Решение № 81 от 17.6.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 49/2026 г.

Гражданско дело № 49 от 2026г по описа на В.ски окръжен съ д е образувано е по искова молба от Б. М. Г., ЕГН : ••••••••••, от с. В., общ. Б., обл. В., ул. •••, чрез адв. пълномощник П. С., В.ска АК със съдебен адрес гр. В. ул. ’’Дуна.” ••• ПРОТИВ:„ЕМ“ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ••• С. № •••, представлявано от ТИВ с Правно основание: чл.439 във вр. чл.124,ал.1 от ГПК и Цена на иска:51 265,77 лв. Поддържа се в исковата молба, че Б. М. Г. е осъдена, съгласно издаден Изпълнителен лист на 21.12.2010 г. от Районен съд В. на основание Заповед за изпълнение на парично задължение № 4638/17.12.2010 г. по гр. д. № 6289/2010 г. по описа на РС В., в полза на „ОББ АД, да заплати сумата от 34 263,25 лв. главница по Договор за кредит от 01.07.2008 г„ законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното й изплащане, 1375,71 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.12.2010 г., 21.94 лв наказателна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.12.2010 г., както и сумата от 713,22 лв. държавна такса и 967,93 лв. адвокатско възнаграждение. Също така с Изпълнителен лист от 03.01.2011 г., из даден от Районен съд В. на основание Заповед № 4641/17.12.2010 г. по ч. гр. д. № 6294/2010 г. по описа на РС В. в полза на „ОББ АД, е осъде н а да заплати сумата от 2 996.76 лв., представляваща главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 07.01.2010 г.; 311,07 лв. - договорна лихва от 29.04. до 14.12.2010 г.; 7,14 лв. - наказателна лихва от 29.04. до 14.12.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане на главницата; разноските по делото 66,30 лв. държавна такса и 287.34 лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените изпълнителни листове са образувани две изпълнителни дела: Изп. Дело № 709/2011 г. по Изпълнителен лист от 21.12.2010 г., издаден от Районен съд В. и Изп. Дело № 718/2011 г. по Изпълнителен лист на 03.01.2011 г., издаден от Районен съд В.. И двете изпълнителни дела са по описа на ЧСИ ГБ с per. № 722 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС В.. Изп. дело № 709/2011 г. по описа на ЧСИ ГБ е прекратено с постановление на ЧСИ от дата 24.04.2018 г, а изп. дело № 718/2011 г. по описа на същия ЧСИ е прекратено с постановление на ЧСИ също от 24.04.2018 г. Основание за прекратяване и на двете дела е чл. 433 ал.1 т.8 ГПК. Въз основа на описаните по-горе два изпълнителни листа на 12.03.2025 г. по молба на «ЕМ» ЕООД е образувано ново изпълнително дело № 276/2025 г. по описа на ЧСИ ГБ. Взискателят по това изпълнително дело «ЕМ» ЕООД се легитимира като такъв с договор за прехвърляне на вземания сключен меж ду него и първоначалния кредитор ОББ АД от 31.01.2018 г. В после дствие по правилата на месната подсъдност това дело е прекратено и изпратено на ЧСИ С Н per. № 898 в камарата на ЧСИ, с район на действие ОС В. който е образувал изпълнително дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН. Делото е образувано на 27.05.2025 г. На Б. М. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение. По делото е заличен първоначалния взискател «ОББ» АД и е конституиран друг взискател «ЕМ» ЕООД, ЕИК •••. От направената справка в Търговски регистър към 07.01.2026 г. се установява, че ЕМ» ЕООД е заличен търговец и чрез преобразуване изразяващо се в промяна на правната форма е регистриран нов търговец «ЕМ» ЕАД, ЕИК ••• със се далище и адрес на управление гр. С., ж.к. ••• IV, •• С. № 1 бл.15 вх.А ет.4, представлявано от ТИВ. Това обуславя и определянето на последния търговец като ответник по настоящия иск. Считат, че към датата на образуване на изпълнително дело № 672/2025 г. по описа на ЧСИ ГБ с район на действие ОС В., а именно 12.03.2025 г, в последствие изп.дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН от 27.05.2025 г, по което Б. М. Г. е длъжник , вземането на ответника по отношение на същата е било погасено по давност. Постъпил е писмен отговор от „ЕМ“ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. ••• С. № •••, представлявано от ТИВ чрез ю.к ММ Оспорва се предявения иск ,с който ищцовата страна моли съ да да приеме за установено, че не дължи на „ЕМ” ЕАД поради погасяване по давност сумите по изпълнителен лист, издаден на 21.12.2010 г. по гр. д. № 6289/2010 г. по описа на РС В. и изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 6294/2010 г. по описа на РС В., с , предмет на изпълнително дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН с рег. № 898 на камарата на ЧСИ с район на действие ОС В., като погасени по давност. Счита същия за недопустим, а разгледан по същество - за неоснователен и недоказан На следващо място, поддържа, че искът е недопустим над размера на главницата , а именно 16 354,15 лв,на основание чл. 119 ЗЗД, тъй като с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните такива. Уважаването на отрицателен установителен иск за недължимост само на главницата би означавало, че вземането не съществува изцяло в пълния претендиран размер, а не само досежно предявената част, предмет на съответното дело (а в случая уважаването на частичния отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК би означавало, че правото на принудително изпълнение е погасено изцяло, а не само относно предявената част, предмет на делото). Твърди се, че искът неправилно е предя в е н з а сумите по ПДИ, включващи такси по ТТР ЗЧСИ, доколкото константната съдебна практика приема, че допустим предмет на иска по чл. 439 от ГПК са вземанията, обективирани в изпълнителното основание - заповедта за изпълнение, а оттам "пренесени" и в изпълнителния лист. Недопустим се явява и искът за сумите, начислени в изпълнителното производство като разноски, такси и други дължими суми като адвокатско възнаграждение, възнаграждение за вещи лица, пазач и т. н., необективирани в изпълнителния лист. Разноските по изпълнението се оспорват с жалба по реда на чл. 436 от ГПК на основание чл. 435, ал. 2, т. 7, а не с иск по чл. 439 от ГПК (в този смисъл Определение N2 303 от 29.09.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 404/2020 г., I т. о., ТК). С иска по чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспори изпълнението, като твърди, че не дължи на взискателя вземанията по изпълнителното основание, но в предмета на тази искова претенция не се включват разноските по самото изпълнително дело, тъй като въпросът за дължимостта им от длъжника се разрешава в самото изпълнително дело съобразно правилата на чл. 79 от ГПК. Предвид гореизложеното, счита, че искът за установяване на недължимост на сумите, представляващи дължими такси съгласно ТТРЗЧСИ, е недопустим. Относно основателността на предявения иск: поддържа се, че в процесния случай следв а да бъде отбелязано, че до 26.06.2015г. давност не е текла . Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни де л а , давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. След тази дата по изп,дело № 709/2011 г. и изп. дело № 718/2011 г, и двете по описа на ЧСИ ГНБ са предприемани и поискавани множество изп.действия , доказателства за което се съдържат в кориците на изп.дело.Следва да се има предвид съдебната практика на ВКС, съгласно която перемцията е без правно значение за давността, като общото между двата правни института е, че едни и същи фактите могат да имат значение както за перемцията, така и за давността, (така Решение № 50118 от 11.10.2023 г., по гр д. № 3802/2021 г. на ВКС, IVPO.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., /VГ.О.; Решение № 37от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IVГ.С.; Решение № 127 от 12.07.2022г. по гр.д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о.). В тази насока е и ТР 2/2023 на ОСГТК на ВКС, въпрос № 3. За пълнота следв а да се посочи също удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и действията по време на извънре дното положение (ДВ, 6р. 28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънре дното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичването на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Сългасно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънре дното положение по Закона за мерките и действията по време на извънре дното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за прео доляване на последиците, продължават да текат след изтичване на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. С оглед на гореизложеното, се твърди, че новообразуваното изп.дело № 533/2025 е образувано преди изтичане на давностния срок. На следващо място, давността е прекъсната с образуването му , тъй като в молбата за образуване е инкорпорирано искане за прилагане на конкретен способ - запор върху банкова сметка. Поради горното, в нито един момент за процесното вземане не е изтекла погасителната давност, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства прие за установено следното : Предмет на настоящото дело са искове по чл. 439 ГПК за установяване на липса на право на принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземанията, в размер на -51 265,77 лв. / петдесет и една хиляди двеста шестдесет и пет лв. и 77 ст./, от които -Главница в размер на 16 354,15 лв. -Законна лихва в размер на 194,78 лв. за периода 01.07.2025 г. - 06.08.2025 г. както и -30 962,97 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./ и - 3 753,87 лв. такси по тарифата на ЧСИ, по образуваното изпълнително дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН с рег. № 898 на камарата на ЧСИ с район на действие ОС В., От данните по делото се установява, че Б. М. Г. е осъ дена, съгласно издаден Изпълнителен лист на 21.12.2010 г. от Районен съд В. на основание Заповед за изпълнение на парично задължение № 4638/17.12.2010 г. по гр. д. № 6289/2010 г. по описа на РС В., в полза на „ОББ АД, да заплати сумата от 34 263,25 лв. главница по Договор за кредит от 01.07.2008 г„ законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното й изплащане, 1375,71 лв. договорна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.12.2010 г., 21.94 лв наказателна лихва за периода от 20.04.2010 г. до 14.12.2010 г., както и сумата от 713,22 лв. държавна такса и 967,93 лв. адвокатско възнаграждение. Също така с Изпълнителен лист от 03.01.2011 г., из даден от Районен съд В. на основание Заповед № 4641/17.12.2010 г. по ч. гр. д. № 6294/2010 г. по описа на РС В. в полза на „ОББ АД, е осъде н а да заплати сумата от 2 996.76 лв., представляваща главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 07.01.2010 г.; 311,07 лв. - договорна лихва от 29.04. до 14.12.2010 г.; 7,14 лв. - наказателна лихва от 29.04. до 14.12.2010 г.; законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане на главницата; разноските по делото 66,30 лв. държавна такса и 287.34 лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на издадените изпълнителни листове са образувани две изпълнителни дела: Изп. Дело № 709/2011 г. по Изпълнителен лист от 21.12.2010 г., издаден от Районен съд В. и Изп. Дело № 718/2011 г. по Изпълнителен лист на 03.01.2011 г., издаден от Районен съд В.. И двете изпълнителни дела са по описа на ЧСИ ГБ с per. № 722 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС В.. Изп. дело № 709/2011 г. по описа на ЧСИ ГБ е прекратено с постановление на ЧСИ от дата 24.04.2018 г, а изп. дело № 718/2011 г. по описа на същия ЧСИ е прекратено с постановление на ЧСИ също от 24.04.2018 г. Основание за прекратяване и на двете дела е чл. 433 ал.1 т.8 ГПК. Въз основа на описаните по-горе два изпълнителни листа на 12.03.2025 г. по молба на «ЕМ» ЕООД е образувано ново изпълнително дело № 276/2025 г. по описа на ЧСИ ГБ. Взискателят по това изпълнително дело «ЕМ» ЕООД се легитимира като такъв с договор за прехвърляне на вземания сключен меж ду него и първоначалния кредитор ОББ АД от 31.01.2018 г. В после дствие по правилата на месната подсъдност това дело е прекратено и изпратено на ЧСИ СН per. № 898 в камарата на ЧСИ, с район на действие ОС В. който е образувал изпълнително дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН. Делото е образувано на 27.05.2025 г. На Б. М. е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело и покана за доброволно изпълнение. По делото е заличен първоначалния взискател «ОББ» АД и е конституиран друг взискател «ЕМ» ЕООД, ЕИК •••. От направената справка в Търговски регистър към 07.01.2026 г. се установява, че ЕМ» ЕООД е заличен търговец и чрез преобразуване изразяващо се в промяна на правната форма е регистриран нов търговец «ЕМ» ЕАД, ЕИК ••• със се далище и адрес на управление гр. С., ж.к. ••• IV, •• С. № 1 бл.15 вх.А ет.4, представлявано от ТИВ. Това обуславя и определянето на последния търговец като ответник по настоящия иск. При така изяснената фактическа обстановка, Съдът намира следното: Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на пет годи ш н а давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б.в ЗЗД вземанията за наем, лихви и други периодични плащания се погасяват с изтичане на три годишна давност. Съгласно чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е не дължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото произво дство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни де л а , давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. С оглед на посочената задължителна практика на Върховния касационен съд, безспорен се явява изводът, че в процесния случай погасителна давност не е текла до 26.06.2015 г. При начало на новата давност 26.06.2015г., и при постановките на посоченото тълкувателно решение, срокът за погасяване на главницата изтича на 26.06.2020г. Заповедното производство е уредено като част от изпълнителния процес в ГПК, и прекъсването на давността в този процес става с всяко предприемане на изпълнителни действия за принудителното изпълнение, т.е. такива с прекъсващ ефект, защото не всички изпълнителни действия ВКС приема, че имат такъв ефект. След като заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, за разлика от исковата молба в исковия процес, не би могло да се приеме, че влизането в сила на заповедта прекъсва давността, както това става с влизане в сила на решението по исков процес, което има сила на присъдено нещо, и от който момент, и то ако вземането е съдебно признато, започва да тече нов петгодишен давностен срок, съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД. Прието е в ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъ дат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора и т. н. до постъпването на парични суми от про данта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. В случая- няма спор, че изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС 3/1980 г. Давността е прекъсната с образуването на 13.05.2011 г. на изпълнително дело № 718/2011 г. и изп. Дело № 709/211 г на ЧСИ ГБ. По силата на ППВС 3/1980 г. давността е била и спряна, като спирането на давността следв а да се счита преустановено от 26.05.2015 г. - датата на обявяване на Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно от тогава е започнал да тече петгодишния давностен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗ Д с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не пре движда друг срок. Вземането за неплатена главница, както и вземането за направени разноски по изпълнителното дело се погасяват с дългата петгодишна давност. За вземанията за договорна лихва и договорена наказателна лихва върху главницата, дължими по изпълнителния лист, е приложима специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД. След образуване на посочените по-горе изпълнителни дeла на ЧСИ ГБ с район на действия Окръжен съд гр. В. пред 2013 г. г. до влизане в сила на Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС са проведени редица изпълнителни действия, но това в случая е без значение, тъй като до влизане в сила на това ТР се приема, че докато изпълнителното дело е на производство погасителна давност не тече. След 26.06.2015 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който както е според ТР би следв а л о да се прекъсва от всяко едно изпълнително действие. Предвид разпоредбата на чл. 433 ал.1 т.8 ГПК е ви дно, че повече от две години и по двете изпълнителни дела на производство при ЧСИ ГБ от взискателя не са предприемани никакви действия за събиране на предявените вземания, то по действието на самият Закон е настъпила т.н. перемция. Поради този юридически факт и двете дела са прекратени с постановления от ЧСИ на 24.04.2018 г. Следователно от последното изпълнително действие по изпълнителните де л а до тази дата са изтекли две и повече години от давностния срок. До датата на образуване на ново изпълнително дело въз основа на същите два изпълнителни титула, а именно изп. лист от 21.12.2010 г., издаден от Районен съд В. и изп. лист от 03.01.2011 г., из даден от Районен съд В., въз основа, на които е образувано изп.д. № 276 от 12.03.2025 г, по описа на ЧСИ ГБ от В., в последствие изп.дело № 533/2025 г. по описа на ЧСИ СН от 27.05.2025 г, са изминали още 6 години, 11 месеца и 28 дни. През това време не са провеждани никакви изпълнителни действия поради което е настъпила и погасителната давност. При условията на пълно и главно доказване са събрани всички възможни доказателства които потвърждават горните изводи. Исковете следва да се уважат за сумите в общ размер 47 511.9 / четири десет и седем хиляди петстотин и единадесет лева и девет ст / , от които -Главница в размер на 16 354,15 лв. -Законна лихва в размер на 194,78 лв. за периода 01.07.2025 г. - 06.08.2025 г. както и -30 962,97 лв. неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и др./ В частта относно искането на ищеца за установяване на не дължимост на разноските и такси в изпълнителното производство в размер на 3 753.87 лв., съдът счита производството за недопустимо. Това е така, тъй като чрез иск длъжникът може да оспори изпълнението на вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело. Таксите и разноските в изпълнителното производство не са установени по съдебен ред / както изисква разпоредбата на чл.439 от ГПК /, същите се опре делят едностранно от съдебният изпълнител, а действията по незаконосъобразното им определяне подлежат на обжалване пред съответния окръжен съд и следователно липсва правен интерес от защита по исков път. Отговорността за разноските в изпълнителното производство следв а да се разпредели от съдебния изпълнител с изрично постановление, което е обжалваемо от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК , а взискателят може да защити правата си чрез обжалване по реда на чл.435, ал.1 от ГПК , евентуалното прекратяване на изпълнителното производство, ако счита, че не е събрана дължимата за разноски по изпълнението сума или отказа на съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително събиране на суми за сторени от взискателя разноски. Дължимостта и окончателния размер на разноските се опре делят от съдебния изпълнител в самото изпълнително производство и е в зависимост от неговия изход, като визираното изп. дело не е приключило и съответно неговите действия по определяне и събиране на разноските по длежат на съдебен контрол по реда на обжалването и а не по ре да на общото исково производство. И доколкото те не са част от изпълняемото право, което по длежи на установяване в настоящото производство, то производството по делото следва да се прекрати като недопустимо в тази му част. По разноските. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на процесуалния представител на ищцата се дължи възнаграждение за представителство , съобразно договор за правна защита и съдействие и представения списък с разноски по делото, съобразно уважената част от исковете в размер на -5 196,25 лева. Делото е със средна фактическа и правна сложност, тъй като се касае за множество извършени действия, проведе н и две съдебни заседания, включително и запознаване и анализиране на изпълнителни дела, с голям обем.По възражението за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК, съдът намира същото за неоснователно, тъй като съдът е присъдил възнагражденията на процесуалния представител на ищците на абсолютния минимум по Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Следв а да се присъди сумата, съобразно уважената част от исковете в размер .