Решение № 132 от 23.7.2026 г. на Районен съд - Мадан по дело № 188/2026 г.

Производство по реда на чл. 542, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 4, предл. второ ЗГР. Делото е образувано по искова молба от Б. Т., родена на ••••••••••г., с личен идентификационен номер в Република Турция * с адрес М. мах. Ч. №*, Г., И., чрез пълномощника си адв. В. И. Р. срещу Община Мадан с адрес *, представлявана от кмета си инж.Ф. М., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на Община Мадан, че майката на ищеца А. М. Т., родена в с. Маденкьой (днес гр. Мадан) е с действителна дата на раждане *, като бъде задължена Община Мадан да състави акт за раждане на същата с посочената дата и година на раждане. В исковата молба се сочи, че ищцата е родена на ••••••••••г. в Турция. Родителите й били Р. Х. Т. и А. М. Т.. Налице е идентичност и на следните имана на майка й, с които е вписвана в различни документи в България и Турция- А. М. Е., А. М. Т.. Налице е идентичност на следните имена на баща й, с които е вписван в различни документи в България и Турция: Р. Т., Р. Х.ов (И.) Т., Р. Т. (С.)Р. Ю. С.. Родителите на баща й или нейните баба и дядо по бащина линия са Х. Т., починал на 09.03.1951г. в Турция и Ф. Т., починала на 06.11.1952г., също в Турция. Майка й А. Т., починала на 11.03.2015г., а баща й Р. Х. Т. починал на 12.10.1999г. Майка й била родена на * в Маденкьой, сегашният гр.Мадан, който носил името Маденкьой (или Маден кьой) до 1934 година, когато в България се извършвало масово преименуване на населени места с министерска заповед, целяща да замени турско-арабските имена с български. Преди 1934г. ражданията били записвани в старите регистри под името Маденкьой, какъвто е и случаят с майка й. В периода 1934-1935г., майка й А. и баща й Р. се изселили в Република Турция заедно със своите семейства. Въз основа на чл. 6 от турския Закон за заселването № 2510 и в изпълнение на спогодбите между двете държави (реферирани в Решение на МС № 2/1886 от 22.01.1935 г.), те били придобили турско гражданство. Поради липса на представени първични актове за раждане при заселването им, турската администрация е вписала служебно в регистрите за гражданско състояние датата * за ден и месец на раждане на лицата. Тази дата е административна фикция, прилагана масово за всички изселници с неизвестна точна дата на раждане, като е вписвана средата на съответната календарна година. Макар в турските документи да е посочена вярната година на раждане, денят и месецът не отговарят на действителното положение. Действителната дати на раждане на майка й (а и на баща й)се различавали от служебно вписаната в Турция дата *. В семейството винаги се е знаело и е отбелязвано, че майка й е родена на * - точно един ден след рождения ден на ищцата. Тази приемственост и съвпадение в семейните празници се били запечатали трайно в съзнанието им, като помнила тази дата като истинската дата на нейното раждане. Разполагала е документ, видно от който на * баща й, заедно с родителите си е регистриран в България, в с. Мюселим (днес с. Славяново, общ. Харманли). Това населено място се е намирало в близост до пътищата на миграция и често било място за установяване или регистрация на семейства от Родопите. По идентичен начин, майка й със семейството си се регистрирали в сегашното село Гьоврен, общ.Девин, преди изселването си , като е възможно документацията за тях да е изпратена именно в тези населени места. В периода на реституирането на имотите в РБ, въз основа на открити документи за декларирани имоти, е подавано и заявление за възстановяване право на собственост пред Поземлена комисия гр.Мадан, сега ОС “Земеделие“ гр.Смолян, като е имало издадени и решения за признаване право на собственост, но паради административни пречки производството не е завършено, макар да е имало декларирани имоти на наследодателите им. Наследниците направили постъпки да се снабдят от Община Мадан, Община Смолян и Община Рудозем с документи удостоверяващи факти с правно значение на родителите им. По повод заявяваните от тях искания за установяване на факти с правно значение, в т.ч. раждане, наследствено правоприемство и други , получили писма от същите Общини, всички в смисъл, че при направените справки в актовите книги за раждане лица с имената на наследодателите им в т.ч. родителите им , както и баба и дядо по бащина и майчина линия не са открити. С оглед на това и предвид липсата на съставен акт за раждане в Общината, в която майка й е родена, е налице правен интерес за нея съдът да установи действителната дата на раждане въз основа на събраните по делото доказателства. Моли за уважаване на искането. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника Община Мадан, с който счита подадената молба за недоказана. Сочи, че на 10.07.2025 г. е входирано в общинска администрация Мадан искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението от г-жа Б. Т. за лицата Н. Х., М. Е. и А. М.. При извършените служебни проверки се установило, че Регистрите за гражданско състояние в община Мадан са от 1914 г., поради което не може да ъде извършена проверка за съставен акт за раждане на лицата М. Е. О. - роден на * и Н. Х. О. - родена на *. В регистрите по гражданско състояние - раждане в община Мадан за лицето А. М. Т. не е открит съставен акт за гражданско състояние - раждане, нито на една от посочените дати - * и *. Водения регистър на населението/регистър на семействата в община Мадан започва от 1952 г. На 10.07.2025 г. от Община Мадан е издадено удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние спрямо лицето А. М. Т.. Счита твърденията на ищцата, че А. М. Т. е родена в с. Меднкьой днес гр. Мадан на * за недоказани към момента. Твърденията в исковата молба не са подкрепени от официалните регистри в общината, поради което искането на ищеца е недоказано. В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от контролиращата страна РП Смолян. В хода на делото е постъпила молба-становище с вх.№ 2017/23.06.2026 г. от процесуалния представител на ответника, с която заявява, че не възразяват молбата за установяване на факта за раждането и за разпореждане съставянето на акт за раждане на молителката да бъде уважена с оглед събраните доказателства по делото. Доколкото при съставянето на акта раждане следва да бъдат вписани всички изискуеми по закон обстоятелства, моли молителката да уточни мястото на раждане на А. М. Т., както и имената на нейните родители, ако тези обстоятелства не са достатъчно установени по делото. Възразява срещу евентуално направено искане от молителката за присъждане на разноски. Моли да бъде уважена молбата по същество, като счита същата за допустима и основателна. В о.с.з. от 24.06.2026 г. молителят уточнява, че желае да бъде съставен акт за раждане на А. М. Е. или А. М. Т., в който да се посочи като дата на нейното раждане - *, с място на раждане с. С. или бившето с. Т., общ. М., като в акта за раждане като нейни родители да бъдат посочени установените без съмнение като лица М. О. и Н. О.. Сочи, че в представеното извлечение от регистъра на населението, конкретно за бащата на А. също са посочени техните дати на раждане като *. за М. и *. за Н.. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: От представеното по делото заверено копие от удостоверение за липса на съставен акт за гражданско състояние от 10.07.2025г., издадено от Община Мадан е видно, че за лицето А. М. Т., родена на * липсва съставен акт за раждане. Представено е и писмо от кметство с. С., общ. М., съгласно което след извършена детайлна проверка в регистрите за население съхранявани в кметство С. не са намерени данни за А. М. М. и др. посочени от молителката лица. Представено е писмо от Община Мадан от 10.07.2025 г. до молителката, съгласно което за лицата М. Е. О., роден на * и Н. Х. О. – родена на *, посочени в извадка от регистър по Гражданско състояние, общ. Е., Република Турция не могат да бъдат издадени удостоверения за липса на съставени акт за раждане, тъй като регистрите по гражданско състояние в Общинска администрация гр. Мадан са от 1914 г. Представено е писмо от Община Смолян, съгласно което в актовата книга няма данни за раждане на лице с имената Р. Т. – Р. Х.ОВ /ИСЕН/, през 1919 г. Като доказателство по делото е прието в заверен препис и в превод от турски на български език документ за идентичност на имена, съгласно който лицето А. Т. е придобила турско гражданско въз основа на чл. 6 от Закона за заселване № 2510 и решение на МС № 2/1886 от 22.01.1935 г. Като доказателство по делото е прието в заверен препис и с превод от турски на български език на документ за идентичност на имена, съгласно който лицето Р. Т. е придобила турско гражданство на осн. чл. 6, т. Б от закона за заселване № 2510. Като доказателство по делото е представено заверено копие от заявление от Р. Ю. С., наследник на Ю. А. С., представляван от Р. С. К. до Общинска поземлена комисия гр. Мадан от 07.08.1992 г., както и Решение по протокол № 25/87/22.03.1993 г., касаещ недвижими имоти, находящи се в землището на с. С. Представена е клетвена декларация от ищцата Б. Т., съгласно която същата декларира, че имената на Р. Т., Р. Ю. (И.), Р. Т. (С.), Р. Ю. С. са имената на нейният баща, роден през * и починал на * , както и че имената на майка и са А. М. Е. и А. М. Т.. Представена е заверено копие от декларация от Ш. С. К., роден на * в с. С., общ. М., с която заявява, че ще осигури издръжка и квартира на А. Т. – баща М., родена през *, гражданка на Република Турция, живееща в * през време на гостуването й при него за 30 дни. Декларацията е съставена на 23.07.1991 г. Представена е извадка от регистъра по гражданско състояние на Република Турция в превод от турски на български език, съгласно която родителите на молителката Б. Т. са Р. Т. и А. Т.. Отбелязано е, че родителите на А. Т. се казват М. и Н., както и че А. Т. е родена в Маденкьой на *. Като доказателство по делото е прието Съдебно решение по дело 2024/1602 на 3-ти Съд по семейни и наследствени дела в Газиосманпаша, Република Турция в превод от турски на български език, касаещо удостоверение за наследници на Х. Т., роден на * починал на *г. Представено е извлечение от регистъра на населението на Република Турция в превод от турски език на български език, съгласно което бащата на молителката Р. Т. се е преселил в Република Турция през 1939 г. Представено е извлечение от регистъра на населението на Република Турция в превод от турски език на български език, видно от което майката на молителката е записана с имената А. О., като неин баща и майка са посочени М. и Н., като дата на раждане на майката на молителката е посочена * и място на раждане Маден. В извадката е отбелязано, че датата на раждане е попълнена въз основа на разпоредбите на чл. 39 от Закон № 5490 и решение на Главна Дирекция Население и гражданство от 07.08.2006 г. В о.с.з. е изслушана молителката Б. Т., която заяви, че иска да заведе делото, тъй като нейният баща и нейната майка нямат удостоверение за раждане, не можели да си търсят правата като наследници. Искали да си търсят правата, да си изкарат удостоверение за наследници, както правата им тук, така и правата им в Турция, и да може да се запознаят с роднините им тук. Баща й бил роден в *, а майка й била родена в Т. /с.С./. Те били много близки, били съседи майка й и баща й. Майка й била родена на *, а баща й *. За баща й нямало издадено удостоверение за раждане. Молителката и брат й били родени на *, молителката *, а брат й *, на една и съща дата били родени и двамата с брат й, а майка й била родена на *. Те заедно празнували техните рождени дни, и тримата. Родителите й са се запознали в Турция чрез роднините от Българя, които са били съседи тук, те са ги запознали. Майка й и баща й през различно време са заминали за Турция. Всички, които са заминали, мигрирали в Турция, имали тази дата – 01.07., общо всички, дори нейната свекърва, всички около тях притежавали тази дата на раждане - 01.07. В документите, които притежавали, и нейната свекърва била така, и свекъра й бил така, и нейният съпруг бил така, такава дата била дадена в документите. В първият момент, когато те се настанили, били С.и и Т., само дядо й е взел фамилията Т., като знак на името на селото, защото идвал от Т. /с.С./. Като отишли в Турция, приели тази фамилия О.. Знаели си къщата на баба й и на дядо й, познавали част от родата, искали повече да ги познават и да си намерят техните корени на произход. С Мадан нямали връзка, само със С.. Имали роднини, с които в момента се запознавали в С. основно. Голямата част на роднините на баща й и на майка й са от цялата област, сега община Мадан, майка й разказвала, баща й разказвал. През 1971 г. молителката пристигнала в България, роднините й идвали на гости в Турция. През 1970 г. молителката дошла в С. в къщата на родителите й, пренощувала там, като роднините й потвърдили, че родителите й са родени там. Къщата на баща й била в С., и къщата на майка й била в с.С., били съседни къщи. В о.с.з. в качеството на свидетел е разпитана Т. О. – племенница на молителката по делото, която заяви, че молителката е сестра на нейният баща Ю. Т.. Те имали и друга сестра, която се казва Б. Й. Свидетелката помнила нейната баба, те били живели заедно в Истанбул. Баба й починала преди 5-6 години. Съпругът на А. се казвал Р. Т.. По възрастните хора й разказвали, че баба и дядо й са емигрирали в Турция поотделно, там в Турция се запознавали и се оженили там. Дядо й бил роден в П., а баба й в с.С., но в документите пишело, че е регион Мадан, затова казвали Мадан. Не можели да се изкарат удостоверение за раждане на баба й нито тук, нито в Турция. Знаели, че тя е родена тук. Знаели, че има наследствени земи, където и да отидат, каквато и процедура да искат да отворят за тези неща, навсякъде искали удостоверение за раждане, и не можели да направят нищо, тъй като нямали такъв документ. Това, което те знаели като дата, нейният татко и нейната леля са родени на *, знаели, че баба й е на *, и заедно празнували техните рождени дни. Винаги била казвала: „аз съм вече възрастна, празнувайте на децата рождените дни, а не моите“. Баба й била родена през *, това което тя й била казвала, и другото е от документите при влизането в Турция има годината на нейното раждане. Тя била родена в с.С., това й били казвали винаги. Първо леля й когато е пътувала за Германия, минала през къщите на родителите си, и тогава се запознала с част от роднините, това било през 70-те години. Видяла къщите на баба и на дядо й, сега ги видели, за пръв път ги видяла миналата година. Знаела, че има много роднини, но не всички ги познавала. След като се отворили границите, баба й и дядо й идвали много редовно тука, имали приятели, които пък идвали после в Турция. Родителите на баба А. се казвали М. и Н.. Различни били фамилиите, които са имали тук баба й и дядо й. Като минали в Турция, взели фамилията на селото си Т., това е за дядо й, а пък баба й са взели фамилията О.. В Мадан нямат къща, нито имоти. Знаела, че баба й и дядо й са живели в С., не знаела да са живели в Мадан. В о.с.з. е разпитан свидетелят Р. С. К., който заяви, че много пъти ходил в Истанбул, имал и негови роднини, но бил отсядал и при Р. и съпругата му А.. От тях знаел, че А. заминала незаконно в Турция а Р. е заминал с паспорт официално за Турция. Периодът бил 1935 година. Те се събрали в Турция като съпрузи. Родом били от С. и двамата, свидетелят им знаел къщите къде са им. Р. бил от С., според свидетелят там бил роден. Знаел, че на А. къщата вече е развалена и има построени други две къщи. На мястото на развалената къща на А. вече е градина, а на Р. къщата си стои, и плевня има, и са живели други хора, които са дошли от горната махала. Преди това С. се е казвало Т.. Роднините на Р. са му в С., и на А. също са в С.. Когато ходил третия или четвъртия път в Истанбул у тях на гости, Р. му предал нотариалните актове за земите и за къщата в С., неговото и на А.. Тези нотариални актове били издадени от Смолянския съд, но пише Пашмаклийски съд на български език. На свидетелят било издадено генерално пълномощно от Централния истанбулски съд затова, че му дава на него. Те му дали нотариалните актове и му дали на турски написано, че те му подарявали всичко на него, и да може да ги изкара от общината от поземлена комисия като наличност. Свидетелят изкарал всичките техни земи, намерили документите за всички земи, и поземлена комисия му ги признала, обаче когато дошло време да му ги прехвърлят на него, се оказало, че нямало кой да преведе в Смолянска област на турски това, което пише. В С. потърсили документи в старите книжа, точно техните документи били махнати от книгата. От кметството в С. казвали, че те лично не са махали документи, но поради това, че земите на Р. и А. били взети с трима души свидетели, и вече са чужди земите. Молителката ходила няколко пъти в съвета да търси техните налични документи, но ги нямало, не можали да ги намерят. Свидетелят ги имал записани датите на раждане на Р. и на А., когато те били живи и когато му дали нотариалните актове и генералното пълномощно, той ги попитал за това и те му казали точните дати, на които били родени. На * била родена А., а * бил роден Р., за брат и сестра също ги имал датите. Те били идвали в България 3 пъти. Свидетелят бил ходил при тях и много пъти бил нощувал при тях в Истанбул. Знаел, че А. е родена в С., в центъра на С.. Тя не била живяла никога в Мадан, може би има роднини в Мадан, защото са наблизо. Старото име на С. е Т. В о.с.з. е разпитан свидетелят М. Х. Ю. –с далечна родствена връзка с молителката, който заявил че бил родом от С.. Помнел родителите на Б., майка й се казвала А., а баща й Р.. Познавали ги от баща му. Баща му и майката на Б. били първи братовчеди, техните майки били били сестри. Баба му и бабата на Б. били сестри, те били три сестри от В., фамилия Пе. А. била родом от С.. От баща му знаел като род, че те ходили в Турция, както и А. идвала в С.. Свидетелят ги посрещал на моста в С.. Те идвали от Истанбул до Кърджали и от Кърджали с автобус до Мадан, и от Мадан до С.. Свидетелят ги чакал на моста в С. и ги карал с лек автомобил. Те оставали при тях на гости, както и при други роднини в селото. А. имала къща в С.. Знел къде е била къщата на А., в техния квартал в долния край. Не говорили за земи, не било ставало въпрос. Имал и снимки, които бил направил, когато ги посрещал. Не знаел къде е родена А.. Не знаел кога е родена А., не знаел годината. Два пъти бил преспивал в Истанбул при тях в къщата, улицата се казвала *. Ходили били преди демокрацията, било лятно време единия път, а втория път бил есента. Не били празнували рождени дни. Родителите на свидетеля били раждани в С., свидетелят бил раждан в домът му, роден бил в С.. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни, достоверни, почиващи на преки впечатления, кореспондиращи помежду си, както и с останалите събрани по делото доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Производството по чл. 542 от ГПК намира приложение досежно юридически факти с правно значение, за които е задължително съставянето на официални свидетелстващи документи и то при положение, че те не са съставени и не могат да бъдат съставени или макар да са съставени, са унищожени или загубени, без да има възможност да бъдат възстановени. Примерното изброяване на такива документи се съдържа в текста – свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др. Актовете за гражданско състояние са документи, които удостоверяват настъпването на юридическите събития раждане, брак, смърт на физическото лице. Тези факти се вписват в регистрите за гражданско състояние и тяхното установяване се осъществява чрез съставянето на официални свидетелстващи документи, посочени в ЗГР. В конкретния случай актът за раждане е от категорията документи, които попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 542, ал. 1 от ГПК и следователно е допустимо установяването на факта на раждане по този ред, като в този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗГР, според която при липса на съставен акт за раждане заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред. В настоящото производство е безспорно установено, че молителката е дъщеря на починалото лице А. М. Т., поради което има качеството на заитересовано лице като наследник от първи ред по чл. 5, ал. 1 от ЗН. Освен това по делото е безспорно установено чрез уведомление от кметство с. С., както и от Община Мадан, че липсва съставен акт за раждане за лицето А. М. Т., поради което подадената молба е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът намира молбата за основателна, доколкото по делото е безспорно установено датата и мястото на раждане на А. М. Т.. В тази връзка съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Т. О., Р. С. К., М. Х. Ю., че А. М. Т. е родом от с. С., общ. М., което по време на раждането й през * се е наричало Т.. Действително, в извадката от регистъра по гражданско състояние на Република Турция е записано, че А. Т. е родена в Маденкьой, но в същото време носи фамилното име съответстващо на родното й място – Т.. От събраните по делото гласни доказателства не се установява наследодателят на молителката А. Т. нито да е живяла в гр. Мадан, нито да е родена там, а напротив – свидетелите са категорични че наследодателят А. Т. е „родом“ от с. С., където се намирал и домът на нейните родители. По отношение на датата на раждане съдът кредитира показанията на св. Т. О. и представените от ищеца писмени доказателства, като приема, че датата 01.07.1929 г. е вписана служебно в регистрите по гражданско състояние на Република Турция след като А. Т. е напуснала Република България, установила се в Република Турция и е придобила турско гражданство. Съдът кредитирайки показанията на св. Т. О. и св. Р. С. К., приема, че датата на раждане на наследодателя на молителката е * и че мястото й на раждане е в с. С., общ. М. По отношение на родителите на А. Т. съдът кредитира представената извадка от регистъра по гражданско състояние на Република Турция, съгласно която нейният баща е М. О. роден на *, а нейната майка Н. О., родена на *. По отношение на личния номер на лицето А. Т. в Република Турция съдът кредитира представеното заверено копие от документ за идентичност на имена в превод от турски език, в който е посочен следния личен номер: *. С оглед изложеното при преценка по чл. 546, ал. 1 ГПК въз основа на цитираните по-горе доказателства, които са безпротиречиви и при липса на други доказателства, които да ги опровергават, съдът намира, че в настоящото производство се доказва фактът, че А. М. Т., гражданка на Република Турция, с личен номер * е родена на * в с. С., общ. М. от майка Н. О., родена на * и баща М. О. роден на *. Ето защо са налице всички предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 546, ал. 1 ГПК, с което да се приеме за установен фактът раждане на А. М. Т. и да бъде разпоредено на община Мадан на територията на която е родено лицето, да издаде акт за раждане на това лице (арг. от чл. 542, ал. 1 ГПК). Така мотивиран и на основание чл. 546, ал. 1 ГПК, съдът