Решение № 2002 от 17.8.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 521/2026 г.

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) във вр. с чл. 9, ал. 1 от ППЗСП. Образувано е по жалба на К. Й. Д. от [населено място], обл. Р., действаща чрез упълномощен адв. И. И., АК – Варна, против Заповед № ЗСП/Д-В/9406 от 19.05.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП в полза на жалбоподателката е отпусната месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за допълване на доходите, в размер на 117,19 евро, считано от 01.04.2026г. до 31.12.2026г. Жалбоподателката оспорва размера на отпуснатата й социална помощ, като счита за неправилна и незаконосъобразна преценката на административния орган, че е налице съвместно живеене между нея и брат й при ползване на общо помещение в студентско общежитие, обуславящо определянето на по-нисък размер на отпусната месечна социална помощ. Счита, че й се полага такава като самостоятелно живеещо лице, в размер от 193,36 евро, представляващи 165 % от основата за подпомагане, съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от ППЗСП. Моли в тази връзка да бъде изменена оспорената заповед и определен по-висок размер на отпуснатата месечна помощ. Заявена е претенция за присъждане на разноски, вкл. и заплащане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, ангажира писмено становище, като оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че оспорената заповед е издадена при изяснени всички релевантни за случая обстоятелства, на база на които е определен и размерът на средствата. Твърди, че обуславящ е направеният от жалбоподателката и брат й информиран и личен избор за ползване на обща стая в общежитието, като не е налице случаен избор при разпределение на ползването, тъй като са заявили предварително желанието си за това. В тази връзка счита че покриват критериите за „съжителстващи лица“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП, която дефиниция не би намерила приложение ако лицето – студент ползва стая в общежитието поради липса на друга възможност с втори човек – студент, но определен служебно от учебното заведение, на случаен принцип. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като възразява и срещу претенцията за разноски на жалбоподателката. Административен съд – Разград, след като обсъди релевираните с жалбата основания за оспорване на акта, доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със Заявление-декларация вх. № 3СП/Д-В/9406 от 29.04.2026г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна жалбоподателката поискала да й бъде отпусната месечна социална помощ като студент в редовна форма на обучение - за допълване на доходите. Към заявлението приложила Уверение № 293 от 11.02.2026г., издадено от Висше военоморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Варна, което установява, че К. Й. Д. е с постоянен адрес в [населено място], обл. Р., записана е през 2025/2026 учебна година в летен семестър на трети курс, редовна форма на обучение по специалността „Национална и регионална морска сигурност“, с образователно-квалификационна степен "бакалавър". Удостоверено е, че специалността се изучава само в редовна форма на обучение и студентката няма да получава стипендии за летния семестър на същата учебна година. В съответствие с правомощията си по чл. 26, ал. 1 от ППЗСП Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е събрала служебно информация, както следва: От Кмета на Община – Цар Калоян е представено Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, актуални към 05.05.2026г.; От ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Варна са изпратени 2 броя Заявления – декларации вх.№№ 1879 и 1880, двете от 16.02.2026г., съответно от К. Й. Д. и от брат й Р. Й. Д. – студент в първи курс по специалност „Национална сигурност“ в същото ВВМУ, които са поискали, всеки от тях поотделно, да бъдат настанени през учебната 2025/2026 г. заедно със своя/та брат/сестра в студентско общежитие № 2 на ВВМУ, в стая № 206. Въз основа на събраните данни, на 05.05.2026г. е изпратено по електронна поща указание на К. Д. да отстрани констатирана неточност в заявлението си, като в Раздел III “Съжителстващи лица“ да впише брат си Р. Д. и той да се подпише в края на заявлението като съжителстващо лице. Така от страна на жалбоподателката било изпратено ново Заявление-декларация с изпълнено горното указание, като в Раздел VII за обитавано жилище е посочено – общежитие – собственост на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – гр. Варна и изрично е вписано, че лицата в стаята не водят общо домакинство. На 19.05.2026г. е изготвен Социален доклад от социални работници към Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в който е обобщена информацията от декларираните от заявителката данни и служебно събраната информация, в т.ч. извършена социална анкета след посещение по настоящ адрес на 15.05.2026г., както и направена служебна справка от системата за междурегистров обмен. Установено е, че К. Й. Д. е неомъжена, без деца, в добро общо здравословно състояние. Не разполага със собствени доходи от трудова дейност и други източници, вкл. и от прехвърляне на движимо и недвижимо имущество, не притежава собствено жилище и/или вилен имот. Не осъществява търговска дейност и няма участие в капитала на търговско дружество. Редовен студент е, като специалността, по която се обучава във ВВМУ – Варна се преподава само в редовна форма. През предходния месец не е получавала обезщетение за безработица, стипендия, трудови възнаграждения и други доходи. Разчита единствено на подкрепа от родителите си, които живеят в [населено място]. Те заплащат семестриалните й такси, но се затрудняват в осигуряването на месечната й издръжка – за храна, комунално-битови разходи, закупуване на учебници и помагала. Няма други близки, на чиято подкрепа би могла да разчита. Като студент обитава стая в общежитие към ВВМУ – Варна, като по собствено желание съжителства в обща стая заедно с брат си – също студент. Въз основа на крайната преценка на нуждите от социално подпомагане в Доклада се приема, че К. Д. отговаря на условията на чл. 10 от ППЗСП и не попада в кръга на лицата по чл. 11 от същия Правилник. Направено е предложение за отпускане на месечна помощ в размер на 117,19 евро, съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ППЗСП за лице, съжителстващо с друго лице и за допълване на доходите за задоволяване на основни жизнени потребности от храна, облекло, учебни пособия и други нужди. Последвало издаване на оспорената Заповед № ЗСП/Д-В/9406 от 19.05.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП в полза на жалбоподателката е отпусната месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за допълване на доходите, в посочения горе размер, считано от 01.04.2026г. до 31.12.2026г. Заповедта е изпратена на Д. по електронна поща на 22.05.2026г., като била обжалвана относно размера на отпуснатата месечна помощ с жалба вх.№ 0301-94К-001739 от 29.05.2026г. пред горестоящия административен орган – Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. Респ., последният с постановеното Решение № 03-РД06-0067 от 09.06.2026г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решаващият орган е съобразил основното възражение за неправилно приложен коригиращ процент от 100 % за лице, съжителстващо с друго лице, като приел, че общото живеене в общежитие на жалбоподателката и брат й покрива критериите за „съжителстващи лица“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР. Не били възприети доводите, че те не водят общо домакинство, като е направен извод, че „съжителстващи лица“ не се отъждествява с понятието „Лица, съжителстващи на семейни начала“, за които законът приема, че е налице общо домакинство и се разглеждат като семейство. Обсъдено е, че К. Д. и брат й изрично са пожелали да бъдат настанени в една стая в общежитието, поради което настаняването им заедно не било в резултат на административно разпределение на случаен принцип, а е по тяхна молба. Безспорно било, че Д. не е лице, съжителстващо само, като не попада в целевата група на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ППЗСП, както и в останалите целеви групи на чл. 9, ал. 2, т. 3-5 от Правилника. Решението е изпратено на жалбоподателката по електронна поща на 09.06.2026г., като няма данни кога е получено. Жалбата, сезирала настоящото съдебно производство е подадена чрез Дирекция „Социално подпомагане“ – Врана и приета с вх.№ 0301-94К-00-1930 от 17.06.2026г. Разпитаният по делото свидетел Р. Й. Д. – брат на жалбоподателката, установява с показанията си, че заедно с К. са редовни студенти във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ - Варна, но в различни специалности, като той е завършил първи курс, а сестра му К. е завършила трети курс. Преди да го приемат студент, през предходните години К. също ползвала стая в студентското общежитие на ВВМУ заедно с две близначки и въпреки това всички те получавали по-голямата социална помощ. Обяснява, че със сестра си ползват студентско общежитие по финансови съображения, защото квартирите не били много евтини и за да спестят разходи. За ползването на стая в общежитието се заплащала месечна такса на човек, в която били включени разходите за наем, ток и вода. Конкретно неговата и на сестра му месечни такси били заплащани от тяхната майка. Родителите им осигурявали парични средства и за всички останали разходи, свързани с издръжката им - за лични нужди и учебни цели, като им превеждали месечни суми, поотделно за него и за К.. Тези средства си ги харчели всеки сам по своя преценка, не си купували заедно хранителни продукти и не си приготвяли заедно храна, защото той бил на специален хранителен режим, съответно К. също имала свои предпочитания и затова всеки поотделно си купувал храна. Освен това и учебните им програми били различни, като графикът на лекциите и упражненията им не съвпадал и се прибирали по различно време в общежитието. Свидетелят обяснява, че в студентското общежитие няма възможност за самостоятелно ползване на помещение, като стаите били само двойки и тройки. Имало опция да си избереш човек, с когото да бъдеш в стая, както в случая той и К. си избрали да бъдат заедно. Ако не посочиш човек, тогава се определя случаен съквартирант. Твърди, че в общата стая всеки си има отделно легло, гардероб и място за учене. Всичко е отделно, като само стаята е обща с общ санитарен възел. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от лице с надлежна процесуална легитимация, чиито интереси са засегнати от оспорения акт. Жалбата е подадена след проведена процедура по административно оспорване и в преклузивния 14-дневен срок за съдебно обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 13, ал. 6 от ЗСП, пред надлежния съд, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорването е само в частта на издадената Заповед, в която е определен размера на отпуснатата месечна социална помощ. Тази заповед е издадена от компетентния административен орган по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна. Заповедта е обективирана в писмена форма като са посочени правни основания за издаването й, а фактическите такива се съдържат в потвърждаващото я решение на горестоящия административен орган, което допустимо с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 от АПК. Не се установява при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила, които да представляват самостоятелно основание за отмяна на акта. Спазено е изискванията на чл. 13 от ЗСП във вр. с чл. 26 - 28 от ППЗСП относно реда за разглеждане на Заявлението-декларация за отпускане на социална помощ. Изпълнени са задълженията на социалните органи за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад, включващи проверка по настоящ адрес на заявителя, събиране и проучване на документи и информация от значение при определяне правото на социално подпомагане на заявителя. Оспорената заповед обаче е издадена в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за социално подпомагане социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Тези помощи са месечни, целеви и еднократни (чл. 12, ал. 1 от ЗСП), като при отпускането им е от особено значение спазването на императивните правила, регламентиращи условията за това. Законодателят е определил точни предпоставки и стойности както на помощта, така и на изискванията, съобразно които следва да се преценява необходимостта от средства на кандидатстващите за такива плащания лица към съответния момент. В чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, приложен спрямо жалбоподателката, е регламентирано правото на месечна помощ на лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Начинът на определяне на диференцирания доход е посочен в чл. 9, ал. 2 от ППЗСП, като се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗСП въвежда допълнителни условия, на които следва да отговаря лицето или семейството, за да получава месечна помощ, а тази на чл. 11 от ППЗСП визира лицата, които нямат право на месечна помощ. В процесния случая няма спор между страните, че жалбоподателката К. Д. отговаря на изискванията на чл. 10 от ППЗСП за получаване на поисканата месечна помощ, както и че по отношение на нея не са налице основания по чл. 11 от ППЗСП такава да се откаже. Спорът е относно размера на отпуснатата помощ. С оспорената заповед месечната помощ е отпусната в размер на 117,19 евро като диференцираният доход на жалбоподателката е изчислен при съобразяване с линията на бедност за страната за 2026 г., определена в член единствен на ПМС № 175 от 03.09.2025 г., считано от 01.01.2026г. в размер от 390,63 евро (равностойността на 764 лева), намален с 30 % (или стойност от 117,19 евро) и коригирана със 100 %, доколкото е прието, че лицето попада в хипотезата на чл. 9, ал. 2, т. 2 от ППЗСП - лице, съжителстващо с друго лице, а именно съжителства с брат си в обща стая на студентско общежитие (според отразеното в т. 3 от Раздел I на изготвения на 19.05.2026г. Социален доклад). Жалбоподателката претендира, че неправилно е отнесена към целевата група на лице, съжителстващо с друго лице по чл. 9, ал. 2, т. 2 от ППЗСП, а следва да й бъде отпусната социална помощ при условията на чл. 9, ал. 2, т. 1 от ППЗСП, като лице живеещо само, съответно приложим коригиращ процент 163, или размер на социалната помощ от 193,36 евро (117,19 х 165 % = 193,36). Възражението е основателно. Административният орган неправилно е приложил материалния закон като не са отчетени специфичните обстоятелства за конкретния случай, не е направен задълбочен анализ на събраната информация относно нуждите на жалбоподателката от подпомагане и законът е приложен буквално, без да се отчете неговата цел - осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. По смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП "Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един настоящ адрес. В контекста на целите на социалното подпомагане, обсъдени горе, се предполага това съжителство да способства за намаляване на разходите на съжителстващите лица, щото да обоснове и по-малка нужда от подпомагане (в казуса – приложен по-нисък коригиращ процент 100 от диференцирания доход по чл. 9, ал. 2, т. 2 от ППЗСП вместо 165 за лице, живеещо само по чл. 9, ал. 2, т. 1 от Правилника). Социалното подпомагане се базира на принципа, че самотно живеещите хора имат по-високи постоянни разходи (за наем, храна, битови сметки и др.), които покриват изцяло сами, докато споделените разходи за живот намаляват индивидуалната издръжка на един човек поради взаимната финансова подкрепа, която си оказват съжителстващите лица. При съжителство се предполага, че общо живеещите лица си оказват взаимна материална подкрепа, съответно вземат се предвид общи доходи, общи разходи, общи интереси, общо домакинство и всички други обстоятелства, които благоприятстват, смекчават и улесняват финансовите тежести на тези общо живеещи лица. В случая по делото, при извършеното проучване на нуждите на жалбоподателката К. Д. не са установени подобни факти, които да обосноват извод, че тя и брат й споделят общи разходи, водят общо домакинство или ползват каквато и да било икономическа облага от това, че обитават обща стая в студентското общежитие на ВВМУ. Както се установи от показанията на свидетеля Р. Д., за ползване на общежитието всеки един от тях (той и сестра му, като студенти във ВВМУ) заплащат съответна индивидуална такса, включваща наем и битови разходи, а по отношение на всички останали разходи, всеки от тях разполага със самостоятелен месечен бюджет, осигуряван според възможностите на родителите им и се разходва от двамата студенти индивидуално и самостоятелно, съобразно конкретните и специфичните им нужди – лични и във връзка с обучението им. Само от факта, че са в родствена връзка и по свой избор обитават обща стая в общежитието, за тях не поизтичат никакви икономически облаги, като например заплащане на различна – обща и по-малка по размер такса или др. отстъпки и привилегии в сравнение с всички останали студенти, ползващи общежитието. В този смисъл преценката на административния орган, че те са „съжителстващи лица“ само и единствено с оглед на това, че сами са избрали да бъдат настанени в обща стая, а не са разпределени с други студенти на случаен принцип, е напълно необоснована и няма никаква законова опора. Самият избор на жалбоподателката и брат й въобще да живеят в студентско общежитие е продиктуван от финансови съображения, тъй като се установи, че скъпите квартири в гр. Варна са непосилни за двамата студенти. Същевременно жалбоподателката (а и брат й) не са имали право на избор дали живеят сами в стая на общежитието или споделено с други студенти, тъй като първата алтернатива изобщо не е съществувала. Съответно изборът на К. да бъде в обща стая с брат си – също студент във ВВМУ, е равнозначен на всяко друго споделено ползване на стаята с друг студент, определен на случаен принцип. Т.е. общото живеене на жалбоподателката и брат й не се различава от общото живеене с който и да е друг студент от ВВМУ. В този смисъл споделеното живеене в студентско общежитие, когато се преценява за целите на социалното подпомагане трябва бъде съобразено с факта, че почива на някакви предварително определени организационни правила и условия, и съдът изцяло възприема доводите в жалбата, че няма никаква логика, нито законово основание К. Д. и брат й Р. Д. да се третират по различен начин от всички други редовни студенти във ВВМУ (каквито са и те), но разпределени и настанени в обща стая в общежитието на случаен принцип. Предвид установените правила за ползване на общежитие от студентите на ВВМУ и по специално предвид липсата на възможност и избор за самостоятелно ползване на стая от тях, то всеки един студент, настанен с друг/и в общите двойни или тройни стаи се явява самостоятелно живеещо лице, заплащащо индивидуална такса за ползване на стаята, освен ако не се установят други обстоятелствата, даващи основание да се приеме, че обитателите на стаята трайно и постоянно подпомагат и споделят издръжката си, какъвто е смисълът на закона да диференцира съжителстващите лица като самостоятелна група, нуждаещи се от подпомагане. Такива обстоятелства по отношение на К. Д. и брат й не се установиха. В случая, съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод, че жалбоподателката и брат й са съжителстващи лица по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗСП. Свидетелските показания на Р. Й. Д. съдът прецени с оглед на всички други данни по делото, съобразявайки и възможната негова заинтересованост, като не намери наличие на обстоятелства, с оглед на които да счита данните, които съобщава за неистински или повлияни за нуждите на делото, а именно с оглед благоприятен изход за сестра му (арг. чл. 172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК). Същият не съобщава различни факти, от тези отразени в доклада на социалните работници, по-скоро допълва същите, а и съображенията на ответната страна, с които обосновава пред съда преценката си за определяне на по-малкия размер социална помощ по чл. 9, ал. 2, т. 2 от ППЗСП се ограничава единствено до факта на направения от жалбоподателката личен избор да ползва обща стая с брат си, а не с който и да било друг студент, определен на случаен принцип. Подобна преценка противоречи на принципа за законност по чл. 4, ал. 2 от АПК. Административният орган не е упражнил своите правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, както изисква чл. 6 от АПК, не е осъществил и необходимото процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса – предмет на производство, както изисква принципът на служебното начало (чл. 9). Съдът счита за неправилна преценката на административния орган, че оспорващата е лице, съжителстващо с друго лице, изхождайки единствено от факта, че по свой избор ползват обща стая с брат си в студентско общежитие, „а не поради липса на друга възможност с втори човек – студент, определен служебно на случаен принцип“. Ето защо и оспорената заповед в частта й относно определения размер на месечната помощ в хипотезата по чл. 9, ал. 2, т. 2 от ППЗСП, е издадена при неправилно прилагане на материалния закон и преследваната от него цел, респ. следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне относно размера на поисканата и отпусната месечна помощ, при правилна преценка на относимите към определянето му обстоятелства, необходими за изчисляване на диференцирания доход на жалбоподателката. Съобразно изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателката има право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 5,11 евро – заплатена държавна такса при образуване на делото. В полза на упълномощения процесуален представител на жалбоподателката – адвокат И. В. И., АК – Варна също следва да се присъдят разноски за предоставеното от него безплатно правно съдействие и защита, при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. По делото е представен сключен между жалбоподателката и посочения адвокат Договор за правна защита и съдействие от 15.06.2026г., в който изрично е вписано условие за заплащане на възнаграждение при посочените горе условия. Ето защо следва да бъде присъдено дължимото възнаграждение, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в минималния размер от 1000 лева или 511,29 евро. Съдът счита, че е съответно на фактическата и правна сложност на делото, и реално осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност, явява се справедливо, обосновано и съответно на обема на оказаната правна защита и съдействие. Разноските следва да бъдат поети от Агенция социално подпомагане на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 5, ал. 2 от Закона за социално подпомагане. Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд - Разград