Решение № 10 от 7.1.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2139/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби, както следва:

1. Въззивна жалба вх. № 62746/02.08.2024 г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, чрез адв. Н. Б., срещу Решение № 2798/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 491/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав, с което се признава за установено на осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че въззивникът дължи на „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 203893975, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. Ж." № 22, ет. 6, ап. 19, сумата от 7848, 00 лв., представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО” АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0, 6 MW, находяща се в гр. Търговище, ПИ № 73626.508.203, ПВИ - 2606, поръчка № 2302000738, което плащане е направено по проформа - фактура № 1312055201 г., издадена от „Електроразпределение север" АД, а след заплащане на сумата и издадена фактура № 1318338491/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „ПСМ Солар” ЕООД /цедент/ и Ка Енерджи” ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 12 състав.

1. Въззивна жалба с вх. № 68346/26.08.2024 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, ЕИК 175201304, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III" № 201, срещу Решение № 2798/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 491/2024 г. по описа на ВРС, 12 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД (ЕР Север), дължи на „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, ЕИК 203893975, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Г. Ж." № 22, ет. 6, ап. 19, сумата от 7848, 00 лв., представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО” АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0, 6 MW, находяща се в гр. Търговище, ПИ № 73626.508.203, ПВИ - 2606, поръчка № 2302000738, което плащане е направено по проформа - фактура № 1312055201 г., издадена от „Електроразпределение север" АД, а след заплащане на сумата и издадена фактура № 1318338491/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „ПСМ Солар” ЕООД /цедент/ и Ка Енерджи” ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2023 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 12 състав.

В жалбата си „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД излага съображения за неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на оспореното решение. Аргументите си в тази насока излага във връзка със задължението по чл. 116 ЗЕ, която разпоредба гласи, че операторът на електропреносната мрежа, съответно, операторът на електроразпределителната мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия при условията, предвидени в закона. Съгласно чл. 116, ал. З от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. Съгласно чл. 116, ал. 7 от ЗЕ условията и редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, приета от комисията за енергийно и водно регулиране.

Въззивникът счита, че условията и редът за присъединяване на обекти на производители към преносната или към разпределителните мрежи са регламентирани с Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (НППКЕЕПРЕМ). Съгласно чл. 53, ал. 2 от НППКЕЕПРЕМ „Операторите на разпределителни мрежи съгласуват с оператора на преносна мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение, с което въззивникът свързва задължението си да присъедини в съгласувателната процедура системния оператор след констатацията, че ФвЕЦ може да бъде евентуално присъединена към съществуващ или новоизграден стомано- решетъчен стълб (СРС) 20 KV в гръбнака на електропровод 20 кВ „Запад-2 Търговище“, подстанция „Търговище-2“ 110/20 кВ.

На изложените във въззивната жалба основания и твърдения се моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, чрез адв. К. Т., в който се излага становище за неоснователност на наведените във въззивната жалба доводи и твърдения за отмяна на оспореното решение. В подкрепа на твърденията си сочи, че със своите действия „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е въвел ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване за ФЕЦ с другия въззивник „ЕСО“ ЕАД, каквато не се следвала на централи под 5 МВч, поради нормативна неопределеност на същата. В противовес с изложеното от въззивника счита, че чл. 116, ал. 8 ЗЕ императивно указва, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата, като предоставя необходимата информация за преносната мрежа във връзка с присъединяването, вкл. за начина и сроковете за присъединяване в съответствие с 10-годишния план за развитие на мрежата. Навежда доводи за нееднозначност на понятията „съгласуване“ на операторите на разпределителните мрежи и „проучване“ с твърдения, че двете понятия са различни етапи от производството по присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електрическата мрежа.

Следователно, счита, че заплатената такса е недължимо платена при начална липса на основание, както било възприето в обжалваното решение. Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

С въззивна жалба вх. № 68346/26.08.2024 г. от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че първоинстанционният съд, неправилно прилагайки материалния закон, е приел, че в случая не била налице хипотеза, в която ЕСО ЕАД следва да извърши процедура по проучване за присъединяване по смисъла на чл. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. (Наредба № 6 отм.) за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, отменена с Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Съгласно разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ, в редакцията, ДВ, бр. 54 от 2012 г., операторът на електропреносната мрежа (ЕСО ЕАД) е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и БР Север) във връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на електрическа енергия, какъвто е обектът на „ПСМ Солар" ЕООД. Условията и редът за присъединяване на тези обекти към електропреносната мрежа на „ЕСО“ ЕАД и за сключване на договорите се уреждат с наредба по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Отношенията по присъединяване на обекти на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа се уреждат в Част четвърта, Глава шеста на Наредба № 6 (отм.) на основание законовата делегация на чл. 116а, ал. 3 от ЗЕ.

Въззивникът сочи, че в обжалваното решение неправилно било прието, че редът за присъединяване на тези обекти бил развит в Глава четвърта, Раздел I от Наредба № 6 (отм.). Според мотивите на първоинстанционния съд, в случай бил приложим редът в Наредба № 6 (отм.) за присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия. Въззивното дружество излага, че изводът на решаващия състав бил погрешен, тъй като описаното представлявало реда за присъединяване на електрически централи към съответния мрежови оператор - или към разпределителната мрежа, или директно към преносната мрежа, което зависело от общата инсталирана електрическа генераторна мощност. Наредба № 6 (отм.) е предвиждала, че когато мощността е над 5 MW, искането за проучване на условията и начина на присъединяване се подава до оператора на преносната мрежа (ЕСО ЕАД), а когато е равна или по-малка от 5 MW - до оператора на разпределителната мрежа. Това е директно присъединяване на обекти на производители.

Въззивникът твърди, че в случая ставало въпрос за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа. Сочи, че обектът не бил на производител - не бил електрическа централа, а присъединителен електропровод средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа на въззивника. Излага, че в единия случай се касаело за присъединяване на обект на производител, а процесният случай се отнасял за присъединяване на електропровод на електроразпределителното дружество (ЕР Север) към преносната мрежа на въззивника. Съгласно чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6 (отм.) присъединявани обекти на операторите на разпределителните мрежи по чл. 116а ЗЕ по смисъла на тази наредба са: 1. разпределителна уредба високо на средно напрежение, която не е елемент от преносната електрическа мрежа по смисъла на § 1, т. 20 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, присъединена към елемент от преносната мрежа чрез присъединителен/ни електропровод/и високо напрежение; 2. разпределителна уредба средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединена към електрическа уредба средно напрежение, собственост на оператора на преносната мрежа, чрез присъединителен/ни електропровод/и средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа; 3. присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединен към преносната мрежа. В процесния случай, било поискано проучване условията за присъединяване на обект на оператора на разпределителната мрежа по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 (отм.), а именно присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на разпределителната мрежа ЕР Север, към преносната мрежа на ЕСО ЕАД, а не на обект на производител. Това обстоятелство се установява и от приложения по делото Предварителен договор № ПРД-ПР-20-2258/30.11.2023 г. На подробно изложени във въззивната жалба твърдения се моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД депозира писмен отговор вх. № 81541/11.10.2024 г., в който е застъпено становище за неоснователност на твърденията във въззивната жалба на „ЕСО“ ЕАД. Аргументира становището си с това, че в случая не било поискано присъединяване по чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6, вр. чл. 116а ЗЕ, а приложима била процедурата по Глава 4 от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти. Излага, че чл. 102, ал. 1 от Наредба № 6 касаел случаите на реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи. Такъв вид присъединяване се осъществявал при сключен договор на оператора на електроразпределителната мрежа и оператор на електропреносната мрежа, каквато не била хипотезата по делото. Сочи неотносимост на чл. 116а ЗЕ за процесния случай, като посочва съдебна практика в подкрепа на твърдението си. Сочи, че приложеният проект за предварителен договор за присъединяване на обект на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД към преносната електрическа мрежа не бил подписан между страните и не пораждал правни последици. На изложените в отговора доводи и твърдения отправя искане за потвърждаване на оспореното решение. Претендира присъждане на направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, в която са отправени еднопосочни твърдения с тези във въззивната жалба, като отправя идентично искане за отмяна на оспореното решение.

В съдебно заседание въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, чрез процесуалния представител адв. Н. Б., моли съда да уважи подадената въззивна жалба, като отмени като неправилно решението на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност, в случай, че бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт, моли да бъде потвърден и уважения с него обратен иск. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. Д., оспорва жалбите. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът - третото лице-помагач „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, чрез процесуалния представител ю.к. Б. Л., поддържа подадената от него въззивната жалба и моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд като неправилно, като бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени главния и обратния иск, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от „Ка Енерджи" ЕООД срещу „Електроразпределение север" АД по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи да върне сумата от 7848, 00 лв., представляваща платена на 31.01.2023 г. без основание стойност за съгласуване условията за присъединяване с „ЕСО" АД на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0, 6 MW, находяща се в гр. Търговище, ПИ № 73626.508.203, ПВИ - 2606, поръчка № 2302000738, което плащане е направено по проформа - фактура № 1312055201 г., издадена от „Електроразпределение север" АД, а след заплащане на сумата и издадена фактура № 1318338491/31.01.2023 г. и което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 14.11.2023 г., сключен между „ПСМ Солар" ЕООД /цедент/ и Ка Енерджи" ЕООД /цесионер/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.11.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 14.11.2023 г. по силата на договор за цесия придобил вземането от „ПСМ Солар" ЕООД, като ответникът е уведомен за цесията чрез ССЕВ.

Сочи се, че цедентът започнал процедура по присъединяване на ФВЕЦ към електроразпределителната мрежа, по време на която платил процесната сума за съгласуване условия за присъединяване с „ЕСО" ЕАД към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Счита, че сумата е била недължима. Излага, че с действията си по събиране на сумата ответникът въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване на ФЕЦ с „ЕСО" ЕАД, която не се следва за централи до 5 МВч, тъй като не е нормативно определена. Таксата била произволно определена, без да съществува нормативна обосновка за дължимостта й. Сочи, че в чл.116, ал.7 ЗЕ е посочено, че условията и реда за присъединяване към съответната мрежа се определяне с наредба, а в ал.8 е указано, че операторът на електропреносната мрежа няма право да откаже присъединяването на нов обект на производител на електрическа енергия въз основа на възможни бъдещи ограничения в преносната способност на мрежата. Счита, че събраната така за съгласуване на условията за присъединяване с „ЕСО" ЕАД се явява втора такса по платена услуга и не съставлява проучване за условията за присъединяване на ФЕЦ. Съгласуването на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на ел. централата към разпределителната мрежа средно напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи не представлява проучване на присъединяване на обекта към мрежата и не съответства на включените по количества и обем разходи по одобрената от КЕВР цена по позиция „2.1. проучване за присъединяване на ел. централи от Ви с обща инсталирана мощност до 15МВ вкл." на стойност 7848 лв. и за съгласуването не е предвидена такса. Иска уважаване на претенцията.

Ответникът „Електроразпределение Север" АД в срока по чл. 131 ГПК поддържа, че със заявление от 27.07.2022 г. „ПМС Солар" ЕООД, е заявило проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФвЕЦ) към електроразпределителната мрежа и по-конкретно такава с номинална изходна мощност 0, 6 Мв, планирана за изграждане в гр. Търговище, ПИ 73626.508.203. Праводателят на ищцовото дружество бил информиран, че на осн. чл. 53, ал. 2 от Наредба 6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната и разпределителната мрежа е подадено искането към „ЕСО" ЕАД за съгласуване на условията за присъединяване на фотоволтаичната централа предвидена за изграждане в гр. Търговище, ПИ ПИ 73626.508.203, като е посочено, че становище от „ЕСО" ЕАД е задължителна предпоставка за реализиране на процедурата за присъединяване. При „Електроразпределение" Север АД постъпило писмо на „ЕСО ЕАД", че на основание чл. 102 (3) от Наредба № 6 за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, е необходимо да се заплатите цена за проучване в размер на 7848, 00лв. с ДДС и след предоставяне на документ за платена цена за проучване, „ЕСО“ ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането.

Излага се, че предвид дадените от „ЕСО“ ЕАД указания, от страна на „Електроразпределение Север“ АД е издадена проформа-фактура № 1312055201/25.01.2023 г., на стойност 7848, 00лв. На дата 31.01.2023 г. сумата от 7848, 00 лв. по издадената проформа-фактура била заплатена от „ПМС Солар" ЕООД. На 08.02.2023 г. от „Електроразпределение Север“ АД, с преводно нареждане сумата е преведена на системния оператор и с оглед постъпилото плащане от страна на „ЕСО" ЕАД е издадена фактура № 0000020833/08.02.2023 г. за преведената сума от 7848, 00 лв. След плащането в „Електроразпределение Север“ АД постъпва писмо на „ЕСО“ ЕАД с приложени екземпляри на проект на предварителен договор за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20kV във връзка с присъединяване към електроразпределителната - към съществуващ или новоизграден стомано-решетъчен стълб /СРС/ в гръбнака на електропровод 29 kV „Запад-2 Търговище", подстанция "Търговище-2", 110/20 kV, мрежа на ФвЕЦ с мощност 0.6MW, намираща се в ПИ № 73626.508.203, находящ се в гр. Търговище.

Като счита, че предвиденото съгласуване на операторите на разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно напрежение съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6 следва да се окачестви, като проучване на присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на „ЕСО“ ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително", на стойност 7748 лв., публично достъпна на интернет страницата на „ЕСО" ЕАД, намира, че е било налице основание за даване на сумата и не дължи връщането й. Подчертава, че „Електроразпределение Север" АД извършило вменените си по закон задължения като е извършило проучване, съгласувателна процедура с електроенергийният системен оператор, като в крайна сметка е издало положително становище относно условията за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия извън тези, уредени по Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) с изх. № ПВИ-2606#1/11.01.2023 г. и е бил сключен предварителен договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия.

Ответникът отправя искане до съда за привличане на трето лице - помагач на негова страна - „Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Излага, че ответното дружество не е окончателен реципиент на извършеното плащане. Сочи, че е изискало плащане предвид полученото в „Електроразпределение Север“ АД писмо от „ЕСО ЕАД", с което се посочва че искането за съгласуване на необходимите условия за промяна на условията за присъединяване на електропровод 20KV „Запад-2 Търговище", подстанция (п/с) „Търговище 2" 110/20 KV, поради присъединяването към електроразпределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност от 0, 6 МW, находяща се в гр. Търговище, община Търговище, ПИ с идент. 73626.508.203, ще се осъществи след заплащане на цена за проучване в размер на 7848, 00 лв. с ДДС, след заплащането на която „ЕСО“ ЕАД ще пристъпи към разглеждане на искането. Ответното дружество е получило сумата от 7848, 00 лв. по издадената проформа-фактура, а на 08.02.2023 г. с преводно нареждане същата сума е преведена на „ЕСО" ЕАД, извършило услугата по съгласуване. Плащането е прието от получателят, поради което е издадена фактура № 0000020833/08.02.2023 г. Счита, че след като ответното дружество не е окончателен получател на плащането, не следва последното да носи отговорност за връщането й.

Ответникът предявява обратен иск срещу „Електроенергиен системен оператор" ЕАД, в случай че бъде осъден да заплати на ищеца претендираното обезщетение, „Електроенергиен системен оператор" ЕАД да бъде осъден да му заплати присъдената сума.

Иска се отхвърляне на главния иск и евентуално уважаване на предявения обратен иск. Претендира разноските по делото.

„Електроенергиен системен оператор" ЕАД е подало отговор на обратния иск, с който излага доводи за негова неоснователност. Поддържа, че за ищеца липсва процесуална легитимация да предяви иска тъй като договорът за цесия не е породил действие, тъй като не е спазена процедурата по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Излага подробни съображения за законосъобразното събиране на процесната сума.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 15443/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 12 състав.

Видно от съдържанието на двете въззивни жалби и от отговорите на същите, страните по делото не спорят относно установената в първоинстанционното решение фактическа обстановка, поради което и при липса на оплаквания в тази насока, въззивният съд не може да извършва проверка на изводите на първоинстанционния съд относно установените по делото факти. Поради това, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 272 от ГПК и следва да препрати към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част, като се има предвид и това, че спорът между страните е относно правните последици на установените факти.

При разрешаване на правния спор, следва да се има предвид, че оспорваното плащане е извършено на 31.01.2023 г., поради което наличието или не на основание на същото, следва да се преценява с оглед на действащата към този момент нормативна уредба. Съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който производителят е изпълнил условията по т. 1 - т. 4 от разпоредбата. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, съответният оператор е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването, като по силата на ал. 4, електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за присъединяване на производител на електрическа енергия към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа и не са елементи на тези мрежи, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. Самите условия е редът за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границите на собственост между електрическите съоръжения се определят с наредба, издадена по реда на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. С оглед момента на искането за присъединяване и извършеното пращане, приложение следва да намери Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6), която е отменена към настоящия момент. Не се спори по делото, че праводателят на ищеца „ПСМ Солар” ЕООД е собственик на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителна мрежа за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0, 6 MW, находяща се в гр. Търговище, ПИ № 73626.508.203, ПВИ – 2606 и в това си качество е подало искане за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Редът за присъединяване на тези централи е уреден в Част трета – „Присъединяване на обекти на производители на електрическа енергия към електрическите мрежи“, Глава четвърта „Ред за присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ“, Раздел I „Искане за проучване на присъединяване и условия за присъединяване“ от цитираната Наредба № 6. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата, писменото искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа се подава до оператора на разпределителната мрежа по местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW, както е в настоящия случай. В другия случай - когато тази мощност е по-голяма от 5 MW, искането се подава до оператора на преносната мрежа – чл. 51, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Наредбата, мрежовият оператор, до който е направено искането, определя условията за присъединяване на електрическата централа към съответната електрическа мрежа, като по силата на ал. 2 от същата разпоредба, операторите на разпределителните мрежи съгласуват с оператора на преносната мрежа условията за присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение. От тълкуването на посочените разпоредби на чл. 51 и чл. 53 от Наредба № 6 следва, че проучването за условията, при които електрическата централа може да бъде присъединена към съответната мрежа, проектът за това и самото присъединяване се извършват от оператора, към чиято мрежа се присъединява централата. Именно на този оператор се дължи и таксата за тези действия. В конкретния случай присъединяването се извършва към разпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и именно на него се дължи възнаграждение за това. Такова възнаграждение не се дължи втори път на дружеството, собственик на преносната мрежа – в конкретни случай „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД, тъй като то извършва действия само по съгласуване, а не по проучване, проектиране и присъединяване. Приемането на обратното би означавало такова възнаграждение да бъде платено два пъти за една и съща дейност. В случая не може да бъде възприето изложеното в жалбите, че използваните термини „проучване“ и „съгласуване“ имат едно и също значение. Ако това беше така, в Наредба № 6 нямаше да бъдат използвани различни термини, а само един. Самите термини следва да бъдат тълкувани с оглед смисъла, който имат в обичайния живот като двата не се припокриват. Поради това се касае за две различни дейности, като доколкото съгласуването не може да се окачестви като проучване за присъединяване на обекта към преносната мрежа /както се твърди в жалбата на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД/, за същото не се дължи възнаграждение. Неоснователно е позоваването от страна на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД на разпоредбата на чл. 116а, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и за присъединяване към тях на обекти на производители и клиенти на електрическа енергия, като в конкретния случай се е касаело за присъединяване на обект по чл. 102, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6, а именно - присъединителен електропровод високо или средно напрежение, собственост на оператора на присъединителната мрежа, присъединен към преносната мрежа. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, това се прави при изграждане на нов обект на електроразпределителното дружество или увеличаване на присъединена мощност на съществуващ обект. Касае се за отделно проучване, което е различно от проучването за присъединяване на електроцентралата към разпределителната мрежа. В случая така присъединената към електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД електроцентрала не е предвидена да работи в паралел с електроенергийната система, поради което не е необходимо подаването на други документи, освен искането на електроразпределителното дружество по реда на чл. 102, ал. 2 от Наредба № 6. Освен това, самото „ПСМ Солар” ЕООД няма характеристиката на „оператор на електроразпределителна мрежа“ по смисъла на §34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ, поради което разпоредбите, на които „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД се позовава нямат действие по отношение на него.

От всичко гореизложено следва, че сумата от 7848, 00 лв., която е била заплатена на 31.01.2023 г. по проформа - фактура № 1312055201 г. е платена без основание за това и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Длъжник по това задължение е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, тъй като сумата е платена на него, като е без значение обстоятелството, че в последствие това дружество е прехвърлило сумата на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД. „ПСМ Солар” ЕООД не е имало директни взаимоотношения с „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД и не е превеждало суми на това дружество, поради което и не може да претендира връщането на такива. С оглед на всичко изложено, така предявеният иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е основателен и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционният съд. Ищецът по този иск „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е легитимиран да го предяви, тъй като с договор за прехвърляне на вземане от 14.11.2023 г. „ПСМ Солар” ЕООД му е прехвърлило вземането си срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, като за това прехвърляне второто дружество е надлежно уведомено. Доколкото „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД не е страна в отношенията между „ПСМ Солар” ЕООД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, то не е било необходимо същото да бъде уведомявано за извършеното прехвърляне на вземането.

Уважаването на главния иск по чл. 422, във вр. с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД води и до основателност на предявения от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД срещу „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД обратен иск. Това следва от обстоятелството, че заплатената от „ПСМ Солар” ЕООД сума е била преведена на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД. Поради това, ако „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД възстанови на ищеца тази сума, то „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР" ЕАД би се обогатило неоснователно, което е недопустимо.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият въззивен състав намира, че подадените въззивни жалби са неоснователни, поради което и първоинстанционното решение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено в цялост.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се следват единствено в полза на въззиваемото дружество „КА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД. Същото претендира разноски за въззивната инстанция в размер на 1200, 00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. В тази връзка, съдът намира за неоснователно направеното от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД възражение за неговата прекомерност. На първо място, така уговореното възнаграждение не надвишава значително нормативно определения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. На второ място, възнаграждението е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Наред с това, следва да бъде взето предвид, че въззиваемият е депозирал отговор по всяка въззивна жалба, като негов процесуален представител се е явил и в откритото съдебно заседание. Следва да бъде отбелязано, че договореното от насрещната страна възнаграждение за процесуална защита за настоящата въззивна инстанция всъщност значително надвишава размера от 1200, 00 лв., претендиран от въззиваемата страна.

Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд