Решение № 223 от 5.2.2026 г. на Административен съд - Шумен по дело № 464/2025 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.112 ал.1 т.4 от Закона за здравето /ЗЗдр/, образувано по жалба на „Алфа комерс“ ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя К. К., чрез адвокат Р. М. при АК-Варна, против Експертно решение /ЕР/ №00228/04.09.2025 г. на Специализиран състав по Хирургия, Ортопедия и Очни заболявания на НЕЛК [населено място], с което е потвърдено ЕР №00478 от 23.12.2024 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] по повод „временна неработоспособност“ и по „причинна връзка Трудова злополука“. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното ЕР на НЕЛК, които съображения могат да бъдат отнесени към основанията за оспорване по чл.146 т.2 т.3 и т.4 от АПК. Жалбоподателят твърди, че НЕЛК не е извършила самостоятелна експертиза и не е назначила независими консултанти по трудова медицина, а единствено се е позовала на доказателствата в медицинското досие на лицето и Разпореждането на НОИ, без да извърши преценка за възможността травмите да са настъпили по друго време и на друго място. Твърди се, че НЕЛК се е произнесла преждевременно, доколкото актовете на органите на ТП на НОИ, с които е призната трудовата злополука, не са влезли в законна сила, съобразно нормата на чл.73 ал.1 т.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Изложени са аргументи, че не е налице трудова злополука, както неправилно е прието от НЕЛК. С оглед на това жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното ЕР №00228/04.09.2025 г. на Специализиран състав по Хирургия, Ортопедия и Очни заболявания на НЕЛК [населено място], да върне преписката със задължителни указания по прилагането на закона и да му присъди направените по делото разноски. Ответната страна Национална експертна лекарска комисия [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по жалбата. Заинтересованата страна И. Т. И. от [населено място], редовно призован не се явява и не изпраща представител, но е депозирано писмено становище по съществото на спора чрез пълномощник адвокат И. И. при САК на 28.01.2026 г., в което са изложени подробни аргументи за неоснователност на жалбата. Отправя искане към съда жалбата да бъде отхвърлена, като пълномощникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждения при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Заинтересована страна ТЕЛК – Първи състав към МБАЛ [населено място], редовно призована, за нея се явява адвокат Св. П. при ШАК, редовно упълномощен, който изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане да бъде отхвърлена. Излага съображения за законосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК, както и претендира присъждане на разноски. Заинтересована страна Агенция за хора с увреждания [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна Р. Д. "Социално подпомагане" [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. Заинтересована страна ТП на НОИ [населено място], редовно призована, не изпраща представител и не представя писмено становище по спора. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът установи от фактическа страна следното: На основание чл.57 ал. 2 от КСО заинтересованата страна И. Т. И. подал до ТП на НОИ [населено място] декларация за трудова злополука с вх. №5101-27-61/25.10.2024 г., в която декларирал, че на 26.06.2024 г., в 11.20 ч., в [населено място], област Шумен, Горна база, по време на работа - редене на бали в хале, бил на височина 3 м. и 50 см., подхлъзнал се, закачил се на сезала на балата и паднал на земята на десен крак. В резултат на падането получил счупване на пета на десен крак и на 5 гръбначни прешлена. Във връзка с подадената декларация, на основание чл.58 ал.2 от КСО и издадената от Директора на ТП на НОИ [населено място] №1015-27-115/29.10.2024 г., определената комисия по реда на Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, извършила разследване на злополуката, резултатът от което е обективиран в Протокол №5103-27-8/25.11.2024 г. Видно от протокола, след анализ на събраните доказателства от служителите на Дирекция „ИТ“ [населено място] и на ТП на НОИ Шумен установили, че на 26.06.2024 г. на пострадалото лице - водач на селскостопански машини И. И., било възложено в склада за зърно в [населено място], местност „Ясаклъка“, преграждане на склад за зърно на две части, посредством изграждане на стена от бали от пресована суха слама, подреждани една върху друга. В резултата на така възложената задача, завивайки с найлон бали от пресована суха слама, пострадалото лице било качено върху балите, подхлъзнало се и паднало на бетонната настилка на склада. След като бил откаран в ЦСМП, била установена травма в областта на лумбални, торокални прешлени и десен глезен. Въз основа на този Протокол и събраните в хода на административното производство доказателства, както и на основание чл.60 от КСО старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Шумен издал разпореждане [номер]-27-64/02.12.2024 г., с което е признал злополуката за трудова по чл.55 ал.1 от КСО при осигурителя „Алфа Комерс“ ООД [населено място]. Това разпореждане е било обжалвано от осигурителя пред Директора на ТП на НАИ [населено място], който с Решение №2153-27-45/10.03.2025 г. го обявил за нищожно и изпратил преписката на длъжностно лице по чл.60 ал.1 от КСО за ново произнасяне. Въз основа на Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] и на основание чл.60 ал.1 от КСО е издадено ново разпореждане [номер]-27-26/27.03.2025 г. от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ [населено място], с което е признато злополуката за трудова по чл.55 ал.1 от КСО при осигурителя „Алфа Комерс“ ООД [населено място]. Това разпореждане е било обжалвано от осигурителя пред Директора на ТП на НОИ [населено място] който с Решение №2153-27-104/16.05.2025 г. е отхвърлил жалбата. Това решението на Директора на ТП на НОИ Шумен е било обжалвано от осигурителя пред АдмС [населено място], който с Решение №1750/08.12.2025 г. по адм.д.№258/2025 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Срещу Решението на АдмС [населено място] е подадена касационна жалба от осигурителя пред ВАС на Р България, като към настоящия момент не е налице произнасяне по нея от касационната инстанция. Заинтересованата страна И. И. е подал заявление-декларация с вх.№477/17.12.2024 г. до ТЕЛК Шумен, чрез РКМЕ [населено място], с която поискал освидетелстване – продължаване на временна нерабостопособност. Въз основа на това заявление и приложената медицинска документация – медицински протоколи на ЛКК от 14.12.2024 г. и 16.12.2024 г., амбулаторен лист от 16.12.2024 г., Епикриза на УМБАЛ „Света М.“ ЕАД – Варна и извършени консулти с ортопед, както и разпореждане [номер]-27-64/02.12.2024 г. на ТП на НОИ [населено място], органът на медицинската експертиза – ТЕЛК I състав към МБАЛ Шумен е постановила ЕР №00478/23.12.2024 г. по документи, с което комисията е дала заключение, че е налице счупване на гръбначни прешлени, КТ от 12.08.2024 г. на торако – лумбален отдел на гр. стълб - компресионни фрактури на телата на ТН2, ТН6, ТН8 и ТН9. По-лекостепенни компресионни фактури на телата L1 и L5. Изразени стеснени невроформени на ТН2-3, ТН8-8, ТН9-10 и ТН10-11. Констатирано е състояние след оперативно лечение: Перкутанна транспедикуларна вертебропластика на ТН6, ТН8, ТН9, L1 и L5 прешлени на 13.08.2024 г. Въз основа на това, както и констатираното счупване на петната кост в дясно, състояние след имобилизация – продължила 60 дни, провеждането на курсове ЛФК и криотерапия, комисията е приела, че посоченото правят освидетелстваното лице временно неработоспособно 2 месеца /60 дни/ след 22.12.2024 г., както и е признала причинна връзка трудова злополука въз основа на разпореждане [номер]-27-64/02.12.2024 г. на ТП на НОИ [населено място]. Срещу така постановеното ЕР на ТЕЛК, по реда на чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр, е постъпила жалба от осигурителя-жалбоподател в настоящото производство, с вх. №195/27.02.2025 г. пред НЕЛК, като Специализиран състав по Хирургия, Ортопедия и Очни заболявания на НЕЛК [населено място] е издала процесното ЕР №00228/04.09.2025 г., с което е потвърдила ЕР №00478 от 23.12.2024 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] по повод „временна неработоспособност“ и по „причинна връзка Трудова злополука“. В съответствие с чл.45 ал.1 и чл.50 ал.1 от ПУАРАМЕРКМЕ НЕЛК е обсъдила наведените пред нея твърдения, а именно, че разпореждане [номер]-27-64/02.12.2024 г. на ТП на НОИ [населено място] не е влязло в сила, както и че ТЕЛК се е произнесла само по документи. Видно от мотивите в ЕР, НЕЛК е съобразила, че има издадено последващо разпореждане [номер]-27-26/27.03.2025 г. от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ [населено място], с което се признава злополуката за трудова, което Разпореждане също не е влязло в сила, но комисията се е позовала на разпоредбата на чл.117 ал.1 от КСО, придаваща предварително изпълнение на разпорежданията на НОИ за признаване на злополуката за трудова, както и комисията е извършила консулт със специалист по трудова медицина. Въз основа на цялата медицинска документация, включително и на актовете на ТП на НОИ, обсъдени подробно в мотивите на ЕР на НЕЛК, както и съобразно разпоредбата на чл.13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и чл.73 ал.1 т.1 от Наредбата за медицинската експертиза, комисията е приела причинна връзка-трудова злополука на основание разпореждане [номер]-27-26/27.03.2025 г. на ТП на НОИ [населено място], с последвала продължителна временна неработоспособност. С оглед на това НЕЛК е заключила, че: 1.Така документираното нестабилизирано състояние след множество фактури на гръбначен стълб и дясна петна кост обуславят определената временна неработоспособност в обжалваното ЕР на ТЕЛК, поради което НЕЛК го е потвърдила. 2.Въз основа на разпореждане [номер]-27-64/02.12.2024 г. на ТП на НОИ [населено място], което е отменено и постановеното второ разпореждане [номер]-27-26/27.03.2025 г. на ТП на НОИ [населено място], НЕЛК е приела причинна връзка „Трудова злополука“ и по повод провеждането постравматично лечение и временна нерабоспособност, като НЕЛК е потвърдила и ЕР на ТЕЛК по причинна връзка „Трудова злополука“. ЕР на НЕЛК е връчено на осигурителя-жалбоподател в настоящото производство на 10.09.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне, който недоволен от него е депозирал жалба до АдмС [населено място] чрез НЕЛК по пощата на 23.09.2025 г. От ответната страна е представено и прието цялото медицинско досие, съдържащо всички доказателства, въз основа на които е постановено атакуваното решение на НЕЛК в настоящото производство, включително и доказателства от развилото се производство пред ТП на НОИ [населено място] по приемане на злополуката за трудова. Видно от приложената Епикриза на „МБАЛ – Шумен“ /л.93 в медицинското досие/, издадена на заинтересованата страна И. И., анамнезата е снета по данни от болния, който е постъпил в лечебното заведение на 26.06.2024 г. и изписан на 01.07.2024 г., а именно, че се касае за падане от стълба и пациента е с болки в гърба. Заключението след проведена рентгенография на глезен-дясно и на лумбални прешлени е за компресионни фрактури на Th8, Th9 и L1 по отношение на торакални и ломбални прешлени и за десен глезен – фрактура на калканеуса, а при проведен КТ на торакални и лумбални прешлени е установено компресионни фрактури на Th7, Th9 и L1. По данни от консултативните прегледи, извършени от ортопед, се касае за пациент с височинна травма с неразместена фрактура на дясна петна кост и фрактура на гръдни и лумбални прешлени. Видно и от приложената Епикриза от МБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна /л.92 в медицинското досие/, на която епикриза са се позовали ТЕЛК и НЕЛК, пациентът е бил приет на 12.08.2024 г. и изписан на 15.08.2024 г., като анамнезата е снета по данни на пациента и придружаващата медицинска документация, и е извършено оперативно лечение на 13.08.2024 г. по повод установени компресионни фрактури на торакални прешлени Тх2, Тх6, Тх8, Тх9 и по леки компресионни фрактури на Л1 и Л5, както и изразени стеснени невроформени на ТН2-3, ТН8-8, ТН9-10 и ТН10-11. Видно от приложените Медицински протоколи на ЛКК към ДКЦ I І Шумен ЕООД №0…795 от 14.10.2024 г. /л.16 от медицинското досие/ и №0…951/16.12.2024 г., издадени на заинтересованата страна И. И., е описана следната анамнеза: „На 26.06.2024 г. при падане от височина от около 2.5 м. е трвмирал поясен отдел на гр. стълба и дясна пета. Лекуван в ХО на МБАЛ Шумен консервативно по повод фрактура на Тх8-9, L1, компресионни фрактури и фрактура на дясна пета. В последствие опериран в УМБАЛ Св. М. – Варна на 13.08.2024 г. – перкутанно, транспедикуларно под рентгенов контрол се направи вертебропластика с костен цимент. Фрактурата на петата е лекувана консревтавино с имобилизация за 60 дни. Има оплаквания от болки в гръбначния стълб и ходилото, като ползва патерица“. С Протокола от 16.12.2024 г. пациентът е насочен за ТЕЛК за освидетелстване – временна неработоспособност поради изчерпани 180 дни временна нетрудоспособност. Следва да се посочи, че след образуването на делото с молба рег.№ДА01-2843/05.11.2025 г. по описа на АдмС [населено място] ответникът депозира волеизявление подписано от лекарите, издали обжалваното ЕР на НЕЛК, с което на основание чл.156 ал.1 от АПК оттегля издадения от него административен акт. Предвид липсата на представено по делото изрично съгласие на заинтересованите страни по административното производство за оттеглянето на процесното ЕР на НЕЛК, както и депозирания изричен отказ да даде съгласие за оттегляне на оспорения акт от заинтересованата страна И. И.-освидетелстваното лице на 14.11.2025 г. по делото, съдът по правилото на чл.156 ал.1 от АПК е задължен да разгледа спора по същество. От така установеното фактическо положение и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът достигна до средните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок за оспорване, поради което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган – НЕЛК, предвид разпоредбата на чл.112 ал.1 т.3 от ЗЗдр, в състав определен при спазване на чл.49 ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ и в съответствие с правомощията му по чл.43 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Решението е подписано от председателя и членовете на състава. Спазено е и изискването на чл.18 ал.3 от посочения правилник в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател. От изложеното е видно, че оспореното решение на НЕЛК се явява постановено при наличието на материална, териториална и предметна компетентност. По отношение процесното ЕР №00228/04.09.2025 г. на Специализиран състав по Хирургия, Ортопедия и Очни заболявания на НЕЛК [населено място] в частта, с която е потвърдено ЕР №00478 от 23.12.2024 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] по „причинна връзка Трудова злополука“ или решаващият извод на административния орган за наличие на причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност на освидетелстваното лице по повод на трудовата злополука: Съдът констатира, че изрично в процесното ЕР на НЕЛК е вписано, че органът се произнася по обжалваната причинна връзка и след извършен консулт с НЕЛК специалисти по трудова медицина, като по правилото на чл.49 ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ тези консултации са вписани в процесното ЕР и са неразделна част от мотивите му. Съгласно чл.43 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. В конкретната хипотеза специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл въз основа на приложената медицинска документация, както и е съобразил и актовете на органите на ТП на НОИ [населено място]. Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на процесното ЕР на НЕЛК, противно на твърдението на жалбоподателя. Оспорваното решение на НЕЛК в тази част е постановено по документи и с него се проверява законосъобразност на ЕР на ТЕЛК относно приетата от ТЕЛК причинна връзка „Трудова злополука“. В съответствие с изискването на чл.43 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ административният орган е взел предвид цялата налична медицинска документация към момента на постановяване на обжалваното решение на ТЕЛК, включително и актовете на органите на ТП на НОИ [населено място]. НЕЛК, съобразно посочената разпоредба на правилника, има задължение да се произнесе въз основа на цялата медицинска документация, без да има задължение да извърши самостоятелна експертиза, както твърди жалбоподателя. Включително НЕЛК е извършила консулт с НЕЛК специалисти по трудова медицина, като тези консултации са вписани в процесното ЕР, доколкото осигурителят е оспорил приетата от ТЕЛК причинна връзка „Трудова злополука“. Възражението, че НЕЛК не е обсъдила факта, че липсват преки свидетели на злополуката, а свидетелските данни били косвени, съдът намира за неоснователно, тъй като в случая нито ТЕЛК, нито НЕЛК имат правомощие да установяват факта дали злополуката е трудова, тъй като издаденото ЕР на ТЕЛК и НЕЛК са в хипотеза на чл.73 ал.1 т.1 от Наредбата на медицинската експертиза /НМЕ/. В този случай и доколкото се касае за травматично увреждане, по аргумент от разпоредбата на § 1 т.3 от ДР на НМЕ и който факт не се оспорва от жалбоподателя, то единствено и само в правомощието на органа - длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО и съответно издаденото по реда на административния контрол решение на ръководителя на съответното ТП на НОИ е да приеме злополуката като трудова по смисъла на чл.55 ал.1 или ал.2 от КСО, съответно заместващи ги съдебни решения. Съдът намира, че НЕЛК е спазила и регламентираното в чл.50 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ правило, според което Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация, а именно актовете на длъжностните лица при ТП на НОИ [населено място]. С оглед на това съдът приема, че при провеждане на административното производство в тази част са спазени процесуалните правила, регламентирани в Закона за здравето и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съдът приема, че оспореното ЕР на НЕЛК в тази част е издадено в установената от чл.59 ал.2 от АПК форма, включително и при наличието на мотиви, противно на твърдението на жалбоподателя. Видно от мотивите на процесното ЕР, НЕЛК освен Разпореждането на органа на ТП на НОИ [населено място] е обсъдил цялата медицинска документация, установяваща травматичното увреждане, включително Епикризата, издадена на освидетелстваното лице от МБАЛ „Св. М.“ ЕАД – Варна, без да е установил противоречия между медицинската документация. Следва да се посочи, че НЕЛК по правилото на чл.45 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при обжалване на експертни решения на ТЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл.101 ал.7 от Закона за здравето, което в случая е сторено. В жалбата пред НЕЛК, както и в настоящото съдебно производство, осигурителят не е навел никакви твърдения за възможността травматичното увреждане да е настъпило в друго време и място, поради което за НЕЛК не е съществувало задължение да обсъжда такива твърдения, които не са заявени пред него. Както бе посочено и по-горе възраженията в жалбата на осигурителя пред НЕЛК касаят факта, че разпореждане [номер]-27-64/02.12.2024 г. на ТП на НОИ [населено място] не е влязло в сила, както и че ТЕЛК се е произнесла само по документи, по които възражения НЕЛК се е произнесъл в процесното ЕР. Следва да се посочи, че по правилото на чл.40 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ ТЕЛК също се произнася въз основа на наличната медицинска и друга документация без да се извършва клиничен преглед на лицето, като изключенията са предвидени в хипотезата на ал.2 на чл.40, които в случая не са налице. С оглед на това съдът приема, че ЕР на НЕЛК в тази част е обективирано в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл.59 ал.2 от АПК. Съдът намира, че процесното ЕР на НЕЛК в тази част е и материално законосъобразно и издадено в съответствие с целта на закона. Съобразно изискването на чл.73 ал.1 т.1 от НМЕ, комисията е обосновала решението си с Разпореждането за признаване на злополука, настъпила на 26.06.2024 г. с лицето И. И., като трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, настъпила в складова база на осигурителя „Алфа комерс“ ООД по време на изпълнение на трудовите си задължения, като няма спор между страните, че пострадалия към този момент е бил в трудови правоотношения с осигурителя. Видно от Протокол №5103-27-8/25.11.2024 г. за резултати от извършено разследване на злополуката и приложената медицинска документация, на 26.06.2024 г. около 11.20 ч., в рамките на установеното работно време, на пострадалото лице - водач на селскостопански машини И. И., било възложено в склада за зърно в [населено място], местност „Ясаклъка“, преграждане на склад за зърно на две части, посредством изграждане на стена от бали от пресована суха слама, подреждани една върху друга. В резултата на така възложената задача, завивайки с найлон бали от пресована суха слама, пострадалото лице било качено върху балите, подхлъзнало се и паднало от височината, на която се намирало на бетонната настилка на склада. След като лицето било откарано в ЦСМП [населено място], в резултат на това падане била установена травма в областта на лумбални, торокални прешлени и десен глезен, както и приет по спешност в МБАЛ Шумен и след извършено лечение е изписано с окончателна диагноза „Счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито. Счупване на петната кост, закрито“, съобразно приложената Епикриза на МБАЛ Шумен за периода 26.06.2024 г. - 01.07.2024 г. Пострадалото лице отново е прието в МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна за операция на 12.08.2024 г. и изписано на 15.08.2024 г. във връзка със злополуката, и е извършено оперативно лечение на 13.08.2024 г. по повод установени компресионни фрактури на торакални прешлени Тх2, Тх6, Тх8, Тх9 и по леки компресионни фрактури на Л1 и Л5, както и изразени стеснени невроформени на ТН2-3, ТН8-8, ТН9-10 и ТН10-11, като е поставена окончателна диагноза „Множествени счупвания на гръдната част на гръбначния стълба, закрито“. С разпореждане [номер]-27-64/02.12.2024 г. на ТП на НОИ [населено място] злополуката е призната за трудова по чл.55 ал.1 от КСО при осигурителя „Алфа Комерс“ ООД [населено място], което разпореждане е обявено за нищожно с Решение №2153-27-45/10.03.2025 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], поради което е издадено второ разпореждане [номер]-27-26/27.03.2025 г. от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ [населено място], с което отново е признато злополуката за трудова по чл.55 ал.1 от КСО при осигурителя „Алфа Комерс“ ООД [населено място]. Това разпореждане е обжалвано от осигурителя пред Директора на ТП на НОИ [населено място], който с Решение №2153-27-104/16.05.2025 г. е отхвърлил жалбата. Това решението на Директора на ТП на НОИ Шумен е било обжалвано от осигурителя пред АдмС [населено място], който с Решение №1750/08.12.2025 г. по адм.д.№258/2025 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна, като към настоящия момент Решението на АдмС [населено място] не е влязло в сила. Съдът констатира, че НЕЛК е съобразил всички изложени по-горе факти, включително и издаденото второ разпореждане [номер]-27-26/27.03.2025 г. от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ [населено място], с което отново е признато злополуката за трудова по чл.55 ал.1 от КСО, с което комисията е изпълнила задължението, вмененото и с разпоредбата на чл.35 и чл.36 от АПК. Според настоящия съдебен състав правилно и законосъобразно НЕЛК се е позовал на разпоредбата на чл.117а ал.1 от КСО /неправилно посочено в ЕР чл.117/ във вр. с чл.117 ал.1 т.2 б.г от КСО, че жалбата срещу за разпореждане за признаване или непризнаване на злополуката за трудова не спира изпълнението им, като в разпоредбата на чл.73 ал.1 т.1 от Наредбата за медицинската експертиза не е изрично посочено, че тези разпореждания следва да бъдат в сила, а е използван само съюзът или по отношение на заместващо го съдебно решение. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.118а ал.1 от КСО, съобразно която обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл.117 ал.1 т.2 б.г от КСО, не спира изпълнението им, поради което направеното възражение в жалбата, че НЕЛК е постановил своето ЕР без правно основание, т.е. преди да е влязло в законна сила Разпореждането на органа по чл.55 от КСО, съдът приема за неоснователно. Следователно към момента на издаване на ЕР НЕЛК е разполагала с правно основание да приеме дали е налице причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата неработоспособност в хипотезата на чл.73 ал.1 т.1 от Наредбата за медицинската експертиза и съответно е потвърдила ЕР на ТЕЛК по причинна връзка „трудова злополука“. В настоящото съдебно производство, въпреки направеното от съда разпределение на доказателствената тежест, жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да опровергаят констатациите и изводите на НЕЛК по отношение на причинната връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност на освидетелстваното лице по повод на трудовата злополука. Направените възражения в жалбата, свързани с установяване на обстоятелството дали злополуката е трудова или не, са ирелевантни за настоящото производство, тъй като те подлежат на доказване в развилото се производство по чл.55 от КСО, съответно пред съда, разглеждащ законосъобразността на Решението на Директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено това разпореждане. Съгласно разпоредбите на чл.61 ал.1 т.5 и чл.73 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, ТЕЛК и НЕЛК се произнасят за причинно -следствената връзка между увреждането и извършваната работа по време на злополуката, като в случая изводът им, че е налице травматично увреждане, което в следствие на трудова злополука е правилен и се потвърждава от доказателствата по делото. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че временната нетрудоспособност на заинтересованата страна е пряка и непосредствена последица от падането и настъпилото в следствие на него травматично увреждане. Отсъстват доказателства за наличие на причинна връзка между друго заболяване на освидетелстваното лице и нетрудоспособността му по повод на злополуката. От събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства се установи по категоричен начин, че И. И. е паднал от високо на работното си място и в следствие на което падане е получил травматично увреждане в областта на лумбални, торокални прешлени и десен глезен, които са довели до последвалата нетрудоспособност. Последната е пряк и непосредствен резултат от настъпилото в следствие на падането травматично увреждане, какъвто е изводът на НЕЛК, което съдът намира за правилно и законосъобразно. Ето защо жалбата в тази част, а именно срещу ЕР №00228/04.09.2025 г. на Специализиран състав по Хирургия, Ортопедия и Очни заболявания на НЕЛК [населено място], с което е потвърдено ЕР №00478 от 23.12.2024 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] в частта по „причинна връзка Трудова злополука“ се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. По отношение процесното ЕР №00228/04.09.2025 г. на Специализиран състав по Хирургия, Ортопедия и Очни заболявания на НЕЛК [населено място] в частта, с която е потвърдено ЕР №00478 от 23.12.2024 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] по повод „временна неработоспособност“ или решаващият извод на административния орган за временна неработоспособност на освидетелстваното лице 2 месеца, след 22.12.2024 г.: Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1 т.34 от ДР на ЗЗдр на понятието „Временна неработоспособност", това е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, до [възраст] възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето. Посочената дефиниция е принесена и в разпоредбата на чл.6 ал.1 от НМЕ. Съгласно чл.6 ал.2 от НМЕ отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец утвърден с акта на Министерския съвет по чл.103а ЗЗдр, като съгласно чл.7 ал.1 от посочената Наредба болничните листове се издават от лекуващите лекари и ЛКК, като клиничният преглед и становището за временната неработоспособност се отразяват в личната амбулаторна карта (ЛАК) на лицето. В настоящата хипотеза, съобразно оспорения период от жалбоподателя по ЕР на ТЕЛК, с Медицински протокол на ЛКК към ДКЦ I Шумен ЕООД №0…951/16.12.2024 г., издаден на заинтересованата страна И. И., пациентът е насочен за ТЕЛК за освидетелстване – временна неработоспособност поради изчерпани 180 дни временна нетрудоспособност. Именно въз основа на това и заинтересованата страна И. И. е подал заявление-декларация с вх.№477/17.12.2024 г. до ТЕЛК Шумен, чрез РКМЕ [населено място], с която е поискал освидетелстване – продължаване на временна неработоспособност. Следователно производството по издаване на ЕР на ТЕЛК в тази част е започнало след насочване на пациента от ЛКК в хипотезата на чл.28 ал.1 т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, а именно след изтичане на 180 дни непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.4 от Наредбата за медицинската експертиза, когато временната неработоспособност е продължила повече от 6 месеца без прекъсване, какъвто е настоящият случай с оглед издадените предходни болнични листи - първичен болничен лист №Е20240060383/03.07.2024 г. за периода от 26.06.2024 г. до 31.07.2024 г. от МБАЛ-Шумен, продължен с болничен лист №Е20242403682/05.08.2024 г. за период от 01.08.2024 г. до 30.08.2024 г. от ДКЦ I – Шумен ЕООД по решение на ЛКК; болничен лист №Е20242644825/26.08.2024 г. за периода от 12.08.2024 г. до 14.09.2024 г. от УМБАЛ С. М. ЕАД-Варна; болничен лист №Е20242711620/19.09.2024 г. за период от 15.09.2024 г. до 14.10.2024 г. от ДКЦ I – Шумен ЕООД по решение на ЛКК; Медицински протокол на ЛКК от 14.10.2024 г., с който е установено продължаване на временна нетрудоспособност с 30 дни и е издаден продължение болничен лист №Е20242975352/14.10.2024 г. за периода от 15.10.2024 г. до 13.11.2024 г. от ДКЦ I – Шумен ЕООД; болничен лист №Е20243369876/14.11.2024 г. за период от 14.11.2024 г. до 13.12.2024 г. от ДКЦ I – Шумен ЕООД по решение на ЛКК от 14.11.2024 г., то отпускът се разрешава само след контролен преглед на ТЕЛК на всеки два месеца, при условие че са налице обективни признаци за възстановяване на работоспособността в следващите 6 месеца. Безспорно се установи по делото, че в процесния случай издаването на ЕР на ТЕЛК не е предшествано от извършен контролен преглед. Напротив – в самото решение е отразено, че начинът на издаването му е по документи, респ. не е спазена установената процедура за издаването му, предписана в НМЕ. Действително след изменението на чл.40 на ПУОРОМЕРКМЕ извършването на преглед от ТЕЛК при определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е необходимо само по изключение в четири конкретни хипотези. В настоящия случай обаче не се касае за освидетелстване на лицето за определяне на трайно намалената му работоспособност, нито за контролно производство по оспорване на болничен лист, издаден от ЛКК. Развилото се производство пред ТЕЛК, както вече се обсъди, е на основание чл.6 ал.4 от НМЕ, който изисква задължително извършване на контролен преглед от ТЕЛК. Това е така, защото решението на ТЕЛК по чл.6 ал.4 от НМЕ се различава по своята същност както от решенията, които ТЕЛК постановява в производства по обжалване на болнични листи, издадени от ЛКК, което производство е контролно по своя характер, така и от решенията, постановени в производство по експертиза на трайно намалената работоспособност, която е свързана с установяване на здравословното състояние на лицата преди и към момента на произнасянето. В производството по чл.6 ал.4 от НМЕ се изисква ТЕЛК да прецени не само здравословното състояние на лицето към датата на произнасянето (освидетелстването), което безспорно е извършено от ТЕЛК в случая, но и обстоятелството, дали то обуславя временната му неработоспособност за бъдещ период, в който се очаква здравето на лицето да се възстанови. Именно обективната перспектива за подобрение на здравословното състояние на лицето се явява положителната предпоставка за продължаването на временната неработоспособност на лицето в хипотезата на чл.6 ал.4 от НМЕ, тъй като ако ТЕЛК установи, че не може да се очаква възстановяване на работоспособността на лицето, комисията следва да го насочи към освидетелстване за определяне на процента трайно намалена работоспособност. А преценката относно наличието на тази предпоставка се извършва след задължителен преглед, каквито са и доводите в жалбата, че и ТЕЛК и НЕЛК са се произнесли по тази част само по документи. Допускайки това нарушение на процедурата по издаването на експертното решение, ТЕЛК на практика се е поставила в невъзможност да даде заключение на база установеното здравословно състояние на лицето относно перспективите за бъдещото му възстановяване. В процесния случай, без провеждането на преглед, ТЕЛК е продължила срока на временната неработоспособност с 2 месеца след 22.12.2024 г. В решението и на ТЕЛК и на НЕЛК липсват мотиви относно възстановяване на работоспособността на освидетелстваното лице, въпреки, че в процесната хипотеза именно това е единствения релевантен факт за продължаване на временната неработоспособност, което възпрепятства съдът да извърши преценка за правилното определяне на продължения срок на временна неработоспособност. В този смисъл като е потвърдила ЕР на ТЕЛК в тази част и не е констатирала допуснатото нарушение на чл.6 ал.4 от НМЕ, и при липса на мотиви, НЕЛК е постановила ЕР в нарушение на изискването за форма, в противоречие на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което е незаконосъобразно, а жалбата в тази част се явява основателна. Ето защо и по изложените съображения оспореното ЕР на НЕЛК в частта, с която е потвърдено ЕР №00478 от 23.12.2024 г. на ТЕЛК - I състав към „МБАЛ Шумен“ АД [населено място] по повод „временна неработоспособност“ следва да бъде отменено, а преписката на основание чл.173 ал.2 предл.2 от АПК в тази част следва да бъде върната на НЕЛК, Специализиран състав по Хирургия, Ортопедия и Очни заболявания, за ново произнасяне по повод „временна неработоспособност на освидетелстваното лице 2 месеца, след 22.12.2024 г.“, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. По разноските на жалбоподателя: На основание чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя се дължат разноски, съобразно уважената част на жалбата или жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 650.00 лв., от които 50.00 лв. внесена държавна такса за образуване на делото и 600.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направеното възражение от процесуалния представител на заинтересованата страна И. И. за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателя, съдът намира за неоснователно, тъй като е уговорено и изплатено около минимума предвиден в разпоредбата на чл.19 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 500.00 лв., както и пълномощникът е осъществил процесуална защита в пълен обем. При това положение разноски се дължат в размер на 325.00 лв. или 166.17 евро, съразмерно уважената част на жалбата, поради което НЕЛК следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 166.17 евро, представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част на жалбата. По претенцията на адвокат И. С. И. при САК, в качеството му на процесуалния представител на заинтересованата страна И. И., за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата: Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.4 от АПК и изхода на делото съдът намира, че пълномощникът на заинтересованата страна има право на адвокатско възнаграждение, с оглед представените по делото: договор за правна защита и съдействие за оказване на адвокатска помощ безплатно, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. С. И. при САК, в качеството му на процесуалния представител на заинтересованата страна И. И., адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв. или 153.40 евро, съобразно отхвърлената част на жалбата, който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, на чл.19 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и е пропорционален спрямо извършената правна защита, при приложението на чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата. По претенцията за разноски на заинтересованата страна ТЕЛК – Първи състав към МБАЛ [населено място]: На основание чл.143 ал.4 от АПК съдът намира, че на страната се дължат разноски, съобразно отхвърлената част на жалбата. Страната претендира договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 511.29 евро. Направеното възражение от процесуалния на жалбоподателя за прекомерност на така претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно. Съобразно чл.19 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената правна защита следва да се присъди адвокатско възнаграждение в полза на заинтересованата страна в размер на 300.00 лв. или 153.40 евро, съобразно отхвърлената част на жалбата или жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТЕЛК – Първи състав към МБАЛ [населено място] сумата в размер на 300.00 лв. или 153.40 евро, представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на жалбата. Ответната страна НЕЛК не претендира разноски и такива не следва да и бъдат присъдени. Водим от горното, съдът