Решение № 137 от 26.2.2026 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2158/2025 г.

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Югозападно държавно предприятие" ДП, гр. Благоевград, ЕИК 201627506, със седалище и адрес на управление: гр. •••••, представлявано от законния представител ••••• против „ЕЗЕРЕЦ ХЪНТИНГ ЕООД, ЕИК 205246164, със седалище и адрес на управление гр. •••••, представлявано от ••••• – управител.

Ищецът твърди, че между него като възложител и „ОМИКС" ЕООД като изпълнител бил сключен на 15.07.2013 г. договор с № 156 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Синаница", в района на дейност на териториално поделение „Държавно горско стопанство Кресна". Сочи, че въз основа на подписан от страните Анекс № 1 от 30.10.2018г. към договор № 156/15.07.2013 г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Синаница", в района на дейност на териториално поделение „Държавно горско стопанство Кресна" и на основание настъпило правоприемство съгласно т. 11, б. „а" от План за преобразуване на „ОМИКС" ЕООД към ответното дружество „ЕЗЕРЕЦ ХЪНТИНГ" ЕООД преминали права (активи) от имуществото на „ОМИКС" ЕООД по балансова стойност към 31.03.2018 г. Поддържа, че по силата на горецитирания Анекс ответникът встъпил като изпълнител по процесния договор №156/15.07.2013г. Заявява, че съгласно договора ответникът се бил задължил ежегодно да заплащал в срок до 31 март дължимата годишна вноска за стопанисване на дивеча в размер на 23 811 лв. без ДДС. Излага, че на 22.08.2020г. бил сключил с ответника Анекс № 2, с който били намалили размера на дължимата от ответника-изпълнител размер годишна вноска на стопанисване на дивеча на 16 430,65 лв. без ДДС. Навежда, че на 15.11.2023г. ответникът отправил молба до ищеца-възложител за прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие, считано от 01.11.2023г. Поддържа, че с писмо от 22.11.2023г. уведомил ответника, че след заплащане на дължимите по договора годишни вноски за стопанисване на дивеча можело да се прекратил по взаимно съгласия същия. Заявява, че с писмото предупредил ответника, че при неплащане на тези вноски договорът щял да се прекратил поради виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя. Сочи, че с последващо писмо от 27.03.2024г. бил предупредил ответника, че не бил внесъл дължимата се съгласно договора гаранция. Излага, че на 02.09.2024г. бил отправил до ответника предизвестие за прекратяване на договора предвид неизпълнението на задълженията на ответника, като това предизвестие било връчено на ответника на 17.09.2024г. Претендира сумата в размер на 14 713,68 лв. с ДДС, представляваща главница по процесния договор, съставляваща неплатени годишни вноски за ползване на дивеча, която сума била дължим остатък по фактура с № 0000018198/14.11.2022 г. Заявява, че поради неплащане на задълженията по цитираната фактура в срок се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 15.11.2022 г. до 09.06.2025 г., възлизащо на общо 4921,24 лв.

Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че бил страна по процесния договор от 15.07.2013 г. с № 156 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Синаница", в района на дейност на териториално поделение „Държавно горско стопанство Кресна". Признава и наличието на сключените два анекса към този договор, а именно Анекс № 1 от 30.10.2018г. и Анекс № 2 от 22.08.2020г. Не оспорва, че на 15.11.2023г. отправил молба до ищеца-възложител за прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие, считано от 01.11.2023г. Поддържа, че ищецът вместо да преизчислил неизползваната годишна вноска за стопанисвана на дивеча и да приемел предложението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, в писмен вид заявил, че договорът щял да бъдел прекратен на основание чл. 6, т. 3, б. „а“ от глава IⅤ от същия, като тази разпоредба не касаела прекратяване на договора. Излага, че вместо договорът да бил прекратен по взаимно съгласие на 01.11.2023г., както бил поискал, ищецът го бил прекратил едностранно, по вина на ответника, чак през 2024г., почти година, след като бил направил волеизявлението за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Смята, че била налице неравнопоставеност между страните по договора, тъй като нямал възможност едностранно да поискал прекратяване на договора. Счита, че от представената фактура № 0000018198/14.11.2022 г. не ставало ясно за коя годишна вноска се касаела същата. В тази връзка прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

• чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 14 713,68 лв. /четиринадесет хиляди седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ – дължима главница, неплатена за 2021 г. и 2022г. годишна вноска за стопанисване на дивеча по сключен договор №156/15.07.2013 г. за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Синаница", в района на дейност на териториално поделение „Държавно горско стопанство Кресна" и подписан Анекс № 1 от 30.10.2018 г. и Анекс № 2 от 22.08.2020г., към договор №156/15.07.2013г., за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Синаница", в района на дейност на териториално поделение „Държавно горско стопанство Кресна", за което задължение е издадена фактура с №0000018198/14.11.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.06.2025 г. до окончателното погасяване.

• чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 4921,24 лв. /четири хиляди деветстотин двадесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ – лихва за забава върху главницата за периода от 15.11.2022 г. до 09.06.2025 г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 755 от 02.07.2025г. по ч. гр. д. № 1614/2025г. на Районен съд – гр. Благоевград. Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

Безспорни са по делото следните обстоятелства:

1/ Ищецът и ответникът са били страни по процесния договор от 15.07.2013 г. с № 156 за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Синаница", в района на дейност на териториално поделение „Държавно горско стопанство Кресна", като ищецът е бил възложител по договора, а ответникът е бил изпълнител по него;

2/ Срокът на договора бил от 15 години, т.е. до 15.07.2028г.

2/ Към процесния договор били сключени два анекса, а именно Анекс № 1 от 30.10.2018г. и Анекс № 2 от 22.08.2020г. С първия анекс от 30.10.2018г. ответникът встъпил като изпълнител по процесния договор като правоприемник на „ОМИКС" ЕООД. С втория анекс от 22.08.2020г. била намалена дължимата се вноска за стопанисване на дивеча на 16 430,65 лв., която следвало да се заплаща ежегодно в срок до 31 март на съответната година.

3/ На 15.11.2023г. ответникът-изпълнител отправил молба до ищеца-възложител за прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие, считано от 01.11.2023г.

Горепосочените безспорни обстоятелства се установяват и от приетия по делото доказателствен материал, включващ писмени доказателства.

От този доказателствен материал се установява също така, че ищецът не е приел предложението на ответника от 15.11.2023г. за прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие. Вместо това на 22.11.2023г. с писмо ищецът уведомил ответника, че след заплащане на дължимите по договора годишни вноски за стопанисване на дивеча можело да се прекратил по взаимно съгласия същия. Изрично в писмото е посочил, че в противен случай ще прекратил процесния договор на основание чл. 6, т. 3, б. „а“ от глава IⅤ от същия поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника-изпълнител. Отбелязано е в писмото, че ответникът е длъжен да внася дължимата се годишна вноска за стопанисване на дивеча., както и че не е подновена и внесена дължимата се гаранция. Определил е срок от 10 дни за внасянето на гаранцията, като в случай на невнасянето й е уведомил ответника, че ще счита действията му за неизпълнение на задълженията му по договора. С последващо писмо от 27.03.2024г. ищецът бил предупредил ответника, че не бил внесъл дължимата се съгласно договора гаранция, като отново му бил предоставил 10-дневен срок за това. По делото няма доказателства ответникът да е бил внесъл гаранция по договора. С писмото от 27.03.2024г. ответникът бил предупреден, че при невнасяне на гаранцията, ищецът-възложител ще предприемел действия за прекратяване на процесния договор.

На 12.08.2024г. е било изготвено становище от инж. ••••• (заемащ длъжността старши експерт „Ловно стопанство“ при ищеца), в което посочил, че ответникът не бил заплатил годишни вноски по процесния договор за 2021г., 2022г., и 2023г. в размер на 38 596,55 лв., с ДДС, като и за 2024г. няма и валидна банкова гаранция.

На 02.09.2024г. бил отправил до ответника едномесечно предизвестие за прекратяване на договора предвид неизпълнението на задълженията на ответника да заплатил годишни вноски за 2021г., 2022г., и 2023г. в размер на 38 596,55 лв., с ДДС, като и за 2024г. няма и валидна банкова гаранция. Това предизвестие било връчено на ответника, чрез неговия законен представител управителя ••••• Във връзка прекратяването на договора на 17.09.2024г. бил съставен и протокол за приемане на пътищата в дивечовъден участък „Синаница", в който било отразено, че пътищата са в задоволително състояние, непроменено през действието на договора.

Спорът по делото е концентриран относно това кога и по какъв начин е бил прекратен процесният договор, както и дали ответникът-изпълнител е бил изпълнил задълженията си по договора за заплащане на годишните вноски по договора за 2021г., 2022г. и 2023г. и за внасяне на гаранцията по същия за 2024г. Според ищеца прекратяването е станало с отправеното от него на 02.09.2024г. едномесечно предизвестие, връчено на ответника на 17.09.2024г. поради виновно изпълнение на горепосочените задължения. Според ответника прекратяването е било настъпило на 15.11.2023г. когато бил отправил молба до ищецавъзложител за прекратяване на процесния договор по взаимно съгласие. В тази връзка смята, че била налице неравнопоставеност между страните по договора, тъй като нямал възможност едностранно да поискал прекратяване на договора.

По отношение на тези спорни въпроси съдът съобрази следното:

Договорът между страните е особен. Правната му уредба е в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД). Той е сключен след провеждането на конкурс за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък "Синаница" на територията на ТП ДГС Кресна. Законът предвижда особени изисквания, на които следва да отговаря кандидатът (чл. 36а, ал. 1 ЗЛОД); определя съдържанието на заповедта на министъра на земеделието, с която се открива конкурсът (чл. 36б, ал. 1 ЗЛОД); регламентира методика, по която се определя началният размер на годишната вноска и размерът на гаранцията (чл. 36б, ал. 3 - 5); определя срокове за провеждане на конкурса, съдържанието на конкурсната документация и на предложението на всеки кандидат. Законът предвижда, че заповедта на министъра на земеделието, с която се обявяват резултатите от класирането, е индивидуален административен акт (чл. 36к, ал. 2 ЗЛОД).

Процесният договор, сключен на 15.07.2013 г. след проведен конкурс и въз основа заповед на министъра на земеделието, има за предмет предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък "Синаница". Сключен е за срок от 15 години. Възложителят се задължава да предостави на изпълнителя правото да стопанисва и ползва дивеча в съответния участък. Изпълнителят се задължава да заплаща годишна вноска за стопанисване на дивеча и годишна вноска за ползване на дивеча. И двете страни поемат допълнителни задължения, свързани с опазване на дивеча и неговата добросъвестно ползване.

Този договор, макар и сключен от търговец на страната на изпълнителя, не е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ заради спецификата на сделката. Резултатът, който сделката цели, се извежда от Глава първа, Общи положения, на ЗЛОД – опазване и стопанисване на дивеча като национално богатство, при което държавата, като собственик на дивеча, чрез своите органи предоставя на частноправни субекти право на лов. Спецификата на сделката намира израз в правата и задълженията и на двете страни, като задълженията и на двете страни са насочени не толкова към удовлетворяването на някакъв интерес на насрещната страна, а към защита на публичния интерес – опазване на дивеча като национално богатство, съхраняване на генофонда и видовото разнообразие, увеличаване и устойчиво развитие на дивечовите запаси, обогатяване на фауната и запазване на екологичното равновесие в природната среда (чл. 3, ал. 1 ЗЛОД). По отношение на такава сделка с административен елемент е нужно да се изтъкне, че държавата упражнява своята власт в обществен интерес.

В чл. 7, раздел Ⅴ от договора са изброени основанията за прекратяване на процесния договор. В тях действително липсва като основание право за едностранно прекратяване от страна на изпълнителя. Въпреки това липсата на право за едностранно прекратяване от страна на изпълнителя не следва да се счита за незаконна неравнопоставеност между страните по договора. Това е така, защото главно в този вид административен договор е публичният интерес. Тъй като дивечът е частна държавна собственост, договорите за неговото стопанисване (какъвто е и процесният договор) целят защита на националния генофонд. Държавата, чрез Министерство на земеделие и храните, съответно държавните й предприятия, има право на по-голям обем правомощия, за да гарантира, че територията няма да остане без надзор и стопанисване внезапно, което би станало, ако се приеме тезата на ответника, че отправянето на молба за прекратяване по взаимно съгласие е достатъчно. Както стана ясно, настоящият договор е специфичен, като същият представлява вид административен договор. Тези договори се различават от чистите търговски сделки по ЗЗД и ТЗ. При тях едната страна (държавата) винаги е във властническо положение, което й позволява едностранно прекратяване при нарушения на обществения интерес, докато изпълнителят е обвързан от сроковете на спечеления конкурс. Нужно е да се изтъкне, че изпълнителят се е бил запознал с условията на конкурса и проекта за договор преди подписването, като е знаел какви са основанията за прекратяването му. Трябва още веднъж да се подчертае, че при този вид договори основната цел е да се осигури стабилност на стопанисването, тъй като се касае за биологични ресурси и държавата има интерес от приемственост и планиране, което не позволява на изпълнителя да напусне участъка във всеки един момент.

Освен тези аргументи, следва да се изтъкнат и общите съображения, че в случай няма приемане на отправеното на 15.11.2023г. от ответника до ищеца предложение за прекратяване на договора. В тази връзка е нужно да се отбележи, че приемане на предложението за прекратяване ще бъде налице, когато страната – адресат на предложението, е направила волеизявление, което изцяло съвпада с последното. Иначе казано, приемането е изявление за пълно съгласие с предложението, поради което и всяко отклонение от направеното предложение, водещо до изменение, допълнение или поставяне на условия и ограничения, отрича факта на неговото приемане (вж. по-подробно за правната същност на приемането проф. Ал. Кожухаров „Облигационно право. Общо учение за облигационното отношение“, нова редакция и допълнения от проф. П. Попов, София, 2002 г., стр. 61 и сл.). В настоящия казус не се констатира приемане по посочения изискуем се начин.

От друга страна, по делото се установи, че ищецът възложител е изпълнил задълженията си по процесния договор, като е предоставил правото на ответника да стопанисва и ползва дивеча в дивечовъден участък "Синаница" за 2021г. и 2022г. Ответникът не е доказал, че е заплатил дължимите се от него годишни вноски за тези години. В тази връзка с едномесечно предизвестие, изтекло на 17.10.2024г., ищецът едностранно е прекратил процесния договор поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплати годишни вноски за ползването на участъка, както за невнасяне на дължимата се гаранция за 2024г.

В обобщение се налага изводът, че предявените осъдителни искове са основателни за пълните претендирани им размери.

Относно разноските:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищецът.

Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото исково дело. В хода на заповедното производство ищецът не е поискал заплащане на разноски, поради което и такива не са му били присъдени със заповедта за изпълнение.

На ищеца се дължат разноски в исковото производство в общ размер на 492,70 лв., с равностойност 251,91 евро, от които 200,78 евро за платена държавна такса и 51,13 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид подмяната на националната валута, считано от 01.01.2026 г., всички парични суми, присъждани с настоящото решение, следва да се превалутират съгласно чл. 11-13 от ЗВЕРБ, като същите се определят и присъждат само в евро.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение