Решение № 50 от 5.6.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 240/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 47/06.08.2024 год. по търг.дело № 33/2024 год. по описа на Окръжен съд - Габрово е отхвърлен предявеният от „ГАЛЯ СПАЙС“ ЕООД против „МЕРКУРИЙ П и П“АД и „МЕРКУРИЙ ИНВЕСТМЪНТ“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 166, ал.1, във вр. с чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, за установяване на несъществуване на ипотечно право, като неоснователен. В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ГАЛЯ СПАЙС“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, против първоинстанционното решение, с оплаквания, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно. Въззивникът сочи като основание за нищожност, респ. недопустимост, на съдебния акт нарушението на разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК от съдията - докладчик, който въпреки наличието на предпоставките на посочената норма и направените искания в тази насока от ищеца, не се е отвел от разглеждането на делото и постановил обжалвания съдебен акт, който бил доказателство за основателността на искания отвод. Дори да се приемело, че решението не било нищожно, респективно недопустимо, то същото било изцяло незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано. Сочи, че ипотечното право, описано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 2016 г. по описа на нотариус С. В., не съществувало. Ипотечното право било акцесорно и за да можело то да съществува, задължително условие било да съществува годно вземане, което да подлежало на обезпечаване. Развива подробни съображения за липсата на реално правно основание за сключването на споразумението от 28.04.2016г. между „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт“ АД и анекса към него от 25.11.2016 г., послужили като основание за сключване на процесния ипотечен договор. Освен без основание, споразумението било нищожно, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, сключено при пряко противоречие на закона и накърнявало добрите нрави. С оглед естеството на споразумението от 28.04.2016г., подписването му от Б. П. от името „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт“ АД било в пряко противоречие с императивните разпоредби на ТЗ, регулиращи ограниченията на органното представителство, при определени видове сделки и/или конфликт на интереси. Освен това, споразумението, анекса към него и ипотечният договор били подписани от Б. П., при условията на чл. 40 от ЗЗД, което означавало, че същите били нищожни, както в отношенията между „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт“ АД, така и в отношенията между двете дружества и ищеца „Галя Спайс“ ЕООД. Отделно от това, твърди, че парично задължение от 2 800 000 на „Меркурий П и П“ АД към „Меркурий Инвестмънт“АД било погасено по давност, като първоинстанционният съд не бил обсъдил това им възражение. Решението на ОС - Габрово не съдържало никакви решаващи мотиви по предмета на делото и в него липсвали отговорите на всички най - основни въпроси, които били пряко свързани с правилното решаване на съдебния спор, а именно досежно нищожността на споразумението и анекса към него, с които бил уговорен обезпечения дълг. Първата инстанция била допуснала и множество съществени нарушения на съдопроизводствените правила, визирани в чл. 5, чл. 7, ал. 1, изр. последно, чл. 10, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал.3 ГПК. Решението било и необосновано, тъй като първоинстанционният съд допуснал грешки при прилагане на правилата за логическото мислене, на каузалните връзки между явленията, довели до неправилни фактически констатации, а от там и до неправилни правни изводи. Искането на въззивника до съда е да бъде прогласена нищожността на съдебното решение, респ. да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на ОС - Габрово, а в случай, че бъде прието за допустимо - да бъде отменено като неправилно и да бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски за всички съдебни инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - „Меркурий Инвестмънт“ АД, чрез процесуалния му представител, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се твърди, че решението на ОС - Габрово е валидно, допустимо и правилно. Формираният от съда извод за действителност на вземането, обезпечено с оспорената договорна ипотека, бил правилен и обоснован. Със сключването на споразумение от 28.04.2016г. в полза на „Меркурий Инвестмънт“ АД възникнало напълно валидно вземане в размер на 2 800 000 лева срещу „Меркурий П и П“ АД, като било предвидено вземането да бъде обезпечено с учредяване на ипотека върху недвижимо имущество, собственост на „Меркурий П и П“ АД. Поради липсата на парични средства и неплащане в предвидените срокове съгласно споразумението, бил сключен Анекс от 25.11.2016г., с който падежът на задължението бил променен на 28.07.2017г. Сключването на споразумението и анекса към него не нарушавало никоя императивна правна норма и никоя морална повеля и било допустимо съгласно чл. 9 ЗЗД, като вземането било осчетоводено в счетоводствата и на двете дружества. Заявява се, че се поддържат направените в първоинстанционното производство възражения за нищожност на двата договора за покупко - продажби на имоти, като се излагат подробни съображения в тази насока. Оттам се извежда липсата на материална процесуална легитимация у ищеца за водене на настоящото дело. Твърди се, че не са били налице основания за отвод на съдията, разгледал делото. Моли се да бъде потвърдено съдебното решение. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили два отговора от насрещната страна - „Меркурий П и П“ АД. Единият е подаден от законния представител С. П., в който се взема становище за основателност на въззивната жалба и се моли същата да бъде уважена по изложените в нея подробни съображения. Допълнително се твърди, че Б. П., като втори представляващ „Меркурий П и П“ АД работил единствено и само за фамилната си фирма „Меркурий Инвестмънт“ АД и че споразумението от 28.04.2016г. не водило до създаване на редовно вземане от 2 800 000 лева срещу „Меркурий П и П“ АД. Другият отговор от името на „Меркурий П и П“ АД (въззиваем в настоящото производство), е подаден от другия му законен представител Б. П. П., с който се оспорва въззивната жалба и се моли да бъде потвърдено пъровинстанционното производство. Твърди се, че били извършени поредица от действия по изнасяне на бизнеса за производство и пакетиране на храни от „Меркурий П и П“ АД към друго дружество, свързано със семейство П., и при тази фактическа ситуация „Меркурий П и П“АД следвало да гарантира получаването от всеки акционер на дял от имуществото на дружеството, съответен на броя притежавани акции, което намерило израз в сключеното споразумение от 28.04.2016г. Заявява се, че се поддържат изцяло направените в първоинстанционното производство възражения за нищожност на двата договора за покупко - продажби на имоти, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Оспорва се да били налице основания по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са оплакванията на въззивника за противното, поради нарушаване на чл.22, ал. 1, т. 6 ГПК. В случай на незаконосъобразен отказ на съда да се отведе от разглеждане на делото, решението е неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение, а не нищожно, респ. недопустимо /мотиви на т. 2 от ТР 1/ 2023 г. на ОСГТК на ВКС/. Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решение съобразно правомощията си. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неоснователен отказ за отвод, защото по делото липсват обективни данни, сочещи наличие на обстоятелства по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Голословно е оплакването на въззивника за оказано каквото и да е политическо влияние върху съдия – докладчика по първоинстанционното дело. Несъгласието на страната с постановения от съда краен съдебен акт не е доказателство за основателността на направеното искане за отвод, какъвто аргумент се изтъква с въззивната жалба, а за обжалване на решението, което е сторено от ищеца и решението е предмет на въззивен контрол в настоящото производство. Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от „Галя Спайс“ ЕООД против „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт“ АД, иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 166, ал.1, ЗЗД, за установяване по отношение на ответниците несъществуването на ипотечно право, обективирано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 28.11.2016 г. на нотариус С. В., рег. № 093 на Нотариалната камара, с район на действие – района на РС - Габрово, вписан в Служба по вписванията – Габрово под вх. № 3832/28.11.2016 г., акт № 16, том II, дело № 2181. Ищецът „Галя Спайс“ ЕООД в исковата молба и молбите – уточнения излага следните фактически твърдения, а именно: С договори за покупко – продажби, обективирани в нотариален акт № 47, том II, рег. № 2605, дело № 213/28.11.2016г. и нотариален акт № 70 том II, рег. № 2814, дело № 236/ 27.12.2016 г. ищцовото дружество закупило от „Меркурий П и П” АД, представлявано от законния му представител П., недвижими имоти. На 28.11.2016 г. „Меркурий П и П“ АД, представлявано от другия му законен представител П., ипотекирало същите тези имоти в полза на „Меркурий Инвестмънт” АД с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 2016 г., за обезпечаване на задължение в размер на 2 800 000 лева, представляващо обезщетение за вреди съгласно споразумение от 28.04.2016г. и анекс към него от 25.11.2016 г., със срок за плащане на обезщетението 28.08.2017 г. Твърди, че ипотеката била вписана след вписване на нотариалния акт за покупко- продажба от 28.11.2016г. Релевират се възражения за нищожност на процесните споразумение и анекс към него, тъй като били сключени в нарушение на добрите нрави и при начална липса на основание. Накърняването на добрите нрави се изразявало в това, че „Меркурий П и П” АД се задължило да заплати на “Меркурий Инвестмънт” АД сумата от 2 800 000 лева за несъществуващи вреди. “Меркурий Инвестмънт” АД, като акционер в „Меркурий П и П” АД, не било, а и не би могло да бъде увредено по описания в споразумението начин и целяло облагодетелстване на “Меркурий Инвестмънт” АД, където единствено съсредоточени били интересите на фамилията П.. При условията на евентуалност, твърди липса на основание за подписването му – не съществувал такъв дълг. Липсвало причина и когато тя била лъжовна. Поради акцесорния характер на ипотечното право, след като липсвал дълг, то и ипотечното право не съществувало. С допълнителната искова молба ищецът оспорва релевираните от насрещната страна възражения за нищожност на договорите за покупко – продажба, с които „Галя Спайс“ ЕООД се легитимира като собственик на ипотекираните имоти и обоснова правния си интерес от предявяване на иска, като излага съображения, че същите са действителни, а и освен това - тези възражения били извън предмета на делото. Твърди още, че законът не допускал акционер да можел да обезпечава правото си на ликвидационен дял от работещо дружество, каквито били доводите на „Меркурий Инвестмънт”АД в отговора му за подписването на споразумението и анекса към него. Окончателното искане на „Галя Спайс“ ЕООД до първоинстанционния съд се свежда до това да бъде установено по отношение на двамата ответника „Меркурий Инвестмънт” АД и „Меркурий П и П“ АД несъществуването на ипотечно право, обективирано в нотариален акт № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 28.11.2016 г., като в мотивите на съдебния си акт, съдът приемел несъществуване на обезпечено вземане, тъй като споразумението и анекса, с които е уговорено, са нищожни, поради противоречие с добрите нрави и липса на основание, при условията на евентуалност – самият договор за ипотека е нищожен. Ответникът „Меркурий Инвестмънт” АД оспорва иска, като излага подробни съображения за действителност на споразумението и анекса към него. Твърди, че в споразумението подробно били описани извършените от П., като представляващ „Меркурий П и П“ АД увреждащи сделки, като чрез уговарянето на обезщетението за вреди се гарантирало еднаквото третиране на акционерите и се гарантирал следващия се ликвидационен дял на акционера „Меркурий Инвестмънт” АД. Позовава се на чл. 57, ал.2 от Конституцията. Липсвала забрана в закона за сключването на такова споразумение, а основанието му било – съществуващото членствено правоотношение между „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт” АД. Твърди, че ипотеката били вписана преди договора за покупко – продажба на 28.11.2016г. Оспорва процесуалната и материалната легитимация на ищеца да води делото. В тази връзка прави възражения за нищожност на договорите за покупко - продажба, сключени с нотариални актове от 28.11.2016г. и 27.12.2016г., поради противоречие с добрите нрави – било уговорено отложено плащане през 2041 г., както и поради това, че били привидни, прикриващи договори за дарение. От името на „Меркурий П и П” АД са подадени отговори – в изхождащите от законния представител С. П. се застъпва позицията на ищцовото дружество и се признава иска, а в изхождащите от другия законен представител Б. П. се застъпва позицията на другото въззиваемо дружество и се релевират възраженията, направени от „Меркурий Инвестмънт“ АД, включително се релевира и допълнително основание за недействителност на договорите за покупко – продажби – чл.40 ЗЗД. Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното: Страните не спорят относно следните факти /вписани в търговския регистър/, които се установяват и от събраните от първоинстанционния съд писмени доказателства досежно правния статут и актуално състояние на ищцовото и на двете ответни дружества, като роднинските връзки между лицата и техните съпруги, респ. съпрузи, участвали, респ. участващи в тези дружества са обявени за безспорни факти с протоколно определение на окръжния съд от 16.10.2019г., а именно: През 2006 г., чрез промяна в правно – организационната форма и наименованието на създаденото още през 1990 г. от двете фамилии – П. и П., събирателно дружество, е възникнало дружеството „Меркурий П и П“АД, с капитал 640 000 лева, разпределен в 640 000 броя поименни акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, разпределени поравно между П. /съпрузите М. П.а – 160 000 бр. акции и П. П. – 160 000 бр. акции/ и П. /съпрузите К. П. – 160 000 бр. акции и С. П. – 160 000 бр. акции/, като представителството на дружеството било уредено да се осъществява, заедно и поотделно, от К. П. и П. П., с едностепенна система на управление. От 05.10.2010г. до днес „Меркурий П и П“АД се представлява, заедно и поотделно от С. П. /бивш съпруг на К. П., с прекратен на 01.07.2016г. брак – л. 398 от първоинстанционното дело/ и от Б. П. /син на починалия през 2010г. П. П./. На 28.10.2015г. е вписано в търговския регистър учредяването на ответното дружество „Меркурий Инвестмънт“ АД, с акционери – учредители - М. П.а, Б. П. и Д. П., със законен представител Б. П., заличен в търговския регистър като такъв на 03.05.2016г. и вписан нов изпълнителен директор – М. П.а. Видно от представения по делото Устав на дружеството, учредителите – акционери са направили непарична вноска в капитала на новоучреденото дружество чрез внасяне на всички притежавани от тях поименни акции от капитала на „Меркурий П и П“АД. Така след учредяването на „Меркурий Инвестмънт“ АД, акционерите в „Меркурий П и П“АД били С. П., К. П. и „Меркурий Инвестмънт“ АД. На 15.07.2016г. е вписано в търговския регистър ищцовото дружество „Галя Спайс“ ЕООД, с едноличен собственик и управител Г. Д., като считано от 04.01.2017г. едноличен собственик и управител е К. П., починала на 30.12.2024 г. /в хода на настоящото въззивно производство/, като понастоящем дружеството е с едноличен собственик и управител П. С. П.. Страните по делото не спорят, че през 2015г. е настъпил разрив в отношенията между фамилиите П. /които основно развивали дейността на „Меркурий П и П“АД, свързана с храни и подправки/ и П. /които основно развивали дейността на дружеството, свързана с обувки/. Предвид това, че всеки от представляващите „Меркурий П и П“АД - Б. П. и С. П. могат да действат от името на дружеството поотделно и независимо един от друг, то всеки от тях двамата започнал да сключва различни сделки с имущество на дружеството и да се разпорежда с парични средства на същото, както намери за добре, несъгласувано един от друг и без взети решения на органите на дружеството за случаите, когато са били необходими такива по закон и Устав. Видно от приетото като писмено доказателство по делото Споразумение от 28.04.2016 г., сключено между „Меркурий П и П“ АД, представлявано от Б. П. и „Меркурий Инвестмънт“ АД, представлявано от Б. П. П., като споразумението от името на „Меркурий Инвестмънт“ АД е подписано от тримата членове на Съвета на директорите, а именно: М. Д. П.а, Б. П. П. и Ю. Р. П.а, двете дружества са приели за „безспорни“ обстоятелствата, че: „Меркурий П и П“ АД, действащо чрез С. П., безвъзмездно е прехвърлило на С. П. П. - акционер и изпълнителен член на Съвета на директорите в „Меркурий П и П“ АД, 23 броя търговски марки, регистрирани в Патентно ведомство на името на „Меркурий П и П“ АД, като на 15.12.2015г., в Държавния регистър на марките, били вписани тези прехвърляния. С. П., от своя страна предоставил безвъзмездно правото на ползване на част от марките на „Меркурий Производство и Пакетаж“ AД. От 20.01.2016 г. „Меркурий П и П“ АД, чрез изпълнителния директор С. П., е нареждало, без основание, банкови преводи за парични суми в полза на С. П. П. - изпълнителен член на СД на „Меркурий П и П“ АД, като било образувано т.д.17/2016г. по описа на ОС – Габрово. От началото на 2016 г. в „Меркурий П и П“ АД, неоснователно и в противоречие на изградения и действащ от години ред, били преустановени и отчитанията на оборотите от дейността на Фабриката за производство и пакетиране на храни към „Меркурий П и П“ АД по причина - действията на изпълнителния директор на дружеството С. П. П.. По данни от счетоводството на дружеството, към 25.03.2016 г., в С. П. П., без основание, се намирала сумата от 520 239, 80 лв.. В споразумението е посочено още, че на 12.03.2016 г. в търговския регистър при АВ било вписано дружеството „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, собственост на свързани с П. лица, като държането на собствените на „Меркурий П и П“ АД производствени помещения в град Габрово, ул. „Бaлкан“ № 4, складовите помещения в град Габрово, ул. „Станционна“ № 14, както и намиращите се в тях машини и съоръжения, обслужващи производството и пакетирането на храни и складирането на суровини и продукти, се осъществявало от „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, по силата на договор за наем, вписан в СВ-Габрово под № 94, том I, вх. рeг. № 749/22.03.2016 г., сключен с наемодателя „Меркурий П и П“ АД, представлявано от С. П. П.. С данъчна фактура №1100106959/22.03.2016 г., „Меркурий П и П“ АД, чрез С. П. П., продало на „Меркурий Производство и пакетаж“ АД машини и съоръжения, предмет на договора за наем. Използването на суровините (включително и готова продукция към 22.03.2016 г. - подправки и подправъчни смеси, собственост на „Меркурий П и П“ АД, предназначени за производство и пакетиране на храни), също били предоставени на „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, по силата на договор за стоков кредит. А считано от 22.03.2016 г. от името на „Меркурий П и П“ АД, чрез С. П. П., били изпратени предложения до всички търговци, с които до момента дружеството имало търговски взаимоотношения, в качеството си на доставчик на храни (подправки и подправъчни смеси) за преструктуриране на съвместната дейност, чрез заместване на доставчика - „Меркурий П и П“ АД с доставчика „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД. Считано от 08.04.2016г. „Меркурий П и П“ АД, чрез С. П. П., чрез договори за цесия, прехвърлило на „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД свои вземания от клиенти в общ размер на 941 735, 38 лева. В споразумението е посочено още, че към 28.04.2016 г. „Меркурий П и П“ АД прекратило трудовите правоотношения на 146 от всички 160 работещи служители, като тези лица сключили трудови договори с „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД. В споразумението е описано, че С. П. е прехвърлил притежаваните от него 160 000 бр. акции от капитала на „Меркурий П и П“ АД на съпругата си К. Й. П., чрез джиро с дата 25.02.2016 г. Вписването на промяната в книгата на акционерите било отразено на 18.03.2016 г., а „Меркурий Инвестмънт“ АД притежавало останалите 50 % от капитала на „Меркурий П и П“ АД или общо 320 000 бр. обикновени поименни акции с право на глас и номинална стойност 1 лв. всяка. В споразумението е записано, че изброеното по – горе представлявало фактическо прехвърляне на дейността по производство, пакетиране и търговия на храни (подправки и подправъчни смеси), защитени с търговските марки, към трето лице „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, чиито акционери и членове на СД били роднини по съребрена линия и по сватовство на акционерите в „Меркурий П и П“ АД - К. Й. П. и С. П. П. /последният акционер в „Меркурий П и П“ АД до 18.03.2016г../, с което се увреждали имуществените интереси на акционера „Меркурий Инвестмънт“ АД и му причинявали вреди. Имуществената стойност на извършваната от „Меркурий П и П“ АД, преди поредицата от гореописаните сделки, дейност по производство, пакетиране и търговия на храни, била в размер на 5 600 000, 00 лв., съгласно оценка на дейността на дружеството, извършена от „Булброкърс консултинг“ ЕООД и потвърждаваща се от заключението на експортната оценка на непаричната вноска в „Меркурий Инвестмънт" АД, изготвена от лицензирани оценители. В споразумението е уговорено, че „справедливото“ обезщетение, дължимо от „Меркурий П и П“ АД на акционера „Меркурий Инвестмънт“ АД за причинените му вреди със сключването на поредицата от сделки, изброени по – горе, е в размер на 2 800 000, 00 лв., платимо, както следва: 1. в срок до 09.05.2016 г. сумата от 1 400 000, 00 лв. и 2. в срок до 09.06.2016 г. останалите 1 400 000, 00 лв. При неплащане на дължимата сума в срок, е уговорена неустойка в размер на 5% за всеки ден забава върху неиздължения размер на обезщетението. Видно от приетия като писмено доказателство по делото Анекс от 25.11.2016 г. към горепосоченото споразумение, страните по него са удължили срока за плащане на обезщетението до 28.07.2017 г., като са уговорили, че за обезпечаване на вземането на „Меркурий Инвестмънт“АД, както и вземането за евентуално дължимите законни лихви за забава, такси и разноски до окончателното им събиране, длъжникът „Меркурий П и П“ АД ще учреди в полза на кредитора „Меркурий Инвестмънт“ АД договорна ипотека върху свои собствени недвижими имоти – поземлен имот с идентификатор 14218.550.193, с адрес: гр. Габрово, •••••••, ведно с построени в него 9 /девет/ сгради, както и върху 2 /две/ сгради, построени в ПИ 14218.550.338, които имоти са подробно описани в анекса. С приетия като писмено доказателство по делото нотариален акт № 44, том IV, рег. № 10156, дело № 484 от 28.11.2016 г. на нотариус В., с рег. № 093 на НК, с район на действие - района на РС - Габрово, за обезпечаване на вземането на „Меркурий Инвестмънт“АД за сумата от 2 800 000 лева, представляваща обезщетение, съгласно Споразумение от 28.04.2016 г. и Анекс към него от 25.11.2016 г., с краен срок на плащане 28.07.2017 г., ведно с лихви за забава, такси и разноски до окончателното му събиране, „Меркурий П и П“ АД, представлявано от законния му представител Б. П., е учредило в полза на „Меркурий Инвестмънт“ АД договорна ипотека върху собствените на „Меркурий П и П“ АД, недвижими имоти, предмет на Анекса от 25.11.2016 г. - поземлен имот с идентификатор 14218.550.193, с адрес: гр. Габрово, •••••••, ведно с построени в него 9 /девет/ сгради, както и върху 2 /две/ сгради, построени в ПИ 14218.550.338, които имоти са подробно описани в нотариалния акт. На същата дата - 28.11.2016 г., в 14.00 ч. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № 47, том II, рег. № 2605, дело № 213 на нотариус Цонева, с район на действие – РС – Габрово, с рег. № 359 на НК /приет също като писмено доказателство по делото/, по силата на който „Меркурий П и П“ АД, представлявано от законния представител С. П. е продало на „Галя Спайс“ ЕООД, представлявано от Г. Д., гореописаните имоти, върху които е учредена ипотеката, с изключение на сградата с идентификатор 14218.550.193.1, срещу цена от 1 170 000 лева, платима в срок до 30.11.2041 г. Впоследствие, на 27.12.2016 г. е сключен и втори договор за покупко- продажба, видно от представения нотариален акт № 70, том II, рег. № 2814 дело № 236 на нотариус Цонева, с район на действие – РС – Габрово, с рег. № 359 на НК, с който „Меркурий П и П“ АД, представлявано от С. П., е продало на „Галя Спайс“ ЕООД, представлявано от Г. Д., и сградата с идентификатор 14218.550.193.1 в гр. Габрово, ул. Балкан № 4, срещу цена от 50 000 лева, платима в срок до 30.11.2041 г. От приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Служба по вписванията – Габрово, се установява, че на дата 28.11.2016 г. във Вх. регистър за деня на Службата са входирани: под № 3845 от 28.11.2016 г., с час 12, 24 ч. договорна ипотека с нотариален акт № 44, т. IV, с рег. № 10516, д. № 484/2016 г. със страни: „Меркурий П и П“ АД и „Меркурий Инвестмънт“ АД и под № 3863 от 28.11.2016 г., с час 14, 50 ч. покупко- продажба с нотариален акт № 47, т. II, рег. № 2605, дело № 213, със страни „Меркурий П и П“ АД и „Галя Спайс“ ЕООД. По делото са представени и приети като писмени доказателства документите, посочени в процесното споразумение, както следва: списък на учредителите и на акционерите на „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, договор за наем, сключен на 22.03.2016г. между „Меркурий П и П“ АД, представлявано от С. П. и „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД по отношение на производствени помещения, машини и съоръжения и Анексите към него, оценка на непарична вноска в капитала на “Меркурий Инвестмънт“ АД, справки за действащи трудови договори, договор за продажба на движими вещи по опис, сключен на 22.03.2016г. между „Меркурий П и П“ АД, представлявано от С. П., продавач и „Меркурий Производство и пакетаж“АД, купувач, ведно с данъчна фактура и опис на вещи, договор за продажба с отложено плащане от 30.03.2016 г., между същите страни, договор за прехвърляне на вземане от 08.04.2016 г., уведомление до „Ми-12“ООД за извършената цесия, прехвърлителни актове и искания за прехвърляне на марки до Патентно ведомство /л. 98 - л.139 и л.156 - л.258 от първоинстанционното дело/. По делото не е спорно между страните, че за посочените в процесното споразумение като увреждащи акционера „Меркурий Инвестмънт“АД действия, извършени от П., са били образувани досъдебни производства срещу него, като с прокурорско постановление от 25.01.2021г. досъдебно производство № 48/2016г., водено срещу П., за това, че като длъжностно лице – изпълнителен директор на „Меркурий П и П“ АД е сключил неизгодни сделки - престъпление по чл. 220, ал.2 във връзка с ал. 1 НК е прекратено, на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК, а с влязла в законна сила присъда по НОХД № 689/2019г. на ВТРС, същият е признат за невиновен, в това, че на 20.01.2016г., като изпълнителен директор на „Меркурий П и П“ АД, присвоил пари на дружеството в размер 350 000 лева – престъпление по чл. 202, ал.2, т.1 вр.201, вр.26, ал.1 НК /л.552 и сл. и л. 585 и сл. от първоинстанционното дело/. В мотивите на акта на наказателния съд подробно и хронологично във времето са изследвани отношенията между двете фамилии П. и П., като е посочено, че поради това, че Б. П. бил издал заповеди, че разплащанията от „Меркурий П и П“ АД могат да се извършват единствено след негово одобрение, а за счетоводител била назначена Н. Б., то П. започнал да издава „контра“ заповеди и да оперира със средства на дружеството, като всички суми, предмет на обвинението, и допълнително такива, са били внесени от П. по сметки и в касата на дружеството, като не са били присвоени от него, поради което е оправдан да е извършил престъплението. Всъщност от страните са представени и редица други документи – част, от които приети от първоинстанционния съд като писмени доказателства, за друга част - е постановено само да бъдат „приложени“ по делото, които касаят неспорни между тях факти и всички са в насока изложеното по – горе, че вследствие влошаването на отношенията между двете фамилии и неразбирателствата между двамата изпълнителни директори, всеки от тях се е разпореждал с имущество на дружеството /като напр. с нотариален акт № 36, том II, рег. №2514, дело № 205 от 22.11.2016 г. „Меркурий П и П“ АД, представлявано от Б. П., е продало на „МС Шуус“ ЕООД голяма част от недвижимите имоти и сгради, собственост на акционерното дружество – л.597/, предвид което не се налага детайлното и поотделното им обсъждане. Още повече, че в по – големия си обем същите нямат пряко отношение към предмета на спора, а внасят допълнителна яснота досежно отношенията между физическите лица – персонален субстрат на дружествата – страни по делото, с оглед изясняване на обстоятелствата, при които са сключени процесните спорни сделки в настоящото производство. За изясняване на обстоятелства по делото първоинстанционният съд е допуснал и изслушване на съдебно – икономическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което въззивният съд също кредитира, като пълно, ясно и съответно на писмените доказателства, сумата от 2 800 000, 00 лв. по Споразумение от 28.04.2016 г. и Анекс от 25.11.2016 г. е осчетоводена на 28.11.2016 г. в счетоводството на „Меркурий П и П“ АД като други условни пасиви /задължения/ по задбалансова сметка 994 „Други условни пасиви“, и е осчетоводена в счетоводството на „Меркурий Инвестмънт“ АД като условни активи /вземания/ по задбалансова сметка 984 „Други условни активи“. Вещото лице е дало заключение и по неотносимия по делото въпрос – досежно осчетоводено вземане в размер на 1 100 000, 00 лв. на „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД, отразено в покана от 23.06.2016 г. и покана от 14.07.2016 г., като тази сума е осчетоводена в счетоводството на „Меркурий П и П“ АД по счетоводна сметка за разход Дт 60912 „Неустойка по договор“, а в счетоводството на „Меркурий Производство и Пакетаж“ АД - в счетоводна сметка за приход Кт 7091. Представен е протокол на НАП от 19.03.2021 г. относно извършена проверка на „Меркурий П и П“ АД, в който не са отразени сумите по процесното споразумение и анекса към него, както и оборотна ведомост на дружеството за период от 1.01.2020 г. до 31.05.2020 г., в която е записана сума в размер на 4 300 000 лв., като други условни пасиви. По делото не е спорно още, че с влязло в законна сила определение по т.д. № 59/2017 г. по описа на ОС – Габрово, по възражение на „Меркурий Инвестъмънт“ АД, че ищецът „Меркурий П и П“АД не притежава правен интерес да атакува съществуването на ипотечното право, обективирано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 28.11.2016 г., тъй като е продал имотите на „Галя Спайс“ ЕООД с валидни договори за покупко - продажби, производството по делото е било прекратено. Не и спорен фактът, че по приложеното ч.гр.д. № 65/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново към частната жалба на „Галя Спайс“ ЕООД е приложен документ, озаглавен „Изявление за нищожност, изтекла погасителна давност и отписване на парично задължение“, изходящ от „Меркурий П и П“АД, представлявано от П., с дата 18.01.2023г., с който е направено изявление за погасяване по давност на процесния дълг, който документ е приет като писмено доказателство във въззивното производство. При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното: Ипотечното право е обезпечително и акцесорно право, предоставящо възможност на кредитора да насочи принудителното изпълнение върху ипотекирания недвижим имот, независимо в чие притежание е в момента и независимо от несеквестируемостта му, както и да се удовлетвори по предпочитание от получената цена. Съществуването или несъществуването на ипотечното право може да бъде установявано, при наличието на правен интерес, чрез предявяване на установителен иск - чл. 124, ал. 1 ГПК /в този смисъл определение № 627/30.10.2017 г. по ч.търг.д. № 1824/2017 г. на ВКС, I I т.о., решение № 64/16.04.2015 г. по гр. д. № 6300/2014 г. на ВКС, I г.о. и др. /. Обхватът на отрицателния установителен иск, с който се отрича съществуване на ипотечно право е по – широк от този на иска за установяване на нищожност на договора за ипотека, тъй като ипотечното право, като акцесорно право е възможно да не съществува, както поради това, че договорът за ипотека е нищожен /било поради пороци в самия договор за ипотека, било поради нищожност на обезпеченото вземане/ или пък унищожаем на различни основания, така и поради погасяване на ипотечното право поради плащане на дълга или погасяване на дълга по давност, или ако изтекли 10 години от вписването на ипотеката и тя не е подновена и др.. Изброяването е примерно, а не изчерпателно. Предмет на настоящия отрицателен установителен иск е установяване несъществуването на ипотечно право, обективирано в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека на недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 10156, дело № 484 от 28.11.2016 г., който иск е предявен от „Галя Спайс“ ЕООД с твърдение, че дружеството е придобило в собственост, чрез договори за покупко – продажби от 28.11.2016г. и от 27.12.2016г., имотите, по отношение на които е учредена ипотеката, срещу страните по договора за ипотека - „Меркурий П и П“ АД, като ипотекарен длъжник и „Меркурий Инвестмънт“ АД. От представеното по делото удостоверение от Служба по вписванията – Габрово по безспорен начин се установи, че договорната ипотека е вписана в 12, 24 ч. на 28.11.2016г. /вписването е учредителен елемент за ипотеката/, а първият договор за покупко-продажба е сключен под формата на нотариален акт в 14.00 ч. на същия този ден и вписан в 14, 50 ч. в Служба по вписванията, а вторият договор за покупко – продажба е сключен месец по – късно. Следователно неоснователни са първоначалните възражения на ищеца за противното, откъдето следва, че „Галя Спайс“ ЕООД е придобило в собственост имотите, обременени с вещна тежест. Предвид горното, за ищцовото дружество „Галя Спайс“ ЕООД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск по чл. 124 ГПК срещу субектите на оспореното правоотношение, тъй правото му на собственост е засегнато от учредената ипотека върху имотите. Оттук следва неоснователността на възраженията на насрещната страна за липса на процесуална, респ. материална легитимация на ищеца, както е прието и в определение № 508/05.03.2024 г. по ч.т.д. № 1425/2023 г. на ВКС, с което е отменено определение № 111/ 10.05.2023 г. по в.ч.т.д. № 65/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново и потвърденото с него прекратително определение № 260102/ 05.12.2022 г. по т.д. № 52/2018 г. на Окръжен съд – Габрово и делото е върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Следователно въведените от ответниците възражения за нищожност на придобивните основания, на които „Галя Спайс“ ЕООД основава правото си на собственост върху ипотекираните имоти, поддържани и във въззивното производство, не опровергават процесуалната й легитимация за водене на настоящото дело, тъй като тя е обусловена, единствено и само, от изложените в исковата молба твърдения на ищеца, че е собственик на имотите, а материалната легитимация по предявен установителен иск за отричане на друго правоотношение, не е предмет на делото. Предвид това, след като ищецът представя, редовни от външна страна, договори за покупко – продажби, с които обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело срещу ответниците, то в това производство не следва да бъдат разглеждани възраженията дали същите биха могли да бъдат приети за нищожни, като противоречащи на добрите нрави, респ. симулативни или висящо недействителни, на основание чл.40 ЗЗД, защото тези въпроси не са преюдициални относно съществуваването или несъществуването на ипотечно право върху имотите, какъвто е предмета на настоящия спор. На практика такова правно разрешение е развито в горецитираното определение на ВКС, което в тази част досежно материалната легитимация на ищеца, макар да не е задължително за настоящия съдебен състав, изцяло се възприема и споделя от същия. Само наличието на влязло в сила решение, с което е отречено придобивното основание на ищеца, ще обуслови в случая извод за липса на материална легитимация по предявения иск. Нещо повече, в случая с влязлото в законна сила определение по т.д. № 59/2017 г. по описа на ОС – Габрово и то именно по възражение на „Меркурий Инвестъмънт“ АД, че ищецът „Меркурий П и П“АД не притежава правен интерес да атакува съществуването на ипотечното право, тъй като вече е отчуждил ипотекираните имоти с „редовни“ договори за покупко - продажба, сключени между него и купувача „Галя Спайс“ ЕООД, съдът е прекратил това производство. В този смисъл, предявеният отрицателен установителен иск е възможната за ищеца защита на обремененото му с ипотека право на собственост върху имотите. Обявяването на нищожността на сделка може да стане: 1) в самостоятелен исков процес, чрез иск; 2) в рамките на висящ исков процес по пътя на ицидентния установителен иск по чл. 212 ГПК; 3) чрез възражение или служебно от съда в рамките на исков процес, в който се отричат последиците на сделка, която е преюдициална за правоотношение, предмет на делото. Т.е. ключовата дума е преюдициалност, поради което настоящият съдебен състав не възприема пространствените доводи на процесуалния представител на „Меркурий Инвестъмънт“ АД относно липсата на материалноправна легитимация на ищеца. В първите две хипотези произнасянето по валидността на правоотношението ще се съдържа в диспозитива на съдебното решение и по него ще се формира сила на пресъдено нещо, а в третата хипотеза, то ще бъде констатация в мотивите на съдебния акт, обуславяща извода за уважаване или отхвърляне на исковата претенция. Затова настоящият съдебен състав пристъпи към разглеждане на преюдициалния за настоящото дело въпрос, а именно за действителността на обезпеченото вземане, защото нищожността на същото, има за последица нищожност на ипотеката, поради акцесорния характер на ипотеката, а оттам и несъществуване на ипотечно право. Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г., ОСГTK на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или отделни клаузи от тях, които са от значение за разрешаване на правния спор, дори без наведено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая ищецът се позовава на основания за нищожност по чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД /противоречие с добри нрави/ и чл.26, ал.2 – липса на основание, които възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, който се е задоволил само с констатацията, че договорът за ипотека отговаря на формалните изисквания на чл. 167 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД и оттам е извел извод за действителност на същия. Въпросът, че самият договор за ипотека отговаря на формалните изисквания за неговата действителност не е спорен по делото. Спорният въпрос е дали обезпеченото вземане е действително с оглед акцесорния характер на ипотечното право. Настоящият съдебен състав намира, че процесните споразумение и анекс към него, с които е уговорено съществуването на обезпеченото вземане, са нищожни, поради противоречие с добрите нрави, по следните съображения: Според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK на ВКС „добрите нрави“ са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В българското право няма законова дефиниция на „добрите нрави“ и това е разбираемо, от гледна точка на това, че същата не би била пълна и не би могла да обхване многообразието от възможните проявления във всеки конкретен случай. Най – общо може да се каже, че добрите нрави се свързват с общоприетите житейски норми за справедливост, добросъвестност и морал, а оттук и с зачитане на основните човешки права и свободи, основополагащите принципи на пазарната икономика и гражданското общество, общочовешките ценности и се приемат за правилни и етични от преобладаващото мнозинство правни субекти, независимо от възрастови, образователни, религиозни, имуществени и всякакви други различия. Накърняването на добрите нрави е обективно основание за нищожност на сделките. Субективното отношение на лицата, които извършват сделката, към правилата на добрите нрави и тяхното нарушаване, няма правно значение. Достатъчно е извършената сделка обективно да е в противоречие с общоприетите правила на добрите нрави. Когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок, следва да съобрази и съпътстващите я обстоятелства, релевантни за сключването й, цел и начин на уговореното между страните, дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, за да се направи извода дали нейното запазване е неоправдано от гледна точка на закона и съответно дали свободата на договаряне е прекрачила границата на добрите нрави. В случая, в процесното споразумение е посочено, че с описаните в него сделки и действия на изпълнителния директор С. П. П. на „Меркурий П и П“ АД, които представлявали фактическо прехвърляне на дейността по производство, пакетиране и търговия на храни (подправки и подправъчни смеси), защитени с търговските марки на „Меркурий П и П“ АД, към трето лице, свързано с П., се увреждали имуществените интереси на акционера „Меркурий Инвестмънт“ АД и му причинявали вреди, като „справедливото“ обезщетение за тях било в размер на 2 800 000 лева, като с анекса е уговорено учредяване на ипотека за това вземане върху собствени на „Меркурий П и П“ АД имоти. А в отговора на исковата молба на „Меркурий Инвестмънт“ АД се твърди, че по този начин, с това обезщетение, се гарантирал своеобразен ликвидационен дял на този акционер. Първо, настоящият съдебен състав намира за основателен довода на ищеца, че по описания в споразумението начин обективно не възникват и не би могло да възникнат вреди за акционера и че уговарянето на обезщетение за такива вреди противоречи на общоприетите принципи на справедливост и добросъвестност. Дори условно да се приеме, че са били извършени увреждащи действия от страна на единия от изпълнителните директори на „Меркурий П и П“ АД /макар за част от тях, той да е оправдан с влязла в законна сила присъда/, то увреденото лице би било „Меркурий П и П“ АД, а не неговият акционер. Аргументи в тази насока могат да бъде извлечени: от разпоредбата на чл. 240а ТЗ, съгласно която акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, могат да предявят иск за търсене на отговорност от членове на Съвета на директорите, съответно на Надзорния и Управителния съвет, за вреди, причинени на дружеството; от разпоредбата на чл. 236, ал. 4 ТЗ, че лицето, сключило сделка в нарушение на ал.1-3 отговаря пред дружеството за причинените му вреди и от разпоредбата на чл. 240, ал.2 ТЗ, в която е регламентирана отговорността на членовете на Съветите на акционерното дружество за вреди, причинени на дружеството. Т.е. от действия на управителните органи на дружеството могат да бъдат причинени вреди на дружеството, а не на акционера. Приемането на противното означава да се отъждествят имуществените сфери на два различни правни субекта – на дружеството и на акционера, което е в разрез с основните принципи, важими за капиталовите дружества. Доколкото обаче за акционерите съществува интерес от това дружеството да има финансова стабилност и достатъчно имущество, то законодателят им е предоставил възможност за защита чрез иска по чл. чл. 240а ТЗ, и не само – съдебната практика допуска акционер да атакува с иск по чл. 26 ЗЗД сключена сделка от търговското дружество, в което членува /определение № 16 / 08.01.2021 г. по ч.т.д. № 2401/2020 г. на ВКС, II т.о. /. Именно това са средствата за защита на акционера, а не неморално, възползвайки се от това, че едно и също лице Б. П. е представител, и на „Меркурий П и П“ АД, и на акционера в него „Меркурий Инвестмънт“ АД, към датата на сключване на споразумението /на 03.05.2016г. е заличен в търговския регистър като изпълнителен директор на „Меркурий Инвестмънт“ АД и на негово място е вписана майка му М. П.а/, да се уговаря такова обезщетение и то в размер, определен по усмотрение на страните за „справедлив“. Справедливо обезщетение се определя само за неимуществени вреди и то от съда /чл. 52 ЗЗД/. Размерът на имуществените вреди винаги е конкретен и зависи от стойността на претърпяната загуба, респ. пропусната полза и не се определя по „справедливост“. Изложеното от процесуалния представител на „Меркурий Инвестмънт“ АД, че уговореното обезщетение за вреди и неговото обезпечаване с учредяване на ипотека върху имущество на „Меркурий П и П“ АД на практика гарантира своеобразен ликвидационен дял на акционера, не само не променя извода на съда, че уговореното противоречи на добрите нрави, но и затвърждава този извод. Докато едно дружество съществува, не са предприети и до днес постъпления за неговото прекратяване, не е открито производство по ликвидация, то противоречи на добрите нрави предварително уговаряне и изплащане на ликвидационен дял от него и то в полза само на единия акционер. По този начин, противно на твърдяното от „Меркурий Инвестмънт“ АД, не се гарантира равно третиране на акционерите, а точно обратното – дава се приоритет на единия акционер пред останалите. Изплаща му се ликвидационен дял, който не е ясно дали би получил в бъдеще при прекратяване на дружеството, защото съгласно чл. 271 във връзка с чл. 181 ТЗ едва останалото имуществото, след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между акционерите съобразно притежаваните от тях акции. По този начин се застрашават и правата на кредиторите на дружеството. Засяга се и сигурността на търговския оборот. Липсва яснота в няколко насоки: дали дружеството изобщо някога ще бъде прекратено, дали ответникът „Меркурий Инвестмънт“ АД ще бъде акционер към датата на прекратяването му и каква ще бъде стойността на ликвидационната му квота. До момента на прекратяване на едно дружество е налице само правно очакване, че определено имущество ще се трансформира в ликвидационен дял на акционера и предварително уговаряне и гарантиране на такъв противоречи на добрите нрави. Доводът на процесуалния представител на „Меркурий Инвестмънт“ АД, че няма законова забрана за сключване на такова споразумение, не означава, че то е действително. В разпоредбата на чл. 9 ЗЗД е посочено, че страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Следователно добрите нрави съществуват като граница на свободата на договарянето и са самостоятелно основание за нищожност. А в случая те са нарушени, като неморално се привилегирова един акционер за сметка на останалите акционери и за сметка на кредиторите на дружество, като на практика се стига до това този акционер да получи ликвидационния си дял предварително, без дружеството да е прекратено и то в един произволен и договорен размер между него и дружеството, в което участва, предвид това, че представляващ и двете дружества към момента на сключване на споразумението е едно и също лице – П., както бе посочено вече по – горе. Действително в този случай няма формално нарушение на чл. 38 ЗЗД, с оглед правните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГТК на ВКС, но тези обстоятелства следва да бъдат отчетени при преценката дали споразумението противоречи на добрите нрави. Защото съдът отчита не само съдържанието на сделката, но и обстоятелствата, при които е сключена, последиците от нея и другите конкретни обстоятелства, които биха били релеванти за тази обективна преценка дали договореното е справедливо, етично и морално и невредящо другиму. Отделно от това, дори да се възприеме довода на въззиваемия, че извършеното от П. е укоримо и е целяло намаляване на имуществото на дружеството, поради което акционерът бил „принуден“ да сключи това споразумение, за да си гарантира ликвидационен дял, то съдът намира, че това не променя обективния факт на накърняването на добрите нрави със сключването на споразумението и анекса към него. Едно неморално поведение не прави морално последващото го също неморално такова, дори то да е било като ответна реакция. Всъщност от цялостното изложение на фактическата обстановка по делото и представените доказателства за отношенията на лицата, участващи в съответните дружества, става ясно, че двамата изпълнителни директори, независимо един от друг, са извършвали сделки с имущество на дружеството и са се разпореждали с негови финансови средства, като всеки от тях е оправдавал постъпките си с действията на другия. Само че свободата на договаряне не може да бъде използвана за нарушаване на добрите нрави и когато това се случи, следва държавната санкционна намеса, непозволяваща съществуването на сделката в правния мир, тъй като тя обективно нарушава общоприети норми за морал, справедливост и добросъвестност, като без значение е субективното отношение на страните по нея дали това е така. В заключение, настоящият съдебен състав намира, че процесните споразумение и анекс към него по своето съдържание, обстоятелствата, при които са сключени и целените с тях последици и начина, по който е уговорено обезщетение в полза на единия акционер, довело до получаване ликвидационен дял от действащо дружество, без дори да има индикации за предприети стъпки за прекратяването му, накърняват добрите нрави. На това основание същите се явяват нищожни, а оттам е нищожна и ипотеката, учредена за обезпечаване на вземането, уговорено със споразумението и анекса към него. Горното прави безпредметно обсъждането на останалите възражения на страните. Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 166, ал.1 ЗЗД, за установяване на несъществуване на ипотечно право, се явява основателен. По тази причина обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, като неправилно и предявеният иск следва да бъде уважен. Относно разноските: При този изход на делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и досежно разноските. На основание чл. 78, ал.1, във връзка с чл. 273 ГПК, въззиваемите /ответници/ следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника /ищеца/ направените от него разноски в размер на 8014 лева във въззивното производство и направените от него разноски в размер на 30 698, 42 лева в първоинстанционното производство /л.860 от първоинстанционно дело/. Водим от горното, съдът