Решение № 12284 от 21.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1545/2024 г.

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от З-на за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на „С. Х. С.“ ООД, представлявано от управителя Г. Х. К., срещу решение с рег. № ДОИ24000150ВН-004ВН/10.07.2024 г. на Секретаря на Община Варна, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление за достъп до обществена информация с рег. № ДОИ24000150ВН/26.06.2024 г. от „Н. В.“, чрез г-н Г. К.. Изложени са доводи с квалификация за материална незаконосъобразност на оспореният изричен отказ. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на оспореният отказ и осъждане на ответника да предостави исканата обществена информация в пълнота съобразно съдържанието на подаденото заявление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващият дружеството управител Г. К.. Ответникът – Секретаря на Община Варна, с представената от упълномощения юрисконсулт Л. Г. молба с.д. 16070/4.11.2024 г., изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: Представляваното от управителя Г. Х. К. дружество „С. Х. С.“ е собственик на медия „Н. В.“. Във връзка с разследване на медия „Нова Варна“ е подадено от Г. К. до кмета на община Варна заявление за достъп до обществена информация, което е прието с рег.№ ДОИ24000150ВН/26.06.2024 год. Със заявлението е поискана информация за сключените от Община Варна граждански договори с физически лица в периода от 1.01. до 26.06.2024 г., колко броя договори са сключени за същият период, дата на сключване, двете имена на изпълнителя, предмет и стойност на всеки отделен договор. С т.4 от издадената от кмета на община Варна заповед № 3620/7.11.2022 г., секретаря на община Варна е определен за длъжностно лице, което да разглежда заявленията за достъп до обществена информация и да вземане решения за предоставяне или отказ от предоставяне на исканата обществена информация. Въз основа на тези правомощия, секретарят на община Варна издава решение с рег. № ДОИ24000150ВН-004ВН/10.07.2024 г., с което отказва достъп до обществена информация с мотив, че предоставянето на същата налагало допълнително и съществено преработване, систематизиране и обобщаване на наличната в Община Варна информация с цел удовлетворяване на конкретното искане по заявлението. На същата дата решението е изпратено по електронен път до офис на „Н. В.“, след което от „С. Х. С.“ ООД е подадена на 17.07.2024 г. жалба срещу него до АС- Варна. При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: По допустимостта: На л.17-19 от делото е приложено представено от жалбоподателя писмено доказателство / декларация по чл.7а от ЗЗДПДПОРДМУ за доставчик на медийни услуги/ от което се установява, че дружеството-жалбоподател е собственик на медията, от чието име е подадено процесното заявление за достъп до обществена информация. Така установеният факт легитимира „С. Х. С.“ ООД като субект разполагащ с процесуалното право на жалба. Последната е подадена при спазване на 14-дневния срок за съдебно оспорване съгласно чл.40, ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.149, ал.1 от АПК, поради което съдът приема същата за процесуално допустима. По същество, съдът намира жалбата за основателна. Видно от съдържанието на обжалваното решение, органът не е взел отношение по въпроса дали поисканата с процесното заявление информация представлява обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ – мотивите за отказа са в друг смисъл, а именно: естеството и обема на исканата информация създавали умишлено затруднение на общинската администрация; исканата информация не се съхранявала по заложените критерии и искания от заявителя вид, което налагало да бъде предмет на допълнително систематизиране и обобщаване; част от исканата информация касаела статистика, с която общинската администрация не разполагала; Община Варна не била длъжна да систематизира и обработва допълнително наличната информация единствено за да бъде удовлетворено конкретно искане, на конкретен заявител. Така изложените в обжалваното решение основания за отказ не съответстват на законово регламентираните такива, които са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗДОИ, а именно: 1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2; 2. достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Според съда, поисканата със заявлението информация е обществена такава по смисъла на чл.2, ал.1, която по вид представлява служебна обществена информация съгласно чл.11 от ЗДОИ – информацията за разходването на средства от общинския бюджет по договорите сключени с ФЛ изпълнители е свързана с обществения живот в РБ, като в случая същата дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения по закон субект, какъвто съгласно чл.3, ал.1 от ЗДОИ се явява кметът на община Варна в качеството му на орган разполагащ с правомощията по чл.44, ал.1, т.1 и т.15 от ЗМСМА. Същевременно, съгласно чл.4, ал.3 от ЗДОИ право на достъп до тази информация имат и ЮЛ, поради което когато същата е отказана при отсъствието на горепосочените основания по чл.37, ал.1 от ЗДОИ и при липсата на данни за несъществуване на същата и такива за наличие на ограничението по чл.13, ал.2 от ЗДОИ /изложение за подобни данни не се съдържат в обжалваното решение/, то нарушен е материалния закон. С оглед последното, обжалваното решение подлежи на отмяна на основанието по чл.146, т.4 от АПК. Съобразно посочените в обжалваното решение затрудняващи обстоятелства, съдът намира, че правилното приложение на материалния закон по отношение на тях предполага не постановяването на отказ, а предоставянето на достъп до исканата с процесното заявление обществена информация при удължаване на срока съгласно чл.30 от ЗДОИ. Като правилна се приема от съда тезата на жалбоподателя, че характера на исканата обществена информация е такава с надделяващ обществен интерес по смисъла на пар.1, т.6 от ДР на ЗДОИ, а именно целяща повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3, поради което съгласно чл.173, ал.2 от АПК преписката следва да се върне на компетентния орган за произнасяне в сроковете по чл.28, ал.1 вр. с чл.30, ал.1 от ЗДОИ. При този изход на делото, разноски на ответника не се дължат, а от страна на жалбоподателя такава претенция не е заявявана. Предвид изложеното, съдът