Решение № 499 от 23.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1475/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Б. С. С., против наказателно постановление № 24-0273-000698, издадено на 05.12.2024г. от Началник РУ Хисар към ОД на МВР- Пловдив, с което на основание чл.175а ал.1 пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски. Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени процесуални нарушения. Доказало се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. В открито съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв.П. от АК- Пловдив, който поддържа жалбата. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски. В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 11.09.2024г. около 15.39 часа в с. Калояново, на ул. Чевира, жалбоподателят, като водач, управлява собствения си лек автомобил БМВ 330 Д, с рег. № ••••••••, в продължение на 300 метра в посока към с. Житница, обл. Пловдив, като извършва следното нарушение: управлява автомобила успоредно с лек автомобил БМВ 320 ТД компакт, с рег. № •••••••, с който се състезава, като участва в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване – ул. Чевира, която извън населено място в посока към с. Житница преминава в път PDV – 1057 и с това участва в нерегламентирани състезания по пътищата отворени за обществено ползване. Нарушил е чл.104б т. 1 от ЗДвП. От показанията на свид. А. Н. актосъставител, свид. П. К. полицейски служител, свид. Н. Ш. полицейски служител се установява, времето, мястото, начинът и механизмът на извършване на нарушението, както и неговия автор. Установява се, че при изпълнение на служебните си задължения като полицейски служители на инкриминираната дата и място са установили два автомобила, които се състезавали, както от проведените беседи от участниците в състезанието, така и от извършените прегледи на видеокамери на инкриминираното място – „….бяха установени данни за извършено нарушение от Б. С.. Става въпрос за организирано състезание между два автомобила. Така наречена гонка….На всички камери се вижда, че Б. управлява автомобила – качва се, влиза, бил е на центъра с него. Б. не каза, че е давал автомобила на няккои да го управлява… Вижда се, че Б. се качва в автомобила преди състезанието в центъра на селото и после се състезава….На записа се виждат два автомобила, които тръгват и се движат с голямо ускорение и скоростта им постепенно нарства…..Убеден съм, че това беше състезание“ (свид. Н., стр.32 и 33). Установява се с категоричност, че именно жалбоподателят е извършил нарушението с неговия автомобил – „Жалбоподателят с още четири – пет човека седяха пред сервиза….установхме хората с автомобилите, които действително бяха извършили състезания…..Автомобилът и жалбоподателят бяха там. Жалбоподателят е известен с дрифтовете и гонките“ (свид. К., стр.33 и 34), „Единият автомобил беше в лентата за насрещно движение и се състезаваха. Сигурен съм. Колегата, които водеше проверката е установил, че жалбоподателят е управлявал автомобила“ (свид. Ш., стр.33 и 34). В показанията си актосъставителят и свидетелите потвърждават изцяло фактическата обстановка посочена в съставения АУАН и последвалото го наказателно постановление. Поддържат изцяло констатациите посочени в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка. Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като същите описват застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали непосредствени очевидци. Не се установява превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не без значение е и обстоятелството, че единият от участниците в състезанието лично е признал за извършеното нарушение пред актосъставителя и свидетеля, което представлява извънпроцесуално признание на извършеното нарушение и се ползва с висока доказателствена стойност. Ето защо, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя и свидетеля като достоверни и обективни. В показанията си свид. М. А. (стр.34 гръб)- другият участник в състезанието и приятел на жалбоподателя управлявал автомобил марка БМВ е направил неуспешен опит да посочи отричайки знанието за състезание като заяви, че не знае тези обстоятелства. В тази част показанията му са изцяло неубедителни, нелогични, непоследователни и изцяло опровергани от всички събрани по делото доказателства. Всъщност, самият той в показанията си признава, че е жалбоподателят е участвал в състезание –„….но след това на състезанието, за което е съставен акт не съм бил. Става въпрос за състезанието към с. Житница“ (стр.35). Така депозираните показания ползват обвинителната теза, че именно жалбоподателят е участвал в инкриминираното състезание. В показанията си свид. С. А. (стр.35) – близък приятел на жалбоподателя, сочи, че не си спомня и не знае за състезание, като в тази част показанията му са изцяло нелогични и непоследователни, поради което не се ценят с доверие. Всъщност, самият свидетел също потвърждава провелото се състезание – „В с. Дуванлии също имаше гонка“ (стр.35). От извършеното предявяване на веществено доказателство по реда на чл.284 от НПК диск от видеозаписи и неговия оглед в съдебно заседание по реда на чл.285 от НПК (стр. 35 гръб) се установява с категоричност, че именно жалбоподателя Б. С. е управлявал собствения си автомобил марка БМВ с рег. № •••••••• с който на 11.09.2024г. се е състезавал с друг автомобил, което не се и оспорва от самия жалбоподател при визуализиране на клипа в съдебно заседание – „Десният автомобил е моят автомобил“ (стр.36). От приложената по делото заповед № 81213- 1632/02.12.2021г. Министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица. От приложената по делото справка нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя са налагани и други санкции за същото по вид нарушение,а именно за извършване на състезание. От приложената по делото преписка в цялост се установява извършеното състезание и участието в него на жалбоподателя. В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на противното. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН. Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното: Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон. Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.1 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. При преценка дали извършеното е съставомерно по чл. 104б, т.1 ЗДвП във всеки конкретен случай следва съвкупно да се отчитат: вида и характера на предприетите действия, маневри и техники с МПС и дали те по естество са присъщи на нормалното движение по пътищата. За съставомерност на деянието следва да се има предвид, че законодателят не поставя изискване за минимална продължителност на състезанието, като е напълно възможно: деецът първоначално да се движи правомерно по пътя, отворен за обществено ползване; да достигне до мястото, където е решил да извърши състезанието, да го изпълни, след което отново да управлява съобразно правилата по ЗДвП. В този случай деянието е съставомерно по чл. 104б, т.1 ЗДвП, доколкото: е налице момент (независимо от неговата продължителност), в който водачът е участвал в нерегламентирано състезание. Точно такъв е процесният случай, в който при доказателствения анализ вече се установи, че първоначално жалбоподателят е управлявал автомобила си „БМВ“, като при срещата му с другият автомобил БМВ са се състезавали, като многократно единият автомобил е изпреварвал другия, и обратно, със скорост над ограничението в градски условия, с мощност над средната за автомобила, с умишлено форсиране на двигателя. Според съда, многокраното изпреварване един на друг автомобил с мощност над средната представлява именно състезание. Извършените от жалбоподателя действия по обективните си характеристики съставляват участие в нерегламентирано състезание. Категорично установено е, че с действията си жалбоподателят Б. С. е управлявал собствения си автомобил марка БМВ с рег. № •••••••• с който на 11.09.2024г. се е състезавал с друг автомобил. Това се установява от показанията на актосъставителя – свид. А. Н. актосъставител, свид. П. К. полицейски служител, свид. Н. Ш., както и частично от показания на свид. М. А. и свид. С. А.. Установява се и по несъмнен начин и от извършеното предявяване на веществено доказателство по реда на чл.284 от НПК диск от видеозаписи и неговия оглед в съдебно заседание по реда на чл.285 от НПК. Неоснователно е възражението, че не бил установен авторът на нарушението. Напротив, както от показанията на актосъставител свид. Н., така и от показанията на двамата други полицейски служители- свид. К. и свид. Ш. и от извършения оглед на ВД – диск от състезанието, с категоричност се установява, че именно жалбоподателят е управлявал собствения си автомобил, с който се е състезавал. Абсолютно нелогично и неотговарящо на формалната и правна житейска логика би било да се приеме обратното, тъй като първо, при снемане на писмените обяснения самия жалбоподател не е заявил, че не е управлявал автомобила. Второ, не е заявил и, че е предоставил автомобила на друго лице да го управлява. Трето, от показанията на всички полицейски служители се установява, че именно жалбоподателят е управлявал. Четвърто, при посещение на място на състезанието от свид. К. и при разговор с жалбоподателя, същият не е заявил, че не е управлявал или, че е предоставил автомобила на трето лице. Напротив, същият е бил в близост до автомобила си. И пето, на всички видеозаписи категорично се визуализира жалбоподателя да управлява автомобила си. Шесто, абсолютно нелогично е жалбоподателя да се намира до автомобила си, и същото време да твърди, че някое друго лице, вместо него го управлява. Седмо, нелогично е да признаваш пред съда, че автомобилът от клипа е неговият автомобил, а в същото време да се сочи, че не е ясно кой го е управлявал. В случая според съда от вида и последователността на установените обективни действия на нарушителя категорично говорят за умисъл в действията му, тоест за умишлено участие в състезание. В аналогичен смисъл са и показанията на актосъставителя, който категорично потвърди на базата на дългогодишния му опит като полицейски служител по контролиране на правилата на ЗДвП, че с оглед особеностите на автомобилите, мястото на движение, скоростта им, с мощност над средната, описаните действия могат да бъдат квалифицирани единствено като участие в нерегламентирано състезание. Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция отговаря на фиксирания размер, предвиден в законовата норма. Въпросът за размера на санкциите, които са във фиксиран размер (и в този смисъл няма възможност за индивидуализация от съда) е такъв на законодателна политика и на оценка от законодателя на степента на обществена опасност на даден вид нарушение, като видно от завишения размер на предвидената санкция, в случая законодателят е счел, че с нарушения като процесното чувствително се засягат обществените отношения, свързани с безопасността на транспортната дейност. Правилно и законосъобразно е провена цялата административнонаказателна процедура по ангражиране на административна отговорност, повдигане на административно обвинение и налагане на административно наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно нарушение е обвинен. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е връчен на нарушителя, подписан е от него, както и от актосъставителя и свидетеля по него. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект. Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене. Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя, което обстоятелство не се оспорва. Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номерата на постановлението , датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата , разпореждането с веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя. Неоснователно е възражението на защитата, че не е осъществен състава на вмененото нарушение. Напротив, изпълнение са всички съставомерни елементи от обективна и субективна страна. От разпита на актосъставителя и свидетелят по акта с категоричност се установява, че полицейският автомобил е настигнал и приближил състезаващите се автомобили, след като същите вече са били спрели, а не е настигнал автомобилите по време на състезанието помежду им. Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения на ЗДвП, доколкото не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е неприложим. Според настоящия съдебен състав обществената опасност даже е завишена. Видно от справката за нарушител/водач, на жалбоподателя са налагани и множество други санкции за различни нарушение, което прави жалбоподателят системен нарушител на ЗДвП заради „нерегламентирано състезание“.За завишената обществена опасност сочат времето и механизма на извършване на нарушението- няколкократно извършени изпреварвания, с висока скорост над разрешената, над средната мощност, което чувствително завишава риска от причиняване на вреди на граждани и имущество. Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да се потвърди. При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но такива не са поискани, няма доказателства за сторени такива, съответно не следва да се присъждат. Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив