Решение № 2 от 5.1.2026 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 436/2025 г.

Предявен е иск с правно основание по чл.415, вр. чл.422 от ГПК, при условията на евентуалност по чл.55 и чл.59 ЗЗД. Производството по делото е образувано по исковата молба на „••••••“ АД (с предходно фирмено наименование „•••••“ АД), ЕИК •••••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.П., п.к. 4000, район „Ц.“, ул. „••••••••“ № 1, ет. 5, представлявано от Изпълнителния директор А.Г.Т. чрез адв. Ц. К., вписана в САК с личен № •••••••••• съдебен адрес: гр. П., п.к. 4000. район „Ц.", ул. „••••••••“ № 1, ет. 5 срещу ЕТ „Н. - Н.Н. ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление: с. Ч., п.к. 2087, ул. „К.“ №4. Ищецът твърди в исковата молба, че на 31.05.2021 г. между „••••••“ АД (с предходно фирмено наименование „•••••“ АД), ЕИК •••••••••••, в качеството си на „Кредитор“, от една страна, и ЕТ „Н. -Н.Н.", ЕИК ••••••••••, в качеството си на „Кредитополучател" и Н.Н.Н., ЕГН ••••••••••, в качеството си на „Солидарен длъжник" и „Ипотекарен длъжник", и Н.Д.Н., ЕГН ••••••••••, от друга страна, е сключен Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. с нотариална заверка на подписите с per. №2192 при Е.П., нотариус с район на действие Районен съд - Пирдоп, вписан в Нотариалната камара с per. №108, наричан по-долу за краткост Договора, Договор за кредит. Като обезпечение на заемната сума в полза на Кредитора е учредена договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот№ 55, том II, per. № 2189, дело № 238 от 2021 г.. при Е.П., нотариус с район на действие Районен съд -Пирдоп, вписан в Нотариалната камара с per. №108, вписан в Имотния регистър при Агенцията по вписванията с вх. per. № 625 от дата 31.05.2021 год„ Акт № 21, том I, дело № 332/ 2021 г. Ищецът твърди в исковата молба, че съгласно чл. 2.1. буква (b) от Договора, уговорената главница на Кредита, в размер на EUR 4, 000 (четири хиляди евро) се предоставя и усвоява на етапи, както следва: Съгласно първи етап, посочен чл. 2.1 буква (b) т. i от Договора за кредит, при подписване на договора и с цел финансово подпомагане на Кредитополучателя, преди учредяване на необходимите обезпечения, Кредиторът отпуска част от целия Кредит в размер на EUR 349.13 (триста четиридесет и девет евро и тринадесет евроцента), представляващи BGN 682.83 (шестстотин осемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки), която сума се удържа от Кредитора при подписване на Договора за кредит за погасяване на такса за юридическо и административно обслужване, като сумата се приспада от отпуснатия кредит, за да покрие юридически и административни разходи, свързани със кредита и Обезпеченията (Доказателство №3); Съгласно чл. 2.1. буква (b) т. iii от Договора за кредит, след изпълнението на условията по чл. 2.1, буква (b). т. ii от Договора, страните се съгласяват остатъкът от сумата да бъде усвоено, както следва: • EUR 981.57 (деветстотин осемдесет и едно евро и петдесет и седем евроцента). представляващи BGN 1, 919.78 (хиляда деветстотин и деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки) се удържат от „••••••'4 АД, с която сума се погасяват изискуемите до 31.05.2021 г. задължения на Кредитополучателя във връзка с Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 21.09.2020 г. (Доказателство №4); • EUR 730.00 (седемсотип и тридесет евро), представляващи BGN 1, 427.76 (хиляда четиристотин двадесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки) се удържат от, ••••••" АД. с която сума се погасяват изискуемите до 31.05.2021 г. задължения на Кредитополучателя във връзка с Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 14.01.2021 г. (Доказателство №5); • EUR 1, 939.30 (хиляда деветстотин тридесет и девет евро и тридесет евроцента). представляващи BGN 3, 792.94 (три хиляди седемстотин деветдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) се превеждат по банковата сметка на Кредитополучателя (Доказателство №6). Съгласно чл. 2.2, буква (b) от Договора за кредит, за целите на Договора е достатъчно в срока по чл. 2.2. б. (а) сумата от кредита да е наредена от Кредитора, дори и съответната сметка за плащането по чл. 2.1 или 2.2 да не е заверена. Към настоящото заявление са приложени всички платежни нареждания и фактури, както и извлечение от счетоводните книги на Кредитора, като тези доказателства удостоверяват направените плащания по гореописаните етапи от Договор за Бизнес кредит - Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. Ищецът твърди в исковата молба, че кредиторът е изпълнил изцяло, точно и добросъвестно задълженията си по Договора за кредит, като видно от представените доказателства е отпуснал заемната сума в срок, съобразно горепосочените етапи и съгласно уговорения за това начин. Съгласно погасителния план, представляващ Приложение №1 към Договора, Кредитополучателят има задължение за периодични месечни вноски в размер на EUR 109.42 (сто и девет евро и четиридесет и два евроцента). първата от които падежира на 01.08.2022 г., а всички следващи падежират на първо число на всеки следващ календарен месец до края на погасителния план. След сключване на Договора, Кредитополучателят не е заплатил нито една месечна погасителна вноска съгласно Договора, като по посочената в Договора сметка на Кредиторът не са постъпвали пълни плащания по падежиралите вноски съгласно погасителния план, представляващ Приложение №1 към Договора. Посоченото неизпълнение обуславя изпадането в забава на Кредитополучателя, вследствие на която забава Доверителят ми е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост на вземанията си по Договора за кредит с Покана за предсрочна изискуемост с Изх. №31984/11.09.2023 г. (Доказателство №7), и Покана за предсрочна изискуемост с Изх. №32009/11.09.2023 г. (Доказателство №8), връчени на 07.09.2023 г. чрез ЧСИ С.Л., per. №927, район на действие Софийски окръжен съд. Поради липсата на доброволно изпълнение на задълженията по Договора в предоставения срок, Кредиторът пристъпва към принудително изпълнение и подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Със заявлението „••••••“ АД е поискало осъждане на ЕТ „Н. - Н.Н.“, в качеството си на Кредитополучател, да заплати следните суми: EUR 3, 569.04 (три хиляди петстотин шестдесет и девет евро и четири евроцента) - предсрочно изискуема главница по Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането; EUR 100.53 (сто евро и петдесет и три евроцента) по чл. 2.3, б. (а) и (Ь) - падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1, представляващо неразделна част от Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г., за периода от 02.08.2023 г. до 06.09.2023 г.; BGN 164.61 (сто шестдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) - държавна такса за образуване на производство по чл. 417; BGN 2, 000 (две хиляди лева) — разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди в исковата молба, че във връзка с подаденото заявление е образувано ч. гр. д. № 802/ 2024 г., по описа на Районен съд - Пирдоп, II гр. с-в, съдът е уважил изцяло подаденото заявление и е издал Заповед по чл. 417 ГПК с №491 от 28.11.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 802/ 2024 г., по описа на Районен съд - Пирдоп, II гр. с-в (Доказателство №9) и Изпълнителен лист №426 от 02.12.2024 г. (Доказателство №10), като е осъдил ЕТ., Н. - Н.Н.", да заплати в полза на „••••••" АД посочените по-горе суми. С получено на 15.05.2025 г. съобщение, „••••••" АД е уведомено, че срещу заповедта и издадения към нея изпълнителен лист е подадено възражение от длъжника, като съдът указва на заявителя за възможността в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване съществуването на вземането. С депозираното от длъжника възражение са оспорени всички вземания, присъдени по издадената Заповед по чл. 417 ГПК с №491 от 28.11.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 802/ 2024 г., по описа на Районен съд - Пирдоп, II гр. с- в. Ищецът твърди в исковата молба, че за „••••••“ АД възниква правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК срещу ответника ЕТ „Н. - Н.Н." за присъдените със Заповед по чл. 417 ГПК от 28.11.2024 г. и изпълнителен лист, издадени в производството по ч. гр. д. № 802/ 2024 г., по описа на Районен съд - Пирдоп, II гр. с-в, парични вземания, а именно: EUR 3, 569.04 (три хиляди петстотин шестдесет и девет евро и четири евроцента) - предсрочно изискуема главница по Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането; EUR 100.53 (сто евро и петдесет и три евроцента) по чл. 2.3, б. (а) и (b) -падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1, представляващо неразделна част от Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г.. за периода от 02.08.2023 г. до 06.09.2023 г.; BGN 164.61 (сто шестдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) - държавна такса за образуване на производство по чл. 417; BGN 2, 000 (две хиляди лева) - разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът твърди в исковата молба, че правният интерес от предявяването на настоящите установителни искове произтича от подаденото от ответната страна възражение, срещу което защитата на кредитора е по исков път - чрез предявяването на положителен установителен иск по чл. 422 ГПК. От гореизложената фактическа обстановка и представените писмени доказателства, приложени към заявлението в заповедното производство, както и към настоящата искова молба, се установява по безспорен начин, че между „••••••" АД (с предходно фирмено наименование „•••••" АД), ЕИК •••••••••••, в качеството си на Кредитор, от една страна, и ЕТ „Н. - Н.Н.", в качеството си на Кредитополучател, е сключен Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г., въз основа на който е възникнало валидно заемно правоотношение с произтичащите от него права и задължения за страните. „••••••“ АД е изпълнило изцяло, точно и добросъвестно задълженията си по Договора за кредит, отпуснало е заетата сума в срок, съобразно предвидените етапи и по договорения затова начин. От своя страна, Кредитополучателят е изпаднал в забава, което е принудило Кредиторът да предприеме действия по принудително събиране на дължимите към него суми. Ищецът твърди в исковата молба, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК (02.09.2024 г.), както и към датата на депозиране на настоящата искова молба, ответникът ЕТ „Н. - Н.Н.“, в качеството си на Кредитополучател. не е погасил задълженията си по Договора за кредит. Ищецът твърди в исковата молба, че при условията на евентуалност, в случай че съдът счете, че предявените искове по чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК за предсрочно изискуема главница и падежирала договорна лихва по Договора за кредит са неоснователни, моли да бъде осъден ответника да заплати следните суми в полза на ищеца: 1. Сумата в размер на EUR 2, 060.70 (две хиляди и шестдесет евро и седемдесет евроцента). равняваща се на BGN 4, 030.38 (четири хиляди и тридесет лева и тридесет и осем стотинки), дължима на основание чл. 59 ЗЗД, представляващата сбор от сумите, с които ответникът се е обогатил, а ищецът е обеднял поради плащането им за сметка на ответника. Посочената сума усвоена съгласно чл. 2.1 буква (b) т. i и т. iii от Договора за кредит, като с нейното удържане са били погасени изискуеми задължения на ответника по други два договора за кредит, сключени между страните, както и негово задължение, поето за покрИ.не на такса за юридическо и административно обслужване, произтичаща от Договора за кредит 2. Сумата в размер на EUR 1, 939.30 (хиляда деветстотин тридесет и девет евро и тридесет евроцента). равняваща се на BGN 3, 792.94 (три хиляди седемстотин деветдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), дължима на основание чл. 55, предл. 1 ЗЗД. представляващата платена без основание сума във връзка с подписания Договор за кредит. Ищецът твърди в исковата молба, че по-конкретно, в случай на отхвърляне на иска по чл. 422 ГПК за предсрочно изискуемата главница, счита, че са налице всички елементи на фактическите състав на евентуалните искове по чл. 55, предл. 1 и чл. 59 ЗЗД, доколкото е безспорно, че цялата процесната сума е предоставена от „••••••“ АД и същата е била усвоена по начина, уговорен между страните в Договора за кредит, видно от представените платежни нареждания. По отношение на допустимостта на съединяването на иск по чл. 422 ГПК с искове с правно основание чл. 55 и чл. 59 ЗЗД в производство по чл. 422 ГПК, същата се извежда от т. 11б на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К.. Ищецът твърди в исковата молба, че с настоящата искова молба кани ответника да върне по сметка на „••••••“ АД сумата в общ размер на EUR 4, 000.00 (четири хиляди евро), представляваща сбор от платената без основание сума в размер на EUR 1, 939.30 (хиляда деветстотин тридесет и девет евро и тридесет евроцента), и сумата в размер на EUR 2, 060.70 (две хиляди и шестдесет евро и седемдесет евроцента), с която ответникът се е обогатил за сметка на доверителя ми. Поради това. моля, на основание чл. 86 вр. с чл. 84, an. 2 ЗЗД и с оглед на постановките на Тълкувателно решение №5/2017 г., постановено по на 21.11.2019 г. по тълкувателно дело №5/2017 г., при уважаване на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 55, предл. 1 от ЗЗД и с чл. 59 ЗЗД, да присъдите в полза на ищеца и дължимата законна лихва за забава, изчислена от момента на поканата върху платената без основание сума в размер на EUR 1, 939.30 (хиляда деветстотин тридесет и девет евро и тридесет евроцента), равняваща се на BGN 3, 792.94 (три хиляди седемстотин деветдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), и сумата в размер на EUR 2, 060.70 (две хиляди и шестдесет евро и седемдесет евроцента), равняваща се на BGN 4, 030.38 (четири хиляди и тридесет лева и тридесет и осем стотинки), с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, тъй като с нея са погасени задължения на ответника. Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника ЕТ „Н. - Н.Н.", ЕИК ••••••••••, в качеството си на Кредитополучател по Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от ••••• от 31.05.2021 г., дължи в полза на ищеца -, , ••••••" АД, ЕИК •••••••••••. в качеството му на Кредитор, следните суми: EUR 3, 569.04 (три хиляди петстотин шестдесет и девет евро и четири евроцента) - предсрочно изискуема главница по Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането; EUR 100.53 (сто евро и петдесет и три евроцента) по чл. 2.3, б. (а) и (b)-падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1, представляващо неразделна част от Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г., за периода от 02.08.2023 г. до 06.09.2023 г.; В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли предявените искове по чл. 422 ГПК за предсрочно изискуема главница и падежирала договорна лихва, моли да бъде осъден ответника да заплати следните суми: EUR 2, 060.70 (две хиляди и шестдесет евро и седемдесет евроцента) - представляваща сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца поради плащането й за сметка на ответника; EUR 1, 939.30 (хиляда деветстотин тридесет и девет евро и тридесет евроцента) - представляваща платена без основание сума. Ищецът в исковата молба моли съда, да осъди ответника да заплати в полза на ищеца сторените в заповедното производство по ч.гр. д. № 802/ 2024 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, II гр. с-в разноски, както следва: 2164.61 лв. (две хиляди сто шестдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки), от които 164.61 лв. (шестдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки) за платена държавна такса и 2000 лв. (две хиляди лева) разноски за платено адвокатско възнаграждение, както и разноските, сторени в настоящото производство. Ответникът ЕТ Н. - Н.Н.", ЕИК: ••••••••••, със седалище и адрес на управление: обл.София, общ.Ч., с.Ч., ул."К." № 4, 2. Н.Н.Н., ЕГН: ••••••••••, с адрес, обл.София, общ.Ч., с.Ч., ул."К." № 4, и двамата чрез процесуалния си представител Адв. Е. Х. от АК- гр.София, личен номер ••••••••••••, с адрес: гр.София 1142, бул."••••••••••••" №44, ет.2, ап.5, тел. ••••••••••. в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и е направил доказателствени искания. Ответникът, в отговора на ИМ твърди, че искът по чл. 422 от ГПК е допустим, но неоснователен, искът по чл. 55 от ЗЗД, е допустим, но неоснователен, тъй като Така изложените обстоятелства не отговарят на обективната истина, което от своя страна води до неправилност и необоснованост на предявените искове. Ответникът, в отговора на ИМ твърди, че на първо място, с решение № 217 от 19.12.2024г., постановено по т.д.№ 73/2024г. по описа на Върховния касационен съд, ТО, Второ отделение, прогласява за нищожно арбитражно решение с предмет три договора за бизнес кредит от 21.09.2020г., от 14.01.2021г. и от 31.05.2021г. (за което е настоящото производство - Договор за заем „Бизнес Кредит" № ••••• от 31.05.2021г., упоменат на първа страница в решението на частния съд). В мотивите на ВКС се излагат доводи, че сумите и по трите договора не са получени от едноличния търговец, във връзка с упражняваната от него търговска дейност. Сумите са предоставени за погасяване на лични задължения на физическите лица, които са и солидарни длъжници, учредяване на ипотеки и заплащане на таксите за разглеждане и отпускане на кредита. Поради изложените в тази насока мотиви на най-висшата съдебна инстанция, е установено, че Н.Н. е получила сумите в качеството си на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и ДиректИ. 93/1 З/ЕО. Прилагаме заверен препис от това съдебно решение. С оглед задължителните указания обективирани в Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022г. по Тълк.Д. №1/2020г., ОСГТК на ВКС, с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, законодателят е предвидил задължение на съда, да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори, същото е валидно и за заповедното производство. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Когато без да е направено възражение за нищожност от страните, по делото са събрани доказателства, от които тя може да се установи, по силата на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да ги обсъди и даде правна квалификация на установените от тях факти. Някои от общите основания за нищожност по чл. 26 ЗЗД се установяват от самата сделка и съдът е длъжен да ги констатира като не зачете нейните правни последици. Порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Неспазването на разпоредбите, установяващи форма за действителност, също е видимо от самата сделка. При договорите за потребителски кредити приложение намира и Закона за потребителските кредити, който въвежда редица допълнителни императивни изисквания, към съдържанието и формата на договора. Нарушението им води до нищожност на договора. Съгласно мотивите на Решение №50001 от 28.06.2024г. по гр.д. № 1337/2022г., Г.К., III Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, щом е налице задължение за решаващия съд да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори, при предявено възражение с такъв предмет, той дължи произнасяне по тях. Непроизнасянето му е в грубо нарушение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес и съставлява отказ от правосъдие. Ответникът, в отговора на ИМ твърди, че съгласно Решение №175 от 07.11.2017г. по Т.Д. №141/2017г., Т.К., I Т.О. на ВКС, потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл. 143 ЗЗП, е налице противоречието, потребителят следва единствено да изложи фактически и/или правни обстоятелства, които според него обуславят неравноправния характер на договорната клауза. Потребителят може и да не сочи конкретна хипотеза по чл. 143, т. 1-18 ЗЗП, както и неравноправният характер може да е основан на обстоятелства по чл. 145, ал. 1 ЗЗП - възникнали при сключване на договора, други клаузи или други договори, от които зависи оспореният. Не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, който гласи „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12". Твърдим, че договора е изготвен и сключен в шрифт по-дребен от изисквания от закона, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12. изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от 12, то той е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК /в този смисъл Решение №50206 от 25.11.2022г. по ГР.Д. М3578/2020г., Г.К., III Г.О. на ВКС/. Същото изискване е уредено и в чл. 23, ал. 5 от ЗКНИП, а съгласно чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 - 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. Неясно описан е начинът, по който се сформират задълженията за лихви на ответницата. Не е приложена формула или друго доказателство за нейното изчисление, от което начина на сформирането й остава неизвестен. При изчисление на годишно дължимата лихва се получава сума, различна за всеки един месец от погасителните планове. Това са 90 месеца, респективно вноски по всеки един от трите договора. Действително по договорите са посочени величини на ГЛП, но те не са доказателствено обосновани и при изчисления наша страна, се установяват разминавания. Освен това, размера на фиксирания ГЛП по заемите е в размер на 29%, а това означава, че за 3 години ответницата ще е заплатила 87% от размера на всяка главницата под формата на лихви. Извън гореизложеното, съдилищата в Република България са имали възможността да се произнасят по въпроси свързани с нищожност на обезщетението за забава, поради прекомерност, дори и ако сделката се счита за търговска. Ответникът, в отговора на ИМ твърди, че в договора за заем, който е послужил за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, са налице неравноправни клаузи. Твърди, че е налице неравноправна клауза поради това, че за различни нарушения на договора, в полза на кредитора са предвидени необосновано високи обезщетения, както и заплащане на лихви в прекомерни размери. Неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, която съгласно чл. 146, ал. 1 от същия закон, е нищожна. Процесният договор нарушава чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, съгласно който „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. Недопустимо е кредитните институции да събират такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на кредитната институция по предоставяне на кредита, а именно — такси и комисионни за действия по одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. В процесния договор за удържани от кредиторът следните суми - 682, 84 лева или 349, 13 евро за юридическо и административно обслужване. За тази сума е издадена и фактура № 0000038913 от 31.05.2021г. от страна на ищцовата страна. Следва да се посочи, че страните са постигнали съгласие за предоставянето на кредит в размер на 4000 евро - главница, като именно с тази сума би следвало заемополучателят да разполага свободно, тази сума следва да бъде усвоена от последния, респ. да се дължи нейното връщане, заедно с лихвите и другите уговорени плащания. От изложеното до момента се стига до извода, че потребителят не е разполагал с целия финансов ресурс, за който се е уговорил, поради това, че от главницата са удържани посочените по-горе суми, като именно част от тази главница е в основата на издаването на заповедта за незабавно изпълнение. От друга страна, въз основа на посочения в договора размер на главницата, която действително не е била усвоена в пълния си размер, са начислявани и лихвите по договора. Тоест стига се до извода, че е била олихвявана и част от главницата, с която всъщност заемополучателят не е разполагал. Както по заповедното, така и по исковото производство не са налице доказателства, че уговорената с договора сума е била преведена на ответницата от страна на ищцовата страна. Ответникът, в отговора на ИМ твърди, че по иска с правна квалификация чл. 55 от ЗЗД, на първо място, ищецът претендира връщане на дадено без основание на основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД. Първият състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В настоящия случай, не са налице доказателства, че в патримониума на ответника е постъпила някаква имуществена облага въз основа на Договор за бизнес кредит, Клиентски № ••••• от 31.05.2021г., т.е. не е налице преминаване на имущество от имуществената сфера на ищеца в патримониума на ответника. В случай, че този иск бъде допуснат до разглеждане, правят възражение за прихващане със сумите, които ЧСИ С.Л., с рег.№ 927 на КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд е събрал принудително от ответницата в полза на ищеца по изп.д.№ 20249270402164 и изп.д.№ 20249270402837 и двете по описа на ЧСИ С.Л.. За това прилагат счетоводни справки от ЧСИ С.Л., от който е видно какви суми са били удържани, по какви пера, както и какви суми, които са преведени по сметка на взискателя. Ответникът в отговора на ИМ моли съда да постанови решение, с което да отхвърли така предявените искове срещу „ЕТ Н. - Н.Н.“, ЕИК: ••••••••••, същите са недоказани, необосновани и неоснователни, в противоречие с материалните и процесуалните норми на закона. С този отговор оспорват изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер.Ответникът в отговора на ИМ моли съдът да им присъди сторените разноски, както и сторените разноски в заповедното производство. В с.з. ищецът не изпраща представител. В писмени молби по делото пълномощникът на ищеца поддържа предявения иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК и е изразил становище за основателност на иска, респективно уважаване на евентуално предявените такИ. по чл.55 и 59 ЗЗД, претендират се разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание заявява становище за неснователност на исковите претенции, ангажира доказателства, претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК, представя писмена защита. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: От приетите писмени доказателства по делото: представените с исковата молба Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г.; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 55, том II. per. № 2189, дело № 238 от 2021 г., при Е.П., нотариус с район на действие Районен съд - Пирдоп, вписан в Нотариалната камара с per. №108, вписан в Имотния регистър при Агенцията по вписванията с вх. per. № 625 от дата 31.05.2021 год., Акт № 21, том I, дело № 332/ 2021 г.; Фактура № 0000038913 / 31.05.2021 г. за юридическо и адм. обслужване; Нареждане за валутен превод 02.06.2021 г.; Нареждане за валутен превод 02.06.2021 г.; Платежно нареждане от с № 154752576 от 02.06.2021 г.; Платежно нареждане от с № 148895270 от 25.09.2020 г; Покана за предсрочна изискуемост до Н.Н.; Изпълнителен лист № 426, издаден на 02.12.2024 г., ., издадена по ч. гр. д. № 802/ 2024 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, II гр. с-в; Заповед по чл. 417 ГПК №491 от 28.11.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 802/ 2024 г. по описа на Районен съд - Пирдоп. II гр. с-в; представените с отговора на ИМ Счетоводна справка 14151/28.03.2025г., издадена от ЧСИ С.Л., с рег.№ 927 на КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд по изп.д.№ 20249270402164; Счетоводна справка 26979/01.07.2025г., издадена от ЧСИ С.Л., с рег.№ 927 на КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд по изп.д.№ 20249270402837; приложени гр.д. №22790/24г. по описа на РС-П.; ч.гр.д.№16943/24г. по описа на РС П.; ч.гр.д. №773/25г. по описа на ОС-П. РС; ч.гр.д. №№593/24г. и 802/24г. по описа на РС- Пирдоп, се установява, че между страните е сключен Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. с нотариална заверка на подписите с per. №2192 при Е.П., нотариус с район на действие Районен съд - Пирдоп, вписан в Нотариалната камара с per. №108, наричан по-долу за краткост Договора, Договор за кредит. Като обезпечение на заемната сума в полза на Кредитора е учредена договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот№ 55, том II, per. № 2189, дело № 238 от 2021 г.. при Е.П., нотариус с район на действие Районен съд -Пирдоп, вписан в Нотариалната камара с per. №108, вписан в Имотния регистър при Агенцията по вписванията с вх. per. № 625 от дата 31.05.2021 год„ Акт № 21, том I, дело № 332/ 2021 г. Съгласно чл. 2.1. буква (b) от Договора, уговорената главница на Кредита, в размер на EUR 4, 000 (четири хиляди евро) се предоставя и усвоява на етапи, както следва: Съгласно първи етап, посочен чл. 2.1 буква (b) т. i от Договора за кредит, при подписване на договора и с цел финансово подпомагане на Кредитополучателя, преди учредяване на необходимите обезпечения, Кредиторът отпуска част от целия Кредит в размер на EUR 349.13 (триста четиридесет и девет евро и тринадесет евроцента), представляващи BGN 682.83 (шестстотин осемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки), която сума се удържа от Кредитора при подписване на Договора за кредит за погасяване на такса за юридическо и административно обслужване, като сумата се приспада от отпуснатия кредит, за да покрие юридически и административни разходи, свързани със кредита и Обезпеченията. Съгласно чл. 2.1. буква (b) т. iii от Договора за кредит, след изпълнението на условията по чл. 2.1, буква (b). т. ii от Договора, страните се съгласяват остатъкът от сумата да бъде усвоено, както следва: EUR 981.57 (деветстотин осемдесет и едно евро и петдесет и седем евроцента). представляващи BGN 1, 919.78 (хиляда деветстотин и деветнадесет лева и седемдесет и осем стотинки) се удържат от „••••••'4 АД, с която сума се погасяват изискуемите до 31.05.2021 г. задължения на Кредитополучателя във връзка с Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 21.09.2020 г.; EUR 730.00 (седемстотин и тридесет евро), представляващи BGN 1, 427.76 (хиляда четиристотин двадесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки) се удържат от, ••••••" АД, с която сума се погасяват изискуемите до 31.05.2021г. задължения на Кредитополучателя във връзка с Договор за заем Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 14.01.2021 г.; EUR 1, 939.30 (хиляда деветстотин тридесет и девет евро и тридесет евроцента). представляващи BGN 3, 792.94 (три хиляди седемстотин деветдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки) се превеждат по банковата сметка на Кредитополучателя. Съгласно чл. 2.2, буква (b) от Договора за кредит, за целите на Договора е достатъчно в срока по чл. 2.2. б. (а) сумата от кредита да е наредена от Кредитора, дори и съответната сметка за плащането по чл. 2.1 или 2.2 да не е заверена. От изготвена ССче и изслушано в.л. в съдебно заседание се установява, че по Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. от „••••••“ АД в полза на ЕТ „Н. - Н. Н." с отпусната заетата сума в размер на 4 000 EUR. Кредитът може да се изплати и усвои в левовата му равностойност по фиксинга на БНБ към деня на изплащане. От 4 000 EUR, съгласно т. 2.1. (б), (i) от договора за кредит на първи етап са удържани 349.13 EUR, което представлява 682.83 лв. такса за юридическо и административно обслужване. Страните са се споразумели и след изпълнение на условията по т. (ii) т. 2.1. (б), (i) от договора за кредит остатъка от заемната сума се усвоява, както следва: 1919, 78 лв., представляващи 981, 57 EUR се удържат от „••••••“ АД за покрИ.не на дължимите към 31.05.2021 г. задължения на ЕТ „Н. - Н. Н." по договор за бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 21.09.2020 г. Сумата е преведена с валутен превод от банковата сметка с ••••••••••••••••••••••••• на „••••••" в ДБанк на 02.06.2021 г.; 1427, 76 лв., представляващи 730 EUR се удържат от „••••••" АД за покрИ.не на дължимите към 31.05.2021 г. задължения на ЕТ „Н. - Н. Н." по договор за бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 14.01.2021 г. Сумата е преведена с валутен превод от банковата сметка с •••••••••••••••••••••••••• на „••••••" в ДБанк на 02.06.2021 г.; 3 792, 95 лв., представляващи 1 939, 30 EUR се превеждат по банковата сметка на Кредитополучателя с платежно нареждане № 154752576 от 02.06.2011 г.; По банковата сметка с ••••••••••••••••••••••••• на ЕТ „Н. - Н. Н." с платежно нареждане № 154752576 от 02.06.2011 г. са постъпили 3 792, 95 лв., представляващи 1 939, 30 EUR. Редовни периодични погасителни плащания по вноските, уговорени в Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. - ЕТ „Н. - Н. Н." не са извършвани. Съгласно Погасителен план към Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. месечната лихва за периода от 02.08.2023 г. до 06.09.2023 г. е 101, 15 EUR. По Договор за бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. между фирма „••••••" АД в полза на ЕТ „Н. — Н. Н." и съгласно Изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражно решение ЕТ „Н. -Н. Н." дължи за периода от 01.08.2021 г. до 01.08.2023 г. 25 месечни погасителни вноски (главница и лихва) по 109, 42 EUR. или общо 2 735, 50 EUR. От тях общият размер на главницата е 430, 96 EVR и оставаща лихва 2 304, 54 EUR. За периода от 01.09.2023 г. до 01.01.2029 г. при дължими 65 месечни погасителни вноски, дължимата главница е в размер на 3 569, 04 EUR и падежирала лихва в размер на 17, 25 EUR, което представлява общо 3 586, 29 EUR. От 07.09.2023 г. лихва не се дължи. Общият размер на дължимото по Договор за бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. с ЕТ „Н. - Н. Н." е 6 321, 79 EUR, от които 4 000 EUR главница и 2 321, 79 EUR лихва върху главницата. След датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК плащания не са постъпили. Погасителни плащания по вноските, уговорени в договор за кредит сключен между фирма „••••••" АД в полза на ЕТ „Н. - Н. Н." с клиентски № 6 776 от 31.05.2021 г. за 4 000 EUR не са постъпили. Липсва дефиниция за ГПР при търговски дружества и се предполага, че няма такава нужда. Прието е, че търговецът е професионалист в своята дейност и при него няма опасност от заблуда при закупуване/ползване на дадена стока/услуга, каквато например има при потребителя. Във връзка с поставената задача, като се използва кредитен калкулатор за изчисляване на ГПР и условията по договор за кредит сключен между фирма „••••••" АД в полза на ЕТ „Н. - Н. Н." с клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. за 4 000 EUR при срок на кредита 90 месеца, лихва 29 %, 312 EUR такса за юридическо и административно обслужване, усвоената нетна сума е 3650, 58 EUR, което представлява сумата на кредита, намалена с платените такси преди и по време на усвояването при месечни вноски от 109, 42 EUR, което е и средно месечно плащане и включват плащане по главница и лихви и разходи -такси при усвояване - 349.42 EUR, годишни и месечни такси - 0.00 EUR, лихви -5848.90 EUR общо разходите са 6 198.32 EUR, общо за изплащане, включва размера на кредита плюс всички разходи (лихви и такси) за кредита е 10 198.32 EUR. От посочените данни следва, че годишният процент на разходите е 38, 1964. По Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г., сключен с ЕТ „Н. - Н. Н." редовни периодични погасителни плащания по вноските до момента не са извършвани. Съгласно Погасителен план към Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г. в размер на EUR 4 000 (три хиляди EUR) от „••••••" АД в полза на ЕТ „Н. - Н. Н." общият размер па лихвата по месеци е 5 848, 90 EUR. Съотношението между главница и лихва е 1, 46 пъти, т.е. лихвата е 1, 46 пъти по-голяма от главницата по кредита.Сумата 349, 13 EUR, което представлява 682, 84 лв. такса за юридическо и административно обслужване по Фактура № 0000038913 от 31.05.2021 г. е погасена с усвояването на кредита и е част от главницата. При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи: Предявен е допустим положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Правният интерес на ищеца от предявяване на установителен иск с предмет съществуването на предявеното вземане произтича от установените от приложеното ч.гр.д обстоятелства, по което заповедно производство съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и ИЛ, като е осъдил ответника да заплати посочените суми в полза на настоящия ищец. Съдът е указал на заявителя-ищец в настоящото производство за възможността да предяви установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение, въз основа на постъпилото възражение от ответника-длъжник. Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за процесното вземане. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.153, чл. 154 и чл. 155 ГПК, в тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на облигационни правоотношения между страните по договор с изложеното в исковата молба съдържание, както и че договорът е сключен, а заемът – използван за обслужване на търговската му дейност, а не за лични цели. По иска по чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а именно, че процесната сума е излязла от неговото имущество и е преминала в имуществото на ответника, а в тежест на ответника е да установи по безспорен начин с допустимите от ГПК доказателствени средства, че сумата е получена от него на валидно правно основание, т.е., основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер. В тежест на всяка от тях е пълното и главно доказване на всички твърдени от тях положителни факти и обстоятелства, както и всички правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи и/или правоотлагащи възражения, от които черпят изгодни за себе си правни последици. Установява се от доказателствата по делото, че ищцовото дружество „••••••“ АД, вписано като финансова институция в регистъра по чл.3а, ал.1 ЗКИ, е предоставило по силата на договор за заем, именован „Бизнес кредит“ № •••••/31.05.2021 г., на заемополучателя, посочен като ЕТ „Н. - Н. Н.", лихвоносен обезпечен с ипотека заем в размер на 4 000 евро. В договора е уговорено, че заемополучателят се задължава да използва заема за следните цели и етапи: първи етап - при подписване на договора и с цел за финансово подпомагане на кредитополучателя, преди предоставяне на обезпеченията, се отпуска част от заема в размер на 349, 13 евро, които се удържат за погасяване на такса за юридическо и административно обслужване, дължима от заемополучателя за всички възникнали и предвидени към момента на подписване на договора административни и юридически разходи, свързани със заема и обезпеченията, а втори етап - след погасяване на посочените задължения за административно и юридическо обслужване и след учредяване на първа по ред ипотека в полза на заемателя, остатъкът от заемната сума се превежда по посочената от заемополучателя сметка - за оборотни средства. На първо място следва да се посочи, че последователно и непротиворечиво се приема в съдебната практика, че физическото лице и регистрираният от него едноличен търговец не са различни правни субекти, а се касае за единство в правния субект, но и обособеност на предприятието на едноличния търговец от неговото останало имущество – Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г. по тълк.д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 1012 по дело № 1853/1994 г., Решение № 478 по дело № 1399/1993 г., V г.о., Определение № 389 по ч.гр.д. № 269/1996 г., V г.о., Решение № 855 по гр.д. № 123/2003 г., II г.о., Определение №3709 по ч.гр.д. № 1654/2008 г., V г.о., Решение № 437 по гр.д. № 70/2011 г., III г.о., Решение № 80 от 26.07.2012 г. по т.д. № 287/2011 г., I т.о., Решение № 26 от 24.07.2018 г. по т.д. № 1853/2017г., I т.о., Определение № 33 от 20.01.2020 г. по ч.т.д. № 2565/2019 г., I т.о., Определение № 1998 от 06.07.2023 г. по ч.гр.д. № 1574/2023 г., IV г. о. и др. С оглед на това регистрирането на ответника като ЕТ не е променило персоналитета му, а само е разширило неговата правоспособност. Предоставянето на кредити на потребители, обезпечени с ипотека или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и кредити, чиято цел е придобИ.не или запазване на вещно право върху недвижим имот, е подчинено на правилата, произтичащи от разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП) – чл. 1. Съгласно дадената дефиниция в § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, „потребител“ е всяко физическо лице, което при сключването на договор за кредит за недвижим имот действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Понятието "потребител" е дефинирано и в разпоредбата на чл. 2, б. "б. " от ДиректИ. 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. На основание § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП, същото е въведено в националното законодателство с разпоредбата на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно която "Потребител" е всяко физическо лице, което придобИ. стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. ДиректИ.та дефинира договорите, към които се прилага, според качеството на страните по тях – в зависимост от обстоятелството дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Съгласно практиката на СЕС, когато е сезиран със спор по договор, който би могъл да попадне в приложното поле на посочената директИ., националният съд трябва с оглед на всички обстоятелства по делото и на всички доказателства да провери дали съответното лице, което е страна по договора, може да бъде опреде•••••• като потребител по смисъла на директИ.та (решение на Съда от 03.09.2015г., Costea (С-110/14), ECLI: EU: C: 2015: 538, решение от 27.10.2022г., „С.В.“ ООД (С-485/21), ECLI: •••••••••••• и др.). С разрешението, дадено по Дело С-105/17 на СЕС, образувано за тълкуване на Член 2, букви б) и г) от ДиректИ. 2011/83/ЕС — Член 2, точка 2 — е дадено тълкуване на понятията "търговец" и "търговски практики". В същото е прието, че действията на физическото лице биха могли да бъдат приети за "търговска практика" само когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, което запитващата юрисдикция следва да провери с оглед всички релевантни за случая обстоятелства. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства, вкл. и установеното в приложено решение № 217 от 19.12.2024г., постановено по т.д.№ 73/2024г. по описа на Върховния касационен съд, ТО, Второ отделение, с което се прогласява за нищожно арбитражно решение с предмет три договора за бизнес кредит от 21.09.2020г., от 14.01.2021 г. (за което е настоящото производство - Договор за заем „Бизнес Кредит" № ••••• от 14.01.2021 г.. упоменат на първа страница в решението на частния съд) и от 31.05.2021 г. В мотивите на ВКС се излагат доводи, че сумите и по трите договора не са получени от едноличния търговец, във връзка с упражняваната от него търговска дейност. Сумите са предоставени за погасяване на лични задължения на физическите лица, които са и солидарни длъжници, учредяване на ипотеки и заплащане на таксите за разглеждане и отпускане на кредита. Поради изложените в тази насока мотиви на сочената съдебна инстанция, е установено, че Н.Н. е получила сумите в качеството си на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и ДиректИ. 93/13/ЕО. Съгласно мотивите на Решение №50001 от 28.06.2024г. по гр.д. № 1337/2022г., Г.К., III Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, щом е налице задължение за решаващия съд да следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори, при предявено възражение с такъв предмет, той дължи произнасяне по тях. Непроизнасянето му е в грубо нарушение на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес и съставлява отказ от правосъдие. Не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, който гласи „Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12". Договорът е изготвен и сключен в шрифт по-дребен от изисквания от закона, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора следва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него. ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от 12, то той е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК. Същото изискване е уредено и в чл. 23, ал. 5 от ЗКНИП. а съгласно чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5 - 9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. Съгласно Решение на съда (девети състав) от 21 март 2024 година по дело С-714/22, член 3, буква ж) от ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ. 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си. както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от ДиректИ. 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. В процесния договор не е налице посочване на ГПР, което е нарушение на потребителското законодателство и основание за недействителност на сключения договор за заем. От изготвената и приета като бепристрастна и компетентна експертиза, ГПР е в размер 39, 2653%. Неясно описан е начинът, по който се сформират задълженията за лихви на ответницата. Не е приложена формула или друго доказателство за нейното изчисление, от което начина на сформирането й остава неизвестен. При изчисление на годишно дължимата лихва се получава сума, различна за всеки един месец от погасителните планове. Това са 90 месеца, респективно вноски по всеки един от трите договора. Действително по договорите са посочени величини на ГЛП, но те не бяха безспорно доказани. Същевременно размерът на фиксирания ГЛП по заемите е в размер на 29%, а това означава, че за 3 години ответницата ще е заплатила 87% от размера на всяка главницата под формата на лихви. „Спорният въпрос пред настоящата инстанция касае на първо място действителността на договорната разпоредба на чл. 2.3., б. (с) от Договора, предвиждаща, че в случай, че заемодателят не изпълни което и да е задължение по договора, вкл. и при предсрочна изискуемост, същият дължи неустойка за забава в размер на 0, 27 % върху непогасената част от заема за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми. Страните изрично и повторно са уточнили, че неустойката се дължи и след обявяване на заема за предсрочно изискуем - чл. 2.3., б. (е), като се начислява върху цялата непогасена сума на заема, независимо дали заемът е усвоен изцяло-чл. 2.3., б. (с). По въпроса кога уговорената в търговски договор неустойка е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави е налице задължителна практика - TP № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Същата е е смисъл, че сама по себе си прекомерността на договорената неустойка не я прави a priori нищожна, поради накърняване па добрите нрави, ако не излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като конкретната преценка се извършва във всеки отделен случай и то към момента на сключване на договора, а не към момента на неизпълнението. Могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи- поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Икономическата цел на отпуснатия заем е придобИ.не на парични средства и за двете страни. В случая за кредитополучателя, тя е покрИ.не на текущи и инвестиционни бизнес нужди, респ. за кредитора - да получи реализиране на целта на кредита, плюс печалба чрез получаване на възнаградителна лихва. При това положение, уговарянето на неустойка за забава досежно дължимия остатък от кредита в размер на 0, 27 % на ден или 98, 55 % годишно излиза извън присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Същата надхвърля близо десет пъти размера на законната лихва по чл. 86, ал. 2 ЗЗД. При този размер на неустойката главният дълг би се удвоил за приблизително година забава. Предвидената неустойка е много над размера на предвидимите вреди от неизпълнение на парично задължение. Чрез нея се формира размер на вземане, която води до неоснователно разместване на парични средства извън целите на кредитната дейност на дружеството. Обезщетението за неизпълнение, следва да е в рамките на уговорените цели и да не създава нови задължения, които да правят невъзможно погасяване на кредита. С така уговореното задължение се създава обременяване на задълженията на длъжника, произтичащи от договора за кредит, още повече, че съобразно уговорките между страните вземането за неустойка се погасява преди главницата /чл. 2. 4 (d)/. Предвидена неустойката води до онова многократно нарастване на дълга, при което це••••••то със същата стимулиране на кредитополучателя за реачно изпълнение на задължението му се обезсмисля. Наличието на предоставени обезпечения и възможността кредиторът да получи удовлетворение на вземанията си. също води до извод, че предвидената неустойка е извън обезпечителната функция, следваща от чл. 92 от ЗЗД. Вземанията на заемодателя по конкретния договор са обезпечени с договорна ипотека. Съвкупната преценка на гореизложеното обуславя извода, че процесната неустойка е в несъответствие с основните принципи, на които е изградена правната система в страната: добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на необосновано облагодетелстване на кредитора и пр. Тази неустойка излиза извън присъщите й функции и като нарушаваща добрите нрави е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, изр. 3 ЗЗД. Наличието на основание за прогласяване на нищожност води до пречка за присъждане на исканата сума и в претендираните периоди. Наличието на предоставени обезпечения и възможността кредиторът да получи удовлетворение на вземанията си, също води до извод, че предвидената неустойка е извън обезпечителната функция, следваща от чл. 92 от ЗЗД. Вземанията на заемодателя по конкретния договор са обезпечени с договорна ипотека“, така Решение №63 от 28.02.2023г. по Т. Д. №473/2022г. на Апелативен съд – Варна. В договора за заем, който е послужил за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, са налице неравноправни клаузи. Налице енеравноправна клауза поради това, че за различни нарушения на договора, в полза на кредитора са предвидени необосновано високи обезщетения, както и заплащане на лихви в прекомерни размери. Неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, която съгласно чл. 146, ал. 1 от същия закон, е нищожна. Процесният договор нарушава чл. 10, ал. 2 от ЗПК и чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, съгласно който „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита". Недопустимо е кредитните институции да събират такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на кредитната институция по предоставяне на кредита, а именно - такси и комисионни за действия по одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. В процесния договор са удържани от кредоторът следните суми - 682, 84 лева или 349, 13 евро за юридическо и административно обслужване. За тази сума е издадена и фактура № 0000038913 от 31.05.2021 г. от страна на ищцовата страна. Следва да се посочи, че страните са постигнали съгласие за предоставянето на кредит в размер на 4000 евро - главница, като именно с тази сума би следвало заемополучателят да разполага свободно, тази сума следва да бъде усвоена от последния, респ. да се дължи нейното връщане, заедно с лихвите и другите уговорени плащания. От изложеното до момента се стига до извода, че потребителят не е разполагал с целия финансов ресурс, за който се е уговорил, поради това, че от главницата са удържани посочените по-горе суми, като именно част от тази главница е в основата на издаването на заповедта за незабавно изпълнение. От друга страна, въз основа на посочения в договора размер на главницата, която действително не е била усвоена в пълния си размер, са начислявани и лихвите по договора. Тоест стига се до извода, че е била олихвявана и част от главницата, с която всъщност заемополучателят не е разполагал. Съобразно установените по делото фактически обстоятелства, сключеният между страните договор е такъв за кредит за недвижим имот на потребител по смисъла на чл. 1, ал. 2 и чл. 22 от ЗКНИП. Договорът между страните по делото е за предоставянето на заем, задълженията по който са били обезпечени с ипотека, и при сключването му ответника, в качеството си на заемополучател, е действал извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност, следователно – в качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на ЗКНИП. Макар при сключване на договора да е посочено търговското качество на ответника, той не е действал като търговец, а общото изявление на страните, че се касае за финансово подпомагане на кредитополучателя, следва да се приеме за привидно (симулативно) и посочено с оглед избягване засилената защита на потребителите, на които се предоставя услуга по кредитиране. Следователно, след като ответника при сключването на договора за кредит е действал извън рамките на търговска или професионална дейност, може да бъде определен като потребител по смисъла на цитираната директИ. и § 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП, поради което процесният договор за кредит попада в обхвата на ЗКНИП. Съгласно чл. 38 от ЗКНИП, когато не са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, чл. 24, ал. 1, т. 5-9 и 11 и чл. 25, ал. 3, договорът за кредит е нищожен. В процесния договор за заем не е налице надлежно посочен и описан ГПР, което е в противоречие с изискването на чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, поради което договорът е изцяло нищожен на основание чл. 38 от ЗКНИП. Следователно, непосочването на действителния годишен процент на разходите в договора за кредит влече неговата нищожност на основание чл. 39 от ЗКНИП, в каквато хипотеза потребителят връща само общия размер на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него. В този смисъл са и задължителните тълкувания, дадени в Решение на Съда (девети състав) от 21 март 2024 г. по дело C-714/22, според което когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от ДиректИ.та разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Според чл. 3, буква ж) от ДиректИ.та "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Настоящата съдебна инстанция намира, че предвидената в процесния договор такса за разглеждане попада в посочената разпоредба касателно общите разходи по кредита, предвид което същата е следвало да бъда включена в ГПР. Като не е прибавил таксата към ГПР, кредитодателят е лишил потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по начин, идентичен на непосочване на този процент. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗКНИП е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 39 от ЗКНИП е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 39 от ЗПК в специалния ЗКНИП, в който смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. На ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г. на II т. о. на ВКС. С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. е посочено, че член 6, параграф 1 от ДиректИ. 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От разясненията, дадени в т. 47 от Решение от 30.06.2022 г. по дело C 170/21 на Съда на ЕС, се налага извод, че чл. 19, ал. 6 от ЗПК предвижда служебно прихващане в случаите, когато дадена клауза е нищожна по силата на член 19, ал. 5 от ЗПК, що се отнася до плащанията, извършени по силата на клауза, надвишаваща определения в член 19, ал. 4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите по кредита. От тълкуването на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 от ГПК може да се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От кредитираната ССчЕ се установява, че по договора не са извършени никакви плащания, които с оглед гореизложеното да се отнесат към получената чиста стойност по кредита, а именно 3 650, 87 евро, доколкото съдът намира, че договорът е недействителен. По изложените съображения искът за главницата следва да се уважи за сумата в размер на EUR 3, 569.04 (три хиляди петстотин шестдесет и девет евро и четири евроцента) - предсрочно изискуема главница по Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г., ведно със законната лихва от 02.09.2024 г. до изплащане на вземането, като с оглед новелата на чл. 39 от ЗКНИП следва да се отхвърли изцяло иска в размер на EUR 100.53 (сто евро и петдесет и три евроцента) по чл. 2.3, б. (а) и (b) - за падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение №1, представляващо неразделна част от Договор за Бизнес кредит с Клиентски № ••••• от 31.05.2021 г., за периода от 02.08.2023 г. до 06.09.2023 г. По отговорността за разноски: Разноски са дължими и на двете страни по съразмерност. В заповедното производство от ищеца са направени разноски в размер на 2164, 61 лв., вкл. и адвокатско възнаграждение, а ответника е направил разноски в размер на 2000, 00 лв.. С оглед приложените списъци по чл. 80 от ГПК, от ищеца в исковото производство се доказва направата на разноски в общ размер на 1614, 61 лв., или ищецът доказва направата на разноски в двете производства в общ размер на 3 779, 22лв., а от ответника в исковото производство се доказва направата на разноски в общ размер на 2350, 00 лв., или ответникът доказва направата на разноски в двете производства в общ размер на 4 350, 22лв. Предвид частичното отхвърлянето на предявения иск по чл. 422 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по заповедното и исковото производства следва да бъдат определени въз основа на установеното в производството по чл. 422 от ГПК вземане, с оглед което по съразмерност съобразно уважената част от претенциите на ищеца за двете производства ще се присъди сумата в общ размер на 3694, 94 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК по предявения иск се дължат разноски в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от иска, като с оглед направеното възражение от страна на процесуални представител на ищеца за прекомерност на адвокатско възнаграждение, настоящия съдебен състав намира, че фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета на делото - заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и последвало исково производство по реда на чл. 422 от ГПК. С оглед процесуалното поведение на адвоката на ответника, изразяващо се в активна защита както по заповедното, така и в последвалото исково производство, вкл.изразяване на становище в проведените две с.з. по направените искания и депозираното заключение на в.л., вкл. и релевиране на доводи и доказателства, настоящият състав не намира заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника за прекомерно. Съобразно отхвърлената част от иска в полза на пълномощника на ответника следва да бъде присъдена сумата от 119, 18 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съдът