Решение № 237 от 17.12.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 312/2024 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх.№261773/10.05.2024г., подадена чрез куриер на 09.05.2024г. от К., чрез пълномощника юрисконсулт А. В., против Решение №260003 от 29.03.2024г., постановено по гр.дело №811/2019г. по описа на Окръжен съд-П., в частите му, с които е осъдена да заплати на З. Д. Г. и на С. Д. Г. като наследници на починалия в хода на производството Д.С. Г. обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 10000лв., ведно със законната лихва от 29.03.2017г. Изложени са подробни съображения за неправилност на решението в обжалваните му части, свързани с липсата на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на длъжностните лица по ЗОПДИППД /отм./ при или по повод изпълнение на правомощията или службата им и отмяната им по съответния ред, както и на претърпени неимуществени вреди вследствие именно на воденото от К. производство, а също с определянето на справедлив размер на обезщетението при съобразяване на обстоятелствата от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД. Претендира се за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на обезщетенията, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и въззивна жалба №261805/13.05.2024г. от З. Д. Г. и С. Д. Г., чрез пълномощника им адв.К. Б., посредством която решението се атакува във всичките му отхвърлителни части досежно обезщетенията за неимуществени и за имуществени вреди и за забавеното им плащане. Изложени са подробни доводи за неправилност на решението в обжалваните му части, свързани с обстоятелствата от значение за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при прилагане на чл.52 от ЗЗД и несъобразяване с други сходни казуси, както и с наличието и характера на претърпените имуществени вреди, а също относно началния момент, от който се дължат лихви за забава. Изтъкнати са аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при допускането и събирането на доказателства. Претендира се за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на предявените искове, както и за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски. Ответникът по тази жалба К. е подала чрез пълномощника юрисконсулт А. В. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Контролиращата страна Апелативна прокуратура-П. в съдебно заседание поддържа становище за основателност на жалбата на КОНПИ и неоснователност на подадената от З. Д. Г. и С. Д. Г.. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Предмет на въззивно разглеждане, с оглед подадените и от двете страни жалби против първоинстанционното решение във всичките му части, са предявените от З. Д. Г. и С. Д. Г. като наследници и правоприемници на починалия в хода на първоинстанционното производство на 25.07.2022г. Д.С. Г. против К. /с предишно наименование К./ искове по чл.2а /в редакцията до изменението с ДВ, бр.84 от 06.10.2023г., в сила от 06.10.2023г./ от ЗОДОВ за заплащане на: обезщетения в размер на по 50000лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие наложените обезпечителни мерки по гр.дело №1053/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З. и по гр.дело №3133/2008г. по описа на Окръжен съд-П., както и образуваното на 04.12.2008г. гр.дело №1065/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З., приключило с влязло в сила на 29.03.2017г. решение, с което предявеният спрямо него иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е отхвърлен, ведно със законната лихва от 06.11.2008г. до окончателното изплащане; обезщетения в размер на по 136330лв. за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтекли от невъзможността на Д.С. Г. да се разпорежда с недвижимите имоти, върху които са били наложени възбрани въз основа на допуснатото по гр.дело №1053/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З. и по гр.дело №3133/2008г. по описа на Окръжен съд-П. обезпечение на бъдещ иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, съизмеряващи се с разликата между цената, която би била получена при продажбата на имотите по пазарната им стойност към датата на налагане на възбраната през 2008г. и към 2016г., включващи: по 43230лв. за дворно място, ведно с целия първи надпартерен етаж от сградата в него, находящи се в гр.П., ул.“Ц.Д.“№41; по 9900лв. за дворно място с площ от 1170кв.м., представляващо УПИ..... в кв.8 по плана на с.М., ведно с построената в него жилищна сграда; по 16900лв. за апартамент в гр.К.“№7, ет.3, ведно с прилежащите му 1/3ид.част от общия таван, от общите части на сградата и от правото на строеж; по 550лв. за имот №9140 с площ от 2457кв.м., за който е отреден УПИ... /за производствена дейност и стопанска инициатива/ по плана на кв.471, кадастрален район №501 в гр.К., с неприложена регулация; и по 65750лв. за търговски обект /бистро/ с РЗП от 178кв.м., жилище с РЗП 100кв.м. на втори етаж и жилище с РЗП от 100кв.м. на трети етаж от сградата, построена в дворно място, представляващо УПИ.... в кв.167 по плана на гр.К., на ул.“И.“№18, съединени в условията на евентуалност с който последен са исковете им за заплащане на обезщетения в размер на по 51000лв. за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от намаляване на вземанията по договор за наем на търговския обект /бистро/ за периода 10.04.2014г.-10.04.2019г., съизмеряващи се с разликата между първоначално определената наемна цена от 2000лв. към 2010г. и наемната цена от 300лв. след налагане на обезпечителните мерки; обезщетения в размер на по 677, 78лв. за имуществени вреди, изразяващи се в натрупани задължения по партидата на Д.С. Г. за местни данъци и лихви за периода 15.11.2011г.-11.04.2019г. за лек автомобил марка „А., поради невъзможността регистрацията му да бъде прекратена, въпреки неговата кражба, вследствие наложения запор по допуснато по гр.дело №1053/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З. обезпечение на бъдещ иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./; обезщетения от по 10659, 85лв. за имуществени вреди, изразяващи се в изтекли лихви за периода 30.12.2015г.-30.12.2018г. върху заплатени адвокатски хонорари за процесуално представителство и защита на Д. Г. по гр.дело №1065/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З., включващи: 6389, 27лв. върху сумата от 20964лв. /платена на 09.02.2012г./, 4419, 22лв. върху сумата от 29000лв. /представляваща сбор от извършените плащания със суми в брой от по 14500лв. на 04.04.2014г. и на 07.05.2015г./, 3074, 74лв. върху сумата от 10000лв. /платена на 19.02.2015г./, 3017, 26лв. върху сумата от 9900лв. /платена на 12.06.2016г./. Обстоятелствата, на които се основават исковете са, че вследствие незаконосъобразните действия и бездействия на К. във връзка с образуваното спрямо Д. Г. производство по отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество по гр.дело №1065/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З., с решението по което предявеният иск е отхвърлен, и във връзка с предварителното обезпечаване на този иск с определенията по гр.дело №1053/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З. и по гр.дело №3133/2008г. по описа на Окръжен съд-П. той е претърпял морални вреди, изразяващи се в стрес, фрустрация, притеснения от финансово и битово естество вследствие блокирането на цялото му имущество, което било основният му предмет на дейност и източник на доходи, безпокойство и тревожност преди всяко от проведените общо 51 съдебни заседания с негово участие, влошаване на здравословното му състояние с диагностициране през 2011г. с Исхемична болест на сърцето – ритъмно-проводна форма, Артериална хипертония IIгр., Персистиращо предсърдно мъждене-тахифреквентно, хипертонична болест на сърцето, хипертонично сърце, МИ – IIст., Диастолна дисфункция на лявата камера, Сърдечна недостатъчност, Стабилна ангина пекторис, социална изолация, влошаване на отношенията в семейството и развод, чувство на безизходица, несигурност, нервност и страх да не остане без имущество през време на продължилото повече от 10 години конфискационно производство, което било медийно оповестено и до края му бил проявяван засилен интерес от страна на местни и национални медии, вследствие на който изпитвал срам и неудобство от опетняване на доброто му име в обществото, в професионалната общност и сред неговите близки. Г. активно упражнявал правото си на собственост посредством изгодни покупко-продажби на множество недвижими имоти /жилищни и нежилищни/, от които и от наем на недвижимо имущество формирал основно приходите си. Наложените като обезпечение възбрани върху недвижимите му имоти го възпрепятствали да се разпорежда с тях, вследствие на което пазарната стойност, която имали към датата на възбраната през 2008г., намаляла към 2016г., когато било изготвено заключението по делото за пазарната им оценка. С договор от 22.06.2010г. с „А.И.“ЕООД и с договор от 04.04.2011г. с ЕТ“И.К.“ Г. отдавал под наем възбраненият ресторант-пицария в гр.К., ул.“И.“№18 срещу наемна цена в размер на 2000лв., но след налагане на обезпечителните мерки и разпространяването на новината за това му било все по-трудно да намери наематели за имота, поради което бил принуден да намали цената значително и от м.април.2012г. до м.април.2014г. тя била 500лв., а, съгласно сключеният с ЕТ“Т.В.Д.“ЕООД на 10.04.2014г. договор за наем за срок от 5 години до 10.04.2019г., наемната цена била в размер на 300лв. Запорираният лек автомобил „А.“ бил откраднат, за което била получена информация на 15.11.2011г., от когато за него се трупали задължения за местни данъци, поради невъзможността вследствие запора да бъде дерегистриран както в КАТ, така и в Община-К.. В производството по отнемане на незаконно придобито имущество Г. бил принуден да заплати адвокатски хонорар от общо 69864лв., както следва: на 09.02.2012г. – 20964лв. по банков път, на 04.04.2014г. – 14500лв. в брой, на 07.05.2015г. – 14500лв. в брой, на 19.02.2015г. – 10000лв. в брой, и на 12.06.2016г. – 9900лв. в брой, от който 38900лв. били присъдени с решението като разноски, а останалите 30964лв. не били присъдени, като сумите били изплатени от К. едва на 30.12.2018г., с оглед на което се дължат лихви за тригодишен период от 30.12.2015г. до 30.12.2018г. С отговора на исковата молба ответната Комисия е оспорила допустимостта и основателността на предявените искове по съображения за липса на актове, действия или бездействия на нейните органи, които да са в разрез със ЗОПДИППД /отм./, по реда на който е било образувано производството срещу Д. Г. и са предприети действия по обезпечаване на негово имущество, липса на отменени по съответния ред актове, както и произтекли от такива вреди, доколкото при упражняване на правомощията си по цитирания закон същите действат при условия на обвързана компетентност и нямат свобода на преценка дали, кога и как да действат, като последователността и формата на актовете и действията е законово предписана. Оспорила е наличието на твърдените неимуществени вреди и размера на претендираното за такива обезщетение. Акцентира на образувани спрямо Г. наказателни производства, включително приключилото с осъдителна присъда по НОХД №319/2001г. по описа на Районен съд-К.. Поддържа той да не е предприел никакви действия по отмяна на обезпечителните мерки след влизане в сила на решението, каквито към момента да са предприети от самата нея. Оспорва твърдяната разлика в цените на възбранените недвижими имоти, считайки за ирелевантна стойността им към 2016г. Оспорва дължимостта и заплащането на местни данъци от ищеца за запорирания лек автомобил, считайки и, че след отмяната на обезпечението такива задължения ще отпаднат. Оспорва намаляването на наемната цена за имота в гр.К., ул.“И.“№18, да се дължи на воденото и медийно оповестено производство по отнемане на имущество. Поддържа присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по конфискационното производство да са в размер на 38900лв. и въпросът относно тях да е недопустимо да се пререшава. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че образуването на производство по отнемане на имущество придобито от престъпна дейност и предявяването на иск по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ от К. е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й по смисъла на чл.2а от ЗОДОВ и с отхвърлянето на иска с влязло в сила съдебно решение със сила на пресъдено нещо се признава за установено, че осъденото за посоченото в закона престъпление лице няма придобито в резултат на осъществената престъпна дейност имущество, поради което направеното от К. предположение в обратен смисъл, послужило за основание за започване и водене на производството съставлява незаконосъобразно действие, каквито са и действията във връзка с поисканите от нея обезпечителни мерки за запазване на имуществото на проверяваното лице, поради което всички причинени нему вреди, които са в резултат на воденото производство, подлежат на обезщетяване, а в случая с влязло в сила на 29.03.2017г. Решение №50 от 20.02.2017г. по гр.дело №1065/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З. предявените от К. против Д. Г. искове по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, чието предварително обезпечение е било допуснато с определения по гр.дело №1053/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З. и по гр.дело №3133/2008г. по описа на Окръжен съд-П., са отхвърлени. Прието е въз основа на анализ на събраните доказателства, че образуваното срещу Г. производство по отнемане на имущество придобито от престъпна дейност и предприетите във връзка с него обезпечителни мерки се е отразило негативно на общото му психическо състояние под формата на тревожност, съмнителност, стрес, емоционален срив, довели до промени в неговите нагласи и поведение, тъй като у него се породило чувство на тревожност и несигурност от възможността да бъде конфискувана голяма част от имуществото му, станал нервен и избухлив, а в самото начало на производството направил и опит за самоубийство. При определяне на размера на дължимото се за така претърпените неимуществени вреди обезщетение съдът е взел предвид, че воденото спрямо него производство е продължило от 04.12.2008г. до 29.03.2017г. или за период от 8 години 3 месеца и 24 дни, но по него са проведени не 51, колкото се твърдят в исковата молба, а 11 от общо насрочените 14 открити съдебни заседания, при което интензитетът на влияние не е бил голям. Не е предизвикан сериозен обществен отзвук, като публично е отразено само началото на делото. Същото не е довело до опетняване на доброто име на Г., тъй като към датата на подаване на исковата молба е бил определян от собствените си съграждани като „бандит“ и „престъпник“. Ограничил е контактите си и отношенията му с близките са се обтегнали, но това няма отношение към развода с последната му трета съпруга през 2012г. Производството не е довело до влошаване на здравословното му състояние. Настъпила е промяна в начина му на живот, тъй като поради наложените обезпечителни мерки е преустановил извършваната от него дейност, свързана с покупко-продажба на недвижими имоти, но от друга страна наложената му забрана да се разпорежда с възбранените имоти е довела до имуществена полза за него. По време на висящността на производството по гражданска конфискация срещу Г. е имало образувани няколко прокурорски преписки и три досъдебни производства, които също са оказали негативно въздействие върху психоемоционалния му статус. Всичко това и икономическата конюнктура към момента на приключване на производството е дало основание на съда да определи обезщетение в размер на 20000лв. Прието е въз основа на кредитираното заключение на допуснатата съдебна оценъчна експертиза за пазарната стойност на процесните възбранени недвижими имоти, че към датата на отмяна на наложените обезпечителни мерки – 11.04.2019г., тя е по-висока от тази към датата на налагането им – м.ноември.2008г., при което Г. не е пропуснал да реализира приходи от продажбата им. Прието е договорите за наем от 22.06.2010г. и от 04.04.2011г. да нямат достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК и да не съставляват доказателства за реализирани доходи от наем и за размера им за периода 01.07.2010г.-05.04.2014г., а дори и да се приеме такива да са получавани в размер на 2000лв. месечно, то намаляването на наемната цена на 300лв. месечно от 10.04.2014г. до 10.04.2019г. не е по причина на наложените обезпечителни мерки, тъй като исковото производство по гражданска конфискация на имущество е образувано на 04.12.2008г., а и с оглед посоченото от Г. в подадената от него годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010г. да е получил доходи от наем от „А.“ЕООД /наемател по договора от 22.06.2010г./ в размер на 4000лв. Прието е начисляването по партидата на Г. за периода 15.11.2011г.-11.04.2019г. на данъци и лихви от общо 1355, 56лв. за лек автомобил „А.“ с рег.№..... да не е поради невъзможността да бъде прекратена регистрацията автомобила вследствие наложения по искане на К. върху му запор, тъй като неговата кражба и обявяването му за издирване е било достатъчно основание, съгласно чл.20 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /в редакцията й към м.11.2011г. – ДВ, бр.80 от 14.10.2011г./ за прекратяване на регистрацията на автомобила по писмено искане на собственика му, съгласно чл.18, ал.1, т.1 от Наредбата. Прието е окончателно присъдените на Г. разноски за адвокатско възнаграждение за производството по гр.дело №1065/2008г. на ОС-С.З. да са от общо 38900лв., като вземането за тях става изискуемо от момента на влизане в сила на съдебния акт, с който са присъдени, но, тъй като то е и безсрочно, за да изпадне в забава длъжникът следва да бъде поканен от кредитора, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, доказателства за каквато покана по делото не са ангажирани, поради което претенциите за забавено плащане на сторените съдебни разноски, част от които присъдени, се явяват неоснователни. Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Видно от материалите по приложеното гр.дело №1065/2008г. на Окръжен съд-С.З. е, че въз основа на уведомление за влязла в сила на 01.08.2002г. Присъда от 28.01.2002г. по НОХД №319/2001г. на Районен съд-К., с която Д.С. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 от НК за това, че на 02.02.2001г. в гр.К. е държал огнестрелно оръжие, боеприпаси и взривове, без да има за това надлежно разрешение, е образувана от КУИППД, ТД-Хасково /понастоящем КОНПИ/ преписка №830/2006г., като с Решение №137 от 16.07.2008г. е образувано срещу него производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, а с Решение №286 от 26.11.2008г. е постановено внасяне на мотивирано искане до Окръжен съд-С.З. за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 1058729, 70лв., чието предварително обезпечение е допуснато с Определение от 06.11.2008г. по ч.гр.дело №3133/2008г. по описа на Окръжен съд-П. чрез налагане на възбрана върху процесните 112/271ид.части от дворно място в гр.П., ул.“Ц.Д.“№41, ведно с целия първи надпартерен етаж от построената в него сграда, и с Определение от 06.11.2008г. по ч.гр.дело №1053/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З. чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, сред които: дворно място с площ от 1170кв.м., представляващо УПИ..... в кв.8 по плана на с.М., ведно с построената в него жилищна сграда; апартамент в гр.К.“№7, ет.3; имот 9140 от 2457кв.м., за който е отреден УПИ... /за производствена дейност и стопанска инициатива/ по плана гр.К.; търговски обект /бистро/ от 178кв.м. в подземен и първи етаж, жилище с РЗП 100кв.м. на втори етаж и жилище с РЗП 100кв.м. на трети етаж от сградата в дворно място, представляващо УПИ..... в кв.167 по плана на гр.К., ул.“И.“№18, и чрез налагане на запор върху леки автомобили, сред които и лек автомобил „А. 100“ с рег.№...... Мотивираното искане е внесено в съда на 04.12.2008г. и по него е образувано гр.дело №1065/2008г. срещу проверяваното лице Д. Г. и още пет ответника, между които и децата му З. Д. Г. и С. Д. Г. във връзка с извършени в тяхна полза дарения и продажба на недвижими имоти и лек автомобил. По заявеното с исковата молба искане с Определение №45 от 05.12.2008г. са наложени допълнителни обезпечителни мерки чрез възбрана върху още три недвижими имота. Д. Г. в качеството му на ответник по делото е получил лично на 21.01.2009г. преписи от исковата молба и приложенията, а на 12.06.2009г. призовката за първото насрочено за 01.10.2009г. открито съдебно заседание по делото, на което не се е явил поради здравословни проблеми, за каквито впоследствие е представил болничен лист от 02.10.2009г. за периода 01-13.10.2009г., и липса на упълномощен адвокат, като ход на делото не е бил даден, какъвто не е бил даден и на следващото насрочено за 22.10.2009г. съдебно заседание, поради нередовното му призоваване. След размяна на книжа и произнасяне на инстанциите по частни жалби първото открито съдебно заседание е проведено на 13.10.2011г. с участие на Г.. С молба вх.№4295/07.04.2014г. е представено пълномощно от 04.04.2014г. за адв.М.Д.. С Определение от 07.05.2014г. производството по делото е било спряно до решаване на тълк.дело №7/2013г. на ВКС и с Определение от 13.06.2014г. е възобновено. След няколкократно оставяне без движение на исковата молба с Определение от 22.01.2015г. е постановено връщането й и цялостно прекратяване на производството по делото. В проведеното на 07.05.2015г. съдебно заседание, на което той се е явил с пълномощника си, мотивираното искане отново е било оставено без движение. Впоследствие са проведени съдебни заседания на 08.10.2015г., в което мотивираното искане отново е било оставено без движение, на 14.01.2016г., на 18.02.2016г., на 07.04.2016г., на 26.05.2016г., на 14.07.2016г., на 06.10.2016г., на 10.11.2016г., на 15.12.2016г., на 09.02.2017г., когато е даден ход на устните състезания. Постановено е Решение №50 от 20.02.2017г., с което искът по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ е отхвърлен. Като необжалвано решението е влязло в сила на 29.03.2017г. С Определение №371 от 28.04.2017г. решението е допълнено в частта му за разноските, като КОНПИ е осъдена да заплати на Д. Г. сумата от 14500лв., а с Определение №539 от 08.11.2017г. по в.ч.гр.дело №621/2017г. по описа на Апелативен съд-П. са му присъдени допълнително разноски от 24400лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Видно при тези обстоятелства е, че спрямо Д.С. Г. е било проведено от ответната КОНПИ като правоприемник на тогавашната КУИППД производство по ЗОПДИППД /Обн.ДВ, бр.19 от 01.03.2005г., Отм., ДВ, бр.38 от 18.05.2012г., в сила от 19.11.2012г./, съгласно пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ /отм./ по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, приключило с отхвърляне на иска. Застъпваните и във въззивното производство доводи относно липсата на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по ЗОПДИППД /отм./ при или по повод изпълнение на правомощията или службата им и отмяната им по съответния ред, като касаещи не процесуалната, а материалноправната легитимация на ответната КОНПИ, настоящата инстанция намира за неоснователни. Производството по ЗОПДИППД /отм./ протича в две фази. Първата фаза е по установяване на незаконно придобито имущество в рамките на извършвана от органите на К. проверка, а втората е по отнемане на незаконно придобито имущество, която се развива в исково производство пред съда, предшествана от обезпечително производство. Вярно е, както се настоява от ответника и в подадената въззивна жалба, че при получено уведомление по чл.21 от закона К. е длъжна да започне проверка по чл.15 от същия за установяване на произхода и местонахождението на имуществото, за което има данни, че е придобито от престъпна дейност. Целта на проверката е да се съберат данни, въз основа на които може да се направи основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник, поради което тя сама по себе си не задължава К. да образува производство и внесе мотивирано искане в съда, а да извърши преценка на резултатите от нея, въз основа на която да вземе решение по чл.13, ал.1, т.1 във връзка с чл.15, ал.3 от закона или за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, когато събраните в рамките на предварителната проверка доказателства обосновават основателно предположение за това, в провеждането на което да участва, съгласно чл.17 от закона, и проверяваното лице или в противен случай да прекрати проверката. Решението не подлежи на връчване и е необжалваемо. След образуване на производството, когато вече е издирено и установено имущество на проверяваното лице и са събрани доказателства и въз основа на доклад по чл.22, ал.1 от закона К. взема решение по чл.13, ал.1, т.2 от закона за внасяне в съда на мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки. Ако след налагането им с акт на К. бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка, има законен произход, по искане на засегнатото лице или по инициатива на органа съдът отменя обезпечителните мерки, съгласно чл.24, ал.1 от закона. Въз основа на събраните в рамките на образуваното производство доказателства и изготвеното мотивирано заключение по чл.27, ал.1 от закона К. извършва преценка дали същите обосновават съществуването на основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност, в зависимост от която взема решение по чл.13, ал.1, т.3 във връзка с чл.28, ал.1 от закона за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане на това имущество в полза на държавата или за прекратяване на производството. Искането се внася след влизане в сила на осъдителна присъда по наказателното производство по чл.3, ал.1, съгласно чл.27, ал.2 от закона. С отхвърлянето на предявения иск по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ със сила на пресъдено нещо бива отречено придобиването на имущество от лицето в резултат на престъпната дейност, за която е осъдено, съответно признато е за неоснователно направеното от К. в обратен смисъл в рамките на извършената от нея проверка, обективирано във взетите решения, предположение, дало й основание за предявяване на иска и водене на исковото производство, което предприето в рамките на правомощията й действие, включително по налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на иска, при това положение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.2а /в приложимата редакция преди последното изменение с пар.60 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията /Обн., ДВ, бр.84 от 06.10.2023г., в сила от 06.10.2023г.// от ЗОДОВ във връзка с чл.32 от ЗОПДИППД /отм./. Неоснователно ответната Комисия, подкрепена в доводите си и от контролиращата страна, застъпва и пред настоящата инстанция действията й във всеки един момент, както и предшестваните от проверка нейни решения, като извършени и взети в условия на обвързана компетентност, да са били законосъобразни, включително предприетите по обезпечаване на иска като подлежащи на самостоятелен съдебен контрол. Действията й не са в условия на обвързана компетентност, изключая започването на проверка въз основа на уведомление по чл.21 от закона, на което акцентира, а на оперативна самостоятелност при вземането на решения дали да образува производство по установяване на придобито в резултат на престъпна дейност имущество и исково производство за отнемане на такова имущество или да прекрати проверката и производството. С влизане в сила на съдебното решение за отхвърляне на иска се признават за незаконни всички актове и действия на К. като държавен орган, насочени към запазване и към отнемане на имуществото като краен резултат, до какъвто не се е достигнало поради липса на законово основание за това, поради което тя дължи обезщетяване на всички произтекли от тях за проверяваното лице имуществени и неимуществени вреди. Производството по ЗОПДИППД /отм./ е проведено спрямо ищеца Д.С. Г. като проверявано лице. Същият е починал в хода на първоинстанционното производство по настоящото дело и на мястото му са конституирани неговите наследници – децата му З. Д. Г. и С. Д. Г., наследили правото на обезщетение, съгласно чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, при равни дялове, съобразно каквито са уточнили претенциите си по размер с молба вх.№269711/15.11.2022г. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, с оглед конкретните обстоятелства от значение за характера и интензитета им. Установи се, че воденото спрямо Д. Г. производство по отнемане на имущество придобито от престъпна дейност е било с продължителност от 8 години 3 месеца и 24 дни, протекло пред една инстанция, при което той за дълго време е бил поставен в положение на несигурност и притеснение от изхода на делото, предвид угрозата да му бъде отнето имущество на значителна стойност, включващо недвижими имоти и леки автомобили, от разпореждането с които е бил лишен поради наложените обезпечителни мерки. Във връзка с интензитета на тези негативни преживявания следва да се има предвид, че проведените с негово участие съдебни заседания не са били 51, както се сочи в исковата молба, а 12, като повечето от тях са концентрирани в рамките само на 2016г., а през останалото време са били извършвани процесуални действия по уточняване на исковата молба, размяна на книжа и провеждане на частни производства пред инстанциите и за кратко производството е било спряно. Според св.Н. Г.-бивша съпруга на Д. Г., с която след развода им е живеел на семейни начала, когато получил съдебните книжа през м.януари.2009г., той много се притеснил и изпаднал в паника. Веднага отишли при адвокат в гр.С.З., който им казал, че нещата са много сериозни щом го е погнала наскоро създадената комисия „Кушлев“, което изключително го притеснило, а няколко адвокати от гр.К., с които впоследствие се свързал, не пожелали да се заемат със случая поради големия материален интерес и предмета на делото, като времето за отговор течало и той започнал да изпада в нервни кризи и безсъние, тъй като не можел да намери адвокат, което кореспондира на установеното относно неявяването му на първото насрочено за 01.10.2009г. съдебно заседание по причина не само на здравословен проблем, но и липса на упълномощен адвокат, и упълномощаването на такъв на 04.04.2014г. Настоящата инстанция, противно на доводите на ищците във въззивната жалба, не кредитира показанията в частта им относно ескалацията на това му състояние до степен на извършен от него на 27.09.2009г., непосредствено преди първото насрочено за 01.10.2009г. съдебно заседание по делото, опит за самоубийство чрез прерязване на вените на лявата ръка в областта на китката, упоменат и в показанията на св.Х.А.-зет на свидетелката, като споделен му от неговата съпруга, за който узнала от майка си, по отношение на който първоинстанционният съд, както резонно се възразява, не е изложил конкретни съображения. Свидетелката не е очевидец на случилото се. Прибирайки се по-рано от работа тя заварила Г. в банята с рани на китката и горе на свивката на лявата ръка. Първоначално твърди двамата да са обсъждали случилото се, а впоследствие да не са говорили за това какво се е случило. Не е представен медицински документ в подкрепа на твърдяното от нея незабавно да са отишли в находящата се в близост до тях частна клиника, където раната да е била обработена хирургично и зашита. Представен е в тази връзка амбулаторен лист от 30.09.2009г., предявен на свидетелката, който, според същата, е издаден за смяната на превръзката. Видно от него е, че той касае първичен, а не вторичен преглед. Според отразената анамнеза, Г. преди 3 дни получил порезна рана от фаянсова плочка в областта на лявата длан и ръката отекла, зачервила се и имал силни болки. Според свидетелката, така отразената причина за нараняването била вписана от лекаря след като те го помолили за дискретност относно действителната, за която го уведомили. При прегледа по отношение на обективното състояние е констатиран оток, зачервяване и силна палпаторна болезненост в областта на дясната, а не на лявата, както твърди свидетелката, длан, където е визуализирана порезна рана с размер 5см., но не и такава на китката, като именно тогава, според отразеното относно терапията, е извършена хирургична обработка, лаваж, дренаж, стерилна превръзка. Така събраните доказателства установяват единствено, че Г. е наранил ръката си, но са противоречиви относно причината за нараняванията и не изясняват тяхното местоположение и характер, за да се формира категоричен извод, че те са причинени умишлено от него с цел да сложи край на живота си поради чувство на безизходица, произтичащо от образуваното срещу него производство по отнемане на придобито от престъпна дейност имущество и невъзможността първоначално да организира защитата си по него, като опит за самоубийство, съставляващ съществено в неговия живот и за предмета на делото събитие, не е и упоменат в исковата молба. Според св.Г., още в деня, в който Г. получил съдебните книжа, той изпаднал в хипертонична криза, а след това и в деня, за който било насрочено първото съдебно заседание, като последвали и други такива кризи. Според св.А., след започване на делото при Г. се появили проблеми със сърцето и започнал да ходи по болници. Според представената медицинска документация и заключението от 09.02.2024г. на съдебно-медицинска експертиза, Г. за времето от 2009г. до 2022г. е страдал от следните кардиологични заболявания: пристъпно предсърдно мъждене, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, диастолна дисфункция, рисковите фактори за развитие на които са наднормено тегло, прием на алкохол, тютюнопушене, дислипидемия, фамилна обремененост, обездвижване, захарен диабет и други, като при Г. са били проявени поне два от тези фактори – наднормено тегло и дислипидемия, а хроничният стрес увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, но при продължителна около 10-годишна експозиция, а при Г. тези заболявания са установени още през 2011г. /при кардиологична консултация на 01.06.2011г./, като е възможно, предвид често безсимптомното им протичане, те да са били налични още преди това и да не са били диагностицирани, а острият психо-емоционален стрес би могъл да е причина за обострянето им и да доведе до тяхното диагностициране. Възможно е при Г. пристъпите на предсърдно мъждене и епизодичните високи стойности на артериалното налягане да се дължат на психоемоционален стрес, но той не е единствена възможна причина за това, а и самият ход на посочените хронични заболявания предполага наличие на периодични /пристъпни/ обостряния, които в случая са били овладявани своевременно и не са довели до влошаване на сърдечния му статус. Във връзка с причините за настъпилата в хода на производството смърт на Г. експертизата сочи, че при него е било установено злокачествено новообразувание с далечни метастази, без документирано влошаване на сърдечно-съдовия му статус. При така формираните на база медицинската документация и специални знания изводи на експертизата, която настоящата инстанция възприема, е видно, че стресът е само един от многото рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания, от каквито е страдал Г., два от които при него са били налице. За да е реален рисков фактор, стресът следва да е хроничен с постоянно проявление за продължителен около 10-годишен период, а при него заболяванията са диагностицирани през 2011г. и е голяма вероятността да са били налични още преди това, поради което не може да се приеме преживеният вследствие именно на воденото спрямо него конфискационно производство, образувано през 2008г., психо-емоционален стрес да е причината за поява на тези му заболявания. Вярно е, че при изслушване на заключението в съдебно заседание на 27.02.2024г. експертът пояснява, че различните проучвания показват различен период на неблагоприятно въздействие на стреса върху сърдечно-съдовата система, като този период не може да бъде определен с точност като продължителност, на което акцентират ищците във въззивната жалба, но експертът не сочи за достатъчен такъв от едва две години и половина от м.01.2009г., когато Г. е получил съдебните книжа, до м.06.2011г., когато е диагностициран, за появата на заболяванията му, при положение, че и в този случай стресът би бил само един от рисковите фактори, а не единствен. Допуснатата от експерта възможност заболяванията да са били налични още преди диагностицирането им и обострянето им вследствие на стреса да е довело до това диагностициране, както и обстоятелството, че е възможно пристъпите на предсърдно мъждене и епизодичните високи стойности на артериалното налягане да се дължат на стрес, не сочат на влошаване на хода на заболяванията вследствие стреса, както неоснователно поддържат ищците във въззивната жалба, доколкото, според експерта, самото естество на посочените хронични заболявания определя хода им с периодични обостряния, като проявените такива при Г. са били овладяни и не са довели до влошаване на сърдечния му статус. При това положение неоснователно ищците претендират за обезщетяване на претърпени от наследодателя им неимуществени вреди от влошаване на неговото здравословно състояние вследствие стреса, на който е бил подложен през време на воденото спрямо него от К. производство. Според св.Г. и св.А., преди образуване на производството Г. бил много общителен и весел, водел активен социален живот, от който след това се отдръпнал, затворил се, станал нервен и избухлив, нямал желание и настроение да излиза и да се събира с приятели и познати. Започнали скандали с децата му, които също били привлечени по делото, както се установи от мотивираното искане и приложеното дело, а и живеели в имотите, които били възбранени. Отношенията му със св.Г., с която тогава били в брак, сключен на 17.09.2008г., трети за него, според данните на НБД Население, също се влошили. Според св.Г., поради обсебеността на съпруга й от мисли и притеснения за делото, както и негативната промяна в психоемоционалното му състояние и дотогавашния им начин на живот, се натрупало напрежение и тя напуснала семейното им жилище, след което той, обиден от това, че го е напуснала в такъв момент, подал документите за развод, като след около двумесечна фактическа раздяла самото брачно заседание минало почти на сдобряване, а впоследствие отново се събрали и заживели заедно. Бракът между Г.и е прекратен с развод по взаимно съгласие с приложеното окончателно Решение №580 от 12.11.2012г. по гр.дело №1937/2012г. на Районен съд-К., според което в исковата си молба ищецът Г. твърди със съпругата му да не могат да живеят като семейство, поради проявяваното от нея неуважение и непривързаност към него и роднините му и невнасянето на никакви пари в домакинството, а тя е поддържала да е била принудена да търпи неприятности и лошото отношение на съпруга й, тъй като не можела да посещава близките и приятелите си и проявявал болезнена ревност, като пренебрежителното му отношение я накарало да напусне семейното жилище. Видно е, че фактическата раздяла и развода са се случили през 2012г., през която година спрямо Г. е било образувано ДП №383/2012г. на РПУ-К. за престъпление по чл.330, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години, спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за времето от 07.05.2012г. до 15.05.2012г., когато е била изменена в „домашен арест“, а на 30.08.2012г. последната е заменена с „парична гаранция“, във връзка с прекратяването на което през м.11.2012г. и на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 4000лв. с решението по приложеното гр.дело №119/2016г. по описа на Окръжен съд- С.З., образувано по подадена от него искова молба, в която твърди именно заради така воденото спрямо него наказателно производство отношенията в семейството му да са се влошили непоправимо и бракът му да е бил прекратен с развод. При тези обстоятелства не може да се приеме причина за фактическата раздяла и последвалия развод да е именно воденото спрямо ищеца производство по отнемане на имущество, с оглед изтъкнатите от ищеца и свидетелката други причини в други производства. Непосредствено след развода те отново са заживели заедно на съпружески начала, при което очевидно продължаващото към този момент производство не е било фактор за партньорските им отношения и с оглед възстановяването на връзката не са налице неимуществени вреди от раздялата, които да са в пряка причинно- следствена връзка с конфискационното производство. Според св.Г., през цялото време имало публикации в медиите, като на първите заседания по делото присъствали журналисти, а хората наричали Г. „бандит и престъпник“, защото човек, който е със запори за незаконно придобито имущество не е порядъчен. Според св.А., когато делото започнало, мълвата се разнесла, имало отзвук по казанлъшките медии, което продължило няколко месеца, но „всяко чудо за три дни“, като преди делото отношението на хората било положително и завистливо, защото се чудели от къде Г. има тези пари, а след това казвали „ето най-накрая го сложиха на място“. В тази връзка с исковата молба са представени шест статии, пет от които от регионални електронни медии, публикувани само през 2009г. и отразяващи образуването на делото и отлагането на първите две насрочени 01.10.2009г. и за 22.10.2009г. открити съдебни заседания, както и подробности относно предмета на делото, като в тях Г. е представен и с прозвището „М.Ш.“, с което бил известен в града. Видно е, според така представените статии, медийният интерес да е бил основно на местно ниво и краткотраен, в каквато насока са и показанията на св.А., като такъв е проявен само през 2009г. в началото на процеса, при което поддържаното и във въззивната жалба на ищците за широк и засилен медиен интерес до самия край на производството е неоснователно. Вярно е, както застъпват, че съдържанието на електронните издания е публично достъпно във всеки момент и се възприема неограничено от обществото, но без активното насочване на вниманието на обществото от страна на медиите към актуалните събития не може да се говори за реален масов интерес към отминали такива спрямо лице, което не е публична личност. Според двамата свидетели, произходът на посочения прякор на Г. е свързан с направена от него много години преди това рационализация, докато е работел в завод „Х.“. Независимо от къде произтича, използването му впоследствие, включително в публичното медийно пространство, обективира негативна оценка на местната общественост към личността на Г. отпреди започване на делото, с оглед упоменатите от св.А. реакции на задоволство от получено с образуването му възмездие. В тази връзка, видно от приложената справка за съдимост, с влязла в сила на 15.11.1990г. присъда по НОХД №313/1990г. на ОС-С.З., на Г. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11 години за извършени престъпления по чл.196 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, 4 и 5 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и по чл.252, ал.1, пр.2 във връзка с чл.195, ал.2 и чл.26, ал.1 от НК, каквото наказание той реално е търпял, според споделеното от него на двамата свидетели да е лежал в затвора доста време преди въобще да се познават, който факт от биографията му неминуемо е бил известен и за местната общественост. Пак според справката, с влязла в сила на 29.12.1997г. Присъда от 11.12.1997г. по НОХД №649/1997г. на Районен съд-П. Г. е осъден за престъпления по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.2б от НК, за което на основание чл.23 от НК му е наложено наказание „глоба“. С влязлата в сила на 01.08.2002г. Присъда от 28.01.2002г. по НОХД №319/2001г. на Районен съд-К., по повод на която е образувано делото за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, Г. е осъден за извършено на 02.02.2001г. престъпление по чл.339, ал.1 от НК и му е наложено наказание „глоба“. Според приложената справка на ВКП, спрямо Г. са били образувани ДП №657/2006г. на РПУ-К. за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, ДП №405/2007г. на РПУ-К. за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във връзка с чл.209, ал.1 от НК и ДП №383/2012г. на РПУ-К. за престъпление по чл.330, ал.2, т.1 във връзка с ал.1 от НК, по които наказателното производство е било прекратено. Образувани са и преписки по жалби срещу Г. в Районна прокуратура-К., както следва: №2152/2010г., №2155/2010г., №2757/2011г., №2808/2011г., №4150/2014г. и №3149/2018г., по които е постановен отказ да се образува досъдебно производство. При тези обективни данни за осъждания на Г. за различни престъпления, включително за кражби в големи размери и в условия на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, за реално изтърпяно от него значително по размер наказание „лишаване от свобода“, за привличането му като обвиняем по досъдебни производства и за подавани спрямо него жалби за извършени престъпления за един значителен около 30-годишен период от последния етап на живота му, независимо от реабилитацията, от прекратяването на досъдебните производства и отказите за образуване на такива, е видно, че репутацията му сред хората на гр.К., на чието население е бил известен, е била свързвана с престъпни действия и то много преди образуване на конфискационното производство, при което не може да се приеме вследствие на него да е било опетнено доброто му име, с каквото той не се е ползвал, нито да са били дълбоко и съществено засегнати неговите чест и достойнство, доколкото и основните му притеснения са били свързани с невъзможността да оперира с имуществото си, поради наложените обезпечителни мерки, и заплахата от отнемане на същото. Във връзка с последното, според двамата свидетели, бизнесът на Г. е бил свързан с придобиване на имоти и отдаването им под наем, като е поддържал същите, извършвайки ремонти и подобрения, при което отнемането в полза на държавата на възбранените като обезпечение имоти би го лишило от основното му средство за препитание, поставянето му под каквато угроза и то за един продължителен период от време несъмнено се е отразило изключително негативно на неговата психика. Според св.Г., той не се е притеснявал толкова от обвинението и задържането по образуваното и прекратено през 2012г. ДП №383/2012г. на РПУ-К., тъй като било за кратко и знаел, че нещата ще се изяснят, колкото от евентуалната конфискация на неговото имущество, тъй като целият му труд и живот ще останат напразни, а децата му, с които по този повод отношенията се изострили, буквално ще останат на улицата, като се чувствал в безизходица и безпомощен. Настоящата инстанция в унисон с възраженията във въззивната жалба на ищците кредитира посочените показания като кореспондиращи на приетото заключение от 22.06.2020г. на съдебната психологична експертиза, изготвено от психолога О. Д. въз основа на данните по делото и проведеното психологично изследване на Г., при приложените при което методики е констатирана висока оценка за искреност, според което същият е възприел досъдебното производство като несъществена неприятност, бивайки убеден в правотата си и съзнаването на факта, че дори в случай на негативно развитие, рискът за него в материален план е несъществен и несъпоставим с този на КПКОНПИ, както и на приетото заключение от 01.12.2020г. на повторна съдебна психологична експертиза, изготвено от психолога Н.Б., чийто изводи са идентични, според което воденото наказателно производство, задържането под стража и последвалия домашен арест са причинили емоционално, психическо и физическо страдание на Г., но те са преживени като епизодични и неносещи драматични последици за цялото семейство, а периодът, в който това събитие е причинявало негативни преживявания, е несъизмеримо кратък в сравнение с продължилите с години дела с КПКОНПИ и придружаващите ги емоционални състояния, като се има предвид и, че основният страх на подекспертният и високата му тревожност са свързани със страхът да не бъде конфискувано цялото му имущество, децата и внуците му да останат без дом, да не бъдат разочаровани и не на последно място да не бъде отхвърлен от социалната си среда, а воденото наказателно производство не е носело риск от подобни събития. И двете СПЕ извеждат, че преди образуването на делото за конфискация на имущество Г. е бил с много добри адаптивни способности, деен, находчив, енергичен, общителен, позитивно настроен и високо работоспособен, благодарение на които свои качества е развил успешен печеливш бизнес. Към настоящия момент е налице една демотивирана, със засегнати емоционално-волево и социално функциониране депресирана личност, доказателство за които настъпили значими промени е фактът, че независимо от екстровертната насоченост на характера му, към момента той функционира като социален интроверт, а основната причина за тях са първоначалният при образуване на делото от КПКОНПИ стрес от попадането в тази ситуация и интензивните преживявания на несигурност, свързана с бита и благополучието на семейството, страх, че ще загуби „всичко“, за което е работил през съзнателния си живот, страх от отхвърляне и самота, срам, вина за причинените неудобства на близките му, акумулирането на които в дългосрочен план за продължителния период на воденото спрямо него производство е довело до висока тревожност и депресивни състояния. При тези обстоятелства, настоящата инстанция, отчитайки, че вследствие образуването и воденето от страна на ответната КОНПИ на производство по ЗОПДИППД /отм./ по отнемане на придобито от престъпна дейност имущество спрямо Д. Г., за обезпечаване на което са били наложени възбрани и запори върху неговото недвижимо имущество и леки автомобили, за един твърде продължителен период от време от повече от осем години е била блокирана основната му дейност, свързана с покупко-продажба на недвижими имоти, което е променило начина му на живот, довело е до обтягане на отношенията с близките, поставило го е в положение на несигурност и безизходица и в състояние на стрес и тревожност поради страха от загубата на придобитите материални блага и бизнеса, благополучието на семейството, доверието на близките и социалната среда, които негативни преживявания, наред с произтеклите през този период такива с по-нисък интензитет на въздействие върху психоемоционалното му състояние по повод воденото спрямо него и приключило през 2012г. досъдебно производство по обвинение в тежко престъпление, в рамките на което е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и раздялата и развода със съпругата му през същата 2012г. и влошаването на здравословното му състояние, които не са в причинно-следствена връзка с конфискационното производство, са довели до значими негативни промени в неговия емоционален психологически статус и социално функциониране до степен на засягане на личностната структура от екстровертна, каквато е същността му, до интровертна, с каквато на практика е функционирал, като не се установи под въздействие на тези отрицателни преживявания и състояния да е извършил опит за самоубийство, нито воденото производство да е предизвикало сериозен обществен отзвук, както и да са пострадали доброто му име, чест и достойнство, с оглед негативната му репутация сред съгражданите и местната общественост, формирана още преди образуване на производството, както и съобразявайки социално-икономическите условия в страната към 29.03.2017г., когато е влязло в сила решението за отхвърляне на иска по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, с което вредоносните действия по водене на делото са преустановени и е отпаднала причината, поради която е било допуснато обезпечението, и от когато е възникнало основанието за ангажиране на отговорността на К., които от тогава са съществено изменени, с оглед протичащите интензивни инфлационни процеси, намира, че за репариране на действително претърпените неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение от 20000лв., каквото правилно по размер е определено от първоинстанционния съд. Законната лихва за забавено плащане на това обезщетение по общото правило на чл.84, ал.3 от ЗЗД, според което при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, се дължи от извършване на увреждането. В случая то се счита за извършено от момента на влизане в сила на 29.03.2017г. на съдебното решение по гр.дело №1065/2008г. на Окръжен съд-С.З., с което е отхвърлен иска за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност и по този начин са признати за незаконосъобразни всички актове и действия на органите на ответната Комисия, насочени към постигане на такъв резултат. От този момент увреждащите действия са преустановени. Д. Г. е търпял неимуществени вреди, които са елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, каквото без тяхното проявление не би било налице, за целия период на водене на производството, а не само към 06.11.2008г., от когато се претендира законната лихва и когато са наложени предварителните обезпечителни мерки. В такава насока са и разясненията по т.4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004г. по тълк.дело №3/2004г. на ОСГК на ВКС. При това положение доводите на жалбоподателите-ищци относно началната дата на законната лихва са неоснователни. Настоящата инстанция намира претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи – приходи от продажбата на собствените на Г. недвижими имоти, каквито не е могъл да реализира поради невъзможността да се разпорежда с тях вследствие наложените възбрани върху им като обезпечение на предявения спрямо него иск от К., съизмеряващи се с разликата между цената, която би получил при продажбата им по пазарна стойност към датата на налагане на възбраната през 2008г. и към 2016г., за неоснователни. Установи се, че бизнесът на Г. е бил свързан с покупко-продажба на недвижими имоти и отдаването им под наем. Не са събрани доказателства, обаче, той да е имал намерение да продаде и да е предприел действия във връзка с продажба именно на процесните имоти, осуетени единствено вследствие незаконосъобразно наложените върху им възбрани, доколкото пропуснатата полза не се предполага и не е хипотетична, а реална вреда, чието съществуване подлежи на доказване относно обективните факти от действителността, от които произтича възможността за реализиране на конкретната полза. В тази връзка е безспорно, че към датата на налагане на възбраните и образуване на конфискационното производство Г. е живеел в един от процесните имоти – жилище в гр.К., ул.“И.“№18, съставляващ, според удостоверенията, негов постоянен и настоящ адрес, какъвто за синът му С. Г. е бил апартамента в гр.К.“№7, при което не може да се приеме да е имал намерение да се разпорежда с тези имоти и те да са били придобити с цел печалба от бъдещата им препродажба. Освен това, видно от приложеното ч.гр.дело №3133/2008г. по описа на Окръжен съд-П. е, че въз основа на молба вх.№21452/12.07.2019г. на КПКОНПИ и на основание чл.24, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ във връзка с чл.402 от ГПК с Определение №1478/18.07.2019г. допуснатото обезпечение на предявения иск за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност чрез налагане на възбрана върху 112/271ид.части от дворно място, ведно с целия първи надпартерен етаж от находящата се в него триетажна сграда в гр.П., ул.“Ц.Д.“№41, е отменено поради отхвърляне на иска, а с молба вх.№9106/10.07.2019г. по ч.гр.дело №1053/2008г. по описа на Окръжен съд-С.З. КПКОНПИ е поискала отмяна на допуснатото и по това дело обезпечение, с което е била наложена възбрана върху останалите процесни имоти, като първоначално приложеното дело е върнато за произнасяне по молбата. В тази връзка следва да се има предвид, че с влизане в сила на решението за отхвърляне на иска за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност отпада причината, поради която е било допуснато обезпечението по смисъла на чл.402, ал.2 от ГПК, което е основание заинтересованата страна по чл.402, ал.1 от ГПК да поиска неговата отмяна. Такава заинтересована страна безспорно е бил Д. Г. и за него е възникнал правен интерес да бъдат вдигнати възбраните, ограничаващи разпоредителните му действия с имотите, върху които са наложени. Поради това за времето от 29.03.2017г., когато е влязло в сила решението по гр.дело №1065/2008г. на Окръжен съд-С.З., до отмяната на обезпечителните мерки през 2019г. по искане на К., невъзможността за продажба на възбранените имоти не е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на същата по налагането им, а се дължи на бездействието на самия Г. да поиска тяхната отмяна. При това положение релевантна към твърдяното обезценяване на възбраненото имущество, съставляващо основание на претенциите, е пазарната му стойност към 2017г., а не тази към 2016г., посочена в исковата молба, когато е било изготвено заключението на СТЕ относно пазарната цена по приложеното гр.дело №1065/2008г. на ОС-С.З., което няма доказателствена стойност в настоящото производство, а постановеното по това дело отхвърлително решение не се ползва със сила на пресъдено нещо досежно пазарната стойност на имуществото, противно на застъпваното във въззивната жалба на ищците, нито тази към 2019г., когато е подадена исковата молба и когато за Г. вече е съществувала правна възможност да поиска отмяна на наложените обезпечителни мерки и да продаде имотите, която той не е реализирал. Според приетото заключение от 31.03.2023г., допълнено относно източниците на данни със заключение от 25.09.2023г., на поисканата от ищците и допусната съдебно-оценителна експертиза с вещо лице Е. Г., което настоящата инстанция възприема като обосновано и компетентно изготвено, противно на възраженията им във въззивната жалба, отнасящи се до първоначалното заключение, с оглед на които именно то е било допълнено и по този начин, противно на поддържаното от тях, непълнотите относно източниците на данни, послужили за прилагане на различните методи за определяне на пазарната стойност на процесните недвижими имоти са отстранени, се установява, че средната пазарна стойност на: имота в гр.П., ул.“Ц.Д.“№41, към датата на налагане на възбраната – 06.11.2008г., е 150620лв., а към датата на подаване на исковата молба – 11.04.2019г., е 228615лв.; на имота в с.М., общ.П., към датата на налагане на възбраната е 7510лв., а към датата на подаване на исковата молба е 16700лв.; на имота в гр.К.“№7, ет.3, към датата на налагане на възбраната е 63947лв., а към датата на подаване на исковата молба 109387лв.; на имота за производствена дейност и стопанска инициатива в гр.К. към датата на налагане на възбраната е 39312лв., а към датата на подаване на исковата молба 61425лв.; на имота в гр.К., ул.“И.“№18, към датата на налагане на възбраната е 266134лв., а към датата на подаване на исковата молба 484890лв. Противно на възраженията на ищците във въззивната жалба заключението да не е съобразено с фактическото състояние на имотите, които да не са били поддържани в продължение на години, при определяне на пазарната им стойност експертизата е взела предвид констатираното такова при извършения от вещото лице оглед на място, включително във връзка с извършените в хода на конфискационното производство през 2012-2013г. основни ремонти. Видно е при това положение, че, дори и да се възприеме за релевантен за твърдяното обезценяване на възбранените имоти периода 2008-2019г., то такова реално не е настъпило, а, напротив, пазарната им цена е повишена. Несъстоятелен е доводът във въззивната жалба на ищците, свързан с покупателната способност на българския лев към 2019г., сравнена с тази към 2008г., поради което искането за изследването й чрез допускане на допълнителна икономическа експертиза във въззивното производство при условията на чл.266, ал.3 от ГПК е оставено без уважение. Това е така, тъй като при формиране на паричното задължение в нашето законодателство е възприет принципа на номинализма, а не на валоризацията, при което от значение при продажбата на имота би била договорената цена по номинална стойност, без да се отчитат инфлационни процеси, промени на социално-икономическите условия и други фактори, които са чужди на облигационното отношение. Евентуалните претенции за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от намаляване на наемната цена за търговския обект /бистро/ в гр.К., ул.“И.“№18, вследствие наложената върху му като обезпечение възбрана, от 2000лв. на 300лв. месечно за периода 10.04.2014г.-10.04.2019г., настоящата инстанция намира за неоснователни. С исковата молба са представени договор за наем от 22.06.2010г., сключен между Д. Г. като наемодател и „А.И.“ЕООД като наемател по отношение на процесния обект като ресторант-пицария, с договорена месечна наемна цена от 2000лв. и срок на договора от една година до 01.07.2011г., както и договор за наем от 04.04.2011г., сключен преди да изтече срока по предходния, с ЕТ“И.К.“ като наемател с уговорен месечен наем от 2000лв. и срок от една година, считано от 05.04.2011г. с възможност за автоматичното му продължаване за още една година, а след изтичането й за неопределен срок, ако допълнително споразумение за продължаване не бъде подписано и използването на имота продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, а също и договор за наем от 10.04.2014г., сключен с „Т.В.Д.“ЕООД като наемател, с уговорен месечен наем от 300лв. и срок от пет години, считано от 10.04.2014г. За основателни, макар и не по изложените съображения, настоящата инстанция намира възраженията на жалбоподателите-ищци относно приетото от първоинстнационния съд, че първите два договора, които не са вписани и чиято дата не е официално удостоверена нямат достоверна такава по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК, поради което не съставляват доказателства за реализирани доходи от наем и за размера им за периода 01.07.2010г.-05.04.2014г. Частният писмен документ не се ползва с обвързваща формална доказателствена сила досежно датата на съставянето му, за разлика от официалния, поради което оспорването на датата е такова по същество, а не по смисъла на чл.193 от ГПК, и се подчинява на общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК относно доказателствената тежест, по силата на което всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Изключение от това правило е въведеното от чл.181 от ГПК. Съгласно същото, страната, която се позовава и ползва от документа, следва да докаже определени факти, установяващи по несъмнен начин предхождащото настъпването им съставяне на документа. Това изключение, обаче, е приложимо единствено когато частния документ се противопоставя на трети лица. Трето по смисъла на цитираната разпоредба е лицето, което не е участвало в съставянето на документа, черпи права от лицето, подписало документа, и правата, които то черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. В случая ответната КОНПИ не е такова трето лице, тъй като не черпи свои материални права, чието възникване е обусловено от въпросните договори за наем, нито е оспорила датите им. По тези съображения следва да се приеме въз основа на тези договори Г. да е реализирал доходи от наем в размер на 2000лв. месечно за процесния ресторант в периода 22.06.2010г.- 05.04.2012г. Не са ангажирани надлежни доказателства в подкрепа на твърдението в исковата молба за периода от м.април.2012г. до м.април.2014г. имотът да е бил отдаван под наем за 500лв. месечно. Извод в такава насока не може да се формира на база отразеното в представените данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за декларирани от Г. доходи от наем за имота от наемателя ЕТ“И.К.“ съответно от 1355лв. за 2012г. и от 2700лв. за 2013г. Тези данни сочат единствено срокът на действие на сключения с ЕТ“И.К.“ договор за наем от 04.04.2011г. да е бил автоматично продължен при условията, при които е уговорено, но не и наемната цена да е била променена от 2000лв. на 500лв. чрез изменение на договора. При това положение следва да се приеме Г. да е получавал договорената наемна цена от 2000лв. месечно до 10.04.2014г., когато е сключен последният договор за наем с „Т.В.Д.“ЕООД за цена от 300лв. месечно. С оглед на това и като се има предвид, че възбраната върху имота е била наложена още в края на 2008г., а процесът е бил медийно отразяван през 2009г., при което още тогава е станал обществено достояние и в тази именно ситуация Г. е уговорил с договора от 22.06.2010г. месечна наемна цена от 2000лв., каквато е получавал и по следващия договор от 04.04.2011г. до 10.04.2014г., то не може да се приеме намаляването на наемната цена от 2000лв. на 300лв. за процесния период 10.04.2014г.-10.04.2019г. да е пряка последица именно от воденото конфискационно производство и наложената във връзка с него като обезпечение възбрана, при положение и, че същото е приключило на 29.03.2017г., когато е влязло в сила отхвърлителното съдебно решение и е възникнало основание Г. да поиска отмяна на обезпечението и вдигане на възбраната. Според представеното удостоверение рег.№284000-52/04.01.2016г. на ОД на МВР-С.З., в РУ-К. е заведена преписка №ЗМ 2236/2011г. във връзка с противозаконно отнемане от неизвестен извършител в периода 15-18.11.2011г. на личния на Д. Г. лек автомобил „А. 100“ с рег.№....., обявен за издирване с телеграма №39620/18.11.2011г. на ГД“НП“-София и все още издирван към 04.01.2016г. Върху този автомобил е наложен запор като обезпечение на иска по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./. Според представената справка от Община-К., към 27.04.2018г. за автомобила са начислени на Г. задължения за главница от 841, 50лв. и за лихва от 318, 74лв. с отстъпка от 4, 68лв. или общо задължения от 1155, 56лв. Според представената справка за неплатени задължения за автомобила за 2018г., същите възлизат на общо 96, 95лв. Според изпратеното писмо вх.№32076/31.10.2019г. от Община-К., Дирекция“Местни приходи“, за периода 01.01.2011г.-28.10.2019г. за лекия автомобил е бил начислен данък с лихва в общ размер от 1184, 40лв., а не както се твърди в исковата молба в размер на 1355, 56лв., което задължение е погасено чрез плащане до размер на преведената на 03.01.2019г. с банков превод от ЧСИ Д.Ц. по изп.дело №20178680400528 сума от 944, 01лв., с която са погасени изцяло задълженията до 31.12.2017г. и остава за довнасяне сума от 240, 39лв., включваща данък от 227, 21лв. за 2018г. и 2019г. и лихва от 13, 18лв. Така начислените и изплатени задължения не съставляват имуществена вреда под формата на претърпяна загуба поради невъзможността регистрацията на автомобила да бъде прекратена вследствие наложения обезпечителен запор, поради което претенциите за обезщетяване на такава се явяват неоснователни. Първоинстанционният съд се е позовал на действалата към момента на кражбата на лекия автомобил през м.ноември.2011г. разпоредба на чл.20 /Отм., ДВ, бр.67 от 31.08.2012г./ от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, според която регистрацията на откраднатото превозно средство се прекратява след обявяването за издирване по писмено искане на собственика, с оглед на което е приел, че не наложения запор, а бездействието на Г. е довело да начисляване на данъци за лекия автомобил. Жалбоподателите-ищци считат именно поради наложения запор прекратяването на регистрацията да не е било възможно, позовавайки се на чл.8, ал.3 от Наредбата. Посочената от тях разпоредба, обаче, допуска промяна в регистрацията и на превозни средства с наложен запор след отмяна на обезпечението или писмено разрешение на органа, постановил същото. Не се твърди и установява Г. да е поискал отмяна на допуснатото обезпечение чрез налагане на запор върху автомобила, каквато да му е била отказана, което негово бездействие води до прекъсване на причинно-следствената връзка между налагането на обезпечителната мярка и последиците от нея. Отговорността за разноските в гражданския процес като субективно материално право, произтичащо от процесуалния закон, се поражда при неоснователно предизвикан правен спор, по повод на който са направени разноски по водене на делото, и в зависимост от изхода по него, постановен с приключващия делото съдебен акт, като произнасяне по искането за разноски дължи всяка съответна инстанция, ангажирана с разглеждането на спора, с крайния си акт, съгласно чл.81 от ГПК. В този смисъл правопораждащ вземането по чл.78 от ГПК за разноски е изходът по спора, при което то възниква с влизане в сила на съдебния акт, с който са окончателно присъдени. За заплатените от страната, но неприсъдени съдебни разноски, не възниква въобще задължение за заплащането им от насрещната страна. Вземането за разноски възниква на облигационно извъндоговорно основание и е безсрочно. Изискуемостта му настъпва от влизане в сила на съдебния акт за присъждането им. За да изпадне длъжникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора, съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД. Противно на поддържаното от ищците в подадената от тях въззивна жалба, не се касае за обезщетение за вреди по смисъла на чл.84, ал.3 от ЗЗД и ЗОДОВ, за да се приеме, че длъжникът изпада в забава и без покана. Отговорността за разноски е обективна, невиновна отговорност, а не деликтна, каквато би била единствено при злоупотреба с процесуални права, упражнени в разрез с принципа на добросъвестност по чл.3 от ГПК. При тази правна рамка и доколкото в случая се установи на Г. да са присъдени разноски от общо 38900лв. и не се установява той да е отправил покана до ответната КОНПИ за заплащането им, то претенциите за заплащане на законна лихва за забава за периода от 30.12.2015г. до 30.12.2018г. /за тригодишен период преди плащането/ върху главницата от общо 69864лв., представляваща изплатени от него адвокатски възнаграждения за защитата му в производството по отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, се явяват неоснователни. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивните жалби и потвърждаване на атакуваното посредством тях първоинстанционно решение изцяло. С оглед на този изход по спора и във връзка с претенциите на страните за присъждане на разноски за въззивното производство, съдът констатира, че такива от жалбоподателите-ищци са заплатени за държавна такса от 25лв. по подадената от тях въззивна жалба, които не им се следват, предвид неоснователността й, както и за адвокатско възнаграждение в размер на по 3000лв. с ДДС от всеки от двамата по представени договори за правна защита и съдействие №9471/02.05.2024г. и №9474/08.05.2024г., фактури и платежни нареждания, от които, съразмерно на уважените искове и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, им се дължат разноски в размер на по 151, 80лв. на всеки от двамата. На жалбоподателя-ответник, представляван от упълномощен юрисконсулт, се дължи, съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, юрисконсултско възнаграждение, което следва, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, да се определи на 540лв., от което, съразмерно на отхвърлената част от исковете, дължимо е такова от 512, 68лв., каквото е присъдено и за първоинстанционното производство. Предвид изложените мотиви, съдът