Решение № 7393 от 21.8.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 859/2024 г.

Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл.156, ал.1 от ДОПК. Образувано е по жалба на В. П. В., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Карлово, подадена чрез адвокат З. Д., против Ревизионен акт № Р-16001623003797-091-001/16.01.2024 г., издаден от началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 130/26.03.2024 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив при централно управление на НАП, с който са установени публични задължения по ЗДДФЛ за периода 2019-2022 година в общ размер на 752.10 лева, в едно с прилежащи лихви за забава в общ размер на 143.33 лева, вноски по ЗОО за периода 2018-2022г. за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ в общ размер на 8114.96, в едно с лихви за забава в общ размер на 2529.68 лева. Жалбоподателят обжалва ревизионният акт изцяло, като счита същия за неправилен и незаконосъобразен. В жалбата си твърди, че констатациите на органите по приходите за това, че жалбоподателят извършва стопанска дейност, са неправилни и немотивирани. Счита, че не може да се говори за стопанска дейност, тъй като получените суми през годините от тази дейност са в толкова малки размери, че не могат да определят каквото и да е намерение, нито реално получаване на печалба. Твърди, че следва да бъде доказано по несъмнен начин от органите по приходите обстоятелството дали едно лице извършва стопанска дейност, като от това произтича правното основание за облагане на дохода и определянето на данъчната ставка. Излага обстоятелства, които сочат, че ревизираното лице е задължено да плати данъци и осигурителни вноски в по-голям размер от получения. Липсвали са доказателства за упражнявана търговска дейност, съответно облагането на наложените платежи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД е незаконосъобразно. Иска се отмяна на ревизионния акт. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощника адв. Д., която поддържа жалбата и излага съображения по същество на спора. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса, съгласно представен списък. Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрк. Т., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Подробни съображения по същество на спора излага в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Окръжна прокуратура Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е встъпила в същото и не е взела становище по основателността на жалбата. Административен съд – Пловдив, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С жалбата се атакува акт, за който изрично е предвидено обжалване пред съд съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Жалбата е подадена в срок чрез Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С оспорения ревизионен акт в тежест на В. В. са установени задължения за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО за самоосигуряващи се лица, здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица, универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за данъчен период за всички от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 8867, 06 лева – главница и 2673, 01 лева – лихви. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001623003797-092-001/19.12.2023 г., въз основа на който е издаден и оспорения ревизионен акт № Р-16001623003797-091-001/16.01.2024 г., който е обжалван пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП. С Решение № 130/26.03.2024 г. ревизионния акт е потвърден. В хода на ревизията е установено, че В. В. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през отделните години, попадащи в обхвата на ревизията. Същият няма регистрирана търговска дейност по Търговския закон, няма регистриран едноличен търговец. Органите по приходите са установили, че В. В. е осъществявал търговска дейност – продажби на употребявани мобилни телефони чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, като са констатирали, че ревизираното лице е изпращало пратки със стоки на различни лица, като продажбите са осъществявани редовно и с цел реализиране на доходи. Изпратените стоки са заплащани от клиентите на куриерската фирма при доставката с наложен платеж, след което получените суми са изплащани от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД на ревизираното лице. В хода на производството на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, като В. В. е предоставил такива, като се позовава на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и твърди, че не продавал с цел извличане на печалба и получените доходи не подлежат на облагане. Органите по приходите са извършили проверки на физическите лица, закупили стоки от ревизираното лице, като същите твърдят, че са закупували онлайн телефоните, предлагани от В. В., и са плащали в брой в офиса на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД. Част от лицата не са представили изисканата от тях информация и документи. След извършен анализ на събраните документи, писмени обяснения, декларации и отговори от направените запитвания до трети лица, органите по приходите са констатирали наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Стойността на приходите на ревизираното лице е определена въз основа на данни за получени суми от наложен платеж и парични преводи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, определени са укрити приходи от продажби на употребявани мобилни телефони от В. В.: за 2018 г. – в размер на 650 лева; за 2019 г. – 5515 лева; за 2020 г. – 5010 лева; за 2021 г. – 9560 лева; за 2022 г. – 10122 лева. С ревизионният акт органът по приходите е определил надценка при продажбата на употребявани от лицето телефони по аналог въз основа на данни за нетните приходи от продажби на стоки и балансовата стойност на продадените стоки на три дружество със сходен предмет на дейност – „Мобайл Гейт“ ЕООД, „Технопорт“ ЕООД и „Изороз-96“ ЕООД, с оглед на което са определени разходи за дейността на В. В. за 2018 г. в размер на 390, 51 лева, за 2019 г. – 2806, 76 лева, за 2020 г. – 2973, 65 лева, за 2021 г. – 5720, 44 лева и за 2022 г. – 5769, 17 лева. Ревизионният акт е оспорен пред горестоящият административен орган изцяло с жалба вх.№.94-00-989/30.01.2024г. по опис на ТД на НАП-Пловдив. С процесното решение №130/26.03.20224г. директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив при ЦУ на НАП го е потвърдил изцяло като е посочил, че предвид констатираното от органите по приходите и събраните доказателства е несъмнено установено, че лицето е извършвало дейност по продажбата на стоки по занятие, а не еднократно и инцидентно, осъществявал е търговски сделки и е търговец по смисъла на Търговския закон, реализирал е доходи от продажбите. Недоволен от това произнасяне, жалбоподателят е инициирал и настоящото съдебно производство, в хода на което не са ангажирани допълнителни доказателства извън тези, които са в административната преписка по издаване на акта. При преценка на обжалваният административен акт с материално правните разпоредби и административно – производствените правила, както и с целта на закона, съдът прие, че същият е законосъобразен. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 от ДОПК и съдържа необходимите реквизити, като неразделна част от него е и ревизионният доклад, където са намерили отражение фактическите констатации и съображения на екипа. Не се установяват съществени нарушения на процесуалния ред за издаване на акта, които да опорочават фактическите и материалноправни изводи на органа по приходите. Доказателствата, послужили за издаването му, са събрани по предвидения в ДОПК ред. Извършена са насрещни проверки съгласно чл. 45 от ДОПК и са съставени протоколи по чл. 50 от кодекса, които съдържат необходимите реквизити по ал. 2, като представляват доказателство за извършените от и пред органа действия и установените факти и обстоятелства. Не са допуснати процесуални нарушения, които да са толкова съществени, че да обусловят неговата нищожност. При това положение настоящата инстанция ще следва да извърши проверка на законосъобразността на мотивите, изложени в акта. Спорът е правен и се концентрира относно правилността на изводите на приходните органи относно характера на придобитите доходи В. В. за ревизирания период – дали същите имат характер на доходи от стопанска дейност и съответно правилно ли е формирана данъчната основа за облагане и е правилно ли е определен размерът на дължимия данък. В съдебната практика по данъчни дела се е наложил като основен критерий за дейност по занятие броят на извършваните покупко-продажби от ревизираното лице в данъчния период, като се съобразява наличието или липсата на системност, т. е. извършването на три или повече такива сделки в рамките на 12 последователни месеца с цел реализиране на печалба. Съгласно практиката на ВАС обаче този критерий обаче, макар и обективен, не предполага формално прилагане. Дейността на едно лице може да се определи като търговска дейност по занятие, когато единствената цел на извършените сделки е извличане на печалба, което е различно от обикновеното упражняване на правото на собственост върху недвижим имот и не съставлява икономическа дейност. В тази връзка следва да се извърши преценка на наличието или липсата на активни действия на лицето с използването на средства, ползвани от производител, търговец или доставчик на услуги, които надхвърлят обикновеното управление на лично имущество – например дейности по рекламиране и използване на специализирани онлайн платформи или средства за масова комуникация. В този смисъла аргументи се извличат от практиката на СЕС - решение по съединени дела С-180/10 и С-181/10. В т. 36 и 37 от това решение се отстоява принципът, че обикновеното упражняване на право на собственост на титуляря само по себе си не може да се разглежда като икономическа дейност, а броят и мащабите на осъществените продажби сами по себе си не е определящ, освен ако не са предприети активни дейности във връзка с продажбите. Също така съгласно т-20, 21 и 22 от решение по дело С-32/03 - икономическата дейност по смисъла на Шестата директива не следва да се състои от единичен акт, а от серия поредни и последователни такива. Релевантно по настоящия казус е цялостното поведение на жалбоподателя и подбудите му при извършване на процесните продажби. Необходимо е да се извърши субективна преценка дали е налице системност и извършване по занятие на дейност, чиято основна цел е постигане на трайни доходи. Полезни в тази насока са обективни факти като: способ и цел на придобиване на телефоните, брой на покупки и продажби за определен период от време, нуждите за чието задоволяване са извършени, интензивност и продължителност на периода на дейността. По отношение на получаваната икономическа облага, доколкото тя се търси при всяка гражданско-правна сделка, следва да се заключи, че този критерий не е достатъчен самостоятелно да обоснове извод, че сделката е търговска – напр. при инцидентна продажба е реализирана значителна печалба. От друга страна липсата на съществена икономическа облага, при проявление на другите обективни факти, определящи наличието на системност и извършване по занятие, също не обосновава еднозначно характера на сделката като гражданско-правна. Иначе казано релевантен ще е общият размер на реализираната печалба, отнесен към броя на извършените продажби, при отчитане на преследваната с дейността цел и нуждите за чието задоволяване се извършва. Броят на продажбите е обективен критерий, но следва да бъде преценяван ведно с останалите относими критерии като осъществявани от субекта дейности по привеждане на мобилните телефони в търговски вид, по предлагане им чрез съответните способи за това, при наличие на установена цел за получаване на печалба, извличане на облага - при наличие на значителна разлика между покупна и продажба цена и извършване на сделките в не големи периоди от време, при данни за редовен приход със същия характер, както и на други относими обстоятелства според спецификата на казуса. В т. 43 и 44 от решението на СЕС по съединени дела С-180/10 и С-181/10 понятието икономическа дейност се свързва неразривно и с критерия - получаване на редовни приходи с постоянен характер. Теоретичното обяснение на понятието „търговец“ обвързва извършващото тази дейност лице не с продължителност на извършваната дейност, а със систематичността ѝ в определен период от време (така Решение № 2656 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 4329/2012 на Върховния административен съд). Тоест, извършвана по занятие ще бъде както дейността, осъществена систематично и интензивно в определен момент от съответен данъчен период (напр. значителен брой продажби за един месец или дори в един ден), така и дейност – осъществявана систематично и регулярно през целия ревизиран период (напр. по няколко покупки и продажби през всяка година), но и в двата случая насочена към реализиране на печалба и установяване на трайни доходи. От установената по делото фактическа обстановка, е видно, че в периода 2018 г. – 2022 г. ревизираното лице е придобило, чрез покупко-продажба мобилни телефони, които е продавал в последствие в преработен вид по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Настоящият състав намира, че съобразно броя на извършване на покупко-продажбите може да се формира извод, че същите са закупени с цел последваща продажба. Придобиването на мобилните телефони и последващата им продажба, макар и с минимална печалба, отнесена към общото поведение на задълженото лице, разкрива обективни белези, определящи наличието на системност на дейността и извършването ѝ по занятие. Броят на всички покупки и продажби през сравнително кратък период от време, също обосновава системност, а не инцидентност в действията на жалбоподателя и предопределя постигането на печалбата, която без съмнение може да бъде определена като траен доход. Тоест цялостната дейност, осъществена от ревизираното лице във връзка с процесните мобилни телефони, налага еднозначен извод, че същата има търговски характер и е с цел реализиране на печалба, а не се касае за придобиване на мобилни телефони за лично ползване и последваща инцидентна продажба. Ето защо съдът намира, че при спазване правилата на чл. 13, ал. 5 във вр. чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, в случая законосъобразно данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 26, ал.1-6 от ЗДДФЛ. Правилно органите по приходите са приели, че предвид извършваната от ревизираното лице търговска дейност, данъчните му задължения се определят по декларация, за което е налице задължение за подаване за ревизирания период. При липса на данни и твърдения за подаване на такава, са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК за облагане по аналог. Противоправното развитие на данъчните правоотношения, изисква да се приложи особеният ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е, да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващи се лица до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. На основание чл. 40, ал.5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, се осигуряват върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноските се внасят до 10-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация. Според т. 1 и т. 2 на посочения текст задължените лица, внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация; подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1. В този смисъл правилно и законосъобразно органите по приходите са определили и размера на дължимите се ЗО за ревизирания период. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, както и приема ревизионния акт за правилен и законосъобразен. При този изход на спора разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 569, 70 лв. Воден от горното и на основание чл. 160, ал. 1, ал. 2 ДОПК, Административен съд - Пловдив, XXVIII състав,