Решение № 196 от 28.5.2026 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 261/2026 г.

гражданско дело № 20261700500261 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното : С решение рег. № 1117 / 05. 12. 2025г., постановено по гр. д. № 2140 / 2025г. на Пернишкия районен съд, е отхвърлен като неоснователен предявения от Ж. Р. Ж., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, представляван от адв. Б. Б., срещу С. И. Р., ЕГН ••••••••••, с адрес •••, представляван от адв. Х. Х., осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - уронване на престижа, името и увреждане на здравословното състояние, в следствие разпространението на клеветнически твърдения чрез Жалба-сигнал, вх. № 3130006874/22.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 22.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Недоволен от постановеното решение е останал Ж. Р. Ж., който чрез адвокат Б. Б., го е обжалвал изцяло. Моли да бъде отменено като неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила, като бъде уважен изцяло предявения иск. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, както и в представената писмена защита. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Насрещната страна С. И. Р., чрез адвокат Х. Х., е депозирала в срок писмен отговор на въззивната жалба. Счита, че въззивната жалба въззивната жалба е неснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд. Поддържа това си становище изразено в писмения отговор и в съдебно заседание, чрез адвокат Д. Д.. Счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Представена е и писмена защита. Пернишкият районен съд, за да отхвърли исковата молба на ищеца е приел, че не е налице противоправност на подадената жалба – сигнал с вх. № 3130006874/22.04.2024г., по повод действията на ищеца Ж. Ж. в качеството му на младши полицейски инспектор от състава на РУ-••• по повод изпълнение на служебните му задължения, тъй като тя е подадена в упражняване на конституционно признатото право на ответника да подава жалби, предложения и петиции до държавните органи съгласно чл. 45 от КРБ и не е налице доказана злоупотреба с правото на жалба, каквато и самият ищецът не твърди да е налице. След като взе предвид направените с жалбата доводи и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното : Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустими – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, Пернишкият окръжен съд намира следното : Обжалваното решение не се явява нищожно , както и не се явява недопустимо. Налице е правен спор межда процесуално дееспособни и правоспособни физически лица. Налице са били всички положителни предпоставки за предявяването на исковете и не са били налице отрицателни процесуални пречки, водещи до погасяване правото на иск. Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от доводите във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да имат решаващ характер намира следното : На основание чл. 43, ал.4 от ЗМВР, в изпълнение на разпореждане рег. № 3286р- 781/18. 06.2015г.на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, вр. с дадени указания с писмо рег. № 11938р-11621/12.2015г. по описа на ГДНП и с оглед прилагането на разпоредбата на чл. 60, ал.3 и чл. 62, ал.5 от НПК, Директорът на ОДМВР – Перник е издал Заповед № 313з- 3270/29.11.2023г., с която е определил реда за проверка и контрол на мерките за неотклонение подписка и домашен арест, по отношение на лице пребиваващи на територията обслужвана от РУ при ОДМВР – Перник. По делото не спори, че спрямо лицето В. Л. Р., живущ в •••, е имало наказателно производство, по което спрямо същия е била взета мярка за неотклонение – „подписка“. За горното обстоятелство мл.ПИ Ж. Ж. е бил уведомен на 26. 03. 2024г. от ст. разследващ полицай Н. Г. при РУ – ••• и същият е предприел съответните действия с оглед цитираната заповед на директора на ОДМВР – Перник. Същият е изготвил необходимите документи и е посетил адреса на 28.03.2024г. около 11.00ч., съвместо с друг полицай, като е констатирал, че лицето се намира там на адреса, за което е изготвил докладна запискаУРИ328р-3187 / 01. 04. 2024г. На 02. 04. 2024г. около 11.30ч. е посетил адреса съвместо с друг полицай, като е констатирал, че лицето се намира там на адреса, за което е изготвил докладна запискаУРИ328р-3394 / 03. 04. 2024г. На 10. 04. 2024г. около 10.30ч. е посетил адреса съвместо с друг полицай, като е констатирал, че лицето не се намира на адреса. Свързал се е с него по телефона и В. Р. го уведомил, че се намира в лечебно заведение „•••“, находящо се в •••, както и че на 03. 04. 2024г. е сключил споразумение с с Радомирския районен съд и му е била отменена мярката за неотклонение „подписка“, за което е изготвил докладна записка УРИ328р-3394 / 03. 04. 2024г. С оглед установеното при телефонния разговор на 10. 04. 2024г. мл.ПИ Ж. проявил креативност и на 17. 04. 2024г. не е посещавал адреса, а около 09.35ч. провел телефонен разговор с номер В. Р., който отново заявил, че на 03. 04. 2024г. е сключил споразумение с Радомирския районен съд и му е била отменена мярката за неотклонение „подписка“. Няколко минути по – късно около 09.45ч. на същата дата 17. 04. 2024г. на личния телефон на Мл.ПИ Ж. се обадило лице, което се представило като С. Р. – адвокат на В. Р. и потвърдил, че на 03.04.2024г. В. Р. е сключил споразумение с Радомирския районен съд и че МВР няма право да извършва контрол по спазването на взетата мярка за неотклонение и поради тази причина щял да подаде жалба против издадената заповед № 313з-3270/2023г. на Директора на ОДМВР Перник. Впоследствие С. Р. в качеството на адвокат е депозирал до Директора на ОДМВР-Перник Жалба-сигнал, вх. № 3130006874/22.04.2024г., по повод действията на ищеца Ж. Ж. в качеството му на младши полицейски инспектор от състава на РУ-••• по повод изпълнение на служебните му задължения. В жалбата са изложени съображения: „Повод да се обърна към Вас е едно недоразумение, дължащо се според мен на прекомерно и сляпо изпълнение от страна на полицейски инспектор Ж.Ж. на според негови думи на Заповед № 313з.../23.11.2023 г. на Директор на ОДМВР гр. Перник, съгласно която същият упражнява контрол по изпълнение на мярка за неотклонение „подписка “ спрямо подзащитния ми В.Л.Р от •••“. В жалбата са изложени съображения, че жалбоподателят Р. в качеството на адвокат е поел защитата на лицето В.Л.Р. по наказателно производство от общ характер, уведомил лично полицейския инспектор Ж., че с наблюдаващия прокурор имат принципно съгласие за постигане на споразумение /което не е доказано по делото/, като такова било одобрено от съда на 03.04.2024 г. и на дата 10.04.2024 г. след изтичане срока за обжалване на определението по отношение на мярката за неотклонение, същата - подписка, е отпаднала. В жалбата е посочено, че въпреки това полицейският инспектор продължил да следи за изпълнението на мярката „подписка“, притеснявайки клиента на жалбоподателя. Изразено е възмущение от поведението на полицейския инспектор, поставени са въпроси във връзка с компетентността на служителя да изпълнява отговорните и многоброобразни функции на районен инспектор, която длъжност изисква правна креативност, знание и умение да изпълнява задълженията си в услуга на гражданите, а не гражданите да са му длъжни?? Изразено е мнение, че поведението му е опасно за гражданите, защото създава предпоставка служителят да използва прекомерна сила, помощни средства или оръжие по собствено усмотрение. Направено е искане да бъде извършена проверка и/или дисциплинарно производство срещу полицейския инспектор Ж. Ж. за нарушение на задълженията му и за превишаване на правомощията, довели до нарушение на правата на клиента на С. Р., действащ като адвокат. В тази връзка от ангажираните доказателства категорично се установяват фактическите действия, посочени в исковата молба. Във връзка с тази жалба, която е станала достояние на много полицаи: Е било изготвено писмено сведение от самия Ж. Р. Ж., което е с рег. № 382р-4578/09. 05. 2024г. Е било изготвено писмено сведение от Т. С. С., което е с рег. № 328р- 4612/09. 05. 2024г. Е бил изготвен Доклад УРИ 328-4705 / 13. 05. 2024г. от старши инспектор В. В. до Началника на РУ-••• главен инспектор П. Д., с който е предложил да не бъде образувана проверка по чл. 205, ал.2 от ЗМВР за установяване на нарушения от мл. експерт Ж. Р. Ж. – Мл.ПИ от ГОП при РУ – ••• към ОДМВР - Перник. Въз основа на този доклад Началникът на РУ-Радомир главен инспектор П. Д. е изготвил доклад Доклад УРИ 328-4719 / 13. 05. 2024г. до Директора на ОДМВР-Перник, с който е предложил да не бъде образувана проверка по чл. 205, ал.2 от ЗМВР за установяване на нарушения от мл. експерт Ж. Р. Ж. – Мл.ПИ от ГОП при РУ – ••• към ОДМВР - Перник. По делото няма нито твърдения, нито доказателства Директорът на ОДМВР да е образувал проверка по чл. 205, ал.2 от ЗМВР за установяване на нарушения от мл. експерт Ж. Р. Ж. – Мл.ПИ от ГОП при РУ – ••• към ОДМВР - Перник. Настоящият съдебен състав следва да отбележи, следните обстоятелства: Заповедта на Директора на ОДМВР е била издадена на основание чл. 60, ал.3 от НПК. При посещението си на адреса на 10. 04. 2024г. Мл.ПИ Ж. Ж. не е знаел по никакъв начин, за сключеното споразумение по чл. 381, ал.1 от НПК между Районна прокуратура - Радомир и адвокат С. Р., в качеството му на защитник на В. Р.. След проведения телефонен разговор с В. Р. е научил /макар и не по реда на чл. 60, ал.2 от НК от Районна прокуратура – Радомир, който е законния ред/ за това споразумение. Освен това определението на Радомирския районен съд от 03. 04. 2024г., за отмяна на мярката за неотклонение „подписка“, влиза в сила в 7 дневен срок, тъй като в този срок е подлежало на обжалване. Изчислявайки срокът по реда на чл. 183, ал.2 от НПК, съдът намира, че то е влязло в сила на 11. 04. 2024г., а към 10. 04. 2024г. мярката за неотклонение „подписка“ спрямо подсъдимия В. Р. е действала. Научавайки за сключеното споразумение Мл.ПИ Ж., който не е бил получил уведомление по реда на чл. 60, ал.2 от НПК, на 17. 04. 2024г. не е посетил адреса, а се е обадил на В. Р., за да има информация къде се намира последния. Малко след провеждане на този телефонен разговор му се е обадило лице, което се е представило за адвокат С. Р. и е започнало да му разяснява какви права има МВР и какви няма. Настоящият съдебен състав, следва да отбележи, че подаването на жалба действително е коституционно правомощие на всеки гражданин, по смисъла на чл. 45 от Конституцията на Република България. В преамбюла на Конституцията на Република България обаче са въздигнати във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, а съгласно чл. 32, ал.1, изр.2-ро от нея - всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Следователно всеки има право да подаба жалба, но в жалбата е недопустимо да се използват обидни и клеветнически изрази и квалификации, по адрес на лицето, чиито действия се иска да бъдат проверени и именно в това се състои противоправността на същата. Използването на такива обидни и клеветнически изрази и квалификации, каквито в случая са множество, /цитирани по – горе/ и които са достигнали както до самия Ж. Ж., така и до множество полицаи и до неговите преки началници по служебната йерархия, са уронили престижа и името на Ж., което представлява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45, ал.1 от ЗЗД. Освен това съдът следва да отбележи, че Ж. стриктно се е придържал към нормативните актове, регламентиращи професионалната му дейност, като по делото няма доказателства за постъпило уведомление по чл. 60, ал.2 от НПК до него за отмяна на мярката за неотклонение „подписка“, а в жалбата са направени директни обидни квалификации, че той не е компетентен въобще да извършва тази работа, като дори напротив е опасен за обществото. Същите са увредили неговата чест и достойнство. Няма доказателства по делото здравословното състояние на ищеца да е увредено. Към 22.04.2024г. минималната работна заплата в страната ни е била в размер на 933лв. /477,03евро/. С оглед гореизложеното съдът намира, че сумата от 3000лв. е завишена и искът е основателен за сумата 1000евро / 1955,83лв./, ведно със законните лихви за забава, считано от 22. 04. 2024г. до окончателното изплащане на сумата. Следователно в тази част решението на Пернишкия районен съд следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и искът да бъде уважен за сумата 1000евро / 1955,83лв./, ведно със законните лихви за забава, считано от 22. 04. 2024г. до окончателното изплащане на сумата. За горницата над 1000евро / 1955,83лв./ до 1533,87евро /3000лв./, искът се явява неоснователен, поради което обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено по други съображения. Ищецът е направил разноски по делото пред Пернишкия районен съд в размер на 120лв. за държавна такса. С оглед уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 39,9евро /78,23лв./, представляваща направените от него разноски в производството пред Пернишкия районен съд. Жалбоподателят е направил по делото разноски в размер на 36,68евро в производството пред Пернишкия окръжен съд, поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 23,91евро, представляваща направените разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд, съразмерно на уважената част от жалбата. Въззиваемият ответник е направил разноски в настоящето производство в размер на 1000евро, а насрещната страна е направила възражение за прекомерност на това адвотатско възнаграждение. Съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява основателно – делото не представлява нито фактичаска, нито правна сложност, в Пернишкия окръжен съд е проведено само едно съдебно заседание, в което не са допуснати разпити на свидетели. Изхождайки от изложеното и от конкретния обем на работа, извършен от адвоката, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от 1000евро, на минимално предвиденото в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № № 1 от 9. 07. 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа – на 500лв. /255,64евро/. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия ответник сумата от 88,97евро /174,01лева/, съразмерно на потвърдената част от обжалваното решение. Тъй като искът е с цена под 5000лв., то решението не подлежи на обжалване. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът