Решение № 278 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Нови пазар по дело № 1088/2025 г.

Производството е образувано по предявени от „•••“ АД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление град В., бул. „•••. •••, представлявано от Изпълнителните директори ••••. срещу О. И. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес град •••, улица „•••, вход № •••, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.422, ал. 1 от ГПК, вр. с ч.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сума в общ размер от 561,87 лева, представляваща сбор от главници за потребена ••• по издадени три фактури за периода от 16.01.2025 г. – 17.03.2025 г. за абонатен номер ••• в размер на 545,74 лева (279,03 евро), ведно с мораторна лихва върху главницата в общ размер на 16,13 лева (8,25 евро), представляваща сбор от мораторните лихви за главница по всяка издадена фактура, за периода от падежа на всяка от тях до 21.05.2025 г. за ответника с клиентки номер ••••, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателно заплащане на задължението, както и направените разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № •••• г. по ч. гр. д. •••• г. на РС – Нови пазар. В исковата молба се твърди, че между „•••“ АД и ответника О. И. М., ЕГН: ••••••••••, с адрес град •••, улица „•••, вход № ••• е сключен договор за продажба на ••• за обект с абонатен № •••, находящ се на адрес в град •••, улица „•••, вход № •••. Облигационната връзка е регламентирана от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „•••“ АД, приети на осн. чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от КЕВР. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната ••• считано от падежа на издадената фактура, съгласно чл.26 от ОУ и изпада в забава без да бъде изрично поканен да заплати дължимите суми. По силата на чл.38 от ОУ се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден, считано от настъпване на изискуемостта. Ищецът поддържа, че през релевирания период е предоставил на ответника •••, като последният не е престирал стойността й по фактури, издадени за периода. Депозирано е заявление от „•••“ АД срещу длъжника О. И. М., по което е образувано ч. гр. д. № •••• г. на РС – Нови пазар. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. № •••• г. за сума в общ размер от 545,74 лева (279,03 евро), представляваща главница за потребена ••• за периода от 04.12.2024 г. до 02.03.2025 г., по издадени три фактури за периода от 16.01.2025 г. – 17.03.2025 г. (№ ••• от 16.01.2025 г. с падеж 05.02.2025 г., за сума от 225,90 лева (115,50 евро), за потребена ••• за периода от 04.12.2024 г. до 03.01.2025 г.; № ••• от 17.02.2025 г. с падеж 05.03.2025 г., за сума от 213,56 лева (109,19 евро), за потребена ••• за периода от 04.01.2025 г. до 02.02.2025 г. и № ••• от 17.03.2025 г. с падеж 07.04.2025 г., за сума от 106,28 лева (54,34 евро), за потребена ••• за периода от 03.02.2025 г. до 02.03.2025 г.), за обект с абонатен № •••, находящ се на адрес в град •••, улица „•••, вход № •••, ведно с мораторна лихва върху главницата в общ размер на 16,13 лева (8,25 евро), представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците по всяка издадена фактура, за периода от падежа на всяка от тях до 21.05.2025 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до окончателно заплащане на задължението, както и направените разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя наличието на интерес у ищеца от установяване на вземанията си със сила на пресъдено нещо. Дадените указания на заповедния съд за предявяване на установителни искове са изпълнени в преклузивния едномесечен срок. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на насрещната страна – адв. И. Д., в който изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди, че между двете страни не е възникнало облигационно отношение за продажба на ••• за процесния имот в град •••. Общите условия на „•••“ АД не са приети по надлежния ред, не са влезли в сила и не обвързват ответника. Не са налице доказателства, че ОУ са публикувани в един местен вестник, за да е изпълнено условието на чл.98а, ал.3 от Закона за енергетиката. Представените публикации във вестниците „Черноморие“ и „Черно море“ не изпълняват изискването за публикация в местен вестник, за да породят действие, доколкото същите са варненски, но не и шуменски. Неясно е дали отговорността на ответника произтича от това, че е собственик на имота или негов ползвател, или му е дадено съгласие по надлежния ред от последните, в който случай отговорността е солидарна и исковете следва да бъдат насочени и към лицето, което е дало съгласие. Направено е и възражение, че отчитащият електромер не е бил годно измервателно средство по смисъла на Закона за метрологията. Не е бил предмет нито на първоначална, нито на последваща проверка съгласно чл.26, ал.1 от ЗИ. Не са налице и доказателства за надлежно присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа и на съответното средство за техническо измерване. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег. № •••• год., РС – Нови пазар, по ч. гр. д. № •••• г., е разпоредил длъжникът О. И. М. да заплати на „•••“ АД сумите, както следва: за сума в общ размер от 545,74 лева (279,03 евро), представляваща главница за потребена ••• по издадени три фактури за периода от 16.01.2025 г. – 17.03.2025 г. за обект с абонатен № •••, находящ се на адрес в град •••, улица „•••, вход № •••, ведно с мораторна лихва върху главницата в общ размер на 16,13 лева (8,25 евро), представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците по всяка издадена фактура, за периода от падежа на всяка от тях до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 22.05.2025 г. до изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника О. И. М. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. По делото са представени и ОУДПЕЕ на „•••“ АД, Решение № ОУ - 061 от 07.11.2007 година на ДЕКЕВР, Извадка от вестниците „Черноморие“ и „Дневник“ от 30.11.2007 година, Извадка от вестник „Черно море“ от 15.02.2017 година и от вестник „Труд“ от 15.02.2017 година. Приети като доказателство по делото са и издадените от ищцовото дружество фактури, както следва: Фактура № •••/16.01.2025 г. за сумата от за сума от 225,90 лева (115,50 евро), представляваща стойност за потребена ••• за периода от 04.12.2024 г. до 31.12.2024 г. от 612 кВтч по дневна тарифа, като разлика между старо показание от 0 и ново 612 и 223 кВтч по нощна тарифа, като разлика между старо показание от 0 и ново 223 и за периода от 01.01.2025 г. до 03.01.2025 г. ••• от 79 кВтч по дневна тарифа, като разлика между старо показание от 612 и ново 691 и 29 кВтч по нощна тарифа, като разлика между старо показание от 223 и ново 252 (л. 5), отчетени по електромер с фабричен № •••, които количества съответстват на отразените такива в справката за потреблението през последните 12/24/36 месеца. Фактура № •••/17.02.2025 г. за сумата от 213,56 лева (109,19 евро), представляваща стойност на ••• за периода от 04.01.2025 г. до 02.02.2025 г. ••• от 612 кВтч по дневна тарифа, като разлика между старо показание от 691 и ново 1303 и 214 кВтч по нощна тарифа, като разлика между старо показание от 252 и ново 466 (л. 6), отчетени по електромер с фабричен № •••, които количества съответстват на отразените такива в справката за потреблението през последните 12/24/36 месеца. Фактура № •••/17.03.2025 г. за сумата от 106,28 лева (54,34 евро), представляваща стойност на ••• за периода от 03.02.2025 г. до 02.03.2025 г. ••• от 255 кВтч по дневна тарифа, като разлика между старо показание от 1303 и ново 1558 и 194 кВтч по нощна тарифа, като разлика между старо показание от 466 и ново 660 (л. 7), отчетени по електромер с фабричен № •••, които количества съответстват на отразените такива в справката за потреблението през последните 12/24/36 месеца (л. 8). Представено е и извлечение от сметка към 21.05.2025 г., в което е посочено, че е начислена лихва в размер на 8,53 лева за забавено плащане на задължението по Фактура № •••/16.01.2025 г., възлизащо в размер на 225,90 лева (115,50 евро), начислена за периода от датата на падежа – 0 5.02.2025 г. до 21.05.2025 г., лихва в размер на 5,92 лева за забавено плащане на задължението по Фактура № •••/17.02.2025 г., възлизащо в размер на 213,56 лева (109,19 евро), начислена за периода от датата на падежа – 05.03.2025 г. до 21.05.2025 г. и лихва в размер на 1,68 лева за забавено плащане на задължението по Фактура № •••/17.03.2025 г., възлизащо в размер на 106,28 лева (54,34 евро), начислена за периода от датата на падежа – 07.04.2025 г. до 21.05.2025 г. Приети по делото са и Общите условия за продажба на електрическа енергия на “••• - * •••” АД, одобрени с Решение № ОУ - 061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (л. 11 - 23). Съгласно чл. 4, ал. 1 от същите, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „••• ••• АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е снабдено и закупува същата от „•••“ АД. Според чл. 17, т. 2 от Общите условия, задължение на потребителя е да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общите условия. По делото са приети Справка за потреблението през последните 12/24/36 м. и Извлечение за фактури и плащания за период, от които се установява, че за процесните адрес и период потребител на ••• е бил ответникът по делото. От заключението по допуснатата съдебно - техническа експертиза се установява, че начисленото с процесните фактури количество ••• е в резултат на реален отчет, като то е доставено до обекта и реално потребено от абоната. В процесния период консумираната електрическа енергия в обекта е измерена от средство за търговско измерване (СТИ) - електромер с фабричен № ••• с оценено съответствие по MID и отговаря на чл.31 от ЗИ. Срокът на валидност на метрологичната проверка е до 2033 год. при наличен констативен протокол за монтаж/демонтаж на процесното СТИ с № •••, подписан от две лица и при липса на удостоверително волеизявление от ответника и констатирано негово отсъствие от свидетел. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на О. И. М. по ред на чл.47, ал.5 от ГПК, както и че искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК , което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца. За успешното провеждане на предявените установителни искове, ищецът следва да установи наличието на твърдяното облигационно отношение с ответника по договор за продажба на •••, по силата на който е извършил доставка на ••• в посоченото количество и на твърдяната стойност. Следва да установи претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание (че ответникът е изпаднал в забава) и размер. В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми или невиновна невъзможност за изпълнение. Спорният по делото въпрос се свежда до това дали между двете страни е възникнала и съществува облигационна връзка за процесния имот в град •••, дали отразеното в процесните фактури количество ••• е доставено, респ. потребено ли е от абоната. От приетите по делото писмени доказателства се установи, че ответникът е в договорни отношения с ищцовото дружество за продажба на ••• за обект, находящ се в град •••, улица „•••, вход № •••, въз основа на сключен при Общи условия договор за продажба на електрическа енергия (ОУПЕЕ). Последното се установява от приетите и неоспорени писмени доказателства по делото – Справка за потреблението през последните 12/24/36 м. и Извлечение за фактури и плащания за период. Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с ••• е услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на равнопоставеност. Разпоредбата на чл. 98а ЗЕ сочи от своя страна и задължителните реквизити на тези общи условия по отношение продажбата на ••• на крайните клиенти – потребители на енергийни услуги. Крайният снабдител с ••• публикува общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Доколкото по делото са приети доказателства за публикуване на ОУПЕЕ в няколко всекидневника, един от които е вестник „Труд“, който разполага със специализирани регионални страници с конкретни новини от областния център, какъвто е и град Шумен, настоящият състав намира изискването публикуване на ОУПЕЕ в местен всекидневник за изпълнено от страна на доставчика. Съгласно чл. 17 от ОУПЕЕ на „••• ••• АД, потребителят се задължава: да подаде заявление за продажба на електрическа енергия по образец, ведно с изискуемите от „••• ••• АД документи; да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия; да съобщава на „••• ••• АД в 30 (тридесет) дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл. 12, ал. 1 от настоящите Общи условия, както и за промени свързани със собствеността относно обекта, в който „••• ••• АД доставя електрическа енергия. По делото не са налице твърдения, че към процесния период са настъпили промени относно собствеността на снабдявания обект, респ. че потребителят е загубил това си качество на друго основание. Не е проведено доказване, че в изпълнение на поетото задължение по чл. 17, т. 3 от ОУДПЕЕ ответникът съобщил на дружеството писмено настъпили промени свързани с обекта, в който до този момент е потребявал доставяната от дружеството •••. При така установеното следва да се приеме, че ответникът е имал качеството потребител по отношение на обект на потребление на ••• в град •••, улица „•••, вход № ••• и към процесния период от време. Съгласно чл. 38 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), приложими в случая, операторът на съответната мрежа създава, поддържа и администрира база данни от измерването на всички клиенти и производители, присъединени към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Справката за потреблението на електрическа енергия по същество представлява извлечение именно от електронната база данни, която ответното дружество поддържа в изпълнение на задълженията си по чл. 38 ПИКЕЕ. Тя отразява данните от СТИ, констатирани при отчитане на консумираната от процесния обект електрическа енергия съгласно чл. 120 ЗЕ, за съответния период на отчитане, които данни са възпроизведени и във фактурите, предвид задължителните реквизити на фактурата съгласно чл. 18а, ал. 2 ОУДПЕЕ. В случая от приетата по делото справка за потреблението през последните 12/24/36 м и фактури, които съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 18а, ал. 2 Общите условия – абонатен номер •••, идентификационен номер на СТИ – електромер с фабричен № •••, старо и ново показание, количеството електрическа енергия за съответните отчетни периоди и самите периоди, тарифната цена за електрическата енергия, мрежовите услуги към тарифата, дължимия данък върху добавената стойност, дължимата сума за плащане, срока за плащане, периода на следващо отчитане, срокът, след изтичането на който, при неплащане ще бъде преустановена •••та. С оглед това и при липса на установеност да е била налична повреда в средството за търговско измерване, за клиента е възникнало задължение за заплащане на фактурираното количество •••, потребено в периода 04.12.2024 г. до 02.03.2025 г. Доказателствената тежест за установяване факта на заплащане на потребеното количество ••• е върху ответника, който не ангажира доказателства в този смисъл. От приетото по делото експертно заключение на СТЕ се установи, че процесните количества са реално потребени в снабдявания обект. Недоказано се явява възражението, че към момента на месечните отчети през процесния период електромерът е бил метрологично негодно средство за измерване. От заключението на СТЕ, което съдът кредитира като обективно, пълно и обосновано дадено, се установява, че средството за измерване към момента на отчетите е било метрологично годно, независимо от обстоятелството, че констативният протокол за подмяната му е изготвен и подписан при липсата на потребителя или трето лице свидетел, което да удостовери неговото отсъствие с волеизявление. Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху главното задължения. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Няма спор между страните по делото, а и не са ангажирани доказателства, от които може да бъде направен извод, че стойността на използваната в имота електрическа енергия е заплатена в сроковете и по начина, определен в ОУ /чл. 17, т. 2, във връзка с чл. 26/, поради което и предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва, считано от деня на забавата /от деня следващ падежа на задължението/ до 21.05.2025 г. възлизаща общо в размер на 16,13 лева (8,25 евро), представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците по всяка издадена фактура, за периода след падежа на всяка от тях (05.02.2025 г., 05.03.2025 г. и 07.02.2025 г.) до 21.05.2025 г. Поради това и при липса на доказателства за заплащане на същата, предявената претенция следва да бъде уважена в рамките на заявения размер. С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че ответникът по делото дължи на ищцовото дружество стойността на ползваната в имота •••, отчетена за периода от 04.12.2024 г. до 02.03.2025 г. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че същата е реално потребена от абоната, който е потребил на ••• и е измерена от годно СТИ. При това положение предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 545,74 лева (279,03 евро), ведно с мораторна лихва върху главницата в общ размер на 16,13 лева (8,25 евро), представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците по всяка издадена фактура, за периода от падежа на всяка от тях до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 22.05.2025 г. до изплащане на задължението. Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 г., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които възлизат в размер на 75,00 лева (39,39 евро). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в хода на настоящото производство разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 459,97 евро. Водим от горното, съдът