късно. Решението за вх. А било да се започне ремонт на покрива въз основа на избор на една от три получени оферти и покривната конструкция да бъде подменена с метални листови керемиди, както и да се възложи направата на новия покрив на „Р.к“ ООД. Излага, че ответницата има собственост в сградата, а именно ап. ••••. Решението за финансовото разпределение било взето като се сборувала квадратурата на всички имоти, която се поставила в знаменател, а в числител се поставила чистата квадратура на всеки един имот. Взело се решение, че ако М. и К.Ф.и не предоставят средствата, които са определени като тяхно дялово участие, двама от собствениците, а именно свидетелят и П. С., да поемат техния дял. П. С. поел дела на М. Ф. от близо 6 000 лева. Била платена по- висока цена, тъй като във хода на ремонта възникнала необходимост от обшиване на архитектурни елементи на сградата, а именно така наречената стъклена пирамида. В хода на работата се появили и други непредвидени разходи, поради което сумата била увеличена, като увеличението било разпределено на същия принцип. Свидетелят Я. потвърждава напълно изложеното от свидетеля З.. Разпитана е свид. Е.Х. Г., живееща във вх. Б на сградата на ул. „Г. •••• от 2009 г., която сочи, че не е присъствала на събрА.е на трите входа. Излага, че ако е била запозната с протокола, то нейният подпис е щял да фигурира в него. Посочва, че няма информация за второ събрА.е. По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, според което през 2015 г. е извършен неотложен ремонт на покрива над секция „А”. Вещото лице е посочило, че конструктивно е възможно обособяването на покрива на сградата като три отделни общи части (по една за всяка от трите секции), като на практика и в момента обособяването е факт, но покривните грА.ци между секциите не са материализирА. над покритието (керемидите).. От всички събрА. доказателства по делото безспорно се установява, че е бил извършен ремонт на покрива на вх. А на процесната сграда от „Р.к“ ООД въз основа на взетото решение на ОС на ЕС и сключения договор от 30.05.2015 г. В Приемо-предавателен протокол от 18.09.2015 г. са посочени извършените действия във връзка с договора, както и наложилите се в процеса на ремонта допълнителни работи. От приетата пред първоинстанционния съд съдебно – счетоводна експертиза се установява, че общо платените суми от етажните собственици суми по сключения с „Р.к.“ ООД договор са в размер от 57638, 52 лв. /след определяне на окончателната цена по договора/, а приспадащата се част от ремонта за собственика на ап. 5 - М. Ф. е в общ размер на 6266, 37 лв. /след определяне на окончателната цена по договора/ и е платена от “Ф.“ ЕООД както следва: на 09.07.2015 г. - 3362, 76 лв.; на 14.10.2015г. - 2 903, 61 лв. По делото са представени и двете платежни нареждА.я, като в платежното нареждане от 09.07.2015 г. като основА.е за плащане на сумата е посочено “плащане 60% ап.5“, а в платежното нареждане от 14.10.2015г. – „ап.5, окончателно плащане“. Представени са и 2 фактури от 02.07.2015 г. на стойност 3362, 76 лв. и от 09.10.2015 г. на стойност 2903, 61 лв., издадени от „Р.к.“ ООД и с получател “Ф.“ ЕООД с посочено идентично основА.е за плащане. Депозирана е Заповед № 01-ОВ/01.07.2015г. на управителя на „Ф.“ ЕООД П. С., в която е наредено да се извърши плащане за физическото лице П. С. на „Р.к.“ ООД по парично задължение, дължимо от М. Ф. за ремонт на покрива на процесната сграда. От така събрА.те доказателства по делото не се установява П. С. да е погасил задължението на ответницата за плащане на припадащата й се част от ремонта на покрива на процесната сграда. Задължението е платено от друго лице - „Ф.“ ЕООД, като е без значение, че управител и едноличен собственик на дружеството е именно П. С., доколкото дружеството има своя собствена правосубектност и имущество. По делото не са събрА. никакви доказателства плащането да е извършено въз основа на възникнало мандатно правоотношение от името и за сметка на П. С. като физическо лице, нито плащането да е осъществено въз основа на друг тип облигационно правоотношение между П. С. и „Ф.“ ЕООД. В самите платежни нареждА.я липсва индикация за такова обстоятелство, а издадена заповед № 01- ОВ/01.07.2015г. има само вътрешноведмоствено значение. Задължението не е възникнало в тежест на П. С., доколкото решението на ОС на ЕС в частта по отношение това кой би могъл да погаси задължението на М. Ф. няма обвързващ характер, още повече в решението е посочено, че това може да стори и трето за етажната собственост лице. Както при иска по чл.41 ЗС, така и при иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, защитата се състои във възстановяване на неоснователното разместване на имуществени блага, поради което и доколкото по делото няма никакви доказателства имуществото на ищеца П. С. пряко или опосредено да е намаляло с платената сума от 6266, 37 лв., то предявеният главен иск с правно основА.е чл.41 ЗС от ищеца П. С. се явява неоснователен. По отношение иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1996, 42 лв., същият също се явява неоснователен, доколкото предпоставка за уважаване на иска за мораторна лихва е наличието на главен дълг. С оглед сбъдване на вътрешно–процесуалното условие – отхвърляне на предявените главни искове, следва да бъде разгледан и предявеният в условията на евентуалност иск от ищеца „Ф.“ ЕООД. Въззивният съд достигна до фактически и правен извод за възникнало задължение в патриомониума на ответника М. Г. Ф. в размер от 6266, 37 лв., както и погасяване на това нейно задължение от страна на „Ф.“ ЕООД, като по делото не се установи наличието на каквото и да е било правоотношение между „Ф.“ ЕООД и М. Г. Ф.. По делото не се установи /а не се и твърдяло/ наличието на правен интерес от извършеното плащане на самото търговско дружество /а не на неговия управител/. При липса на предшестващо правоотношение между длъжника и третото лице, което изпълнява неговия дълг, със самия факт на изпълнение на чуждото задължение в полза на третото лице ще възникне вземане срещу длъжника с правно основА.е чл. 59 ЗЗД (стига при изпълнението третото лице да не е действало с causa donandi). Това е така, защото с изпълнението на чуждо задължение третото лице се обеднява, докато длъжникът бива обогатен, т.к се намалява неговият пасив. Ето защо и въззивният съд намира, че предявеният евентуален иск от „Ф.“ ЕООД и М. Г. Ф. се явява основателен за пълния предявен размер от 6266, 37 лв. Задължението по чл.59, ал.1 ЗЗД е без срок за изпълнение и за изпадането на длъжника в забава е необходима покана. По делото е представена нотариална покана за заплащане на процесната сума до длъжника, но същата е отправена от главния ищец П. С. в качеството му на физическо лице. Поканата от мним кредитор не би могла да постави длъжника в забава, поради което и предявеният евентуален иск с правно основА.е чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен. С оглед частичното несъвпадане изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от „Ф.“ ЕООД, ЕИК ••••, срещу М. Г. Ф., ЕГН ••••••••••, за заплащане на сумата от 6266, 37 лв. В останалата част решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено. По разноските: В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. Решението следва да бъде отменено в частта, в която в полза на ответницата са присъдени разноски в размер от 950 лв., дължими общо от двамата ищци. На въззивника „Ф.“ ЕООД следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер от 555, 19 лв., както и разноски за въззивното производство в размер от 369, 8 лв. /за заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение/. На въззиваемата следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер от 475 лв. спрямо главния ищец П. С. и 114, 76 лв. спрямо евентуалния ищец „Ф.“ ЕООД /за заплатен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение/. За въззивното производство на ответницата следва да се присъдят разноски в размер от 500 лв. спрямо въззивника П. С. и 120, 8 лв. спрямо въззивника „Ф.“ ЕООД за заплатено адвокатско възнаграждение, като съдът намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК на въззивниците за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1000 лв. за неоснователно с оглед цената на предявените искове и установения минимален размер по чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд