Решение № 335 от 14.7.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 353/2026 г.

дело № 20265200500353 по описа за 2026 година Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 213 / 24.02.2026 г. постановено по гр.д. № 20255220101786 по описа на Районен съд – П. е осъден ответника Р. В. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. П., ул. „Х.П.Т.“ №25 да заплати на ищеца СНЦ „Български есперантски съюз“, ЕИК: 831539758, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Странджа“ №79-81, сумата 2454,51 евро – припадаща се част от необходими разноски за извършен от ищеца през м. февруари, 2025 г. частичен ремонт на покрива на съсобствена сграда с идентификатор 55155.503.373.1, построена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.373, с административен адрес: гр. П., ул. „Ц.С.“ №2, ет.2, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 30.04.2025 г. до плащането. Осъден е ответника Р. В. Т. да заплати на ищеца СНЦ „Български есперантски съюз“ съдебни разноски в размер 916,25 евро. В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Р. Т., чрез адв. Л. К. против първоинстанционното решение с твърдение, че то е порочно. На първо място се поддържа оплакването, свързано с нарушение на абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на исковата претенция. Твърди се, че уваженият иск е предявен при изначална липса на процесуална представителна власт, която е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Твърди се, че молбата, с която е представено пълномощното е от същата дата, от която е извършено вписването на новия управител на СНЦ БЪЛГАРСКИ ЕСПЕРАНТСКИ СЪЮЗ и следователно, упълномощеният авд. М. не е имал процесуални правомощия да преупълномощи адв. Д.. Излагат се доводи, че това е могло да се преодолее до момента на даване ход на делото по същество пред първата съдебна инстанция, като се даде възможност на председателя на сдружението да потвърди всички процесуални действия. След приключване на това производство, такава възможност се поддържа, че няма. На второ място се поддържа оплакване за нарушение на процесуалните правила, което се е проявило в няколко основни насоки. На проведеното на 18.02.2026 г. съдебно заседание, се е дал ход на делото по същество, като съдът определил двуседмичен срок за представяне на писмени защити. Този срок, обаче, не бил спазен и съдът постановил своя съдебен акт преди изтичането на този срок, с което се поддържа, че е допуснато съществено процесуално нарушение , което е нарушило правото на защита на страната, на която самият съд е дал възможност, но не е спазил срока за изчакване и представяне на писмена защита по съществото на делото. Освен това се поддържа, че първоинстанционния съд е дал неправилна правна квалификация на предявения иск с правно основание чл. 30 , ал.3 от ЗС, вместо иск по чл. 41 от ЗС, който насочва страните към представяне на грешни доказателства, което противоречало на задълженията на съда, да квалифицира твърденията в ИМ. Излагат се подробни доводи в тази посока. Поддържа се, че са налице предпоставките за приложение на изискванията предвидени в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗС, която е приложима в случай, че етажните собственици, съгласно чл. 3 от ЗУЕС, нямат общо събрание. Поддържа се, че ищецът не е предприел работата в интерес на всички съсобственици. Оспорването на първоинстанционния съдебен акт в тази насока е по приложението на материалния закон, което също е довело до незаконосъобразност на самия съдебен акт. На първо място, в тази връзка се поддържа, че не е установена каква е връзката, между ищеца и посоченото в приложения нотариален акт Есперантско дружество „Радио“, нито някакво правоприемство. Поддържа се, че в приложения нотариален акт е посочено, че е признатия за собственик субект е Есперантско дружество „Радио“, а според справка в търговския регистър не се открива такъв правен субект с такова наименование. Посоченият в ИМ ЕИК идентифицира сдружение с нестопанска цел с основание Български есперантски съюз. Освен това се поддържа, че съобразно приетата по делото СТЕ се установило, че върху покрива на сградата, в режим на етажна собственост е извършено СМР включващо труд и материали на стойност 14 000,00 лв., но една значима част на тези СМР са стойността на подмяната на 122 кв.м. керемиди на единия скат на покрива, при което се поддържа, че са поставени нови керемиди на стойност 4680,00 лв., а по делото не се установява, че сменените 120 кв.м. керемиди от покривната конструкция са били негодни за употреба. Освен това се поддържа, че в случая това излиза извън характеристиките на колективните разноски, до размера на тази поправка или почистването, а над съответния размер, за който се твърди по-горе до размера на изразходваните средства за подмяната или боядисването, вече се касае за полезни разходи, който са увеличили стойността на имота. Ищецът не е доказал, че подмяната на тези керемиди е предприета уместно и управлявана правилно. Не се установява и каква е била причината за подмяна на толкова много керемиди. Не на последно място се поддържа, че ремонтът е извършен некачествено. Това ставало ясно от отговора на вещото лице, на което е била приета експертизата. Положените улами не било изпълнено съгласно изискванията, което следва да обоснове извод, че предприетите действия по поправка на покрива на сградата не е предприето уместно и управлявано правилно, поради което неоснователно се претендира, а е и присъдена от РС, възстановяване на сумата в размер на 1/3 от общата стойност на вложените материали и труд. Искането е, съдът да постанови решение, с което да прекрати производството като процесуално недопустимо, алтернативно да постанови друго, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, евентуално да уважи претенцията частично, в по-малък размер. Претендират се и разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от СНЦ БЪЛГАРСКИ ЕСПЕРАНТСКИ СЪЮЗ. Излагат се подробни доводи по всяко едно от оплакванията, пункт по пункт във възизвната жалба. Поддържа се, че постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че неоснователно е първото изложено възражение, а именно за недопустимост на исковата претенция във връзка с липсата на надлежна представителна власт. Изложени са подробни доводи в тази посока. Поддържа се, че промяната в законната представителна власт на СНЦ БЪЛГАРСКИ ЕСПЕРАНТСКИ СЪЮЗ не се е отразила на процесуалното представителство, доколкото то е било редовно учредено още с първоначалното пълномощно. Поддържа се, че съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с постановяване на съдебното решение, преди изтичане на дадения срок за представяне на писмена защита, като се позовава на т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС. Оспорва се възражението за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд по отношение на правната квалификация на спора, като се прави разграничение, същевременно сравнение на двата състава, цитирани в нормата на чл. 41 от ЗС и чл. 30, ал. 3 от ЗС. Поддържа се, че дори и при неправилна правна квалификация на спора, тя не води до недопустимост или нищожност на съдебното решение и проверка на неговата правилност. На четвърто място се поддържа, че Есперантско дружество „Радио“ – П., посочено в нотариалния акт не е самостоятелен правен субект. Той е звено на СНЦ БЪЛГАРСКИ ЕСПЕРАНТСКИ СЪЮЗ, в каквато връзка са били представени и доказателствата пред първоинстанционния съд. От друга страна се поддържа, че извършените СМР са изцяло доказани в производството, ремонтните дейности са били предприети за опазване състоянието на имота, т.е. е било налице неотложност на извършените дейности. Прави се анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че възражението за некачествено изпълнение на ремонтните работи не е поддържано пред РС и към настоящия момент вече е преклудирано. Моли се, първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноски. Пазрджишки окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Съдът намира за неоснователно възражението изложените във въззивната жалба за липсата на процесуална предпоставка за допустимостта на иска , под формата на липса на надлежна представителна власт на процесуалните представители на ищеца. Видно от данните по делото , същото възражение е било повдигнато и в първоинстанционтното производство и съдът е дал отговор на този въпрос , в съотвествие с доказателствата приложени по делото. В кориците на делото се намират писмени доказателства , от които се установява, че исковата молба е предявена чрез процесуален представител – адв. М., за който се установява, че към момента на предявяване на иска / с представено в по-късен момент адвокатско пълномощно /- е бил надлежно упалномощен от председателя на съюза инж. Б.Г., който към този момент е негов законен представител. Адвокатското пълномощно на адв. М. е от дата 16.04.2025 г. , но е представено по делото на 09.06.2026 г. – т.е. учредена е надлежна представителна власт и фактът , че на същата дата в ТР , вече е вписан нов законан представител на съюза не опорачава вече възникналото процесуално представителство , тъй като не се твърди и не се установява пълномощното да е било оттеглено. Валидно е възникнало и преупълномощаването на адв. Д. , тъй като преупълномощителят му също е разполагал с надлежна представителна власт. На второ място съдът намира за неоснателно възражението изложено във въззивната жалба, че обжалваното съдебно решение е обявено на страните , преди да е изтекъл дадения от съда срок за представяне на писмена защита. Действително – налице е допуснато процесуално нарушение , но то не е от такова естество , че да се отрази на правилността на постановения съдебен акт. Представянето на писмена защита е само една процесуална възможност за страната , която съдът предоставя за реализиране, но нормата на чл. 149 ал. 3 ГПК не е приложима винаги, а само и единствено когато производството представлява такова с фактическа и правна сложност. Така според тази норма - при фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Съгласно приетото в разяснителната част по т.11 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. но тълк. д. № 1/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, писмената защита не може да се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда, като даването на възможност за по - точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. Така страната е имала възможността в съдебно заседание да изложи своите съображения по същество на спора; да обсъди и да направи анализ на събраните по делото доказателства; съдът не е отказал на страните да сторят това, за да се приеме, че страната е била лишена от възможността да вземе отношение по същество на спора. Неоснователно е възражението по допустимосста на обжалваното съдебно решение , във връзка с дадената от съда правна квалификация. Определянето на правната квалификация на иска, е задължение на съда, който изхожда, от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения офриращи основанието на предявения иск, и от заявения петутум. Действително приетата от първоинстанционнния съд правна квалифакация на исковата претенция – чл. 30 ал.3 ЗС е неправилна , но в случая това не се отразява на допустимостта на съдебното решение. Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение №2/2011 г. от 29.02.2012г. на ОСГТК на ВКС правната кавалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил правилата на диспозитивното начало в гражданския процес,произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение,дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, обуславя правилността на решението му. В настоящия случай независимо от приетата правна квалификация първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на диспозитивното начало, тъй като се е произнесъл по въведените от ищеца с исковата молба основание и петутум на иска.При изложените от ищеца факти, на които основава предявения иск правилната правна квалификация на същия е по чл.41 ЗС, във връзка с чл. 30 ал.3 ЗС. Доколкото обаче в случая съдът се е произнесъл по твърдените от ищаца факти, като е приел, че са налице предпоставките ответникът да поеме съотвестващата на правата му в съсобствеността част от направените в имота разходи за поправка на покрива, поради което исковата претенция е била уважена, то следва да се приеме, че е налице произнасяне именно по предявения иск. Соглед на което решението не е недопустимо. Освен това нормата на чл. 3 ЗУЕС , в случай като настоящия , изрично препраща за разглеждането на спора на основание чл. 30 ал.3 ЗС. С оглед доводите в жалбата за неправилност на решението, съдът намира следното: Производството е образувано по подадена до Пазарджишки районен съд исковата молба, с която са изложени твърдения, че страните са собственици на самостоятелни обекти в сграда ЕС, а именно ищецът СНЦ „Български есперантски съюз“, ЕИК: 831539758, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Странджа“ №79-81 твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.373.1.2 по КККР на гр. П., със застроена площ от 140 кв.м., с предназначение: за офис, разположен на 2-ри етаж в двуетажна сграда със смесено предназначение с идентификатор 55155.503.373.1, построена в поземлен имот с идентификатор 55155.503.373, с административен адрес: гр. П., ул. „Ц.С.“ №2, ет.2, ведно със следните прилежащи части: 2/3 ид. части от избения етаж и целия тавански етаж с площ 145 кв.м. Твърди се , че ответникът е собственик на другия самостоятелен обект в същата сграда 55155.503.373.1.1 с площ от 140 кв.м., а общите части на сградата се притежават съвместно от страните при дялове 2/3 ид. части за ищеца и 1/3 ид. част за ответника. Твърди , че през м. февруари 2025 г. в сградата бил извършен авариен ремонт на покрива на сградата поради възникнал теч, включващ: демонтаж на стара коминна обшивка и монтаж на нова; демонтаж на стара обшивка на покривни дерета и монтаж на нова; почистване на улуци и монтаж на надулучни поли; цялостно претърсване на ската на покрива; коване на двойна скара и боядисване на свода; демонтаж на ламарината на капандурата и монтаж на нова обшивка; демонтаж на изкъртени улуци и скоби и монтаж на нови; подмазване на капаците на билото. Твърди, че ищецът е възложил ремонта на изпълнителя фирма „Димирая“ ЕООД, на която е заплатил общо 14401.82 лв. с вкл. ДДС. Поддържа, че е уведомил ответника за предприетия ремонт, включително с представяне на издадените фактури и снимков материал за състоянието на покрива. Поради отказа на ответника да му възстанови припадащата се 1/3 част от разноските в размер на 4800,00 лв., иска от съда последният да бъде осъден да заплати сумата, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда до плащането. Претендира и присъждането на съдебни разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. В. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. П., ул. „Х.П.Т.“ №25 е представил писмен отговор, в който поддържа на първо място , че исковата молба е нередовна и недопустима, поради ненадлежно процесуално представителство на ищеца от неговата териториална структура Есперантско дружество „Радио“, гр. П., което не е персонифициран субект, както и поради липса на яснота относно вида на направените от ищеца разноските /необходими или полезни/.Оспорва правото на собственост на ищеца върху самостоятелния обект и общите части на сградата. Оспорва извършването на ремонта и размера на разноските, както и тяхното заплащане от ищеца. Оспорва необходимостта и качеството на ремонта. Твърди, че дружеството не разполага с достатъчно средства за заплащането на посочената сума в исковата молба. Моли за отхвърляне на иска. Сочи доказателства. Претендира съдебни разноски. Съдът след като подложи на анализ събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна : Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че ответникът е собственик на обекти в сграда с режим на етажна собственост,находяща в гр. П. , ул. „Ц.С.„ № 2 , а именно : ответникът е собственик на целия партерен етаж от сградата и едно избено помещение , както и на 1/3 ид. части от общите части на сградата. Неговото право на собственост се установява и от представения нот. акт за дарение на недвижим имот №22, том V, дело №1488 от 20.04.1994 г. Съответно ищецът „Български есперантски съюз“ е собственик на втория и на таванския етаж, както и на 2/3 ид. части от общите части на сградата. Неговите вещни права се установяват от представения нот. акт за признаване право на собственост върху недвижим имот №28, том І, рег. №1049, дело №94 от 17.02.1999 г. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържато от ответника възражение , че ищецът не е доказал своята материално- правна легитимация по иска , понеже в нотариалния акт е посочено, че собственик на имота е Есперантско дружество „Радио“, гр. П., като редовно звено на „Български есперантски съюз“. Безспорно е , че Есперантско дружество „Радио“, гр. П. , не разполога със самостоятелна правосубектност, тъй като такава има само юридическото лице – съюза, в чиято структура е включено неперсонифицираното есперантско дружество „Радио“, гр. П.. От представените и неоспорени от ответната страна писмени доказателсгтва – сведение изх. № 9 / 13.08.2025 г. и извлечение от инвентарна книга на Сдружение Български Есперански съюз, се установява, че ищецът е юридическо лице с нестопанска цел, в активите на което се включва и имотата на ул. Ц.С.“ № 2 в гр. П. . Посочването на териотриалното звено на съюза , в издадения на негово име констативен нотариален акт не обосновава други изводи, тъй като субект на правото на собственост е сдружението с нестопанска цел, понеже то притежава необходимата за целта правоспособност. По делото са приети писмени доказателства – оферта за ремонт на покрив, допълнителен труд към дадената оферта, фактура №454 от 24.02.2025г., преводно нареждане към същата от 25.02.2025 г., фактура №458 от 01.03.2025г., преводно нареждане към същата от 04.03.2025 г., фактура №459 от 04.03.2025г. и преводно нареждане към същата от 07.03.2025 г. от което се установява, че ищецът е заплатил на изпълнителя „Димирая“ ЕООД за процесния ремонт общо сумата в размер от 14401.82 лв. с вкл. ДДС. Тези обстоятелства се установяват и от заключението на допуснатата по делото съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като компететно изготвено и надлежно обосновано. Вещото лице посочва , че издадените фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на двете дружества, както и че е извършено надлежно плащане на дължимата по фактурите сума. От заключението на СТЕ се установява, че включените във фактурите СМР са изпълнени на място, като тяхната пазарна цена е 14 000,00 лв. Тази сума включва разходи за материали , транспорт и труд .При огледа на място вещото лице е констатирало следи от стари течове в подпокривното пространство на сградата, но е категорично , че след ремонта такива течове не се откритавт. В тази връзка ВЛ е констатирало отклонения при монтажа на уламата, които не водят до появата на нов теч. За изсяняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Р.Д.В. се установява, че в началото на 2025 г. фирма „Димирая“ ЕООД е извършила частичен ремонт на покрива на процесната сграда поради наличието на течове. Възложител на ремонта е бил ищеца „Български есперантски съюз“, като офертата на фирмата - изпълнител е приета от тогавашния управител инж. Б.Г.. Свидетелят установява, че ремонтът е бил наложителен, тъй като наемателите на помещенията на втория етаж в сградата, които са собственост на ищеца, са се оплакали от теч вътре в помещенията, които идва от покрива. За поправянето на покрива било необходимо претърсване и частична подмяна на керемидите, подмяна на обшивките на комина, уламата, улуците и надулучните поли, както и подмазване на капаците. Наложило се да се подменят керемидите, тъй като старите керемиди , били от друг модел.Закупили се нови керемиди. Свидителят поддържа , че преди да започне работа на обекта се обадил по телефона на ответника Т., като му предложил в удобно за него време да му се обади и да се видят. Не последвало обаждане от негова страна. След като приключили ремонта, свидетелят пак се обадил на ответника , ако има желание да види каква работа са свършили, но ответникът казал , че не се намира в гр. П.. Свидетелят твърди , че при ремонта сменили и тази част от улука , която била собственост на съседна сграда , за което даже не получили допълнително пари. Само и само да се свърши работата. Твърди , че той лично е направил снимковия материал , представен по делото. Свидетелят твърди още, че наемателката на партерния етаж – св. М.Н., е споменала пред него, че преди ремонта от покрива са падали парчета керемиди, които застрашавали сигурността на преминаващите покрай сградата. Св. М.Н. поставена в очна ставка , отрича да е споменавала пред работниците за падащи предмети от покрива. Св. Н. твърди, че е намателка на помещение, собственост на ответника , като поддържа , че не й е известно от покрива да е имало течове или пък да са падали керемиди. Знае , че преди време е правен ремонт на покрива. Контактувала с човека , който правил ремонта. Видяла материалите за ремонта и даже направила забележка на строителите, да не изхвърлят отпадъци от прозореца на сградата. При тези фактически данни, от правна страна съдът приема следното : Предявени са искове по чл.41 ЗС вр. чл.30, ал.3 ЗС. Според разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите от общата вещ съобразно с частта си. Отношенията на собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл.41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, а в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Разбирането на правната доктрина и практика относно необходими и полезни разноски е еднопосочно в смисъл, че необходимите разноски са свързаните с неотложни/ аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и /или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие/ наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да бъдат извършени т.н. полезни разноски, законодателят приема, че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците. Както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на собствениците на имота/сградата/. Ролята на решението на общото събрание за необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но това решение на общото събрание има значение на правно основание на базата на което следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение. В сградата с административен адрес гр. Пзарджик , ул. „Ц.С. „ № 2, в която ищецът и ответникът притежават самостоятелни обекти според приетите пред първата инстанция документи легитимиращи правото на собственост на страните, съществува режим на етажна собственост , а именно налице е хипотезата на чл. 37 от ЗС, при която части етажи и части от етажи, заедно с прилежащите към тях избени и тавански помещения принадлежат на различни собственици. Според правилата на чл. 3 ЗУЕС, за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността. Установено е, че ищецът притежава 2 / 3 ид.ч. от общите части на сградата, а съответно ответникът – 1/ 3 ид.ч. Покривът на сградата е обща част, притежавана при тези права между собствениците на отделни обекти съобразно указанията на чл.38 ЗС. В производството е установено , че по инициатива на ищеца без дадено съгласие от страна на ответника в предвидената от закона форма е предприет и извършен ремонт на покрива на сградата, тъй като се е появил теч, който е започнал да компроментира и помещенията на вторя етаж собственост на ищеца. Ремонтът на покрива на сградата в случая се установява, че е извършен през м. февруари 2025 г., като ищецът ползвал услугите на строителна фирма „ Димиря „ ЕООД. Установява се от представените писмени документи, свидителски показания и констатациите на експертите по приетите пред първата инстанция СТЕ и ССчЕ , че ищецът е заплатил на изпълнителя „Димирая“ ЕООД за процесния ремонт общо 14401.82 лв. с вкл. ДДС. Безспорно също така се установява , че включените във фактурите СМР са изпълнени на място, като тяхната пазарна цена е 14 000,00 лв./ за труд , материали и транспорт /. Допустимо / като направено в срока по чл. 131 ГПК / е възражението на ответника за некачествено изпълнение на ремонта, но по същество при анализа на събраните по делото доказателства, това възражение следва да се приеме за неоснователно. При огледа на място вещото лице е констатирало следи от стари течове в подпокривното пространство на сградата, което потвърждава твърдението на ищеца за необходимост от неотложен ремонт на покрива. Следи от течове след ремонта не са установени. ВЛ е констатирало отклонения при монтажа на уламата, които не водят до появата на нов теч.В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Н. , според които и след ремонта на покрива имало течове, както с оглед евентуалната й заинтересовансот от изхода на спора / като наемател на ответника / така и с оглед пълното противоречие на тези показания със заключението на експерта и с показанията на св. Владимиров. В производството освен това е установено, че ремонтът на покрива на сградата е извършено изцяло със средства на ищеца, чиято обща стойност съответства на издадените в полза на строителната фирма фактури. По отношение на това дали в случая се касае за извършени необходими или полезни разноски, вложени от ищеца в общите части на сградата – ЕС, както и дали разходите са били извършени със съгласие или при противопоставяне на ответника като етажен собственик, следва да се има предвид както бе посочено по-горе, че необходимите разноски са свързаните с неотложни (аварийни) ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие (наводнение, пожар и други) или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. В производството действително не е установено, че етажните собственици са взели общо решение за ремонт на покрива на сградата, но въпреки това съдът намира за установено, чрез показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел Владимиров и чрез констатациите на експерта по СТЕ, че в производството е установено извършване от страна на ищеца на разноски, които са били необходими за запазване на съсобствената вещ.Тези доказателства сочат по един безспорен начин , че тавана на сградата е имал течове, улуците са били изгнили и ревонта на покрива е бил неотложен. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че не носи никаква отговорност за разходите за общите части на сградата, при положение, че не се е съгласил / респективно липсва решение на общото събрание на етажните собственици/ за извършването на такъв ремонт. Както съдът отбеляза, когато такова решение липсва /било защото не може да се образува мнозинство, било по други причини/, то се прилагат по аналогия правилата за съсобствеността. Така че и при липса на решение за ремонта на общите части, когато това е било необходимо, етажните собственици дължат всички необходими разноски. В случая, съдът при съобразяване представените документи и констатациите на експерта по СТЕ намира, че от ищеца са били сторени необходими разноски за СМР за ремонт на съществуващия увреден покрив на сградата възлизащи на сумата 14401,82 лв. с ДДС. При съобразяване, че ответникът притежава 1/ 3 ид.ч. от общите части на сградата, то същият следва да поеме отговорност за заплащане на сумата 4800,60 лв. /2454,51 евро/ , тй като това е сумата от общите разходи / по договора за строителство, включително и ДДС , представляваща разход за извършване на строителните работи / , която той следва да поеме като един от етажните собственици. Акецесорната претенция за лихва за забавна също е основателна и следва да бъде уважена. Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. По разноските.Във въззивното производство въззиваемата страна претендира разноски в размер на 500,00 евро , които следва да й бъдат присъдени за заплатен адвоктатски хонорар. Водим от горното, ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД :