Решение № 1762 от 29.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 396/2026 г.

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на З. М. А. Д. – гражданин на Египет, с адрес: РПЦ- Харманли, [жк], и посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез представител по чл.25 от ЗУБ, срещу Решение №433/27.02.2026г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при липса на мотиви, в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона – основания, посочени в чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. На първо място се сочи, че не била установена обективната истина, като не било ясно на кои доказателства административният орган се позовавал, за да издаде решението. Не бил спазен основният принцип на истинност, прогласен в чл. 7, ал. 2 и ал. 3 АПК. Навеждат се доводи, че обжалваното решение било лишено от мотиви и неясно. Административният орган игнорирал факта, че причините за напускане на страната били свързани с напрежение, породено от войната в Египет. В решението бил налице преразказ на известни факти, като направените въз основа на тях изводи били напълно формални и не следвало да се приемат като надлежна мотивировка на постановения административен акт. Твърди се също, че решението било незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административно- производствените правила. Преследването, както и рискът за едно лице, не били абстрактни категории, а се преценявали в контекста на конкретната ситуация в съответната държава на произход. Счита се, че административният орган изобщо не направил изследване на настоящата ситуация с правата на човека и сигурността в Египет, поради което останало неизяснено на основата на какви критерии и какви източници била събрана информация, въз основа на която било формирано заключение, че за оспорващия не съществува опасност при завръщането му в Египет. Така било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.75 от ЗУБ. Неправилна била преценката на административния орган, че при проведеното с оспорващия интервю не се установявало спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които можело да се направи извод за опасение от преследване. Цитират се разпоредбите на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, и се сочи, че твърдения за подобни действия били налице в разказаната от оспорващия бежанска история. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца се отбелязва, че от негова страна били изложени твърдения, че в държавата си по произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства. Административният орган следвало да изложи и мотиви за наличие или не на основанията и предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и като не сторил това, издал неправилно и незаконосъобразно решение, което следвало да се отмени. В случая се изисквала и преценка дали търсещият закрила може да се окаже в състояние на крайна нищета в държавата по произход, без да може да задоволи своите потребности от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото и психическото му здраве и би довело до влошаване на положението му, несъвместимо с човешкото достойнство, според критериите по т. 92 и т. 93 от Решение на СЕС от 19 март 2019г. по преюдициално дело С-163/17. Описаните характеристики на обстановката в Египет обуславяли необходимостта от преценка за наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. В тази връзка в обжалваното решение липсвали мотиви, като бланкетно било посочено, че не са налице предпоставки за приложението на посочената норма. Липсвало задълбочено обсъждане от административния орган на последиците от непредоставяне на хуманитарен статут или на бежански статут. Въобще не били коментирани фактическите обстоятелства, свързани с първоначалното преследване, както и какви биха били последствията от евентуално връщане на жалбоподателя в държавата по произход. По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за ново разглеждане. Ответникът – Председател на ДАБ при МС, в представена по делото чрез пълномощник писмена защита изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата като излага подробни съображения. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: С молби до ДАБ при МС – подадени чрез ГПУ – Малко Търново, РДГП – Елхово, Г. Д. „Гранична полиция“ - МВР с №УРИ 406900-19/06.01.2026г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №5/07.01.2026г., З. М. А. Д. от Египет е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не е разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№44853/07.01.2026г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Зиад (собствено име) М. (бащино име) А. Д. (фамилно име), гражданин на Египет, роден на [дата]. в Египет, [населено място], обл. А. М., неженен. На 07.01.2026г. лицето е регистрирано в ДАБ с имената З. М. А. Д., роден на [дата]. в Египет, [населено място], обл. А. М., със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – арабин, религия – мюсюлманин сунит, професия фризьор, с основно образование, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите и братът на търсещото закрила лице, всички с местонахождение в Египет, като е отбелязано, че има друг брат и сестра от друга майка. С писмо с рег.№44853/08.01.2026г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД в РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. С писмо с рег.№М-1672/16.02.2026г. на Директор на Специализирана дирекция „М“ - ДАНС (рег.№44853/17.02.2026г. на ДАБ) е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. С писмо изх. №РПЦХ-01-113/08.01.2026г., на основание чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./, Директорът на РПЦ – [населено място] уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли (ДСП-Харманли) за подадената молба за закрила и за това, че предстои да се проведе интервю с непридружения непълнолетен на 16.01.2026г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, за определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-001/09.01.2026г., издадена от Директор на ДСП - Харманли, във връзка с получено писмо с изх. №ХРПЦХ-01-113/08.01.2026г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл.26, ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15, ал.4 от ЗЗдет, е определена М. Ч. Н., на длъжност старши социален работник в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето З. М. А. Д., гражданин на Египет. С Решение № ПП-10-9/09.01.2026г. на Председателя на НБПП, за представител на жалбоподателя, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗУБ, е назначен адв. М. А.. На 19.01.2026г. с кандидата за закрила е проведено интервю, резултатите от което са отразени в нарочен протокол. По време на интервюто жалбоподателят е посочил, че е роден в [населено място], обл. А. М.. Живял там заедно с майка си и брат си К.. Посочил, че е арабин, мюсюлманин-сунит. Ходил на училище и завършил основно образование. Работил в страната си като фризьор. Посочил, че не е [семейно положение], няма роднини в България или в други страни от ЕС, но има роднини в страната си – родителите, братя и сестри. Те живеели в [населено място]. След като напуснал страната си, се чувал с майка си всеки ден по телефона. Разказал, че напуснал Египет през месец октомври 2024г. Решението да напусне Египет взел заедно с родителите си. Напуснал Египет сам, легално, и заминал със самолет за Истанбул, Турция, през ОАЕ, където останал четири дни. Не използвал документи, за да пътува. В Турция останал една година и два месеца и работил в ресторант. Напуснал Турция, защото работата спряла, а и доходите били ниски. Преминал границата с България през телена мрежа, с трафикант, на 01.01.2026г., нелегално. Нямал документи, когато преминал в България. Посочил, че пътуването било сложно, опитвал два пъти, като първия път го хванали полицаите и го върнали в Турция. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Напуснал Египет, защото не искал да живее там. Посочил, че играе много добре футбол и счита, че в Европа ще има по-добро бъдеще. Това го знаел от свои приятели в Европа. Когато тръгнал от Египет, искал да отиде в Италия. Нямало други причини да напусне страната си. Не мисли, че ако сега се върне в родната си страна, ще срещне някакви проблеми. Не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е бил осъждан или обвиняван в престъпление. По време на интервюто с чужденеца са присъствали определеният му представител по реда на чл. 25 от ЗУБ, социален работник и преводач. За детето е бил изготвен и представен в ДАБ Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-Х-Х/9/08.01.2026г. от старши социален работник в отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Харманли. С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на З. М. А. Д.. Решението е счетено за връчено на 19.03.2026г. На 10.03.2026г. е изпратено съобщение до адв. М. А., с което същата е уведомена, че е постановено решение по производството за предоставяне на международна закрила, касаещо лицето З. М. А. Д., който е в неизвестност от 26.01.2026г. Решението е връчено на представителя на последния на 31.03.2026г. Жалбата срещу решението е подадена на 31.03.2026г. директно пред Административен съд - Хасково. В хода на съдебното производство се представи Справка вх.№МД-02-106/13.03.2026г., издадена от Отдел „Международна дейност“, Дирекция „Международна дейност и проекти“ при ДАБ относно положението в Египет. От Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли се представи Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/55-003/21.04.2026г. за непълнолетния жалбоподател. При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна. Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, както и в присъствието на определния му представител по чл.25 от ЗУБ. Налице са и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език. Спазени са и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, като административният орган е уведомил Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето, която е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от социалния работник към отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган. Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това. В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец, административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на жалбоподателя не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от оспорващия данни в бежанската история. Въз основа на изложеното от тях е приел за установено, че в случая няма релевантни твърдения за преследване по някоя от причините по чл.8, ал.1 от ЗУБ, поради което не са налице субективния и обективния елемент на понятието „основателни опасения от преследване“.Твърденията на кандидата не съдържали информация за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, нито за риск от бъдещо такова, а сочените причини за напускане на страната му не отговаряли на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване не били заявени. В случая не се касаело за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот. Направил е извод, че не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на статут на бежанец. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното: В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Противно на твърденията в жалбата, от оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в Египет, не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не изтъква в страната си по произход да е бил заплашван, преследван или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват. От обективираните в протокола от проведено интервю с търсещия закрила чужденец обстоятелства не може да се направи извод за заявени от него опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на интервюирания, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки по чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен. Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание. В конкретния случай не съществуват и основания да се приеме наличие на обстоятелства по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№МД-02-632/04.12.2025г., издадена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква д) от същата директива, и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че след детайлно анализиране на цитираната от справката информация се установява, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Египет, който да представлява самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на З. М. А. Д.. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установило в случая спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Завръщането му в Египет било законно, физически достъпно и разумно, а освен това към момента там се намирало семейството му. Същевременно за кандидата липсвали данни за наличие на отрицателните предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ. Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани и са релевантни и към настоящия момент. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Египет като цяло, както и с личното положение на жалбоподателя, и тези обстоятелства са преценени с оглед възможността за относимостта им към хипотези от чл.9 от ЗУБ, след което е изведен извод за неприложимостта им в случая. Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/[Наименование]/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Египет е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. От информацията в приложената по административната преписка Справка вх.№МД-02-632/04.12.2025г., и в представената такава в хода на съдебното производство – Справка вх.№МД-02-106/13.03.2026г., не се установява в Египет да е налице въоръжен конфликт, съотв. не може да се обоснове извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства , които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Видно от изложеното по време на проведеното интервю, чужденецът е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извод, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в страната по произход, дори да се приеме, че в Египет са налице спорадични проблеми, свързани със сигурността. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва да е налице на безогледно насилие в Египет, което освен това и да е изключително, но подобни обстоятелства не се установяват от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация. Въз основа на гореизложените съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ). Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани в чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер. Относно оплакването в жалбата, че по отношение на търсещият закрила са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл.9, ал.8 от ЗУБ следва да се отбележи, че под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай обаче такива причини не се изтъкват. От съдържанието на оспорения акт и от данните и доказателствата по делото се установява също, че административният орган е положил необходимото по закон усилие да извърши преценка за най-добрия интерес на детето. Същата съдът намира за законосъобразна и правилна, респ. адекватна на настоящото фактическо положение на жалбоподателя. Следва да се посочи, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 от ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, предвид което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024г. постановено по адм.дело № 3843/2024г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството – така Решение № 9134 от 23.07.2024г. по адм.дело № 2062/2024г. на ВАС. При наличие на установената възможност за безпрепятствено завръщане на чуждия гражданин в Египет, където се намират и родителите му, се налага извод, че в най-добър негов интерес е да се завърне там, където живее семейството му, и където би могъл да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия по начин, по който няма да бъде лишено от своята идентичност. Предвид всичко изложено и с оглед актуално положение в Египет към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът