Решение № 168 от 2.6.2026 г. на Районен съд - Самоков по дело № 990/2025 г.

Производството е по реда на чл. 239 ГПК. Предявени са от „Й. Б.” ЕАД, ЕИК •••••••••, чрез адв. В. Г., срещу Д. К. Н., ЕГН ••••••••••, първоначално кумулативно обективно съединените положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител на парично вземане в общ размер на 200,18 лева, от които: сумата в размер на 31,71 лв., представляваща непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер •••••••••• от 15.02.2022 г., начислени за периода от 18.03.2023 г. до 17.06.2023 г.; сумата в размер на 168,74 лв., представляваща непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочитан номер •••••••••• от 01.03.2022 г. и Допълнително споразумение от 20.03.2023 г., начислени за периода от 15.03.2023 г. до 14.07.2023 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител на парично вземане в общ размер на 465,20 лева, представляваща дължими лизингови вноски за периода от м. 8/2023 г. до м. 2/2025 г., от които: сумата в размер на 351,80 лв. по Договор за лизинг от 20.03.2023 г. за устройство SAMSUNG Galaxy A13 5G 64GB Blue; сумата в размер на 113,40 лева по Договор за лизинг на базови аксесоари от 20.03.2023 г.; и с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е носител на парично вземане в общ размер на 335,18 лева, от които сумата от 83,35 лв., представляваща компенсаторна неустойка в размер на три месечни такси, начислена поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочитан номер •••••••••• от 15.02.2022 сумата от 251,83 лева, от които 109,78 лева, представляваща компенсаторна неустойка в размер на три месечни такси, начислена поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочитан номер •••••••••• от 01.03.2022 г. и Допълнително споразумение от 20.03.2023 г. и 142,05 лева, представляваща неустойка за предоставено устройство SAMSUNG Galaxy A13 5G 64GB Blue, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т. 1 от Допълнителното споразумение от 20.03.2023 година, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, които вземания са удостоверени в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 185 от 13.03.2025 г. по ч. гр. д. № 294/2025 г. по описа на РС – С.. В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897246809 от 15.02.2022 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359892356785 от 01.03.2022 г., изменен с Допълнително споразумение от 20.03.2023 г., Договор за лизинг от 20.03.2023 г. за устройство SAMSUNG Galaxy A13 5G 64GB Blue и Договор за лизинг на базови аксесоари от 20.03.2023 година. Уточнено е, че въз основа на сключения договор за мобилен номер 359897246809 ответникът е ползвал предоставяните услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № 006805604, а по отношение на договора за мобилен номер 359892356785 – под клиентски номер № 006811050. Сочи се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, като за абонатен № 006805604 не са заплатени фактури на обща стойност 31,71 лева, а за абонатен номер 006811050 – фактури на стойност 168,47 лева. Поради неизпълнението ищецът едностранно е прекратил договорите на основание чл. 11, вр. чл. 75, вр. чл. 19б от ОУ на мобилния оператор. Твърди се, че вследствие на предсрочното прекратяване на договорите на ответница са начислени и неустойки в размер на три месечни такси по договорите за предпочитани номера и в размер на разликата между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключените договор за лизинг. Сочи се, че клаузите за неустойките предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Твърди се, че потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора, като в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответства на оставащия срок на договора. С оглед на горното ищецът моли съдът да уважи предявените искове, като му присъди сторените в исковото производство разноски. Към исковата молба са приложени писмени документи, а към настоящото дело са приложени и материалите по ч.гр.д. № 294/2025 г. по описа на РС – С.. В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор. Съдът намира, че предявените искове са допустими, предвид предходно развилото се заповедно производство по ч.гр.д. № 294/2025 г., като исковата молба е предявена в предоставения от съда едномесечен срок. По същество следва да бъдат уважени с неприсъствено решение поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му. Съгласно чл.238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото ,без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл.239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората предпоставка на чл.239,ал.1, т.2 от ГПК. Исковете са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение единствената валута в Република България е еврото, съдът служебно превалутира претендираните суми. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Такива се претендират и установяват в общ размер на 309.33 евро, в т.ч. 63,91 евро за заплатена държавна такса и 245,42 евро за заплатено адвокатско възнаграждение. В съответствие с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Ищецът претендира разноски за заповедното производство в общ размер от 258.20 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид гореизложеното и без да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът