Решение № 463 от 7.12.2023 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 636/2023 г.

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 152 от 28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 228/2023 г., Районен съд Радомир е отхвърлил предявените от А. Т. М. срещу „Интера Софт“ ООД и ТП на НОИ Перник искове с правно основание чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТОССР за признаване за установено, че А. Т. М. е придобил трудов и осигурителен стаж:

• за периода от ••• до ••• на 2-часов работен ден, на длъжност „•••“, при работодателя „Интера Софт“ ООД;

• за периода от ••• до ••• на 6-часов работен ден, на длъжност „•••“, при работодателя „Интера Софт“ ООД.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца, в която се сочи, че неправилно районният съд не е кредитирал следните представени в хода на съдебното дирене писмени доказателства, които ясно очертавали наличието на трудова дейност през процесния период, а именно - трудов договор между А. М. и „Интера Софт“ ООД, оборотни ведомости, предходни проверки на ТП на НОИ Перник. В диспозитива на обжалваното решение липсвало изрично произнасяне по искането за упражняване на косвен съдебен контрол върху задължителни предписания с № ••• от 08.06.2021 г. на ТП на НОИ Перник. Недопустим бил изводът на районния съд, че въз основа на извършени проверки от страна на ТП на НОИ Перник“ в „Интера Софт“ ООД е констатирано, че така посоченото дружество не е извършвало дейност. При тези доводи жалбоподателят моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Интера Софт“ ООД не е подала отговор на жалбата. Другата въззиваема страна - ТП на НОИ Перник, оспорва жалбата в срок. Поддържа, че правилно районният съд е приел, че не е доказано пълно и главно да е осъществявана трудова дейност през процесния период – обстоятелство, което би обусловило възникването на осигурително правоотношение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като контролираният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението в обжалваната част:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 351 КТ и чл. 9, ал. 1 КСО времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, представлява както трудов, така и осигурителен стаж. Тоест за да се реализира трудов или осигурителен стаж, е необходимо както наличието на трудово правоотношение, така и полагането на труд. От това правило са налице изключения, посочени в нормите на чл. 351-354 КТ и чл. 9, ал. 2 КСО – хипотези, в които законодателят признава определени периоди от време за трудов или осигурителен стаж, без да е налице действително трудово правоотношение или без да е положен труд.

Съгласно чл. 12, ал. 1 НТКТС трудовият стаж се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 от Кодекса на труда.

Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с предоставените от работодателя на НАП данни за осигуреното лице (задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО), с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

В определени случаи работникът може да не разполага с необходимите документи по чл. 12, ал. 1 НТКТС и чл. 40, ал. 1 НПОС, а работодателят – да ги е загубил или унищожил. В тези хипотези по арг. от чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР работникът има интерес за установяването на съответния трудов или осигурителен стаж по съдебен ред чрез исковете по чл. 3 вр. чл. 1 ЗУТОССР. Интерес от предявяването на иск следва да се признае и в случаи като процесния, когато за част от периода е издаден административен акт за заличаване на подадените от работодателя осигурителни данни, тоест в тази хипотеза е без значение налични ли са документи по чл. 12, ал. 1 НТКТС и чл. 40, ал. 1 НПОС, след като тяхната доказателствена стойност се оспорва.

Пред настоящия въззивен съд не е спорно, че А. М. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „Интера Софт“ ООД на длъжността „•••“ за периода от ••• до ••• на 2-часов работен ден, а за периода от ••• до ••• на 6-часов работен ден.

Спорно между ищецът и ответното ТП на НОИ е извършвал ли е първият трудова дейност през тези периоди.

Ищецът сочи, че между него и ответника „Интера Софт“ няма спор по отношение на този факт. Съгласно действащите и към този момент норми в гл. XVII от КТ (преди изм. с ДВ 5 от 2023 г., в сила от 01.06.2025 г.) длъжностните лица при работодателя разполагат със съответната удостоверителна компетентност да впишат отработеното време в трудовата книжка. Ето защо, след като се поддържа, че спор между работник и работодател липсва, недоумение буди фактът, че доказателства за такова вписване не са ангажирани, включително и за периода, за който ТП на НОИ не е издало задължителни предписания за заличаване на подадените от работодателя осигурителни данни.

На следващо място, полагането на труд може да бъде доказано пряко със свидетелски показания на лица, притежаващи писмени доказателства за това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който е положен претендираният стаж – чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР. Видно от оспорваните от ищеца задължителни предписания с № ••• от 08.06.2021 г. на ТП на НОИ Перник, за процесните периоди (или поне за част от тях) са били сключени трудови договори и договор за управление с трети лица, които биха могли да имат качеството на свидетели в настоящото производство. Независимо от това, ищецът (сега въззивник) не е поискал от първоинстанционния съд те да бъдат разпитани.

Всъщност ищецът не представя и не е ангажирал събирането на никакви преки доказателства за установяване на факта, че е работил през исковите периоди. С исковата молба са представени трудов договор от ••• (л. 7), длъжностна характеристика (л. 8), справки по чл. 62, ал. 5 КТ (л. 10; 17), заповеди за увеличение на трудово възнаграждение (л. 11-12; 14-15), допълнително споразумение от ••• (л. 13), заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от ••• (л. 16). Тези документи доказват пряко единствено обстоятелството, че между А. М. и „Интера Софт“ е съществувало трудово правоотношение в периода от ••• до ••• Същите предполагат от логическа гледна точка, че ищецът е полагал труд при ответното дружество, но не го доказват – касае се за отделен и различен от сключването и прекратяването на трудовия договор факт, който не е обективиран в съдържанието им.

Нещо повече, в случая посочената житейска презумпция, че трудовият договор предполага положен труд, е категорично оборена за периода от ••• до •••, за който по силата на задължителни предписания № ••• на длъжностно лице при ТП на НОИ Перник е постановено заличаването на данните за осигуряване по отношение на ищеца. Основателно ищецът сочи, че доколкото развилото се в тази връзка административно производство е протекло без негово участие, той не е обвързан от постановения административен акт и гражданският съд е оправомощен да се произнесе инцидентно по неговата законосъобразност – чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК. В съдебното производство по оспорването на обсъжданите предписания е проведено пълноценно събиране на необходимите доказателства относно факта извършвана или е трудова дейност в дружеството за периода на проверката. Тези доказателства са подробно отразени в мотивите на съдебния акт, с който жалбата е отхвърлена. Ето защо, фактическите констатации в решението следва да се кредитират като производно доказателство за липсата на всякаква търговска дейност от страна на дружеството през проверявания период. От своя страна липсата на търговска дейност води до логически извод за липсата на необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение за извършването на трудова дейност. Не може да бъде споделено и оплакването на въззивника, че издадените от ТП на НОИ задължителни предписания за заличаване на осигурителни данни представляват необоснован административен натиск. Видно от съдържанието на предписанията, както и от това на издадените актове по повод на предходни проверки, ТП на НОИ е упражнила контрол в рамките на правомощията си при основателни съмнения, че регистрираните от дружеството трудови правоотношения се използват не по предназначение, а за получаване на неследващи се осигурителни плащания. Предвид това, настоящият съд намира, че издадените задължителни предписания представляват изцяло законосъобразен административен акт. Инцидентният съдебен контрол за законосъобразност на административните актове по чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК не може да представлява решение по отделен иск, поради което е недопустимо съдът да се произнесе в диспозитива си по този въпрос въпреки изричното искане на ищеца (Р. № 230 от 31.01.2014 г. по гр.д. № 2252/2013 г. на ВКС, I ГО; Опр. № 195 от 26.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1346/2013 г. на ВКС, IV ГО).

Неоснователно е позоваването от страна на жалбоподателя на отразения резултат в констативен протокол № •••, издаден от органите на НОИ при предишна проверка на „Интера Софт“, а именно – че за А. М. са налице достатъчно данни, от които да се приеме, че същият има качеството „осигурен“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. На първо място, с този констативен протокол не са извършени фактически констатации, а е посочено какви документи са проверени и е направен юридическият извод, че определено лице има качеството на осигурен. Следователно протоколът притежава доказателствена сила единствено относно това кое лице в качеството си на контролен орган, кога, по отношение на кого и въз основа на какви документи е извършило обективираната проверка (чл. 179, ал. 1 ГПК). На следващо място, резултатът от една административна проверка, завършила с издаването на констативен протокол, без да навлиза в правната сфера на което и да е лице, не лишава компетентния орган от право да извърши повторна проверка, при която ако достигне до различни фактически констатации, да ревизира изводите си. В случая, при проверката, по повод на който е съставен обсъжданият констативен протокол, органите на НОИ са възприели погрешно, без изрично да го посочват, че ищецът полага труд. Предвид това, впоследствие обосновано са коригирали това свое фактическо възприятие с издадените задължителни предписания, с които са разпоредили заличаването на осигурителните данни по отношение на ищеца за проверявания период.

В обобщение, не се установи ищецът да е полагал труд в исковите периоди, поради което от правна страна не е реализирал трудов и осигурителен стаж за същите тези периоди. Ето защо, законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове по чл. 3 вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТОССР и поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на въззиваемите се следват разноски, като такива се претендират единствено от ТП на НОИ Перник за юрисконсултско възнаграждение. Предвид това, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ТП на НОИ Перник сумата от 100 лв., представляваща определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Така мотивиран, съдът